Разлика между версии на „Доволен и благодарен“

Версия от 09:59, 30 март 2009

Доволен и благодарен

Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Коя беше основната мисъл на миналата лекция?

Често се говори за любовта, но тя е необятна област. Човек трябва да започва с малките величини. Ако започва с големите величини, каквато е, например, областта на любовта, той може да се изгуби в нея. Същото става и с музиката. Започваш да пееш, след време преставаш с пеенето. Това не значи, че музиката се изгубила. Ти се изгубваш за музиката, но тя продължава да звучи в ума и в сърцето ти. Следователно, когато пътищата и съобщенията на любовта се прекъсват за човека, тя намира особен път за него, по който продължава да го посещава. Човек сам може да затвори пътя и сам може да го отвори: врътне ключа, загасва лампата; обърне ключа на друга страна, лампата отново се запалва. И вие, като въртите ключа на една и на друга страна, лампата ту светва, ту изгасва. Завъртиш един път, светне; завъртиш втори път, загасне. Ако лампата на любовта постоянно свети и не изгасва, ти не си господар на положението. Ако водата в къщата ти постоянно тече, и светлината сама идва, без ключ, ти не си господар на положението. Ако имаш ключ да затвориш водата и светлината, ти ще направиш икономия.

Сега вие живеете в закона на икономията – икономисвате любовта, за да не я изгубите. Докато сте в човешкия порядък, трябва да плащате за изразходваната енергия на любовта. Казваш на някого: Знаеш ли, че те обичам? Знаеш ли, колко енергия съм изразходвал? Трябва да платиш за това! Понеже той знае, че трябва да плаща, отрича любовта ти. За да не попадне в клопката на земята, той казва: Не си ме обичал, никаква енергия не си изразходвал за мене. Онзи, който обича, казва: Чудно нещо, толкова любов съм дал за него, толкова енергия съм изразходвал, а той отрича! Това са човешки работи. Питам: Какво значи, да обичаш някого? Едного обичаш повече, другиго по-малко. Коя е най-малката и коя е най-голямата единица, с която обичаш човека? Като говорите за любовта, трябва да изхождате от гледището на материалния свят.

Какво представя правата АВ? Тя се разглежда и като права линия, и като изправен ъгъл, т.е. ъгъл от 180°. Каквото е положението на точките А и В на правата АВ, такова е положението на очите на птицата. Те се намират от двете страни на главата по права линия, което им дава възможност да виждат добре. Те виждат по-добре от човека. Ако очите му бяха поставени от двете страни на главата, да вижда всичко, каквото става в материалния свят, умът му щеше да се отвлича от своята работа. Когато ученикът вижда много работи, умът му се разсейва, и той не може да учи. Казват за някого, че е много богат, разполага с 20–30 милиона. Какво е придобил с това богатство? Какво знае той вън от своето богатство? Богатството е необработен материал. Религиозният също се стреми към богатство. Той казва: Искам да видя Бог богат да стана. Ако видиш само Бог и придобиеш много впечатления, а не работиш, нищо не си придобил. Това богатство е необработен материал. Видял си морето, небето, звездите, учен човек си, но това още не е знание. Много вода има в морето, но тя е солена, трябва да се пречисти. За такъв човек се казва: "Вода гази, жаден ходи." Моряците имат уреди, с които пречистват водата, правят я добра за пиене. Солената вода не може да се пие. На същото основание, казвам: Знанието, което слиза от небето, е солено. То трябва да се пречисти, да се освободи от солта. Солената вода е за рибите и за морските животни. Ако водата в моретата не беше солена, морските животни щяха да се вмиришат. В това отношение те са жива пастърма. Защо българинът си прави пастърма? – За да запази месото за по-дълго време. Ако не го суши и осолява, месото скоро ще се развали.

