Разлика между версии на „Здравословни и болезнени състояния“

Версия от 16:54, 7 април 2009

Здравословни и болезнени състояния

В човтлпкия живог се забелязват две състояния: здравословно и болезнено. По-го-л-вмата част от човечеството се намира в болезнено състояние на живота. Тази е причината, поради която, коюто срещнете днес, все за болестта си ювори. Р-вдко ще срещнете хора, които говоря г за своето здраве. Ако срещнете н-вкой човеж, който не ю-вори за н-вкаква болест, непременно ще ви говори за свои пог рт>шки. Следователно, и по-гр-вшкит-в на хората представят болезнени състояния на живота, през които човешката душа минава. 'Ре сж. временни състояния, но неизбежни. Докато минава през болезненит-в състояния на живота, човек не може да се домогне до истинското знание. Какво се ползувате от това, че знаете, кой колко прах дигнал, кой колко пъти се разгн-веил, или кой колко болести има? Това сж относителни знания, които нищо не доприна-сят на човека. Разумният, обаче, се учи и от отрицателнит прояви на живота.

В древността, един млад ученик отишъл при един от великите Учители на

Лука 12 • 12.

271

Индия, да му покаже правия път на живота. Учительт не му казал нищо, но му дал следната задача: Ще отидеш при един вое-иен, при един брамин, при едип адепгъи ще им удариш по елпа плесница. Слеа това ще доидеш при мене, да ми кажеш, какво си научил. Учепикъ1 прис1жпил към приложение на задача 1а. 1ой срещнал!, па патя си един военен и му ударил една плесница. Военният всдна1а се обърнал ю.м1> ученика, ударил му две силни плесници, гцжо-лил 1 о на земята и заминал. Учепикът ста-нал, изтърсил праха 01 дрехш си п про-дължил пътя си. По-натагьк той срещнал!, един брамин, който се молЪл. Учепик!!. му ударил една плесница и продължил пътя си. Браминът ди1 нал ръката си, направил-). движение да ю удари, но веднага свалил 1. ръката си и продължили молитвата. Най-после той срещнал един адепт, който бшп, дълбоко вглъбен в себе си. Ученикът се приближил до адепта и му ударил една плесница. Силно вглъбен в своите размишления, адептът не обърнал никакво внимание на постъпката на ученика.

Като изпълнил задачата добре, ученикът се вернал при Учителя си и му раз-казал всичко, което видъ\л и научил. То1а-ва Учительт му отговорил: Военният, на когото удари една плесница, а получи две, представя хора, които се движат в своите болезнени състояния. Само такива хора се

272

разправят с плесници. Иа една плесница те огговарят с две. Наистина, плесницата е велико благословение за човека, но когато излиза от онзи, който го обича. Кога го майката удря плесници на детето си, тя го благославя, Браминът, който дигнал ръката си и я свалил, представя човтж, който отчасти жив'ве физически, външен живот, а отчасти духовен, т. е. вътрешен живот. Като му удари плесница, той дигна ръка да отговори с същото, по стар навик. но веднага съзнава, че по-добре е да не се занимава с разправии, да не разваля своето молитвено разположение. Адептът представя човтек, който е надрасъл обикновения живот, вследствие на което не обърнал никакво внимание на плесницата, не се засегнал от нея, и останал в своето дълбоко размишление.

Сега, пренесете тия положения по отношение на вашия умствен живот. Има мисли, които се натрапват на човека, както плесниците. Той веднага скача, удря с ръце, маха, иска да се освободи от тех. Той е недово-лен, на всички разправя, че го нападнали лоши мисли. Така се разправя с лошите мисли всЬки човтж, който живее само физически. Ония, които се стремят към духовен живот, работят върху себе си да не се пода-ват на влиянието на лошитъ1 мисли. Това са така наречените брамини. И най-после, истински духовните хора, адептите, чрез своята

273

висша мисъл, са оградени от влияния. Лошит мисли ги обикалят, нападат ги, но адеигит остават чужди за тяхното влияние. Адептът разбира смисъла на лошите мисли и желания в човека, не се бори с твх, не ги пжди, но остава свободно да минават покрай него и да си вземат, каквото им е нужно. Когато детето тегли майка си за роклята, за главата, за косата, тя веднага се вслушва в желанието му и го задоволява. Щом задоволи желанието му, дегетоя оставя на спокойствие. Защо не гледате и вие по същия иачин на ония мисли и желания, които ви безпокоят? И тг са ваши деца, които искач да пм дадете нътцо. Ученикът трябва да се спира върху мислит-в и желанията си и да ги възпитава.

