Разлика между версии на „Вяра и вярване“

Версия от 20:29, 23 април 2009

Вяра и вярване

Като четете 26. глава от деянията на апостолит-в, ще се вернете две хиляди години назад, да видите, какво е говорил апостол Павел. Той имал такава опигност, каквато малко християни имат. За тбх, именно, се казва: „Блажени, които не видят, а пов'Ьр-ватъ". Апостол Павел вид-вл н-бщо и пов-вр-вал. Тома не вид-вл, но и не повервал. Той казал: Докато не туря пръста си в раната Му и не опитам, не вервам. Аз съм по-ложителен човек, не се занимавам с халюцинации и въображаеми работи. Христос му отговорил: „Тури пръста в раната ми и не бъди нев-врен, но в-вренъ". При това положение, стихът: „Блажени верващите" има сми-съл.

Мнозина смъхват вярата с вярването. Това са два различни процеса. Вярата е по-ложителен принцип, който изключва вевка-кво противоречие. В каквото вярва човек, това става. В вЬрването не е така. В вярването повечето я&ща не стават. Следователно, когато п-бщо не става, както мислим, то-

Деяния на Апостолиг, 26 гл.

114

ва е вярване; когато н-бщо става, както ми-слим, това е вера. За опитния музикант нещата стачаг, както мисли. Достатъчно е да вземе лж.ка в ръката си, за да види, че всичко С1ава, както е мислил . За неопитния музикант не е така. Както и да движи лжка по цигулката си, нещата не стават правилно. Ако се осмели да даде концерт, нищо няма да излезе от него. След това той ще обвинява времето, публика га, лжка, струните и т. н. В сж.щност, вината е в самия него. Като не знае да свири, концертът не излиза, както трябва.

Съвременните хора живвят повече в отрицателното, отколкото в положителното. Каквото и да им проповядвате, те са склонни повече да отричат нещата, отколкото да ги ириемат. Ако кажете на тия хора, че вяр-ваге в Бога, в задгробния живот. тЯ ще ви взема г за посм-вшище. Вагаите б вярвания са халюцинации за тях. Това са нереални, нелейетеителни неща. По какво се различават реалните неща от нереаянит, от халюцинации г? Реалнигъ" неща хранят човека, а ха-люцинациите – не го хранят. Представете си, че чрез внушение цЪл месец подържа-те в човека мисълта, че му давате да яде хл-вб. Той си внушава, че яде хляб, но накрая на месеца ще се почувствува силно из-тощен. Обаче, ако в действителност го храните с хляб, накрая на месеца той ще бж-де здрав и укрепнал. Значи, когато вл-взе

115

в реалността на нашата, човечк укрепва и придобива светлина. Ког ато влезе в областта на внушението и халюцинацията, той отслабва и губи светлината си. Тъй щото, срещнете ли човек, който говори за вЬра, а отслабва, ще знаете, че той е влязъл в областта на халюцинациите.

Една баба минала 01 православието в евангелизма и започнала рсимос пю да чете Библията и Евашелието. Тя се иа1ькнала на стиха от Евангелието: „Ако имате вьра като синапово семе, можете да местите планини". По това време, пред къщата й имало една могила, която закривала слънцето и не давала възможност на светлината да прониква в стаята й. Тя често се молела на Христа, да махне тази могила от прозореца й. Една вечер тя пак се помолила да й се помогне някак, да се махне могилата. Като свершила молитвата си, тя легнала да спи, с надежда, че сутриньта могилата ще бъде преместена. Щом станала от сън, тя погледнала през прозореца към могилата и, като видела, че не се е поместила нито на един сантиметър, казала: Стана точно така, както си мислъче. Тя казвала на съседките си, че според думите на Христа могилата може да се махне. Външно тя се молила за премахването й, но в себе си мислила: Я се махне, я не. Това е верване, а не вера.

