Разлика между версии на „Нови пътища“

Версия от 07:01, 22 април 2009

Нови пътища

Ще прочета 21. стих от 21. глава от Евангелието на Матея: „Истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни се и хвърли се в морето, ще бъде".

Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на нещата. За да има правилно разбиране, човек се нуждае от ред условия. Запример, човек трябва да има очи, с които да вижда, правилно да възприема светлината. Не е достатъчно само това. Човек трябва да знае, как са устроени очите му и как да манипулира с тях. Тъй щото, не е достатъчно само човек да има очи, но трябва да знае, как да гледа с очите си. Често човек вижда неща, които, не само че не го ползуват, но му причиняват ред пакости. Чрез очите си човек трябва да се запознае с онова, кое го Великият е създал. Светлината разкрива за човека целия физически свят, който е отражение на още по-велик от него – Божествения.

Човек се нуждае от още едно важно условие – от уши, чрез които да възприема трептенията на въздуха. Като стигат до мозъка, тия трептения се възприемат като звук, и ние казваме, че човек чува. Като слуша, човек трябва да знае, как да нагоди ухото си, за да възприема правилно звуковете. Чрез ухото си, човек възприема не само физически звукове и говор, но и ония звукове, които идат от висшите светове.

Третото условие, от което човек се нуждае, е уста с две устни – горна и долна, и един език – главен инспектор в живота му. Всяка дума, която излиза от устата на човека, е войник, който чака заповедите на своя генерал – езика. Езикът определя посоката на нейното движение и службата, която трябва да извърши.

Най-после, човек се нуждае от нос, с който да възприема уханията в природата, и ръце, с които да пипа, да усеща различните състояния – топло и студено, твърдо и меко и т. н.

И тъй, за да има правилни разбирания за живота, още от най-ранната си възраст човек трябва да упражнява своите сетива, да се ползва разумно от тях, че и като остарее, да му служат както в младини. Не си ли е служил правилно с тях, в старини те постепенно го напущат. Такъв човек става за смях на окръжаващите: не вижда ясно, не чува добре, не усеща миризмите правилно и т. н. Всички казват: Стар човек е този, изветрял е вече, оставете го настрана, не се интересувайте от него. Какво представя старият човек? Ще кажете, че старият е немощен, глупав, изветрял човек. – Не, това, което виждате отвън, съвсем не може да се нарече стар човек. Старият човек се отличава с мъдрост. Това, което вие наричате стар човек, представя само едно облекло на човека, но ни най-малко не е истинският човек. Преди всичко, човек още не е дошъл до положението на стария.

Съвременните хора едва сега минават от детинство към юношество. Те едва са на 12 годишна възраст, свършили са курса на основното училище и влизат в първи прогимназиален клас. Като ученици в прогимназията, те ще започнат да учат, да мислят, да говорят, да чувствуват и да постъпват правилно. Това е наука, за изучаването на която са нужни хиляди години. Тя не се придобива изведнъж. Не е лесно да се научи човек да говори правилно. Който е придобил това изкуство, той би могъл с една дума само да спре вятъра. Сега вие казвате на вятъра да спре, говорите му по различни начини, но вместо да спре, духането му все повече се усилва. Който знае добре да говори, той би се разговарял приятелски със сиромашията. Като не могат да я приемат добре и като не я разбират, хората роптаят, оплакват се от сиромашията, искат да се освободят от нея. Като стане въпрос за богатство, всички се стремят към него. За богатството те имат добро мнение, а за сиромашията – лошо мнение. Както детето се страхува от лекарите, така и хората бягат от сиромашията. Опитайте се да заведете на болница някое дете, което е яло горчивите хапове на лекаря, за да видите колко силно ще се противопостави на вашето желание. Детето ще ви каже, че е опитало горчивите хапове на лекаря и втори път не отива при него.

Сегашните хора страдат по единствената причина, че не могат да говорят на болестите си, на сиромашията, на невежеството, на слабостите си и т. н. Лесно е да се справи човек с болестта си, но ако знае, как да й говори. Достатъчно е само да раздвижи малко въздуха около себе си, за да застави болестта да излезе вън от него. Днес всички хора говорят, но малцина знаят изкуството на говоренето. Запример, някой момък отива в дома на своята възлюбена, която го угощава с някакво ядене, добре приготвено, обаче пресолено. За да не я обиди, момъкът яде от яденето и мълчи, но щом излезе от дома й, веднага започва да се оплаква от разстройство на стомаха и търси начин, да облекчи положението си. В дадения случай момъкът не разбира нито изкуството на мълчание, нито изкуството на говорене.

