Разлика между версии на „Сега скръб имате“

Версия от 10:02, 13 април 2009

Сега скръб имате

„Така и вие сега скръб имате, но аз пак ще ви видя, и ще се възрадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме от вас“. *)

Скръбта, това е спътница, другарка на живота. Така и радостта е друга спътница, другарка на самия живот. Разбира се, ние за живота ще говорим в по-друг смисъл от този, под който съвременните учени хора разбират думата „живот“. Под думата „живот“ ние разбираме не това, което се проявява и изчезва. Ако животът се проявява като светлината в една малка лампичка и после изчезва, като завъртим ключа, това не е живот. Хората казват: Такива са законите на светлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъв закон на светлината няма. Това е закон на хората. Само те се проявяват така. Само те са направени така, да се явяват и изчезват. Отварят своите кепенци, светва в стаята им. Затварят кепенците си, настава тъмнина. Това е закон, който аз не признавам. Това нещо аз мога да докажа на хората. Но някой път хората казват, че слънцето изгрява и залязва. Не, слънцето не изгрява и не залязва. То изгрява и залязва само затова, защото хората живеят на земята, но за онези същества, които не живеят на земята, за тях слънцето не изгрява, и не залязва. Ако живеете в центъра на земята, за вас слънцето няма да изгрее никога; но ако се дигнете над земята, за вас слънцето няма да залезе никога.

Та, когато хората изучават живота, те го изучават от своето лично становище и казват: Аз съм убеден, така мисля, така съм схванал. Такива убеждения имате вие. И след всичко това, съвременните хора говорят за своите убеждения. Казват: Моите убеждения са такива и такива. Че такива убеждения имаха твоят дядо и твоят прадядо. Твоите убеждения са убеждения на дядо ти! Ама аз така разбирам истината. Какво разбираш ти? И дядо ти така разбираше Истината. Като дойдат до научните изследвания, до най-новите методи на лечение, хората казват: Днес така се лекуват хората. Да, но и при стария начин на лекуване хората умираха, както и при новия начин на лекуване. Това, което днес хората наричат лекуване, не е лекуване, то е залъгване. Те като лекуват, лекуват някого, най-после го изпратят на онзи свят, съвършено го излекуват. И старите са лекували така, и новите лекуват по същия начин. Различават се само по това, че старите са давали едно утешение на болния, а новите дават друго утешение. И болният все си отива утешен, че ще го излекуват. Откъде идват тия погрешки? Щом човекът на земята падне все трябва да има кой да го повдигне. Оттук да извадим и другото заключение: щом човек се разболее, несъмнено трябва да има някой, който да го лекува.

Христос казва: „Скърби ще има в света“. И действително, сегашният живот е живот само на скърби, т.е. не изключително на скърби, но скръбта е преобладаващият елемент. Тази мисъл трябва да държите в ума си, за да имате правилно разрешение на живота. Животът, в сегашната си фаза, разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост. И Христос казва: „Сега имате скръб“. Защо? Защото аз ви оставям и си заминавам. После аз отново ще ви видя и ще имате нова радост, която никой не може да ви отнеме. Под думата „радост“ разбираме онзи възвишен Божествен живот у човека, онова велико съзнание в него, с което той прониква цялата природа, изучава нейните сили и закони.

Сега, аз ще се спра малко, ще прекъсна мисълта си. Тъй както прекъсвам мисълта си, има една нелогическа връзка, както когато някой крои, вземе ножиците, но после изведнъж спира. Спре се, седи, мисли. Казват: Защо се спрял? – Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: Скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията?

Сега, да ви дам друго обяснение. Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успяват да се вредят, се раздават свободно, гратис билети. Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън. Тия, които остават вън са недоволни. Казват: Как така да останем вън! Недоволни са, защото не са влезли вътре да видят, какво става. Те вдигат шум отвън – недоволни са. Тия пък, които са влезли вътре, имат друго недоволство. Недоволството се заражда от това, че едни са взели първите места, а те стоят прави. Те казват: Как така, ние да стоим прави, а другите да седят на първите места! Различни недоволници има в света: едни, които стоят вън; други, които са влезли вътре, но стоят прави. Питам: От кои недоволници искате да бъдете вие? – Разбира се, за предпочитане е да бъдете от последните.

