Разлика между версии на „Възможни неща“

Версия от 12:55, 4 декември 2008

Възможни неща

– Само светлият път на Мъдростта води къи Истината.

– В Истината е скрит животът.

Размишление

Често се говори за художеството, като постижение на човешката ръка. Защо художникът рисува човешките лица? Кога едно лице е добре нарисувано? – Когато има израз, когато предава истинския образ. Кое лице е по-красиво: което има прави, или което има криви линии? Кривите линии предават по-голяма красота на лицето от правите. Казват за някой човек, че не е красив, защото чертите на лицето му са остри. Значи, човeк трябва да се движи в живота си не само по прави, но и по криви линии.

На фиг. 1. имаме правата линия АВ. От точка С на правата излиза друга права – СД под известен жтъл. Ако правата СД не срещне никакво съпротивление на пътя си, тя ще продължава в същата посока до безконечност. Обаче, срещне ли някакво съпротивление, тя се отклонява от пътя си и образува кривата линия М. Съпротивленията намаляват силата на правата СД и постепенно я отклоняват. Казваме, че тази линия се е огънала. Огъването и пречупването на правите линии е неизбежен процес. Така се създават нови форми и нови посоки на движение.

Какво трябва да направи човек, като сгреши или извърши някаква пакост? – Той трябва да се огъне. В случая, огъването не е нищо друго, освен признаване на погрешката си и казване на истината. Някой не иска да се огъва, защото не е готов да каже истината. Той мисли, че като каже истината, наказанието му ще бъде по-голямо. Ти кажи истината и не мисли за последствията. Някой учител се разгневил на един ученик, ударил го силно и му счупил ръката. След това се страхува да признае вината си. Няма защо да скрива истината. Който разбира нещата ще схване, че в случая, учителят не е могъл да постъпи по друг начин. Той ударил ученика, понеже последният го е предизвикал. Силите в този ученик се проявяват така, че предизвикват не само учителя, но всички, с които влиза в общение. Погрешката на учителя се състои в това, че ударът е бил по-силен, отколкото трябва. Има хора, които никога не предизвикват близките си. Силите в тях са хармонични. Който влиза в общение с тях, чувствува се добре разположен. Много естествено. Всеки отива с разположение към сладките и вкусни плодове на дървото. Докосне ли се до някой кисел или стипчав плод, като го вкуси, веднага го хвърля. Значи вътрешните сили на човека определят отношенията на другите към него.

Кога учителят се ползва с уважението на своите ученици? – Когато от ума му излиза светлина, която учениците могат да възприемат. Кога учителят обича учениците си? – Когато възприемат светлината, която той им дава. Не могат ли да се ползват от неговата светлина, те остават чужди за учителя си, и той – чужд за тях.

Кои постъпки са по-красиви: които вървят по права линия, или които вървят по крива? Красиви постъпки са онези, на които изходиият път е правата линия, а пътят, който образуват при движението си, е крива. Например, от точка А, фиг. 2. излиза лъч,

с посока АВ. Като дойде в точка В, лъчът среща известно съпротивление и се „връща назад, не но същата посока, а по посока СА. След гова от точка А излиза друг лъч – АД, който среща препятствие и се връща назад, по посока ВА и т. н. Така се образува кривата линия ВР. Значи, всички постъпки, които, при излизането си от даден център, вървят по права линия, а при движението си в пространството образуват крива линия, наричаме добри, хармонични, красиви. Само красивите и прави постъпки носят печалби за човека. В началото на добрите постъпки човек губи, но в края всякога печели.

Ще изясня последната мисъл със специфичен пример. Представете си, че известна енергия тече по канала А – фиг. 3.

