Разлика между версии на „Динамическа сила на мисълта“

Версия от 00:23, 21 ноември 2008

== Динамическа сила на мисълта == Размишление.

Какво може да направи човек, ако живее във влажна къща и кибритът му постоянно овлажнява? На такъв кибрит не може да се разчита. Колкото пъти се драсне на кутията, все не се запалва. Този въпрос лесно се решава теоретически, но как ще се реши на практика? Теоретикът ще каже, че към сместа, от която правят кибрита, трябва да прибавят такова вещество, което никога да не овлажнява, или пък кибритът да се направи от такова вещество, което да не овлажнява. Често вие слушате да се говори за различни идеи, но много от тия идеи не могат да се реализират, защото са направени от такава материя, която овлажнява. Както влажният кибрит не ползува човека, така и влажните идеи не допринасят никаква полза. Какво ще прави човек в студена стая с влажен кибрит? Той има дърва, въглища, но кибрит няма. За да се стопли, той трябва да произведе топлина по изкуствен начин. Той ще се движи из стаята, ще търка ръцете си една в друга, докато произведе малко топлина. Така той ще се спаси от студа. И тъй, както отделният човек търси начин да се спаси от студ, от глад, така и ЦЯЛОТО човечество днес решава ония въпроси, които го затрудняват. Защо днес, именно, ги решава? Защото ТЕ го измъчват, ТЕ му създават ред препятствия. Докато е здрав, човек не мисли за здравето си, не мисли за Бога, за другия свят. Щом се разболее, той започва да мисли, как да възстанови здравето си. Той мисли вече за Бога, за другия свят. Оздравее ли, пак не се интересува от тия неща. Болестта, страданието са методи, чрез които природата си служи, когато иска да застави човека да мисли. Минат ли страданията и болестите, човек не мисли вече, не се интересува от никакви идеи. Това показва, че някои идеи идат с време и с промяна на условията. Те се налагат на човека по необходимост. Значи има вяра на здравия, има вяра и на болния; има любов на здравия, има любов и на болния. Любовта на здравия е постоянна, а на болния — променчива. Докато е в болницата, болният казва на лекаря, на прислужниците: "Обичам ви, никога няма да ви забравя." Щом оздравее, той ги забравя. Любовта на болния е любов при условия. Като е дошъл на земята, човек неизбежно минава и през добри, и през лоши условия, за да придобие нещо. Човек се учи при всички условия на живота. В него съществува естествен интерес към невидимия, към духове. Всеки иска да види някакъв дух, да придобие известна представа за духовния живот. Външно духът прилича на въплътения човек, но той значително се отличава от човека. Духът минава през различни огньове, топи се, втвърдява се и в края на краищата излиза неповреден. Влезе ли човек в огъня, изгаря и не може отново да оживее. Много духове има, но един е Духът, който прониква цялата Вселена. За Него няма скрито-покрито. Духовете пък се делят на степени по интелигентност, по разумност. Високо напредналите духове носят на челата си по един светъл триъгълник, който показва, че ТЕ са господари на природните сили. Обикновените духове, както и обикновените хора на земята, като не могат да бъдат господари на природните сили, изучават свойствата на триъгълниците, зависимостта между ъглите и страните им и т. н. За пример те казват, че сборът от вътрешните ъгли на триъгълника е равен на два прави, на 180°, или на половин кръг. Значи, триъгълникът представя половината човечество. Триъгълникът не може да се постави за основа на физическия свят. Много красиви неща могат да се направят с триъгълника, но и много престъпления. За пример с триъгълник, изработен като копие, хората убиват. Като ученици, вие трябва да изучавате геометрията като език, с който природата си служи. За пример чрез различните геометрически символи вие можете да напишете цяло писмо, цяла теза или лекция. Който разбира този език и го преведе, той ще изкара цяла лекция. В този смисъл, всяко семе представя съкратен език, символ, чрез който природата говори на хората. Достатъчно е да посадите едно семе в земята, да видите, колко красиво говори. От него изниква стъбълце, листа, клончета. След време то започва да цъфти, да вързва плод, който узрява и се предлага в жертва на по-високостоящите от него. Като наблюдава този последователен процес, човек се чуди, как е станало всичко това. Къде е било скрито цялото растение или дърво - в семката. На същото основание казваме, че всяка мисъл съдържа в себе си ред сили, които подигат или понижават човека. Като знае това, човек не трябва да бъде безразличен към силите, както и към потоците, които мислите крият в себе си. Целият закон се отнася и до думите, с които човек си служи. Всяка дума съдържа в себе си зародиши, сили, които подигат или понижават човека. Любовта, за пример, крие в себе си възходящи и низходящи сили. От изговарянето на думата зависи кои сили ще се проявят. Любовта е мощна сила, която лекува всички болести. Произнасяте ли думата любов правилно, вие можете да се лекувате. ЗаприлгЬр, ако страдате от ревмати-зъм в краката си, кажете дълбоко в себе си, с въфа и упование в Великото: Бог е Любов и в любовьта болести не съществу-ват. Кажете ли тия думи два-три пъти, бол¬ката ви ще изчезне, и вие ще се изправите на краката си здрав, както нъжога сте били, Кажете ли думитъ- „Бог е Любовь", веднага станете от леглото си. Не чакайте да дойде Н-БКОЙ отън да ви помогне. Очаквате ли външна помощ, вие разрешавате нътцата ме¬ханически. Не може ли да произнесе тия думи с в-вра, чов'вк остава в леглото си и чака външни благоприятни условия. Като не дохо-ждат тия условия, той казва: Такава е воля¬та Божия. Той изкуствено се утешава. Не е такава волята Божия. Природата е опред-вли-ла на н-вкой чов-Ьк да легне на леглото си най-много петь-десет минути, а той лежи Ц-Б-ла година. Той сам се е осъдил на страда¬ния. — Защо? — Защото не се е интересу-вал от себе си, не е погледнал сериозно към задачиг, които му са. дадени. Съвременните хора се намират пред много задачи, които трябва правилно да ре-шат. Болестите, страданията, противоречия¬та, на които човек се натъква, не са нищо друго, освен задачи, които тр-вбва да реши. Една задача е правилно решена, само ако мо¬же да се приложи в живота. Не е ли при¬ложима, тя не е правилно решена. И молит¬вата е една от задачите на чов-вка. Обаче,

