Разлика между версии на „Проникване“

Версия от 12:11, 8 април 2009

ПРОНИКВАНЕ

"Много още имам да ви река, но сега не можете да носите"*).

Съвременните хора живеят в неустановен свят, т. е. в свят, на който не може да се разчита. Това не трябва да ви смущава, понеже вие сте пътници, не можете да не минете през този свят. Защо трябва да минете през този свят – не знаете. Много неща още не знаете, понеже не можете да носите. Съвременните учени имат големи библиотеки, четат разни книги, правят научни изследвания, но в края на краищата малко знаят. Въпреки това, те мислят, че много знаят. Всъщност човек знае само толкова, колкото път е изминал. Вън от изминатия път, той нищо не знае. Той едва сега започва да изучава пътят, който не е извървял. Следователно, вие трябва да разглеждате живота така, както го виждате, какъвто е в действителност. Казвате: Като знаем толкова малко, как ще ни приемат в невидимия свят, как ще ни приемат различните общества на земята? –Ще ви приемат по два начина: като богати или сиромаси, като учени или невежи. Ако сте богати, ще ви приемат добре; ако сте сиромаси, ще ви приемат студено, защото знаят, че отивате да вземете нещо. Ако сте учени, ще ви приемат по един начин; ако не сте учени, ще ви приемат по друг начин. След това вие ще се чудите, защо нещата не стават така, както си мислите, или както ги очаквате. Нещата не стават, както очаквате, защото нямате в себе си това, което трябва. Значи, липсва ви нещо. Като не знаете, че ви липсва нещо, когато вършите една работа, вие мислите, че всичко става, както трябва. В същност не е така. Новият живот, в който се готвите да влезете, изисква права мисъл, прави разбирания, а не такива, каквито вие имате. Запример, ако някой човек не ви даде това, което искате, вие веднага се настройвате срещу него. Правилни отношения ли са тези?

Сега ви говоря свободно, за да се освободите от заблужденията си. Заблужденията не произтичат от живота, те са в самите вас. Вие очаквате нещо, което не може да ви се даде и, ако не го получите, веднага се разочаровате и казвате, че животът няма смисъл. Защо не може да ви се даде това, което очаквате, няма да обяснявам. Какво е това, което очаквате, няма да изброявам. То е различно за всеки човек. Важно е да знаете, че по който начин очаквате нещата, няма да се дадат. Всички неща, които очаквате, ще дойдат по съвсем друг начин. Трябва ли за това да се обезсърчавате? Ако

липсва/или грешна номерация - текст оригинал - стр.100/

ще направите ред погрешки. Погрешките показват, че нямате знания. Това значи, че не можете да носите. Вие трябва да учите, да различавате нещата, да знаете откъде идат. Като дойдете до това различаване, ще можете навреме да използвате онова, което ви се дава. Запример, вие с години сте се стремяли да постигнете нещо. Тъкмо сте пред постижението му, и някой дойде да ви разправя нещо. Това е уловка, с която искат да отклонят вниманието ви. Отклони ли се вниманието ви, вие губите вече благоприятния момент. Щом изгубите тоя момент, и изкушението се отдръпва. Затова, именно, е казано: Един начин има само на говорене. Докато дойдете до положение да различавате този начин на говорене, вие много ще се лъжете, и често ще пропущате благоприятни случаи в живота си. Затова Христос казва: „Аз дойдох в света да прославя Този, Който ме е проводил".

Следователно, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се освободите от своите лични възгледи, както и от външните влияния. Съвременните хора разглеждат нещата от лични разбирания и щом нещо не стане според разбиранията им, те веднага го отричат, съблазняват се и казват, че това не е вярно, не е истинно. От свое гледище те са прави, но не и от гледището на абсолютната истина. Пътят, по който вървят, не е прав. Тъй щото, всички хора трябва да знаят, че докато на пътя им, като спънка седи техният слуга, техният приятел, техният ближен, те не са на прав път. Те не са дошли още до Вечния живот, но се блъскат в преходния, във временния живот. Докато е във временния живот, човек гледа със завистливо око на другите. Като погледне към сина на своя приятел, той завижда, че е здрав и жив, а неговият син е заминал за другия свят. – Защо трябва да завиждаш? Радвай се на сина на приятеля си. – Да беше поживял и моят син повечко, да му се порадваме. – Какво ще се радваш на това, което не е твое, и което всякога можеш да изгубиш?

Какво представя временният живот? – Той е живот, пълен със забавления. Забавления има не само в отношенията на хората, но и в самата наука. Каквато наука да вземете, наред със сериозното, в нея ще срещнете и ред забави. Зад тия забави се крие нещо съществено. Апостол Павел казва: „Като бях дете, разсъждавах по детински. Като станах възрастен, напуснах детинските работи". Това не значи, че трябва преждевременно да напуснете детинските работи. Докато сте деца, ще живеете като деца. Щом станете възрастни, от вас се иска дълбоко разбиране на нещата. Запример, често ви говоря за любовта, но вие я разбирате по друг начин. Какво показва това? – Че още сте деца в разбиранията си. Ще дойде ден, когато ще порастнете и ще гледате на нещата като възрастни. Вие не можете още да дойдете до онова дълбоко разбиране, което е потребно за душата ви. Сега аз ви говоря тъкмо за това, което ви е нужно за правилно разбиране и прилагане. Това не значи, че изведнъж трябва да се откажете от много работи. За вас е важно да знаете, как да се откажете от непотребните неща, от тия, които ви спъват. Новото учение не търпи никакви безпокойствия, никакви тревоги. Докато се безпокои, ученикът не може да учи. Щом започне да учи, той достига до положение да вижда, че нещата не вървят, както трябва, и започва да се безпокои. Безпокойствието го спъва, и той спира работата си. Красотата на живота седи в това, именно, че и когато работите на човека не вървят, той пак да не се безпокои. Ще кажете: Друго нещо е, когато работите на човека вървят добре. – Това зависи от разбиранията му.

