Разлика между версии на „Израил и българин“

Версия от 20:44, 23 април 2009

Израил и българин

„Това е живот в-вчен, да позная Тебе5. Единнаго, Истиннаго Бога". Като махнем думата „въченъ", остава стихът: „Това е живот, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога."

„Каквото вержете на небето, верзано ще бъде и на земята; каквото развержете на небето, разверзано ще бъде и на земята". Това се отнася до онъзи хора, които са познали Бога, а не до он-бзи, които не са Го познали. Това се отнася до онъзи зрънца, които са на нивата, а не до он-бзи, които са в хамбара.

Сега аз ще говоря върху две положителни неща: върху вярата, която е потик към знанието, и върху любовта. която носи живот. Без въфа чов^бк не може нищо да придобие. Без въфа човек не може да угоди на Бога. Всеки потик в душата ви показва, че верата се проявява. Това, което съвременните хора наричат в-вра, е материалистично схващане на вярата. Някой казва: Не зная, дали това, което хората учат, е нужно. – Всвкога можеш да го провериш. Храната, която ядеш, всъкога можеш да пров-вриш, добра ли е, или не; въздухът, който дишаш.

423

всвкога можеш да го провериш; светлината, която влиза в очите ти, всякога можеш да я провериш; пжлът, по който вервиш, всЪ-кога можеш да го провериш, прав ли е, или крив.

Дошло е време вече, когато трябва да посЬем нашето знание. Всичко е важно, но в даден случай всичко не е полезно. Когато посЬете житното зърно, в първо време вие не се интересувате от него. Щом израсте, верже плод и започне да зрее, вие се интересувате от него: събирате го на снопи, овер-шеете го и го туряте в хамбара. От време на време вадите от житото в хамбара и го употребявате. Част от него отива за гЬлото ви, часть – за сърцето ви и част – за ума ви. Онези, които не знаят, как да ядат, изпра-шат житото само към тялото си, вследствие на което напълняват. Т ядат повече, отколкото трябва. Има други, които също не знаят, как да се хранят, вследствие на което приемат по-малко храна, отколкото трябва. Затова те са слаби. Човек не трябва да бъде нито слаб, нито пълен. Когато наливате някаква течност в един сж.д, внимавайте да не го напълните догоре, нека остане поне малко празно място. Някои искат да бъдат пълни, да знаят всичко. ТЕ искат да бъдат пълни бурета. Защо им е толкова знание? Ако има малко пространство, човек може свободно да се движи; ако няма никакво пространство, той не може да се движи.

424

Сега вие не трябва да се спъвате от ду-мит-б „пълнота" и „празнота". Всвка дума има свои елементи, от които е съставена. Разгледайте тези елементи и ще намерите значението на тия думи. Вие сте българи, но не знаете, какво означава думата „българинъ". Първият елемент в тази дума е буквата „б", която означава посвване на семето. Вторият елемент е буквата „ъ", която означава товара, който българинът носи. Третият елемент – „л" означава това, което българинът носи от горния св-вт. Четвертият елемент – „г* е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „ак, която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент – „р" показва, че, като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си.

На физическия св-вт българинът се нуждае от една хомеопатическа доза надежда ; в духовния св-вт той се нуждае от хомеопатическа доза в-ъра, а в Божествения свят – от любов. Щом има надежда, той ще бъде здрав, ще се бори геройски с всички болести. Ще хване една болест, ще я тупне на земята и ще й каже: Знаеш ли, кой съм аз? Българин съм! Като има в-б-ра, той ще се справи с всички противоречия в духовния св-вт, ще ги стъпче на земята

425

и ще каже: Знаеш ли, кой съм аз? Българин съм!

Какво означава думата Израил? Кои са елементите на Израила? Израил е онзи, който излиза от рая, из – рая, а пък българин, който влиза в рая. Първоначално сте били Израил, излъзли сте от рая; после ще станете българи, ще влезете в рая. Така се примиряват противоречията.

Колко малко е нужно на човека, за да бъде щастлив. Днес българите са щастливи, че им вернаха Добруджа. Цъл празник е това. Досега българинът б-вше вън от рая, затова б^ше Израил. Сега стана българин. Значи, той е вече в рая. Който влезе в рая, всичко взима без война, по приятелски начин.

