(Нова страница: ==ПЪТИЩА НА ЛЮБОВТА== Съвременните хора не разбират живота в неговата същина. Те говорят и за и...) |
(Няма разлика)
|
Версия от 15:55, 4 април 2009
ПЪТИЩА НА ЛЮБОВТА
Съвременните хора не разбират живота в неговата същина. Те говорят и за истината, без да я разбират. Истината има отношение към живота. Дето е животът, там е истината. Дето Няма живот, там Няма истина. Религиозните хора пък изпадат в друго заблуждение. Те мислят, че като се прибли-жаг до Бога, всичко ще знаят. Не е така. Когато люби, човек може да има всичко, но не и знание. Любовта се придобива по един начин, а знанието – по друг. Едно дете се ражда в царски палат, като царски син. Той има на разположение всичко, каквото пожелае, но за да се развива, за да се пробуди съзнанието му, той сам трябва да работи, да учи. Ако иска да учи музика, той ще влезе в музикална академяя и ще учи ката обикновен ученик. Ако иска да напредва, да се отличи от другите ученици, той трябва. да п%е и да свири добре. Щом сте дошли на земята, било като царски синове, било като обикновени хора, вие трябва да учите, да знаете, какво ви предстои да придобиете. Чо-век сам трябва да се проверява, да се изпитва, какво знае и какво не знае. Хиляди години стоят пред човека, но той все има какво да учи. Знанието, което придобива, ще
Йоана 15 гл.
168
го повдига и постепенно ще го приближава до Бога. Значи, човек може да се приближи до Бога от различни пътища.
Веднъж дошъл на земята, човек трябва да изучава пътищата на любовта. Дали е на този, или на онзи свет, той трябва да придобие това знание. Мнозина си пред-ставят онзи свет подобен на земния. Ако онзи свет беше подобен на физическия, тогава нямаше нужда да се ходи там. Тук или там, цельта е човек да учи. Щом няма какво да учи на онзи свет, човек няма защо да отива 'там. Тъй щото, когато не знае нъ-що, човек трябва да признае невежеството си, а не да говори, каквото му дойде на ума. Щом не знаеш нещо, ще бъдеш като малките деца, готов да слушаш, да възприе-маш и прилагаш. Понякога и детето може да знае повече отколкото някой виден философ. Един знамените писател, като изучавал френология, констатирал в себе си слабо развите математически център. Той си каз-вал: Ако всичките ми способности са тъй слабо развити, както математическите, аз щъх да бъда идиот. Наистина, когато тръб-вало да реши някоя проста задача, той се обръщал за помощ към жена си. В друго отношение той бил отличен мислител и писател. Всеки човек в едно отношение е добре развит, а в друго – слабо развит. – Защо ме е създал Господ такъв? – Господ не те е създал такъв, но в дадена
169
област ти не си работил достатъчно, вследствие на което си изпратен днес да рабо-тиш, именно, в това направление. Не е ма-гематик онзи, който знае само да работи с числата, без да разбира смисъла им. Числата трябва да оживеят в него. Красиво нещо е музиката, но човек трябва да знае да пее. Красив е животът, но човек трябва да го разбира.
Какъв е смисълът на живота? Ако искате да разберете смисъла на живота, изувайте пътищата на любовта. Всеки ден мислете по пет минути за непозволеното, за да се домогнете до тия пътища. – Какво нещо е непозволеното? Кое е непозволеното, за което трябва да се мисли? – Това всеки сам ще намери. – То е различно за различните хора. Важно е за вас да мислите за непозволеното, за да се освободите от мъчнотиите си. Когато мислите за непозволеното, в ума ви се събуждат ред контрасти. Истината пък се намира между контрастит. Мислете за непозволеното, за забраненото и не се страхувайте. Ако Адам бъше мислил за забраненото дърво, той нъ-маше да сгръши. Понеже не мисли за него, той забрави дадената от Бога заповъд и сгръши. Затова, именно, той излъзе от рая. Щом излъзе от рая, Адам изгуби добрите условия на живота. За него настанаха лоши условия: глад, болести, старост, мъчнотии и страдания.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза". Коя е истинната лоза? – Която дава
170
грозде. Който яде ог тази лоза, той има жи-вот в себе си и не остарява. Който има жи-вот в себе си, той има условия да учи. Чо-вЪк е пратен на земята да учи. Той знае много неща, но едни ог гЬх трябва да забрави, а други – да разшири, да разработи. Щом сте пратени на земята, вие трябва да мислите и върху непозволеното. – Защо трябва да се мисли за непозволеното? Да питате, защо и за какво нещата стават по един, а не по друг начин, това не е наука. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да питате, защо огъньт разтопява твердите гЬла? Има научни обяснения върху този въпрос, но кои са дълбоките психологически и органически причини за това, сега не може да се говори. Благодарете, че огъньт разтопява твердите гЬла. Какво би станало в света, ако ня-маше огън, който да смекчава коравиг, твердите гЬла? Купувате въже, но гледате да е здраво, да не се къса. Добре е въжето да не се къса, но в едно отношение само–когато вадите вода ог кладенец. Обаче, ако с това въже трябва да обесят един човек, не е ли по-добре да е слабо, лесно да се къса?