Лошит мисли и желания представят локви на пътя, които могат да опръскат и окалят вевки пътник. Минавате ли край тия локви, вервете далеч от тях, на разстояние най-малко 15-20 м., да не се окаляте. Чуйте ли, че мъж и жена се карат, не отивайте да ги примирявате. Т'Б се разговарят любовно помежду си и сами ще се споразу-м-вят, Отидете ли да ги помирявате, ще се оплескате. Не се мътете в семейни работи. Ако чуете, че ьгЬкое дете плаче, иска нъчцо от майка си, не отивайте да морализирате майката, да я съветвате, как да укроти детето си. Майката знае това по-добре от вас. Детето плаче, защото майка му дала

274

едно орехче, а на брата му – две. Братът е два пъти по-голям от него, затова майка му дала две орехчета, а на по-малкото – едно. Видите ли, че някой човек се моли на Бога, не отивайте при него да го учите, как да се моли. Нека всеки се моли, както разбира.

Един прост овчар живъл на един уединен остров. Той всъкога се молъл на Бога, но по свой начин: слагал тоя1ага си на земята и я прескачал. Като я прескачал от едната страна, той казвал: Господи, това правя заради Тебе. Прескачал я от другата сграна и казвал сдицото. Това била неговата свещена молитва. По едно време един руски параход спръл случайно на острова. Един руски архиепископ слъзъл от парахода да разбере, защо този човек прескача тоягата, ту от едната, ту ог другата страна. –Какво правиш, Божи човече?–Моля се на Бога.–Така не трябва да се моли човек. Ето, аз ще те науча една молитва. Започнал той да го учи молитвата „Отче нашъ". Архиепи-скопът чете, овчарьт повтаря след него. Като се убедил, че овчарьт научил вече молитвата, архиепископът се отправил към парахода, който скоро отпътувал. Щом останал сам, овчарьт започнал да чете молитвата, но останал оюрчен, като видъл, че я забравил. Моментално той съблъкъл кожуха си, турил ю на водата, седнал на него и заплувал по направление към па-

275

рахода, да го стигне. Архиепископът видъуг, че овчарьт стигнал парахода и търс1;л никого, с поглед, устремен към хората. – Какво искаш, Божи човече? – Отче, свети, забравих молитвата, искам да ме нау-чиш. – Верни се на острова и бъди дово-лен от твоята молитва. Това, което ти мо-жеш да направиш, аз не мога да го направя.

Съвременнитт> хора не уагЬват в живота си, понеже са много нетърпеливи. Понякога т' търпят, но тоьа е търпение по неволя, а не съзнателен процес. Когато на-чалникът се кара на някой свой чиновник, последният мълчи, търпи, макар и да намира, че забележката на началника е несправедлива. Той търпи, защото се намира пред по-силен от себе си. Намери лн се пред по-слаб, той започва да му се кара, да го хока. – Не, изкуство е човт>к да бъде тър-пелив и пред силния, и пред слабия. На-мериш ли се пред нтжой силен и неспра-ведлив човек, направи бележка за по-грешката му, но с любоз. Чов^к трябва да говори с любов и на силния, и на слабия.

На времето си еврейският цар Давид направил едно престъпление, което и до днес се споменава. Бог изпрати л при него пророк Натан да му обърне внимание, че е постлшил крайно несправедливо. Пророкът не му казал направо за извершеното от него

276

престъпление, но ПО косвен път: Царю, голяма несправедливост е извершена в царството ти.–Какво е станало? – На един богат човтж, който разполагал с хиляди овце и ювела, дошъл юст от странство, негов добър приятел. Богатият решил да угости приятеля си. Той заповт>дал на слугата си да заколи единствената овца на своя беден съсед, за да нагости с нея приятеля си. –Смърт за този чов^зк! – извикал царьт. – Този човтзк си ти, казал спокойно про-рокът. П,арьт признал погръчлката си и се разкаял, след което написал 51 Псалом, един от най-хубавите Псалми.

Казвате, че престъплението на Давида било голямо. Колко голямо е било престъплението на Давида, никой не знае, но имайте пред вид, че за греховете и престъпленията на хората се съди по тяхнит последствия. Важно е, защо хората гр-вшат. Първият чо-век е създаден праведен. Коя е вътрешната причина за първия грт>х? Казвате, че причината за грЪхопадането се крие в Ева, понеже яла от забранения плод. Коя е била побудителната причина, поради която Ева яла от забранения плод? И да знаете вътрешната причина, вие н"Бма да се ползувате. Има смисъл да знаете нещата само тогава, когато се ползувате от това знание. Какво ще се ползувате, ако знаете, кой е убиецът на дадено лице? Мислите ли, че в случая можете да помогнете с нещо? На убития не

