Разлика между версии на „Разбрани и неразбрани езици“

Версия от 20:45, 23 април 2009

Разбрани и неразбрани езици

Мжлно се говори на разбран език, още по-мъчно – на неразбран. Мъчно е да се говори на своя език, още по-мъчно – на чуждъ» Ако знаеш н-вкой чужд език, можеш, като говориш или пишеш, да направиш никакви грешки, с които да се изложиш. Обаче, ако знаеш малко езика, повече грешки ще правиш и повече ще се излагаш. Слушате някой да казва, че всичко знае, а друг – че нищо не знае. И в двете твердения има н^що неразбрано. – Защо? – Защото, който казва, че всичко знае, не разбира, че има н-вщо, което не знае; който казва, че нищо не знае, не разбира, че все нещо знае.

На едно място в Писанието Христос казва за себе си: „Аз съм вратата на кошарата". В обикновения живот под думата „врата" разбираме предмет с различна форма, направен от дъски, майсторски изработени. Този предмет посгавят на празно мЪ-сто, на стена или на ограда, и го закрепват така, че може свободно да се отваря и затваря. Съзнателна ли е вратата? Има ли пред-

Иоана, 10 гл.

460

става за службата, която верши в един дом? Значи, понятието „врата" има двояко значение: буквално и преносно. Човешкият ум си служи с представи, изводи и заклю-ния, дохожда до вътрешния смисъл на нЪ-щата. Като понятие, вратата е допусната в човетикия ум. Някои понятия, обаче, умът не допуща в себе си. Когато говорим за врата, ние знаем, че тя се отваря за добри приятели и затваря за неприятели. Не става ли същото и с човетакия ум и сърце? За своите добри приятели, вие отваряте и ума, и сърцето си. За ония, които не обичате, вие напълно се затваряте.

Всички хора, изобщо, се отварят за прия-телите си, а се затварят за неприятелиг. Учителитъ1 правят същото: за някои деца – по-способни и добродетелни, те се отварят повече; за ония, които не могат да вл-взат в вътрешен контакт с т*бх, тъ1 остават затворени. Какво виждаме в края на краищата? От първитЕ деца, именно, излизат добри, знатни граждани и гражданки, а някои се раждат даже в царски домове, като бж-дещи царе и царици. – Защо някои деца се раждат в царски семейства? – Защото са хранени с царска храна. – Защо от многото яйца, които царицата - пчела снася, само едно излиза царица? – Защото е хранено с специална, с царска храна. Като изучавате живота на пчелиг, виждате, че яйцата на работниците се хранят с един вид храна

461

бръмбарит-в, неправилно наречени „търтеи" – с друг вид храна. Бръмбарите предста-вят свита на царицата. Благодарение на гЪх, тя верши своята работа. Те са от високо произхождение. Не е добре, когато бръмбарите се размножат повече, отколкото трябва. Ако съвсем изчезнат, и това не е добре. Между пчелите в един кошер има известна пропорционалност, която природата допуща. Наруши ли се тази пропорционалност, пчелите сами я възстановяват.

Всеки човек иска да бъде цар, или царица. Не е лесно да носи човек тази висока титла. Колкото по-високо място заема човек, толкова по-отговорно е положението му. ЗапримЪр, положението на ц-влия кошер зависи от царицата. На всеки 24 часа тя трябва да снася по две - три хиляди яйца, от които се излупват работници. Усилена е работата на царицата! Лесно е да каже човек, че иска да бъде цар, све-щеник, майка, баща, или учител. Това са едни от най-отговорните длъжности. В съвременния живот всички добри начинания, както и всички лоши, се дължат все на май-ките и на бащит-в. Като наруши н^кой за-кон, човек казва: Какво особено съм на-правил? Нарушил съм един малък за-кон. Каквото и да е нарушението, малко или гол-бмо, то носи своите лоши последствия. Ето, Адам и Ева нарушиха само един закон, ядоха от плода на забраненото дърво, но и

462

до днес още свъ-гът не може да се освободи от последствието на това нарущаване. И до днес хората ядат от забранения плод и се чудят, защо не могат да се осво-бодят от гр-вха на първите чов-вци.

Съвремевните хора се намират в една гол-вма кръчма, дето всички ядат и пи-ят от евтиното винце. Като изл-взат от кръчмата, те започват да се карат. – Защо се карат? – Защото ядат от забраненото дърво. Докато не б-вха яли от забранения плод, Адам и Ева живъха в мир и съгласие. Щом вкусиха от него, те веднага се скараха. Само пияни хора се карат. Като ви-л% че се карат и не жив-вят добре, Бог запита Адама: Защо се напихте? За оправдание, Адам отговори: Напих се, Господи, от любов към жената, която ми даде за другарка. Аз имах доверие в нея, но тя ме изкуси. После Бог се обърна към Ева с същия въпрос, на който тя отговори: Господи, змията ме излъга. Никога не мисл-вх, че змия може да лъже, още повече, че е създадена от Тебе. Тя ми каза, че ако ям от забранения плод, ще стана Божество, ще придобия Твоит-б качества. Аз пожелах да стана като Тебе.