Съвременните хора, с помощта на ма-

116

шини, вдигат големи тежести от 300, 400, 500 и повече тона. Опита ли се човек, сам да направи това, не може. Като знае законите на механиката, с машини всичко може да направи. Щом дойде до вт>рата, нищо не може да постигне. – Защо? – Не знае законите на верата.

Някой казва, че има вяра, а се чуди, защо няма резултатите на вярата. Той вярва само на думи, а не в действителност. Без да разбира законите, по които е създаден светът и някой мисли, че може да вдигне Витоша и да я тури на друго место. Защо е нужно да се мести Витоша? Да преместите Витоша, да я вдигнете в въздуха, трябва да има нЬкаква съществена причина за това. Къде ще я поставите? Трябва да има свободно место, да я сложите някъде. А тъй, нито има причини да се мести, нито местото й е определено. В този случай, нема по-голямо нещастие от това, да я местите без причина. Какво ще стане с София, ако върху нея поставите Витоша? Значи, думите на Христа имат преносен смисъл. На друго место Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвьта ми, немате живот в себе си". И този стих има преносен смисъл. Обаче, нЯкои от учениците разбраха този стих в буквален смисъл и се съблазниха. Те казаха: Как е възможно да ядем човешко месо? Които се съблазниха от думите Христови, напуснаха Го. На онези,

117

които останаха при Него, Христос каза: Ако искате да се ползувате от моето Слово, вие трябва да разбирате вътрешния смисъл на думите ми. Всвка дума има трояко значение: физическо, духовно и Божествено.

Сега аз говоря за любовта, но всички не я разбират еднакво. Едни я разбират буквално, от физическо гледище, други – духовно, а трети – Божествено. Като говоря за любовта, сиромахът си мисли: Дано се намери някой бо1ат човек да ме обикне, да подобри условията на живовта ми. Ученикът, който няма ср-вдетва да следва училище, иска да намери някой благодетел, да го обича, за да го подържа да заверши учението си. Младата мома, която мечтае да се ожени, търси някой богат човек да я обикне, да й даде една гол-вма сума за зестра. Тя си казва: Днес и хубава да си, и млада да си, всеки търси зестра. Питам: Птиците с зестра ли се же-нят? Те лесно разрешават въпроса – нито пари търсят, нито сватове. Ще кажете, че сте човеци, а не птици. Така е, чов-бшките работи стават с пари, а Божествените – с в-вра и с любов. Ако имаш вяра и любов, без пари ще се ожениш; ако имаш вярване, с пари ще се ожениш.

Следователно, искате ли да знаете, как ще се наредят работите ви, трябва да се Изпитате, вяра ли имате, или вярване. В всеки човек има н-вщо, което му подсказва, ще има ли успех в никаква работа, или н"Бма да

118

има. Запример, забелязано е, че когато човт>к предприеме никаква работа, и лявото му око заш рае, няма да има усгтех. Ако дясното му око заиграе, ще има успех. Чудно е, наистина, каква връзка съществува между за-И1 раването на лявото или на дясното око и успаха или неуспеха на дадена работа, но това са факти, които мнозина са опитали. Ще кажете, че това е никакво съвпадение. Дали е съвпадение или факт, не е важно. Важно е, че всеки е забелязал това нещо, и затуй се вглежда, очаква да види, какво ще излезе. У някои хора лЪвото око играе на добро, а дясното – на зло. У други е точно обратно: дясното око играе на добро, а лявото – на зло. Забелязано е още, че работаг на човека не се нареждат добре, когато между ума и сърцето му има раздвояване. Докато между ума и сърцето не се възстанови хармония, той не трябва да предприема нова работа. Искате ли да имате успех в работите си, умът и сърцето ви трябва да бъдат в съгласие. Дойдете ли до н/Ъкаква сериозна работа, спрете се в себе си и помислете добре, какво трябва да направите и как трябва да постъпите. С бързане работите не се нареждат. Ще кажете, че еди-кой си се наредил вече, къща си направил, оженил се, деца има, разбогагЬл, а вие нищо нямате. Какво особено е придобил от това? И богатият умира, и бедният умира. И богатият отива на онзи свъ^г с празни ръце, и сиромахът

119

отива с празни ръце. Важно е, човек да занесе на онзи свет сърце, пълно с добродетели, и ум – с светли мисли.