По същия закон някои хора влизат в някое братство и казват: Как така, защо да не ни приемат? Ние не сме ли хора? – Недоволни са. Защо са недоволни? – Че нямало за тях столове. Казвам: Вашата скръб е една, а скръбта на другите е друга. Где е радостта? На земята няма радост, скръб има. Радостта произтича от друг един закон, който примирява нещата.

След това представление се дава един великолепен банкет. Масата е така наредена, че на всички се дават еднакви кърпи, еднакви прибори, местата са еднакво почтени, тъй че, където и да се седне, все е първо място. Питам: Сега ще има ли скръб? – Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започват и всички весели стават. Казвам: Докато сте вън или вътре, седящи или прави, все ще има скръб, но щом седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радост. Светът сега е пълен с такива ужасни разочарования. Сегашните хора трябва да опишат, какво нещо са страданията, но в тяхната истинска форма, а не да ги преувеличават. Представете си страданието на една майка, която родила дете, и то след 5–6 години умира! Представете си страданието на онзи лекар, който свърши два факултета и ослепява! Представете си страданието на онзи виден философ, комуто се парализира мозъкът, а той едва успява да напише половината от своя научен труд! Представете си страданието на онзи велик музикант, комуто някой счупва ръката! И държавници, и царе, и всички хора са изложени на такива велики разочарования. Това е и с млади, и със стари. Питам тогава: Где е радостта в живота? Ще кажеш: Аз съм млад. Да, но ще остарееш. Не само че ще остарееш, но пред тебе ще се яви онзи старият бирник, смъртта, ще задигне всичко и ще те остави гол. Тя ще те изпъди от земята, и няма да ти даде даже пътен билет да си отидеш. Такъв крадец е смъртта! Всичко ти взима и не ти оставя пари да си купиш даже един билет за пътуване, но ти казва: Господ да се грижи за тебе! Вие не сте умирали, да знаете, какво нещо е смъртта. Сега хората казват: Човек, докато се движи, живее, а като престане да се движи, той умира. Чудна логика! Тогава всички железници, които се движат по линиите, живи ли са? В човека действително има движение, но има външен и вътрешен живот. Ако един човек престане да се движи външно, физически, а се движи вътрешно, тогава какво ще кажете? Съвременните учени не признават това. Те казват: Като спре сърцето на някой човек, той умира. Да, сърцето му е спряло, но който знае как да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете един спрял часовник. Вземе го някой човек в ръката си, бутне го тук-там с игла, но не върви. Защо не върви? Този човек не знае как да го бутне. Но, я го дайте на някой майстор, той ще знае, как да го бутне. Тъй е и с човешкото сърце – има лекари, които знаят как да го бутнат. Щом го бутнат, и то тръгва. И Христос срещна една майка, на която детето беше умряло. Той бутна сърцето му, и то оздравя. Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: „Лазаре, стани!“ Лазар тръгна. Сърцето на този човек тръгна само от една дума. Учените ще кажат, че Лазар не бил умрял, но заспал летаргически сън. Хубаво, този човек е лежал три дни в гроба. Но, ако Христос може да направи да тръгне сърцето на човек, който е лежал цяла година в гроба, какво ще кажете тогава? – Е, и то е летаргически сън.