Един млад момък завел приятеля си на гости при своята годеница, да види какви ценни качества и добродетели има тя. Годеницата ги поканила любезно, разговаряла се с тях и добре ги угостила. След закуската, тя направила кафе и ги почерпила. В бързината си, вместо да вземе кутията с захар, тя взела кутията със солта и направила кафе с сол, вместо със захар. Тя запитала годеника си, дали кафето е сладко. – Много е сладко, казал той. Щом излезли от дома на годеницата, приятелят му казал: Какво беше това кафе? Никога в живота си не бях пил солено кафе, но днес пих. – Да, приятелю, кафето беше солено за тебе, защото любовта ти е малка. Ако любовта ти беше по-голяма, кафето щеше да ти се види сладко. Значи, любовта може да превърне соленото в сладко.

Много неща в живота на човека са солени, но и те имат своето предназначение. Хората осоляват някои неща, за да ги предпазят от гниене. Същевременно солта дава почивка на човека. Солта, за която ви говоря, се отличава коренно от солта, с която хората си служат. Солта на земята е дете на духовната сол, за която Христос казва, че ако солта обезсолее, трябва да се хвърли навън. Като дете на духовната сол, готварската сол прави големи пакости в зависимост от това, как и в какво количество се употребява.

Съвременните хора се нуждаят от нови възгледи, от нови разбирания за живота. Като не го разбират, те казват: Животът е лош. Само онзи може да каже, че животът е лош, на когото вкусът е развален. Каквото ядене дадете на болния от треска, в края на краищата той ще каже, че яденето е горчиво. – Защо? – Защото в устата му е горчиво. Каквото да кажете или да дадете на болния, той все ще намери нещо лошо в него. За болния всичко в света е дисхармонично. Тази дисхармония се дължи само на неговото болезнено състояние. Този човек страда, боли го окото, ухото, гърлото, главата, или стомаха. Благодарение на своята болка, той не може да оценява нещата, не може да определи истинската им стойност.

Днес от всички хора се изисква да оценяват това, което им е дадено. Те имат очи, уши, нос, уста, които струват милиони и милиарди, но не ги оценяват. Не само че не ги оценяват, но те още не могат да си служат с тях, както трябва. В Америка приготвят един телескоп, широк пет метра в диаметър. С него ще може да се вижда това, което с досегашните телескопи не могат да виждат. Хората не познават още, какво се крие в техните сетива. В очите си човек има един по-сложен апарат от този телескоп. Той е широк не само пет метра в диаметър, но много повече. Обаче, сегашните хора не са развили още този апарат, нито са го инсталирали. Пък и да го инсталират, те не биха могли да си служат с него. Те не могат още да си служат с обикновените очи, а колко повече с вътрешните, в които се намира този телескоп. Голямо богатство представя този телескоп, но само за онзи, който може да се ползва от него. Само човекът на любовта може да се ползува от този телескоп.

Какво представя любовта? Любовта не е нещо материално, както хората я разбират. Казано е: „Бог е Любов". – Какво нещо е Бог? – Създателят на цялата вселена, на органическия и неорганически светове, на всичко, което ни обикаля. Той се грижи за всичко, което е създал, и приготвя условия за растене и развиване на всичко живо, от най-малко до най-голямо. Той се вслушва и в най-тихия зов, изпратен към Него, и му отговаря. Като видите, че някой човек се е разгневил, вие казвате: Защо се е разгневил този? Какво иска? Обаче, Бог с приятност се вслушва и в гласа на гневния. За Него гневният човек представя водопад, чиято вода слиза отвисоко и с голям шум. Друг някои се разгневил, и окръжаващите му са недоволни, че в гнева си ударил някого и му пукнал главата. – Кой е виновен за това? – Вината е в онзи, който стои на пътя на разгневения. Гневният не е нищо друго, освен камък, който се търкаля от някой висок планински връх и каквото срещне на пътя си, удря и завлича. Камъкът е доволен, че се е освободил от известно ограничение, а вие сте недоволни, че дигал шум, че ударил главата, или крака на някои пътник.