Сега, вие трябва да изучавате живота така, както се проявява. Хората не разбират още, какво нещо е животът. Това се вижда ог факта, че младият не се интересува ог стария и прави, каквото разбира. И старият не се интересува от живота на младия. И той прави, каквото разбира. Това са частични
171
разбирания за живота. Въпреки това, всеки човек мисли, че разбира живота, че е намъ-рил истината. Който е нам-врил истината, той е свободен в мислит, в чувствата и в действията си. Истината не е нещо механическо. Тя е жива и, дето влезе, всичко преобразява. Колкото и да се е домогнал човек до истината, хиляди години да живЕе на земята, все има какво да учи. Мнозина задават въпроса: Истината ли седи, по-горе или любовта? На този въпрос може да се отговори с друг въпрос: Майката ли седи по-горе или детето? Майката влиза в детето си, вследствие на което детето съдържа всичко, което и майката съдържа. Какво ще разберете, ако ви кажа, че истината е любов, и любовта е истина?
Като слушате да се говоряг такива неща, вие считате, че те са отялечени, не можете да ги разберете. Щом не можете да ги разберете, казвате, че сте невежи. Не бързайте да се произнасяте за себе си. Като не разбирате н-Ъщо, ще мислите, ще учите, докато един ден го разберете. Само така човек може да расте и да се развива. Само ученият човече може да ви каже, дали сте музикдлен, дали сте религиозен; изобщо, ученият може точно да определи, какви способности имате. Човек носи всичко в себе си. Когато учи и прилага, той сам ще провери, за какво е спо-собен и за какво не е способен. Човек се ражда с известни способности и дарби, за
172
които му са дадени условия да ги развива и обработва. Като знаете това, работете върху себе си, да развивате доброто, което е вложено у вае. Така ще изразите и любовта си към Бога. Когато ученикъг изучава и прилага всичко, което учителят му предава, с това той изявява своята любов към него. Колкото по-добре ученикъг учи и прилага, толкова повече учителят го обича. Любовта между учителя и ученика представя вътрешна връзка между душите им. Ученикът не трябва да се заблуждава, че ако научи днеш-ният си урокт>, той е спечелил вече любовта на учителя си. – Не, той трябва да учи непреривно. Ако днешният си урок е на-учил, а утрешният не е научил, връзката на любовта се прекжева. Ще кажете, че Бог е Любов. Така е, но любовта се подържа, само когато ученикът учи и прилага наученото.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, а вие – пржчкигБ". Сътози стих Христос определя отношението, което трябва да съществува между Бога и хората, между Учителя и учениците. Божественият огън в чо-въка трябва непрекъснато да се подклажда. У съвременните хора този огън още не е силен. Тази е причината, задето те не могат да издържат на големи външни и вътрешни напрежения. Щом се намъфят пред нЪкое голямо изпитание, те се провалят. За тази цел те трябва да работят усилено върху себе си, да се калят в мъчнотиите и стра-
173
данията. Ако разчитате само на външни благоприятни условия, вие нищо не можете да направите. Вътрешна работа се иска от чо-въка. Турете вълка между добри, благородни хора, той пак вълк ще си остане. Турете овцата между лоши хора, тя пак овца ще си остане. За да се оправдаят за злото, хората казват, че условията на живота са ги направили лоши. Не е така. Вземете, запримяр, гь-лжба. От хиляди години насам той е веге-тарианец, храни се изключително с зрънца. През каквито условия и да е минал, добри или лоши, той е запазил своите идеи. Никой не е в състояние да застави гължба да яде месо. Той гладен ще умре, но няма да наруши своя принцип. Заставите ли гължба на сила да яде месо, той непременно ще умре. Животът на някои птици е изопачен по единствената причина, че когато са били в лоши условия на живота, те не са издържали на своите идеи. Птиците трябва да из-правят живота си, да се вернат в това положение, в което някога са се намирали. Нищо не може да извини гбхното отклоняване от правия път. Какво ще прави орелът, ако влезе. в ср-вда, дето не е позволено да се яде месо, нито да се нападат живи съще-ства? Ще не ще, той ще се принуди да стане вегетарианец. Ще кажете, че Господ е наре-дил работите да стават по един или по друг начин. – Не, Господ не е направилъ-всички н-вща. Не се извинявайте с Него. Има