Сегашните хора са смешни в своите възражения. Ние, съвременните хора не вярваме в това, което трябва да вярваме, а вярваме в това, в което не трябва да вярваме. Ние вярваме, че от едно малко семенце, или от една малка клетка може да се развие цял живот на някое по-висше, или по-нисше същество, изобщо, а не вярваме, че в природата съществува един закон на висша интелигентност, един закон на висша разумност, който управлява всичко в света. От разумното разумно се ражда. От живота живот се ражда. И всякога проявеният живот седи над непроявения. Има една интелигентност, която надминава нашата интелигентност. Как мислите, какви са понятията, мислите, разбиранията за живота на тия същества, които стоят по-долу от човека? И действително, ако вземем тази лествица, на която стои човекът слизаме и се качваме по нея, ще видим, че има цяла йерархия от същества, по-горе и по-долу от него. Това са души, това са разумни същества, които мислят, които имат свои разбирания. Като те срещне някое куче, или някой вол, по очите ти ще прочете, каква е твоята мисъл. Като те погледне някоя птичка в очите, ще те познае, дали мислиш да хвърлиш някой камък върху нея или не. Следователно, има едно вътрешно разбиране между всички същества. Ние казваме: Е, това са животни, това са птици. Да, но като дойдем до самия човешки живот, ние пак не се разбираме. Може ли да обясните, защо хората не се разбират? Ето една философска теза, на която съвременните педагози, съвременните възпитатели, съвременните философи трябва да отговорят научно, да обяснят, кои са причините, дето хората не се разбират. Двама братя, родени от една майка, не се обичат. Друга майка ражда двама сина, но те се обичат. Защо е така? – Има си причини. В света има един велик закон, който управлява тия неща. Слушаме произведението на някой велик музикант, цялото творение е хармонично. Който знае да пише музикални произведения, трябва да умее да съчетава тоновете. Защото има тонове, хармонични сами по себе си; има тонове нехармонични. Два тона, три тона, четири тона, пет тона, десет и повече тонове могат да бъдат хармонични сами по себе си. Щом са хармонични, между тях всякога става сливане, разширение на техния обем. Други тонове, сами по себе си са нехармонични. В какъвто акорд и да ги турим, те не могат да се слеят. Следователно, всички хора, които са излезли от Бога, са произлезли от една гама, но не от такава гама, каквато ние познаваме, образувана от седем тона, а от една гама, съставена от 35 милиона тонове, и то все първоначални. И между тия 35 милиона тонове има съчетание! И какво съчетание има между всички тия 35 милиона същества! Всички тия същества излизат постепенно от Бога, всички не се раждат едновременно. Казвате: Всички хора излязоха от Бога. Да, всички излязоха от Бога, но между всички има такава разлика, каквато между долно „до“ и горно „до“ на октавата. Има разлика в трептенията. Не можете да намерите две същества в света, които да са еднакви. Между хората има една голяма вътрешна разлика. Следователно, на хората трябва едно вътрешно съчетание.

Откъде произлиза дисхармонията в този свят? – Неестествената любов в съвременния свят е родила дисхармонията. Когато един мъж се жени само за пари; когато един мъж се жени само за черните очи на една жена; когато един мъж се жени само за червените устни на една жена; когато един мъж се жени само за нейния хубав нос; когато един мъж се жени само за нейните хубави пръсти; когато един мъж се жени само за нейното тяло, всякога ще се раждат такива хубавички „ангелчета без крилца“. Това е една престъпна любов, за която хората се наказват. Природата не търпи такива неща! Казват, че природата била глупава, че в нея нямало разумност. Съвременните хора искат да завладеят природата, да ѝ заповядват. Каква пръчица има тази природа! Тя наказва своите деца, като им казва: „Деца, ще слушате моите закони, ще ги изпълнявате. Ако не, скърби ще имате, и то не обикновени скърби, но такива от 35 милиона градуса, че ще се стопите под тяхната температура!“