Оттук виждате лошите последствия на кривите мисли. Закон е: няма мисъл, добра или лоша, която да не носи известни последствия. Казано е в Писанието, че злото лоси последствията си до четвертото поколе-

463

ние, а доброто – до хиляди родове. Ако този закон не съществуваше, нищо не би могло да се предаде на бъдещето поколение. Наистина, с доброто заедно се предава и злото, но като по-силно, в края на краищата, доброто преодолява.

Като изнасям погрътпката на Адам и на Ева, това не значи, че трябва да се страхувате да ядете. Има какво да яде чов^к. От един плод само се забранява на човека. Работете върху себе си, да се освободите от вътрешния страх, който е причина за различни болести. От страх хората умират. Когато чумата отивала за Багдат, в сметката й влизали само хиляда души. Като преброила числото на жертвите, и тя останала очудена – на онзи свет отишли 20,000 души! Значи, хиляда души били избрани от чумата, а 19,000 заминали от страх. Гол-вма сила е страхът. Гол-бмо е неговото влияние. Хората се намират под влиянието на страха така, както и под влиянието на модата. ЦЪла зараза е модата. Малцина устояват на нейното влияние.

Хората се мислят за умни, учени, силни, а не могат да се справят с страха, с модата и с много н-Бща още. Т казват, че растенията и животните са невежи същества, а се хранят с тях. Как е възможно тогава, да се храни човек с плодовете на низшите и некултурни растения, с месото на не-.вежите животни, и да очаква, че от него мо-

464

же да излезе някакъв особен гений или талант? Каквато храна употребява човекъг такъв става. Какво ще излезе от човека, ако продължава да се храни с говеждо и с свинско месо? От глупавото и нечисто не може да излезе нещо умно и чисто. Какво излезе от ония, които ядоха от дървото за познаване на добро и на зло? Да оставим този въпрос настрана. Той е един от деликатните въпроси. Опасно е да се говори за греха, за злото и за престъплението. Да се говори върху тия въпроси, това значи, да се зарази човек. Силният, високодуховен чо-в4>к може да борави с материята на греха и на злото, защото знае законите, чрез които да ги трансформира. Които не разбират тия закони и се опитват да спрат злото, вместо да го ограничат, то взима все по-широки размери. Тази е причината, поради която злото днес се шири налъ-во и надясно.

Съвременните хора са свидетели на един страшен дуел – две страни се бият. В първо време на едната страна беха две сили, а на другата – една. После положението се смени: първата страна остана сама, а към втората се прибави нова сила. Значи, при първото положение на силите отношението беше 2:1, а после стана 1:2. Всека от страните търси правото си и мисли, че правото е на нейна страна. Обаче, и двете страни имат мнение за себе си, че са избраният от Бога народ, натоварен с идеята да внесе в це~

465

лия свет нов ред и порядък. Така мисле-ше едно време човекът. Той си казваше: Аз съм господарьт на света, трябва да се справя с всички по-низши от мене раси и култури. Той влезе в упорита война с т-бх, но и до днес още не може да се освободи от калта на тия низши раси. И до днес още той прави погр-вшките на предшествуващите раси. Това, което змията прави, и човек го прави; това, което тигърът прави, и чо-в-вк го прави; това, което комарът прави, и човек го прави. Това не значи, че в всички прояви човек е като животните, но има още остатъци от животински чърти в себе си, с които мъчно се справя.

Какво трябва да се прави, за да преодолее човек животинското естество в себе си? Нищо друго не остава на човека, освен да спазва Божиите закони и законите на разумната природа. Това, обаче, се отнася до ония, които вярват в Бога и в разумно-стта на природата. Ония, които не верват, още търсят доказателства за сж.ществуване-то на Бога. Чудно н-вщо! Какви доказателства ще дадете на хората, че светлината съществу-ва? Ако и това трябва да се доказва на човека, значи, той е слеп. Който има очи, вижда светлината. Тъй щото, не търсете доказателства за съществуването на Бога, но молете се очите ви да бъдат винаги отворени, да! виждате светлината на деня. Че не я разбирате напълно, че не знаете, как се предава,