Две кокошки се разхождат в два съседни двора. Едната е угоена, защото господарят й по няколко пъти на ден й дава храна. Тя се разхожда самодоволно из двора, радва се на живота, защото работите й са уредени. Тя не подозира даже, че господарят й има предвид нейното месце. Щом види, че е достатъчно изхранена, той ще тури ножа на врата й и ще я заколи. В един момент тази кокошка ще изгуби спечеленото. Другата кокошка ходи из съседния двор недоволна – няма храна. Тук рови, там рови, нищо не намира. По едно време господарят й се сеща, че кокошката не е хранена и подхвърля й малко зрънца. После пак я забравя. Ходи тази кокошка из двора, безпокои се, че няма, какво да яде, че работите й не са наредени. Като я погледне, господарят й казва: За нищо не става тази кокошка, само кожа и кости. Той е недоволен, че не може да я заколи, но кокошката запазва живота си. Кое положение е за предпочитане: положението на угоената, или на мършавата кокошка? – Нито на едната. И двете кокошки се намират при лоши условия. В края на краищата, и двете кокошки ги очаква смърт: първата ще умре от ножа на господаря си, а втората – от своята слабост, от липса на храна. Въпреки това, хората казват: „Ела зло, че без тебе по-зле". Наистина, понякога в живота на човека идва едно малко нещастие, за да го освободи от по-голямо. Понякога пък малкото щастие носи след себе си голямо щастие.

Това са примери из живота, от които не може да се съди за неговите правилни прояви. Ще дойде някой да ми разправя, че говорил с Христа, че много неща знае, че много книги чел и т. н. Като е чел толкова много и като знае много, нека каже, какво разбира от стиха, който Христос е казал: „Аз съм пътят, истината и животът". Той ще каже, че разбира смисъла на този стих, но не знае къде и как да го приложи. Това не е знание. Истинското знание едновременно обхваща разбиране и прилагане. Ето защо, казвам: Време е вече човек да се откаже от старото знание, за да възприеме новото и да го приложи в живота си. За да облече нови дрехи, човек непременно трябва да съблече старите. Това е правото положение. Ако не иска да съблече старите си дрехи, той може да облаче новите върху тях, но с това само ще увеличи товара си, без да придобие нещо съществено. Старите дрехи трябва да се оставят настрана, а новите да се облекат. В това седи красотата на живота. – Къде трябва да оставим старите си дрехи? – Вижте, какво прави змията. Щом съблече старата си кожа, тя я захвърля настрана, като непотребна, и продължава пътя си. Направете и вие като нея. С една дума казано: Старото турете настрана, да не ви спъва, а новото облечете. Облечете се с новия живог, с новата любов – с всичко ново.

Сега, като слушате да се говори за новата любов, т. е. за любовта, която новата култура носи, вие се чудите, как е възможно човек да обича всички хора. Съвременните хора нямат представа, какво значи човек да обича всички хора. Запример, един човек е богат, друг – сиромах; един е силен, друг – слаб. Можете ли да обичате всички еднакво? За да обичате всички хора еднакво, вие трябва да гледате на различните им положения, като на различни служби в живота. Това са външни неща, които нямат нищо общо със самия живот. Този, който днес е богат, утре ще бъде сиромах; това, което днес е слабо, утре ще бъде силно. Човек е господар само на онова, в което той сам може да проникне. Онова пък, което прониква в човека, е негов господар. Искрата огън, която прониква в дървата, е господар на целия огън. Изобщо, материята, както и силите в природата, взаимно се проникват. Знанието също прониква едно в друго. И хората се проникват, вследствие на което никой човек не е свободен. – Ама аз съм свободен. – Ти мислиш, че си свободен. Всъщност не си свободен. – Защо хората се проникват едни други? – Защото срещат на пътя си препятствия. Като се проникват взаимно, те търсят път за освобождаване от препятствия.

Христос казва на учениците си: „Много още имам да ви кажа, но сега не сте готови. Когато Духът на истината дойде у вас, Той ще ви настави." – На какво? – На това, което днес не сте готови да носите. Следователно, когато дойде до истинското знание, човек е свободен вече. Щом придобие свободата, човек трябва да се радва. Обаче, докато е в училище, докато учи, той не може да се радва. Значи, човек може да се радва на онова, което е спечелил. Да се радва на онова, което мисли, че е спечелил, а всъщност не го е спечелил, това е заблуждение. Истинската радост е в новия живот. Как ще изразите новия живот? Както и да се мъчите да го изразите, вие ще си послужите пак със стария език, със стари форми. Ще кажете, запример, че духовното в човека трябва да се обича. – Как се обича духовното? Друг път ще кажете, че любовта трябва да обгърне човека. – Как се обгръща човек? Каквото и да говорите, вие си служите все с неопределени образи, с външни емблеми. Силата на човека не седи в това, което говори, но във вътрешното знание. От друга страна, за да обичате човека, не е достатъчно само да го обгърнете, но трябва да проникнете в него. И светските, и религиозните хора изучават този закон, за да могат взаимно да си влияят. Когато някой човек проникне във вас, той може да разбере и добрите, и лошите ви страни, и по този начин може да ви помага. Само този човек може да помага, който ви обича. Ако не ви обича, той може да ви излъже. Не само обикновените хора се лъжат, но даже и видни пророци, светии и учени. – Как ще се лъжем, като сме тръгнали в правия път? – Ако не искате да се лъжете, а сте влезли в правия път, вървете напред, без да се спирате. Щом сте започнали да изучавате истината, от нищо не се смущавайте. Много неща могат да смутят човека, но той трябва да вяврва, че всичко онова, към което се стреми, е постижимо. Който е влязъл в новия живот, той ще намери онова, което търси.