97 каква молитва е тази, която не получава от-говор? Едно от двете трябва да се пред¬полага: или чов^к не си е послужил с езика на Бога, или молитвата му не е приета. — Бог не знае ли, че страдам?—Бог знае, но ти трябва да намъриш причината на бо-лестта си и сам да я премахнеш. От Бога можеш да искаш светлина, да виждаш причините и последствиятд на нещата, сам да се изправяш. Но да искаш Бог да дой¬де при тебе и да махне болестта ти момен¬тално, това не е в естествения ред на Н-Б-щата. Учительт свети на ученика да вижда ясно, а ученикът сам учи. Живее ли съоб¬разно великите Божии закони, човек момен¬тално постига нъчдата. Ако е гладувал чети-ри-пет деня, достатъчно е само да помисли за Бога, и хлъбът моментално ще дойде. Ако е боледувал година-две, достатъчно е да по¬мисли за Бога, и болестта ще го напусне. Нъ-кой има деца, иска да ги изучи добре, да ги изпрати в странство. Сверже ли се с Бога, ще дойдат отнъкъде добри, благодетелни хо¬ра, които ще поемат върху себе си образо¬ванието на децата му. Ще кажете, че това са приказки от „Хиляда и една нощ". Не, това са матема-тически вероятности. Тия неща са невероят¬ни за съвременните хора, понеже те разре-шават въпросите с бързината на биволска чола. От човека зависи решаването на зада¬чите му. Запример, ако се движи с бързи- 7