Следователно, когато някой човек ви направи една пакост, ще знаете, че вината е у вас, понеже сте застанали на пътя му и пречите на неговите научни изследвания. Той е учен човек, прави своите научни изследвания, а вие сте недоволни от него. Кой е виновен, че струните на цигулката се късат? – Цигуларят. Той свири силно, мощно, радва се, че може да изрази своето скръбно или радостно състояние. Струните взимат участие в неговото състояние и започват да скачат. Това скачане наричаме „късане на струните". Тъй щото, научете се да прониквате във вътрешния смисъл на нещата, за да се ползвате от тях. Радвайте се, когато струната на вашата скръб се скъса, за да престане да свири. Радвайте се, че струната на вашата сиромашия се е скъсала, за да престане да ви тормози. Някой студент се оплаква, че го скъсали на изпит. Значи, и неговата струна се скъсала. Той трябва да се радва, че струната му е скъсана, защото ще повтори материала още няколко пъти и ще го научи по-добре. Следователно, страданията и нещастията носят нещо добро за човека. Те го правят мек, добър, отзивчив и внимателен към чуждите радости и страдания. Колкото повече страда човек, толкова по-добре изучава езика на страданието и лесно се справя с него. Той може да се разговаря със своите и с чуждите болести, и по този начин да помага, както на себе си, така и на другите. В страданията си човек изучава много езици – на сиромашията, на болестите, на невежеството и т. н. Добре е човек да знае много езици. Колкото повече езици знае, толкова по-големи възможности се откриват пред него. Ако някои от вас знае само български език, той ще се разбира само с българите. Срещне ли някой чужденец, няма да го разбере.

Сега, като ви говоря за езика на страданието, вие мислите, че това е някаква приказка, или сюжет от някакъв роман. Всички сте чели и четете романи и се интересувате, какво ще стане на края с героя и с героинята. Обикновено героят и героинята представят момък и млада мома. Около тях се движат майките им, бащите им, братята и сестрите им. Без тези действуващи лица не може. Те са главните фактори, около които действията се развиват. Без тях е невъзможно. – Защо? – Защото всеки човек е носител на специфична енергия. През даден човек минава такава Божествена енергия, каквато през друг човек по никой начин не може да мине. Тази природна енергия, която минава през момата, по никой начин не може да мине през момъка. И обратно: енергията, която минава през момъка, не може да мине нито през момата, нито през майката, бащата, брата или сестрата. В този смисъл, майката, бащата, братът или сестрата са проводници на специфични природни енергии. Тази е причината, поради която всяка форма в природата, колкото малка или голяма да е, е важна и необходима. През слугата минава една енергия, през господаря – друга; през учителя минава една енергия, през ученика – друга.

Иска ли да се ползува от тия енергии, човек трябва да се свърже с Първата причина на нещата, в която всички природни енергии се втичат и изтичат. Който се свърже с Бога, той ще се ползува от знанието, което тия сили крият в себе си. Казват за някого, че се е влюбил. – Благодарете, че се е влюбил. Като се е влюбил, той има възможност да живее. Който люби, той живее. Не люби ли, човек е осъден на смърт. – В кого трябва да се влюби човек ? Детето трябва да се влюби в майка си и в баща си, за да му дадат живот. Майката и бащата трябва да се влюбят в детето си. Майка, която не е влюбена в детето си, не може да стане майка. Баща, който не е влюбен в детето си, не може да стане баща. Детето трябва да се роди, за да подпише, че майката е майка и бащата – баща. Ако не роди дете, майката не може да се нарече майка. И ако бащата не стане причина за раждането на детето, той не е баща.