Като дойде до някакво препятствие, енергията спира, не може да върви нагоре. Тя се удря в ограниченото пространство и търси път за излизане. Понеже каналът А е пълен с прииждаща енергия, последната влиза в канала В, отдето изтича навън. Същото става и с енергията, която влиза в канала С и изтича през канала Д. Такова движение на енергия става в житното зърно, което се намира под напора на две енергии: собствената – на зародиша, която действува отвътре-навън, и енергията на природата, която действува отвън-навътре. Така се обяснява разпукването на житното зърно, което постепенно покълва, расте, цъфти, дава плод и узрява. Привидно, житното зърно се изгубва, но след това то израства и, вместо едно, дава десетки зърна – умножава се. Следователно, изгубите ли нещо, радвайте се, че имате възможност да спечелите друго нещо. Не казвайте, че сте изгубили една своя идея. Идеята не е загубена, но енергията на тази идея е отишла в пространството, да свърши някаква работа. Ако черупката на вашия морал не се пукне, да изтече енергията му навън, вие никога няма да се домогнете до новия морал. Ако житното зърно не се пукне и не израсте, то ще остане в земята и ще изгние.

Оттук вадим заключението: в природата съществуват две течения – едното иде от центъра към периферията, а другото – от периферията към центъра. И в човека има две течения: от Божия Дух към душата на човека и от душата на човека към Божия Дух. Който използва тези течения в себе си като условия за самовъзпитанието и за развитието си, той може да се нарече добър, благороден човек. Да се справя човек разумно с тези течения, това значи, да е придобил положителното знание в живота. Който не разполага с това знание, като се натъкне на двете течения, казва: Голямо напрежение чувствувам, иде ми да се пръсна! – Можеш да се пръснеш, но трябва да знаеш изкуството да се събереш. Ако не знаеш, как да се събереш, по-добре не се пръскай. Какъв процес е пръскането? На кое аритметическо действие може да се уподоби? – На делението. Ако не знаеш да делиш правилно, не можеш и да събираш. Човек събира само това, което е дълил. Събирането се предшествува от делението. Ако някой днес събира, това се дължи на факта, че в миналото някога той е делил, но забравил, че е минал през този процес. Казват за някого, че днес събира плодовете на своя труд. Ние казваме: Той събира плодовете на своето деление. Като събирате плодове, вие ги изяждате и казвате, че сте ги унищожили. Не сте ги унищожили, но сте приели енергията им в себе си. Всеки плод – физически, сърдечен или умствен съдържа специфична енергия в себе си. Ябълката дава един род енергия, крушата – друг род. Същото може да се каже и за човешките мисли и чувства. Ако влезете във връзка с един музикант, ще възприемете един род енергия от него; ако влезете в връзка с един художник, ще получите друг род енергия; от поета ще получите трети вид енергия. Това не е достатъчно за вас. Като ученици, вие трябва да знаете, точно колко енергия възприемате от всеки плод, от всяка човешка мисъл и човешко чувство и каква е тази енергия. Енергията на човешките мисли и чувства се предава и чрез пространството – нищо не може да я ограничи. При това, колкото по-разумно е едно същество, толкова по-бързо се предава енергията на неговите мисли и чувства.

Какво може да направи човек, ако се движи с бързината на светлината? – За осем минути ще отиде на слънцето и за толкова минути ще се вьрне отново на земята. Той ще знае положително, какво има на слънцето. Ако се движи с бързината на трена, той ще стигне на слънцето за 250 години; ако се движи с бързината на биволска кола, ще стигне на слънцето за хиляда години. Значи, бързината съкращава времето и пространството. Затова казваме, че невъзможните неща за човека са възможни за Бога. С други думи казано: невъзможните неща за биволската кола са възможни за трена; невъзможните неща за трена са възможни за светлината и за човешката мисъл. Възможното за ума е възможно и за живота.

