Разлика между версии на „Аз и Отец едно сме“

Версия от 19:24, 14 март 2009

Аз и Отец едно сме

„Нз и отец едно сме"*)

Великото в разумния живот, великото в природата, великото в света, великото в Бога се съдържа и в малкото. Когато животът е неразбран за хората, причината на това се крие в тяхното схващане. те мислят, че трябва да вервят от великото към малкото, а не обратно. В същност, правият път на движение е онзи, който води от малкото към голямото. Като верви по този път, човек трябва да спазва три неща: да придобива, да пази придобитото и да го развива. Като придобива, човек разполага със сила да разкрива нещата. В този случай той се проявява като следовател. Когато запазва нещата, той ги туря в ред и порядък. Да развива нещата, това пък е качество само на разумния, благородния и възвишения човек. Развитието на човека е благо, както за самия него, така и за ближнит-в му. „Дз и Отец едно сме". – В какво? – В лю-бовъта. Ако всички хора имат любовта и мъдростта в себе си, едно са с Отца. – За коя любов се говори? – За Божията. Любовта е една, но се проявява в три света, т. е в три степени: физическа, духовна и Божествена. Който търси физическата любов, трябва да знае, че ще мине през голями промъни, ще се движи от едно състояние в друго: от радост в скръб и от скръб в радост. Запример, когато се роди дете, майката се радва; ако детето й заболъе, тя страда; ако умре, още повече страда. Тя изпада в противоречие: защо роди и защо детето й умр. Отде дойде това дете и къде отиде? Защо требваше да се радва и защо – да страда? Тя се чуди, защо всичко, което става с нея и около нея е толкова неопределено. Много естествено. Тя живъе на физическия свет, дето човек неизбъжно се движи между полюси: от една страна гради, от друга руши. Най-после той казва: Ще ям и ще пия, ще преживея един живот.

• ) Йоана 10:30.

192

Важно е пари да имам, те движат света. Така ми-слят материалистит. Ако отидете в Турция, турчи-нът казва, че без пари не може, парите управля-ват. Дмериканецът не казва, че Бог е всесилен, но намира, че силата е в долара. Така мислят всички народи, всички хора, които считат, че животът е само на земята.

Следователно, докато живеете с разбирането на материалиста, вие признавате парата за божество. Тя е всесилният Бог. Като заверже няколко наполеона в кърпата си, или като внесе нъжолко десетки или стотици хиляди лева в банката, човек се намира под закрилата на своя всесилен Бог и вярва, че се е осигурил. Без този Бог няма ядене и пиене, нъ-ма угощения, веселби и тържества, няма сватби, няма градеж на къщи. Щом дойде всесилният, паниците започват да тракат, чуковет се вдигат и слагат, всеки върши нъкаква работа: учительт учи децата, свещеникът служи, лъкарьт лъкува. – Защо става това? – Защото всесилният заповъдва. Когато всесилният влъзе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг.. .-Някой религиозен казва, че човек не трябва да мисли за обличане, може да ходи просто облЪчен, даже и скъсан. Това е криво разбиране. Вижте, как природата облича своите форми. Растенията, птиците, животните са гиздави, добре накичени. Защо и човек да не се облъче добре? Не е нежно да мисли само за дрехи, но той трябва да бъде добре обл^вчен, винаги спретнат.- Окъсаните дрехи подраз-бират гръховност. Когато греши, човек вече е окж-сан. Обаче, праведният е всъкога добре облъчен. Стремете се и вие да бъдете праведни, да не късате дрехите си. Като видят беден, окъсан човек, хората го съжаляват. Трябва ли да се напуснете, да ви жа-лят хората?*Когато е в съгласие с законите на природата, човек е здрав, богат, силен. Щом нарушава законите й, природата го туря далеч от себе си, оставя го гол, не се грижи вече за него. Ден след ден той обеднява, обезсилва се и изгубва здравето си. Не правят ли същото и родителит? Дко детето им е послушно, те го обличат добре, пращат го на училище. Започне ли да бъта от училище, да лъже,

193

да скита по улиците, родителите се отказват от него. Щом остане на пътя, детето изгубва всички добри условия и пропада.

Съвременните хора се нуждаят от нови, положителни възгледи за живота. Мина времето на старите философски разбирания, според които, за да развива ума и сърцето си, човек трябва да пренебрегне тъ-лото си, да се напусне, да ходи гол и окъсан. Рбло-то е свещено нещо, ще го подържаш така, както искаш да работиш с него. То е инструмент, чрез който сърцето и умът се проявяват. Скъсаните дрехи не правят човека смирен.

В времето на Сократа, един от неговите ученици го посетил, с желание, да покаже, че е готов да води скромен, смирен живот. За тази цел той облъкъл старите си скъсани дрехи. Като го видъ\лг в този просешки вид, Сократ се приближил до него и тихо му пошепнал: Твоята гордост се вижда и през скъсаните дрехи. – Какво искал да каже Сократ с т"бзи думи? – Колкото богатият може да се гордее със своето богатство, толкова и сиромахът може да бъде горделив в своята сиромашия.

^.Повечето от сегашнитв хора се намират в положение на неизмжтени яйца. Срещате никого, виждате, че външно има вид на светия. Той се движи спокойно, равномерно, никого не поглежда, дава вид, че е готов да направи път и на мравката. Това е неизмжтено змийско яйце._ Дайте му условия да се из-мжти и ще видите, че то поглъща всичко, каквото срещне на пътя си.–Защо се измъни този чов^бк?– Не се е измънил, естеството му е такова. Преди да се измити, и той не се е познавал. Сега, като се измж-ти, той вид, какво се крие в него. Сврачето и гълъбовото яйце си приличат, но като се излюпят, сврачето яйце ще прояви своето специфично естество, гължбовото – своето. Но никога свраката няма да прояви естеството на гължба, и гължбът – естеството на свраката. Ето защо, искате ли да познаете човека, поставете го при условия да се прояви, да видите, какво е неговото естество. Когато се измжти яйцето му, той ще познае и себе си, но и окръжаващите ще го поз-маят.гЛко се прояви лошото естество на човека, това

13

194

не значи, че той е абсолютно лош. Човек проявява своята тъмна страна, когато не е осветен от слънцето, когато му липсва светлина. Обаче, щом се освети и тъмната му половина, виждаме истинската проява на човека, т. е. доброто, което Бог е вложил в него.

И тъй, когато говорим за човека, тр-вбва да различаваме същината му от неговите прояви. По сж-щина човек е добър, защото Бог жив%е в него. Понъжога той дава път на злото в себе си. – Защо? – Защото не разбира великитъ' закони на Битието. Благодарение на това, хората изпадатъв тъмнина и пра-вят погр^шки.^Стремят се към придобиване на богатства, употр^бяват голям труд и усилия, и, вместо да се издигнат, пропадат. Много естествено. Богатството е свързано с знанието. Истински богат е ученият, мъдрият, любещият. Няма ли знание, лю-бов и мъдрост, каквото богатство и да има, човек лесно ще го изгуби. Сегашните хора живЕят повече материален живот, малко мислят за духовното, вследствие на което искат да бъдат богати, да въдво-рят Царството Божие на земята по материален на-чин. Това е невъзможно. По механически начин Царството Божие не може да дойде. Материята на физическия св-вт не е още организирана. Докато се организира, с нея заедно и чов^к минава през различни промени, които ще нарушат щастието му. Това не трябва да ви обезсърдчава. Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско. Човек неизбтзжно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т. е. да влЪзе в духовния живот. Духо-вният живот не е нищо друго, освен разширяване на физическия, а Божественият е разширяване на духовния. 3начи, човек тр-Ьбва постоянно да се разширява, да стане господар на вътрешнитъ' възможности в себе си и на външнит-в условия. Който постигне това, той владтзе магическата пржчица.