Сега аз ви проповъдвам върху вярата. Вярвайте в онова, което Бог е вложил в вас. Досега вие сте излизали от душата си, но като българи, трябва да влезете вече в душата си, да не въздишате повече. Душата е ра-ят на човека. Всеки, който е вън от душата си и въздиша, той е и вън от рая. Който е престанал да въздиша, той е в рая. Който въздиша, е Израил; който не въздиша, е българин.

Сега, ако се проповъдва на хората за Бога, мнозина ще кажат, че това са нереални работи. – Кои н^вща са нереални и кои – реални? – Това, което се губи, е нереално; това, което се придобива, е реално. Ако гу-

426

биш мислигб, чувствата и постъпкит-б си, гЪ-сж нереални. Ако ги придобиваш, тъ1 са реални. Следователно, когато губиш нещата, ти си Израил; когато ги придобиваш, ти си българин. Който губи, който се обезсърдчава,. който страда, който не може да живее с ближния си, той е Израил. Когато Христос дойде между израилтяните, приеха ли Го? Не Го приеха. Не само това, но т-б Го разпнаха. Т-б мисл-вха, че без Христа ще се повдигнат повече. В същност, повдигнаха ли се? Т-б не приеха Онзи, Който ноевше Божието благословение, но не се издигнаха, както очакваха.

Следователно, ако имате в себе си една Божествена идея и я хверлите настрана, мислите ли, че и вашето положение ще бъде по-добро? Щом вл-взе в ума ви една Божествена мисъл, вие ще я приемете – нищо повече. В нея се крие вашето бъдеще щастие. Щастието на човека седи в това, да стане българин. Днес всички сте в Израил. Нвма човек, който да не е в Израил. Значи, всички сте извън рая и отсега нататък трябва да вл-взете в рая, да станете българи. Засега, първи вкарват в рая българите. – Как ги вкарват? – С камшик.

Всеки човек, бил той германец, фран-цузин, англичанин, който се справя с свои-тъ* мъчнотии, е българин. Ако не може да се справя с мъчнотиите си, не е българин. Какво представя българинът на физическия св-вт, не е важно. Ние разглеждаме елемен-

427

тите на българина в духовния свет. От физическо гледище думата „българин", според н-вкои, е произлязла от думата „бул-гур", което показва, че някога българинът много употребявал булгура за храна. На физическия св-бт българинът п-ве и играе, движи се и работи. Каквото вижда, той все мнението си дава, затова главата му страда. Той мисли, че ако стане министър, ще оправи св-вта. Всеки българин мисли, че може да оправи света. Това е Израил. Като дойде истинският българин и каже на камъните да станат, те ще станат. Онзи, който казва на камъните да станат, а те седат на мястото си, той е Израил. Онзи, който казва на Добруджа да се верне, и тя се връща, той е българин. Ако каже, и Добруджа не дойде, той е Израил.

Аз взимам думата „българинъ" в сми-съл на човек, роден от любовта. Всички европейски народи трябва да се родят от любовта. Моето почитание към всички народи, но те трябва да поверват в онова, което Бог е вложил в т-бх. Само тогава може да стане истинско опознаване на наро-дигб. Това не е за насърдчение, но истина* която един ден ще проверите. Запримяр, думата „любов" не е еднаква в всички народи, но идеята, която любовта преследва, е навсЬкъде една и съща. С каквото име да кръщавате любовта, тя носи навсЬкж.де едни и сж.щи елементи. Същото можем да кажем

428

и за вярата. Тя не е еднаква в всички народи, но елементите, които носи, навсвкъде са едни и същи.

Съвременните народи могат да се кръ-стят с едно общо име – Божествен народ.И при това положение, пак ще има един български Божествен народ, турски Божествен народ, руски Божествен народ, френски Божествен народ, английски, италиянски и т. н. Едно е важно: в бъдеще всички народи трябва да принадлежат към един нов народ, който ще обедини всички народи в себе си. Ние не подържаме идеята, че на едно дърво трябва да има само един клон или един лист. Едно дърво може да има хиляди клончета, но колкото по-големи стават тб, толкова са по-малочислени. Що се отнася до листата на дървото, те са многобройни. Обаче, дървото не може да роди толкова плодове, колкото листа има. Листата представят умствения св-бт на дървото. Колкото повече листа има дървото, толкова по-умно е. Плодовете на дървото пък показват степеньта на развитието, до което е достигнало. Наистина, дървото се познава по плодовете си. Ако плодовете са кисели и стипчави, дървото има едно развитие; ако плодовете са сладки и ароматни, дървото има друго развитие, друга култура. Плодовете на човека са неговите постъпки. От постъпките на човека еждите за неговото развитие и култура.

