(Нова страница: ==Двете царства== Мнозина се запитват, от какво зависи благото на човека. Много отговори могат ...) |
(Няма разлика)
|
Версия от 20:37, 23 април 2009
Двете царства
Мнозина се запитват, от какво зависи благото на човека. Много отговори могат да се дадат на този въпрос, но всички не са, абсолютно верни. Едни от условията, които обуславят благото на човека, са неговият ум, неговото сърце и неговата воля, но това са външни условия. В същност, нито умът създава благото на човека, нито сърцето, нито волята му. Нещастието на човека седи, именно, в това, че той не разбира, на какво се дължи неговото благо. Първоначално, когато Бог създал човека, последният бил щасглив. Впоследствие чов^к е изгубил щастието си. Много хора са загубили богатството си от чрезмърно ядене и пиене. Т са пропили и изяли всичко, каквото са имали. Някои хора са изгубили щастието си от разточителност.
Един американски милиардер се оже-нил за една американка, която се отличавала с голяма разточителност. След сватбата т предприели едно пътешествие до Париж. Тя тръгнала от магазин на магазин да прави
Матея, 16 гл.
247
покупки и в няколко деня само изразходвала грамадна сума. Като видял това, мж.-жът й се уплашил. Той разбрал, че с тази разточителност тя ще го съсипе в няколко години. Заради това, той решил да се разведе, но искал да я осигури. Направил й един голям палат, който струвал 15 милиона долара. Освен това, той й дал в ръцет една сума от шест милиона долара и така се освободил от нея. Значи, требвало да плати 21 милиона долара, за да се освободи от една разточителна жена. Дз привеждам този пример само за изяснение на идеята. Доколко е верен, не се знае.
Днес повечето хора страдат от разточителност. По естество човек е толкова разточителен, че какво ли не иска: той иска да живее в палат, да бъде облечен в коприна, да има изобилно ядене и пиене. Той е разточителен и в своите мисли и чувства, Изобщо, чове^к се отличава с голвма разточителност. Като се стреми към разточителност, човечк изпада в суеверие и започва да вярва в това, което не може да стане. Той въфва, че може да стане цар или царица, да бъде божество за хората. И това е възможно, но не при дадените условия.
Религиозните хора говорят за своя пра-отец Адам и за своята прамайка Ева, отдето държат за своето високо произхождение. Къде е първияг човек – Адам и първата жена – Ева? Ще кажете, че историята знае
248
това. Вие говорили ли сте с Адам и Ева? Някои хора са много емели и казват, че са видели нгбщо особено, което не могат нито да опишат, нито да разкажат. Какво са видели? Нищо не са видели. ТЕ сами себе си лъжат, а мислят, че и другите могат да се лъжат. Не, свЬтът не се оправя с лъжа. Защо трябва да представяте позлатения пред-мет за чисто злато? Като го употребявате известно време, златото ще се изтрие и отдолу ще лъсне медната повърхност. Ще кажете, че не сте знаели, какъв е предметът. Като не знаете, защо го препоръчвате за чисто злато? Някой препоръчва учение, подобно на Христовото. Той казва, че каквото пише в Евангелието, това пропоггЬдвал. Какво нещо е Евангелието? Евангелието учи човека, как може да се и (бави от греха и да придобие свобода. Евангелието учи човека, как може да придобие безсмъртието.
Животът на съвременните хора е жи-вот на смъртта и на страданията. Според сегашния порядък на живота, всички хора са затворници. Всички се намират в кар-цер. г-Тема човек на земята, който да прави изключение от това правило. Вижте от какви страшни болести страдат хората. Слушате, че този имал тумор в стомаха, онзи – в мозъка и т. н. За да се справят с тия болести, лекарит-Бтрябва да отварят корема, черепа на човека, да режат тумора. В това отношение всички хора са бременни с нещо
У Г»
чужло в себе си. За да се освободяг оп. чуждит' тъ\ла в своя организъм, хората тръб-ва да мислят право. Няма по-хубаво нещо в живота от правата мисъл.
Сега, аз не разглеждам личния живот на човека. Аз не се интересувам от личния живот, защото е преходен. В този живот има престъпления, за които човек ще плаща. Някои мислят, че чов"бк не с виновен за престъпленията, които верши. Кой е виновен тогава? Ако с един чук можете да убиете човека, кой е виновен за убийството: човекът или чукът? Ако с един нож можете да прободете нгбкого, ножът ли е виновен яли човекът? В това отношение хората са подобни на ножа и на точилото. Точилото остри ножовете, а ножът и брадвата еЪкат дърветата. В края на краищата, точилото и ножът се изхабяват.