466

това е друг въпрос. Радвайте се и благодарете, че имате възможност да възприемате и познавате поне отчасти светлината и топлината. Мнозина се задоволявят с едно ограничено понятие за Бога, за Когото могат да получат само физически доказателства. Р вярват в н^какъв Бог, който не е нито любов, нито светлина, нито топлина, нито знание. Който търси Бога на любовта, на свет-лината, на топлината и на знанието, той не се нуждае от никакви доказателства за Неговото съществуване. Той Го познава вътрешно и се домотеа непосредствено до Божествените идеи. Той не се нуждае от външни учители, сам на себе си е учител. Човек трябва да се стреми към усъвершенствуване. Като стане съвершен, човек лесно разбира неща-та, не се нуждае от много обяснения. Като погледне само някого, той веднага го познава. Като погледне слънцето, човек знае вече, че това е светещо гбло. Какво има на слънцето, каква е същината му, той не знае, но достатъчно е, че разчита на неговата топлина и светлина. Даже учените не знаят с абсолютна сигурност, какво е в сж.щност слънцето. Запример, за температурата на слънцето има различни мнения: едни учени подър-жат, че температурата му е около шест хиляди градуса, други – около 25 милиона градуси, трети – над 25 милиона. Кое мнение е най-вярно, не се знае. Ние в/вмаме още такъв термометър, с който да определим темпе-

467

ратурата на слънцето с абсолютна точност. «Според някои учени температурата на слънцето не е нищо друго, освен никаква умствена преграда, с която жителите му се пред-пазват от жителите на по-низкокултурните планети.

Кои са първите причини, които заставили хората да се бият? За да се бият хората, причината е религията, т. е. религиозните култове. Докато били в рая, първите хора намали ни-какъв култ, който да внася между т^х спор и недоразумение. Там съществувал един култъ – послушанието. Как са живели Адам и Ева след излизането си от рая, не знаем, но как са жив&ли синовете им – Каин и Авел, знаем. Родителите им били вегетарианци, а синовете – месоядци. Един рели-гиозен култ ги заставил да воюват помежду си, и един от гбх стана л жертва. – Кой бЪше този религиозен култ? – Жертвоприношението. Авел бил овчар и прине-съл в жертва на Бога една от своите овце. Каин бил земеделец, затова принесъл в жертва от своите житни произведения. Спо-рът, обаче, се явил по причина на това, че димът от жертвеника на Авела възлизал нагоре, към Бога, а на КаИна – се разсти-лал по земята. Това породило завист в сърцето на Каина. Когато димът отива нагоре, това показва, че времето ще се оправи. Значи, жертвата на Авела била приета, а на

468

Каина не била приета, защото времето щ-бло* да се развали.

Като се огорчил, Каин започнал да-разсъждава: Брат ми принесе в жертва живо същество, и Бог прие жертвата му. Щом е така, аз ще принеса брата си в жертва, дано този път Бог приеме и моята жертва. Това е криво разбиране на въпроса. Човек има право да принесе в жертва нещо свое, което принадлежи само на него, а не чужди н"Бща. Агнето бъше собственост на Аве-ла, житото – собственост на Каина. Тъ* имаха право да пренесат в жертва това, което сами са произвели, но що се отнася до чуждото, те н-вмаха право да турят ръка-на него. Каин принесе в жертва брата си, но Бог го запита: „Каине, къде е брат ти?" – Не съм стражар на брата си, да ходя след него. Каин излъга Господа. Той знаеше, къде е брат му. Тогава Господ му каза: „Кръвьта на брата ти вика за отмъщение." Каин се уплаши и рече: „Който ме срещне, ще ме убие за престъплението ми." – Който се осмели да те убие, каза Господ, наказанието му ще бъде седмократно. Бог остави Каина жив, да носи последствията на своето-престъпление.

Днес всички народи се избиват едни-други. Едно време фронтът б1;ше на бойното поле, а сега фронтът е навсЬкъде – и въ-градовет-, и в селата. Бомби падат вср-вдъ-мирното население и избиват невинни деца,-

469

жени, мъже, старци – когото намерят. – Какво ще стане с света? – Ще видите. Сега управляващите са пуснали една грамадна река да тече. В скоро време тя ще обхване целия св-бт. – Какво може да се направи срещу това течение? Единственото нещо е да турите срещу течението здрави бентове, докато вкарате реката в първото й корито, дето природата я пуснала да тече. Докато хората отбиват и пущат реките да текат по свое разбиране, вевкога ще има лоши последствия за човечеството. Докато ре-ката Нил течеше през Сахара, последната беше цветуща м-бстносг. Щом отбиха р-вка-та, Сахара стана пустиня. С това хората извершиха грамадна грешка. Природата знае, къде трябва да текат реките. Когато е нужно да се отбие една река, тя сама предвижда това и чъртае нови пътища.