Всички хора говорят за любовта, но, въпреки това, тя пак остава неразбрана. Тя е метод за разрешаване на мъчнотиите по най-икономичен начин, с най-малки разходи. Любовта разрешава и въпроса за храненето, като колективен процес. Като седнете да ядете, вземате парче хляб, отчупвате една хапка и я потопявате в яденето. Така правите, докато се нахраните. Хапка след хапка туряте в устата си, докато кажете: Нахраних се. Колко хапки сте изяли, не знаете. Не искате да броите, защото трябва да плащате. Вие приличате на оня руснак, който през един зимен ден се спрял пред църквата и наблюдавал гаргите, които кацали на покрива. Същевременно той броил, колко гарги кацнали. Минал един стражар и го попитал: Какво правиш? – Броя гаргите. – Колко са на брой? – Двадесет. Стражарът го глобил. Тогава руснакът си казал: Добре, че не казах истината. Гаргите бяха сто, аз казах, че са 20. Значи, за 80 гарги спечелих, не ме глоби за тях. Ако бях казал, че са сто, щях да платя повече. Това е изопачаване на истината. Сегашните хора говорят за любовта, но я изопачават. Например, ти се страхуваш да признаеш, че някой те обича. Мислиш си, че ако признаеш, ще се задължиш към него и трябва да плащаш. Ще те накара да направиш нещо, и ти се задължаваш да го направиш. Не е така. Има неща, които можеш да направиш; има неща, които не можеш да направиш. Страхът у хората се дължи на недовиждане. Някои хора виждат по-добре, а други – по-слабо. У едни хора разстоянието между очите е по-голямо: те възприемат повече впечатления, но ги задържат за по-малко време. Други приемат по-малко впечатления, но ги задържат за по-дълго време. Разстоянието между очите им е по-малко. Първите, на които очите са по-раздалечени едно от друго, могат да бъдат хора с много знания, но повърхностни. Това знание не ги прави богати. Може да си видял много неща, да си ходил на много места, важно е, какво си придобил. Може да си обиколил всички континенти, всички държави, но не можеш да се ползваш от придобитото знание. Ако си умен, където ходиш, ще разказваш, какво си видял и чул, и хората ще те гощават. Значи, храната ти ще бъде осигурена. Какво повече искаш от това?

Като ученици, вие трябва да придобивате знания, но трябва да знаете, с каква глава работите. Нека всеки измери главата си, да знае, каква е нейната ширина. Ширината на главата може да е 14, 15 или 16 см, а дължината на мозъка 19, 20, 21 см. Ако главата при темето е 14 см. широка, ти си миролюбив човек; ако е 16 см., не си миролюбив. Ако ширината на главата при тила е 14 см., този човек обича да се кара, да прави скандали. Защо, когато числото 14 е на темето, човек е миролюбив? Тогава той е малко дете, не е израсло, няма кой да го защитава. За да не го бият другите деца, то е готово да отстъпва. Когато числото 14 е на тила, човек е минал детските години, голям е станал, и може сам да се защитава. Числата от 1–10 имат различно значение. Следователно, те са на различни възрасти. Както числата, така и хората – деца, възрастни и стари, са на различни възрасти. Някой минава за учен, но знанието му е повърхностно. Той е като децата, които декламират. Знае си уроците, добре ги разказва, но вън от тях нищо не знае. Такова знание е еднообразно. То обезсмисля живота, отегчава хората.

Казваш: Не съм здрав. На другия ден пак същото: Не съм здрав. На третия ден: Не съм здрав. Най-после започваш да се измъчваш. Друг казва: Не съм красив. На другия ден: Не съм красив. Започваш да се измъчваш. – Липсва ми нещо. И това те измъчва. В това отношение хората приличат на онзи стар аристократ, който очаква всичко наготово. Той носи шише пълно с вода, но как се пълни, откъде се пълни, не знае. Чака да дойде някой да му го напълни. Минава край една чешма, вижда, че хората пълнят шишетата си и казва: Как не се намери човек да вземе шишето ми и да го напълни. Минава край друга чешма, пак същата история – чака да му напълнят шишето. Той сам може да свърши тази работа. Минава край десет чешми и все очаква да му напълнят шишето. Ако не дойде някой да му напълни шишето, той казва: Хората са лоши, няма кой да ми услужи. Ще умра от жажда. Някога и вие се намирате в положението на този аристократ - пътник. Минавате през много чешми, но умирате от жажда, очаквате да дойде някой да ви напълни шишето.

Казвате: Да дойде някой да ми услужи, да ми изчисти обувките, да ми напълни шишето. – Ти сам трябва да си чистиш обувките, сам да си пълниш шишето. Това изисква твоят ум. Досега съм срещнал само един човек, който се отличаваше с голяма чистота. Колкото и да биваше кално навън, обувките му бяха винаги чисти. Той стъпваше леко, много внимателно. Пръсне ли малко кал на обувките му, веднага вадеше парцалче от джоба си и изтриваше калта. Това е добър навик. Ако той постъпваше толкова внимателно със своя ум и сърце, да ги поддържа в абсолютна чистота, щеше да изработи отличен характер. Той чисти обувките си, но не може да чисти ума и сърцето си.