Съвременните хора трябва да разсъжда-ват правилно. Ако не разсъждават, както тртебва, т не могат да дойлат до никакво разрешаване па въпроситъч Често слушате да се казва за някого, че е вярващ, а за друг – че е безв'Брник. 11о какво се отличава без-верникът от вярващия? Безвтфникът вер-ва само в неща, които може да види, да пипне, да чуе. Той с реалист. Кой каквото да му говори, той казва: Докато не видя и не пипна, не въфвам. Верващият в1зрва в не-ща. които не вижда. Той не се нуждае от виждане и пипане, за да вярва в нещо. Ние
250
казваме, че истинската вера включва в себе си и физическия, и духовния, и Божествения свет. Ако верата не включва и трите света в себе си, не е истинска. Това е вера, която се обуславя от една временна обстановка на нещата. Материалистите казват, че всичко в света е материя. Т признава г само ма-териалните работи, а нематериалните не ги признават. Как може да признава човек това, което не вижда? Близките предмети са видими, а далечните – невидими. Витоша, която е пред вас, е видима. Обаче, ако я отдалечите на 500 или на хиляда километра от очите си, тя ще стане невидима. Значи, дали нещата са видими или невидими, дали съще-ствуват или не съществуват, това зависи от разстоянието, на което се намират, и от силата на зрението.
Както хората дълят нещата на видими и на невидими, така се явява в умовете им идеята за съществуването или несъществува-нето на Бога. Мнозина искат да разберат, какво нещо е Бог. Как ще схванете Бога? Той е безграничен. Той изпълва цълото Битие. Той включва в себе си всички светове, всички вселени. Как ще Го обхванете и опитате с малкия си ум? Как можете да видите това, кое го е невидимо? Някой казва, че Бог не е материално същество. Съгласен съм с това. Друг казва, че Бог, наистина, съществува. И с това съм съгласен. Докато ти съществуваш, и Бог съществува,
251
Щом ти изчезнеш, и Бог престава да сж.-щесхвува.
Когато нъжой казва, че животът е само на земята, това означава човек, който е роб на условията. Този човек не може да бъде щастлив. Ако животът е само на земята, не очаквайте никакво щастие от него. Кого можете да следвате тогава? Има ли поне един щастлив човек на земята? Някои каз-ват, че трябва да следваме Христа. Щастлив човек ли бвше Хрисшс? Кошо следва Христа, той ще мине прсч 11е1 овия пли. Какво очаква хрисшяпш 1>? Мпо-шпа мислят, че като християни, очакваг т златни вбнци, корони. Вънците и корони 1В не са за този свет. Когато заведоха Хрисга при Пилата, последният Му каза: „Зпаеш ли, че аз имам власт да те пусна, имам власт и да те разпна". Христос призна този факт и отговори: „Ти не би имал власт над мене, ако не б-Б ти дадена отгоре". Питам: Кой от вас няма да бъде разпнат? На кого от вас Пилат нтша да каже, че има власт да го разпие, но има власт и да го пусне? И вас ви очаква сж.щата еждба, каквато имаше Христос. Следователно, приемете участта си доброволно, както Христос прие своята.
Сега се явява друг въпрос: Вярно ли е, че Христос възкръсна? Ако кажете, че Христос възкръсна, без да сте минали и вие през възкресението, това е теория само. Вашата в-вра в възкресението още не е такава,
252
каквато трябва. Обаче, който е минал през възкресението, той вярва абсолютно в възкресението на Христа. Сегашните християни казват, че вярват в възкресението. Кой съвременен християнин е готов да напусне баща си и майка си, да се откаже от всичките си богатства, да вдигне кръста си и да води чист, скромен живот? Може да се намгЬрят такива хора, но това са единици.
Мнозина говорят за реалния живот. Какво разбират тт> под думата „реален животъ"? Според т-бх, реалният живог подразбира, да имаш на разположение къщи, ниви, лозя, да имаш месечен приход от н-бколко хиляди лева, да бъдеш всЬкога здрав, разположен и т. н. Колко хора са собственици днес на къщи, на лозя и на ниви? Следователно, малко хора познават този реален живот. Повечето хора са наематели, жив^ят в чужди къщи. Днес живеят в една къща, след известно време напупхат старата къща и отиват в нова. – Защо? – Хазяинът им предложил да си излезат. Той намерил други наематели, които ще му плащат повече. ТЕ му говорят за Христа. за Бога, но той не иска да знае. Той казва: Оставете Христа, ние не сме готови още за Неговото учение. Христовото учение не е за нашия в-бк.
Питам: Христовото учение за нашия век ли е? – Не е за нашия в-бк. Докато хората се бият, Христовото учение за нашия
253
вбк ли е? Докато религиозните хора се пре-следват едни-други, Христовото учение за нашия в1зк ли е? Докато мъже и жени не мо-гат да се спогодят, Христовото учение за нашия век ли е? Докато синове и дъщери не живеят добре с майка си и с баща си, Христовото учение за нашия век ли е? – Христовото учение не е още за нашия втж.