Сега, като сте дошли на планината, вие трябва да се сближите по душа, по дух, да не мислите, че сте чужди. Вие сте излезли от едно и също Начало, но сте се пръснали по разни части на света. Днес трябва отново да се запознавате. Тук имате възможност да създадете добри отношения помежду си и взаимно да си помагате. Ако някой от вас заболее, другите трябва да му се притичат на помощ. Като помагате на другите, и на вас ще помагат. Когато сте сами, ще се научите да не очаквате външна помощ. Представете си, че ви заболи стомах или корем. Какво трябва да правите? Започнете да пеете на корема си. Можете ли да го излекувате с песен, вие можете да се отнасяте добре с всички хора. Ако заболеят гърдите ви и ги излекувате с песен, вие ще знаете, как да се отнасяте с ангелите. Ако страдате от главоболие и можете да се излекувате с песен, вие ще имате правилни отношения към Бога и ще се разговаряте с Него. За да се разговаряте с Бога, вие трябва да станете като децата. Казано е в Писанието, че ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие, т. е. няма да влезете в царството на любовта.

Едно трябва да знаете: в царството на любовта може да влезе само онзи, който знае да пее. Днес повечето певци се движат от две до три и половина октави. Едва ли има певци, чиито гласове взимат четири октави. Такива певци не могат да бъдат бедни хора. Голямо благословение е за певеца, ако може да взима пет – шест октави. Който знае да пее, както трябва, той може да лекува и себе си, и ближните си. Има музикални парчета, с които се лекуват различни болести: главоболие, гръдобол, ревматизъм и т. н. За всяка болест е нужно специално парче. Музиката може да се използува като метод за лекуване. Старите, обаче, казват, че музиката не е за тях, че само младите могат да пеят. Според тях излиза, че младите са артисти, които играят различни роли на сцената, а старите са слушатели. И това е добре, но всеки за себе си, млад или стар, трябва да пее. Цялата природа пее: вятърът, водата, птичките, цветята, животните – всички по свой начин. В природата няма стари и млади – всички пеят. Пейте и не се критикувайте. Защо трябва да се произнасяте, че този пее лошо, а онзи – добре? Защо трябва да се критикувате, кой как бил облечен? Щом Бог е пратил човека на земята, Той му е дал свобода да се облича, както иска. – Ама черните дрехи били модерни. – Това е човешка мода, но не и мода на природата. В човешката мода всякога има нещо неестествено. Ако черният цвят трябва да се предпочита, тогава в природата трябваше да има само нощ. А сега има нощ и ден. През деня, когато слънцето грее, всички същества трябва да бъдат облечени с бели, светли дрехи. Вижте пеперудите, птиците, колко са разноцветни. Пеперудата е облечена с пъстра, разноцветна дреха и по цели дни хвърчи, радва се на Божия свят. Някои хора се обличат със свет-

259

ли, а други–с тъмни дрехи. БЪлият цвт/г означава щедрост. Добре е скъперниците да се обличат с бели дрехи, да станат щедри. Анемичният трябва да се облича с червени дрехи. Той трябва да вземе червения цвтуг от цветята, а не червената боя, с която бояджиите си служат. Най-красивитъ* краски ще намерите в растенията. Растенията пред-ставят най-великата художествена изложба. Т представят страници от великата Божествена книга.

Като ученици, вие трт>бва да знаете, че всЬко цвете има свое велико предназначение. Щом е така, не късайте цветята безразборно. Късате ли ги, мачкате ли ги, и вие ще пострадате в известно отношение. Запримтф, ако откж.снете един син цвет и го захвърлите, непременно ще изгубите нъчцо в вярата си. Ако постъпите небрежно с нъжой жълт цвЪт, ще пз1убитс нещо в умствено отношение. Ако смачкате нъжой червен цвт/г, животът ви ще се намали. Искате ли да се закичете с нтжое цитл-е, да му се порадвате, не го късайте, но турете го в една малка саксийка и постоянно го гледайте. Откъснете ли един цвт/г и го дадете на своята любима или на своя любим, вие му давате любов, която скоро ще увехне. Радвайте се на хората, обичайте ги, без да им доказвате любовта си с откъснати цвъ"гя. Срещнете ли някой човек, радвайте се, че виждате Бога в него. И той трт>бва да вижда Бога в

2Ь0

вас. Видите ли нещо лошо в характера на човека, не го съдете, но помогнете му по нтлакъв иачин да се изправи. – Ама обущата му били нечисти. – Не го сади, но вземи една кърпа и, без да те забележи, изчисти ги. Днес хората се съдят, критику-ват се, но не могат да си помогнат. Тт* виждат, кое е право и кое не, но не могат да се изправят. В това отношение те мязат на цигулари, които знаят да свирят, но не могат да настройват цигулкит си, вследствие на което свирят неправилно.