98 ната на биволска кола, той ще разреши зада-читъ1 и въпросит-в си в продължение на 250 милиона години; ако пътува с трен, той ще ги разреши за 250 години; ако пътува с бързината на светлината, той ще ги разреши за осем минути. За осем минути ще отиде на слънцето, за осем минути ще се верне и ня-колко минути ще прекара там. Като се вер¬не от слънцето, той ще има такива познания, каквито по-рано не е имал, каквито и най-ученитъ1 философи на земята н-вмат. Докато не сте ходили па слънцето и не сте се вер¬нали, много още има да учите. Когато реши една задача правилно, или когато разбере един закон, човтж се намира пред голя¬мо богатство — пред динамическит сили, които се крият в този закон. Щом раз¬реши една идея в нейната пълнота, тя вед¬нага се реализира. Не разреши ли идеята правилно, тя не може да се реализира. Тази е причината, поради която никога се молите за един болен, и той оздравява. Никога се молите и не оздравява. — Защо? — Има нещо, което препятствува на молитвата. Най-малко¬то съмнение е в състояние да попречи на молитвата да стигне до определеното М*БСТО. Иска ли да постигне нъчцо, чов-Ьк трябва да има абсолютна в-вра. Най-малкото колебание се явява като препятствие в успаха на чо¬века. Природата е отзивчива към всЬка мо¬литва, когато е отправена с пълна вера към Великото. В-врата е елемент, който по-

99 държа горението. Без въфа гЪлата не горят. За да се запалят, дървата гръбва да бъдат или много сухи, или да си послужите с ни¬каква запалка. Често хората нямат сухи дърва, Номат и запалка, а въпреки това оча-кват огъньт да гори. Не, без в-вра живо-тът не може да се подържа. Престане ли го¬рението, и животът изгасва. Някой се опла¬ква, че гори; друг казва, че изгор-вл. Пър-вият гори от желания; вторият изгорЪл вече от желания. Човек трябва да гори без да изгаря. Сам за себе си човек е свЪщ, която постоянно гори. Ко1 ато горението е пра¬вилно, пламъкът е светъл, без дим. Пра¬вилното горение се определя от мислит и чувствата на човека. Когато казваме, че нЪ-кой човек азъти, разбираме, че той жив-ве с красиви и възвишени мисли и чувства. Съвременнитъ- религиозни очакват да дойде възкресениеш по механически начин. ТБ мислят, че анхел Господен ще слтезе от небето, ще затржби над гробовете на умр-влит-Б, и Т-Б веднага ще оживт^ят и въз-кръснат. Това не е възкресение. Да възкръ¬сне чов-вк, това подразбира да се освобо¬ди от всички заблуждения, от всички противоречия и неджзи. Дали е музикант, ху-дожник, поет или учен, свободният чо-В-БК работи, жив-ве, проявява се за Бога, а не за хората. Когато такъв музикант изле¬зе да свири на сцената, той забравя публика¬та, забравя себе си даже и свири за Велико-

100 то в живота. Когато хората започнат да му ръкоштескат, той не чака да свершат, но взима цигулката си и напуща залата. Кой¬то иска да изказва своя възторг, той трябва да тръгне подир него и да му ръкошгЪска. Като е дошъл на земята, чов-вк трябва да работи съзнателно върху себе си, да придобие такива дарби и способности, които да занесе с себе си на онзи свт>т. — Какво да правим с страданията? — От страда¬нията, както и от радостит-, ще се учите. ВСБКО нътцо, което се случва в живота на чов-Ька, е предметно учение. За да се домогне до реалността на нещата, до дълбокото раз¬биране на живота, човтж неизб-вжно минава през радости и страдания. Разумният лесно се справя с скърбитъ- и страданията. Нера-зумният, обаче, вмъхто да се справи с стра¬данията, той повече се обърква и затруднява живота си. Какво знание е това, което нищо не допринася на човека? Като живЪе, човек всЬки ден трябва да прибавя по нещо ново към своето знание, към СВОИТ-Б добродетели и дарби. Печалбата не подразбира трупане на капитали, но прилагане на капиталит в обръ¬щение. Каквото печели в физическо, в сър¬дечно отношение, човек трябва да го вложи в работа. Не го ли приложи, той ще създаде в организъма си известен застой. С това се обяснява и физическата пълнота на човека. Тялото на човека трябва да бъде добре организирано, да н-вма никакви излишъци. Му-