Ние разглеждаме нещата от становището на сегашния живот. Когато занесете парче жел*взо при железаря, добро ли го очаква? Жел-взарьг взима желязото в ръка и го туря в огъня, да омекне. След тона ю изважда оттам и го туря на наковалнята. Тук чукът играе върху желЬтто. После пак го туря в огъня, пак к> нали и го чука на наковалнята, докато наи-иосле изработи нещо от него. Като обработва желязого, добро или зло му прави жел Кирьгъг1 Той н"Ьма пред вид желвзото, но прилага изкуството си. Той казва: Аз не пршшам никакви почести към желвзого. 'Го е било дълго време на почивка в земяга, никаква работа не е вершило. Днес ю ншмам в ръкага си и не го жаля. Израбошам го, за да бъде в услуга на човет<а.
Днес по цълии свет търсят жел-взо-то. Всичките държави – Англия, Германия, Франция търсят желвзни теоздеи за своите аероплани, които изпращат по сверта, да поз-дравяват хората. Дето минат аеропланитв, наистина, поздравяват хората, но не им
254
носят благословение. Хората пеят от тия поздрави, но в миньорна гама. От рева на желязото много прозорци се чупят. Като се разиграят прозорцитт> на къщигб, всички хора заплакват. – Кой е виновен за това? • – Никой не е виновен. Нито хората са виновни, нито съвременният порядък е виновен. В света действуват две сили, които гр-вбва да се впрегнат разумно на работа. Тези сили са доброто и злото.
И тъй. две царства съществуват в сверта : царството на злото и царството на доброто. В царството на злото, слабият трябва да слугува на силния. Това е закон. който никой не може да отмени. В царството на доброто, силният трябва да слугува на слабия. Това е закон, който също не може да се от-мЪни. Доброто и злото са две сили, които се обичат. Т живеят братски помежду си, защото носят в себе си диаметрално противоположни сили, които взаимно се уравновесяват. Злото носи в себе си такава умраза, че, каквото срещне на пътя си,иска да го смачка, да го унищожи. Злото иска да сръчца само слаби хора. Намери ли н^кой силен, то ще направи всичко, да го обезсили. Злото не иска да ере-ща хора на два крака. Щом види никой чо-век на два крака, веднага ще го събори. То обича хора, които ходят на четири крака. В царството на злото не можете да намерите хора с вдигнати, т. е. с изправени глави. В царството на злото само най-силните хора
2.г),г)
ходят с изправени глави и на два крака. Слабите ходят с увиснали глави и на четири крака. – Защо е така? – Не е важно, защо е така. но това е факт.
Мнозина са задавали въпроса, защо съществува злото в св"Бта, но досега никой не е могъл да отговори на този въпрос, нито е могъл да се справи с злото. Всеки човек в себе си е раздвоен: половината от материята на неговото тъ\гю принадлежи па злото, а другата половина – на доброто. Тази е причината, поради която в човека има постоянна борба. Тази е причината, поради която човек понякога прави неща, които не харесва. Вземете детето, запримъф. То е малко още, но когато майка му го накаже, ведпа) а си отмъщава. То забива зъбите си в ръкага й и казва: гте-маш право да ме биеш. Ако ме биеш, аз мога да забия зъбите си в ръката ти, да покажа, че имам оръжие, с което мо1а да се пазя.
Всички хора познава 1 злото в света. опитали са негови г закони. Злото казва на доброто: Днес аз царувам. Каквото направя, ще го оставя на тебе. Когато ти дойдеш да царуваш, ще направиш, каквото намъ-риш за добре. Обаче, докато аз царувам, ти няма да се м-бсищ в работите ми. Щом е така, хората трябва да се подчиняват на злото. И Христос казва: „Не противи се на злото!" Как ще се противиш на силния? Как ще се противиш на земята, която те
256
носи в пространството? Не само това, но ние не знаем, накъде отиваме. Ние знаем само, че сме се качили на един иараход и пъту-ваме. Къде ще ни заведе този парахол, не знаем. Много иертурбации стават с този параход, но ние не можем да измтлмм хода на нещата. – Може ли християнският св-бт да измъни хода на всички явления, които стават в съвременния свет? – Не може. – Може ли да избътне войната? – • Не може. – Какво показва това? – Това показва, че при сегашните условия на живота войната е необходима. – Защо? – Герои се създават. Без война герои не могат да се създадат. Войната е зло, наистина, но в царството на злото тя създава хубави работи. Запример, н'бкой мъж набие жена си добре, но след това съзнава по! ръшката си и омеква. За да му прости, той отива на пазар ла й купи нова рокля, нови обуща, нова шапка и се връща вкъщи весел. Той й казва: Ще ме извиниш, малко съм сприхав, не можах да се въздържа. Тя взима подаръците и му прощава. Не се минава много време, той пак я набие. Щом съзнае погр^вшката си, той пак отива на пазар да й купи нещо, и пак се извинява. Ако я бие 12 пж.ти през годината, тя ще има 12 нови рокли. – Не може ли без бой? – Може и без бой, но в царството на злото не може без бой. Когато съединявате две дъски в едно, вие взимате няколко теоздеи и ги набивате в дъскит. Дъските не оби-
257
чат да забиват теоздеи в тях, но няма на кого да се оплачат. Такъв е законът на спояването. Каквото и да прави, човек тръбна да мине през царството на злото. След това само той може да стане нов човек – човек на новото царство – царството на доброто.
