Разлика между версии на „Който влиза“

Версия от 07:18, 22 април 2009

Който влиза

„Който не влиза през вратата в кошарата на овцете, той е крадец и разбойник. Който влиза през вратата, той е пастир на овцете”.

„Който не влиза”. Това е една истина, турена в отрицателна форма. Значи, който не влиза през вратата на кошарата, той е крадец и разбойник; който влиза през вратата на кошарата, той е пастир на овцете. Под думата „врата” се разбира физическия свят. Само във физическия свят има врати; в другите светове няма врати. Христос казва: „Аз съм вратата”. Това значи: Аз съм вратата за влизане във физическия, т. е. в материалния свят. – За къде води тази врата? – За идейния свят. Понеже всяка къща има врата, подразбираме, че във всяка къща, т. е. във всяко човешко тяло има и нещо идейно. Къща без врата показва, че на човека, който я строил, липсва нещо съществено, което го поставя под уровена на обикновените хора. Къща, която има врата, с добра и здрава ключалка, говори за човека, който я строил. Той е здравомислещ, със здрави и възвишени идеи. Затова, справедливо може да се каже, че характерът на човека се познава от къщата му. Каквато е къщата му, такъв е и той. По кошера познавате живота и качеството на пчелите. Те имат врата, през която влизат и излизат, имат външна стража, която пази известен ред и порядък; те спазват необходимата чистота и температура, което показва, че чистотата и редът са най-главните им качества.

„Който прелазя от другаде, той е крадец и разбойник”. Като говори за крадците, Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници”. – Защо са крадци и разбойници? – Защото преди Христа е нямало врати за влизане и излизане от Царството Божие. Човек, който не влиза през врата, не може да не е крадец и разбойник. – Какво представя вратата? – Любовта. Следователно, който върши нещо без любов, без мъдрост и без истина, той е крадец и разбойник. Неговата жертва плаче пред него и се моли да пощади живота му, заради жената и децата, но той не иска да знае, сърцето му не трепва. Той вади ножа си и върви напред: и жена, и деца – всичко туря под нож. Това значи крадец и разбойник.

Христос дава характеристика на два типа: единият влиза и излиза през вратата на кошарата, а другият прелазя от другаде. Първият е пастир на овцете си, а вторият – крадец и разбойник. Крадецът отива там, дето има овце. Той посещава пастирите. В пустините няма крадци и разбойници. Много естествено, там няма овце, няма и пастири. Всеки човек може да бъде пастир. Христос е бил пастир, имал овце, които познавал, но и те Го познавали. Значи, който не е пастир, който няма овце, той е крадец и разбойник. – Възможно ли е това? – Така е. Мислите, чувствата и постъпките на човека са неговите овце. Ако няма мисли, чувства и постъпки, естествено е да бъде човек крадец и разбойник. Ние говорим за човека, като пастир на своите мисли, чувства и постъпки, а не за външния овчар, който по цели дни ходи по пасбищата да пасе овцете си. Но, в края на краищата, овцете му нямат никакво отношение към него. Бъдете пастири на своите мисли и чувства, а не на стадо овце. Който е научил изкуството да пасе своите мисли и чувства, той е пастир на себе си, той е истински човек. Не може ли да пасе мислите и чувствата си, той не е истински човек.

И тъй, помнете новото определение за човека. Човекът е същество, което управлява своите мисли, чувства и постъпки. Управлението започва с най-близките неща до човека. Само онзи може да управлява, който е бил пастир и управител на своите мисли, чувства и постъпки. Не можеш да управляваш другите, преди да си управлявал себе си. В това се заключава истинската философия на живота. – Доказана ли е научно тази философия? – Не е важно, дали е научно доказана, важно е, че е опитана и проверена. Има неща, които са доказани научно, без да са разбрани, без да бъдат разумни. Например, научен факт е, че вълкът яде овче и козе месо. Дето види овца и коза, той я напада и изяжда. Разумно ли е това, което вълкът прави? При това, доказано ли е научно, кога и как се е научил вълкът да яде овце? Кога се е научил човек да яде месо? В Битието е казано, че първият човек се хранел само с плодове. Значи, определено било на човека да употребява най-чистата и възвишена храна. Плодовете, с които се хранели първите човеци, не са като сегашните, които се отглеждат на земята, напоена с кръвта на хората и на животните, както и с техните нечистотии. Какви ще бъдат плодовете, които са расли върху гробовете на хората? Нездравословни, нехигиенични, понеже са черпили сокове от човешките мисли и чувства. Засега чувствата и мислите на хората не са чисти. Те трябва да минат през огън, да се пречистят, всичко нечисто да изгори. Само след това може да се говори за чиста храна. Нечистата почва не може да роди чисти плодове. Като знаете това, бъдете внимателни, да правите избор на местата, дето ще се заселвате. В природата има чисти и нечисти места. Ако човек се засели на нечисто място, може да заболее. Затова е казано и в Писанието: „Изпитвайте нещата, и доброто дръжте”. Това се отнася до онази категория хора, които са развили в себе си чувството на различаване на нещата.