174
неща, които хората са направили, и сами страдат от собствените си произведения. Бог е дал свобода на човека, да се проявява, както разбира, но Той не е причина за злото в свита. Като погладува два-три деня, човек приб"Ьтеа до кражба и после се извинява, че бил гладен и требвало да задоволи глада си по н-вкакъв начин. Човек може да е гладен, няколко деня да не е ял, но това не му дава право да краде, да си служи с насилие. Много начини има, по които човек може да изкара прехраната си. Когато си служи с кражба, с насилие, с лъжа, това показва, че той е изгубил равновесието на своя живот. Без да има желание да греши, той сгръшава и сам се чуди, как е сгре-шил, как се е подал на изкушение. За да греши чов-вк, има ред причини. Наистина, за вевко нещо има причина, но причината не оправдава греха и грешките на човека. Глад съществува в живота, и той става причина някои хора да крадят, а други – усилено да работят. Гладът е стимул в живота. Съществува не само физически, но и духовен глад, който се изразява в вътрешен коп-неж към духовното.
Като не могат да разграничат нещата, хората смъсват физическия живот с духовния, вследствие на което са недоволни от живота си. Те трябва да разграничат тези два живота в съзнанието си и тогава ще ви-дят, че сегашнияг им живот е добър.
175
Т"в не могат да нам-врят по-добри условия от сегашнитъч Мнозина се стремят към богатство, искат да спечелят много пари. – Какво ще направят с тия пари? гТекой казва, че като стане богат, ще направи няколко клици, да живеят бедни хора в гбх. Той може да направи няколко клици по различни съображения: от любов към себе си, от любов към хората и от любов към Бога. Това са три различни положения с три различни резултата. Обаче, основа на всички н-вща е Божията Любов. Четири нъчца има, с които се определя проявата на тази любов. Казано е: „Да нъзлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и с всичката си душа". Значи, за да прояви Божията Любов и да я възприеме, човек трябва да има разбиране в ума, в сърцето, в волята и в душата си. Без тбзи разбирания любовта не може да се прояви в своята пълнота. Това са четири пж-тища, чрез които любовта се проявява. Следователно, когато хората не се разбират, причина за това е ограниченото проявление на любовта.
Втората заповЬд, според която чо-вЪк трябва да изяви любовта си, гласи: „Да възлюбиш ближния си като себе си". Думата „себе си" е м-врка, с която човек определя любовта към своя ближен. Той познава себе си най-добре. Ближния си ще обича като себе си; ще го обича и
176
чрез сърцето, и чрез ума, и чрез силата, и чрез душата си. Това значи: ще учиш и с ума, и с сърцето, и с волята, и с душата си, за да познаеш Бога и да Го възлюбиш. В силното желание на човека да учи, да познае Великия в света влизат всички елементи, с които той може да изучи любовта – не само като чувство, като сила или като принцип, но и като носителка на истината. Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". Същото може да се каже и за любовта: „Любовта ще ви направи свободни". Хората търсят любовта заради свободата, която тя съдържа в себе си. В това отношение любовта седи по-горе от свободата. Който има тази любов в себе си и се жертвува за нея, той може да бъде истински свободен човзк. Той е свободен, но същевременно дава свобода и на другите хора.