Сега, представете си, че сами пълните шишето си, но от страх да не го излеете, избирате шише с тясно гърло. Вярно е, че като го напълните, няма да се излее, но как ще го напълните? Това, което се пълни лесно, лесно се излива; това, което се пълни мъчно, мъчно се излива. Добре е да се спазва законът на икономията, но не винаги този закон е полезен. Казвам: Има хора с тесни възгледи, т.е. гърлото на тяхното шише е тясно. Има хора с широки възгледи – с широко гърло на шишето. Гърлото на шишето не може да бъде широко като дъното, но ще бъде поне толкова широко, че лесно да се пълни и лесно да се изпразва. Добре е гърлото да бъде широко като половината на дъното. От гледището на търговията, тясното гърло е за предпочитане. Онзи човек, който има широко гърло на шишето си, дава много, но после съжалява. Този, на когото гърлото на шишето му е тясно, или нищо не обещава, или обещава и нищо не дава.

Като ученици, вие трябва да се пазите от своите атавистични навици, придобити в миналото. Наблюдавайте как постъпва някой бакалин. Отиваш при него, искаш един килограм захар. Той претегля един килограм, но забелязва, че има една бучка захар повече. Ръката му трепери, не оставя бучката. Той се страхува да не обеднее, не подозира, че ако остави бучката, ще има повече клиенти. Остави едната бучка, тури отгоре още една – да се научиш да даваш. Скъперничеството е атавизъм. Бъди щедър, нека има една-две бучки повече в книгата. Казваш: Не ме разбират хората. – Сложна задача си за тях, не могат да я решат. Който не те разбира, и той е сложна задача. Тогава ти го разбери, ти реши задачата. Достатъчно е един от двамата да реши задачата, за да се направи връзка между тях и да се опознаят, да разрешат задачата. Щом си сложна задача, не могат да те решат. Ако се нуждаеш от един обяд, лесно се решава тази задача. Ако си болен и се нуждаеш от някаква услуга, и тази задача може да се реши. Обаче, ти си правиш къща, имаш нужда от 200–300 хиляди лева. Кой ще ти услужи? Тази задача е сложна, не е за тебе. Друг е въпросът, ако искаш една малка сума, или ако искаш да се нахраниш.

Някой се оплаква, че има да дава хиляда лева. Това не е голяма сума. Казват: Един лев, или един лъв. Това са книжни лъвове, не са истински, не са живи. Страх ли те е от хиляда лева? Радвай се, че дължиш, защото ще живееш повече време на земята. Ако имаш да вземаш, по-малко ще живееш. Добрият човек живее по-малко време. – Защо? – Защото е щедър, на всички дава. Тоя дойде при него, иска пари на заем; оня иска пари на заем. Той дава на всички, докато един ден фирмата му фалира, и той напусне земята. Ще кажете, че този човек е неспособен. Докато добрият човек раздава щедро капитала си, минава за неспособен. Лошият постъпва точно обратно: на никого не дава. Капиталът му расте, фирмата му продължава да съществува, и той остава дълго време на земята.

Всеки човек има известно разбиране за живота. Как може да приложи разбирането си? Имаш разбиране, но животът ти не се нарежда добре. Обаче, има един изходен път от твоето положение. Природата те е надарила, вложила е в тебе музикални способности. Ето, вземи цигулката и лъка и започни да свириш. Твоето щастие е в цигулката. На друг казвам: Твоето щастие е в езика ти. На трети: Твоето щастие е в очите ти. На четвърти: Твоето щастие е в ушите, в устата ти. – Не съм разположен. – Иди при цветята да помиришеш онези, които разнасят уханието си надалеч. Магическа сила се крие в цветята. Те правят човека разпололожен. Ако едно цвете може да внесе в човека разположение, колко повече това може да направи самият човек. Говориш с някого и усещаш, че от него излиза особено ухание. Казваш: Добър човек е той. Само по себе си, доброто има ухание, което се предава на човека. Това ухание се разнася в атмосферата и помага на хората. Като нямат уханието на доброто, мнозина се стремят към външно ухание, парфюмират се. Има смисъл да се парфюмираш, но с парфюма на доброто и на истината. Добрият излъчва от себе си уханието на доброто. Здравият излъчва здраве, болният – болестта си. Каквото носиш в себе си, ще го изявиш навън.