Новите времена изискват нещо ново. Ако е въпрос за богатство, за сила, за власт, хората са имали това през всички времена и епохи. Богати са били и са осиромашели; силни са били и са изгубили силата си.

Кое е новото, което хората очакват? – Свободата. Човек нсЬкога се е сфемъл към свобода. И досега още хората се борят за свобода, въпръки това, не са я придобили. Нъ-кои мислят, че свободата с в бо1атството, в знанието, в силата. Свободата е н'Ьщо духовно, а не материално. Тя зависи от състоянието на човтЧшкия ум, на човешкото сърце и на чов-вшката воля. За да се движи свободно, човек трябва да има определен път, който да следва. Свободата е нещо строго определено. Да бъдеш свободен, това не значи, че можеш да мислиш," да чувствуваш и да по-сгжпваш, както искаш. Свободата подразбира разумно мислене и чувствуваме, разумни постъпки. Свободният човек се подчинява на природните закониТТТо отношение на природните закони той е ограничен. Това ограничение, именно, го прави свободен.

В природата съществува един закон, според който, никой няма право да туря в стомаха си повече от това, което може да носи; никой няма право да носи на гърба си по-голям товар от този, който може ла носи.

120

Нюмс ли понече, той носи чужд товар. Чу-ждиип. тпар е тежък, и всеки може да ви м) теме. I 1бкой работи цяла година, да събере понече храни, да се осигури. Като напълни хамбара си, започва да се безпокои, да не дойде 1гбкой отвън, да го обере. Щом се безпокои, той не е свободен. За да бъдете свободни, следвайте законитъ1 на природата. Природата складира ли н-вкъде въздуха? Тя не го складира, не иска да се осигурява. Хората, обаче, започнаха вече да складират и въздуха. Това е необходимо, когато пътуват но високи планини, като Хималаитъч Като турят въздуха в машиниг, хората трътеат по високите планини, но мъчно напредват. Не се пътува лесно по мъста, където има нужда ог скла-диран въздух.

И тъй, ще кажете, че богатството прави човека свободен. Философит-, които имаха свободна, права мисъл, богати ли бъчха? Не бъ\ха богати. Ние говорим за външното богатство, а не за вътрешното. Когато филосо-фът влезе в общество между учени хора, всички го обикват. – Защо? – Вътрешно е богат той. Щом има вътрешно богатство, той носи в себе си знание, сила и власт. Има ли тези неща, той е свободен. Това, което той носи в себе си, представя нещо реално, което никой не може да му вземе-Кои неща наричаме реални? Реални нъчда наричаме гЬзи, които сам чов^к знае. Рече ли

121

да ги сподкли с другите, всички да ги зна-ят, ТЕ из1убват своята реалност.

Представете си, че двама актьори играят на сцената никаква любовна роля. Публиката гледа, слуша тяхнит-б излияния, мисли, че, наистина, се обичат. Щом се сверши представлението, актьорите се разотиват по домовете си, като че нищо не е било. Един час преди това те се обясняваха в любов пред пуликата, но щом слязоха от сцената, лю-бовьта им се сверши. Реална любов ли е това? Любов, която се изповядва пред хората, не е реална. Значи, всъжо нещо, което се изнася пред света, всички да го знаят, не е реално. Светът е голяма сцена, на която се изнасят всички прояви на живота. За да не изгуби реалността на нещата, някой се затваря, не позволява да проникват в душата му. Като го погледне н^кой в очигб, той веднага се огражда, не иска да открият тайните му. Каква тайна може да крие човек в себе си? Той обича някого и не иска хората да открият любовта му. Майката не иска децата й да разберат, че едно от гбх е любимото й дете. Тя иска да покаже, че еднакво обича всичките си деца. Който е на-блюдателен, лесно ще забележи, че към едно от децата си тя проявява по-голяма любов. Тя ги обича еднакво, но въпреки това на любимото си дете ще даде нещо повече и по-хубаво от това, което дава на останалите. Какво-

122

то и да прави, тя не може да се скрие. Лю-бовьта изпитва човека.