И сега, съвременните хора питат: Какво трябва да правим? – Няма да обичате човека заради неговите черни очи; няма да обичате човека заради неговите червени уста; няма да обичате човека заради неговия нос; няма да обичате човека заради неговите хубави пръсти; няма да обичате човека заради неговото тяло; няма да обичате човека заради неговите пари, нито заради неговото положение. Тогава ще ви дам едно правило, което дал Христос на учениците си. То е следното: „Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите!“, но разумност като тази на змиите не спасява хората. Че кой от светските хора не е разумен? Ами че онзи апаш там, който се скрил някъде и те причаква, като е скроил своя план, не е ли разумен той? Как разумно те обира! Но Христос казва: „Бъдете незлобливи като гълъбите!“ Значи, Той съчетава разумността на змиите и незлобието на гълъбите, за да произведе един нов тон. Тогава, за да разберете живота, казвам: Вие трябва да бъдете честни за себе си, а не за другите, да се повдигнете като човеци. Ако искате да имате прави отношения спрямо хората, бъдете справедливи спрямо всички същества. Бъдете интелигентни спрямо природата, защото ако не сте разумни да разбирате нейните закони, няма да можете да се качвате на нейните високи върхове, няма да можете да пребродвате нейните океани. Тъй че трябва да бъдете интелигентни спрямо природата, да научите нейните закони, за да ви оценява тя, а не хората, че сте интелигентен човек. И най-после, бъдете благородни спрямо всички! Тия четири правила ви са необходими: Честен към себе си! Справедлив към другите! Интелигентен спрямо природата! Благороден към всички! Искаш да онеправдаеш някого. Спри се в себе си и си кажи: Ще бъда честен, няма да опетня своето име. Дойдеш до отношенията си към другите, кажи: Да бъда справедлив! Дойдеш до природата, кажи: Ще бъда интелигентен! От тази интелигентност зависи не само твоето развитие, но и развитието на цялото поколение след тебе. Дойдеш ли до всички души, кажи: Ще бъда благороден!

Сега, Христос се обръща към своите ученици, които са разбрали Неговото учение и им казва: „Скръб ще имате!“ Той се занимавал с тях, учил ги да разбират скръбта, да знаят кои са причините за нейното явяване. Следователно, скръбта ни може да я отнеме, само един наш приятел. Само едно разумно същество може да отнеме твоите скърби. Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината. Питам ви: Какво чувствате долу? Първо изпитвате един ужас, казвате: Всичко се свърши с мен! Имате една неутешима скръб. Но след вас върви вашият приятел с въже в ръка и ви пита: Ти долу ли си? – Долу съм. Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: Ти тук ли си? – Тук съм. Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре. Веднага вашата скръб се превръща на радост. Питам ви: След като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си? – Вие помните скръбта си, помните и кладенеца. Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум? – Вашият приятел. Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас. Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, доколко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас. Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя. Следователно, всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само за това, да опитаме великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни. Това ще разберем в края на краищата. Някои казват: Я ми кажете какво нещо е Господ? – Това същество, което мисли за теб от панти века, от как светът е създаден, докато се свърши, това е Бог. Като казвам, докато се свърши светът, не разбирам, че той действително се свърши, но разбирам целия период от време, от как си излязъл от Баща си, докато се върнеш при Баща си. За мене светът тогава се свършва. За мене е важно да разбера Този, Който през всичкото време на моето странстване постоянно ми е писал. Пише ми Господ: „Синко, как си, как минаваш, близките ти как са?“ Често запитвате: Защо идват ангелите? – Пощальони са те, носят писма от Бога. Когато Господ иска да изпрати едно важно писмо до някого, за да не изпадне в чужди ръце, Той изпраща специален ангел пощальон да донесе това писмо и да го връчи направо в ръцете на този комуто е определено.

Сега, като ме слушате, ще си кажете: Седнал той на нас, учените хора, на нас, културните хора, да ни разправя за неща, които не са били. Какво ще кажете, ако аз разтворя корема на някой човек и започна да ви разправям за неговите черва, за жлъчката му и след това отново го зашия? Ще кажете, че това е една реалност, ще вярвате на всичко, което ви говоря. Добре, но като отворя онази велика книга и започна да ви разправям за някой ангел който носи писмо от Бога, за онзи свят, в това не вярвате. Кое е по-важно, обаче в дадения случай? – При една болест, операцията е важна; но, когато си здрав, а имаш една неизцерима скръб, този ангел е най-важният. Този ангел идва всякога. Това не е илюзия. Когато дойде един ангел, всякога донася радост. Неговото идване се отличава. Ние не подхранваме илюзиите на нещата. Ако дойде един ангел в човека, неговата интелигентност трябва да се повиши. Изобщо, в него, при такъв случай става една коренна промяна. Ако някой каже, че при него е дошъл един ангел, а при това не е станал по-умен, това е една илюзия. Реалността всякога извършва една коренна промяна в човека: тя усилва човешката интелигентност, усилва човешката любов, усилва любовта му към Истината.