Първата задача, която предстои на човека, е да обработва мислите си и да ги използва разумно. При това, вие трябва да знаете, може ли веднага да ги използвате, или трябва да чакате известно време, докато узреят. Има круши, които могат да се ядат веднага; обаче, има круши, наречени грозделки, които могат да се ядат около Коледа. Онези мисли, които са като грозделките, трябва да се изчакват, докато узреят. Обаче, не трябва да се задържат повече, отколкото е нужно, за да не се изгубят. Една мисъл може да се пази до известно време; ако не я употребиш, когато трябва, тя ще стане негодна за живота. Срещаш един беден, гладен човек. Искаш да му помогнеш, да му кажеш няколко насърчителни думи, но отлагаш. След време пак го срещаш, искаш да изпълниш желанието си, но виждаш, че си закъснял. Сега той е забогатял, няма нужда от твоите насърчителни думи. Всяко нещо трябва да става на своето време. Бедният и окъсан човек ще каже: Една насърчителна дума не ми каза! Казвам: Не щадете думите си. Кажете на онзи, който се нуждае, една блага дума, да го насърчите.

Има три начина, по които може да говориш на човека: физичен, духовен и Божествен. По физичен начин ще говориш с устата, по духовен начин ще говориш със сърцето и по Божествен начин – по дух. На някого ще говориш с ума, на друг ще говориш със сърцето, а на трети – с тялото си. Някого ще утешиш с ръцете си, друг ще нахраниш, а на трети ще дадеш една хубава книга, сам да я прочете. Можеш да помогнеш на човека, без да му говориш. Вътрешно, по мисъл ще му пожелаеш доброто. Това е Божествен начин. Проектирайте мислите си чрез своето сърце и чрез своята воля. С други думи казано. Проектирайте мислите чрез своите мисли, чувства и постъпки. Говори на хората чрез ума, сърцето и душата си, която е свързана с тялото. Като говориш с устата си благо, това е говор на душата. Този говор е съществен. Той съдържа в себе си мисъл, чувства и постъпки. Същественото носи за човека светлина, топлина и сила. Всяка форма, която не съдържа светлина, топлина и сила, е безсмислена, безпредметна. В този смисъл, животът е пълен със съдържание, когато носи светлина, топлина и сила.

Често хората се усещат изпразнени, т.е. демагнетизирани. Това се дължина отсътствието на топлина в тях. Понякога усещат, че нямат сила – светлина им липсва. Те не познават закона на икономията, не знаят, как да задържат светлината, топлината и силата си. Ако имат светлина и топлина в себе си, те могат да произведат сила. Като нагреете водата в парния котел, тя се изпарява, и топлината й се превръща в сила, която движи машини. Също така може да превърнете електрическата енергия в двигателна сила. Значи, електричеството и магнетизмът са сили, които движат нашите мисли и чувства. Те са превозно средство. Вие трябва да бъдете внимателни към чувствата си, да знаете, как да се справяте с тях. Както пороят завлича къщи, ниви, лозя, така и някои чувства могат да завлекат човека. Пазете се от такива увличания, да не би пороят да подрони къщата ви. Наистина, на лицето на онзи, който не се владее, се образуват бразди, т.е. бръчки. Онези места, по които има растения, са запазени от порои. Там, където няма растителност, се образуват порои, които завличат всичко. Ето защо, трябва да усилвате растителните клетки на мозъка. Ако не ги усилвате, ще боледувате. Който изсича растителните клетки на мозъка си, често боледува. Това се забелязва в живота и в природата. Там, където хората изсичат горите, настава суша. Човек прилича на природата, на космоса, затова е наречен микрокосмос. Здравият човек има в себе си достатъчно гори, планини, канари, извори, езера. Този човек е същевременно и добър. Той прилича на една добре устроена земя, която има всичко в себе си. Лошият човек е неустроена земя. Първоначално земята е била неустроена и пуста, но Бог я устроил. Сега земята е в процес на развитие, още продължава да се устройва. Казано е в Писанието: "Ще създам ново небе и нова земя." Това показва, че земята минава през голямо преобразувание. Това става в самия човек. Старият живот е дошъл вече до своя край. Всички хора трябва да бъдат готови за новия живот. Ако детето е здраво, и възрастният ще бъде здрав; ако детето не е здраво, и възрастният няма да бъде здрав. Младият има малко грижи, а възрастният – повече; младият има малко работа, а възрастният – много. Обаче, и младият, и възрастният трябва сами да решават задачите си.