„Много неща имам да ви кажа, но още не сте готови да носите". Какво още имал да говори Христос на учениците си, което не го казал? Един ден те ще научат това, за което Христос някога е само загатнал. Едно трябва да се знае: в живота на свободата нещата не стават по принуждение, нито произволно. Там само онзи може да изпълни волята Божия, който иска, който има добро желание. Който доброволно изпълни тази Висша воля, той ще има големи придобивки. Който не я изпълни доброволно, той ще носи своите стари разбирания, своите стари знания и ще каже, че животът няма смисъл. – В какво седи смисълът на живота? – В обичта. – Кого ще обичате? Ще кажете, че грешникът има нужда от любов. – Не е достатъчно само да обичате грешника, но трябва да му покажете начин, как да понесе греховете си. – Ами как могат да се носят чуждите грехове? – Само онзи може да носи греховете на хората, който, без да е грешил, без да се е спъвал някъде, се е нагърбил с този голям товар. В Писанието е казано: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си. И ще залича греховете им".

Казано е, че Бог живее в човека и му помага. Следователно, ако вие не прониквате едни в други, нищо не сте научили. При това, като се прониквате едни други, вие ще учите закона на различаването, да познавате, какви хора, какви същества са проникнали във вас. Ако се тревожите, това показва, че някой човек или някое същество с низък уровен ви е проникнало. Ако не се тревожите, ако имате възвишено разположение, някое същество от висшия свят е проникнало във вас, или пък вие сте проникнали в друг човек. Значи, ако се тревожите, друг някой е проникнал във вас, и вие нищо не можете да научите. Ако не се тревожите, вие сте проникнали в някого и, каквото пожелаете, можете да направите. Ако се гневите, ако работите ви не вървят добре, други са проникнали във вас. Който иска да проникне в другите, съзнанието му всякога трябва да бъде будно, без никакво пропукване, без никакво раздвояване. Дето има единство на съзнанието, там грях не съществува. Дето има пропукване на съзнанието, там грехът съществува. Когато човек се раздвои в любовта си, едновременно с това той се раздвоява в съзнанието си. Раздвояването на съзнанието пък е причина на пропукването му. Запример, обиквате една жена, но след време обиквате и втора. Това раздвояване на любовта внася пропукване на съзнанието ви. Като женени за една жена, вие се смущавате от това, че обиквате втора жена. Казвате, че сте сгрешили, защото сте обикнали още една жена. Грехът е причина за пропукване на човешкото съзнание. Прегрешението на първите човеци се дължи на непослушание. Когато черният адепт се обви около дървото на забранения плод, Ева трябваше да му каже: Ние не търсим външно знание, но вътрешно. Ние търсим абсолютната вяра, която почива на опит и знание, а не вяра без опитности. Ние искаме да изучим живота така, както Бог се изявява в него. Това е истинско знание.

„Много още имам да ви река, но сега не можете да носите". – Защо Христос е казал на учениците си, че не могат да носят? – Защото не били готови. Същото може да се каже и на съвременните хора, които искат да бъдат богати, красиви, силни, учени. Те не са готови да носят това, което искат. Те не са готови още да се ползват от тия блага. Когато благата идат преждевременно, те носят ред нещастия за хората. Благата, които хората търсят, са обикновени неща, а съзнанието на човека не трябва да се занимава с обикновени работи. Обикновеният живот трябва да служи на човека само за справка. Богатството, знанието също така трябва да му служат за справка. Като разбере великия закон на живота, човек ще се освободи от всички неща, които до това време са му служили за пособия. Когато дойде на земята, Христос се постави при трудни условия, за да види, може ли сам да се освободи. Той казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема". Впоследствие Той провери всичко, което беше казал пред хората. В първо време Христос се показа слаб, затова Го подложиха на големи изтезания. Той се моли на Господа да Го освободи. Като видя, че трябва да изпие горчивата чаша, Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си". Бог Му показа начин, как да се освободи. Освобождаването дойде отвътре. И тъй, докато не предадете всичко в Божиите ръце и не престанете да мислите, какво ще стане с вас, вие никога няма да се освободите. Докато не се молите, вие никога няма да се освободите. Като се помолите, ще почакате да видите, какъв е резултатът на молитвата ви. Няма човек в света, който да не се моли. И слабият, и силният се молят. Всички ще се учите да се молите и ще бъдете готови и да получите отговор на молитвата си, и да не получите. Понякога, като се молите, ще изпитате голяма празнота, няма да чуете никакъв глас, никакъв отговор. Който обича Бога, той трябва да бъде готов на всичко.