V Какво представя магическата пржчка? Тя е особена сила, която действува на близки и на далечни разстояния. \. Ето, от хиляди километра разстояние Маркони пали лампите на цъ\пия свет. Знание има той, но и това знание още не е истинско. То е начатък на истинското знание. Ще дойде ден, когато всички хора

195

ще притежават по една магическа пржчица. Тя е ключ, с който се запалват и загасват всички лампи по св%та. Велико изкуство е да владее човек този ключ, но затова се иска познаване на разумните природни закони. Който притежава магическата тояжка, всичко може да постигне: ако е болен, с едно повдигане на тояжката, болестта ще го напусне; ако е в за-твор, вратите на затвора ще се отворят, и той свободно ще изл-взе; ако е беден, без пет пари в джоба си, изпаднал в чужда страна, веднага ще му се притекат на помощ. – Възможно ли е това? –■ Както е възможно от 14000 клм. разстояние Мар-кони да пали лампите по ц-блия свет, така с магическата тояжка човек може да постигне всичко, каквото желае.

„Едно сме." – С кого? – С Първата Причина, с Бога, с Великия живот. – Кога ще бъдем едно с Бога?–Когато се откажем от старата философия, която е внесла всички криви и изопачени разбирания, всички погр-вшки и заблуждения. Всичко това е създадено в името на Бога. И това не е лошо. Така се из-питват хората, да се познае тяхната любов, мъдрост и сила. Любещият, мъдрият, силният никога не се съблазнява. Той не може да се съблазни от богатството, от положението, от силата на човека. – Защо?– Той знае, че всички хора имат любов, сила, богатство, знание. Според него н^ма бедни хора в света, н-вма невежи, нито слаби. Човтзк се ражда с възможности, да развива скритите сили в себе си. И аз казвам, че няма бедни хора в света. Човек е обедн-вл, когато се отклонил от правия път, когато престанал да работилЗасега са открити И. планети, има още една, която ще се открие в бъдеще. Който е сиромах, нека даде кандидатурата си за тази планета, да стане неен жител, да се ползува от богатството й. Ще кажете, че това е забава, не е сериозна работа. Има забави в света, но сериозни. Приятно е човек да се занимава с такива забави. Днес всички хора се забавляват: и праведният, и гртзшникът; и мъдрецът, и глупецът; и ученият, и невежият; и добрият, и лошият Обаче, забавленията на еднитъ1 се различават от забавленията на другит. Човтжът на положителното се забавлява и расте, а човекът на

196

отрицателното се забавлява и постепенно чезне. Не е все едно, дали чов-Ьк се занимава със светлината и топлината на слънцето, или с живата светлина и топлина, които идат от Великия Източник на живо-' та. Да се занимава човек с живата светлина и топлина, това значи, да придобие истинското знание, да придобие нежното разширяване. Ако има знания, чо-в%к се разширява от живата топлина; ако няма знания, топлината го стопява. Който знае законите на топлината, той се освобождава от греха и от смърть-та. Живата светлина също има две качества: от една страна осветява пътя на човека, а от друга го ослЪ-пява. Който познава законите й, той е намерил пътя си, открил е възможностите, които са вложени в него. Срещне ли човек, който не познава законите й, светлината го ослЪпява. Той изпада в тъмнина и загубва пътя си.

Следователно, който знае законите на живата светлина и топлина, той никога не се обърква.--В времето на Соломона, един от най-мъдрите еврейски царе, се явили две жени да искат от него справедлива приежда. Двете жени живеели заедно, в една стая. Случило се, че и двете родили почти в едно и също време. Една вечер, по невнимание, едната майка задушила детето си и, като се събудила сутриньта, намерила го мъртво. Бързо тя сменила децата: взела живото дете на другарката си, а на местото му турила своето мъртво дете. Като се събудила другарката й от сън и видела мъртвото дете до себе си, веднага познала, че не е нейното, и разбрала, че е станало некаква измама. Тя казала, че това дете не е нейно и настоявала да вземе своето от ръцете на измамницата. Последната настоявала, че живото дете е нейно, и не го давала на истинската му майка. Най-после двете жени решили да отидат при Соломона, той да разреши възникналия между тях спор. Те му разправили целата случка, и всека настоявала, че живото дете е нейно. Понеже познавал добре човешкото сърце, Соломон издал следната приежда: да се разсече живото дете и на всека майка да се даде по една част. Като чула тази приежда, измамницата казала: Доволна съм от приеждата. Нека детето се разсече, и всека от нас да вземе по една част. Обаче, истинската

197

майка се ужасила от тази присъда и извикала: Царю честити, не давам детето си, не искам да се р"вже. По-добре нека го вземе другарката ми, но да остане живо, отколкото да имаме и двет по една част от него, но мъртво. Така, именно, Соломон разбрал, коя е истинската майка на живото дете, и го дал на нея.

Щом излъзли от съда, майката на умрълото дете започнала да упреква Соломона в лицеприятие. Като доловил мисълта й, Соломон вернал и двет жени назад и казал на недоволната: Виж, какъв знак има умрълото дете под дъсната мишца. Майката погледнала под мишцата на детето и видъчпа едно черно петно, каквото имала и тя на същото място. Засрамена пред себе си за кривите мисли, които отправила към Соломона, жената млъкнала и се отдалечила няколко стъпки назад. След това той извикал майката на живото дете и казал: Виж, какъв знак има детето ти под лъвата мишца. Майката погледнала под мишцата на детето си и видъла един червен белег, признак на живот и добро здраве. Същият белег притежавала и тя. Показала белега на своята другарка, да я увери още повече в справедливата присъда. Впрочем, това даже не било нежно, понеже майката на умрълото дете знаяла истината.

Трябва ли и вие, като майката на умрялото дете, да обвинявате Бога и да казвате, че не постъпва справедливо? Законът за наследствеността открива истината. Той казва на човека: Вдигни ръката си и виж, какъв белег имаш под мишцата. Ще видиш, че и ти носиш същия знак, какъвто има онзи, който те е родил.

„г\з и Отец едно сме". Така е казал Христос преди две хиляди години. Кажете и вие като Него: Едно сме с Бога, с Христа, с разумните същества. Ще кажете, че човек се е родил, за да жив-ве. Да живъем, това е най-голямото изкуство. Да бъдем щастливи, това е смисълът на земния живот. Да бъдем богати, това е необходимост. Да бъдем здрави, това е едно от важните условия за нашето развитие. Да имаме сръ\ца, в която да се движим, това значи, да пазим известен ред и порядък в света. В заключение на всичко, казваме: Да бъдем едно с Отца! Какъв ще бъде животът ни, ако не сме едно

198

с Отца? Какъв Цсмисъл има животът, ако между човешките души няма връзка? Ще кажете, че не ввр-вате в душата. – Това е друг въпрос. Който не вярва в душата, в духа и в ума на човека, много нъчца не може да разбере. Човешката душа и човеш-кият дух са невидими, но резултатите им са видими. Невидим е и човешкият ум, но, понеже се проектира на физическия евтзт, резултатите му са видими, както картините на художника. От картините на художника можете да начертаете пътя, по който той е вервтбл. В това отношение вевки човек е художник за себе си. Лицето му е една от картините на неговия живот. Той сам е рисувал своята картина, която днес излага пред света. Лицето на човека представя незавършена картина на неговия живот. Още много има да работи върху нея, докато изкара нещо гениално, завършено и съвършено. Умът е художникът, а лицето – картината, която той рисува. Затова е казано, че еждбата на човека се определя от неговия ум. Какъвто е умът на човека, та-къв ще бъде и неговият живот; животът му пък определя неговата еждба. Следователно, от човека зависи да бъде богат или беден, здрав или болен, щастлив или нещастен. Понеже всички хора не се намират на еднаква степен на развитие, не разпо-лагат с еднакви знания, те не прилагат еднакво любовта. Щом не прилагат еднакво любовта, и резултатите на живота им не са еднакви.

