Разлика между версии на „Топлината на живота“

Версия от 16:43, 2 април 2009

Топлината на живота

Съвременните хора говорят за мъчение^. труд и работа и мислят, че ги разбират. Това са. три състояния, през които минава чов-вшкият дух. Това са три велики науки, до които всЬки човек трябва да се домогне. Мъчението започва от физическия или материалния свт>т и се дължи на инертността на материята. Като не разбира свойствата на материята, запример, сцеплението, гжетотата й, човек се натъква на мъчнотии и противодействия. Достатъчно е един неорганизиран, инертен атом да падне върху човешкия ум, за да произведе голяма пертурбация. Това показва, че страданията на човека се предизвик-ват от микроскопически причини. Докато материята е инертна, човек неизбъжно ще бж-де изложен на мъчение. Като се мъчи, той постоянно се движи и по този начин раз-мърдва материята, прави я активна.

Когато дойдем до труда, материята се проявява в едно по-високо състояние – нейната разумност. Като се труди, човтж произвежда топлина. Дето има топлина, там се явява живот. Топлината разредява малко материята, прави я по-ръдка. Работата пък произвежда светлина, която разредява материята още повече. Следователно, като минава през.

53

мъчение, труд и работа, чов^шкият дух произвежда движение, топлина и светлина.

И тъй, човек не може да разбере живота, ако не познава законите на движението, на топлината и на светлината. Движението е сверзано с физическия свет, топлината – с астралния, т. е. с света на чувствата, а светлината – с умствения, т. е. с света на мислите. Когато изучава чувствата, човек дохожда до условията на числото две, до съединяване и разединяване на материята. Ако не може да съединява и разединява материята, човек нищо не може да постигне. Да съединявате и разединявате материята, гова значи, да късате и хверляте, да свръзвате и развръз-вате нещата. Който не знае да къса и хверля, да плаща и разплаща, той трябва да търпи.

Първата задача на човека е да изучава законите на топлината. Каже ли някой, че сърцето му е студено, трябва да прави гимнастика, да раздвижи всички удове на организма си, да се усили кръвообръщението. Щом кръвообръщението се усили, и топлината се увеличава. Щом се увеличи топлината, и състоянието на човека се подобрява.

Като ученици, вие трябва да работите с малкитв величини. Само по този начин можете да реализирате своите идеали. Некои мис-лят, че за реализиране на техните идеали са. нужни големи работи. Не, с колкото по-малки величини работи човек, толкова по-големи постижения ще има. Като работи с малките

54

величини, човек постепенно се натъква на свои-т погрешни и задължения, които започва редовно да изплаща. Ако не може да плаща на физическия свет, човек ще плаща в духовния свет. Ако и там не може да плаща, ще започне да се моли, да му се отговори по н-в-какъв начин, какво да прави, за да изплати дълговет си. Като се моли, той ще срещне н'Ькой беден, страдащ човек, на когото ще помогне. Това, че е могъл да облекчи положението на страдащия човек, ще му причини голяма радост. Казвате: Колко време трябва чо-вЪк да се моли? Молитвата може да трае от една минута до 24 часа. Докато се моли, човек трябва да бъде напълно съср*Ьдото-чен, нищо да не чува и да не вижда около себе си. За някои е невъзможно да се молят 24 часа, но за н-вкои е възможно. Който не може да се моли дълго време, ще се моли н-бколко минути, но пак ще бъде съсредоточен. Молитвата подразбира състояние на пълно концентриране на мисълта.

За да познаете живота в неговите проявления, ще започнете първо от движението, после ще отидете към топлината и иай-после към светлината. Не изучите ли проявитъ- на движението, на топлината и на светлината, вие не можете да разберете живота. За да изучава живота, човек трябва да бъде доволен. Доволството дава потик, импулс за работа. Недоволството пр^чи на човека да работи, да учи. Той е вътропоказател: днес мисли едно»

55

утре – друго. Човечк трябва да има висок идеал, да издържа на убежденията си. За това се иска характер. Без характер той не може да постигне идеалитъ' си, нито да издържи на своитъ- убеждения. Който има свещен идеал, той е съсръ\доточен, вследствие на което може да се избави от мъчнотиигб и злините в живота. Когато изгуби идеала си, чов^к изпада в униние и обезсърдчаване.

Как може човечк да се насърдчи? Като се обезсърдчат, н'Ькои търсят хора да ги насърдчават, да им помагат. Колкото и да ви насърдчават хората, това е външна по-мощ. Ако днес ви насърдчат, на другия ден пак ще се обезсърдчите. Следователно, истинското насърдчаване иде от Бога. И в началото на живота, и в края, човтж намира насърдчение само при Бога. Как се изявява Бог? Чрез хората. В това отношение хората са удове на Божествения организъм. Всбки човтж е важен дотолкова, доколкото е сверзан с Божествения организъм. Щом напусне м-бстото си, той губи своето значение. ВсЬ-ка нишка от платното е ценна дотолкова, доколкото верши своята служба. Напусне ли платното, и копринена да е, тя нтша значение, всбки може да я тъпче. Значи, докато е сверзан с Божествения организъм, чов"бк има цена. Огкъсне ли се от Великия организъм на живота, той губи цената си и сам се оелшда на смърт.