По отношение на любовта си към Бога, съвременните хора се намират в положението на една красива китайка, която не могла да прецени своя другар, виден мъдрец, и скоро го напуснала. Тя се оженила за този китайски мъдрец, но той бил много беден. Като поживяла няколко години с него, един ден тя му казала: Слушай, ти си умен, мъдър човек. Аз обичам един богат търговец, затова не мога повече да живея с тебе. Освободи ме, искам да отида при него. – Свободна си. Иди при своя въз-любен и бъди щастлива. След време Китай преживявал трудни времена, вследствие на което търсили човек, който може да оправи обърканото му положение. Този човек бил мъдрецът, когото жена му напуснала поради сиромашия. Като чула, че мъжът й започнал да се повдига в обществото, тя веднга отишла при него и му казала: Хайде отново да заживеем заедно. Вместо отговор, той взел едно шише, пълно с някакъв нектар, излял го на земята и казал: Ние ще заживеем заедно, ако можеш отново да събереш този нектар.

Такова е отношението на съвременните хора към Бога. Като се намерят пред мъчнотии и страдания, те напущат Бога и отиват в света да си поживеят. Тук, именно, те грешат. При скърби и при радости, те трябва да живеят със свободния човек, с мъдреца в себе си. – Ама защо ни се дават толкова страдания? – За изпит. Бог ви изпитва чрез децата ви, чрез мъжа ви, чрез жена ви, чрез приятелите ви, чрез всички ваши близки и познати. Най-малкото вътрешно смущение показва, че човек не е готов още да възприеме новото. Когато изпитанията дойдат, умът на човека се помрачава, и той не вижда никакъв изход. Мнозина казват, че единственият изход от трудното положение, в което се намират, е богатството. Ако мислите така, животът ви ще бъде такъв, какъвто е днес: страдания и разочарования. Който влезе в новия живот, в Божествения живот, той не може да мисли за богатство и за сиромашия, нито за младост и старост. Това са положения, които трябва да се разбират. Те не мо-гат да разрешат въпросите на живота. Какво представят изпитанията? – Те са условия за познаване на себе си, за познаване на своите ближни. Щом дойдат изпитанията, вие трябва да кажете: Иде часът! Така е казал Христос: „Иде часът на изпитанията, когато ще остана сам". Въпреки това, Христос знае, че никой не е сам. Той съзнава, че Отец Му живее и работи в Него. Човек е сам, когато е на изпит, и то привидно само. Тогава той отговаря на зададените въпроси, от които проверяват, какво е научил.

Всички хора искат да чуят нещо ново. Те търсят новото, а живеят по стар начин. Старият живот води към стари пътища, към стари постижения. Ако искате да придобиете новия живот, вие ще работите върху себе си, сами да извоювате своя вътрешен мир и своята свобода. Знанието, доброто, любовта не идат отвън. Те се постигат чрез работа, чрез приложение на новите методи. – Не трябва ли да живеем? Не трябва ли да обичаме? – Ще живеете и ще обичате, но трябва да знаете, как да живеете и да обичате. Ако не знаете, как да живеете и как да обичате, вие ще се намерите в чудо от онези, които ви обичат и които вие обичате. Онези, които вие обичате, ще вървят след вас, ще искат да ги направите щастливи. И тези, които ви обичат, ще вървят след вас. Вие ще искате от тях да ви направят щастливи. В това, именно, седи заблуждението на хората. Слугата мисли, че господарят му ще го направи щастлив, като му даде голяма заплата. Господарят мисли, че слугата му ще върши добре работата си. Обаче, единият и другият могат да се излъжат. Това са положения, които актьорите играят на сцената. Дават една роля на някой актьор, и той трябва да я изиграе така, както е написана. Понякога младият актьор играе роля на стар дядо, а старият – играе роля на млад човек. Актьорите имат за цел да представят на хората в ярки черти живота им, за да могат да го корегират.

Сега, като говоря по тия въпроси, имам пред вид, че вие трябва да допуснете в ума си всичко, за да проверите, доколко съзнанието ви е просветено. Ще допуснете и греха в ума си, за да видите, ще окаляте ли съзнанието си, или не. Ако не се окаляте, водата, която тече през съзнанието ви, е силна. Каквото и да правите, съблазните ще дойдат и ще ви повлияят. Като дойдат съблазните, тогава ще мислите. Какво хората мислят за вас, не е важно. Какво вие мислите за себе си, това е важно. Човек може да мисли, че е постигнал или не е постигнал нещо. И едното, и другото е добро. От всичко най-важно е новото, което иде сега в света. За да се домогне до новото, човек трябва да научи закона на проникването. Два начина има за проникване: или човек да проникне в Бога, или Бог да проникне в човека. В първия случай човек се изкушава, а във втория – човек се освобождава от всички заблуждения.

втора секция

Една стара, 80 годишна баба живяла на една висока планина, покрита с ледове. Какво представят тия ледове? – Те са мястото, на което жив-вли греШните души. Тези души се движили по ледовет-в, треперили от студ и се аушвали една до друга да се то-плят по н-вкакъв начин. Никой не се инте-ресувал за гр-Ъшните души, но и за бабата не се интересували. Тя често си казвала: Никой не ме обича, никой не мисли за мене. Ка-къв смисъл има моят живот? – Никакъв. След дълго мислене, тя дошла до съзнание, че иска да бъде обичана, но не се спр-вла върху мисълта, че и тя трябва да обича. Тя решила, че трябва повече да работи, да събира повече дърва, по-добре да отоплява кж.-щата си. За да бъде обичана, тя оставяла къщата си отворена, да могат гр-витит-в души

116

да слизаг от поверхността на ледовег н да се топлят при нея. Като влизали въкъща-та й, те правъли голям шум, нарушавали спокойствието й, заради което тя намислила отново да затвори къщата си. Щом видъли това, гръшните души казали помежду си: Слушайте, нека тихо и мирно влизаме и излизаме от къщата на бабата, да не я смущаваме.