Съвременните християни са поставени на изпит, да пров-врят, каква е любовта им. Без изпит, никой не може да влезе в Царството Божие. Искате ли да влезете в Царството Божие, веднага ще ви изпитат, каква обхода, какво поведение имате към ближните си. Достатъчно е да отправите един крив поглед към никого, или да кажете една обидна дума, за да се намерите вън от пределите на Царството Божие. Там няма стражари, който пждят хората, но човек сам го напуща. Щом прояви нгЬкаква диехармо-нична постъпка, той заспива. Заспиването подразбира помрачаване на съзнанието. Като изпаднете в това положение. разумните съще-ства дохождат при вас, връзват ръцег и краката ви и ви свалят на земята. Защо ви връщат на земята? За да се събудите. Значи, за един крив поглед, или за една обида вие слизате на земята да се учите. Всички хора, които живеят на земята, са изпждени от онзи свет. защото са отправили крив поглед, или са казали обидна дума на нъчше от разумните същества. – Ами Христос защо дойде на земята? – Той дойде да спаси човечеството от дълговете му. Той стана поръчител на хората. За всеки, който не плаща дълговете си, викат Христа и Му каз-ват: Ти си поръчител на този човек, плащай за него. Христос плаща за всички хора.

ш

За благодарност на това, те Го разпнаха. Чрез разпятието Христос вид, какво представя неорганизирания още човек.

Всички християни вярват в Бога, убедени са в съществуването Му и очакват само добър живот. Това е невъзможно. В началото, т. е. като се роди, детето е добре прието. Като порасне, човек минава през мъчнотии и страдания. Като умре, т. е. като дойде до края на живота си, пак го изпра-щат добре. Гова е закон. Всички се радват на малкото дете. Майката го кжне по два пъти на ден, храни го, изпълнява всичкитъ-му желания. Като стане на четири-пет години, тя го изоставя малко. После го праща на училище. Щом сверши училище, праща го на работа. Трябва ли възрастният човек да съжалява, че майка му не го носи вече на рж-це? Той разбира, че различните възрасти изи-скват различни отношения. В първо време децата почигат родителите си, обичат ги. Като станат гол-вми, започват да ги кри-тикуват. Когато майката и бащата осгар-вят, децата не са доволни от тях и казват: Дано по-скоро да си заминат за онзи св-вт, да ни освободят. Т искат да бъдат свободни, никой да не се мъхи в работите им, Като заминат родителит-в, синовете и дъще-рите плачат за тях. – Защо плачат? – Че ги огорчавали, чене ги оценили, както трябва, Майката и бащата слушат в гроба, какво говорят децата им за гбх,

124

Сегашните хора умират преждевременно. Те умират, бсз да се борят. Щом дойде смъртта, чов%к трябва да се бори с нея. – Защо? – Защото Бог не съизволява в смъртта на човека. Чов*Ьк сам създава смъртта си. Ако прер-вже вените си, той непременно ще умре. Дойде ли смъртта при вас, вие трябва да й обявите двубой. Човек е дошъл на земята да живее дълъг живот. Ако живеете 120 години, това е достатъчно. На сегашния човек е определено да живее 120 години на земята. През това време той ще преживее всичко, което му е нужно. Който умира по-рано от тази възраст, той изкуствено е причи-нил смъртта си. Съвременните хора не могат да се справят с противоречията на живота, вследствие на което умират преждевременно.