277

можете да помогнете с нищо, но и на убиеца не можете да помогнете. Веднъж направено едно престъпление, мж.чно можете да го изправите. Сам човек не може да изправи погрешната си. – Защс^ – Не знае начина и закона, по който може да я изправи. Начи-нит и законит за изправяне на погръшкит са в Бога. Следователно, само Бог може да ви покаже начин за изправяне на погръш-кит ви. Като не може сам да изправи по-гръшкит си, човек се обезсърдчава и казва : Има нещо непоправимо в мене. – Не, всичко е поправимо, но човек трябва да работи в съгласие с Божествения Дух. Докато работи сам, докато е в противоречия. човек всъкога ще се блъска в свои-т иогръшки, в своит болезнени състояния. Следователно, искате ли да бъдете здрави, с чист, ясен иоглед, с мек харак-тер и с дълбок вътрешен мир, дайте път на Божественото в себе си. Напусне ли ви Божественото, болестиг, страданията и мъчнотиит започва г да ви следват. Като не разбирате, защо идат страданията в живота, вие започвате да роптаете против Бога, прогив еждбата си. Държите ли в ума си мисълта, че само вие страдате, че сте голям гръшнкк, вие не сте на прав 1шт. От една страна казвате, че всичко иде от Бога, добро и зло, а от друга страна роптаете против злото. Това е неразбиране на живота. Хората са нещастни

278

по единствената причина, че търсят щастието, както и смисъла иа живота вън от себе си. Щастието и смисълът на живота са в човека вътре, а вън от него са само условията на н&вота. Виждате, че нъ-кой човек гргЬши и искате да го изправите. Налагате му ред наказания, но той че се изправя. Външно човек не може да се изправи. Изправянето на човека е вътрешен процес, а не външен. Виждате един вълк с верига, лишен от възможността да яде овце. Като 1 о развержете, ще видите, отказал ли се е да яде овце. При първа къзможиост той ще се нахвърли верх\ овца! а у ще я задуши. Значи, изправянето на чов±ка. подразбира изправяне на чог.ътлкото естество.

И тъй, искате ли да се изправите, да постигнете своит желания, турете любовта за основа на живота си. Любовта е в чо-вт>ка вътре, а не вън о*м. него. Докато любовта е ваг, не търсете човек вън от себе си да ю обичате и да ви обича. Външнпт отноше;,! я ш> хората се дължат на любовта. която т носят в себе си. Това, че майката цълуиа, милва и прш ръта детето си, още не показва силата на нейната любов. Силата на любовта в човека се опред-вля от любовта му към Бога. Виждате. че някоя майка обича детето си много, но ако се случи нешастае с детето й, тя ведна-12 упреква Бога. Тя казва: Зашо Бог ми да-де това дете, и защо го взима? Тази майка

279

мисли криво. Бог, най-съвершеният в света, не благоволява в страданията и в смъртта на човека. Причината за страданията се дължи на самия човек. Следователно, когато се произнасяте за нътцо, първо трябва да мислите, да разглеждате нъщата добре и тогава да кажете мнението си.

Като ученици, вие не тр-вбва да се спирате само върху външната страна на живота, но да се вглеждате и в вътрешната му страна. Вътрешното е същественото. В него се крие смисълът на живота. Някой казва, че е Син Божий. Да съзнаваш, че си Син Божий, това подразбира външната страна на живота. Да любиш Бога, па любиш ближния си, това е вътрешната страна на живота. Ако при това положение обичате чъкого, той ше живее в вас, и вие – в него. Има ли нужда ла убеждавате този човека, че го обичате? Ако той не живее в вас. а вие го обичате, трябва да го убедите в това по нъ-какъв външен начин: чрез подаръци, чрез нежности и т. н.. Обаче, външнит нъ-ща са условия, които днес съществуват, а утре ги няма, изчезват. Животът, който е осмислен от истинската любов, никога не се мени. Всички блага и условия, които този живот дава на човека, с постоянни и не-измънни. Който е влъзъл в Божествения живот, той постоянно се подмладява.

Следователно, каже ли някой, че е оста-ръл, ще знаете, че той живее в света на

280

иромгЬшп, в външните условия на живота. Като не различавате външния от вътрешния живот на хората, вие се огорчавате, че нт^-кой не ви погледнал, както трябва, не ви обърнал внимание. Нъчма защо да се сърдите–толкова разбира човекът.–Ама еди-кой прави различни движения с мускулите на лицето си.–Какво лошо има в това? Той ви дава възможност да правите фотографии, да развивате своята паблюдателност. Наистина, тия образи ще бъдат окарикатурени, но ще се упражнявате. Мнозина се възхищават от някой карикатурист . Да бъдеш карикату-рист, това не е голямо изкуство. Децата са юлбми карикатуристи. С няколко чърти те даваг образ за известен предмет. Без да искат, хората често представят карикатурим образи. – Защо? – Защото още не са придобили самообладание. Каквото пм кажете, лицето им ьедьага приема израз на недоволство, па огорчение, на обида и т. н. Лице, което не може да запази чърти, изразяващи вътрегаен мир, любов и разположение на духа, е окарикатурено.