Новият човек трябва да носи светлина в себе си. Той трябва да бъде господар на своя ум, на своето сърце, на своето тъло. Човекът на новото тръбил да -шае, как да се отнася с себе си, с сиоите ближни и с Първата Причина. Ако чо»1»к1> ас знае, как да се отнася с себе си, най-малко може да изисква от другите хора да се огнасят добре с него. Ще кажете, че човек е същество, което мисли, което може ла шповъдва и да управлява. Преди да .шнонЬдва на другит, чов±к трябва да закон 1.дна на себе си. Той трябва да бъде генерал на себе си. Какъв генерал е този, койю лЬма войници след себе си? Ако с ума си не можеш да заповъдваш на своите мисли, ти не си генерал; ако с сърцето си не можеш да заповъдваш на своите чувства, ти не си генерал; ако с волята си не можеш да заповъдваш на своите постдшки, ти не си генерал.
Съвременни ге хора мислят, че могат да заповъдват в снвта. Преди всичко, този свет е създаден от Бога, а не от тях. Т нямат право да заповъдват в чуждо царство. Т трябва да се подчиняват на то-
258
ва, което Бог е създал. Злото ще ги научи да се подчиняват и да слугуват, както трябва. Който е дошъл на земята, той трябва да се научи да слугува – нищо повече. Никой не може да бъде господар, преди да е бил слуга. В бъдеще, когато на земята се въдвори порядъкът на доброто, които са слугували, ще господаруват; които са господарували, ще слугуват. Следователно, всЬки, който е господар в царството на злото, ще бъде слуга в царството на доброто; и всЬки, който е слуга в царството на злото, ще бъде господар в царството на доброто. Ако можеш да управляваш своите мисли, чувства и постъпки, ти можеш да бъдеш господар. Ако не можеш да контролираш мислите, чувствата и постъпките си ,ти можеш да бъдеш само слуга. Щом си слуга, другите хора ще ти заповъдаат.
Н"бкои мислят, че могат да ръководят човечеството. Днес злото повече ръководи хората. – Защо? – Защото днес само то господа-рува. На когото е дадена власт, той ще господа-рува. Ще кажете, че сте свободни, независими и т. н. – Не, ти ще се подчиняваш на властта. – Ама, аз имам право. – Ти можеш да имаш право, но той има власт в ръцег си. Пилат каза на Христа: „Знаеш ли, че имам власт да те разпна?" Христос му отговори: „Зная, че имаш власт, но тя ти е дадена отгоре. Ако не бЬше дадена отгоре, ти нямаше да имаш власть". Затова, имен-
254
яо, на друго място Христос казва: „Не противи се на злото". С други думи казано: Не противи се на властта, която злото носи в себе си.
Сега, 1ко искате да се противите на злото, аз мога да ви покажа, кой е пътт за това. Пътт за справяне с злото, или за противене на злото, е любовта. Койтд„дска да се противи на злото, трябва да бъде въ-оръжен с най-доброто и мощно оръжие – с любовта. Пред любовта мого веднага от-"стъпва. Единствената сила, па която и доброто. и злото се подчиняват, е любовта. Понеже любовта иде вече в евтла, тя става го-сподар и на злото, и на доброто. Господа-рьт на злото и господарьт на доброто ще турят венци пред нозетъ' на любовта и ще кажат: Управлявай, както знаеш.
И тъй, докато дойде порядъкът на доброто, вие трябва да се подчинявате и на двамата господари – и на злото, и на доброто. Сега аз ви говоря за една реална наука и казвам: Само това е реално, с което мо-жеш да си помогнеш в даден случай. Въздухът, който приемате всеки момент в дробовете си, е реален; светлината, която приемате чрез очите си, е също реална; водата, храната, без които не можете да живеете, също са реални. ВсЬко н^що, което причинява временно удоволствие на човека, не е реално.
260
Н-бколко ханъмки отишли при една бо-гата българка, от старите чорбаджийки^ на гости. Тя ги почерпила с старо вино, наречено „хардалия". Те изпили по няколко чаши и се развеселили толкова много, че започнали да играят. Като се вернали у дома си, те казали на бея, че пили от старото вино – хардалия, вследствие на което се развеселили и си поиграли малко. Беят казал на чорбаджията: Чорбаджи, ти веселиш хората с твоята „хардалия". Казвам: Човек може да се развесели и по друг начин. Достатъчно е да получи известие, че му се падат 500 хиляди лева наследство, да видите, какви игри, какво вертене ще има. И парите действуват на човека упоително. Хардалията е сила, на чието действие малцина устояват. И злото е сила, на която човек трябва да се подчинява. То засега еднакво всички хора. Огъньт гори, и всички растения, които са близо до него, ще изгорят. Желязото, което не гори, се разтопява от огъня.