Ще ви разправя един от фантастичните, от въображаемите разкази. Ние наричаме тия разкази символи. Живял един цар, наречен Бен-Адет и дъщеря му Зебру-Меди. В царството на този Бен-Адет законите били много строги, и за най-малкото престъпление всеки се наказвал със смъртно наказание. Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание. Такива били законите в царството на Бен-Адета. И турците имат думата „адет“. Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение. Представете си, какъв ще е бил животът в туй царство! Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими. Хората в България се оплакват от своето сегашно положение. Туй, което става сега в България, е цвете пред положението на поданиците от царството на Бен-Адета. Казвате: Какво става в България! Не, България още не е дошла до такова окаяно положение. По едно време дъщерята на този цар се влюбила в един царски син, наречен Бен-Адет-Исабет, който дошъл да живее в това царство. Като дошъл в царството, успял да убеди Бен-Адет, да направи един опит, да даде свобода на своя народ. До неговото дохождане всички тия поданици викали към Бога, искали да им помогне, да ги извади от това угнетено състояние. Най-после великите Учители изпратили този царски син Бен-Адет-Исабет, да внесе новия закон в царството. Той веднага издава следния манифест: Отсега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал. Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска. Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало. Настанала велика радост в света. Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света. Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: Аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода. Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек. Казва си: Где ли остана Бен-Адет-Исабет? Не изказала още това, вижда Исабета, но чешмата я няма вече. Тази вода тъй задоволила нейната жажда, че поискала още да пие, но усеща реалността вътре в себе си.

Вървят по-нататък, мръква се вече – настава вечер. Тя му разказва: „Много съм благодарна, че дойде в нашето царство, внесе радост за всички“. В това време в нея се явява желание да го прегърне, да го целуне и да му благодари за всичко, но веднага се намира в един великолепен палат, с отлично осветление. Тя забравя за Бен-Адет-Исабета, и започва да чете една книга, която намира в този палат. И чете следното: Исабет-Бен-Адет Бен-Адет-Исабет. Какво ще разберете сега от него? Тя веднага почва да философства, да разсъждава, как се намерила тук, но изведнъж се съмва, палатът изчезва от пред очите ѝ, и пред нея се явява Бен-Адет-Исабет. Къде остават тия имена? – Днес и двамата са живи. Бен Адет е старият човек. Бен-Адет-Исабет е новият човек. Какво отношение има между тия двамата, между стария и новия човек? Вие ще кажете: Старият да умре! Не, старият човек е бащата на младия. Някои взимат стихове от Писанието и казват, че старият човек е онази стара форма на греха. Не, старият човек не е човекът на греха. Това е крив превод. Старият, проявеният, мъдрият, умният човек става основа, за да се прояви Божественият, разумният човек, който прилага и схваща разумните закони. Старият човек, е човекът който за своята честност може да пожертва всичко в света; човекът, който за справедливостта към другите е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за интелигентността си към природата е готов да пожертва всичко в света; човекът, който за благородството спрямо всички души е готов да пожертва всичко в света. Това е старият човек!

Следователно, в света се явяват две неща: жаждата, която трябва да се утоли с живота и разумността която трябва да се утоли със светлината. Значи, нас ни трябва вода и изобилен живот – нищо повече. Щом си недоволен, трябва ти живот; щом си завистлив, трябва ти светлина. Ние всякога завиждаме на хората. Тази вселена, в която живеем е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно светлина, която можем да възприемаме. Не завиждайте. Радвайте се като срещнете някой човек, в който има вода, в който има живот. Като видите човек пълен със знания, радвайте се, че в него има светлина. По-хубаво да живеем между живите хора, отколкото между мъртвите.