429

Днес много хора търсят Бога, но не знаят, къде да Го намЪрят. Всеки човек може да бъде прозорец за Бога. Бог създаде слънцето и земята, но Той сам не е нито в слънцето, нито в земята. Казват, че Бог е навсЬкъде. Наистина, Той е и в човешките мисли, чувства и постъпки. Той е и в страданията, и в радостите на хората. Бог присъства в разумните страдания и радости. Някой страда. – Защо? – Имал един приятел, който заминал за другия свет. Нека се радва, че заминал. Бог го обик-нал и го повикал на гости при себе си. Като минавал по земята, Бог харесал твоя приятел, дал му карта да Го посети. Той отива на гости при Бога, а ти плачеш и страдаш за него.

Всички хора се нуждаят от ново разбиране на живота. Някой път се ражда дете в някой дом, и не знаете, защо се е родило. То може да бъде момче или момиче. Ако в един дом се родят три – четири момчета, родителите искат да имат и едно момиче. – Защо? – Защото момчетата носят един от най-твердите елементи в себе си.

И тъй, ако човек ражда само мъжки мисли, ще предизвика втвердяване на мускулите, на мозъка, на дробовете си. За да не става това, човек трябва да прави смена в мислите си: първо да приеме една мъжка ми-съл, после – една женска и най-после – една детска. От друга страна, ако в ума на чо-

430

века се роди една мисъл, непесредствено след нея в сърцето трябва да се роди едно желание, и в волята – никаква постъпка. Правилната обмена между мисли, чувства и постъпки подразбира правилно развиване на чов-вшката душа. Ако умът, сърцето и волята не раждат, г са оеждени на страдания. Кои турци са измъчвали българит-: бед-ните или богатит? – Богатиг. – Защо? – Защото те не раждат, т. е. не дават нищо от себе си. В това отношение, т приличат на безплодни дървета. Кои дървета отсичат: плодните или безплоднит?

Един от неджзите на съвременните хора е, че избътват да раждат. По много причини те се страхуват от раждането. Мж-жът казва: Добре, че не съм жена, да ра-ждам. – Като се е родил на земята, по какъвто и да е начин, човек все ще ражда, не може да се освободи от раждане. Ако е мъж, с ума си ще ражда; ако е жена, с сърцето си ще ражда; ако е дете, с гЪлото си ще ражда. Ако си господар или слуга, цар или царица, пак ще раждаш. Каквото положение и да заема човек на земята, не-премънно ще мине през процеса на раждането. Човек жив"ве, докато ражда; щом престане да ражда, животът минава през други процеси.

Сега, като говоря за раждането, аз нъ-мам пред вид онова състояние, придруже-жено с страдания. Аз имам пред вид

43Г

онова раждане, което е придружено с радост и веселие. Аз не говоря за раждане, придружено с мъчение, но за онова раждане в човешкия ум, което се изразява в радост; аз говоря за онова раждане в човешкото сърце, което носи любов. здраве и разположение; аз говоря за онова раждане в волята, което прави чбвъка свободен. Където и да ражда човек – в ума, в с рдцето или в волята, не е лесно да роди. Условия са нужни за раждането. Земята ражда, само ако се намира под влиянието на слънчевите лж-

чи. Не е ли под тяхно влияние, раждането е невъзможно. Освен това, важно е положението на земята спръмо слънцето. Тази е причината, поради която полюсите на земята са лочти безплодни.

Малцина се интересуват от въпроса за раждането в трите света – умствен, сър-дечен и волев и запитват, какво да пра-вят, за да станат богати. Придобиването на богатството е последен процес. Човек не може да стане богат изведнъж. Бързото забогатяване е изкуствен процес. Както бързо е забогатъл човек, така и бързо ще осиро-машее. За да придобие вечното богатство, човек трябва да забогатъе едновременно в трите света – в умствения, в духовния и в физическия. Когато всички хора станат богати по гози начин, земята ще се преверне на рай.