Съвременните хора искат да бъдат свободни, но като не могат да придобият свободата, която търсят, отегчават се от живота. Някой е търговец на дрехи и казва, че се е отегчил от тази работа. Той не знае, че с тази работа, именно, ще се благослови. Какво по-голямо благословение за него от това, да продаде една нова дреха на никого, да се разговори и обмъни с него? Друг нъ-кой се отегчава, че е бакалин. И той не разбира, какво благословение се крие в неговата работа. Какво искат тези хора? Тв искат да заемат високи положения в обществото,
177
да заповъдват на хората. Те не знаят, че в това положение, именно, ще изгубят всички възможности за познаване на истината. И тогава, за да ги освободят от положението на хора, които имат власт и заповъдват, невидимият свет ще им изпрати никаква тежка болест, да полежат четири-пет месеца на легло. Тогава те ще се нуждаят от тия хора, които по-рано са считали невежи, слаби. Т- ще им помогнат и ще им покажат, че нито са невежи, нито са слаби. Следователно, дръжте в ума си мисьльта, че Бог се проявява в всъка мисъл, в всяко чувство и в всъка постъпка на хората и следи, доколко те се изявяват правилно. Човек чувствува нещата правилно, но вевкога не постъпва добре, защото се ръководи от свои лични интереси и разбирания.
Съвременните хора са живъли и живеят според законите на непроявения Бог, Който никого не ежди. Той оставя хората свободни, да правят, каквото искат. Обаче, проявени-ят Бог иска да научи хората да живеят правилно. Като види, че н-вкой не постъпва добре, Той му казва: Ти не постъпваш добре, трябва да мислиш, да изправиш живота си. ГТроявеният Бог регулира всички неща в живота. Като не мислят много, с един за-мах само хората разрешават всички трудни въпроси. Тб бързат в всичко, затова и решенията им не са прави. Т прилагат любовта в живота си, но въпреки това труд-
178
ните условия не се смекчават. Любов, която не може да смекчи тежките условия на живота, е слаба любов. Тази любов е без истина, т. е. тя е в разрез с Божията истина. Когато истинската любов вл-Ъзе в човека, тя ще го застави да измени своите криви възгледи за живота. Тя ще го застави да възлюби истината. Ще възразите, че въфвате в Христа. Целият свет вярва в Христа, но външно. Вие можете да вярвате, че някой човек е красив, но тази вера не е в състояние да ви сверже с него.
И тъй, веднъж дошли на земята, вие трябва да съзнавате, че каквото вършите през деня, това са задачи, които правилно трябва да решите. Сръчцате, заприм-вр, човек, който ви дължи една гол-вма сума. Как ще се справите с него? По два начина: или с насилие, или с любов. Ако сте по-силен от него, а същевременно и неразумен, ще го набиете. Ако сте разумен, ще му кажете благо, братски, че той ви дължи и трябва да изплати дълга си. Както вие постъпвате с хората, така и Бог постъпва спрямо вас. По отношение на Бога, всЬки човек е длъжник. Ще кажете, че Бог е Любов. Така е, но въпреки това хората страдат. Как си обяснявате противоречията? Отваря се война, хиляди и милиони хора отиват да се бият и се връ-щат с изпочупени глави, крака, ръце. Казваме, че в любовта няма страдания, а пра това хората страдат. Много просто! Хората
179
страдат, защото не живеят според законите на любовта.
Казвате: Ние не разбираме тия н-вща, но един ден, когато отидем в другия свет, между ангелитъ-, тогава всичко ще ни стане ясно. Ако отидете при ангелитв с сегашните си разбирания, тб няма да ви погледнат. Ще минат и заминат покрай вас, без да ви кажат дума. За гбх вие сте мъртви същества. Те не могат да влЪзат в общение с вас. Каква връзка може да има между вас и един умрял вол? Като минете покрай този вол, вие гледате час по-скоро да го отминете, да не ви смущава с миризмата си. Ангелитв имат на разположение цели сватове, върху които работят. Тв не са свободни да се занимават с всвки, който е минал или минава покрай тбх.