101 скули трябва да има чов"Бк, а не мазнини. Мускулитъ" предават пластичност на тътюто. Тялото на ангелитъ- се отличава с гол-вма пластичност и красота. Видите ли един ан-гел, никога няма да го забравите. ВсЬка не¬гова дума се запечатва в съзнанието ви за векове. Каже ли ви, че от вас ЧОВ-БК ще стане, наистина човек ще станете. За тези негови думи вие сте готови да понесете всЬ-какви страдания, мъчнотии и гонения. Чрез думит-в, които ангелът ви е казал, радость-та ви е посетила. Всвка дума, която излиза от устата на праведнит-Б, на светиит-Б, на добритъ- хора, крие в себе си велика сила. Казва Христос: „Истината ще ви направи свободни". За тази свобода, именно, ЧОВ-БК се стреми към истината. Втурни и силни са. думит на Христа. Следователно, каже ли ви н-вкое възвишено същество, че от вас ЧО¬В-БК ще изл-взе, не се съмнявайте, не питайте, кога ще стане това, нито отлагайте нещата за далечното бъдеще. Кажи в себе си: Ще ра¬ботя с любов, за да стана ЧОВ-БК. — Кога? — Не мислете, кога ще реализирате желанието си. Още днес можете да станете чов-вк. То¬ва значи: още днес съм ЧОВ-БК. В мене са вложени ред дарби и способности. Освен това, дадени ми са и условия да развия вло¬женото. Сега не ми остава нищо друго, освен да работя, да раста и да се разви-вам. Ако противодействувате на тия условия, I чрез съмнение, колебание, леност, вие сами | ^

102 се осакатявате. Не допущайте никакво съмне-ние в душата си. Мнозина се запитват: Може ли ЧОВ-БК да жив-Ье без съмнения? Питам: Тр-вбва ли да се съмнявате, ако пътувате с модерен, здрав параход, направен по всички правила на техниката? Ама параходът се клатушкал. Колкото да се клатушка, капка вода н-вма да вл-Ьзе в парахода. Вълнит ще удрят в него, ще го люлеят на една и на друга страна, но той ще цепи водит- И сигурно ще верви напред. — Не може ли без клатуш-кане? — И без клатушкане може. Ще дой-ле ден, когато техниката ще постигне това, което днес й липсва, и параходът ще се движи с бързината на вълнит. Щом бър¬зината на парахода се изравни с бързината на ВЪЛНШ-Б, всвкакво клатушкане ще изчезне. Оттук правим следния извод: колкото по-бавно се движи човек, толкова повече стра¬да. — На какво се дължи бавното движение на чов-вка?—На неговата слаба в-вра, надежда и любов. Колкото повече вярата, надеждата и любовьта му се усилват, толкова повече се усилва и бързината на неговото движение. Дали движението на човтжа е силно или сла¬бо, се познава по това. как той се справя с болестите си. Може ли Н-БКОЙ чрез ми-съльта и волята си да изпжди болестта си навън, казваме, че този човек е силен, всички движения в него стават бързо. Бо¬лестите се дължат на натрупване на чужди

103 вещества в човешкия организъм. Обаче, чрез мисълта и чрез волята си той може да изхверли тия вещества зън от тълото си и да оздрав-ве. Не може ли той сам да направи това, нека потърси съдействието на н-вколко свои приятели. Христос казва: „Де¬то са двама или трима събрани в мое име, там съм и азъ". Велико и мощно нтлцо е човешката ми-съл! Колкото по-възвишена е мисълта на човека, толкова по-големи възможности крие в себе си. Мисълта е Божественият евт/г в чов-вка. В Божествения св-вт нЪщата стават моментално. Това означават думит: за Божественото всичко е възможно. Следо-вателно, прилагайте мисълта си, за да по-стигнете своит- желания. Какво ще правите с страданията? Този въпрос е лесно разрешим. Страданията не са нищо друго, освен раница на гърба на чов-вка. Щом сте в Божествената кола, ни¬каква раница няма да ви измъчва. Ще се ка¬чите на колата, ще свалите раницата от 1ърба си и ще я турите настрана. Какво пра-вят сегашнит хора? Тъ- са се качили на Божествената кола, седат с раницата на 1ърба си и страдат. Няма защо да страдат. Като свалят раницата си, страданията им ще изчезнат. Сиромашията, болестит-в, неве¬жеството, безв-врието, представят раница на гърба на човека. Тези раници трябва да се снемат от гърба му, т. е. задачите тр-Ьбва

