(Нова страница: ==Господаруване и слугуване== Съвременният свят се нуждае от хора, които да прилагат правдата....) |
(Няма разлика)
|
Версия от 20:31, 23 април 2009
Господаруване и слугуване
Съвременният свят се нуждае от хора, които да прилагат правдата. Човек трябва да бъде справедлив. Правдата има пред вид нуждите на всички живи същества. Тя ги осигурява за един ден. Щом е така, и човек трябва да се грижи само за един ден. Щом осигури един ден, той е осигурил всички дни. – Защо? – Защото този ден е Божествен. Божественият ден включва всички дни. Откак светът съществува, правдата се прилагала към всички хора и народи. На времето си еврейският народ минаваше за избран от Бога, но понеже разпна Христа, и до днес още носи последствията за извершеното престъпление. Като не знаят причината за своите страдания, евреитъ' пре-живяват голтши противоречия. Не само евреите, но всички хора, без изключение, се натъкват на противоречия и се питат, защо страдат. Те не подозират, че противоречията им произлизат от тяхното съзнание. Щом съзнанието им се изчисти от заблуждения, противоречията сами по себе си ще изчезнат. Може ли да бъде свободен от противоречия онзи, който критикува хората?
175
Той седи с часове и разсъждава, кой е крив и кой прав. Критиката не влиза в хармоничния живот. Искате ли да се освободите от противоречия, дигнете се в свръхсъзнанието си и разглеждайте въпросите оттам.
Какво представя справедливостта? Тя е качество на Духа. Тя има Божествен произ-ход. Любовта, мъдростта и истината в човека трябва да се ръководят от справедливостта. В отношенията на хората от петата раса силата решава въпроситв. Слабият трябва да се подчинява на силния. Между хората на шестата раса справедливостта ще решава въпросиг. Превъзходството на човека над животните не седи в силата му, но в неговия ум. Има животни по-силни от човека, но човек ги е подчинил на себе си с своя ум. На физическия свет човек решава въпросите с ума си, а на Божествения свтуг – с прилагане.
Някои мислят, че, за да прилагат, са нужни условия. Условията са дадени вече. Нищо друго не ви остава, освен да прилагате. Не мислете, че всичко знаете, Като прилагате, ще видите, какво знаете и какво не знаете. В приложението човек трябва да остави себе си на последен план. Това значи: интере-сът на другите хора да бъде твой интерес. Младата мома напуща дома на родителите си преждевременно и отива при своя възлюбен, защото мисли, че той ще я обича повече. Тя иска да нареди своите работи и забравя ин-
176
тересите на родителите си. По този начин тя забърква една каша, в която първо себе си омотава. Така постъпват и религиозни-т, и светските хора. Кой човек не страда, ако отдаде всичкото внимание само на краката си за смътка на останалите органи? Щом ти е даден един организъм като нещо цъло, ще се грижиш еднакво за всички удове, външни и вътрешни. Следователно, всички хора, като удове на Великия Боже-ствен организъм, трябва да се грижат едни за други, да не остане някой в лишения.
Като е дошъл на земята да се учи, човек трябва да живее в любов първо с себе си, а после и с своите ближни. Любов-та прави човека внимателен и досътлив. При един богаташ дошъл един беден човек. Богатият сложил трапеза на бедния. Той започнал да яде направо с пръстите си, понеже никога не употребявал вилица, лъжица и нож. Богатият веднага турил настрана вилиците и лъжиците и придружил госта в яденето, но по ежилия начин, без вилица и лъжица. Той се приспособил към госта си, а не гостът към него.
За да придобияг качествата на любов-та, хората са поставени на специален ре-жим – масажиране. Днес всички хора ми-нават през специални разтривки, докато раз-вият нещо ценно в себе си. Външно, или са/грешно, всички хора минават под ръката на еждбата, която им прави разтривки. Дали.
177
виждате това, или не виждате, не е важно. Никой не може да избътне разтривкитъч Дето и да отидете, едно и също нещо ви очаква – разтривка. Ще кажете, че сте виден чо-в-бк, не искате да минете през участта на всички. – Щом сте виден човек, кажете, отде идете и накъде отивате. Вие сте дошли на земята инкогнито, преоблечени в други дрехи, и сами не знаете, кой сте и отде идете. Ще кажете, че се познавате. – Отчасти само. Ако сте вид-вли един човеч< в детинството му, когато е бил петгодишно дете, ще го познаете ли днес, когато е стапал 120 годишеп дЪдо? Ако в далечното минало си бил цар, а днес си овчар, помниш ли нещо от царуването си? Сега си детрониран цар, но нищо не помниш и мълчиш.
Казано е в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое". Какво повече искате от това? Какво по-голямо величие може да бъде човек от това, да е на-правен по образ и подобие Божие? Не само това, но колко още блага са дадени на човека! В една легенда за създаването на св-вта и за разпределяне на благата по земята се казва, че най-после се явил българинът при Господа и поискал от Него сила. – Взеха я вече, отговорил Бог. – Какво остана за мене? – Почти всички блага ся. раздадени вече. Като помислил известно време, българинът казал: Работата дадена ли е на никого? – Тя е единственото свободно благо. – То-
178
гава, дай на мене работата. Българинът взел работата и благодарил, че и за него останало никакво благо. Наистина, велико н^Ъщо е човек да работи.
И тъй, каквото и да се случи в живота ви, благодарете и се поучавайте. Видите ли, че някой страда, благодарете на Бога. Ако той не страдаше, вие щяхте да страдате. Някой паднал в трап. Благодарете, че ви спасил. Ако той не б"Ьше паднал, вие идехте след него, и непременно щ/Ьхте да паднете в трапа. С падането си той спасил ония, които идат след него. Н^Ькой откраднал хл^Ь-ба ти. Кажи в себе си: Благодаря за случилото се. Никога не ми е било така леко, както сега. Богат си, но някой те обрал, задигнал парите ти. Кажи си: Благодаря, че осирома-шах, защото е казано, че богатият не може да влезе в Царството Божие.
Всички хора искат да бъдат щастливи. Щастието и нещастието зависят от госпо-даруването и слугуването. Ако знаеш, как да господаруваш и как да слугуваш, ти ще бъдеш щастлив. Ако не знаеш, как да господаруваш и да слугуваш, ти ще бъдеш нещастен. Природата държи см-Ззтка за всичко. Един ден тя ще те пита: Как използува енергиите, които ти дадох? Ако си ги изпол-зувал разумно, ти ще бъдеш щастлив; ако не си ги използувал разумно, ще бъдеш нещастен. Ако носиш на гърба си товар, който ти подхожда, ще бъдеш щастлив; ако носиш
179
товар, който не ти подхожда, т. е. не е по твои-тъ* сили, ти ще бъдеш нещастен. Ако дадеш място на любовта в себе си, ще бъдеш щастлив; ако не дадеш място на любовта в себе си, ще бъдеш нещастен.
Как изявява човек любовта си? Докато не е обикнал никого, той го храни; щом го обикне, заставя го той да храни хората. С други думи казано: които обичаш, ти слугуваш; когато тебе обичат, ти госпо-даруваш.
12. Беседа от Учителя, държана при седемг рилски езера, 16 апгуст, 1940 г.