И тъй, работете съзнателно върху себе си, да приемете новата култура. Новата култура изисква от човека едно – да обича Бога. Къде ще нам-вритс Бога? – В всбки човек. Какъвто човек срещнете, добър или лош, прост или учен, той носи някакво благо. Като знаете това, не е нужно да се препоръчвате едни-други, да казвате, че този е добър, а онзи – лош. Всеки човек, който носи в себе си сърце, ум, сила, душа и дух, е добър. Той иде от Бога. Тр-вб-ва ли да ви разправят, кой човек е от високо произхождение и кой–от низко? Всички хора са пътници в един и същ пара-ход, който има строго определена цель– да ги заведе на пристанището. Ще кажете сега, че параходът ви е родил. – Не, вие пъту-вате с парахода, но нито сте се родили в него, нито той ви е родил. Ще кажете, че баща ви и майка ви са ви родили. Тб сж ви

261

дали само условие да се родите, чрез тях да познаете Бога. 11е познаете ли Бога, вие не познавате нит баща си, нито майка си. За да ги познаете, трябва да ги слушате. Също трябва да слушате и по-голтши-те си братя и сестри. Изобщо, вие тр-вбва да изучавате закона на послушанието. Като изучавате този закон , ще можете да изпълнявате волята Божия.

Като ученици, ог вас се иска да пазите хармонията в Божествения свят. На каквито противоречия да се натъквате, стремете се правилно да 1 и решавате. От вас зависи да бъдете в корепите или в клонсте на живота. Ако живееге в физическия свят, вие ще бъдое в корените. Живеете ли по Божествен начии, ще бъдете в клонете. Ако живесгс само физически, вие ще бж-дете в листата и<1 дървото. Ако живеете в Божествения свят, ще бъдете в шгодоветъ-на дървото. Който жштее и в двата света, той съзнателно се днижи между хората и им помага. Като влъле в нъжой дом, дето има болни, той не им ка та, че трябва да бъ-дат весели, да тьрпяг, но изважда цигулката си и започна да свири. Като изсвири едно – две парчета, болните оздравяват и ста-ват от леглата си. ЦЪлият дом се радва и благодари на този цигулар, че им напра-вил добро.

Следователно, знайте, че няма по-велико нещо в света от любовта. Тя съживява,

262

подмлад ._„ . _г.. .. . _. г ... I и сво-

бодни. Който има любовта в себе си, той има разположение към всички: към камъните, към растенията и към животните. Той знае, че Бог е създал с Словото си всичко. Като види нъкое животно, той му се радва, милва го. Като види някое цвъте, той се спира да го помирише; ако е изсъхнало, ще го полът, ще го разкопае наоколо и ще си замине. Той знае, че в всбко живо същество се крие Божията мъдрост. Като знае и разбира това, той обиква Бога в себе си, както и в всички живи същества. Обикне ли Бога, всич-кит му работи се оправят.

Сега и на вас казвам: Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, за да се освободите от болести, несгоди и противоречия в живота си. Да обикнете Господа, това значи, да подигнеге своите мисли и чувства. Това не значи, че трябва да искате мно1 о. Искайте малко, само за деня. – Какво иска гладният? – Само едно ядене, един объ\д, но да бъде Божествен, т. е. пълен с любов. Ядете ли от този об-вл, вие ще приемете от любовта, която е в него. При това положение нито сто-мах, нито глава ще ви болят. Който има любов, той не може да боледува. Искате ли да се освободите от болестите си, трябва да обичате всички хора и да сте готови на всЬкаква услуга. Нтжой се оплаква от

263

болки в стомаха, в корема си. Щом обикне хората, стомахът и коремът му ще оздра-веят. Болят ли ю гърдитФз, той трябва да обикне ангелит-. Обикне ли 1И, гърдите му ще се подобряг. Който страда от главоболие, той тртзбва да п.шрави отношенията си към Бога, към Божествения свят. Значи, всЬка болест е причинена от нарушаване на законитъ* на физическия, на духовния или на Божествения евтп. Хората са проводници на такива природни енергии, които регулират стомаха и цт>лата нищеварителна система на човека. Ашслите са проводници на такива приролни енерти, които регулират дихателната система на човека. Чрез Божествения евт/п пък се прокарват такива енергии, които ре! улират цт^яата нервна система на чов1жа. Тьй щото, обичайте хората, ангелиттз и Бо1а, и да бъдат стомашната, дихателната и нервната ви системи в пълна изправност.