Какво значи, да прилага човек любовта?. Некои мислят, че сладкитв думи са израз на любовта. Не всекога сладките думи произтичат от любов. Любовните думи имат съдържание, което може да се приложи още в момента. Кажеш ли една дума в името на любовта, трябва да си готов да я прило-жиш. Някой казва, че обича едного, но се страхува да направи нещо за него. Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта. Когато любовта е вътре в човека, а страхът – отвън, той е в правия път на живота. И обратно: ако страхът е вътре в него, а любовта – отвън, той се отклонява от правия път. Този закон се отнася до всички хора: майки и бащи,

199

проповедници и учители, управници и управляеми, господари и слуги и т. н.

Христос казва: „Аз и Отец едно сме." На друго място Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." И до днес хората продължават да се събират на малки и на голями групи, в общества и в организации, но ако любовта не ги свързва, те ще се разпаднат. Всичко, каквото природата е създала, почива на закона на лю-бовьта.тЗапример, човешкият организъм представя грамадна държава, на която поданиците са обединени в името на любовта. Тя е употребила милиони години, за да организира всички клетки в едно цъло, да вършат обща работа. Който съзнава това и може да запази великата хармония, която съществува в неговия организъм, той се радва на добро здраве и на щастлив живот. Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клетките, внася известна диехармония в организма, и човек заболява. Докато мисли, човек знае местото на всъка дума и никога не петни езика си. Щом езикът му е чист, и тялото му ще бъде здраво. Внесе ли една нечиста дума в езика си, той петни мисълта си. Щом мисълта му е опетнена, той внася отрова в организма си и след време заболява.

Когато се казва, че човек трябва да владъе езика си, някои искат да знаят, как се отразява тяхният език върху близките им. Други пък искат да знаят недостатъците си и запитват този – онзи, да им каже нещо, да им ги посочи. Според мене, всеки сам трябва да се вглежда в недостатъците си, да не очаква на хората, те да го изправят. Първата задача на човека е да се занимава със своите положителни черти, а покрай тях – да изправя недостатъците си. Гениалните, великите хора се занимават с положителното в живота, затова са развили своите дарби и способности. Те не се спират върху отрицателните прояви на хората. – Ама три деня не съм ял!– Извади тояжката си, и хлебът ще дойде. Как ще дойде?– Тропни с тояжката си, и пред тебе ще се яви трапеза, богато наредена, с хлеб и плодове. – Ама сгреших, грешен човек съм. – Щом съзнаваш погрешката си, сам ще я изправиш. Запример, взелъ

200

си една сума от приятеля си, без негово знание и позволение. Ще вземеш сумата, ще я занесеш на приятеля си и ще му кажеш: Приятелю, взех от тебе една сума, да посрещна нуждите си, обаче, не сьм спокоен, постоянно съм в борба. Не ме съди, човещина е това, но Божественото в мене не ми дава покой. Ето, вземи парите, които взех от тебе. Сега съм доволен, че освободих съвъстта си от товара и ще се старая по честен начин да задоволя нуж-дите си.

Един беден американец, силно вярващ човек, постоянно се молъл на Бога, да му помогне по някакъв начин, да подобри материалното си положение. Един ден, като се връщал от черква, ми-нал край дома на един от богатите банкери и ви-д^л на отворения прозорец торба с златни монети. Вднага си казал: Ето, Бог отговаря на молитвата ми. Повдигнал ръката си нагоре и взел торбата с парит. Връщайки се вкъщи, той размишлявал: Всичкото богатство в света е Божие, следователно, Бог е господар и на тази торба. Дз се молъх да ми помогне да излаза от сиромашията и, ето, той ми помага днес. Банкерът забравип торбата с парите на прозореца, за да се възползувам аз от нея. Като влъзъл в колибата си, бедният човек започнал молитва, с която отправял благодарността си към Бога за торбата с злато, която така неочаквано, дошла в ръцет му. Какво било очудването му, когато още при първите думи, торбата се изпръчила пред него и му препятствувала да се моли. Той скрил торбата в един сандък и пак започнал да се моли. Торбата отново се изпръчила пред него. Така минали два–три деня, но той все не могъл да се моли. Скри-вал торбата на едно, на друго място, но, щом за-почвал да се моли, торбата се изпръчвала пред него. Като се видъл в невъзможност да мисли и да се моли, той взел торбата, занесъл я на собственика й и казал: Братко, взех торбата с парите, която ти случайно си забравил на прозореца. Мислъх, че Бог ми я праща, като отговор на молитвата ми. Обаче, от деня, в който я занесох в дома си, изгубих най-голямото си богатство: способността си да мисля и да се моля. Пред вид на това, за да възстановя

201

вътрешния си мир, да мисля свободно и да отправям молитвата си към Бога, вземи торбата си, тя не е моя. И тъй, няма по-велико нбщо за човека от въз-можността му да мисли право и да се моли. Молитвата е вътрешно общение на човека с Бога. За да може молитвата да отива направо до Бога, човек не трябва да поставя препятствие между Бога и своята душа. Ще кажете, че торбата с парите е малка, не може да прекъсне връзката на човешката душа с Първата Причина.»Колкото и да е малък предме-тът, щом не е в съгласие с волята Божия, той хверля сънка върху чистото платно на душата. Пазете се от торби, които закрива г светлината, към която се стремите. Кой човек не е държал в ума си такава торба? Изправите се на молитва и започвате да мърморите, защо сте бедни, защо никой не ви помага. Вечер, като си лъгате, пак се оплаквате, че не получавате отговор на молитвите си. По три пъти на ден се молите, и, въпреки това, нищо не получавате.-^Защо не получавате отговор на молитвите си?–Защото не са прави. Бог ви е дал здраве, сила, ум, да работите, да учите, да придобивате богатства и знания. Трябва ли след всичко това да просите от Бога подаяние? Защо не работите и не учите? Само онзи има право да хлопа на вратата на Бога, който работи, учи, развива и прилага своите дарби и нищо не получава. Обаче, това е невъзможно. Невъзможно е човек да работи и да бъде сиромах.

Разумният свет не се занимава със сиромашията на хората. Това е работа на самия човек. Щом е млад, щом иска да се развива правилно човек неизбъжно ще работи, да се справи със сиромашията и с недоимъка в живота си. Щом забогатъе, той остарява и казва: Няма защо повече да работя, няма какво да уча. Каже ли човек така, той сам подписва смъртната си приежда – всичко с него е свършено. Ето защо, радвайте се, докато сте бедни, докато има какво да учите и придобивате. Като знаете това, стремете се към богатство, което ви подтиква към работа и учене, което дава условия за развитие, а не към богатство, което спъва човешкото развитие. Ако се стремите към богатството, като условие за щастлив живот, вие не разбирате смисъла на живота. Щасти-

202

ето на човека се крие в работата му за ближните. Ако си разумен и се грижиш за благото на своите ближни така, както за своето благо, всички ще те обичат: домашните приятелите ти, обществото и т. н. Какво по-големо щастие може да очакваш? Същият закон се отнася до обществата и до държавите. Ако едно общество или една държава внася навсвкъде ред и законност, всички нейни членове и поданици ще им се радват, ще ги обичат и ще работят за тяхното повдигане. Дето е любовта и разумността, там е щастието.