В древността един от учениците на една окултна школа отишъл при учителя си и му казал: Моля ти се, помогни ми да придобия изкуството да отварям очи на елени, уши на глухи, да развръзвам езици на н'вми. – Ще бъдеш ли щастлив? – Това ще бъде най голямото щастие за мене. – Да бъде според волята ти! – казал учительт му. Ученикът придобил това изкуство и тръг-нал по света да помага: на слепи отварял очите, на глухи – ушите, на неми развръзвал езиците. В скоро време славата му се разнесла по целия свет Какво било очудването му, когато слепите, които прогледали, започнали да го гонят; глухите, които прочули, и немите,

125

които проговорили, почнали да злословят по негов адрес. Като дошъл до крайно противоречие, той се вернал при учителя си и се оплакал от нещастието, което го сполегЬло. Учительт му отговорил: Бог затвори очитъ-на сл-впит-в, ушитъ1 на глухите и устата на н-бмит, за да не те преследват. С неразбиране на законит, ти пожела преждевременно да ги освободиш, заради което понесе последствията.

Може ли сл'вп вълк ла юни овцете! Може ли глух вълк да чуе тропота на коня, който минава покрай него?

Сегашните християни се нуждаят от истинско знание, от истинска вяра, да разби-рат законите на природата и на живота. Истински учен е този, който не се разколебава в знанията си. Ц-блият учен свет да е против него, той пак си казва: Аз въфвам в знанието, което съм опитал. Истински вярващ е този, който не се разколебава в вярата си. Ц1злият свят да се обезв-ври, той пак да остава верен на своето верую. Силен чо-в-бк е онзи, който прави, каквото каже. Ако каже, че може да носи земята на гърба си, трябва да докаже това. Силният прави всичко сам. Той не очаква на чужда помощ. Мнозина могат да му се притекат на помощ, но той не очаква на никого. И като сгреши, той сам поправя погр-вшката си, без да се самоосъжда. Слабият, като направи н-б-каква погрешка, не се опитва даже да я из-

126

прани, но започва да се самоосъжда. Той казва: Пе мога да си простя за направената погрешка. Н'Ьма защо да не си прощаваш. Щом си счупил стомната, ще купиш нова. Ще глобиш малко кесията си, но ще изправиш погр-вшката си. Мъчно прощава човек на себе си, но оттам ще започне. Щом прощава на себе си, той може да прощава и на свои-те ближни.

Казано е в Стария Завет, че човек трябва да прощава на брата си по седем пж-ти на ден. И на Христа зададоха въпрос: По колко пж.ти трябва човек да прощава на брата си? По седам пъти ли? Христос отговори: Не по седем, а по 77 пъти по седем." Не е лесно човек да търпи, да чака брата си да сгръчпи 77 пъти по сеяем, да му прости за направените погр-вшки и след това да има право да се произнесе за новата погрешка. Вие сте учен човек, но дойде един простак при вас и ви казва, че сте невежа, че не разбирате от работата си. Как ще се въздържите да не му докажете, че сте учен? Вие ще кипнете, ще се разгн-в-вите и ще му дадете да разбере, с кою има работа. Един прост човек се осмъ\лил да каже на един силен: Ти си баба, страхлив човек си. Мълчиш само и гледаш, какво правят хората около тебе. – Искаш ли да ме познаеш? – запитал го силният. – Ис-кам. Той го хванал за краката, вдигнал го високо в въздуха, объриал го с главата на-

127

долу и го запитал: Сега познаваш ли, кой съм? Още ли мислиш, че съм баба и страх-ливец? – Познах те вече. Виждам, че си го-лъчй юнак. Следователно, щом се натъкнете на никаква мжлнотия, която ви счита за страх-ливец, не й доказвайте, какво сте в сж.-щност, но хванете мъчпотиига в ръце, повдигнете я в въздуха и я обърнете с главата надолу. Докато мъчнотията не признае силата ви, няма да я пуснете на снобода. Ще я държите с главата надолу в въздуха, докато най-после признае, че има работа с силен чов^к.