Съвременните хора не са дошли още до онова дълбоко, зжтрешно самообладание, при което да запазят естествените чьрти на лицето си. Вие виждате, как един криви лицето си, друг се почесва по I лавата, трети маха с ръце, четверти тропа с крака и т. н. Това са ред неправилни, неестествени движения, които нарушават красотата на човетц-

2М

кого лине. Сегапшият човт^к е из1убил своята първична I.расата, която трябва да възстанови. Казано е за човтжа, че е създаден по образ и подобие Божие. Въпреки това, всЬки съзнава, че е изгубчл този образ и се стреми отново да го придобие. Колкото по-съзнателно работи човтж върху себе си и изправя погръчлките си, толкова по-лесно те се верне към своя първичен образ. За да придобиете този образ, от всички се изисква самообладание, справедливост. милосърдие. Това са условия, необходими за здравословното състояние на човтжа.

„Дух Светии ще ви научи в ьстия час, що трябва да речете". В какво седи истинското знание: в научаване на пог ръшките ли, или на добродетелит на човт>ка?–В изучаване на човтдлките добродетели. Само сил ният може да изучава иогрЪшките на хората. Ако слабият ги изучава, ще се намери пред опасността да направи същите по-гр-вшки, каквито хората правят. Това не значи, че човтзк трябва да бъде сляп за но-грешкит-в на хората, но като се вглежда в тях, по1ледът му трябва да бъде насочен навътре, а не към външния св1аг. Гледате ли само към външния свтуг, вие ще изпадате в ред по1ргЬшки и противоречия. ЗапримЪр, каго срещнете н1зкой богата човт>к, ще мислите, че той е щаетлив. Това е криво разбиране. Ако една р4жа е голяма, това още не значи, че гя може да бж-

2т

де плавателна. Тази р-вка може ла се пресуши и нищо да не остане отънея. Колко пжги цели континенти са се снишавали и въздигали! Защо I гават такива промени в приро-да!а, и ученит не знаят. 'Такива промъдш на поди1ане и на понижаване на състоянията сга-ват в всЬки човтзк Днес сте весели, разположени, обичате в ички хора, а на другия лен състоянието ви се смътни. никого не обича! е, на никого нищо не давате.

В какво се крие силата на човека ■> – В вътрешната му връзка ( Бога. Докато е сверзали с Ьсга, човек може да учи, да рабохи, да обича. Прекъснс ли се тази връзка, тон всичко ^губва. И „огава, колкото повече животъг му се разширява и развива, толкова повече т»,и разбира Божи; г гштища и блага и се полева 01 тях Който не разбира Божшп пътища, той иска да сханс го-лъмьчовем, мииистнг на една дьржава. Този човек не знае, <-р ако сверши учг лпще-го. в което Бо1 ю е изпратнл не само министър ще схане. по ще му дздйт да управлява цъча планета. Пък V чнес чо-вьк управлява повече хора, отколкото би управлявал каю мипгстьр. Само в главата си чевъкд има около два милиарда и 600 милиона жи1ели–мозъчшит» клетки, я ви цтзлого тЬло–около триеха милиарда жители. Много от тия поциници са учени, голями капацитети. Вие не се познавате с тт>х, не можете да 1И подчините на себе си, а искате да

'оЛ

управлявате хората отеън. Някой коз».! /[.> станч ведньж мичистър, ще накажа ш'и-онзи, ще туря рсд .* порядък в прлми То чпст, «е г.гбчьг се оправя с х^а! а зап-йЯ. То е все едро па счнта, че като унищожи свопг мисли V желания и осгаье без гьл!-, ше се одрази Не е юто чове да и\1я тою миел! и желания, по 1 1рЬ6-ва па бжпат ва местата сн. Цллию \ е-лат е е /обро -за едрою а юшо за др}ги-ю. За -оьБка шилата храна е тобра, но за пчел! те не е доора Гад 1 храна може да т умори. II ако ювъю се храгп изктюч^гелно с сладкия сок които лчсшт1 ядап лкиа да се чувств}ва до<ре.