Ние не говорим за любовта, която се изказва само с думи, но за любовта, която се прилага в живота. Щом е така, трябва да знаем, по какъв на-чин се прилага любовта, т. е. какви са нейните прояви. Един учител имал в отделението си по еднакво число богати и бедни ученици, сирачета, лишени от родители, от братя и сестри – самотници в живота. Той имал обичай, сутрин, когато децата влизали в класната стая, да целува бедните и сирачетата, а богатите само поздравявал. Богатите деца не разбирали, защо учительт им прави разлика между тях и бедните деца, и един ден те го запитали: Учителю, защо не целуваш и нас, както целуваш бедните ни другарчета? Учительт им отговорил: Вие сте богати, имате майки и бащи. Ако ви целувам, майките и бащите ви ще умрат. Като целувам бедните ви другарчета, които са без майки и бащи, по този начин родителите им ще възкръснат. Не постъпвам ли справедливо? Нека и техните майки и бащи оживеят, да им се радват, както и на вас се радват. Закон е: искате ли да проявите любовта си, целувайте онези, които немат майки, бащи, братя и сестри.

И тъй, когато детето влиза в нова фаза на посвещение, майка му непременно трябва да го целуне. В този смисъл, целувката служи като проводник на онези енергии, необходими за посвещението на чове-ка Целувката не е само физически процес, но и ду-ховен. Истинската, чиста и възвишена целувка, внася нов елемент в човека. Ние говорим за онази целувка, която има за основа любовта и мъдростта. Няма ли такава основа, целувката не се приема. Тази е причината, дето много деца не ползволяват да ги

203

целуват. Опита ли се нт^кой да ги целуне, те се дър-пат, викат, недоволни са. – Защо? – Защото такава целувка не дава нищо, а отнема. В това отношение, детето прилича на млада булка, която само даряват. В първо време булката само получава, а после и тя започва да дава. За всеки дар, колкото и да е малък, тя трябва да отблагодари с нещо, да покаже, че е щедра, внимателна и благородна.

Този закон има приложение в цялата природа, а именно: когато ще се роди едно същество, всички, от най-низкитъ' до най-високит-в същества, се радват и даряват с н"бщо новороденото. Благодарение на тези подаръци то се облича в плът, придобива известни качества и дарби и започва нов живот. По-нататък, то започва да расте и да се развива, като се ползува от благата на природата и живота. След всичко това, има ли право съвременният чо-вък, който живъе от подаръците и благата на цъ\пата природа, да казва, че животът н"вма смисъл? Има ли право той да отрича Бога, или, ако Го признава, да Го търси вън от себе си, или по църквит? Казано е в Писанието: „Лз и Отец едно сме". Значи, едно сме с Бога. Той жив-ье в съзнанието на човека, и човек е едно с Него. Докато човек е в хармония с Бога, едно е с Него. И когато е в диехармония с Бога, пак е едно с Него. – Защо и в този случай е едно с Отца си? – Защото Божията мисъл е вложена в човтзшката като правило, по което той опре-дъля постъпкит-б си като прави и криви.

Христос казва: „Бъдете съвършени, както е съ-вършен Отец ваш набесни". Това не значи, че човек може изведнъж да стане съвършен. Кое дете, като постъпи в първо отделение, може изведнъж да напише буквата А правилно? Много пъти тр-вбва то да пише буквата Д, докато най-после се научи правилно да я пише. Като изучавате графологията, виждате, че почеркът на всеки човек отговаря на характера му. Запример, немарливият и небрежен човек има небрежен, сбутак почерк. За свое оправдание, той казва: Не е важна външността на писмото ми, нито почерка ми; важен е смисълът. Колкото е важен смисълът, толкова е важна и формата. Формата трябва да отговаря на вътрешния живот, на съдържание-

204

то, което човек носи в себе си. ВсАко нещо е ценно, когато има форма, съдържание и смисъл, които хврмонират помежду си. Може ли да хармонизира силите в своя организъм," човек разполага с магическата тояжка. Това е нежно на съвременния човек. -Някой казва, че, ако на земята не може да реализира желанията си, ще ги реализира в другия свет. Обаче, той не подозира, че онзи и този свет са на едно мътто. Те се намират в съзнанието на човека. Когато съзнанието на човека се пробуди, той вижда, че онзи свет е в този свет.. Когато съзнанието на Маркони се пробуди, той можа от яхтата си да запали хиляди лампи на хиляди километра разстояние.–Кой запали нашето слънце? Кой запали всички слънца във вселената? – Нъкое висше съзнание. То слъзе от разумния, т. е. от Божествения свет и с помощта на ключ, подобен на този на електрическата лампа, запали всички слънца. Онъзи слънца, които носят живот в себе си, светят с червена светлина, а онвзи, които носят знание и мъдрост, светят с бъла или блъдо-жълта светлина.

Съвременните учени дават съвършено различни обяснения за създаването на света и за образуване на планетит. -Според тях, планетите се създали от вертенето на някакви мъглявини. И тази теория е верна. Дълго време се верти младата мома на хорото, докато оплете момъка и се ожени за него, но сърцето и умът на момата и на момъка бъха запалени преди вертенето им на хорото. Има движение в живота, но то зависи от вярата и любовта.аЗа да живъе добре, човек трябва да вярва и да люби. И без вяра, и без любов има живот, но отрицателен, пълен с мъчнотии, страдания и нещастия. Човек може да вярва и в положителното, и в отрицателното, но в първия случай придобива нещо, а във втория – губи. Ти вярваш, че можеш да постигнеш нещо, да ста-неш богат, но вярваш, че и нищо не можеш да постигнеш. И едното, и другото е вяра, но с два различни резултата. От посоката на вярата зависи да бъдеш богат или сиромах. В каквато посока и да попадне, човек трябва да бъде разумен, да превърне всичко в добро. Дали е в областта на страданието, или радостта, той тртзбва разумно да ги използува. Яко

205

се бори със страданието, човек дохожда до смъртта. Не се бори със страданието, но го приеми с благо-дарност. То носи в себе си велико благо. г\ко из-ползуваш благото на страданието, ще влъзеш в радостта. Не можеш ли да го използуваш, ти сам се лишаваш от благата на живота, а заедно с това и от самия живот.