Чувате, че край вас минава една каруца, която дрънка много. – Защо дрънка? – Празна е. За да не дрънка много, вие започвате да я пълните. Щом я напълните догоре, тя престава да вдига шум, но не издържа на тежестта и се счупва. Сега е тихо и спокойно около вас, но каруцата не върви. Човек се движи между две крайности: или вдига шум, когато каруцата му е празна, или не върви, защото тежестта му е голяма и лесно може да счупи каруцата. – Какво трябва да се прави? – Ако вдига много шум, да тури някаква тежест в каруцата си, да не дрънка много. Ако тя е вече счупена от голямата тежест, да извади част от товара, да тури нови колела и да върви напред. Мнозина седят пред счупената каруца и казват: Животът няма смисъл. Не, тури здрави колела на каруцата, не мисли за счупеното и върви напред. – Изгубих десет хиляди лева. – Не мисли за изгубените пари. Те са отишли в банката. В света няма изгубени неща. Да мислиш, че нещата се губят, това е заблуждение. Всяка загубена вещ е турена в банката с безсрочен влог. В дадения случай, ти не можеш да се ползваш от тази вещ. Това, от което днес не можеш да се ползваш, в бъдеще ще се ползваш.

Закон е: Нищо в света не се губи. Един слуга откраднал от господаря си 15 000 флорини и забягнал в Америка. Това се случило в Будапеща. След години господарят фалирал и загубил всичкото си богатство. Като чул за това, слугата му, който забогатял в Америка, веднага изпратил 15 000 долара на господаря си, като му писал: Господарю, преди няколко години аз задигнах от твоята каса 15 000 флорини. Сега съм богат търговец, затова ти изпращам 15 000 долара, вместо откраднатата сума. В този смисъл кражба не съществува. Никой не може да открадне парите на човека. Те са турени на работа. Казваш: Откраднаха мисълта ми. – Никой не може да ти открадне мисълта. Тя е турена на работа.

Един студент посетил един от своите професори, който написал голям научен труд. Като се разговаряли върху работата на професора, студентът успял да задигне съчинението на професора си и веднага го дал да се печата на негово име. Като научил за това, професорът се разболял от мъка. Как ще докаже той, че съчинението е негово? Радвай се, че твоят труд излиза на бял свят и се дава възможност на хората да се запознаят с него.

Казвам: Не се обезсърчавайте! Влезе в ума ти една отрицателна мисъл и ти казваш: Не съм даровит човек, нищо няма да излезе от мене. – Тури запетая след частицата "не" и кажи: Не, даровит съм. Частицата "не" е река с двата си бряга. Не можеш да минеш от единия бряг на другия, ако не туриш мост между тях. Буквата "Н" показва, че трябва да туриш мост на реката и да минеш на другия бряг, където те чака буквата "Е". Тази буква показва начина за разрешаване на задачата. Тя е закон на хармонията. За онзи, който не разбира този закон, "не" е отрицателна частица. За онзи, който го разбира, "не" е положителна частица. Буквата "Н" казва: Мислиш ли, че не мога да свърша тази работа? С тази буква започват някои хубави думи. Например: надежда. Тази дума е закон за хората, които живеят на земята. Вярата е закон за ангелите. Тя има отношение към духовния свят. Любовта е закон за боговете. Тя има отношение към Божествения свят. Вярата е закон за ума, надеждата е закон за сърцето, а любовта – закон за душата. Ще приложиш надеждата за малките работи, а вярата – за големите работи, т.е. за безграничните. Вие грешите, понеже обърквате нещата: чрез надеждата искате да свършите работите на любовта, както и тези на вярата. Това е невъзможно. Надеждата е само за един ден: от изгряването на слънцето до залязването му; вярата е за по-дълго време, а любовта – за вечността.

Някои хора очакват нещата наготово и ако не ги получат, страдат. Казваш: Да има някой да ме обича! – Как ще те обича? Ти сам можеш да накараш хората да те обичат. – Как? – Имаш голямо място от три декара. Посади в него 10–20 хубави плодни дървета и чакай няколко години, да израстат и започнат да дават вкусни плодове. След това бъди готов да раздаваш даром от плодовете, или да ги продаваш евтино. Ако търговецът ги продава по 20 лв. килограма, ти ги продавай по пет лева. Виж тогава, няма ли хората да те обичат и започнат да те посещават. Казваш: Кой ще се занимава с плодни дървета? Искам наготово да получа всичко. Ти се намираш в положението на онзи човек, който искал да пренесе вълка, агнето и сеното от единия на другия бряг на реката. Как да ги пренесе? Ако пренесе първо агнето и сеното, агнето ще изяде сеното; ако пренесе първо вълка и агнето, вълкът ще изяде агнето. Ето една мъчна задача. Природата е дала мъчни задачи на човека, защото намира, че е склонен към пасивен живот. Той иска, без да работи, да печели. Или, малко да работи, много да придобива. Природата е трудолюбива, затова и ние трябва да я следваме, да вървим по нейния път. Тя не обича хора, които не работят. По-голяма работилница от природата не съществува.