Всички хора не са на еднаква степен на развитие, поради което са дошли на земята да се учат. Различаваме пет категории хора: обикновени, талантливи, гениални, светии и Учители. Всички категории хора си служат с факти, закони и теории, но те се различават едни от други. Например, фактите, законите и теориите на обикновените хора не съответстват на тези на талантливите, на гениалните, на светиите и на Учителите. Всяка категория има специфични факти, закони и теории, нагодени според тяхното развитие. От гледището на обикновения човек, животът представя едно нещо; от гледището на талантливия – друго нещо; от гледището на гениалния, на светията и на Учителя – съвсем друго. Изобщо, за живота са дадени толкова определения, колкото хора съществуват, или поне колкото категории хора познаваме. Светията има един възглед за живота, Учителят – друг.

Като говорим за светиите, ние имаме предвид онези хора, които носят светлина на човечеството. Учителите внасят в света възвишени и светли мисли, с които човечеството се повдига и върви напред. Ако някой ви пита, кой човек наричаме светия и кой – Учител, вие можете да дадете определение. Обикновен човек е този, който събира готовите плодове в градината. Талантлив е този, който оре и копае земята. Гениален е този, който владее законите на въздуха и на водата. Светията владее законите на светлината и на топлината. Благодарение на различните категории хора, светът се развива и върви в своя път. Като е дошъл на земята, рано или късно, човек ще мине през четирите категории. Той ще започне от категорията на обикновените хора и постепенно ще върви напред. Това разпределяне на хората в категории съществува и в самата природа. Като минава от една категория в друга, човек придобива нещо ново, с което разширява съзнанието си. Докато е обикновен, той ще купува и продава храната си. Като стане производител, той минава в категорията на талантливия. Когато стане господар на водата и на въздуха, той е вече гениален. И най-после, когато стане господар на светлината и на топлината, той започва да свети и пръска светлина за цялото човечество. А като мине през всичките категории и стане господар на мисълта си, човек разбира вътрешния смисъл на живота и минава в категорията на Учителите.

Какво разбирате под думата „Учител”? Учител е онзи, който съдържа в себе си четирите категории човеци. – На кого може да бъде учител? – На себе си. Това е първата задача на всеки човек. При това положение, човек не трябва да търси своя Учител вън от себе си. Щом го намери в себе си, той никога не може да се заблуди отвън. Външният Учител ще бъде отражение на вътрешния, и той веднага ще го познае. Кои познаха Христа? Които Го имаха в себе си. Не можете да познаете Бога отвън, ако не Го познавате в себе си. Тъй щото, като изучавате човека, трябва да си съставите ясна представа за него, като съвкупност на четирите категории. Някой казва: Аз съм човек. - Само онзи може да се нарече истински човек, който има в характера си поне една основна черта, която не се изменя при никакви условия нито в живота, нито след смъртта. Няма ли такава черта в характера си, той не е още истински човек. – Защо? – Понеже се намира още в процеса на постоянно проявяване.