И тъй, не туряйте прегради между душата си и Бога; не туряйте времето и пространството като препятствие за реализиране на вашите идеали. Това, което е невъзможно днес, след милиони години ще бъде възможно. Каже ли някой, че и след хиляди години не може да постигне своя идеал, това показва, че този човек не е напреднал. Той е обикновен човек, с ограничени възможности и условия. И тогава казвам, че невъзможното за човека е възможно за ангела. Всяко нещо, допустимо за човешката мисъл, може да се реализира. Не туряй в ума си мисълта, че нещо може да се реализира днес или утре, но кажи си: Всичко в живота е възможно и постижимо. Думата „невъзможно" внася в човека обезсърдчаване и обезсилване. На каквато мъчнотия и да се натъкнеш, кажи си: Всичко е възможно! Кажеш ли, че мисълта е светлина, трябва да имаш пред вид енергията, която излиза от Първата Причина. Приемете ли една Божествена мисъл в ума си, не казвайте, че не можете да я реализирате. Не се противопоставяйте на Божествените мисли. Каквато мисъл да приемеш, щом е Божествена, тя може да се реализира. – Мога ли да хвърча? – С мисълта си можеш да хвърчиш. – Мога ли да стана ангел? – Можеш. Като изчистиш ума и сърцето си, ти можеш да станеш и светия, и ангел. За Божественото всичко е възможно, но не и за човешкото.

За да дойдете до положителни резултати, дръжте в ума си положителни мисли. Не казвайте, че не можете да станете музиканти, учени или поети, но кажете си: Аз мога да стана музикант; мога да стана учен, мога да стана и поет. Като турите в ума си положителната мисъл, че можете да постигнете всичко, което желаете, ще изпитате една малка радост. Ако днес не сте музикант, иапример, никога ще станете такъв. Музикантът не е станал такъв изведнъж. Много години той е работил в областта на музиката, докато стане добър музикант. В приложението на доброто, време и пространство не съществуват. Доброто има отношение към духовния свят, а не към физическия. Следователно, време и пространство съществуват само на физическия свят, а не и в духовния.

Време е вече, всички хора, религиозни и светски, да дойдат до убеждението, че в Бога всичко е възможно. Кога? – Когато човек дава ход на Божествените мисли и чувства в себе си, за да могат да се реализират. Работниците на новата епоха трябва да се отворят за Божественото, за да станат неуязвими. Дойде ли някой да ги бие, да възстане против тях, той ще почувствува силата на Божественото и ще отстъпи назад. Не е лесно да се борите с праведни хора. Вибрациите в тялото на праведните хора са толкова бързи, че никой не е в състояние да посегне върху тях. Всеки куршум, всеки снаряд, отправен към тях, отстъпва, без да произведе своя ефект.

Някои се оплакват, че животът бил тежък. – Не е тежък животът. Той носи известни тежести само за онези, които не го обичат и не го разбират; обаче, за онези, които го обичат, той не е тежък. Не мислете, че не можете да разберете живота, но кажете си: В Бога всичко е възможно. – Можеш ли да носиш земята на гърба си? – Щом тя ме носи, и аз мога да я нося. В това отношение, и децата могат да носят земята. Земята е съставена от милиарди малки частици, които имат разумни центрове. Който знае законите, на които се подчиняват тези частици, той ще влезе във връзка с тях и ще носи земята на гърба си, като че ли няма никаква тежест. Който вярва в Първичната Причина, може да носи земята на гърба си; не вярва ли в нея, той не може да носи даже сто килограма тежест. Всичко велико и красиво може да се реализира. Бог подтиква всички разумни същества напред, като ги убеждава да вярват във всичко, което лежи в Божиите ръце. Щом реализирате нещо на земята, ще знаете, че живеете във време и пространство – физическите условия на земята. Докато е на земята, човек трябва да се учи да възприема и от децата. Нютон извлече своя Всемирен закон от ябълката. Като виждаше, че ябълките падат от дърветата, той извлече закона за земното притегляне или гравитация. Така са работили всички велики хора. Те били готови да се учат и от възрастните, и от децата.

Запишете си думите: За разумния всичко е възможно; за глупавия нищо не е възможно. Така сами ще си определите, разумни ли сте, или глупави; към възможното ли да се стремите, или към невъзможното.

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– В Истината е скрит животът.

5. Лекция от Учителя, държана на 21 септември, 1928 г. София. – Изгрев