Разлика между версии на „Късият и дългият път“

Версия от 16:48, 7 април 2009

Късият и дългият път

Всички хора говорят за младост и за старост, но това говорене има смисъл, когато е на място. Да говориш на стария за младостта, не е на мт.сто. Какъв смисъл има да говориш на 120 годишния дядо за младостта? Каквото и да му говориш, той казва: Синко, краката ми вече не държат. Минаха красивит години на младостта, но не ги оцених! Ако на младия или на детето говориш за старостта, г нищо нтзма да разберат. Този разговор не е на място. Детето не знае, какво пъщо е старостта. Старият знае, какво пътно е младостта, но младият не познава старостта. Следователно, когато не знаете някои нъща, вие сте млади; когато знаете някои нътца, вие сте стари. Мнозина искат да знаят всичко. Значи, те искат да бъдат стари. Радвайте се, че не знаете всичко. Това, което не знаете, ще ви послужи, като стимул в живота. Човек се стреми към онова, което не знае. Казват за някого, че е невежа. Кой знае, какво представя невежеството? – Старият. Старият знае, какво нъчцо е невежеството и знанието, а младият не знае. Старият може да

Матея 8:8 20

95

оцени младостта, а младият не я оценява. Сега вие сте дошли на земята да се учите. Каква специалност ще си изберете? Всички хора нямат еднакъв стремеж, вследствие на което всеки си е избрал специален предмет за изучаване. Запример, от детинството си още някои хора се стремят към богатство. Те работят изключително с определената цел, да станат богати. Богатството е сверзано с голяма отговорност. Богатството е грамадно предприятие. Ако работите на това предприятие свършват добре, печалбите са големи. Обаче, ако работите не вервят добре, загубите сля юлеми. Младите не знаят това, но старите го знаят. Младите, които не знаят, какво представя богатството, искат да бъдат богати. Те мислят, че като станат богати, ще имат много пари на разположение и ще ги употребяват, както искат. Младите, които не разбират, какво представя знанието, искат да бъдат учени. Знанието, науката е също така големо предприятие. Който се наеме с това предприятие, той трябва да го приложи в живота си. Младите, които не знаят, какво представя любовта, искат да придобият Божията Любов. Знаете ли, какво велико предприятие е любовта? Който е придобил любовта, той се нагърбва с задачата да събужда заспали и да възкресява умрели. Който е придобил любовта, той трябва да ходи по планини и гори, да съживява изсъхнали дър-

41,

вета, да чисти пресъхнали извори и отново да възвръща водата им. Мнозина мислят, че, като придобият любовта, ще станат щастливи. – Не, дето мине любовта, всичко трябва да оживее и възкръсне. Любовта носи живот. Всички мъртви чувства, мисли и по-стъпки оживяват от любовта. Любов, която не може да оживи и възкреси умрелите мисли, чувства и постъпки в човека, не е истинска любов.

Какво още знаят старите, което младите не знаят? Старите знаят да спорят, да се карат. Аз наричам спора, карането произвеждане на мед. От човешко гледище хората се карат, а от Божествено – мед тече от устата им. Обаче, никой не иска този мед. Като наблюдавам спора, аз предлагам да купя този мед, все ще му намеря място, ще го туря на работа. Старият знае, какво представя медът, но младият не знае. Той не е употребявал такъв мед, не знае вкуса му. Колкото и да се карат хората, колкото мед да произвеждат, те оак не се разбират. Има нещо в живота, което с каране, с спор ис се нарежда. Не е достатъчно да говориш, да пъеш или да сви-риш на хората, но с говора, с пението или свиренето, ти тръбна да иаправиш нъчцо. Същото се огпася и до любовта. Много може да говорите за любовта, но ако любовта не е в състояние да съживи умрелия или да събуди заспалия, никаква любов,

97

никаква пъхен не е това. Умрт^литъ* хора, изсъхналит дървета и листа, пресъхналитъ-извори са ноти; несполуките и мъчнотиитъ" в живота са ноти; горчивите и обидни думи също са ноти. Дойде ли любовта в живота, тя превръща всички тия ноти в живи музикални тонове. От тия тонове тя създава великата Божествена симфония. Само любовта е в състояние да направи това. Тя превръща горчивото в сладко. Тя съживява мъртви-те нт>ща. И мастилото е горчиво, но с него се пишат сладки, красиви думи. Младите изразяват любовта си с горчивото мастило, но думите, с които любовта си служи, са сладки.