Нькто ми сля', >е ако се храняг само с сладка храна ще бж^ат по-добри но-ду-ховни. Пчелата кзяю 'е храаи с сладък ес к, добра ли е? Доста1ЪЧно е да ви ^ши-ли едкн път за да о я«татс нейна а отрова. Как се образува тази отрова щем тя се храни игключшелье г сладък сок? Значи не само външно с^^дкит сокове, но и евь^ лиги и олагородаи човешки г/исли чувства и постъпки федставятте неюьата сладка храна Добрит мисли, чувства у поставки пред сдавят условия ?а здравословно съпожше на човека. Като злрав човек има }еловия ла расте и да се развива ца приьесе ттлол. Само чдра-вият човек може „а влтде в Царството Бож! е. Казано е в Писанието: „Ако не стаье-те като >ецата не можете да зпъчете Цар-

284

ството Божие". Значи, детето, в широк сми-съл на думата, е здрав човтж. Следователно, докато мисли, че е дете на Бога. човтж е на прав път. Докато мисли че е учея, си-лен. добър той е на крив ижт. С какво може човтж да привлече вниманието на Бога: с учеността с добротата или с силата си? Единственото нещо, с което човтж може да привлъче вниманието на Бога, това е любовта му към Него. Как гръбва да изявявате любовта си къгу. Бога, това сами знаете. Питате ли ме. как аз проявявам любовта си. ще ви кажа да дойдете при мене и да гледате, какво правя. Правете това, което и аз правя.– Какви ще бъдат резултатит? – Като гия при военния, при брамина или при адепта.

Сега. като ученици, приложете любовта в живота си. Радвайте се на прилобивките на встжи човтж. за да се радват и на вашитъ-придобивки. Ако срещнете нтж^и здрав. учен. силен човтж. радвайте се за благото, което му е дадено. Като срещнете нтжой човек, намерете доброто в него, а не ногръшкит му. Не бутайте човтж, койго носи оръжие. Не бутайте човтж, който е пълен с избухливи вещества. Дойдете ли до вьоръжения или до човека с избухливите вещества, стойте да-леч от него. Приближавайте се към доброто на човека, но отдалечаваше се от неговото зло. Затова е казано в Писанието: „Не противи се ва злото!" С други думи казано: не се бори с своит лоши мисли, чувства и

285

постжлки.–ЗашоР Тте представят болезнени състояния в човека. Дръж се за своит добри мисли, чувства и постъпки. както и за тия в дрз-гите хора. Т представят здравословни състояния в живота.

10 август. 5. ч. с.

Милосърдие

В живота на чов1жа има важн!- и сж~ щеслвени нъща, но има и мно1 о песхлаеивени. Едно о важни те нъчиа за чозЬка е въпросът за здравето му Всбки човек грт>б?а да бвде здрав . Обаче, здравето на човтжа завися 01 слешите чеп.ри нтдца – от силата на неговия дух, 01 добротата на нповзта душа, 01 свъ\глината на иегозпй ум и 01 мекотата на неговото сьрдце За ла придобие гия ивща, човтдс трябва да има знания. Всбки може да разглежда цигулката на Страдивариус, ла я пипа, да обтъга лжха й, даже и да си я купи. но всеки не може да свири ла нея За да свири на цш улка, човек трябва да е рабогил, с юдини да се е упражнявал Следователно, вськн има дух, душа, ум н Сьрдце, но всбки не е мопьл да развие такива качества в себе си, които да ю направят здрав. ВсЬкн се стреми да се до-могне до здравето, но юва още не значи че гои го е придобил. – Ама близо съм до него Близо1.гьта на нЬшата още не показва, че ттз с*. постипши. Слънцето е далеч ог нас, неговата свъдлина и топлина ни докос-ваг, но самото слънце не сме постигнал*-. То сгои далеч 01 пас и ш. оевтлява. Св"Б-

Матея 12 : 1 10.

287

щите са близо до нас, но те не светят така, както слънцето. Слььцею осветява ю-лЪми пространства, а светцтп – малки.

Гъп щото, ко1ато някои н-вща не са ясни за човека, това показва, че са слабо освехени. Щом нещата са ясни, т са силно освъгени. Слъьцето осветява най-силно нвщага. Ко)ато слънцето I рее, всички работи се нареждат добре: цьтзгята тревите никнат и цъвтят, пподоветт) зрЕят. Слънце! о е причина за приготвяне на много блага, но то само не ги изпочзува. II земята, от своя страна, аава много блага на човека, но и тя не 1п използува за себе си. Човек се ползува ог благата, които земя 1а и слънцето да-ват. Ако той не използува гия блага, тв ще гният, ще се развалят. Също така в човешкия ум са вложени светли, красиви мисли, а в човеШкото сърдде – блаюродни и възвишени чувства, които той непременно трябва да използува. Ие ш ли използува, те ще се развалят. В благ ата на живота тръб-ва да има постоянно движение. Какво става с човтжа, ако не яде? Или какво С1ава с него, ако яде? Ако човек не яде никак, или ако яде чрезмърно, това са две крайности на живота. Ако не яде никак, той ще умре. Ако яде много, той ще задльжнъс. Чо-вбк трябва да яде умерено, колкото да подържа функциит на своя ормнизьм.