Злото е огън, който изгаря всичко, каквото срещне на пътя си. То е безпощадно към всички. Който не знае, как да се справя с злото, или ще изгори, или ще се разтопи. Една от задачите на злото е да унищожи всичко. Злото ни най-малко не се нуждае от красотата, която ни обикаля. Ако остане на него, то ще запали ц/блня свет. Злото казва: Всичко трябва да бъде равно. Всички трябва да ми се подчиняват,
261
яавсвкъде трябва да има равенство. Дойде ли до любовта, и тук злото прилага своит'Б закони. В първо време момата и момъкът си пишат любовни писма, че не могат един без друг. Щом злото влезе между тях, те изменят съдържанието на писмата си. Вмясто да пишат „без тебе умирамъ", те пишат: От тебе умирам.
Казвате: Не може ли св-втът да се построи другояче? – Как може да се построи светът, това е друг въпрос. Ние говорим за построения вече свет. Кой е накарал момата да се жени за този мъж? Никой не я заставил насила, но тя си мислела, че, като се ожени за него, ще му стане учителка. Же-нит-б минават за гол-бми педагози. Момата казва: Като се оженя за възлюбения си, аз ще го вкарам в правия път. В това отношение т приличат на онзи професор – пе-дагог, който се заел да работи с лудите, да им вкара ума на място. Дон-вкъде той успъл в задачата си, но главата му пукнали на 12 места. Професорът се чудъл, как по-лучил толкова удари. Отдето не очаквал, оттам бил изненадван.
Следователно, не си поставяйте за задача да възпитавате един мъж или една жена. Единственото нещо, което не може да се нм-питава, това е жената; единственото нт>щ<>, което не може да се възпитава, това е мъжът. Тъй щото, дойдете ли до мъжа и до жената, не ги възпитавайте, оставете ги такива, какви-
262
то Господ ги е създал. Ако искате да ви е мирна главата, не ги възпитавайте. Нека мх-жъг се проявява такъв, какъвто си е; нека жената се проявява такава, каквато си е. Ако искате да възпитавате мъжа и жената но нов начин, да ги измъните, тъ1 ще ста-нат два пъти по-лоши, отколкото са сега.
Едно време хората колЪха волове, крави, овце и кокошки за нуждите си, да се на-хранят. Сегашните хора, които минават за културни, освен че не престанаха да колят добитъка, но след това консервират месото им. – Защо го консервират? – За да има, какво да ядат в бъдеще. Едно време хля-бът се ядеше пръхен, а сега го пекат на сухари, да издържа н-бколко години. Каква полза ще имате от печен хляб?
Съвременпите хора консервират не само зеленчуци и плодове, но те консервират даже и доброто. Те казввт: Трябва да жив-вем добре! – Как ще живеете добре? Това не е в ваша власт. Ти можеш да живееш добре днес, да бъдеш разумен човек, да въз-приемаш Божественото благо. Що се отнася* до другия ден, това не е в твоя власт. Ако не сте силни, ако не сте слугували добре в царството на злото, и да вл-взете в доброто, пак не можете да възприемете любовта. Тя ще остане неразбрана за вас. Човек може да стане ученик и да разбере, какво нещо е любовта, само след като е слугувал в царството на злото и в царството на доброто.
чил
Вън от доброто и от злото любовта остава неразбрана. Тя изважда навън погръш-ките на доброто и на злото, примирява ги и след това открива пред човека нов свет. Докато любовта не дойде в св-вта да царува, доброто и злото се смЪняват, както се сменява т деньт и нощта. Щом вл-взете в любовта, вие влизате в в-вчния Божествен ден. В любовта няма нощ, няма тъмнина. Казано е в Писанието, че любовта ще изтрие сълзи-те на хората.
Човек може да се радва на добъръжи-вот, но временно. Няма да се минат петь-шест години, и добрият живот ще се сме-ни с лош: ще дойдат болести, сиромашия, неразбирателство и др. Днес всички хора търсят щастие там, дето го няма: в па-рите, в силата, в знанието. Не е лошо човек да уповава на парите, но те носят го-л-вми нещастия. За пари могат да убият човека. Без пари можеш да страдаш вът-решно, с пари ще страдаш външно.
Сиромаха никой не го пипа. Казват, че вълкът бил жесток. Жесток е, наистина, но той се отнася много добре с болпите овце. Като срещне някоя болна овца, той и бутне оттукъ-оттам, помирише я и к,\ жа : Бъди спокойна, аз не съм лош. Съвегп.ш те да пасеш повече тревица, да пиепп. чиста водица, да оздрав-веш по-скоро. Като мина втори пжл край това място, ще опигам, какво е състоянието ти. Овцата мисли, че \\ъп~
264
кът, наистина, я съжалява и, каквото й каже е вярно. Аз пък съветвам овцата да си остане болна, та като дойде вълкът повторно, да не я пипа.