Следователно, ако не сте готови да приемете нещастието у дома си, да го стоплите, вие нищо не сте разбрали. Нещастието, това са ле-денит, гръшните души, които търсят у вас мир и тишина, да се успокоят. Оставете нещастието да влиза и излиза от къщата ви, без да ви смущава. Когато тези души се про-светят, т сами ще си кладят огън, да се отопляват. Заблуждението на съвременните хора седи в това, че т говорят за смъртта, без да са готови за нея. Т търсят щастие, без да са готови за него. Човек трябва да проникне в щастието. Не може ли да проникне в него, няма защо да го търси. Човек трябва да проникне и в смъртта. Не може ли да проникне в нея, не трябва да умира. Когато умре неподготвен, човек разбира, че се е лишил от благата на живота.

Христос казва: „Много още имам да ви кажа, но сега не сте готови да носите". – Защо Христос не е казал на учениците си всичко? – Защото не са били готови да разбират. Когато човек не разбира нещата, той се спъва. Когато Духът дойде и ви покаже

117

патя, тогава и вие ще разберете това, което днес ви говоря. – Какво носи Духът? – Свобода. Когато разрешите правилно въпросите си, вие ще придобиете свобода. Светът гледа на свободата по един начин, а вие – по друг. Това, което става сега в света, не може да донесе добри резултати. Днес братя се бият помежду си, едни други се изте-зават. Това става днес в културна Испания. Стотици и хиляди хора на ден се екзекутират. Защо се бият испанцит? – За свобода и да покажат нагледно на всички хора, че ако и те постъпват като тях, ще имат същит-в резултати. Който търси истината, той не може да постъпва по този начин. Той е пример за всички. Когато праведният отиде-на война, той няма да спре войната, но ще остави хората да се бият, докато имат сили. След това ще започне да ги извиква един по един по списък, да приверзва раните им. Като оздрав-вят, ще ги изпрати на работа.

Ще кажете, че трябва да се помага на бедните.–На кои бедни трябва да помагате? Има бедни, които в същност не са бедни. За тях беднотията е благо. – Ама ние на сила трябва да изтрътеаме пари от богатите за подкрепа на бедните. – Това значи да създадете нещастието в света. Вие не знаете още, какво нещо е нещастие. Няма защо да си служите с насилие, изкуствено да увеличавате страданията. Те и без това ще дойдат като метод за изправяне на чов-вчеството. Страда-

118

ния, болести, глад, сиромашия са методи за изправяне на света. Зад тях седи щастието. Някой се оплаква, че е болен, че кракът. го боли и не може да ходи. За да се справи с болестта, той трябва да проникне в нея. Ако може да проникне, той е силен човек. Ако не може да проникне, той е слаб човек, и болестта винаги ще го владее. Някой човек е сиромах. – Защо? – За да може да проникне в сиромашията. Ако може да проникне в нея, всички богати ще му се поклонят и ще му дадат съответен данък.

Съвременните хора се държат за своите стари разбирания и мислят, че като отидат на онзи свет, Христос ще ги посрещне тържествено. Те се лъжат. Христос ще ги погледне и ще каже, че като тях такива хора е имало на земята и в миналото, и сега ги има още. След това ще им каже: „Верният в малкото е верен и в многото". Сегашните хора са. недоволни от всичко, което им е дадено, вследствие на което страдат. Това, което те очакват, да бъдат посрещнати от Христа, е вътрешен процес. Ако е въпрос за външно посрещане, Христос може да ви посрещне много добре, но това няма да ви задоволи. Важно е вътрешното посрещане – Христос да дойде да живее у вас.

Като четете Свещеното Писание, ще намерите хубави неща, върху които трябва да размишлявате. Те представят пътища, през. които са минали мнозина преди вас, за да

119

се домогнат до истинския живот. Вие тряб-ва да се ползувате от техните опитности. Ще бъдете смели, ще работите тихо и спокойно върху себе си, от нищо несмущавани. От вас зависи да проникнете в всичко, което ви е дадено, и да го осмислите. Дали сте богати или бедни, това не е важно. Богатите, ученит, силните хора са заключени каси. Вие трябва да намерите ключовете на техните каси, да ги отворите и направо да четете това, което те са. придобили. Вие Няма да повтаряте техните опитности, но ще ги използувате: ще дойдете до това, което т са придобили, и ще продължите да вървите на-пред. Останете ли на старото, вие Няма да бъдете полезни даже за себе си. Запример, какво се ползувате, ако постоянно повтаряте стиха: „Аз съм пътят, истината и животът?" – Нищо няма да придобиете. Вие трябва да разбирате дълбокия смисъл на този стих и да го прилагате в живота си.

Дошло е време вече всички хора да се подложат на изпит, всеки сам да види, докъде е стигнал. Кой където е, там да си остане, на този пост ще се изпита. Ако някой е министър, като министър ще се изпита ; ако някой е военен, като военен ще се изпита; ако някой е ученик или учител, като такъв ще се изпита. – Ама тия науки се отличават от духовните. – За слабия, за невежия само се отличават, но не и за силния, за просветения. Какво лошо има в това,

120

ако покрай духовното човек изучава още и астрономия, химия, физика, математика, геология? От тия науки той ще придобие н-вщо, но няма да изгуби. Какво по-хубаво от това, да знае човек, как е създаден светът, или как е създадена земята? От създаването си насам, земята е претърп-вла голямн промени. И сегашното й състояние не е постоянно. Някои учени казват, че земята е в началото на своето развитие. В това отношение земята може да се сравни с кллцичките на беднитв хора, които постоянно се ' измънят. Значи, в днешното си състояние земята представя беден човек, който има условия да забогатява. Днес земята е бедна, защото хората не са. готови още да възприемат и да иосят.