И тъй, без да познава себе си, без да е разрешил задачите си, човек иска да бъде свободен. Това е невъзможно. Може ли малкото дете, което е в ръцете на майка си, да бъде свободно? Докато костите му не укрепнат, мускулите не се развият, мислите, чувствата и постъпките му не се оформят, детето не може да бъде свободно. То трябва да се съобразява със съществуващите закони. Не е въпрос само за свободата на детето, даже видните учени и философи още не са свободни. – Защо? – Защото всичко, което те са изнесли пред света, е отчасти вярно, а не напълно. Затова, именно, апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме”. Например, като изучавате теорията на Дарвина за „еволюция на родовете”, виждате, че и в нея има празнини, които трябва да се запълнят. Все ще дойде някой учен, който да запълни тия празнини. Науката не може да спре в развитието си, тя ще върви напред, ще използува фактите, ще ги съпостави, докато дойде до абсолютната истина на нещата. Учените не се страхуват от факти, които взаимно си противоречат. Като ги съпоставя, науката се домогва до истината. Например, като дойдете до въпроса за съществуването на Бога, вие се натъквате на два противоположни възгледа: едни допущат съществуването на Бога, а други Го отричат. Какви са съображенията на едните и на другите? Ще кажете, че те искат да освободят хората от заблуждения. Обаче, никой досега не се е освободил от заблужденията си само чрез теории. За да познаем, къде е истината, ние разглеждаме живота, както на отделните личности, така и на обществата. Ония, които вярват в Бога и Го приемат вътре и вън от себе си, живеят по един начин; тези, които не вярват в Него и Го изключват напълно, живеят по друг начин. Тези хора не мислят право, съзнанието им е заспало. Значи, всички хора, които спят, са безверници. Щом се събудят от сън, те стават вярващи. Много естествено, те вярват в Бога, защото веднага искат да ядат и да пият, да възприемат външните блага. Че отрича човек Бога, това е едно нещо; че иска да яде и пие, това е съвсем друго. Не признаваш някой бакалин, защото му дължиш, а нямаш възможност да платиш дълговете си. Но, въпреки това ти имаш нужда от неговата стока. Значи, докато има нужда от Бога, човек Го признава; щом няма нужда, не Го признава. Това не е морал.

Следователно, когато разглежда един въпрос, човек трябва да бъде искрен. Не е въпрос, съществува ли Бог, или не. Важно е човек да си отговори на въпроса, има ли живот, или няма. Единственото нещо, в което хората вярват, е животът. Ще кажете, че ще умрете. Кой от вас е умирал, да знае, какво в същност е смъртта. Като умре, тогава може да говори за смъртта. Аз отричам смъртта, но поддържам живота. Ще кажете, че виждате умрели хора, които носят на колесници и заравят в земята. Това не са умрели хора. Нека дойде някой от умрелите и каже, какво знае за смъртта. Или, нека дойде някой, който е умирал, да ни убеди, че е бил мъртъв и отново е дошъл на земята. Ще се оправдаете с това, че всичко сте забравили. Това, което се забравя, не е реално. Ще излезе тогава, че смъртта, за която говорите, или не съществува, или не е реална. Обаче, всички признават живота. Няма човек, който може да го отрече. И пияницата забравя много неща, но, като изтрезнее, всичко си спомня. Като ударят някого в главата, той пада на земята в безсъзнание и забравя всичко. Като се върне съзнанието му, отново си спомня нещата. Ето защо, за да имате ясна представа за нещата, трябва фактите, мислите и чувствата да се свържат помежду си, да се обединят в едно цяло. Този е пътят, по който човек може да се домогне до истината, която ще го направи свободен. От гледището на тази истина, ще знаете, че всичко възвишено и благородно в човека е Бог. Всичко обикновено, низко, дребнаво, което го спъва и понижава, не е Божествено. Следователно, ако Бог е във вас, можете ли да Го отречете?

Мнозина се стремят да придобият в себе си добри качества, да придобият добродетели. По външен път добродетели не се придобиват. Всяка добродетел, придобита по външен път, представя нещо материално, което се губи така, както е придобито. Истинските добродетели идат отвътре, а условията за развитието им са външни. Първото условие за развиване на добродетелите е животът. Освен условие, животът е и среда за проявяване на доброто в човека. Животът без любовта не може да се прояви. Казано е, че любовта ражда живота. Като живее и като люби, човек има условия да бъде и богат, и учен, и силен, и здрав. Той трябва да запази тези качества, за да се ползува разумно от живота.

„Който влиза през вратата в кошарата на овцете, той е пастир”. Значи, който влиза в себе си по правия път, той е пастир. Той има правилни отношения към своите мисли, чувства и постъпки. Той има правилни отношения към Първичната Причина, а оттам и към своите ближни. Да бъдеш добър пастир, трябва да имаш правилни отношения към Бога, към себе си и към своя ближен. Правилните отношения към Бога подразбират любов към Бога, т. е. към Слънцето на живота. Да имаш правилни отношения към себе си, подразбира правилни отношения към луната. Правилни отношения към ближния подразбират правилни отношения към звездите. Тъй щото, обичай Бога, както обичаш слънцето. Как ще обичаш слънцето? Ще излезеш вън, когато изгрява слънцето, ще го погледнеш, ще приемеш първия лъч и ще обърнеш гърба си на неговите лъчи. Как ще обичаш себе си? Както обичаш луната. Как ще обичаш ближните си? Както обичаш звездите. Сутрин и през деня ще се ползваш от слънцето и ще му се радваш, а вечер ще се радваш на луната и на звездите. Гледай към небето и благодари за благото, което ти се дава.