Като наблюдавам отношенията на мж-жете и на жените едни към други, намирам, че жената е поумнвла вече. Като види, че мж-жът й е сърдит, тя приема вид на болна. Тя заема положението на болната овца, а той – на вълка. Той дойде при нея, поразговори се малко и казва: Няма нищо, ще оздрав^еш. Така състоянието му се см"бня. Ще кажете, че това е лицем-врие, че не е морално такова поведение. Прави сте, но питам: В какво се заключава верата и морала на онзи, който казва, че е верващ. Какво виждаме днес? ОнЪзи, които верват в Бога, не дават на никого от своите пълни хамбари, но чакат да се пов-дигнат цените и тогава да продават житото си. Он-взи, които имат големи заплати, не ги сподъ\лят с беднит-, но очакват да им повишат заплатит-в.
Сега се проповядва ново учение, че този свет не е създаден от Бога. – От кого е създаден тогава? – От злото, т. е. от съществата на злото. – Наистина, отрицателното в света е създадено от зли, но разумни същества. В Писанието е казано: „Пазете се да не ви разврати сатаната!" Опасно е, сатаната да не разврати хората. Някой носи ре-волвер, но нещо му нашепва: Убий този чо-в^к! – Защо трябва да убиваш човека? После
265
гласът ще му пошепне: Извади ножа си, мушни онзи човек, вземи богатството му. – Защо трябва да мушкате човека? – Да не си вдига главата нагоре! То е все едно, когато мъжът бие жена си. Той се страхува да не се издигне тя над него, да го владее. Днес жените опит-ват на гърба си, какво значи да управлява мхж. Когато казваме, че мъжът трябва да управлява, ние разбираме човешкия ум. Умът прави погр-вшки, но той трябва да управлява човека. Ако сърцето управлява, погръчхшитъ-ще бъдат два пъти повече. Ако волята управлява, погр-Бшките ще бъдат три пъти повече. Сегашнитъ1 хора се нуждаят от училище, в което да се преподава Христовото учение, не само на теория, но и на практика. Според н-вкои, светът се нуждае от 12 души истински християни. Ако има такива 12 души, светт щ-вше да се оправи. Понеже светът не е още оправен, това показва, че тия 12 души ги н%ма. Христос имаше 12 ученика, 12 апостола, което показваше, че свЪ-тът може да се оправи, ако има поне 12 души истински християни. Това са 12-г добродетели, върху които ще бъде построен снЬ-тът. Христос е 13-тия, т. е. центърът. Топа е числото, от което хората се страхупат. Центърът е Божията Любов. Ако извадите Божията Любов от центъра, ще дойдете до най-опасното число, което същестнунл т. спЪ-та. Къде ще проявите своята любош.? Лл да има на кого да господарува, майк.па трЬбиа
266
да роди най-малко две-три деца. За да госгео-дарува, бащата също трябва да има н-бколко деца; учительт – няколко ученици, свещени-кът – няколко пасоми. Всъжи човек трябва да има нещо, на което да господарува. Ако остане сам, той няма на кого да бъде гос-подар. Земед*Блецът трябва да има ниви, лозя, градини, волове, овце, да има на какво да господарува. Човек трябва да господарува на своите мисли, чувства и постъпки. Ако остане сам, без нищо, без мисли, чувства и постъпки, човек н1зма на кого да заповядва.
Ние не трябва да се страхуваме от сегашния порядък на нещата, но трябва да изучаваме света, в който живеем. Лошият човек, бил той мъж или жена, крие нещо хубаво в себе си. На такъв човек може да се разчита. 11а здрав кон може да се разчита, но на болен – не може. Светът не се нуждае от кротки хора, които и на себе си не са полезни. Защо ти е слаб, хилав кон? Ще кажете, че слабият кон не рита. Не рита той, но и работа не верши. Един лош човек може да сверши повече работа от един до-бър, кротък, който и на себе си не е поле-зен.