И тъй, за да разреши въпроситв на живота, човек трябва да се научи да прониква. Ако е сиромах, той трябва да проникне в сиромашията; ако е богат – в богатството; ако е учен – в знанието; ако е добър – в доброто. Да проникнеш в нещо, значи да му служиш. Смисълът на живота се заключава в служене на доброто. Ако не служите на доброто, вие ще изгубите и здравето, и силата, и знанието си. И сто пъти да се прераждате, в края на краищата ще останете такива, каквито сте днес. Ще ставате и ще лягате, без да придобивате нещо съществено в живота си. Христос казва: „Още малко, и аз отивам при Отца си. Нъ-

121

ма да ме видите повече". Това значи: онъзи, които са. готови, те ще възприемат истината вътрешно, а не външно. Вие искате да виждате нещата, но за това е нужно разположение. Който иска да придобие нещо съществено, той трябва да се моли. И сегашните хора се молят, но за временни нт>ща. Майката се моли да роди дете – това е временно благо; бо-гатият се моли за пари – това е временно благо; невежият и ученият се молят за знания – и това е временно благо. Бъдещите блага, към които човек се стреми, трябва да бвдат цел в живота на всички хора: богати и бедни, учени и прости. Всички хора се молят. Бедният се моли на богатия, да изкара нещо от него. Молитвата ли е един-ственият път за придобиване на нещо? Много н-вща се придобиват и без молитва. – Как се придобиват? – Чрез знание. Когато сиромахът влъзе в къщата на богатия, той Няма да му разправя за положението си, но ще види, от какво се нуждае богати-ят, и веднага ще му услужи. Богатият като види, че сиромахът е майстор в известна област, той веднага ще приеме услугата му и щедро ще го възнагради.

Следователно, когато вл-взете в един дом, вижте, от какво се нуждае този дом и, ако можете, помогнете му. Ако между чле-новет на този дом има несъгласие, отде трябва да започнете да помагате: от майката, от бащата, от дъщерята или от сина?

122

Колкото малка да е помощта ви, това е една печалба за вас. То е все едно да купите един лотариен билет и да очаквате тегленето на билетиг. Човек не печели всякога, но той трябва да постоянствува, докато спечели. Религиознит-в хора очакват никакви блага, но искат на готово да ги получат. – Не, работа, труд се иска от чов-вка, за да придобие това, което желае.

Мнозина питат,.как и кога ще се оправи животът им? – Да очакват на готово да се оправи живота им, това е заблуждение. Преди всичко, животът им е оправен. Щом човек е здрав, животът му е изправен. Щом има какво да яде, животът му е изправен. При това положение, на човека не остава нищо друго, освен да работи. – Ама излишни работи нямал.– Това е друг въпрос. И излишни работи можете да имате. Докато не разрешите важните въпроси в живота, вие не можете правилно да се ползувате от неговитъ- блага. Срещате един човек и казвате, че е като вас. – Отде знаете това? Вие сте пред един екран и виждате нещата такива, каквито не са в действителност. Човек не трябва да ежди за нещата по себе си. Даже когато говори за себе си, и тогава нъчцата са в-врни на половина само. Той не познава гтелия си живот. Той знае само една част от своя живот. Когато младата мома се жени, тя се изповядва пред възлюбения си като пред изповЪд-

123

ник. Каквото и да каже, за същественото тя ще мълчи. Тя ще каже, че е писала писма на някой момък. – Това не са прегрешения. Истинският грйх на момата или на момъка седи в пристжлване на Божия закон. Богее казал на първите човеци: „От всички плодове можете да ядете, но не и от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото". Тъй щото, грехът не седи в яденето, но в непослушанието.

И тъй, от знайното ще изучавате незнайното, т. е. това, за което сега ви се говори. – Ама аз съм правоверен, всичко зная. – Защо си правоверен? – Защото про-пов-вдвам като Христа. – Това е заблуждение. Само онзи може да проповядва истината като Христа, който е изпълнен от желание да се прослави името Божие. Има ли най-малкото желание в себе си той да се прослави, а не името Божие, прегрешенията му лежат вече на неговите плещи. Христос казва: „Господи, аз Те прославих на земята. Прослави ме и Ти в себе си!" Истинското прославяне е пред Бога, а не пред хората. Когато правите н^що за Бога, не трябва да се чува ни глас, ни услишание за това. Ако се стремите към слава, така постъпват хиляди и милиони хора. В това отношение между хората съществува големо състезание, но който търси славата Божия, а не своята слава и своето благо, той ще се домогне до правилно разрешаване на житейските въпроси. Който

124

работи за слава Божия, той е човек на вярата.

Един американски милионер ослбпЪл. Той обещал един милион долари на онзи лекар, който може да възстанови зрението му. След известно време при милионера се явил един виден лЪкар, който му казал, че има нов начин за лекуване на слепи. Ако е съгласен, той може да приложи новия метод върху него. Милионерът за-почнал да разпитва лекаря, дали този метод е сигурен, обещава ли операцията да излезе сполучлива и т. н. Докато милионерът решавал, да се подложи ли на операц я, в това време при лекаря се явил един бе-ден слепец и казал: Господин докторе, ако обичате, направете опита на моитъ- очи и. ако изл-взе сполучлив, тогава направете операцията и на очите на милионера. ЛЪка-рьт се съгласил и пристъпил към опита. За щастие на бедния слепец, операцията излязла сполучлива, и той прогледал. След това милионерът се подложил на същата операция, която, обаче, не излЪзла сполучлива. Той не могъл да прогледа.