Да се върнем към въпроса, какво представя истинският човек. Ако външната форма на човека е истинският човек, вие сте на крив път. Като умре, от него нищо не остава. Значи, външният човек е къщата на истинския човек. Къде отиде човекът? -Излезе някъде. Имали ли сте опитността на Павел да излизате от тялото си? Павел казва, че не знае, къде е бил – вън или вътре в тялото си, но бил на третото небе, дето видял неща, които не се подават на описание. Съвременните хора вярват само в това, което виждат. Така и мравите, и пчелите вярват само в това, което виждат. По какво се отличава човек от животните? Много неща отличават човека, но и той има още да учи, да се развива, да се усъвършенства. Той вижда слънцето, изучава го, но никой учен още не е ходил на слънцето. Никой учен не е ходил на луната, на звездите. Ще кажете, че планетите и звездите могат да се изучават чрез телескопи. Но има и друг начин за изучаването им.

Едно време учените казваха, че електричеството може да се предава само по жици. После дойдоха други учени, които доказаха, че електричеството може да се предава и без жици, по въздуха. Достатъчно е да има две станции – предавателна и възприемателна, за да се схванат звуковите вълни от далечни разстояния. Космите, които природата е дала на човека, не са нищо друго, освен антени, чрез които той може да се съобщава не само с отдалечените краища на земята, но и с другите планети. Значи, чрез космите си човек може да възприема трептенията на Слънцето, на Луната, на Марс, на Венера, на Юпитер и да влиза в съобщение с тях. Всички косми не възприемат еднакво трептенията, както и очите на човека не възприемат еднакво светлината. Едното око възприема по-добре от другото. Пръстите на ръцете също така имат различна възприемателна способност. Цялото тяло на човека е сбор от множество антени. В това отношение, той представя възел, от който излизат много антени – възприематели на безброй мисли, чувства и желания. Като знаете това, бъдете будни, като възприемате мисли и чувства, които идат от пространството, да задържате в себе си само онези, които имат отношение към настоящия момент. Настоящето ви положение е най-важно. То определя вашето бъдеще.

„Който влиза през вратата на кошарата, той е пастир”. Който има правилни отношения към своите мисли, той е свързан с Божествения свят; който има правилни отношения към своите чувства, той е свързан с духовния свят; който има правилни отношения към своите постъпки , той е свързан с физическия свят. Физическият свят е направен по образа на Божествения. Тези два свята представят полюси на живота. Между тях се намират всички останали светове, наредени по степента на развитието на съществата, които живеят в тях. Всички светове заедно представят едно цяло, а поотделно те са части на това цяло. Докато не разбере частите, човек мъчно може да разбере Цялото. Докато не разбере физическия свят, той мъчно може да разбере Божествения, който представя за него нещо отвлечено, далечно. Докато не разбере себе си, като единица, с всички свои прояви в младостта, в зрялата възраст и в старостта си, човек не би разбрал своята същина, никога не би разбрал ближния си. Ползвайте се от силата на младостта си, от знанието на зрялата си възраст и от мъдростта на стария човек, за да работите съзнателно върху себе си и да постигнете желанията си. Ще кажете, че Бог ще даде всичко, което ви е нужно. Това е неразбиране на живота, неразбиране на себе си. В човешкия мозък са вложени много чувства и способности, но човек не работи, както трябва. Ако знаете да работите, както трябва, да се ползвате от законите на природата, в 24 часа ще минете през четирите фази на развитие: от изгрева на слънцето до 9 часа, ще бъдете обикновен човек; от 9 – 12 ч. ще бъдете талантлив; на 12 ч., когато слънцето е в зенита си, ще се проявите като гениален; от 12 – 3 ч. сл. обед ще бъдете светия и от три часа нататък ще влезете във фазата на Учител, ще учите себе си на Божественото учение – учението на любовта. По какво се отличава Учителят? Той може да живее и в светлината, и в тъмнината; той живее и в ада, и в рая. Той владее законите на Битието и разполага с тях. Като знаете това, прилагайте любовта в живота си, че и в ада да влезете, да можете лесно да се освободите.