Днес всички хора очакват да дойдат нови, благоприятни условия. Вярванията се ну-ждаят от условия, а не вярата. Ученит, великите хора създават новото. Тв правят опити. Химикът не теоретизира само, но работи в лабораторията си. Цели 20 – 30 години прави опити върху даден въпрос, докато най-после се домогне до известен факт. Знаме-нитият учен, Гал, основател на френоло-гията, правил ред наблюдения да намери мястото на см'Ьлостта в човечиката глава, но не могъл. В помощ му дошъл един негов приятел, който развъждал кокошки. Между пъ-глитъ* си той забелязал, че едни са много смъуш, а други – • страхливи. Като ги изследвал, вид-вл, че областта зад уши-те в см-влите пътли е силно издута. Гал се възползувал от това откритие и започнал да наблюдава хората, да търси този цептър

128

у тях. Той намгЬрил, че у смелите хора този център, зад ушите, е изпъкнал, както в петлите. Някой казва за себе си, че е см1зл. Като погледна главата му, виждам, че е крайно миролюбив. И да иска да бъде см-вл, не може. -- Защо? – Главата му е тътна, особено зад ушите.

Светът се нуждае от смели хора. Не-кои не смЕят да се проявят, за да не пра-вят погрЪшки. И да грешат, тъ1 трябва да работят. Идете сега в Русия, в Германия, в Англия, в Франция, навсЬкъде правят преобразования. Старото се замества с ново-Опитайте се в Русия да говорите за Бога, за в-вра, да видите, как ще ви посрещнат. Казано е в Стария Завет: „Не споменавай Божието име напразно". Там са видоизменили този стих, в смисъл, да не се говори за Бога. Работи в Негово име, в името на справедливостта, без да проповядваш. Старите времена минаха. Нема какво да се вярва в този или в онзи. Истинските християни трябва да имат знания, за да разбират законите на природата, да прилагат любовта. Идете в Германия, и там ще намерите нововъведения. Целият съвременен свет се преустройва. Правят се опити за нещо добро и велико. Ако положението днес не е стабилизирано, ще дойде ден, когато новото ще възтържествува. Човечеството ще мине през изпитания, но ще придобие онази свобода, към която душата се стреми.

129

Хората се раждат учени, добри, но тряб-ва да проявят своята учепост и доброта. От раждането си до последния ден на своя живот, човек развива това, което е вложено в него. Той не създава ^нищо ново, но само се проявява. При каквито условия да поставите змията, все змии ще си остане. Въл-кът ще си остане вълк. Полът ще си остане вол. Човекът ще си остане човек. Човек трябва да разчита па онова, с което е роден, което е вложено в него. Достатъчно е него да развие.

И тъй, не чакайте времето, да станете добри. Вие сте родени добри. Проявете доброто в себе си. Вие сте родени умни. Проявете своя ум. Апостол Павел бЬше роден за пропов-вдник на Христовото учение, но имаше криво разбиране за нещата, от което трябваше да се освободи. Христос го свали от коня и му каза: „Не ритай срещу остен. Стани и иди да проповядваш. Не бъди повече Савел, но Павел."

Много от сегашните хора са савловци, подържат старото учение. ТЕ трябва да па-днат от коня си, да напуснат старите си разбирания, да станат павловци. Сега е времето, хората да се откажат от старото си разбиране и да приемат новото. Докато дой-дат до новото, те неизбт>жно ще минаг през борба, но това е необходимо. В какво седи новото? – В възкресението, в великата свобода. Докато живее в старото,

130

човек се намира в ограничения. Щом влЪ-зе в новото, той се освобождава от ограниченията и възкръсва. Новото носи в себе си Божията Любов. Който вярва в тази любов и я прилага, той ще се подмлади. Който не вярва в любовта, живт^е в старото. В широк смисъл казано: Които живЕят с старото, са стари хора. Които живеят с новото, са млади. Ако младият изгуби вярата си в новото, остарява; ако старият придобие в'Бра в новото, подмладява се. За утеха някои казват, че, като се преродят втори път, тогава ще се подмладя г. Ако сега не се под-младят, и в другото прераждане няма да се подмладят.