Следователно, когато човек работи за слава Божия, той трябва да боде готов на всякакви опити, на всякакви жертви. И бе-ден да е човек, щом е готов на жертви за Бога, той всвкога печели. Който не е готов да се жертвува за слава Божия, и бо-гат да е, той всвкога губи. Той не може да постигне желанията си.

125

Днес искам от вас без страх да изпълните всичко, което сте разбрали. Това е необходимо за вашето разбиране. Вие не живЕете само на физическия свет, следователно, нямате отношения само с хора. Вие имате общение с всички светове, с всички същества, добри и лоши. – Защо? – Понеже Бог се проявява навсЬкаде. За вас е важно да бъдете доволни от всичко и да. изучавате това, което Бог е създал. Недоволството може да дойде, но вие не сте отговорни за него. То е съществувало и преди вас. Никога дяволът натоварил човека с своето бреме и му внушил, че е нещастен. Като не знае чие бреме носи, човек се оплаква от нещастието си. Хората не искат да страдат, но тв не знаят, че ако не стра-дат, н^ма и да се радват. Скръбьта и ра-достта са. два полюса на живота, през които човек неизбежно трябва да мине.

„Много още имам да ви кажа". Днес всбки пропов-вдник предава думит- на Христа. Кой пропов-вдник е бил в времето на Христа, да знае, какво Той е пропов-вдвал? Ще каже някой, че е намерил истината. Как е намерил истината? Да намери н-в-кой истината, това значи да бъде в единство с Бога. Кой е в състояние да сверже чов-вка с Бога? Силата на Христовото учение седи в това, че може да направи тази връзка. Христос казва: „Аз дойдох да прославя Бога". Значи, вън от Христа, чов-вк.

126

не може да намери истината. Да вярва чо-в&к в Христа, това значи да намери истината.

Мнозина се смущават, че не могат да намерят истината. Не е въпросът там. Лесно е да се намери истината, но мъчно може да се разбере. Слънцето изгрева всеки ден – това е една реалност. То изгръва и за мравит, и за рибит-, и за птициг, и за мл-ЪкопитаещигБ, и за хората, но кои от гбх разбират, какво нещо е слънцето? Има същества, за които слънцето говори. Ще кажете, че това е идолопоклонство, защото Бог е създал слънцето и казал да не се покланя човек на нищо, което е създадено. Всички нъчца са създадени, за да учи човек по тях. Когато човек разбере слънцето, както трябва, то вечно ще грее, няма да изгрева и залязва, както става сега. И ученит- даже не са. разбрали, какво представя слънцето. Т" не разбират слънцето, както не разбират и живота. Някой се оглежда в огледало и казва: ОстарЪх вече! Отидоха мла-дите години! Друг н-Ъкой поглежда фотографията си преди десет години и казва: Загубих вече младостта си! – Това е неразбиране на живота. Ако не можеш да проникнеш в своята младост, ти не си разбрал младостта. И ако не можеш да проникнеш в своята старост, ти не си разбрал старостта. За да дойде до реалността, в която Бог се проявява, човек трябва да прониква в

127

всичко. Докато всичко не оживЕе в вас, вие още не сте на правия плт. Щом всичко в човека и около него ожив-ве, той е влязъл в правия плл, той е нам-врил истината.

„Много още имам да ви кажа". От две хиляди години насам Христос е в свЪ-та, но така се е скрил, че никой не Го вижда. Като не знаят това, хората и досега го-ворят за миналото на Христа, как страдал, как бил разпнат на кръста и т. н. Всички се чудят, как е възможно, толкова млад човек да води Божествен живот. – Това говори за неразбиране на нещата. Днес много хора се съмняват в Божествения произход на Христа, а в сащност тр-вбвало е по-рано да се съмняват. Първитъ- човеци още е требвало да се усъмнят и да не вярват на дявола, който ги изкуси в райската градина. Тогава г му повярвали, а когато дойде Христос, не повярваха. –Защо?– Защото много се наплаши-ли. И когато Христос дойде на земята, т казали: Веднъж се излъгахме, вече не вор-ваме на никого. – Не, човек може да се излъже само веднъж. Втори път той не може да се лъже. Когато дяволът дойде втори път при вас и ви кара да ядете от забраненото дърво, вие трябва да му кажете: Първо ти яж от т^и плодове, а после и аз ще ям. Нека той яде, а вие гледайте само, как яде и какви са резултатите на това ядене. Мнозина оправдават грЪховете си с дявола. – Не, човек сам грЪши, и то по един-

128

ствената причина, че е лаком. Лакомията е причина за греховег на хората. Т- искат повече, отколкото им е определено. Някога дяво-лът е бил безгрешен, но щом пожелал да има повече, отколкото му трябва, и той сгрешил. Гряхът в св-вта дойде от ангелите. Първо г изгубиха своята чистота, заради което ги верзаха. Защо ангелите са сгрешили, защо дяволът е дошъл в све-та, не знаете, нито можете да разберете. Един ден тия въпроси ще станат ясни. Засега, обаче, по тях трябва да се мълчи.