Как ще разрешите следната задача? Минават десет души край една градина и виждат много тикви натъркаляни на земята. Първият подритва тиквите и си заминава. Вторият ги поглежда и пак си заминава. Третият ги побутна и продължава пътя си. Така се изреждат всички. Само последният се навежда, откъсва една тиква и я занася у дома си, където я опича, с намерение да опита вкуса й. Като я изяде, намира, че е много вкусна. На другия ден отива пак на градината, откъсва няколко тикви и започва да ги пече и продава на хората. От него хората научили, че тиквите могат да се варят и пекат, а не както по-рано, да се дават на прасетата. Следователно, за да решите задачата правилно, и вие трябва да постъпите като десетия човек. Мнозина и до днес още подхвърлят тиквите, не им идва на ум да ги пекат и ядат. Имаш една тиква в себе си – опечи я, не я подхвърляй настрана. Тиквата е крайно тщеславна. Това се дължи на нейната големина. Тя казва: Кое дърво може като мене да роди толкова голям плод! Кое дърво е дало такъв плод? – Хубаво нещо е тиквата. И тя е полезна, както и останалите плодове. За умния човек всички идеи са полезни. Във всеки плод се крие една идея.

117

Питам: Каква идея се крие в тиквата? Каква идея се крие в динята, в пъпеша, в ябълката, крушата, сливата, черешата? Когато детето види червени череши, веднага става активно. И ябълката е червена, но не събужда такава активност, както черешата. Ябълката събужда в детето нещо по-фино, по-деликатно от черешата. При вида на ябълката, детето има един израз на лицето, при вида на черешата има друг израз на лицето, а при крушата – съвсем друг израз. Различните плодове събуждат различни чувства в човека. Правете наблюдения върху себе си, да видите, какви чувства събуждат у вас плодовете. Изобщо, те действуват възпитателно върху човека. В бъдеще те ще служат за обекти при възпитанието. При всяко първоначално училище трябва да има плодна градина, дето децата да работят, да наблюдават, как растат и се развиват плодните дървета. Плодовете облагородяват човешкия характер. Нека всеки от вас посади в умствения си свят три декара място с различни видове ябълки, круши, череши, сливи, да изучава, как се отглеждат и да следи за въздействието, което упражняват върху него. Който иска да развива ума си, да сади круши; който иска да стане духовен, да сади сливи. Казваш: Малко работа имам, че ще се занимавам със садене на плодни дървета в умствения свят 1 Това е празна работа. – Като седиш с часове и не знаеш, какво да правиш, това не е ли празна работа? Като се обезсърчаваш, това не е ли празна работа?

118

Плодните дървета оказват добро влияние върху човека. Това трябва да се провери и опита. [I бъдеще хората ще се хранят само с плодове, както ангелите.

Каква е разликата между ангела и човека? Ако кажат на един ангел да слезе ;на земята» да помага на хората, той веднага ще слезе, ще се радва, че може да свърши някаква работа за Господа. Ако кажат на човека т отиде да помогне на някой страдащ, дълго време ще мисли, да отиде ли, или да се откаже. Той казва: Все аз ли трябва да помагам на хората? – Не си само ти, от когото се иска работа. Който отказва да работи за другите, и неговите мисли не му се подчиняват. И чувствата не ви се подчиняват. Те се отказват от работата, както и вие се отказвате. Те приличат на вас.

И тъй, докато живеете на земята, не делете нещата на важни и маловажни. Вървиш и виждаш на земята едно камъче, Не се срамувай да го вдигнеш. Наведи се, вдигни камъчето и го тури на място, дето никой не минава. Ти взимаш камъчето и го хвърляш настрана. Направи една малка услуга т камъчето. Щастието на човека се крие в малките неща. Вървиш замислен, обезсърчен, не ти се живее. Виждаш на пътя едно парче хартия. Наведи се3 вдигни го и виж, може да е написано нещо хубаво на това листче. Вдигаш го и четеш: ,Бог е Любов". Тия думи ще осмислят твоя живот. Тури листчето настрана, и др}'Г да го прочете. Ако не туриш любовта в душата си, на най-ценното

119

Място, никой не може да ти помогне. Тури любовта в душата си, вярята в ума си и надеждата в сърцето си, за да ти се наредят всички работи, Това са ценните неща в живота, които трябва да се турят на мястото им. Не ги ли поставиш на мястото им, никакъв резултат не можеш лз. имаш.