В една легенда за Соломон се разправя, че някога той сгрешил пред Бога, поради което го наказали да живее в ада, докато изправи погрешката си. Като чули, че Соломон пристига в ада, духовете – жители на ада, му устроили тържествено посрещане, с музика и песни, с венци и цветя, да го предразположат към себе си. Те се страхували от Соломон, защото имал способността да връзва духовете. Те си казвали: Да отдадем всички почести на Соломон, да ни остави свободни. Обаче, един ден те видели, че Соломон се разхожда из ада и прави някакви измервания. – Какво мериш? – го запитал един от жителите на ада. – Искам да съградя и тук храм на Бога Иехова. Силно изплашени и разтревожени, духовете се събрали и взели решение да устроят голямо тържество на Соломон, за да го изкарат вън от ада. Решението им дало добър резултат: наистина, успели да изкарат Соломон вън от тяхното царство. Те си говорели: Ние не се нуждаем от никакви храмове. Не вярваме в никакъв Бог, и няма защо да строим черкви, да Му се кланяме. Жителите на ада вярват само в себе си.

Следователно, докато човек вярва само в себе си и живее само за себе си, наричаме го безверник. Той живее в личния егоизъм и отрича съществуването на Бога. Онзи, който минава за вярващ и признава Бога, трябва да докаже това. Как ще го докаже? Чрез живота си. Ако обича Бога с цялото си същество, и ако обича ближния си като себе си, той е истински вярващ. Той е еднакво справедлив и към себе си, и към ближния си. В понятието „ближен” влиза не само човек, но и всяко животно и растение, от най-малкото до най-голямото. Божественият закон включва в себе си и хората, и животните, и растенията. Следователно, той има предвид страданията и на най-малките мушици и растения. Не е безразлично, дали страда някое растение, или не. Възвишените същества се вслушват в страданията и на растенията и им се притичват на помощ. Хората не чувстват страданията на растенията и на животните, понеже не са развили сърцето си до степен, да възприемат и най-малките страдания.

„Който не влиза през вратата в кошарата на овцете, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник”. Значи, който не живее според разумните закони на физическия свят, той е крадец и разбойник. Ако човек става рано сутрин, наблюдава изгряването на слънцето и не знае, какво да прави след това, животът му няма смисъл; ако се жени и не знае, защо се жени; ако ходи на църква и не знае, защо прави това; ако се е родил в един народ и не знае, каква е задачата му като гражданин между своите сънародници; ако е станал майка или баща и не знае, защо е заел тази служба, животът му няма никакъв смисъл. Защо майката ражда деца? – За да се научи да люби, а същевременно да събуди любовта на децата към себе си. Ако майката не може да люби децата си, и ако те не й отговарят с любов, тя не е истинска майка. Тя трябва да има отношение не само към телата на своите деца, но и към душите им. Ако не може да влезе във връзка с душите им, тя остава чужда за тях; същевременно и те остават чужди за нея. Една от причините за смъртта на децата се крие в майките, а именно, те нямат връзка, отношение към душите на своите деца. Майка, която обича децата си, внася живот в душите им. Затова Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно”. Дългият живот на детето зависи от майката. Каквото е било състоянието на майката като бременна, такова ще бъде и детето. Ако бременната жена носи детето си и не вярва, че то ще живее много, детето, наистина, умира скоро. Каквото е вложила майката в детето си като зародиш, това израства. Каквото се казва за майката, същото се отнася и за бащата, понеже те са полюси на живота, от тях зависи бъдещето на децата им. Бащата и майката са главни фактори за изграждане бъдещето на своите деца.