Които не разбират законите на храненето, казват, че смисълът на човешкия жь-

288

вот се заключава в ядене и пиене. Дру1 и пък казват, че смисълът на живота е в ученето. Както при яденето, така и при ученето, трябва да се спазват излее I ни правила и закони, за да мохат процеси т в човека да стават правилно. За да може да учи, човек първо трябва да позна на добре своя език. Щом познава езика си добре, той може да върви напред, да учи всички предмети, които го интересуват. Следователно, зл да разбира смисъла на живота, първо човтж трябва да познава пеговит-в елементи, да ги съчетава, да ги съпоставя, ла образува от т'вх срички, думи и изречения и така да чете да го изучава. Пьрвите елементи, с които детето се запознава, това елч неговит майка и баща. Дете, което не е кърмено от майка си и което не е чувало гласа на баща си, е лишено от най-благоприятнит условия на живота. Майката предава мекота на сърцето, а бащата – светлина на ума и сила на воляга. Без майка детето би било твърдо, като камък, а без баща, то би се намирало в положението на лист. носен от вятъра по всички посоки. Има ли баща, детето ще бъде лист, който се държи здраво за дървото и се ползува от неговиттз блага. Мекото и милостиво сърце на човека се дължи на майката, а знанието и светлината на ума – на бащата. Аз взимам думите баща и майка в техния широк смисъл.

289

Христос казва: „Ако бтухте знаяли, що е „милост искам, а не жертва", не бихте осъдили невинните". Значи, милостта стои по-I оре от жертвата. Жертвата е външна страна на н-вщата. Какво може да жертвува чо-иек? Той ще пожертвува една овца, една кокошка, плодове и т. н. Човтж жертвува нЬ~ що, което е вън от него, а в милостта, и милосърдието той дава от себе си онова, което е научил и опитал. Като жертвува кокошка, овца или агне, човтж не взима в инимание страданият, които причинява на 1ия същества. Като проявява милостта, милосърдието си, човек опитва нъчцата и, акс намери, че са добри, ще 1и даде и на дру-1ит; не са ли добри за него, той не ги дала на никого. Милосърдието има отношение към човешкия дух и към човешката душа, а жертвоприношението – към човешкия ум и към човешкото сърце. В този (.мпсъл, човекът на жертвата не означава високо издигнат човтзк. Какъв човтж е тзи, който дава нъчца, които са вън от него? Има смисъл човтж да дава само оно-па, което е вътре в него. И в Писанието е казано, че Бог не иска жертвоприношения, по сърце чие го и свтугъл ум. Сърце чисто и светъл ум! трябва да бъдат олтар ш служене на Бога. Бог не се нуждае от ръкотворни храмове. Той се нуждае от свтуг-лите човешки умове и от ттухните чисти сърца.

290

Какво представя чистото сърце? – Чисто сърце е това, кое го не ражда никакви отрицателни чувства, нито ги допуща да влв-заг в нею. Чистото сърце е всвкога тихо и спокойно, не се вълнува. Го е подобно на дълбока вода, коя го не се размж.тва Сърце, което се размж.тва, е плитка вода. Дъното на това сърце е покрито с кал. Човечико ю сърце се размжтва лесно, а Божествено ю – никога. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сьрдце и ще им дам сърце чиеш, на което ще напиша закона па своята любов." Чисто сърце подразбира разумното сърце на човека.

Като ученици, вие хрвбва ла се стреми-1е към разумен живог, в които всяко нъчцо става на своето ьреме и мътто Когаш иде на своето време, дъждът носи благословение за човека. Закьснье ли да дойде на времето си, човек се лишава от това благословение. В Писанието е казано- „Ще им дам ранен и късен дъжд на време". Когато добритв мисли и чувства идат на време, те носят своето блаюелоевение м човтЧка. Бъдете будни да не изпуснете времето, когаго тия мисли и чуветеа ви посегла-ват. Който губи добрите случаи в живота, той се ожесточава и започва да спори с ближните си, да се сърди за нищо и никакво. Днес всички хора спорят за първо. то място, кой да бъде глава Гози въпрос I. лесно се разрешава. Прьв е онзи, койго при-

291

лага милосърдието в живота си. Последен е онзи, който жертвува. Жзкой жертвува големи суми и мисли, че заради 1ъзи благодеяния трябва да заема първо място в обществото. Преди всичко той не жертвува нътдо от себе си. Златото, с което разполага, не е негово. Го принадлежи на природата. НЬкои хора бъчат от такова бога1стео. Т знаят, че чуждото всвкога чуждо остава