Ще кажете, че човек трябва да има знания, за да се ползува от страданията, както отърадостит. Кога човечеството не е разполагало с знания? Няма епоха, през която човек да е бил лишен абсолютно от знания. И пещерният човек даже се е от-личавал по нещо от животнит., г\ко се върнем във времето на предисторическия период, и тогава човек разполагал с някакви теории за създаването на свЪ-та, на човека, за съществуването на Бога. Дко се върнете две хиляди години назад, във времето на сирийското и вавилонско царства, във времето на римската империя, и тогава хората са разполагали с известни знания по различни въпроси. Ще кажете, че научните теории на миналото представят нещо детинско в сравнение със сегашните теории. Какво ще бъде положението на сегашната наука след хиляда години?'»Дко се пренесете в това време, ще видите, че сегашните знания пред бъдещите могат да се уподобят на детски играчки. И днес някои теории са верни, а някои – неверни. В бъдеще едни теории ще се при-емат за верни, а други–за неверни. И днес още срещате вярващи, религиозни, които говорят за Бога и за Христа, но всеки момент са готови да бръкнат в кесията на банкера и да извадят нещо за себе си. Действителна ли е тяхната вяра? Фиктивна, въображаема е вярата им. Може ли княжеският син, който с години е търсил своята възлюбена, като срещне в гората нейната майка или нейният баща, да вдигне нож срещу тях? Не само, че няма да вдигне нож срещу гбх, но заради любовта към своята възлюбена, той е в състояние да обикне и нейните близки. Следователно, ако днес човек проповъдва равновесие, единство и съгласие между всички хора, на какво основание прави това? Внесъл ли е той в своя организъм нежното равновесие? Не виждате ли, как човек изнасилва себе си, вследствие на което някой

206

уд от организма му заболява? Щом заболъе един от неговите органи, цълият организъм страда. Къде остава ревновесието, единството и съгласието в цъ-лия организъм? Може да се проповъдва равновесие само тогава, когато всички органи са здрави и задоволени. Това показва, че човек има еднакво разположение към всичките си органи, защото всички му служат.

Тъй щото, истински вярващ, истински христи-янин е онзи, който гледа на всеки свой орган като част от един велик организъм; истински христи-янин е онзи, който гледа на всеки човек като орган на Великия Божествен организъм. И най-после казваме, че истински християнин е онзи, който е абсолютно здрав и красив.,- Устните му трябва да бъдат аленочървени, а не тъмночервени, като керемиди; очи-те му трябва да бъдат светли и леко влажни, а веждитъ– с правилна, красива форма. Правата ми-съл се определя от веждит. От наклона на веж-дите, надолу или нагоре, зависи посоката на човеш-ките мисли-АЗеждите са особен род антени, чрез които се възприемат мислит. От дължината на антената зависи правилното предаване на мислигб. Значи, и тук имаме кжеи, дълги и средни вълни, както при радиото.

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да изправите линиите на лицето, на веждите, на очите, на носа си, а същевременно да следите и движенията си. Едно нехармонично движение на устата е в състояние да развали отношенията ви с някои ваши приятели. В диехармоничното движение на устата ви, някой ще схване неискреност и ще каже, че пред него имате едни отношения, а зад него – други. Има движения на гръха, на престж-пленията, които човек може да направи с очите, с носа, с веждите си и да внесе диехармония в цълия си живот. Също така има и мисли, чувства и постъп-ки на гръха и на престъпленията. За да се освободите от тях, подреждайте мислите, чувствата и постъпките си, да знаете, с какъв капитал разполагате. Подреждането иде с изправяне на недостатъците и кривите прояви. Започнете тази работа още днес, без да очаквате да дойдат хора отвън да ви проповЪдват,

207

или да отидете на онзи свет – там да се изправите. Много пъти човек е ходил на онзи св-Ьт и се връ-щал, без да се изправи. Той даже е забравил и това, което е знаял. Ако човек само ходи на онзи свет и се връща оттам, без да помни това, което е учил, каква култура ще носи със себе си?

Христос казва: „Който има уши да слуша, нека слуша". Днес и аз говоря на разумните хора, които имат очи да виждат, уши – да слушат, език – да говорят и глава – да мислят. Обаче, онЪзи, които не виждат и не чуват, нека само слушат. Нъжои ка-зват, че вярват в Бога, молят се, работят в духовния св-вт. Добре е това, но работата им трябва да има резултат. Това не значи, че резултатът ще дойде изведнъж, но, макар и късно, тя трябва да даде плод на човека. Н-вмате ли плодове, нищо не сте направили. Вярващият и духовният човек каз-ват и правят. Ако остане само на думи, нищо не се постига. С думи само не можете да убедите човека в реалността на н-вщата. Достатъчно е човек да се вгледа в това, което го обикаля, за да разбере, че е потопен в реалността. Слънцето, което изгрева и залазва; звездиттз, които светят вечер; водите, които текат – всичко това е създадено за човека – да се учи, да расте и да се развива. – Възможно ли е това? – Възможно е. Ако човек е най-високата форма, създадена от Бога, защо да не приемете, че св-бтът е създаден за него? Като изучава тия форми, човек се свързва със силата, която ги управлява. Това значи, да прониква човек в разумността на природата. Разумното се отличава с това, че, както тоновет, има има свой отзвук. При това, като излиза от своя из-точник, движи се из пространството, докато един ден пак се връща в източника си. В пътя на движението му, всъжи се ползува от него дотолкова, доколкото може да го възприеме. Който е готов да възприема разумността, той я вижда навсьъжде. Погледне ли към звездитт^, той се разговаря с т-бх като с разумни същества.

Мнозина се чудят, как може човек да говори с звездите. Както се разговаря с хората, така може да се разговаря и с звездитъ\ Всъжа звезда представя разумно същество, което е завършило развитието си

20В

|на земята.^Небето пък не е нищо друго, освен съ-вокупност от разумни същества, които изпълняват ' волята Божия. Някои от звездитъ1 са се проявили, а (някои още не са проявени. Астрономите виждат |само проявените звезди. Обаче, мъдреците, т. е. хората | на великите добродетели, виждат без телескоп и I непроявенитв звезди. Следователно, ако искате да оправите живота си, да излъзете от света на заблужденията, достатъчно е да се свържете със светлината на една от тия звезди.

Преди години срещнах един млад, учен чо-въж, който изучавал старата и модерната философия и дошъл до убеждението, че животът е илюзия. Той се разочаровал във възвишеното и красивото, вследствие на което отрича всичко. Без да го убежцавам в противното, аз го запитах: Какво ще кажеш, ако Провидението постави на пътя ти една млада, красива и разумна мома?–Ще повтзрвам в Бога, ще повярвам в живота. Значи, този човек отрича живота, защото н-Ьмало в кого да вярва – липсвало му нещо. Понеже красивата мома е отражение на Бога, той е го-тов да повярва в Него. Не само красивата мома и красивият момък са отражение на Бога, но и всичко, което ни обикаля: камъните, растенията, животните, хората, звездите – ц-влата вселена. При това гледане на н-вщата, човек осмисля живота си.

В кантората на един голям банкер влиза един беден човек и му казва: Братко, в името на Господа Исуса Христа, помогни ми с нещо. – Махай се оттук, не признавам никакъв Бог, нищо не мога да ти дам – отговорил банкерът. Бедният човек се отдалечил, дълбоко въздъхнал и продължил пътя си. Бог видътг постъпката на банкера и решил за назидание да му даде добър урок. Един ден банкерът изл"Бзъл на разходка в близката гора. УвлЪ-чен в красотата на природата, той навлтьзъл павж-тре в гората, дето се натъкнал на един разбойник. – Горе ръцете!–извикал разбойникът и започнал да изпразва джобовете му. Като взел всичките му пари, разбойникът казал на банкера: Хайде, иди си сега, свободен си вече. Като се почувствувал вън от вс-вкаква опасност, банкерът си казал: Слава Богу, че не ме уби. Той бил доволен, че запазил жи-

209

вота си. Ние пък казваме, че разбойникът разпола-гал със силата на магическата пржчица, поради което, в един момент могъл да отнеме от банкера толкова пари,колкото сто просяка в една година едва биха могли да получат. С обира на парите разбойникът искал да каже на банкера: И ти не знаеш, как се служи на Бога, и аз не зная, но, като те обера, ще те заставя да мислиш, как трябва да отвориш сърцето си за бедните и страдащите. Разбойникът дал един нагледен урок на банкера, с който насила го заставил да даде нещо от себе си. Трябва ли човек да се застави насилствено да дава? За да не дойде насилието върху вас, бъдете любещи и разумни. Всеки разбоиник и крадец е предметно учение, чрез което хората се възпитават. Когато бащата и майката не прилагат Божиите закони, децата им ще станат техни учители. Те ще помагат на своите бедни другари и другарки, ще взимат от богатството на родителите си. Давайте доброволно, за да не ви заставят насила да давате. Лко родителите не дават и не помагат на бедни, децата им ще направят товз; ако и децата им не изпълнят волята Божия, ще дойдат крадци и разбойници отвън, които ще ги заставят да изпълнят закона насила.