Като ученици на живота, вие тр-вбва да

56

се изучавате. Да се изучава човек, това значи, да изучава своите отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнъва, на съмнението, на подозрението, на лицемерието, не се страхувайте, не ги отбятеайте. Като не иска да признае отрицателното в себе си, чо-вЯк затваря очите си пред него и се само-излътеа, че го нтема в себе си. Това е заблуждение. Човтзк трябва да гледа с отворени очи и на отрицателните си прояви, както и на положителните. Щом се разгневи, той трябва да застане пред гнева като учен естест-воизпитател и да започне да го изучава: отде е дошъл, защо го е посетил, какъв е про-изходът му, какви и кои са родителите му и т. н. Като се домогне до тия данни, ще го застави да плаща. Щом е ял и пил с господарите на св^та, той трябва да плаща. Така трябва да постъпва ученикът с всички отрицателни прояви в себе си, за да дойде до онова дълбоко вжл-решно познаване, за което видният гръцки философ е казал некога: „Познай себе си!"

Мнозина бегат от погрешките си, от своите отрицателни прояви, без да взимат в внимание положението, че колкото повече бвгат, толкова повече се натъкват на тех. Натъкнете ли се на некоя погрешка, не бегай-те, но гледайте на нея положително, като на проява, от която ще се учите. Това не значи, да бъде човек безразличен към погрешки-тв си, но трябва да се отнася съзнателно

57

ткъм тт^х. Докато се усъвершенствува, човек неизбъжно ще гръпш. Не са. страшни погрЪш-кит-; страшно е, ако човек не ги изправя. Като ги изправя, той се учи, придобива знания и опитности. Една от причинитъ1 за погреш-кигб на хората е отежтетвието на топлина в тяхнигб чувства. По това, именно, хората се делят на добри и лоши. За да бъде добър, чов'Ьк трябва да има известно количество топлина в себе си. На какво се дължи тази топлина? На чувствата. НЬма ли нужната топлина, той не е добър. Както силата на богатия човтж зависи от количеството на златото в неговата каса, така и добротата на човека се определя от количеството на топлината, която чувствата му произвеждат. Който може да използува топлината на сърцето си за облагородяване на своите чувства, той минава за сърдечен човтж. С други думи казано: колкото по-гол'Ьмо количество калории от топлината на сърцето си можете да използувате, толкова по-голямо е благословението, което ви се дава.

И тъй, искате ли да бъдете здрави, а чувствата ви нормални, вие тр-вбва да изучавате законите на топлината. Ако не познава законитъ- на топлината и не ги прилага, човек сам.ще се осакати. Каквито проповеди да слуша, какъвто морал да му се пропов-вдва, ако няма това знание, човек ще бъде ким-вал, що дрънка. Христос казва: „Аз съм виделината на свята". Следователно, който мо-

58

же да превръща топлината в светлина, той може да каже като Христа: „Аз съм виде-лина". Така може да каже всеки ученик на Божествената школа. Кога? Когато може да превръща топлината в светлина. Нямате ли това знание, нищо не можете да направите. Ще кажете, че имате знания. Много от знанията на съвременните хора са посредствени, но и резултатите на тия знания са. посредствени. Необикновените резултати изискват необикновени знания. Съвременното човечество се нуждае от нови знания в областта на възпитанието, на науката, на техниката, както и на обществения живот.

Съвременните хора говорят за раждането на децата, за тЬхното възпитание, без да разбират дълбокия, вътрешен смисъл на въпроса. Лесно е да се говори, че детето прекарва девет месеца в утробата на майка си, че възприема много от нейните качества и т. н„ Кой е раждал дете, както трябва, да знае, какво означава раждането? По този въпрос не трябва да се говори. Той е свещен въпрос, върху него не се говори. Лесно е да каже земеделецът, че е посадил семена в земята, и след известно време те израсли. Важно е, какво прави земята за израстването на тия семена. Ще кажете, че земята е майка на семената. От своя страна, земята казва: Аз не приех доброволно тия семена в себе си, отвън ми ги натрапиха. Къде седи истината по този въпрос? Като разсъждавате върху въ-

59

проса за раждането на детето и покълването на семената, ще дойдете до заключението, че нито жената може да се нарече майка на децата си, нито земята – майка на семената, които покълват от нея.