Какво се иска от вас? – Да учите с надежда, вяра и любоз. Ако си беден, носи бед-нЬстта с надежда, вяра и любов. Ако си болен, носи болестта с вяра, надежда и любов. Ако си учен, носи учението с надежда, вяра и любов. Ако приложиш вярата и надеждата в живота си, всички мъчнотии ще се разрешат добре. Един студент се оплаквал, че професорът го скъсал три пътк на изпит. Питал, какво да прави, как да си помогне. Да напусне университета, не може. Най-иосле се обърнал към Бога с молба, да му даде възможност да направи една услуга на професора си, да го предразположи към себе си. Една вечер минавал покрай дома на професора и видял, че двама студенти го бият, Те го издебнали, когато се връщал вкъщи, и започнали да го бият. В тоя момент той се .хвърлил върху студентите и освободил професора от техните удари. След това го придружил до дома му и се върнал вкъщи доволен, че молитвата му била приета. Професор ьт благодарил на студента и го прекарал без изпит.

И тъй, на всеки човек може да се представи случай да направи услуга на своя неприятел и да му стане приятел. Използувайте тоя

120

случай. Ако студентът беше оставил двамата побойници да бият професора, щеше да бъде вън от университета. Той недопуснал омразата да вземе връх в живота му, затова и професорът му помогнал. Той си казал: Благороден човек е тоя студент, заслужава да му се по-могне. Ако в труден момент не си готов да помогнеш на човека, даже и на неприятеля си, нищо не можеш да постигнеш. Не оставяй да бият професора ти пред твоите очи. Помогни му, за да ти помогне и той. Когато любовта иска услуга от тебе, използувай случая. Книжката, която си намерил на пътя, е ценна за думите, написани на нея. Вдигни я от земята, изчисти я, прочети я и я тури настрана, или скрий я в джоба си. Мощни са Божествените думи. Думите „Бог е Любов*, написани на една книга, я правят по-ценна от всичко в света. Никакви пари не могат да се сравнят с яея по стойност. Тури тая книжка в джоба си и я пази като ценно богатство.

Помни; Ако пазиш любовта в ума си, ако пазиш любовта в сърцето си, ако пазиш любовта в душата си, тя всякога ще ти помага. Хората страдат, защото нямат нещо в ума, в сърцето и в душата, което да им помага. Какво ще стане със земята, ако няма светлина, топлина, въздух и вода? Какво ще стане с земята, ако няма храна? Тя е населена по единствената причина, че има светлина, топлина, въздух, вода и храна. Животът е ценен, понеже носи за душите вяра, надежда и любов. Без

121

тях той няма никакъв смисъл в живота. Докато любовта, вярата и надеждата са на нашата зе-мя; всичко ще върви напред. Когато любовта, вярата и надеждата вдигнат капитала си, земята ще се превърне на пустиня.

Изпейте песента „Аз ще се подмладя."

Носете в себе си идеята: Бог създаде света за нас. Във всичко виждайте Бога! Няма нещо в света, в което Бог да не присътствува.

Често седите без работа и се чудите, какво да правите. Посветете по един ден от седмицата на планетите. Понеделник посветете на Луната, вторник на Марс, сряда на Меркурий, т. е. на мисълта, четвъртък на Юпитер – на благородните работи, петък на Зенера, събота на Сатурн – на философията. – Как да посветим понеделник нд Луната? – Ще се проявявате като нея. Тя е чиста, без никакви облаци. Тя има широки възгледи. Гледа весело на нещата.

Сега вие сте в най-великото училище – земята. По-велико училище от нея няма. Вижте, колко е хубаво небето! Вие се занимавате с дребни работи, а не обръщате внимание на това, което ви обикаля. Казваш: Да имам един апартамент! Защо ти е тоя апартамент? В него няма никакъв простор. Над главата ти тропат, в съседство – също тропат. Цял затворник си 1 Доброволно се затваряш. Седиш арестуван, както арестуват някой генерал или министър. Той е принуден да седи затворен в къщата си. Казваш: Да съм силен! – За какво ще употребиш

[22

силата си? – Да съм учен! – Де ще употребиш знанието си? – Да съм богатI ~– За кого ще употребиш богатството си? Вие искате блага само за себе си. И това е добре, но, след като придобиеш едно благо, пожелай го за всички. Ако една рекичка минава през твоята градина, направи всичко възможно, да мине водата и през двора на съседите, да станете приятели. Всяка мисъл, която минава през ума ти, няма да остане завинаги при тебе – ще мине и ще замине. Като знаеш това, вложи в нея нещо ценно, да се ползуват и ония, през които ще мине. Вложи н^що ценно и в чувст* ото, което минава през сърцето ти, да се ползуват и другите хора, И светлината ще влезе в тебе и ще излезе. Вложи нещо ценно в нея, да се ползуват всички хора.