Мко питате богатия, в какво се заключава сми-сълът на живота, той ще ви отговори, че смисълът на всичко се крие в богатството. Ученият пък казва, че смисълът на живота се крие в знанието. Какво богатство е това, което е създадено от кожите на мле-копитаещиге? Или какво е това знание, чиито изобретения служат за унищожаване на човечеството? Истинско богатство е онова, което се влива като мощна сила в човешкия организъм, а оттам и в неговия жи-вот. Запример, житото, царевицата, плодовете пред-ставят онзи капитал, от който човек черпи истинско богатство. Значи, истинското богатство отива на своето место, а истинското знание осмисля нещата.

Днес говоря на разумните хора, които слушат и разбират. Само те жив^ят, растат и се развиват. За неразумното пък казваме, че гние и се разлага. Следователно, всЬко нещо има своето место. И разумният, и неразумният са на местата си. Като заеме местото

210

см, разумният има пред вид своето предназначение: да бъде носител на новите и възвишени идеи. Приятно е да срещнете човек, носител на нъкаква нова идея: приятно е да срещнете човек, който носи идеята да намали страданията на животните, за което е станал вегетарианец; приятно е да срещнете човек, който помага на страдащите и бедните;»приятно е да срещнете човек, който изучава болестигк и начина, по който се лъкуват, с единствената цел, да облекчава болките на хората;,приятно е да срещнете свеще-ник, който се е предал в служене на Бога от лго-бов, за да помага на хората, да ги изважда от кръсто-пътя, на който са попаднали, приятно е да срещнете човек с велика идея, с велико верую, с велика любов.

... Много хора днес искат да служат на Бога, но, преди това, очакват доказателства за съществуването на Бога. Какво доказателство може да ви се даде за това, освен възможността да се свържете с онзи център, който се намира на горната част на главата. Това е центърът, който доказва на човека, че съще-ствува една любов в света – любов към Бога. Идете у дома си, затворете се в стаята си и отключете този център, да видите, какво е написано на него. Щом прочетете написаното, затворете бързо вратата на този център. Мъчно е, наистина, да пренесе човек една мисъл от едно мвсто на друго, в нейната същина. Запримвр, нвкой заболъе и вика лвкар. Ако лвкарьт успЪе да пренесе мисълта на болния от главата му на друго нвкое място, той веднага може да се излъкува. Ако не може да направи това, той ще си послужи с един от двата метода: хоме-опатически – със слаби дози, или алеопатически – със силни дози. Има и друг начин за лекуване: да се остави болестта да дойде до своята криза и оттам да започне слизането й, т. е. изчезването.^В всеки човек има скрити сили, които трябва да се събу-дят. Можете ли да събудите тези сили, положението на болния се подобрява естествено. Опасно е, когато силите на организма не могат да се събудят. Дко скритите сили в организма не могат да се събудят естествено, чрез изпотявания, чрез екскурзии, чрез бани, л^карите приб^теат до лекарства в малки

211

или в по-голями дози. Има случаи, когато лЪкарьт дава лекарства в по-голтьма доза, отколкото трябва, и, вместо да предизвика дейността на скритите сили, гой ги спира. Тогава настъпва пълна инертност или недейност на организма, и човек умира.

-_ В ново време, почти във всички европейски държави, съществуват лечебници, които прилагат електричеството и магнетизма като методи за лекуване. Чрез гбзи методи те искат да събудят в човека съответните сили на организма, които повдигат трептенията му.^Щом трептенията на организма се повдигнат, човек оздравява. По този начин се лтзкуват даже и най-мъчно лечими болести, каквито са ракът, туберкулозата и др.- При това лекуване болният минава "презъ'"ТоТГбми кризи. Мине ли кризите, положението му се подобрява. Ако издържи първата криза, последните лесно минават. Те постепенно отслабват, докато най-после окончателно се прекратяват, и болният оздравява. Чрез кризите организъмът се чисти от вредните и отровни елементи в него. Само така чо-век може да освежава мислите и чувствата си. -Но-ви мисли и чувства трябва да вълнуват човека. Ако туберкулозният може да се освободи от страха и подозрението, болестта му ще го напусне. – Защо? –Защото туберкулозата е болест главно на чувствата. Докато човек държи в себе си страха и подозрението, дробовете и сърцето му постоянно ще се свиват. Всбко неестествено свиване причинява болезнени състояния^ Когато се влюби в нещо и загуби любовта си, човек заболява главно от сърце или от нека-ква гръдна болест. Ето защо, когато лекувате такъв болен, първата ви работа е да внесете в сърцето му повече любов, а в ума – повече светлина. Като велика, мощна сила, любовта веднага възстановява нарушеното равновесие между силите на организма. Ако с едно махане на ръката си, Христос лекуваше прокажени, защо и туберкулозата да не може да се лекува по този начин? Махането на ръката на Христа подразбира изхверляне на старото навън и заместването му с нови елементи.

Когато лекарьт лекува болния по магнетичен начин, преди всичко, той трябва да бъде силен, да не се подава на състоянията на болния. Ако е слаб,

212

той ще възприеме състоянието на болния толкова близо до себе си, като че сам боледува: ще чувствува отслабване на краката, болки в гърдите и плешките и т. н. Същевременно, болният ще вземе част от енергиите на лекаря, като здрав човек, след което в организма му настава известна борба, краят на която завършва с пробуждане на съзнателен жи-вот в клетките на организма. После, като полу-чат нежния материал за градеж, клетките започ-ват да заваряват болните мътта в дробовете. Няма да мине много време, и болният започва да оздравява. Ще кажете, че туберкулозата е страшна и неизлечима болест., Страшна е туберкулозата, но има по-страшни болести и от нея. Запример, гръхът, престъплението, лицемерието, лъжата, омразата, безверието са най-страшните болести в света. Изобщо, всички отрицателни състояния са страшни, защото причиняват такива болезнени състояния на организма, от които човек мъчно оздравява.

„Едно сме". Едно трябва да станем с Бога, с Неговата Любов и Мъдрост, да чуваме Словото Му и да Го прилагаме. Стане ли сутрин от сън, човек трябва да чува гласа на Бога в целата природа, във всички живи 'и разумни същества, да възприема течната радост и да им отговаря с радост. Само по този начин хората могат да внесат нова, светла струя в живота. Природата разполага с много сили, с много храна, изобилни блага, с които спасява човечеството от тежките условия, в които само е попаднало.