яАз съм истинната лоза, и Отец мие земедълецът. Всвка пржчка в мене, която не принося плод, отръзва я; и всвка, що дава плод, очиства я, за да даде по-много плодъ". Следователно, ако не приносяте лпод на лозата, вие не сте отъумнитв пржчки. Виетръб-ва да бъдете разумни пржчки, да приносяте много плод. Тук думата „плодъ" е употребена в преносен смисъл. Човек трябва да разбира живота, за да се развива всестранно, да принося много плод. Това значи да работи човек за Бога, да бъде полезен, както за себе си, така и за своите ближни. Единствената работа на чов-вка, която остава на вЪко-
180
вет, това е работата за Бога. Когато човек работи за себе си и за своитй ближни, това са. условия, които му се дават, за да свърши опредъ^ената работа за Бога. Като знаете това, не трябва да правите различие в работата. Бог прониква в всички работи, в всЬки живот и кара всички същества, малки и голями, да работят така, както Той е опре-делил. Щом изпълнявате волята Божия, както Бог е опредъчлил, вие имате право да кажете: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земедъ\лецътъ\ Докато не сте изпълнили и не изпълнявате тази Висша воля, вие не можете да се уподобите на тази лоза. Веднага ще ви запитат: ти видъл ли си тази лоза? – Ама искам да се обърна към Бога. – Ти изучавал ли си законите на това обръщане? Бог слуша ли те, отговаря ли на твоите молитви? Казано е в Писанието, че Бог слуша само праведните, които имат прави разбирания за живота и за любовта. Когато Духът на истината дойде, Той ще научи останалите хора, какво да правят, как да живеят. Чо% век има един учител, който го учи отвън^ Но когато Духът на истината дойде в човека' Той ще го учи отвътре. Докато е жив, човек все има какво да учи. Отвън или отвътре, той непрестанно трябва да учи. Разумният се учи от всичко. Неразумният, обаче, всякога се заблуждава. Ако някой му даде пари, с цел да му услужи, той взима парите и казва, че не са дадени с разположение. –
181
Ако, наистина, той е убеден, че парите не са дадени с разположение, защо ги взима? Спо-ред мене, той подозира само, че парите са. дадени без разположение, но не е напълно убеден в това. Този чов-Ък се намира в положението на болен, който постоянно е не-доволен. Дават му едно ядене, не го харесва. Дават му второ ядене, и него не харесва. Де е причината за това? Причината е в самия болен, в неговия изопачен вкус. Следователно, за да има прави разбирания, човек трябва да познава законите, които регулират живота.
Тъй щото, ако разбирате законите на живота, вие ще познавате хората, ще знаете, кой как се проявява – по човешки или по Божествен начин. Заприм-вр, виждате, че един човек се сърди. Вие трябва да знаете, защо се сърди и какво е неговото сърдене. Той може да се сърди, когато се нарушават Божествени закони. Това сърдене е намясто. Той може да се сърди, когато неговите лични интереси се накърняват. Това е човешко сърдене и не е на място. Сърденето е подобно на забиване на теоздеи. Когато забива теоздей, човек трябва да удря силно върху главичката му, да го набие добре, да върши работа.
Сега, за да се ползувате от живота, който ви е даден, вие трябва да разсъждавате правилно, да се учите. Вие сте добри, но не сте проявили добротата си, както тр-вбва.
182
Вие имате дарби, но още не сте ги проявили.. – Защо? – Защото търсите лек пж.т. Нв-кой казва, че обича да учи, да работи, но н-в-мал време за това. Този чове-к прилича на он-взи богати момци, които не искаг да свер-шат никаква работа на баща си. Те всЬкога се оправдават с това, че имат важна работа. – Каква е техната важна работа? – Да се срещат с красиви моми. Не е лошо да се сръчцат с красиви моми, но тия моми ги отклоняват ог правия път. Следователно, всвка мисъл, всбко чувство, които отклоняват чов-вка от правия път, са. такива, именно, красиви моми, които отклоняват момците от пътя им. Младите моми са предметно обучение за момците. Чрез тях чо-вък се изпитва, докъде е дошъл в развитието си. Мислите и чувствата на човека са на местото си, когато той разбира техния вътрешен смисъл.
Пред вас стои велика работа, в която всбки трябва да вземе участие. ВсЬки трябва да изработи нещо ценно в себе си, което да го отличава от другитв хора. Ценното в него е капиталът му, силата му» с която гой работи при всички мъчнотии и изпитания. Такъв човек лесно се справя с. трудностите в живота. За него няма лоши хора. Той познава хората, разбира ги и се съобразява с тяхния характер.
„Аз съм истинната лоза, а вие–пржч-китЬ". Христос казва за себе си, че е истин-
183
ната лоза, на която хората трябва да бъдат пржчки, способни да се развиват и дават плод. С други думи казано: Хората трябва да учаг, да познават волята Божия и да имат готовност да я вършат. Само при това положение животът им ще се развива правилно и на земята, и на небето. „Аз съм истинната лоза".
8. Съборна беседа, държана на 30 август, 1936 г. 5 ч. с., София. – Изгрев.