В древността някога на една планина живъчли двама светии. В подножието на 1а-ш планина се намирал едип 1рад. Г често сливали в града да продават плетени кошници, коию сами изработвали за собствената си прехрана Един ден, каго се дви-жел по пътекит на юрата, единият от светииттЧ видъл една голяма дупка, отворена от проливнит дъждове Като погледнал в дупката, той се уплашил от нътцо и хук-нал да бъга. – Какво го уплашило? – В дупката имало едно голямо гьрне, пълно с члато Значи, златото, с своя бл-всък, упнашило светията и ю заставило да бъга. Като видъл, че другарьг му подскочил клю ужилен ог нътцо и ударил на бЬг, шо-рият светия отишъл да види, коя е причината за това. Той се прибдижил до думкаш и що да види-1 – Гърне, пълно с злаю 1ои си казал Чудно нещо, защо тр вбва да бъч а човек от златото»1 То може да се употрв-<>и за полезни работи. Той се навел, изва-мил гърнето с златото и слъзъл с иею

292

в града, да помисли, как и за какво Да те употр-вби. Тук той предприел направата на училища, на болници, на църкви. Като упо-тр-вбил всичкото злато изключително за благотворителни цели, той се вернал на планината, при своя другар, и започнал усилено да се моли на Бога, да му отговори, дали е постъпил добре. Една вечер му се явил един ангел на сън и му казал: Всичкит-в благотворителни дгЬла, които направи, не стру-ват, колкото избъчването на другаря ти от гърнето с злато.

Следователно, много от човешкитъ* благотворителни двла са по-малко ценни от отказването им от н-вкакво земно благо. – Защо? – Защото тия дела са лишени от милосърдие. С други думи казано: ВсЬко добро, в което милосърдието отежтетвува, не е истинско добро. Милосърдието е една от красивите страни па любовта. Казано е, че Бог е милосърд и дълготърпелив. Велико нъчцо е милосърдието на Бога! Той търпи хората по причина на това си качество. Милосърдието е приложение на любовта в живота. Милосърдието е лишено от вевка-кво користолюбие. И най-малкит-в нъчца, проникнати от милосърдие, стават велики. Вижте, запримъф, колко малко изглежда слънцето. Въпръки това то изпраща грамадни количества светлинна и топлинна енергия чрез които осветява и отоплява щвлата земя.

293

Сега аз ви навеждам на миеьльта за милосърдието и за слънцето, за да не се смущавате, че не разбирате н-вкои неща. Причината за неразбиране на нещата е двояка: или тия нъдца са много далеч от вас, или са много близо. Ако поставите близо до очите си една златна монета, тя ще закрие всичко пред вас, вследствие на което нищо няма да виждате. Отдалечите ли монетата от очи-гъ1 си, просторът на вашия поглед веднага се разширява. Обратно, ако много отдалечите един предмет от очите си, вие можете да го виждате само с телескоп. Следователно, искате ли да виждате н-вкой предмет ясно, турете го на такова разстояние от себе си, че да б^де добре осветен от всички страни. Това се отнася за физическите предмети, но има значение и за мислите и чувствата на човека. Искате ли да развивате своите мисли и чувства, дръжте ги на гакова разстояние от своя ум и от своето сърце, че светлината на мислите ви да не помрачава светлината на вашия ум, нито топлината на чувствата ви да намалява топлината на вашето сърце.

Като се натъкват на нъжои неразбрани иътца, хората се запитват, кои нътца см. реални и кои – нереални. Реално е само това, което носи живот. Всека мисъл, която внася светлина в човешкия ум. разширява не-I овите възгледи и помага за растенето му, е реална. Всеко чувство, което внася топлина

294

и мекота в човешкото сърце, е реално. ВсЬ-ка постъпка, която усилва човешката воля, е реална. Реалните мисли, чувства и постъпки наричаме Божествени. Тъй щото, искате ли ла знаете, дали мислит-в, чувствата и постъпки-те ви са Божествени, ще ги опитвате по слел-ния начин: мислит ще познавате по светлината, която носят, чувствата – по топлината, а иостъпките – по силата. Това е положителното знание на живота, което се при добива от външния свят чрез външните сътива, а от вътрешния –чрез вътрешнш сътива. Ако очите ви са здрави и силни, вие схващате ясно очъртанията на предметите, Очите на човека са в услуга на неговия ум. Докато умъг му функционира пра вилно, и очите му ще бъдат здрави. Започ не ли умът да отслабва, и физическите очи на човека постепенно отслабват. Значи, межлу очите и ума на човека има известна зависи мост. По-точно определено: човек, в кош то милосърдието работи, винаги има здрапи очи и уши. Когато човтж не вижда и не чу ва добре, това показва, че в мислите, в чуп ствата и в постъпките му има кал, неми стотии, които му препятствуват. Какво трг1.ч ва да направи, за да вижда и да чуза ясни' Той трябва да вземе чиста вода и да измш прозорците на своя ум и на своето сърдт – Мих ти, но пак не виждам. – Мил си 1и с вода, която не може да изчиства калм л Вземи от Божествената вода и с нея измим