Казано е в Писанието, че Бог спасява света. Това не става чрез външни закони, а чрез вътреш-ни. Любовта ще спаси света. Мъдростта ще спаси света. Истината ще спаси света. Светлината ще спаси света, но не тази светлина, която помрачава, нито онази, която ослепява. Топлината ще спаси света, но не тази топлина, която топи нещата и ги разширява. Има особена светлина и топлина, които носят живот и то преизобилно. За тях, именно, Христос говори: „Дз дойдох да им дам живот, и то преизобилно". За да придобият живот изобилно, хората трябва да раз-бират основните закони на Битието. Като ги разбе-рат, те трябва същевременно и да ги прилагат. Съ-

213

временните християни говорят за Вожиите закони, за Божия Промисъл, но, като се намерят пред нЬ-каква мъчнотия, или когато искат да помогнат на бедни и на страдащи, трътеат от къща на кхща да събират помощи. Това е особен род просия, която не е позволена за християнина. Истинският христия-нин трябва да бъде господар на магическата пръчица. Пожелае ли нт^що, той трябва да тропне с нея, за да постигне желанието си. Ако има нужда от пари, ще отиде на мястото, дето са заровени, и ще тропне с пръчицата си. Парите веднага ще се явят пред неголОбаче, той няма право да вади пари за дребни случаи. Само за съществени нужди той има право да прилага магическата пръчица. лСегашните българи се нуждаят от човек като _Ма_ркони, да тропне с тояжката си и да им отвори умовет и сърцата, да придобият повече светлина, да започнат да дават. • Българинът трябва да работи върху сърцето си, да стане по-щедър.

Културните хора гледат на новите идеи, като на нещо разрушително. те мислят, че новите идеи разру-шават обществения строй. Това е неразбиране на нещата. Христос дойде на земята, донесе нови идеи, но Той нямаше пред вид да разрушава тогавашния строй. Той нямаше пред вид разрушаването на Мой-сеевия закон, нито на Римската империя.- Ако римляни-те бъха приели Христовото учение, Римската империя и до днес щъше да съществува. г\ко евреите бъи приели и приложили Христовото учение, те итеха да бж-дат велик народ, със своя държава. Понеже не приеха Христа, и до днес още те са разпръснати из цъ-лия свет. За да бъде една държава велика, тя трябва да прилага Божията Любов и Божията Мъдрост справедливо, по отношение на всички свои поданици. За да се приложи Христовото учение, всеки човек трябва да заема службата си на място. Дали ще бъдеш началник, или слуга, ти трябва да изпълняваш работата си с любов. Ако си надзирател в затвора, трябва да бъдеш разумен, да постъпваш справедливо. Ето и до днес Христос държи ключовет на ада и най-внимателно проверява, кой влиза и кой излиза. Там може да влъзе само онзи, който е минал през ръцег на Христа. Види ли, че нътчой не е за

214

там, Христос го оставя отвън, да чака времето за влизането си. Христос обръща внимание на този, който влиза в рая, а не на онзи, който излиза. Дпостол Петър, който държи ключовет на рая, обръща внимание на онзи, който излиза от рая, а не на този, който влиза. Значи, ключовете на ада са в ръцет на Бога, а ключовет на рая – в ръцет на човека. Следователно, когато умре, човек отива при Христа, пред вратата на ада, и започва да се разговаря с Него, да му обяснява, кои са причините за дохожда-нето му в ада. Обаче, когато възкръсне, човек отива направо в рая.

„Едно сме". Когато стане едно с Бога, човек познава себе си, разбира, какви мощни сили се крият в него, с които може да бъде полезен и на себе си, и на своите ближни. Който не се е свързал с Бога, той не може да се ползува от своите сили. Той казва: Какво мога да направя аз, сам човек? – Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да направиш. Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с магическата пржчица, т. е. със своя ум. Вложете ума си в работа. Само мисълта е в състояние да разреши всички противоречия. Дръжте в ума си мисълта, че Бог е Любов. Приложете любовта в живота си, за да се справите с мъчнотиите в физическия и в духовния свет. Вложете Божията Любов в мозъка си, ангелската любов – в гърдите си, а човешката – в стомаха си. Докато яде и пие, човек е в физическата любов; докато чувствува и пречиства кръвта си, човек е в духовната любов; докато мисли, човек е в Божествената любов. Следователно, ще ядете правилно, ще дишате правилно и ще мислите правилно. За да ядете, да дишате и да мислите правилно, вие трябва да се свържете с Бога, да станете едно с Него.

И тъй, правете опити, вс-бки момент да се свързвате с Бога. Както човек мисли за здравето си, така трябва да мисли и за връзката си с Бога. Не мисли ли за здравето, си, той често ще боледува. Не мисли ли за връзката си с Бога, той постоянно ще се оплаква, че е нещастен, че има страдания. Човтж сам си причинява страдания и нещастия.

Един английски офицер предприел една малка

215

екскурзия нъкъде в Шотландия. За да не бъде сам, той взел със себе си и своята сестра. Понеже обичал да посещава пещери, той завел сестра си в една го-лъма и дълбока пещера, да я разгледат, да видят, какво има в нея. Братът носъл в джоба си една свъщ и една клечка кибрите, само за едно запалване на свъщьта. При влизането си в пещерата, той запалил свъщьта и осветил пътя и на двамата. По невнимание, той паднал на земята, и свъщьта изгаснала. Като се намерили на тъмно, с загаснала свъщ в ръка, без клечка кибрите, те се ужасили. Положението им било тежко. В тъмнината гб объркали пътя си. Цъла нощ се лутали в тъмната пещера, докато най-после дошли другари да им помогнат. те ги извадили от пещерата почти в безсъзнание. Ето защо, като отивате в света, внимавайте да не се спънете и да изгасите свЪщьта си. Светът представя дълбока, обширна пещера, в която човек се забърква и изгубва пътя си. За да излъзе благополучно оттам, той трябва да запали свъщьта си и никога да не я изгасва. Мнозина мислят, че и без свъчц може, т. е. без Бога, затова Го отричат. Така гово-рят само онъзи хора, които са изгасили своята свъщ. Щом е дошъл на земята, човек тр-вбва да живъе за никого: или за себе си, или за дома си, или за обществото, или за нароца си, или за цълото човечество. С други думи казано: човек трябва да живЪе или за стомаха, или за сърцето, или за ума си. Така са живъли и неговите дъдо и баба, баща и майка, и свъщьта им е горила. Живъй за нещо или за нвкого, за да не изгасне свъщьта ти. За предпочитане е да жи-въеш за нещо, но свъщьта ти да гори, отколкото да паднеш в пещерата, да изгасне свъщьта ти и да дой-дат отвън хора да те търсят и спасяват. Колкото и да е малка свъщьта ти, пази я да не изгасне.

„Едно сме". Бъдете едно с Бога, да придобиете истинското, положително знание. Това не значи, че нямате никакво знание, но то не е в състояние да ви спаси. Силата, която имате, не е достатъчна да изправи живота ви. «Затова, именно, Христос казва: „Когато Син Человъчески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра, достатъчно знание и сила в хората да разберат, възприемат и приложат истината?" Ще

216

кажете, че Христовото учение е неприложимо. Христовото учение е приложимо дотолкова, доколкото отдъл-ният човек може да го възприеме в себе си и да го приложи в целокупния живот. Това учение трябва да се приложи така, че да внесе радост и веселие на-всвкъде: в индивидуалния живот на човека, в семей-ния.^в ^обществения, а най-после и в цълото човече-ство. Велики са Христовите идеи, защото засъгат цъло-купния живот. Т-б обединяват всички хора в едно цъ\по; т"Б свързват човека с Бога. Затова Христос казва: „Аз и Отец едно сме." Можете ли и вие да кажете така? Който се е слел с Бога, той е постиг-нал въкресението. Всеки може да възкръсне. – Кога? – Когато е^дал место на любовта в себе си. Дето е любовта,*там има възкресение. Да възкръсне чо-век, това значи, да заработи в него Божията, ангелската и човешката любов и мъдрост.