И тъй, младото поколение се нуждае от нов начин на възпитание. Ако новото не се приложи към него, и то ще се изроди, както се израждат всички европейски народи. Колкото устойчиви и да са тези народи, те започват постепенно да се израждат. Засега славяните още не са се изродили, но, ако и те не изпълняват Божиите закони, ще се изродят. Нарушаването на Божиите закони води към израждане, както на отделната личност, така и на цели общества и народи. Не е достатъчно само да се образува езеро, но в него трябва да става постоянно втичане на вода, да се обновява. Следователно, ако всеки ден към човешкия ум и към човешкото сърце не влиза по една нова мисъл и по едно ново чувство, животът се обезсмисля. Животът се осмисля, когато между душите има общение. Това показва, че хората представят общ организъм. Следователно, те трябва да живеят един за друг. В този смисъл, като част от Цялото, никой не може да бъде абсолютно свободен, никой не живее за себе си. Когато се говори за повдигане на човечеството, имаме предвид повдигането на народите, на обществата, на семействата и на индивидите. И обратното: когато се повдигнат индивидите, ще се повдигнат семействата, обществата, народите, най-после и цялото човечество. Ще дойде ден, когато няма да съществува нито науката, нито религията, нито законите. Те съществуват днес, понеже индивидите, както и семействата, обществата и народите имат нужда и от външни условия за развитие. Когато човек носи в себе си религията, науката и законите, защо му са те отвън? Законите са само за онези, които имат нужда от тях, които не могат да живеят без външно ръководно начало. Обаче, каква нужда имат от закон гения, светията или Учителят? През ума им не може да мине никаква мисъл за престъпление. Техният живот е пълен с добрини и благодеяния. Кой закон ще ги съди за доброто, което те правят? Те стоят по-високо от законите.

На същото основание казвам: Ако човек стои по-високо от главата си, може ли тя да го съди? Само Божественото Начало в човека, което стои по-високо от самия човек, има право да съди. Обаче, и Божественото не съди, но казва на всички хора, че са излезли от Бога и, за да придобият безсмъртния живот, трябва да живеят по Божиите закони, а не по човешките. Божиите закони включват и човешките, но човешките не включват Божиите. Да живеем по Божествените закони, това значи, да отворим сърцата и душите си за любовта, да бъдем щастливи. Дето е любовта, там има постоянно втичане на нещо ново. Ще каже някой, че вярва в Бога. Опитал ли е той вярата си, да знае, колко време трае? Каква вяра е тази, която всеки ден се мени? Какво добро е това, което не се увеличава всеки ден? Каква любов е тази, която всеки ден не обгръща повече хора в себе си? Каква мъдрост е тази, чиято светлина всеки ден не се увеличава? Каква истина е тази, която всеки ден не ти дава по-голяма свобода?

„Който влиза през вратата на кошарата на овцете, той е истински пастир. Той ги зове по име, и те познават гласа му”. Значи, не е пастир онзи, който не влиза през вратата на кошарата; той е крадец и разбойник. Следователно, истинска мисъл е онази, която стои над условията. Всяка мисъл, която се влияе от условията, е крадец и разбойник. За да не попадате на такива мисли, стремете се към правите, Божествени мисли, които могат да ви преобразят, да ви поставят на нов път. Живеете ли с Божествените мисли, вие включвате в себе си мислите на обикновения, на талантливия, на гениалния човек, на светията и на Учителя. Вие сте над условията в живота. Обикновеният, талантливият и гениалният човек още не са свободни от смъртта; светията е на границата между смъртта и безсмъртието. Учителят, обаче, е извън смъртта. Стремете се към последната категория, да станете учители на себе си, за да се освободите от смъртта.

Сега, не е въпрос човек да мисли само за високи неща, но да се вглежда в настоящия живот, да види, какво се иска днес от него. В какво трябва да вярва човекът на 20. век? На какво трябва да се надява? Трябва ли да мечтае за някакъв нов строй?Новото иде отвътре, а не отвън. Не са хората, които могат да внесат нов строй. Има един Божествен план, който ще се реализира. В него са предвидени всички нужди на хората и начина, по който ще се задоволят. Външният ред е определен вече, остава само да се приложи. Той представя сбор от опитностите на съществата, които са живели преди нас. Божественият план ще се прилага по малко, според това, докъде са стигнали хората в развитието си.Степента на развитието, до която човечеството е дошло, определя и бъдещите промени. Значи, много промени ще стават, но те трябва да бъдат разумни. Не е достатъчно само да стават промени, но те трябва да бъдат разумни. Например, за да свири, цигуларят трябва да знае местата на тоновете по цигулката, но това още не го прави музикант. Той трябва да знае, как да ги съчетава, да образува от тях различни акорди, гами, да излезе нещо хармонично. Иначе, той ще остане обикновен музикант, без дълбоко разбиране на музиката.

Поканили Паганини на угощение, на което присъствали най-знаменитите музиканти. Целта на поканата била скрита от Паганини. Присъстващите съчинили едно мъчно парче, което никой от тях не би могъл да изсвири. С това те искали да изпитат силата на неговия гений. Като свършили вечерята, един от музикантите се обърнал към Паганини със следните думи: Молим Ви, да ни изсвирите това парче. Паганини разбрал скритата мисъл на това предложение, но веднага взел цигулката си и го изсвирил. Всички останали крайно доволни от него и се убедили в силата на гениалността му. С цигулката си Паганини преодолявал всички мъчнотии в областта на музиката.