Следователно, според новото опредт>-ление за любовта, ще знаете следното: любов е това, което превръща горчивото в сладко, умразата в благост, сиромашията в богатство, невежеството в знание, гр"БХът в добродетел, неправдата в правда, гръчп-иикът в светия. Мнозина искат да станат светии. Приемете любовта в себе си, и тя ще ви помогне да станете светии. Обаче, докато живеете с старите си разбирания и се страхувате да се приближите до грешник, любовта ще бъде далеч от вас. Докато ираведният се пази от гръшника, да не се опетни, той никога няма да стане светия. Кой-|'о живее с такива разбирания, той сам ще опита последствията на старото. При това положение и любовта нема да се приближи

/ 7

98

при иего. Любовта е огън, който изгаря всичко нечисто. Тя е като кибритената клечка. Като я запалите и турите на кожата си, веднага отскачате настрана. Следователно, дойде ли любовта при вас, тя ще стои на известно разстояние. Речете ли да я приближите при себе си, тя непременно ще ви изгори. За неразумнит тя е огън, който свети и изгаря; за разумните тя е благословение. Като видят светлина, мушиците отиват към нея, но плащат с живота си.

Това, което хората наричат нещастия и нсусп^х в живота, не е нищо друго, освен мрежи за предпазването им от огъня на любовта. Огъньт не представя любовта, но лабораторията, в която любовта се произвежда. Та когато страдате, ще знаете, че ви предпазват, да не попаднете в огъня на любовта. Без страдания положението ви ш/б-ше да бъде още по-лошо. Сиромашията, невежеството също така са предпазителни мрежи, които ограждат човтжа от огъня на любовта. Като ви говоря за този огън, вие не трябва да се страхувате, но мислете, какво трябва да нравите и към какво да се стремите. Ако сте ученик, вие ще се стремите към знание. Това, което може да ви задоволи в училището, не са нито дрехит-, с които сте облечени, нито столовет, маси-ттз и книгите, нито красивата обстановка, но това, което учительт ви преподава. Най-интересното за ученика е знанието, което учите-

99

льт му дава. Кое прави слънцето интересно <а нас? – Светлината и топлината му. Ако (лънцето не изпущаше никаква светлина и юплина, ние нямаше да се радваме на всЬки пегов изгрев. – Кое е най-важното в любовта? – Животът. Казано е, че любовта ражда живота. – Кое е най-важното в жи-нота? – Страданието. – Кое е най-важното в страданието? – Поуката. – Кое е най-важно-I о в поуката? – Вниманието. Наистина, след като придобие известна опитност, чов"Ьк стана внимателен. Той не се страхува, но внимателно изучава нътаата.

Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да имате будно съзнание. Като отидете при някой извор, не трябва веднага да пиете вода, но поседете малко и след топа внимателно пристъпете към извора. I ^л^йте вода в чаша и пийте бавно, глътка по глътка. Ако сте сгорещени, изпотени, все едно, че пожар става в организъма ни. Следователно, водата гаси вътрешния пожар в човека. ВсЬка болка показва, че пожар има в вас – гори нъшо в ор[ани-п>ма ви. При пиене ^на вода, съзнанието ви грябва да е будно, за да може всЬка глътка ||«| отиде на болното място, а не в стомаха. Така постъпвайте и с любовта. Ка-к) вл^зе в организъма, отправете я към пияното м"бсто, да раздвижи кръвьта и да го ( нживи. Искате ли да се лекувате с любов-|.|, спрете вниманието си върху нейнит най-

100

малки прояви. Най-малките прояви на любов-та, но добре използувани, дават по-големи резултати от голямите прояви. Голямите прояви на любовта представят големи кутии по обем, но с малко съдържание. Малкит величини съдтржат голяма сила, големи възможности. Заирим-1'.р, за една година житното зърно свършва повече работа, отколкото човек. Работата, която житното зърно свършва за една година -■- иокълване, растене, цъв-тене и връзване, човек може да сверши за сто години.

Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношения към Бога. Когато помислите за Бога, вие трт>бва да станете тих и спокоен, да се освободите ог всички противоречия и да застанете и положението на дете, което очаква да получи от майка си пръхна питка, намазана с масло и мед, и да благодари за нея. Хлябът представя Словото Божие, което се дава на всЬки човек. Искате ли да приемете Словото вътрешно, вие трябва да бъдете чисти като детето, когато отива при майка си. Човек трябва да има свещено чувство към Бога. Отива ли при Бога с свещено чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат, и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътре-шен мир. При това положение човек се чувствува силен, смел, всичко може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб.

101

Следователно, при всвко отслабване, човек трябва да отива при Бога, както правят английските учени с своя речник. Някой виден английски писател пише върху нвкакъв важен въпрос, но щом дойде до известна дума, в правописа на която не е сигурен, отваря речника и се справя. После затваря речника и продължава да пише. Като дойде до друга, непозната дума, пак отваря речника. Като отваря и затваря речника, най-после написва работата си. Правете същото и вие. Като дойдете до някоя дума, на която не знаете правописа, отворете голямата книга, т. е. речника на живота, и вижте, как се пише и произнася тази дума. Запримвр, как ее пише и произнася правилно думата „любовь"? Нвма човек в света, който пише и произнася правилно думата „любов".