Мнозина се хвалят с това, в какво вярват и как въфват. Това не е важно. Важно е, какво добро или какво зло може да направи човек. Ако си чук, ще чукаш на място; ако си четка, ще направиш това, което четката може да направи; ако си перо, ще
21)7
пишеш това, което перото може да напише. Дали перото е желязно или стоманено, това не е важно. И златното перо, и стоманеното могат да напишат умни работи. И обратно: и златното, и стоманеното перо могат да напишат глупави работи. Щом се управлява от разумен човек, перото е на мястото си. Като не успЪват в работите си, хората лесно се обезсърдчават. Слушате някой да казва на приятеля си : На тебе разчитам. -I №-ма защо да разчиташ на приятеля си; ще раз-читаш на своя ум, на своето сърце и на своята воля. И приятельт ти разчита на същото. Щом и двамата разчитат на едни и същи сили, ще се съединят и ще работят заедно. Ако човек не разчита първо на своя ум, на своето сърце и на своята воля, нищо не може да постигне. Също така всички хора трябва да разчитат на своя ум, на своето сърце, на своята воля и да се обединят за реализиране на една обща идея. Каква е общата идея, за която трябва да работят всички хора? Да създадат по-красиви и по-здрави тъ\ла от тия, които имат днес. Днес човек жив-ве и диша свободно в въздуха. Бъдещето гбло на човека трябва да е наго-дено не само за въздуха, но и за етера, където да живее безпрепятствено. С такова тъ\ло хората ще могат да отиват и на луната. Стане ли животът ви на земята труден, веднага ще отидете на луната. Забелязано е, че всички нещастни жени все към луна-
268
та поглеждат. Ако хората могат лесно да отиват на луната, всички спорове в семействата ще изчезнат. Щом мъжът погледне криво жена си, тя веднага ще отиде на луната; ако жената е недоволна от мъжа, той ще отиде на луната.
Съвременните мъже и жени трябва да си изработят отличен ум, отлично сърце и отлично тъло. Те ще бъдат като писани яйца, като ангели Божии, слъзли на земята. Чо-век има всички възможности в себе си, да придобие, каквото желае. Вижте, какво става с гжсеницата. Тя се превръща в пеперуда, с безброй краски на крилцата си. Ако гжсеницата може да се преверне в пеперуда, с нова дрешка, колко повече мъжът и жената могат да се преобразят. Т могат да постигнат това лесно, понеже носят в себе си Божествени заложби. Науката и религията са условия, които благоприятствуват за създаване на бъдещия мъж, на бъдещата жена, на бъдещите деца, на бъдещите слуги и господари. Всичко старо трябва да се преобрази, да се обнови. Ако имате господар, той трябва да бъде и божество, и баща за вас.
Сегашните хора се нуждаят от едно мърило за нещата. Единствената права мърка за нещата е любовта. Дето е любовта, там никакви противоречия не съществуват. Като работи с любов, човек всъкога постъпва право. Няма по-велико нещо за човека от
'.'<>')
това, да заема известно положение заслужено. – Кой заема положението си заслужено? – Който работи с любов. Всички признаватъ неговата работа. Такъв човек е извор на знания. Трябва ли да му завиждате? Дали е учен, или музикант, той дава от своето благо и на другитъч Цигуларьт свири и чрезъ цигулката си дава от своето благо и на окръжаващитъч Който слуша, той се ползува отъ свиренето му.
И тъй, когато хората говорят за любов-та, тъ1 имат особено разбиране за нея. Любов, която не може да примири противоречията на живота, е слаба. Истинската любов, наречена Божествена, примирява всички противоречия, които се явяват в ума, в сърцето, в волята и в тялото на човека. Само при такава любов човек може да бъде здрав. Следователно, когато човек боледува, трябва да знае, че любовта му е слаба. Преди да заболее и в време на болестта, човек усЬща голямо неразположение, нервност, сприхавост. Той не може да търпи хората, лесно се дразни. Всичко това показва, че любовта му е слаба, не може да се справи с мъчнотиит-б в живота. Болните хора мязат на пружина. Достатъчно е да се докоснеш само до н-бко! о, за да отскочи като пружина. Ако настъпиш някого, веднага става н-бщо нежелателно.
Христос казва: „Аз съм пътт, истината и животътъ". Животът представя човешкия ум, пътт – човешкото сърце, исти-
270
ната – човешката воля. Чрез тях Бог се проявява. Тъй щото. ако Бог не се проявява чрез твоя ум, чрез твоето сърце и чрез твоята воля, какъв човек ще бъдеш? Как може тогава човек да каже като Христа : „Аз съм пжлът, истината и живо-тът?" Христос казва: „Както ме е Отец научил, така жив-вя". С други думи казано: Както ме е Отец научил, така говоря, така живея и така постъпвам. Когато б1зше при умрелия Лазар, Христос се обърна към Отца си с думиг: „Отче, всвкога си ме слу-шал. Послушай ме и в този часъ". След това той се обърна към гроба на Лазара и каза: „Лазаре, излт>з вън!". Правете и вие опити, да видите, каква е силата на любовта ви. Като четете Евангелието, вие си казвате: Добре щътле да бъде, ако и ние сме живъли в времето на Христа, да бъдъхме Негови съвременници. Какво щъхте да направите, ако б-вхте съвременници на Христа? – ЩЬхте да бъдете като евреите. – Какво направиха евреи-те с Христа? – Т-б Го биха, а след това Го разпнаха. Т казваха: Това учение не може да се приложи. Требваше да минат още две хиляди години след Христа, за да се убедят хората, че Христовото учение може да се приложи. Дошло е време вече да изл-взем от областта на доброто и на злото и да вл-взем в областта на любовта. Това всеки може да направи. Защо да не влезете в закона на любовта и да живеете, както трябва? Вл-б-
271
зете ли в любовта, светът ще се отвори пред вас. Любовта учи човека.