432

Да се вернем пак към символичното понятие „българинъ". Всеки българин, който е познал Бога, може да влезе в рая. Всеки българин, който може да верзва нещата на земята и на небето, и който ги разверзва на земята и на небето, живее в рая – него можете да слушате. – Защо? – Защото Бог го е кръстил. Името „българинъ" не е произволно дадено. То съдържа в себе си велика Божествена идея. Който е готов да приеме тази идея,. той носи вече това име. Ще каже някой, че е българин. Това не е достатъчно. Българинът трябва да съдържа три елемента в себе си: гЪло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения; ум, който се ръководи от вярата и работи без никакви ограничения, и сърце, което се ръководи от любовта и работи без никакви ограничения.

Следователно, като знаете, какво може да бъде българинът, трябва ли да се обезсърд-чавате? Трябва ли да роптаете, че сте се родили българи? Когато духовният свет иска да кали човека, да му предаде повече твер-дост, изпраща го на земята, между българите. Когато иска да предаде на някой велик дух твердост, той пак го изпраща на земята, да се роди българин. Който иска да се справя с мъчнотиит, да придобие твердост, става българин. Българинът е про-фесор по твердостта. В това отношение, когато се касае за установяване на никаква

433

Божествена идея, човт>к трябва да бъде бъл-гарин.

Изобщо, за да се домогне до нещо, чо-въж трябва да съдържа в себе си съответно качество. Каже ли, че иска да бъдат простени греховете му, той трябва да отговори срещу това с друго нещо. – С какво? – С щедрост. Законът на щедро-стта подразбира изобилие. За да бъде ще-дър, преди всичко, човек трябва да бъде вътрешно богат, да не се страхува от никакви лишения и ограничения. Може ли да се нарече богат онзи, който има милиони килограми жито в хамбара си, а се страхува да не настане глад, да не се влошат условията на живота? Колко жито му е нужно за една година? Като прекара спокойно една година, следната пак ще донесе своето благо.

Днес вие сте се събрали, да чуете н1о-що за настоящия момент. Това, което наричате настояще, е минало. Вие още не живеете в настоящето. Вашите идеи са на миналото, в гбх няма никаква реалност. Те са бентове, които всеки порой, вевка по-силна вода може да отнесе. Една от идеите на миналото е човек да стане велик. Чудно н-б-що! Човек е велик, но като не съзнава това, стреми се към никакво въображаемо величие. Слонът е велик, голъчи, но може ли да заповядва на човека? Човекът, малкото същество, се качва на гърба на слона и го управлява. – Защо? – Защото е по-

434

умен и по-добър от него. Той възсвда слона, управлява го и му говори: Голям и ве-лик си, но си изпратен при мене, да те уча. Така постъпват и всички ония, които ядат кокошки, патици, агнета и др. Т ги колят, ядат и казват, че ги пращат на училище в своя стомах, там да се учат.

Като не познават себе си, хората искат да притежават качества, за които т не подо-зират даже, че се крият в самите тях. Някой, запримяр, иска да бъде добър. Щом иска да бъде добър, той се стреми към физическия свят, иска да изучава не-говите закони. Щом пожелае да влезе в духовния свет, човек се стреми вече към истината и свободата. Обаче, нито доброто е истинско добро, без свободата, нито свободата е ценна без доброто. Ако човек ле може да приложи доброто свободно, все едно, че хамбарът му е пълен с жито, а стомахът му е разстроен, не може да работи. Как ще се ползува от това жито? Как ще се ползува той от доброто, лишено от свобода?

Човек трябва да бъде здрав. да превръща енергията на житото в работа. Житото прави човека поет, музикант, художник, учен, родолюбец и т. н. Без жито нищо не можеш да постигнеш. В духовен смисъл, житото подразбира идеята, която Христос изказал в стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвьта ми, н-вмате живот в се-

435

<бе си". С други думи казано: Ако не разбирате онова, което е вложено в житното зърно, и ако не знаете, как да го отправите към своя ум, към своето сърце и към своето гбло, вие не можете да приемете Божествения живот. Като придобие Божествения живот, чов^к излиза от света на постоянните промени. Той гледа на всичко от добрата страна. Дали приятельт му е добре разполо-жен, или не, за него е едно и също. И на облачното, и на ясното небе той гледа с еднакво разположение.