Днес, след всичко това, което сегашните хора правят, те се запитват, защо съще-.ствуват противоречията. Много естествено. Противоречията съществуват като резултат на отклонението, което чов-вшкият ум и човешкото сърце са направили от правия път, който Бог им е предначъртал. Те сж отбити от правата посока и текат там, дето не трябва, вследствие на което предизвикват големи нещастия. – Какво трябва да пра-вим сега, за да избегнем тия последствия? – Трябва да поставите ума и сърцето си в посоката, която първоначално им била определена. – Каква е задачата на сърцето? –

470

Да пречиства кръвьта и, така пречистена, да1 я отправя и към най отдалечените части на организма. Според някои учени е изчислено, че сърцето има на разположение 300 милиарда клетки, с които се справя разумно. Р сл^ поданици на неговата държава. Няма цар в света, който да има на разположение толкова поданици, както сърцето.

Както виждате, човек е господар на такова голямо царство, с толкова много поданици и се оплаква, че е сиромах. Нъжой даже нарича себе си „будала" – -„Буда – Аллахъ". Думата „будала" имала хубаво съдържание, но днес е изопачена. Първоначално тази дума означавала съвершен човек, произлЪзъл от Бога. Значи, будала е съвершеният, който излиза от Бога. Впоследствие тази дума изгубила своя вътрешен смисъл. Днес под понятието „будала" разбираме чов1зк, който не знае, какво прави – несръчен е той. Н-б-кой сгръчни и, за свое оправдание, казва: Аз съм будала. Това значи: Аз, който имах всички условия и възможности да стана човек, изгубих всичко. Днес съм нищо друго, освен будала. Станах посмешище на хората. Който признава погрътаките си и ги изправя, е истински будала. Докато всички хора не стана т в този смисъл буда ли, светът не може да се оправи. Обаче, да се прави чо-век на будала, да мисли, че може да излъже, да изиграе нЪкого, не му е простено. Той ще носи последствията на своето съзнателно

471

изопачаване. Как ще излъжете слънцето? Как ще излъжете морето?

Мнозина казват, че трябва да бъдат добри и свети, да се проявяват като хора. Ако мислят, че отсега нататък могат да станат добри и свети, г са на погрЪ» шен път. Те са закъснъ\ли вече Добрите хора се раждат добри. Светите хора се ра-ждаг свети. Едно се иска от хората. да се проявяват такива, каквито са Човек носи в себе си всичко добро и възвишено, всички дарби и способности, но се нуждае от условия за гбхното проявяване.

Хората не усиЬват, или малко успъват в живота си, защото, или никак не работят, или малко работят. Т търсят лесния път. Те искат да намерят рая. И да го намЪрят, там не могат да жив-бят днес. В рая ще влязат само готовите хора. Според мене, раят на земята, това са северният и южният полюс, защото там не е станало никакво пре-стъпление. На южния полюс сега жив-ве лю-бовьта, на северния – мъдростта, а на еква-тора – истината. Всички погръшки и престъп-ления в св±та идат ог екватора, понеже хората не прилагат правилно законитъ' на любовта и на мъдростта. Щом не прилагат тия закони правилно, естествено е, че не могат да спазват и законите на истината. Хората се отклонили от пътя на любовта и на мъдростта, заради което са изпратени в света на истината, т. е. на екватора, да изправят

472

погр-кикитъ1 си. В пътя на изправянето си, човек ще се верне там, дето първоначално е сгръчиил. Значи, той ще отиде първо на южния полюс – при любовта, с нея да започне. Оттам той ще отиде в северния полюс – при мъдростта. Като придобие любовта и мъдростта, най-после ще отиде на екватора, дето ще намери истината, която ще му помогне да изправи погръчикитъ1 си.

И тъй, като мине през южния полюс, през огъня на любовта, човек се стопява, пречиства и отново се явява, като новородено дете. Детето трябва да расте при благоприятни условия, докато порасне, докато се кали и развие. Преждевременно то не може да отиде на северния полюс. Колко научни експедиции пропаднаха в идеята си за откриване на северния полюс. – Защо? – Там няма условия за живот. Там има гол-вми течения, които не се понасят. Англичаните направиха опите да сложат знамето си там, но останаха излъгани: там не стои никакво знаме. Руснацитъ-успъха да стигнат на северния полюс, но в скоро време теченията ги отял-вкоха надолу. Само онзи може да се домогне до северния полюс, който е приел любовта и непоколебимо верва в нея. Без Божията Любов никакво постижение не съществува. Хората и народите не успъват, защото всеки се мисли за избранник на Бога. Който е носител на любовта, на мъдростта и на истината, той е Божи избранник, като индивид, като обще-

473

ство или като народ. Който зачита тия закони, той е от избраните.

Всеки човек носи в себе си всичко, каквото желае. Щом е така, слушайте, какво ви говорят любовта, мъдростта и истината в вас. Зачитайте т-бхнитъ1 закони, за да бж-дете избран народ.

Т. м.

.28. Беседа от Учителя, държана на 15. сеп-темврий, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. – Изгр-вв.