Казвате, че има кой да ви учи. Какво значи, да ви научи някой? Това значи, да ви покаже, че можете да растете, да станете силни. Ако дойда аз да ви нредам тази истина, ето какво трябва да направя • да ви туря в земята, да ви покрия с малко нръст и да ви оставя известно време, да минете през процеса на гниене, покълване, растене и т. н. Само така вие ще разберете силата си. Само така ще видите, че има нещо Божествено в вас. Това, което може да ви застави да излъзете над земята, е Божественото. Когато изпаднете в мъчно-тии и започнете да растете, ще знаете, че Божественото работи вече в вас. Мъчнотиите се дават на човека, за да се види силата му. Иначе, човек не може да се развива. Той познава силата си в мъчнотии и изкушения.
В Господнята молитва е казано: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукавия". Какво означава този стих? Това значи: да не ни поставя Бог на изпитания, за които още не сме готови. Да турят на гърба на юнака петь-шест килограма тежест, разбирам. Но да турят тази тежест на гърба на малкото дете, това значи, да I о поставят на изпитание. Човек трябва да» се моли, да ие изпада в изпитания, преди див е развил силата си. Щом стане силен, как' вито изпитания и да му дойдат, той може да ги преодолъе. Христос беше постанен
272
пред няколко изпитания. Последното изпитание беше най-тежко. Сатаната му каза: „Ти си дошъл да реформираш моя свет, но ще ти покажа, как ще го реформираш. Аз ще те закова на кръста, да видиш, ка-къв е резултатът на твоето учение. И наистина, той закова Христа на кръста. След това хората взеха този кръст и го направиха свещен. Съвременните християни 1телуват дървения кръст, но не прилагат учението на Христа. Приложение е нужно!
Днес всички хора носят кръста, на който Христос е бил разпнат, но приложение на учението Му нъчиа. Всички несгоди, мъчно-тии и страдания, които мъжете, жените, децата, учителите и учениците, господарите и слугите, генералите и войниците носят, не са ли все Христовия г кръст Р Страшен е кръст ьт, които се1апшите хора носят! Ние искаме да ликвидираме с този кръст. Ние искаме да бъде той разумен, да почне сам да се движи.
Сега ще ви кажа следното: Вервайте в онова, което Христос говори на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашето тело. Ако не вервате в това, вервайте на всички добри и гениални хора, които говорят на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашето тело. Човек трябва да се учи от онези, които стоят по-високо от него. Всички се учим от слънцето. Всички хора мислят за слънцето. Обаче, като че-
273
тете Мойсея, виждате, че той казва на евреите да не се кланят на слънцето. – Защо им казва така? – Защото хората са крайно суеверни. Няма защо да се кланят на слънцето, но онова, което слънцето дава, трябва да се приеме и обработи. Всека сутрин слънцето изгрева и раздава и-юбилно от Божиите блага. Човек трябва да приема енергия от слънцето за своя молък, за своите дробове, за своя стомах и за снос го гЬло. В тази енергия е скрито Божеспюпою начало, т. е. разумността. Ко! ато слънчевата енер! ия вл Ь-зе в човека, Божественото начало в не1 о започва да благодари на Бога за великото благо, което му изпраща.
Като благодарите за слънчевата енергия, като велико благо на живота, радвайте се, когато срещате и добри, и лоши хора. И до-брият, и лошият човек крият нЪкакво благо в себе си. Лошият ще ви направи смели. Ако търсите силни хора, ще ги намерите между лошите; ако търсите меки хора, ще ги намерите между добрит^. Човек е направен и от доброто, и от злото. Костите му представят лошите хора в него, т. е. злото, а мускулите – меките, добрите хора в него, т. е. доброто. Костите и мускулите, съединени в едно, обра-зуват човека. Мозъчната и симпатичната нервна системи представят Божественото в човека, което сверзва доброто и лошото и образува човека, който сега се проявява. В такова големо противоречие живее човешката
18
274
душа, но благодари на Бога за всички блага, които й се дават.
Сега и на вас казвам: Благодарете на костите си, че държат тялото ви право. Благодарете на мускулите си, които работят за вас. Благодарете на мозъчната и на симпатичната нервни системи, чрез които се проявява Божествената енергия в вас. Всеки човек, когото срещате, разглеждайте като Божествена книга, от която всеки ден да отваряте по една страница. Четете страниците на Божествените книги, за да се ползувате от написаното в гЬх.
Т. м.
18. Беседа от Учителя, държана на 25. ав-густ, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. – Изгрев.