И тъй, всяко нещо, което влиза във вашия дом, оставя своето благословение. Като излезе навън, то носи благословението си навсякъде. Ако не се отнесеш добре с първото същество, което мине през тебе, то няма да остави благословението си. И другите същества, които идат след него, ще минат и заминат, без да оставят благословението си. Ако се отнесеш добре с първия лъч на светлината, всички лъчи ще те благословят. Не мисли, че само богатството ще те задоволи. Има яешо по-хубаво са

А-

богатството, от апартаментите. Стреми се към устойчивите неща> които са в самия тебе. В тях е реалността на живота. Какво по-хубаво от то-

ва, да имаш устойчив ум, устойчиво сърце и

123

устойчива л}ша? Какво по-хубаво от това, да имаш устойчиви мисли, чувства и постъпки? Радвай се, че живееш, че вселената е създадена за тебе» Тя е училище с безброй пособия. Щом влезеш в това училище, ще се ползуваш от неговите пособия. Трябва ли тогава да криеш тебешира в джоба си? Той е нужен за черната дъска. Ако носиш тебешира в джоба си; ще се изцапа. Мястото му не е в твоя джоб. Щом те посети една идея, ползувай се от пея, без да я обсебван!. Каквото приемеш от идеята, посади го в земята» Изядеш една череша – посади костилката й в земята, Това те препоръчва като добър и разумен човек. Всички череши, всички хора ще говорят добре за тебе. Ако хвърлиш костилката, и тога ще се знае. Ще кажат; Ето един човек, който не оценява 'малките неща.

Бъдете доволни от онова, което имате в даден момент. Беден си – бъди доволен. Бедността няма да продължи вечно. Временно ще бъдеш беден. Щом си доволен от бедността, тя ще те напусне. Иначе, ще седи около тебе като екзекутор, докато станеш доволен от нея. Ако не си до"волен от бедността, никога няма да забогатееш. И да забогатееш, ще се стремиш към по-голямо богатство, и пак няма да бъдеш доволен. Бъди доволен за момента. Искаш ли дя запазиш доволството с години, ще изгубиш и това, което имаш*

Като ученици на Божествената школа, от вас се иска следното: Да бъдете доволни и благодарни за това, което имате в момента.

124

Благодарете за всичко, което ви е дадено, Псал-мопевецът казва: „Добре ми стана, че пострадах." Бъди доволен за момента, който преживяваш. Бъди благодарен за момента. В това се заключава Божественият живот. Бог не оставя човека завинаги в едно и също положение, Всичко се изменя. Който приема нещата с добро разположение и благодарност, той расте и се развива. Качиш ли се на трена, бъди доволен, че пътуваш и отиваш към целта. Важно е да имаш билет, а не, в коя класа пътуващ. Ако нямаш билет, ще те свалят от трена. В Божествения трен не приемат без билети.

Мнозина се оплакбат, че имат много работа. Важно е, какво си свършил. Има зидари, които цял ден зидат, а вечерта събарят това, което са направили. Господарят не харесва работата им. Зидарът казва: Много работих днес. Господарят отговаря: Никаква работа не си свършил. Използувай добрите условия на живота така, че каквото съградиш, да не се събаря. Само тая работа задоволява и работника, и господаря. Всяка ваша работа трябва да бъде оценена. Това трябва да ви отличава от хората. И ако ви питат, по какво се отличавате от хората, ще кажете: Ние се отличаваме от другите хора по това, че оценяваме светлината, въздуха, водата и храната. Ние оценяваме всичко, което Бог е създал, и благодарим за всичко, Ние знаем, какво представят светлината, въздухът, водата и храната.

125

Сега, като ученици на новото учение, какво ще кажете на хората? Ето какво трябва да кажете: Ние се отличаваме от хората по това, че сме приятели със светлината и топлината, с въздуха, водата и храната. Ако и вие искате да станете техни приятели, приемете нашето учение. Това трябва да проповядва ученикът на новото учение.

Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

х

Лекция от Учителя, държана на 19 ноемврий, 1943 г. София. – Изгрев.