Казано е в Писанието: „Ще разруша човешкия търбухъ". Под думата „търбухъ" се разбира лошия живог на човека, но не и неговия стомах. В тьрбуха се крият всички низши желания на човека. Стомахът, обаче, не може и не грябва да се разруши. Искате ли да бъдете съвершен човтж, обичайте хората и им помагайте, обичайте ангелите, обичайте и Бо1а. Това е идеалният чо-век. В него функционират правилно трит важни системи: стомашна, дихателна и нервна,

264

И тъй, за да бъдете като ангелите, вие гр-вбва да имате т-вхната вяра и знание. Вие не въфвате в това и казвате, че хиляди години ви са нужни, за да станете като ангелите. С знание и с вера нъчцата лесно се постигат. Без знание и без вера нищо не се постига. А Исус рече: „Истина ви казвам: Ако имате в^ра и не се усъмните, не само дътюто "на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни сей се хвърли в морето, Ще бъде." В Божествения евтзт на всвко време можете да намирате плодове на дърветата. Всвко дърво трябва да има поне 12 плода, за вевки месец през годината по един плод. Като не разбират този закон, хората искат отсега нататък да станат добри. Тб са добри, и на всвко време могат да бъдат добри, но трябва да проявяват своята доброта. Те са богати, но тр-вбва да проявяват своето богатство. Тъ-са деца, но не проявяват своето детско състояние. Тв са майки и бащи, но не проявяват своето майчинство и бащинство. Кое е отличителното качество на майката и на бащата? – Любовта им. Любовта па майката възприема, подига и запазва нъчдата, а любовта на бащата се изразява в даване. Бащата дава капитала, майката го запазва, а детето го разработва и туря в обръщение. Значи, Бог дава, а човек възприема и разработва даденото, Щом сте дошли на земята,

265

ще знаете, че сте се ^чили в училището на баща си и на майка си и тр-вбва да приложите това, което сте приели и научили от тт>х. Давайте на хората от благата на вашата майка и на вашия баща. Само така ще познаете, че Бог живее в вас. Не изисквайте само от другите хора да бъдат добри и да проявяват Божията Любов.

Съвременните хора постоянно говорят за страданията си и се запитват, не може ли да живъ^ят без страдания. – Без страдания не може. Страданието е пробният камък на любовта. Чрез страданието се опитва любовта на човека. Колкото повече човек страда и по-разумно носи страданията си, толкова и любовта му е по-гол-вма. Без страдание любовта не може да се прояви. Страданието е свика на любовта. Тази свика е необходима за проява на величествената картина на любовта. Без свнки в св'вта нещата остават невидими. Дето нъчда свнки, там владее пълно еднообразие. Когато се отегчи от живота между хората, човек отива в по-горен св"вт, но остава сам, оби-колен с светлина, в която не различава нищо. Като се отегчи и от този живот, той започва постепенно да слиза все по-надолу, между ангелит-в, между хората, животните и растенията. Като се нам-ври между подобните си, той се радва, че е дошъл на земята да живее. Отегчи ли се отново, пак напуща земята. Дето и да отиде, човек трябва да

266

знае, че страдания]а неизбежно ще го след-зат. Колкото по-голяма е любовта на чо-вЪка, толкова и страданията му ще бъдат по-голями, но по-разбранн. Колкото по-разбрани са страданията, толкова по-лесно се носят Щом човек носи страданията си леко, с радост, гой е дошъл вече до великата любов в живота.

Хората юворят за любовта и се пи-тат: Обича ли ни Бог? – Колкото и вие Го обичате. Ако отидете при Нею с малка чаша, и Той ще ви даде малко. Ако оч идете с голяма чаша, много ще ви даде. Колко любов ще ви даде, това зависи от вашата чаша, т. е. от вашето сърце. Искате ли да бъдете обичани, и вие трябва да обичате. Обичайте Бога, за да ви даде и Той от своята любов. Обичайте, за да ви обичат.