Ще ви представя друг един реален пример из сегашния живот. Той се отнася до поета Винсон и неговия ученик Камрин. Винсон написва едно поетическо съчинение, което мислел да издаде, обаче неговият ученик успява да подкупи един от слугите му, да вземе съчинението му и го издава като свое. Издава го и туря подписа си отдолу. Другите поети отиват при Винсона и му казват: „Господин Винсон, вижте новия поет, който се явил със своите великолепни стихове!“ Той им казал: „Да, отлични са тези стихове, аз поздравявам новия поет с тях“. Лицето на Винсона ни най-малко не се изменило от думите на другарите му. Той искрено поздравил новия поет. Идея има във Винсона! Ще обясня, какво се е случило по-нататък. След 10 години Винсон написва едно още по-хубаво съчинение, което издава сам. Сега вече сравняват първото и второто съчинение и разбират какво е станало. Знаменития Винсон пак се проявява. Това е един изпит в живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте ѝ място да върви, не туряйте името си. Силата не е в нашия подпис. Вие сте само изразители на Божественото. В музиката в науката, в свещенодействието, или където и да е, вие сте изразители само на великото. Бог турил ли си е някъде името, да се знае, че от Него са излезли тия неща? Навсякъде пишат: Толстой тъй казал; Кант тъй казал; Ибсен тъй казал; Христос тъй казал; Павел тъй казал и т.н. Казват: Това са велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви? Има малки богове, има и велики богове в света. Не, в света има само един Бог, Който единствено се проявява, а всички други са Неговите Синове, изразители на Неговата Велика Любов, на Неговата Велика Мъдрост, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсякъде по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бедна земя.

Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданиците от царството на Бен-Адета. Но време е вече да дойде Бен-Адет-Исабет, царският син. Като дойде Бен-Адет-Исабет, ще каже: „Отсега нататък всеки човек да живее тъй, както намира за добре“. Това е Божията Любов, Божественото в нас. Като казвам, че Бог е в нас, ние не подразбираме външния закон. Не, Бог ще заговори в душите на всички. И като видим Неговото Лице, ние ще бъдем в положение на Забру-Меди, ще пием от извора на живота и ще четем при светлината на Мъдростта великата книга Бен-Адет-Исабет и Исабет-Бен-Адет. Тия думи са толкова свещени, че не заслужава да се преведат. На български език не могат да се преведат. Няма такава свещена дума, с която биха могли да се заменят, затова, колкото схванете. Вие може да схванете нещо, когато у вас има един подтик да вярвате.

Съвременните хора мислят, че като повярват, за тях вече не трябва наука, не трябва изкуство. Чудни са хората със своите вярвания за Бога и за вярата! Че не е ли този великият Бог на Мъдростта, Който е създал всички светове; не е ли Той, Който е създал ангелите? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други светове, хиляди пъти по-хубави от тези около нас, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешкия – има какво да се учи. Някои казват: Като човешкият организъм няма подобен. Не, човешкият организъм още не може да се похвали със своята организация. Ако вие погледнете с микроскоп на съвременния човек, ще видите в кръвта му, в мозъка му толкова нечистотии! За да се пречисти тази материя трябва електрически ток най-малко от 35 милиона волтажа. Тази материя, така трябва да се пречисти, че човекът да може да мисли тъй, както мисли един ангел тук на земята. Като се приложи в съвременната наука този начин на пречистване, ние бихме дошли вече до реални, видими резултати. В химията тогава ще могат да се правят опити още по-изкусно, от тия които днес правят. Това нещо можем да постигнем във всички отрасли на науката и да видим новите резултати.

Христос казва на учениците си: „Скърби ще имате в света, но аз после ще ви видя, ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме“. Не мислете, че с тия строго научни тези, върху които можем да философстваме, можем да се спасим; не мислете, че с онези, строго научни истини и теории, каквито има на изток, каквито има и в Европа, още неиздадени, останали от древността, или пък с онези научни съчинения по математика или геометрия, ще се спасят хората. Те са потребни, но това са занимания за най-разумните хора. Само един велик математик може да разбере тия математически истини. Само един музикант, и то не от обикновените, може да разбере тая музика. За музиката се иска душа! За поезията се иска душа! Във великите отрасли се искат велики души, които да разберат, какво нещо е науката, какво нещо е музиката или какво нещо е поезията.