Запитали едного от древните мъдреци: Какво нещо е злото? Той стиснал само устата си и нищо не отговорил. И съвременнит- хора искат да знаят, какво нещо е злото, как е прокзлязло и т. н. Дойде ли въпрос до злото, ще стиснете устата си като мъдре-ца, и нито дума повече. Що се отнася до същината на злото, до неговата първопричина, ще мълчите. Вие разбирате злото, но не в неговата същина, и казвате, че Адам и Ева били изпждени от рая, защото станали като боговет-, започнали да разбират доброто и злото. И ако бъха оставени в рая, имало опасност да ядат от плодовег на дървото на живота и да придобият безсмъртие. Каквото и да знаете по този въпрос, това не моме да ви помогне. Вашият живот е несносен, мъчен, което показва, че се нуждаете от нови разбирания, от нова философия за живота.

129

„Много още имам да ви кажа, но сега не можете да носите". За да дойдете до новото, което ще ви се каже, вие трябва да учите, да видите погръшките си, да намерите начин за изправянето им и да ги изправите. След това само ще можете да разберете истината. Докато сте напрегнати, както сте сега, вие не можете да разберете истината. Искате ли по-скоро да разберете истината, трябва да ликвидирате с старото и да започнете да учите. Тогава ще живеете като човеци. И за Христа се казва, че като се на-мерил в рабски образ, Той се смирил.

Какво трябва да правите сега? Понеже сте ученици, вие трябва да учите. Ако сте в първо отделение и като пръв ученик минавате в второ отделение, вие трябва да учите скщо така прилежно, за да минете в трето, после в четверто отделение и т. н. Не учите ли добре, вие ще загубите първото си място. Затова хората често казват, че човек може да влезе в рая, но може и да излъзе. Същевременно човек може да влезе в рая и да не излъзе. Той ще влиза в рая и ще излиза, докато се научи да не излиза. Влезе ли веднъж в рая, той повече не трябва да излиза. Важен въпрос за всички хора е въпро-сът за ученето. Човек трябва непрестанно да учи. Ученето подразбира приложение на Божествения живот. Бог иска човек да живее и да бъде доволен от живота си. Да живе-еш, това не значи да носиш товара на цълия

130

святъ» Всеки носи по една малка часг от целия товар. Смисълът на живота не е в многото, но в онова, което сте обработили и приложили. Малко да е, но обработено.

«Много още имам да ви кажа, но сега не можете да носите". Това значи: много нЬща могат да ви се кажат, но не можете да ги разберете. – Ще се мъчим да ги разберем. – Не е въпрос да се мж.чите. Ог преди две хиляди години насам вие се мъчите. Време е вече да разбирате, да се молите, Духът да дойде у вас, да ви научи, какво да правите. Казано е в Писанието, че когато Духът на истината дойде у вас, Той ще ви научи, какво трябва да правите. Този е пътят. Сега и аз ще ви кажа: Много неща още имам да ви река, но първо трябва да приложите това, което досега съм ви казвал. Като приложите всичко, което сте чули и придобили, вие ще имате вече условия да поставите здрава основа на вашия живот. Много неща и много положения в живота ви са. безсмислени, без основа. Запримър, каква майка е тази, която няма деца? Какъв богат човек е този, който няма пари? Значи, майката трябва да има деца; богатият трябва да има пари ; ученият трябва да има знание; добрияг, светият човек тряава да има нужната доброта и светост в себе си. Човек все трябва да има нещо ценно в себе си, за което да живее.

И тъй, дълбоко в себе си всеки трябва

131

да си каже: Дошъл съм на земята да раз-<5ирам това, което Христос ще ни каже. Христос няма да ви каже да се отречете от себе си, защото това е казано вече. Ако досега не сте научили, как да се отречете от себе си, безпредметно е пак да се говори сж.-щото. Каквото е казал Христос, трябва да се приложи.

Един свещеник проповЪдвал в църква на своите пасоми върху стиха, който Христос е казал: „Който има две ризи, да даде едната на бедни". Жената на свещеника била в църква и чула, какво проповядва мк-жът й. Като се вернала в дома си, един лросек дошъл да иска нъчцо от нея. Тя започнала да мисли, какво да даде на просека. Изведнъж в главата й дошла мисълта да приложи това, което днес чула от мж.жа си. Отишла в килера, извадила от сандъка две нови ризи на мж.жа си и едната дала на просека. Като се вернал От служба, свеще-никът поискал от жена си една от новите ризи да се преоблече. Жена му занесла едната, но той я запитал: Де е втората риза? – Преди малко я дадох на един просек. Постжлих точно според Христовите думи, които чух днес от тебе. – Слушай, жена, това се отнася за другите хора, а не и за мене. – Не, въпросите не се разрешават така. Човек трябва вътрешно да се домогне до своята мисъл, до единството в себе си и

132

него да слуша. Всбки сам трябва да изпитва нещата и да знае, в-врни ли са или не.

„Много н-вща още имам да ви кажа". Това е казано ог Христа преди две хиляди години. Съгласни ли сте днес с този стих? Очаквате ли да ви се каже още нещо? За да бъдете искрени, трябва да кажете, че много неща ви са. говорени, но вие още не сте ги разбрали и приложили. Колко години ви са нужни, за да ги приложите? Още две хиляди години ли ви тр-Ъбват? – Не, вие трябва да съзнаете, че сте дошли до положение да разбирате и прилагате. Щом кажете така, веднага трябва да започнете да учите и прилагате. Досега не сте разбирали, а отсега на-татък ще учите с разбиране. Сега ще слушате, какво ще ви каже Христос днес. Щом чуете това, което Христос ви каже, ще благодарите, че можете да разбирате вече, и ще почнете да прилагате.

„Много имам още да ви кажа". Каквото досега сте разбрали, приложете го по свобода и разположение.

5. Съборна беседа, държана на 23 август, 1936 г. 5 ч. с., София. – Изгрев.