„Едно сме". Желая ви днес да кажете: „Едно сме с Божията Любов и сила." Кажете така и повер-вайте на думите си. Ако лекарьт вярва в тия думи, с едно поставяне на ръката си върху главата на болния, последният ще стане от леглото си и ще оздравее. Ако болният вярва на тези думи, ще оздравее веднага. И лекарьт, и болният, които вврват в думите на Христа, са учени хора. Христос отправя думите „едно сме" към страдащите, болните, измъче-ните и поставя ръката си върху тях. Вярата им в Христовите думи не е нищо друго, освен благословение, което внася имунитет в човека, прави го неуаз-вим към болести, нещастия, престъпления, грехове и т. н. С дохождането си на земята, Христос искаше да освободи хората от всички слабости и неджзи, да внесе в сърцата им радост и веселие, да ги направи щастливи.1'Щомъ* изгуби благословението на Господа, т. е. имунитета срещу злото и нещастието, чо-век отслабва и умира. Придобие ли го, отново възкръсва, докато придобие вечния живот. Това показва, че възкресението не е еднократен, но многократен процес. Също така и животът, любовта, мъдростта, истината не са еднократни, но многократни процеси. Дръжте в ума си тази идея и не се смущавайте. Каквито противоречия и да изпъкнаг в ума ви, дръжте в себе си идеята, че Бог е съвършен. Следователно,

217

и отношенията Му към вас са съвършени. Той има пред вид нуждите на всички живи същества и ги задоволява. Така лостъпват всички разумни и възвишени същества, които работят в Негово име. ? В света живеят множество възвишени и напреднали сж-щества, които помагат на човечеството и работят за неговото добро. Трябва ли тогава човек да се смущава и безпокои, как ще прекара живота си?

Въпреки голямите блага и благословения, дадени на [чов-вчеството, мнозина се запитват, на кого да вярват и на кого да не вярват; кои н%ща са втурни и кои – не. Това са въпроси, за които не трябва да се пита. Всбки човек знае, кое е горчиво и кое – сладко; кой цв-бт е син и кой – червен, зелен, жълт и т. н. Достатъчно е да тури едно парче захар в устата си, за да каже, че е сладко; или да тури малко пелин в устата си, за да каже, че е гор-чив. Достатъчно е да погледне към едно цв-вте, за да каже, дали е синьо, червено, зелено или жълто. Както разбира ттззи неща, той може също да каже, кои неща са втурни и кои – не. Истината включва всички верни неща в себе си, а нев^рните изключва. Следователно, ако човек е вл^зъл в пътя на истината и още се колебае, дали е на прав път, или не, той се намира в хипнотично състояние. Днес повечето хора се намират в състояние на хипноза, вследствие на което казват, че това или онова не могат да направят. Който работи за Бога, не тр-вбва да мисли, че не може да направи товарили онова. Щом за Бога не може да направи н"бщо, за човека пък нищо не може да направи. Ако човек не в-врва в Бога, като в Учител, който отваря пътя му към знание и свобода, в никого не може да вярва. Ако не вярвате във великата разум-ност на живота, в какво друго ще вярвате? Ако не вярвате в Онзи, Който възкресява мъртвите, Който повдига падналите и угнетените, Който повелява на слънцето да изгръва и залазва, на в1втъра и на бурите да утихват, в кого ще вярвате? Ако не вярвате в живота, в какво друго ще втьрвате? Ако не втврвате в Христа, Който дойде на земята и се пожертвува за човечеството, в кого ще вярвате?

, Сега аз говоря за явяването на Христа между хората като многократен процес, а не като еднокра-

218

тен. Той се явил между хората в миналото, явява се в настоящето, ще се яви и в бъдещето. Благодарение на това, Христос обхваща всичко в себе си. Мнозина имат опитността да им се явява Христос по няколко пъти. Н"бкои религиозни мислят, че, от деня на възкресението досега, Христос е на небето, отдъсно на Отца. Тъ1 Го очакват да дойпе отново на земята. Ще кажете, че Христос може да дохожда много пъти на земята, понеже е Син Божи. Наистина, Христос е Син Божи, но Неговият Божествен произход се вижда в съзнанието Му, че Той и Отец едно са. На друго мътто Христос казва: „Аз и Отец ми ще дой-дем и ще направим жилище във вас". Значи, доколкото Христос живЪе в нас, дотолкова и ние–в Него. Доколкото Любовта и Мъдростта на Бога са в нас, дотолкова и ние сме едно с Него.

„Едно сме". Да стане чов^к едно с Бога, това значи, да приложи любовта в живота си като магическа тояжка. Желая ви да си служите с тази тояжка при всички мъчнотии и противоречия на ума и на сърцето. Ако умът и сърцето ви се разкдатят, вие не сте хора на любовта и на мъдростта. За да не се разколебавате, не изгасвайте свЪщьта на вашия ум и на вашето сърце. Не изгасвайте всички възвишени и благородни пориви на вашите мисли и чувства, да не станете преждевременно инвалиди. Не заробвайте ума и сърцето си. Те са автономни, свободни жилища. Само Бог може да живЪе в т-Ьх. Като спира проявите на благородните и възвишени мисли и чувства, чов"бк постепенно се деформира и дава ход на отрицателните прояви: гнЪв, омраза, лицемерие, съмнение, подозрение и т. н. След всичко това той казва: „Човек за човека е вълк". Ние пък казваме: „Човек за човека е брат".

„Едно сме". Смисълът на живота се заключава, именно, в това, да станем едно с Бога, да се пото-пим в любовта Му и да започнем да работим със съдействието на възвишените същества, които са завършили своето развитиелБез съдействието на гбзи същества човек нищо не може да направи. Като се свърже с гбх, той работи съзнателно върху себе си, без страх, дали ще мине за учен или невежа, за богат или сиромах. Той предпочита да мине за не-

219

вежа, отколкото да изгуби смисъла на живота. Дали човек е учен, или невежа, това са относителни понятия. Има смисъл да бъдеш невежа по отношение на възвишеното, но не и по отношение на обикновената наука. Ле е учен онзи, който не може да издържи най-малкото изпитание и се отчайва; не е учен, нито разумен този, който при най-малката обида е готов да обяви война на своя ближен. Истински уче-ният е едновременно и разумен човек. Той има право разбиране за живота. Дето влъзе, в дом или в нъкое общество, той примирява всички хора. Уче-ният човек има едно верую, едно убеждение. Всички окръжаващи познават, че той има вяра в Христа и разчитат на него. Кокошките, овцет и воловет му се разхождат свободно по двора, без страх от ножа. Сиромасите разчитат на него, знаят, че той има пред вид и тяхните нужди. Разумният и учен човек е дал място на Бога в себе си и постъпва като Него. Едно от качествата на Бога е, че Той има пред вид нуждите на всички същества, от най-малките до най-голямит.

„Едно сме". Желая ви да станете едно с Бога, да станете съработници с Него".

34. Беседа от Учителя, държана ма 20. април, 1930 г. София. – Изгрев.