Всеки човек е актьор, който играе някаква роля в великата драма на живога. От него се иска едно: да изучи ролята си и да я играе добре. Дали е цар или слуга, той еднакво трябва да залъга за ролята си, да я изучава и да играе с любов. От ролята на човека не може да се ежди, дали той е добър или лош. Нът<ой може да играе ролята на крадец, на престъп-ник, без да е лош човек. Някога, в миналото, в Цариград са давали за пръв път пиесата „Отело" от Шекспира. Един турчин гледал тази пиеса и се възмутил от подлата роля на Яго. Като го видял на

267

другия ден в града, той го спръл и гнъвно му казал: Защо забърка тази каша снощи? Турчинът се ядосал толкова много от ролята на Яго, че не адопьл да я отдъли от самия човек. Човек е изпратен на земята да изиграе нъкаква роля, от която трябва да научи нещо. № раите добре ролит си, без да роптаете. – Ами защо трябваше да се родя жена ? – Благодари на Бога, че си жена. Като жена, ти ще бъдеш проводник на такава любов, каквато чрез мъжа не може да се предаде. Всеки човек – мъж, жена или дете, стар или млад, е проводник на особен род Божествена енергия. В каквото положение да се намираш, каквато роля да играеш, ти си проводник на специфична енергия. Чрез камънит, чрез растенията, чрез животнит също така се предават специфични енергии. Чрез всъка проява на човека, права или крива, се предава особен род енергия. Благодарете за всичко, което се случва в живота ви. Някой ви обидил, че сте направили нъкаква по-гръшка, – благодарете за всичко–все ще научите нъшо ново. Художникът рисува не само с прави, но и с криви линии. Съберете всички обидни думи, всички погръшки и ги турете на мъстата им. Турете ли ги на съответнит им мъста, вие ще нарисувате една картина, която всички ще харесват. Каквото предприятие да поемете, свершете го добре, с благодарност,

268

Се1 а, за да извершите добре своитт> предприятия, знайте, че не сте сами, но има-ге помощници. Ако направите никаква погрешка, вие можете да я изправите. С изправяне на погръшжата си, вие я заличавате така, както ученикът и учительт заличават написаното на дъската, за да могат отново да пишат върху пея. Следователно, знайте, че заради доброто у вас ви се давап всички условия да растете и да се развивате. Вие имате добри сърца, добри умове, но трябва да работите, за да проявите тия богатства. Казано е в Писанието: „Колко по-добър е човек от овца". Наистина, колко по-добър, по-умен е човтж от всъжо животно. Колко по-красиво и съвершено е тялото на чо-вт>ка от всяко животно. Благодарете за всичко, което ви е дадено. Благодарете за местото, което ви е дадено в високата стълба на живота. Мислете за любовта на Бога към вас и приемете гази любов в себе си. Знайте, че тази любов се проявява в всЬки чов^Ьк. Когато мома и момък се обичат, между тях действува Божията Любов. Ако се вслушват в гласа на тази любов, Т"б никога няма да я из1убят. Дето е Бог. дето любовта присжтствува, там никакво престъпление не може да се изверши. Понеже Бог е между нас и в нас, нека всички отворим сърцата си за Него и Го възлюбим. Като слушате н-вкой човек да ви говори, дайте внимание на думите му. Когато

269

нт>кое куче лае. вслушвайте се в звука му, да разберете, какво иска да каже. Когато кон цвили, вслушвайте се в цвиленето му, да разберете, от какво се нуждае. Както човек не говори всякога еднакво, така и кучето не лае всЬкога еднакво, и коньт не цвили всЬ-кога еднакво. В проявите на веЬко живо същество, човлж трябва да вижда прояви на Божественото. Стремете се към придобиване на свободата си, но пазете свободата и на своитъ1 ближни.

Христос казва: „Аз съм пътт, истината и животътъ". Пътт представя бащата, истината – майката, а животътъ–това сме ние – хората, кои го са изявление на пътя и на истината. Значи, пжлът е нащц-ят баща, истината нашата майка, а Животът, това сме ние, децата на пътя и на истината.

Желая ви се1 а всички да станете, да оживеете и да възкръснете! Като възкръснете, радвайте се и скачайте като телци!

7 август, 5 ч. с.

• Матея 21-21.