И тъй, не се ствснявайте от това, че не можете да пишете и произнасяте правилно думата „любов". Като не знаете точното й произношение и правопис, ще отворите го-лемия речник на живота и ще се научите. Сега аз говоря за онази любов, която възкресява хората и ги прави богати, здрави, силни, учени. Любовта дава всичко. Казвате, че любовта е разнообразна. Наистина, любовта на детето към майката не е като тази на слугата към господаря, нито като тази на ученика към учителя, нито като тази на брата към сестрата. Човек може да обича и камък, и цвъте, и животно, но всички видо-

102

ве любов се различават една от друга. В всички видове любов има нещо специфично, което говори, именно, за разнообразието в любовта. Любовта на човт>ка към дадена книга, запример, Библията, е съвершено различна от тази, която той има към хл1зба. Като дойде хлябът при вас, вие веднага отваряте устата си и му казвате: Заповядайте! –- каните го на гости у вас. Като дойде книгата на гости в дома ви, вие я отваряте и затваряте и казвате: Не мога бързо да ям. Всичко, каквото ни давате, ще го вземем, но на гости не ни дохождайте, защото още не сме готови за вас. Мислите ли, че ако изядете книгата, ще научите нъчцо? Тази книга е отровна, тя е написана с горчиво мастило.

И тъй, каже ли ви някой една обидна дума, не я изговаряйте, защото тя е написана с горчиво мастило, което може да ви отрови. Турете тази дука далеч от себе си. Каже ли ви някой, че сте лош чов^к, не го слушайте. Оставете тази дума вън от себе си. Кой човек е лош? – Който отвън показва, че люби Бога, а отвътре люби себе си. Буквата „Л" означава любов към Бога, а буквата „Ш"– любов към себе си. Лошият чов^к е поставил Бога напред, постоянно говори за Него, а всичко верши за себе си. Буквата „Ш" разваля всички работи. В какво седи лошавината на хората? – В тяхната лакомия. Има хора, които ядат извънредно много. Раз-

103

правят за едного, че изяждал навсдцъж закуската на 70 деца. За друг чов'1>к разправят, че изяждал наведнъж едно агне от 12 клгр., и веднага след това – едно кило халва с един голт>м хляб. Тази лакомии към ядене говори за лакомията в човека изобщо. Любовта изключва всЬкаква лакомия. Малко ще ядеш, но сладко, с съзнание.

Като ученици, вие трябва да се научите да правите превод на всичко, което се случва в живота ви. Вървиш бързо и се уда-риш в камък. Не се сърди, не търси ни-новник за това, но спри се пред камъка, помисли малко и благодари му, че само си се спънал. Камъкът иска да ти обърне внимание да не бързаш много. Камъкът иска да ти каже: Имай търпение, не бързай мною. Къде си тръгнал толкова рано? Слънцето още не е изгряло. Дето отиваш, там още е тъмно, затова се удари. Когато слънцето изгрее, навсБкъде е светло, и човек не се спъва. Кажат ли ви една обидна дума, не се обиждайте, но вижте, какво се крие в не». Н"бкой ви каже, че не сте добър човек. Не се сърдете, но помислете, какъв път е доброто: на възлизане или на слизане. Доброто е път на слизане. Само добрият човек слиза до положението на бедния, на слабия да му помага. Лошият стои на висотата на положението си и оттам дава заповеди. Мнозина искат да бъдат добри, но стоят на висотата на положението си и оттам го-

104

ворят и заповедват. Това не е доброта, това е кръшкане. Говориш ли отвисоко на хората, това не е добро. Щом всички хора чуят и разберат, какво правиш, това не е истинско добро. Когато правите добро, 1 оворете така, че никой да не ви чуе. Когато правите добро, само Един трябва да знае, какво правите. Вторият, който ще знае, това сте вие. Трето лице не трябва да знае, какво правите. Знае ли трето лице, това вече не е добро. Вие не сте в пътя на доброто, т с. не сте в правия пж.т.

Следова^лно, срещнех е ли чов^к, кой-ю само заповядва, а не рабоги, гой не е добър чов1ж. Един ден юперал Вашинг-тон се разхождал в околностьга на един I рад и видъл в двора на една казарма, как няколко войници се мъчаг да дигнат на раменете си една голяма, 1ежка 1реда. Той веднага отишъл при тях и наблюдавал, какво става. Взводния г стоял при т. Ьх и коман-дувал. Войниците пъшкали, мъчили се, но не могли да дигнат I ред ата. Генералът се обър-нал към взводния с думите Защо не по-могнеш на войниците?– Аз сьм взводен Генералът турил рамото си под гредата и помогнал на войниците да я дигнат и прене-сат. След това дал визитната си картичка на взводния и си отишъл.