Ако Паганини се справял с всички мъчнотии на цигулката си, не можете ли и вие, като него, да се справите с мъчнотиите в своя живот? Ако и на вас дадат една мъчна задача в живота ви, не можете ли да я разрешите? Вземете цигулката и свирете.

Днес всички хора се намират в трудни положения и казват, че не може повече да се живее, не могат да издържат. – Може да се живее, но затова майката трябва да е вложила в детето си повече вяра и надежда, както в себе си, така и в Бога. Като бременна още, майката трябва да вложи в детето си мисълта, да стане истински човек, да развие своите дарби и способности, да стане гениален, или светия, да работи за благото на човечеството. Апостол Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим”. Радвайте се, че имате условия да растете, да се развивате, да постигнете идеалите на своята душа. В това се заключава красотата на живота. Който не мисли така, той очаква смъртта, в нея да намери освобождаването си. Болестта и смъртта не освобождават човека, но го предупреждават, да изправи погрешката си. Всяка погрешка показва нарушаване на Божествените закони. Следователно, ако всеки ден човек не изправя по една погрешка и не придобива по една малка добродетел, нищо не е постигнал. Да придобиваш добродетели, без да изправяш погрешките си, това е равносилно на нула. Ако пък изправяш една погрешка, а не придобиваш по една добродетел, и това е равно на нула. За да притуряте по нещо към характера си, едно се иска от вас: всеки ден да изправяте по една погрешка и да придобивате по една добродетел. Така постъпва гениалният човек.

Каква е задачата на гения? Той е дошъл в света да научи хората, как да изправят погрешките си и как да придобиват добродетели. Дали погрешките са индивидуални, обществени или общочовешки, не е важно; важно е, че човек трябва да знае пътя, по който да изправя погрешките си и да придобива добродетели. Само по този начин той става здрав и силен. Физическото здраве се основава изключително на добродетелите в човека. Добрият човек не боледува. Щом се усъмни в доброто, той започва да боледува. Ако болният вярва в доброто, непременно ще оздравее. Като греши, човек излиза от областта на доброто и отваря в себе си вратата за греха. Щом греши, той започва да боледува. След болестта иде смъртта. Ако не разбират връзката между доброто и здравето и не пазят тази зависимост, хората допущат злото и погрешките в живота си и казват: Няма какво да се прави, ще боледуваме, ще страдаме, докато заминем за другия свят. Това е криво разбиране. Истинският живот има за задача да освободи човека от всичко отрицателно, от сиромашията, от робството и ограниченията. Животът е веруюто на човека, а не неговите външни разбирания и вярвания. Ще направите паметник на някой човек, да покажете, че цените това, което е дал за отечеството си. Ще отидете на черква, да покажете, че сте религиозен. Ние ценим живите паметници и храмове, които са подобни на живи извори, от които постоянно тече чиста, планинска вода. Като се обръща към Бога, Ботев казва в едно от стихотворенията си: „Не Ти, Боже, Който си в небесата, но Ти, Който си в сърцата”. Когато някой намисли да направи някакво престъпление, нека се вглъби в себе си и каже като Ботева: „Не Ти, Боже, в небесата, но Ти, Който си в сърцата”. При всички случаи в живота си, вслушвайте се в гласа на сърцето си и ходете по неговите пътища. В сърцето на човека са написани Божиите закони.

Всички хора трябва да отворят сърцата си за Бога. Само при това положение те ще бъдат извори, които дават изобилно. В изобилието е любовта. Мнозина дават, но без любов. Това даване не се благославя. Един богат турчин, бакалин, бил много груб по външна обхода, но имал добро сърце. Когато дохождали при него бедни, да искат помощ, той ги нагрубявал и пъдил. Като се отдалечавали, той съжалявал за постъпката си, сърцето му се свивало болезнено и тръгвал след тях да ги догонва. Като ги достигал, давал в ръцете им по една – две монети и доволен се връщал назад. В сърцето на този човек живее Бог, но, по стар навик, първо той проявявал грубостта си, а след това мекотата на своето сърце.