Следователно, докато живеят в св-вта на промънит-в, хората често изпадат в заблуждения. Запримър, когато имат радости, те казват, че Бог ги обича, грижи се за гбх. Щом дойдат страдания, казват, че Бог ги е забравил, че нещо се изпръчило на пътя им. Това е заблуждение. Бог не забравя хората, но т Го забравят. Майката не забравя децата си, но децата забравят майката. Казано е в Писанието: „Ако баща ви и майка ви забравят за вас, аз ще си спомня". На друго място е казано: „Написах ви на дланьта си". Като погледне към дланьта си, Бог вижда, къде е местото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчаг българит-в, но като погледне към дланьта си, Бог казва: „Тук са гб". Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи, да бъдеш под зоркото око на любовта.

436

„Каквото вержеш на земята, верзано ще бъде и на небето". – Кога? – Когато челото, носът и устата ти са правилни и красиви. Верата е създала челото, любовта – носа, а надеждата – устата. Значи, чрез челото, т. е. чрез мозъка, човек възприема енергии от висшитт> светове, чрез носа – духовни енергии, а чрез устата – енергии от физическия св-вт. Човек не може да разбере законите на земята, ако надеждата му не е развита. Щом разбира тези закони, той гледа съзнателно на фазиг, през които човетакият живот минава, и разумно ги използува. Човек е бил млад и пак ще бъде; той е бил стар и пак ще бъде. Обаче, за да се изпол-зуват всички възрасти, като условия за работа и учене, нужно е будно съзнание.

Сегашните хора се страхуват от ста-ростта и, като дойдат до 50 – 60 годишна въз-раст, те не см"бят да предприемат никаква работа, нищо ново, понеже мислят, че тяхното време е минало вече. – Кой ще работи тогава? – Младите и децата. Това е заблуждение. Сегашните хора проявяват живота на минали-те покол-бния. Тбхният живот е резултат на миналото. Животът на бъдещето поколение пък ще бъде резултат от настоящия живот. Тогава, какво наследство ще оставите на бъдещото поколение, ако тъй рано се откажете от работа? Бъдещето поколение ще покаже, какво сте били вие и какво сте им оставили.

437

Стремете се към новото, в което н4ша -остаряване. – В какво се заключава новото? – Новото подразбира ум светъл, пълен с добродетели; сърце чисто, пълно с добродетели и гЪло здраво, пълно с добродетели. Ще кажете, че тялото умира. – Има едно гЬло, което всвкога верви с човека и на този, и на онзи свят. Това т"Ьло никога не умира. То съблича само старата си дреха и свободно от нея продължава своя път. И в Божествения свтл" не приемат човека без тяло. В никой свтуг не приемат човека без ум, без сърце и без гбло. Той остава някъде в козмоса, но при страшно мъчително състояние. За да не изпада в това мъчително положение, човек трябва да пази физическото си тЪло, да не нарушава неговата чистота и цялост. Какво ще стане с млечната още ядка на ореха, ако преждевременно пострадат горните две покривки? ОрЪ-хът е осъден на смърт. Той не може да продължи своето съществуване. Като се запа-зят горните покривки, ор-вхът се развива правилно. ВсЬка покривка пада на времето си и, като се посади орЪхът, от него излиза нов живот. Казано е в Битието: „И земята бЬше неустроена и пуста, и Дух Божи се носЬше над бездната". Духът Божи. това е светлината на света. Следователно. докато Слънцето на живота грее, използувайте светлината му, да организирате вашата земя, т. е. гЬлото си, да го превернете в рай.

438

В Божествения свет слънцето гр^е всЬко' га и осветява всеки, който иска да се пол--зува от него.

Сега, аз говоря за онЪзи българи, кои' то са в Божествения свет. Има българи и в духовния свет. Когато се намерите в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от духовния свет, те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свет. Тъ1 непременно ще ви се от?зоват. Дали вервате в това, или не вервате, не е важно. Ако е вярно, за моя смътка остава, аз печеля; ако не е вярно, ще благодарите, че съм ви дал едно богато угощение.

Сега, вярвайте в онова, което Бог е вложил в вашия ум, в вашето сърце, в вашата душа и в вашия дух. В тях се крие Великият в света. Те произлизат от Него. Служете на духа и на душата си, на ума и на сърцето си, като учители на вашия живот. Ако гбх не слушате, кого можете да слушате? Ако някой дойде отвън и се опитва да ви въздействува, вие казвате: Не ставам роб на никого! – Който не служи на Бога, само той е роб. Който не люби, който не вярва, който не се надава, само той може да бъде роб. Всеки, който е възприел истината, той е свободен. Който е възприел лю-бовьта, знанието, той е свободен човек. Не* е лесно, да приложи човек принципите на

439

любовта и на свободата, да се откаже от старото. Тъкмо евдате пред приятен, хубав объ\д и при вас дохожда един гладен чо-век. Нещо ви нашепва: Раздъчпи обЪда си с този човек! Погледнеш към объчда си, поглед-неш към бедния човек, не ти се дава. Пак нещо ти нашепва: РаздЪли объ\да си с този беден. Повикай го при себе си, Бог е в него. Ако не сподЪлиш обь\да си с него, ще съжаляваш. След дълго увещаване ти се съгласяваш да дадеш нещо от себе си на своя беден брат. Не се стопява лесно коравото чов-бшко сърце.