Следователно, един от важните въпроси, до които човек трябва да дойде, е след-ният: Може ли човек да се роди сам? Са-мораждането е велика наука. Когато човек сам се роди, тогава ще разбере, какво неща е раждането; тогава ще разбере смисъла на живота. Очаквате ли други да ви раждат. вашата работа няма да верви добре. Очаквате ли на майка си и на баща си, те да ви родят, вие ще бъдете в положението на дьрво, което всЬки може да отсече. За какво ще употребите едно отсечено дърво? Отсеченото дърво се употребява за дъски, за греди, които влизат в строежа на човешките кж.щи. Тъй щото, докато сам не се роди, човек не може да ювори за раждането. Докато не се слее с Битието, човек не може да говори за любов-та. Общението между две души, между двама млади, не е още любов. Любовта подразбира преминаване на великата, разумна енергия на Битието от едно състояние в друго. Физическата близост между двама души не е Бо-жествен акт, но търговска сделка. В търговската сделка, наречена от хората любов, стават големи промени, в които мнозина па-дат и стават, разочароват се и отново се очароват. Съвременните хора, млади и стари,

«0

трябва да измтшят своитъ1 възгледи и разбирания за любовта. Дойдат ли до истинското понятие за любовта, умът и сърцето им трябва да се изпълнят с свещен трепет към всичко живо.

Сега, като се говори за любовта, хората я свръзват с самоотричането. Наистина, Хри-стос казва: „Който иска да бъде мой ученик, той трябва да се откаже от себе си, от баща си и майка си, от живота си и да ме последва". Значи, ученикът, който люби Учителя си, тр'Ьбва да се самопожертвува. Ако е же-нен, той трябва да напусне жена си и децата си; ако не е женен, ще напусне майка си и -баща сл и т. н. В очит на разумните хора това самоотричане минава за безумие. Оттук излиза, че великите работи се вершат от безумни, изваяни хора. А обикновените работи се вершат от обикновени, трезви хора. Ка-къв по-велик акт познавате от самопожерт-вуването като вътрешен процес в човека?

Като говорим за любовта, като велик козмически процес, имаме пред вид онази любов, която ражда живота. Само новороде-ният, само онзи, кой го сам се е родил, разбира тази любов. Новораждането е процес на новата култура. Значи, само новородилитъ-се хора, само хората на шестата раса ще раз-бират и прилагат любовта. Хората на шестата раса са. хора на свободата, на безсмъртието. Тъ- са. носители на Божественото в евтзта, в което н1зма изм'Ьна, нито промтша

61

И тъй, стремете се към онази любов, която носи истинско знание, истинска свобода на човека. Докато дойде до тази любов, чо-в'Ьк ще говори за знание, а ще проявява невежество; ще говори за воля, а ще проявява безволие; ще говори за свобода, а ще проявява насилие. Който прилага насилието, той мисли, че нещата стават по механически начин. В механическите действия н"Ьма развитие, а проя-витъ- на любовта подразбират развитие. Дето любовта присжтствува, там има растене и развитие. Дазабиеш един теоздей, това е механически процес, в който н-вма никакво развитие. С забиване на теоздеи нищо не се постига.

Често хората се оплакват от неуотехи в живота си. Защо понъкога не усп^ват в работите си? Една от причините за неуспЪха им се дължи на съмнението, което ги обхваща. Тб ту въфват в нъ^цо, ту се съмняват. Каквото и да правят, ТЕ не могат да се освободят от съмнението. Съмнението показва, именно, че тъ- са. живи. Живият чов^к може да се съмнява, а не умрЪлият. Като се съмнява, човече губи; като в-врва, той печели. Обаче, колкото са необходими печалбиг, толкова и загубиг. Животът се изявява в контрасти. Чрез съмнението човек се домотеа до истината. Някой се съмнява в постъпките на своя приятел. Като мине известно време, той започва да го разбира и се освобождава от съмнението. Така се съмняват хората и в Бога, но в края на краищата, или започ-

62

ват да въфват в Него, или съвершено се лровалят. Не се съмнявайте в Бога! Ако съмнението дойде независимо от вас, мислете, учете се, докато се домогнсте до истината.

Основната мисъл, която трябва да държите в ума си, е следната: Изучавайте зако-нигб на топлината. Без топлина животът не може да се прояви. Свободни сте и да не изучавате тия закони, но ще носите последствията на непослушанието. Каквото направите сами, това ще ви ползува. За това е казано: Каквото правите с другит4з, това ще правят и с вас. Ако обичате, ще ви обичат; ако бъдете добри,честни и справедливи към другите, и т' ще се проявяват към вас по същия начин.

Като млади, прилагайте горните правила, за да постигнете желанията на своята душа. Обичайте, за да дадете възможносг на Бога да се проявява чрез вас. Отличителните качества на ученика са: да обича и да има го-товност към възприемане на новото. Това го прави в-вчно млад. Каже ли нъжой, че е стар, това показва, че е на крив път. Стар € само мъдрецът, който сам разрешава въ-просит си. Кой от вас разрешава въпро-ситъ" си сам?

Желая ви да бъдете в'Ьчно млади, да възприемате и прилагате великата истина в живота и да сте готови на всички жертви за нея.

4. Беседа от Учителя, държана на 7 юли 1924 г. – София.