Това е, което подразбирал Христос под думите, „радостта ви никой няма да отнеме“. Опитайте се някой път да повлияете на окръжаващата среда за добро. Защо не? Вие чакате да дойде спасението някъде отгоре. То е физическата страна. Слънцето не може да направи хората умни. Слънцето може да даде само живот на хората, но не и разумност. Когато изгрее слънцето, майката се приготвя да даде урок на детето си; разбойникът си приготвя пушката; вълкът се готви да разглежда, къде има повече овце, та да ги нападне. Защо слънцето дава такива различни резултати? Значи, слънцето дава живот, но не може да направи съществата добри. Не, има друго нещо в слънцето, което още не е дошло. В слънцето има друг, особен елемент, който за сега е изгубен. Той иде сега! Той е Бен-Адет-Исабет. В сегашното слънце има живот, но този живот не е разумен. Седят хората и спорят, има ли Господ, или няма. Двама американски студенти, които скоро щели да свършат университет, единият медик, другият богослов, спорят, дали има Господ, или няма. Единият поддържа, че няма Господ; другият поддържа, че има. Пътуват те и се разговарят. Експресът минава над един мост, но се събаря в реката, и двамата американски студенти се намират на дъното на реката. Там те разрешиха въпроса, има ли Господ, или няма. И единият, който поддържаше, че има Господ, и другият, който отричаше, се намериха на дъното на реката. Какво разрешиха те? Считам за смешно да се разисква върху въпроса, има ли Господ, или няма. Ще бъде смешно да доказвам на един човек, че майка го е родила. Не, нямам никаква майка, аз сам се родих. Да, след като те роди майка ти, и ти вече можеше сам да се родиш. Няма никаква философия в това.

Скръб, казва Христос ще имате, понеже децата се родиха такива, каквито майките не ги искаха. Учените ще имат скърби, понеже учениците им не излязоха такива, каквито ги искаха. Управниците имат скърби; свещениците имат скърби. Всички хора имат скърби. От най-малките до най-големите същества, всички имат скърби. Но когато дойде онзи Божествен лъч, Божественото в човека, като срещнеш един човек ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си. Тогава ще дойде радостта в човека. Да имаш един приятел, но не само приятел на думи, а образец – туй е най-хубавото в света! Този твой приятел трябва да бъде внимателен, досетлив, да има всички отлични качества. Този приятел трябва да бъде поет, музикант, умен човек, философ. Този приятел трябва да съдържа всичко най-хубаво в себе си, да разбира твоята душа и да я пази тъй свята и чиста, както пази и своята душа. Това наричам аз приятел – приятел във всичките условия на живота ти.

И казва Христос на своите ученици: „Аз после ще ви видя“. Христос им каза още: „Аз имам големи страдания“. И Христос мина през страдания. Тогава, помнете, че всички страдания, които минавате сега, това са само условия, за да познаем Първата Причина в света, да познаем разумното в себе си, да познаем Бога. И когато Го познаем, ще се яви тази радост. Сега, още сега ще се яви тази радост. Всеки един от вас би опитал в миниатюра тази радост. Аз не искам да излагам този принцип, но казвам, че всеки от вас ще опита туй разумното в света.

Разправяше ми един лекар следния факт: „След като лекувах един човек дълго време, употребявах ту един, ту друг метод, прилагах методите на най-видните професори, на най-видните учени, обаче положението на този болен от ден на ден се влошаваше. Аз обичах този човек и предпочитах да умра вместо него. Тогава не вярвах в нищо. Към Бога да се обърна, не знаех как, друг път не бях се молил. Най-после, обаче, си казах: Господи, ако съществуваш, покажи ми един начин, как да излекувам този болен! Получих отговора на молитвата си, приложих нов метод и успях.“ И действително, дошло му на ум да употреби едно просто лекарство, което няма да ви кажа, но оттам насетне здравето на този болен се подобрило, той се съвзел напълно оздравял. Този болен не оздравя от лекарствата, но когато лекарят се обърна към Бен-Адет-Исабета. Оттогава проработва в него този закон и дава своите добри резултати. Този метод е много прост. Следователно, ние, съвременните хора се нуждаем само от едно: да се обърнем към Бога. Ако всички държавници биха се обърнали към Бога с молба: Господи, ние употребихме всички методи за поправянето на света, кажи ни един начин, по който да оправим света! Но молят ли се от сърце, този метод ще дойде. Той е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Този закон ще проработи и в държавата, и в църквата и в училищата – навсякъде.