Като разглеждате сегашното положение на хората, виждате, че евреиг, които на времето си бяха избран народ, днес са изложени на гол-вми изпитания. Нъжога бъха пръв народ, сега са на последно място. Това се дължи на едно гбхно опущение. Днес всички народи – германци, англичани, италиян-ци, французи, руснаци – се борят за първенство. Едно трябва да се знае: докато е на физическия св-вт, човбк бива в началото пръв, в края последен. Като вл-взе в духовния евят, в началото е последен, в края – пръв. Щом вл-взе в Божествения саЪт, и в началото, и в края е пръв. Само в Божествения свят човек запазва силата си. Каквато е силага му в началото, такава е и в края. Това значи, да започне човек с до-

131

бро и да сверши с добро; да започне с любов и да сверши с любов; да започне с вяра и да сверши с в вра. Чов-вшкият и духозният свет, съединени н елно, образу-ват Божествения. Следователно, когато човек съедини физическия \и духовния свет в себе си в едно, той стана кандидат за Божествения. Като живът па (физическия свет, човек разбира, какво значи, да бжле силен в началото на живота си; като жинье н духовния свет, той знае, какво значи, да б/л-де силен па края. Като съедини началото и края в едно, тогава вече разбира, какво значи, да бъде кандидат за Божествения свет. Бог казва за себе си: „Аз съм алфа и омега". Това значи: Аз съм този, който и в началото, и в края съм един и същ, неизм-внен.

Всеки човек трябва да се стреми да бъде неизм-внен; какъвто е в началото, та-къв да бъде и в края. За тази цел той трябва да работи върху себе си, да бъде вни-мателен към всички: към млади и стари, към учени и прости, към бедни и богати. Както всеки човек е уд на Божествения организъм, така и всеки народ. Всеки човек, всеки народ има свое място в Великия организъм. Докато е на мястото си, той има велико предназначение. Напусне ли местото си, той се намира пред гол-вма катастрофа.

Каква е задачата на съвременния човек? Задачата на всеки човек е да създаде глава,

132

която да бъде добър проводник на светлината; да създаде сърце, което да бъде добър проводник на топлината; да създаде т-бло, което да бъде добър проводник на силите в природата. В това седи бъдещата

религия и бъдещата наука. От всички се иска св'Ьтъл ум, топло сърце и здраво те-ло. Ще кажете, че това е задача на живите. Но къде са заминалите за онзи свет? Те са стопени, както ледът се топи и превръща в вода. Губи ли се водата? Водата не се губи, но се влива в широкото море. Следователно, вашите заминали се вливат в вас и ви предават от своята светлина, топлина и сила. Ако между баща ви и вас има добра връзка, т. е. ако се обичате, като замине за другия св1зт, той ще се влее в вас и ще увеличи светлината на ума ви, топлината на сърцето ви и силата на тъ\лото ви. Ако не се обичате, той пак ще се влее в вас, но ще изпитате понижаване в светлината на ума ви, в топлината на сърцето ви и в силата на вашето ттело. Същото става и при заминаване на ваши приятели или неприятели. Който заминава за онзи свет, трябва да повдигне температурата на ближните си, а не да я понижи.

Желая ви да бъдете добри проводници на Божествената светлина, топлина и сила, за да внесете в ума си повече светлина, в сърцето си – повече топлина и в телото си –

133

повече сила. Придобиете ли тия неща, вие живеете в вярата, а не в вярването.

8. Беседа от Учителя, държана на 11. август, 5 ч. с. ^940 г. София. – Изгръчв.