Какво правят съвременнит хора? Т стоят около войниците си и като взводни само заповЪдват. Когато дойде на земята,

105

Хрисюс не заповядваше, но тури рамото си под третата и я подигна. Днес всички проповедници, свещеници, учители искат само да заповтздват. – 11е, турете рамото си под гредата, както е направил генералът, и помогнете на 30-тВ войника, да я премЗзстят. Докато генералъг не постави рамото си под I реда! а, никаква рабоха не може да стане В новата култура генералигт> ще работят заедно с войниците, д взводните ше заповядват. Какъв ще бъде ре^лт^атът? – Генерали! т> ще се повиша! ат, ще вервят на-пред, а взводните ще остават на едно и сж.що место. Който 1уря рамо го си под 1ре дата, той става хенералг Какъв искаге 'а бадете взводен или к-пералъ-1 Иа колко души най-много заповъдва един взводен?– На 30 души. – А генералът ъ^ – Па хиляди ду ши. – Какво представя 1енералът в света? Генералът е доброто, коею слиза долу да помага. Доброто туря рамото си под гредата и я подига. Който се стреми към добър живот, той е ученик, отива да се учи, да шае, как да туря рамото си под I ред ага Знанието е гредата, която гребва да се ш-не и премтзсти Знанието ье може да се придобие, ако не дойде любовта и тури рамою си под 1редата. Нищо в свъга не може вд се постигне без любов. Без любов никаква команда, никаква заповЪд не помага. -Ама взводен съм. – Къде е писано, че взвод-ният не грЯбва да помага•>

106

Като ученици, вие трябва да се справяте с всички положения в живота. Обиди ли ви някой, започнете да мислите, а не да се сърдите. Вие трябва да бъдете умни, да предвиждате, че даден човек ще ви обиди. Като знаете това, или няма да се изпречвате на пътя му, или ще се разтваряте с него така, че да не го предизвиквате. Като минавам през някое село, аз предвиждам, че кучета ще ме лаят и всякога нося в джоба си парче хляб да им дам. Щом ме залае някое куче, аз започвам да му говоря, дам му парче хляб и заминавам. Ще кажете, че е обидно за човека да се разговаря с кучета. Кой създаде кучето? Онзи, Който тури хляба в джоба ми, Той създаде и кучето с Словото си. Тъй щото, лае ли ви някое куче, не го замервайте с камъни, но му хвърлете парче хляб. Като го замерваш с камъни, то ще бяга, но повече ще лае. Обиди ли те някой, не хвърляй камъни зад него, но дай му парче хляб. Хлябът представя живото слово. Всяка дума, колкото да е обидна, излиза от най-свещеното място на човека – от устата. Тя е скъпоценен камък, но нешлифован. Вземи я, шлифовай я и я тури на съответно за нея място.

Великото учение казва, че всичко, каквото се случва в живота на човека, е предметно учение, дадено от Господа. Камъните на планината, водата, слънцето, вятърът, който сега духа, са предмети за изучаване. Чер-

107

веният цвът на изгряващото слънце показва, че се явява животът, с всички свои противоречия. Вътърът, който духа от запад към изток, показва, че трябва да вървите напред. Противоречията в живота са фон на една идейна, величествена картина. Ако нъ-кога в живота си можете да видите Божественото слънце, всички противоречия са били на мъстото си. Ако сЛед всички страдания дойде любовта в вас, те са на мЬсто. Страданията са пътища, по които Божественото иде в живота.

Следователно, радвайте се за противоречията, за страданията, за несгодит в живота си, защото чрез тях идат Божии-т блага. Т са пътища, по които Божественото иде в човтжа. Страданието е опаковка, в която се крие нещо хубаво. За лошо ли пострада Христос? За лошо ли идат изпитанията на народит-? След голтзМит мъчения Христос възкръсна. След големи изпитания народите се подигат. Когато страда, майката очаква никакво благо. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с благодар-ност. Чрез страдания работит стават за една година, а без страдания – за хиляди години. Ще ириемеш страданията за една година, за да свершиш работата си бързо, като житото. И пъхъкът страда, но докато сверши работата на житото, нужни му са милиони години.

108

И тъй, страданието е съкратен път, по който Великото се изявява на човека. Искате ли да се развивате без страдания, ще изберете дългия път.

Сега, желая ви да се движите по късия път. Желая ви да следвате пътя на добро-ю. Желая ви да подражавате на генерала, да туряте рамото си под гредата. Желая вн да дойдете до онова знание, с което да превръщате горчивите неща в сладки. Желая ви лесно да се справяте с вет.ко куче, което ви лае, и да му кажете: Бог те създаде с Словото си, а мене направи с рждсте си.

22 юли и, 5 ч. с.