Казват някои: Господ не се занимава с духовни въпроси. Не, занимава се Той, но не тъй, както духовниците. Господ се занимава с науката, но не тъй както учените. Господ се занимава с философия, но не тъй, както философите. Някой считат свещеника за нещо особено. Какво значи на български език думата свещеник? То значи: проявеният човек търси, ище нещо. Българите под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де Багдат. Свещеникът е човек, който се проявява, който търси Истината, който трябва да изпълнява волята Божия. Проповедникът е човек, който разправя на хората Истината, разказва им, как трябва да живеят. Който иска да служи на Бога, трябва да служи даром, а не за някакви пари, да се надява на онези 10–20,000 лева. Който иска да служи на света, на хората, то е друг въпрос, но който иска да служи на Бога, трябва да служи от Любов. Любовта взима всичко, и Любовта дава всичко. Да не мислите, че аз даром ще работя за вас. Не, аз или всичко ще взема, или нищо. Не мислете, че даром ще мине. С даряване на една риза кръстник не се става. А сега, като дадат на кръстника една риза, казват: дарили го. Под „риза“ аз разбирам друго нещо. Когато някой подпише една полица, какво разбирам под тази полица? Тази полица трябва да бъде подписана от човек, който има тежест. Това аз разбирам да подпише някой за мене полица. Ако би се подписал заради вас Рокфелер в Америка, знаете ли, колко струва неговия подпис? Този подпис струва милиарди, понеже големи богатства има той. Бог казва: „Аз ви написвам на своята ръка“. Питам, знаете ли, колко струва подписа на Бога? Той струва толкова, колкото струва и цялата вселена. Питам тогава: Какво има да се съмнявате в Бога. Писанието казва, че Господ ви написал на своята ръка. Но вие, малките философи, седите и философствате: Господ едва ли ще се занимава с мене! Той за мене ли ще се грижи? Еди кои си философи тъй казват! Тия ваши философи да дойдат да се учат наново. Този подпис струва толкова колкото цялата вселена. Всеки един от вас може да направи този опит, да провери тази велика Истина. Но този човек, който ще прави опита, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно справедлив, абсолютно интелигентен, абсолютно благороден. Той трябва да бъде човек, който е готов всеки момент да изпълни волята Божия.

Всеки един от вас може да направи този опит. Като направите първия опит, като се срещнем, ние ще се разберем тъй, както се разбират великите музиканти в един оркестър. Вие разбирате ли това нещо? Можете ли да се разбирате като някои велики музиканти? Като седнете там 30–40–50–100 първи цигулки, че като засвирят, като че една цигулка свири… Като засвирят ония 100 алта цигулки, като че една цигулка свири. Като засвирят онези 100 тенора, като че един тенор свири. Като засвирят онези 100 баса, като че един бас свири. В един симфоничен оркестър не свирят 100 баса, но аз ги взимам тъй, това е малко преувеличение. И в музиката има известни пропорции. Но, каква точност, какво изпълнение има! Майстори са тия хора! Друго нещо има в този симфонически оркестър. Като се вслушаш в него, като че нещо отдолу свири, като че се разлива някаква хармония и пак се губи; приближава се и се отдалечава. Владеят тия хора своето изкуство! Под техните тонове като че забравяш всичко и казваш: Колко е хубаво да се живее! Приятен е животът! Има смисъл да се живее! Но, колко скърби имаха тези музиканти, колко пъти се късаха техните струни! И затова днес всички казват: „Корените на знанието са горчиви, но плодовете – сладки“. В началото ще имате скръб, а в края ще имате радост.

Сега, аз искам всеки един от вас да има своя цигулка, че като засвирите всички под онзи хармоничен такт на великия капелмайстор, да се проявите като майстори и така да засвирите, че вашата скръб да се превърне на радост!

Беседа, държана от Учителя, на 1 март 1925 г. в гр. София.

• ) Иоана 16:22.