1">:>

ПрОЗОрЦИТ^ СИ. ВСИЧКИ МИСЛИ, ЧуВСТВа И 110-СТЖ.ПКИ, които не могат да измиват кальта па вашите прозорци, са човешки. Всички мисли, чувства и постъпки, които измиват каль-га на вашите прозорци, са Божествени. те иредставят онази Божествена вода, която мие. чисти всичко, каквото срещне на пътя си. Как постъпи Христос с жената, хваната в прелюбодеяние? Доведоха тази жена при Христа и казаха: Учителю, според закона на Мойсея такива трябва да се убиват с камъни, защото развалят дома и общество-ю. Ти какво ще кажеш? Наведе се Христос па земята и пишеше с пръст. След това лигна главата си и отговори: „Който се счита ираведен, нека той пръв хвърли камък иьрху нея". С други думи казано: Ако пра-педният хвърли камък върху тази грешница, и тя ще стане праведна. Обаче, ако гръш-никът хвърли камък върху нея, тя ще стане още по-голяма грешница. След т"бзи думи па Христа, един по един всички се разотидо-\л. Христос погледна към жената и я запита: „Никой ли не те оежди, жено?" –Никой, Го-(моди. – Нито аз те оеъждам. Иди дома |п и не гр^ши повече. Иди да служиш на 1м)1а. Не прави повече престъпления за прехра-П.1 га си." Чов^к може да изкарва прехраната I и по честен начин, а не чрез престъпле-ппн. Човек греши понекога, защото търси м1сен начин за живеене. – Не, много начини има за изкарване на прехраната. Много

2%

изкуства и занаяти са дадени на хората за прехрана. Има ли желание и любов към труда и работата, човтж всЬкога ще бжле обл^чен и нахранен.

Като ученици, вие трябва да влизате и положението на страдащите и да ги облегчл-вате. Един ден Настрадин Ходжа се ка-чил на къщата си да я покрива с керемиди. Той стъпил на една керемида несполучливо, паднал на земята и счупил крака си, ВсЬки, който чул за нещастието на Настрл дин Ходжа, отишъл да го посети и го .ча питвал: Как падна, че счупи крака си? 11с можа ли да бъдеш по-внимателен? Той рач-правял д-влата случка на един, на втори, пи трети и най-после се отегчил да разпрани Като продължавали още да го питат за слу чилото се, Настрадин Ходжа казал: Не ос ли нам-ври досега един човек да е падал I, като мене, че да знае, как се пада? Сле;ю вателно, като срещнеш една страдаща души, не я питай, как е паднала, не я морализираи, но влез в положението й и я облегчи. До бре е човек да има един учител, да ю учи, но този учител трябва да бъде майстора, да се е учил от Божествената книга ий живота. Ако не намерите такъв учител, но< търсете книгата, от която той се е учил Там ще се запознаете с буквите, с прани лата и законит-в на тази книга. Като научни добре буквиг, ще ги нареждате в срички

297

От сричкиттз ще образувате думи, а от думите – ц-вли изречения.

Като казвам, че човтзк може и без учител да учи, имам пред вид онааи жива, Божествена граматика на живо 1а, по която са учили всички велики Учичели. Онзи, който е учил буквите от тази киша гой може вече свободно да чете. Който е паучпл и познал Божията Любов, той знае буквите и може да чете. За него всичко е възможно и постижимо. Който е придобил само човешката любов, той живтзе в относителната възможност на нтзщата. Който е придобил Божията Любов, той живтзе в абсолютната възможност на нтмцата. Напет ши, който люби Бога, той има помогаьта па всички добри хора, на всички светии и на 1мла. Който люби Бога, той има помощта на слънцето и на дъжда. Неговата работа е само ла доверши това, което слънцето и дъждът сл1 започнали. Бог повелява на слънцето да I рът и да възраства нъщата, на дъжда–да полива и съживява израсналото, на почвата–да ю храни, а на човтзка–да доверши започнатата от гтзх работа. Може ли да не успъва в рабо-гиттз си онзи, на когото и земята, и небето са в услуга и в помощ? Този човек се ползува от благословението на всички добри '•или на небето и на земята. Ттз започна г работата, а човек я довершва.

Днес всички хора са изпратени на земята да довершат онази работа, която слън-

1298

цето и дъждът не могат сами да свершат. Има една работа, която принадлежи изключително на човека. –Коя е тази работа?–Да обича баща си и май*.а си така, както никога досега не е обичал. Да обича брата си и сестра си, приятеля си, слугата си, господаря си, учителя си, ученика си така, както никога досега не е обичал,

12. август, 5 ч. с.