Не е въпрос да правим добро, с което да се показваме пред хората. Аз съм за онова положение, когато човек почувствува присжтствието на Бога, да стане на крака с всичкото си уважение и почитание. От хиляди години насам Бог те е подкрелвал, давал ти е всички блага на разположение – ще станеш и ще Му се поклониш. Заради Него, ще извершиш всичко с любов. И най малкото да направиш за Него, ще получиш благословението Му. И цар да си, бъди готов за Бога на всвкакви жертви. За предпочитане е да бъдеш последен човек в света, но с Бога, отколкото пръв и без Бога. За предпочитане е да бъдеш последен слуга, но с Бога, отколкото пръв цар без Бога. Ако и царьт е с Бога, още по-добре. Ако си мъж, и Бог е с тебе, радвай се. Ако си жена, и Бог е с тебе, радвай се. Ако си

440

дете, и Бог е с тебе, радвай се. Изобщо, в каквото положение и да се намираш, важно е, Бог да е с тебе. Когато влезе в кжпалнята и намт>ри онзи, който от 38 години лежеше болен, Христос го изцери. – Защо само него излекува? – Защото само той очакваше Христа. Дълбоко в душата си той уповаваше на Бога. Значи, в Израил по онова време имало само един, който очаквал да го избави някой. Вас кой ще избави? Днес и вие сте в кжпалнята, но ако не можете да се излекувате, ще влезете в лоното на смъртта. Кой ще ви избави оттам?

Един ден наблюдавам, как един со-кол се спусна върху един косер, който спокойно си пееше, и го сграбчи. Веднага от-правих мисълта си към сокола, казах му: Ще пуснеш косера! Той го пусна и отлетъ\ При друг случай наблюдавам, как един кълвач чука с клюна си по едно дърво, кълве и търси червейчета. Работник е кълва-чът, верши своята работа. Зададе се отня-къде сокол и право върху кълвача. – Слушай, това е работник, който верши работата си. Пусни го и не го смущавай. Той пусна кълвача.

Много соколи има в живота. Един от тбх е човешкото безверие. Като дойде при вас, то казва: Не е време за тази работа. Можете да я отложите за малко. – Щом работата е добра, не слушайте безверието, но го вержете.

441

„Каквото вержете на земята, верзано ще бъде и на небето. Каквото развержете на земята, разверзано ще бъде и на небето". Какво ще вержете на земята? Ще вержете вашето безверие, безнадеждие и безлюбие на земята, за да бъдат верзани и на небето. Какво трябва да развержете на земята? Развержете вярата, надеждата и любовта на земята, за да бъдат разверзани и на небето.

Пожелавам ви сега, като българи, да бъдете образец на всички народи. Какво представят българите? Т не са нито избраниците на Бога, нито ония първенци, които се отказаха да приежтетеуват на царската вечеря, под различни предлози: че си купили ниви и ги засели, че воловете си опитвали, че се женили. Когато званите се отказаха от поканата на царя, той каза строго на слугата си: „Иди по кръстопътищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слъпи, да ги облака в нови прелгЬни, да седнат с мене заедно на трапезата. Това са българит-в. Хроми и сакати ех. т за гръха, за "престъпленията. Слъпи са ттв за злото – не го виждат, Т са осиромашели за стария и грешен живот; те се отказали от всички заблуждения и търсят новия св-втъл ден, в който Слънцето в-вчно гръе, а Правдата строи нови пътища.

Благословен е онзи народ, за когото може да се каже: Който не беше мой народ,

442

намЪри ме. Моят народ, обаче, остана вънъ".

Прочетете сега „Добрата молитва", която ще бъде символ на новото верую в света.

26. Беседа от Учителя, държана на 8. септем-врий, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. – Изгрев.