„Който не влиза през вратата в кошарата на овцете, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник”. И обратно: „Който влиза през вратата на кошарата, той е пастир”. Радвайте се, когато станете пастири на себе си – на своите мисли и чувства. Пастирът зове своите овце по име, и те познават гласа му. Ако овцете имат имена, колко повече човек трябва да има име. Много имена носи човек, но те не са истински, те са псевдоними. Много Ангеловци има на земята, но малцина от тях са ангели. Само онзи може да се нарече човек и да носи същинското си име, който е дал път на любовта, мъдростта и истината в себе си. Имената имат смисъл само тогава, когато отговарят на характера на човека. Влезе ли в противоречие с името си, човек не е на прав път. Влезе ли в противоречие със своето верую, човек не е на прав път. Човек влиза в противоречие не само със себе си, но и с окръжаващите. Има неща, които са общи за всички хора. Дойдат ли до тях, те са вън от противоречията на живота. Например, всички хора дишат един и същ въздух, пият една и съща вода, възприемат една и съща светлина и топлина. Това е истинското верую не само на хората, но на всички живи същества.

И тъй, като диша човек, като пие вода, като възприема светлината и топлината и като проявява любовта, мъдростта и истината, човек се свързва с всички хора на земята и става истински човек. Не е човек онзи, който не проявява любовта в живота си; не е човек онзи, който не проявява мъдростта в знанието си; не е човек онзи, който не проявява истината и свободата. Може ли човекът на любовта, на мъдростта и на истината да гледа спокойно, как изтезават, мъчат и убиват ближния му? Ще кажете, че това е необходимо за изправяне на човечеството. Обаче, проследете историята на еврейския народ и вижте, какво са правели те със своите сънародници. Надали има друг народ в историята, който да е прилагал така точно своите строги закони, както еврейският. Въпреки това, евреите и до днес не са придобили това, което е нужно, като на избран народ. Те са минали през големи страдания, малко по-меки са станали, но още много трябва да работят върху себе си. Те и до днес още вярват в добрите резултати на строгите закони. Българинът казва: „Блага дума желязна врата отваря”. Човек трябва да знае, с какви думи да си служи и къде да ги прилага.

Един болен отива при лекаря да го прегледа. – От какво страдаш? – попитал лекарят. Това е твоя работа. Моя работа е да дойда при тебе, да ме прегледаш и да кажеш думата си.

Беден човек отива при един богаташ и му казва: Господине, крайно беден съм. – Колко пари ти трябват? – Това е твоя работа. Не съм господар на кесията ти. Твоята любов ще определи, колко можеш да ми дадеш. Виждаш ме, стоя пред тебе, ти ще решиш, с какво можеш да ми помогнеш. – Ето, вземи хиляда лева. Доволен ли си? Сиромахът мълчал. – Вземи още хиляда лева. Доволен ли си? – Можеш да дадеш, колкото обичаш. Богатият започнал да вади втора, трета, четвърта банкнота, докато най-после сиромахът казал: Благодаря, достатъчно е това. Всеки човек може да бъде като богатият, да дава постоянно и изобилно. Всеки може да бъде извор, който непрестанно да дава.

Следователно, дръжте в ума си мисълта, че сте богати, учени, силни, здрави. Каквото мислите, такива ще станете. Ако сте бедни, ще забогатеете; ако сте невежи, ще придобиете знания; ако сте слаби, ще станете силни; ако сте болни, ще оздравеете. Разчитайте на положителните мисли и чувства в себе си. Вижте, какво прави детето. Като наблюдава, как баща му чете, пише, работи, то казва, че иска да стане като баща си учен. Не се минава много време, детето израства и става учен човек. То иска да стане високо, да расте нагоре, като дърветата, и в скоро време израства. Каквото пожелае, реализира се. Защо и вие да не станете като малките деца? Христос казва: „Който не стане като малките деца, не може да влезе в Царството Божие”.

„Който влиза през вратата на кошарата, той е пастир”. Влизайте и вие през вратата на своите мисли и чувства, за да не дойдат крадци и разбойници отвън. Който влиза през вратата, през която вие влизате, той е ваш баща, ваша майка, ваш брат, ваша сестра и ваш приятел. Който не влиза през вратата, през която вие влизате, той не е ваш ближен, той не ви обича.

Коя е вратата на кошарата, през която човек трябва да влиза? Това е разумният живот, който Бог е поставил на пътя на човека. Който минава през тази врата, него очаква велико бъдеще.

41. Беседа от Учителя, държана на 8. юни, 1930 г. София. – Изгрев.

• Йоана 10:1,2