104 да се решат. ВсЬки сам тр-Ьбва да сьали раницата от гърба си, да не чака на външна помощ. Спасението на човт>ка н-вма да дой¬де отвън. Трябва ли, като ставате сутрин от сън, да очаквате на н-Ъкого да измие лицето ви? Новата култура или Христово¬то ученне позволява да ви направят мал¬ка услуга — вода да ви донесат. Що се от¬нася до миенето, това всеки сам трябва да направи. Още по-добре е човтж сам да си донесе вода, и сам да се измие. Често религиозните хора се спират върху въпроса, кой е повече напреднал и кой — по-малко. Казват за някоя сестра или за н1зкой брат, че са напреднали, т. е. ду¬ховно издигнати. Същевременно тъ- страдат от ревмагизъм, или от друга нтжаква бо-лест. Според мене, онзи, който наистина е напреднал в духовно отношение, той не бо-ледува. Каква духовност е тази, когато Н-БКОЯ напреднала сестра има ревматизъм в двата крака, а ненапредналата само в единия? Не е лошо да боледува човтж, но тр-Ьбва да се знае, кой именно, боледува. Като се разболее, човек има условия ла работи върху себе си, да се изправя. Който има силна вера, той ле¬сно се справя с мъчнотиите, с болестите си и страданията. Той знае, кои нътца са. негови и кои — наследствени. Дали нещата са чу¬жди или свои, човек трябва усилено да ра¬боти, да гледа на всичко като на задачи, кои-той той сам трябва ла реши. Щом се на-

105 мъри в известно затруднение, човек казва: Аз не мога да реша този въпрос, но уче-нит, великите хора ще го разрешат. Учени-т хора ще разрешат своит задачи, но и ти ще разрешиш своит. Богатият си слу¬жи с автомобили, с радио и с телефон, по-лесно свершва работата си. Но и ти, сиро-махът, трябва да направиш всички усилия, да придобиеш телефон, радио. Има за¬дачи в живота на човека, които трябва да се постигнат още сега. Човек не трябва да гледа лековерно на нъщата, да от¬лага реализирането им за далечното бхдеще. Вервайте, че още днес можете да постигне¬те своит идеали: да станете учени, силни, здрави, свободни хора. Изгубите ли днешнит условия. мж.чно можете да се вернете към тях. Чуете ли Божия глас, тръгнете след Него още днес. Отложите ли изпълнението на това, което Той ви казва, вие едновремен¬но изгубвате и добрит условия. Като ученици, вие трябва всеки момент да използувате динамическата сила на вашата мисъл, чрез нея да влъзете в връзка с силит-Б на природата. Тя е готова да да¬ва на разумнит изобилно, за да могат да работят. — Дали и Бог е съгласен с то¬ва? — Що се отнася до успъха, до доброто, до напредъка на човека, Бог всъкога дава с!ласисто си. Не само днес, но от начало-

106 то още Бог е пожелал доброто и напре¬дъка на чов-вка и в всички случаи му съ¬действува. Бог не съизволява в страдания¬та и нещастията на хората. Страдат ли, не¬щастни ли са, Т-Б сами са. създали това по¬ложение. Докато страцат, хората мислят за Бога. Престанат ли страданията, и тъ- пре-стават да мислят за Бога. Това не е ника¬кво убеждение, никакъв морал. И като стра¬да, и като не страда, и като здрав и бо-лен, чов'Ьк тр-Ьбва да има едно и също, неизменно в-Ьрую. Новото учение изисква от чов-вка работа и труд. 1Дом съзнателно ра-боти и се труди, той вевкога ще бъде радо-стен и весел. Да работи, да се труди, да люби, това са ред задачи, които чов-Ьк непрестанно тр-вбва да решава. Той тр-Ьбва да верши всичко по нов начин, за да има нови резултати. Верши ли всичко но стар начин, и резултатитъ- ще бъдат стари. Време е вече да се откажете от старо¬то. Колкото по-скоро направите това, толкова по-добре за вас. Старото не разрешава въ-просите. Разбол-веш ли се, не бързай ведна¬га да търсиш л-Ькар. Първо ще се обър-неш към себе си, дето се крие един от най-опитнит-в и видни лъкари. Той ще ти да¬де ценни съвети, които тр-Ьбва да изпълниш. Ако искаш да се изповЪдаш, вглъби се в себе си. Там ще намъфиш своя добъръ

107 изпов-Ьдник. Това не значи, че трябва да оти-дете в друга крайност, да мислите, че хо-та не са ви нужни. Не, понеже всички хора имат по един виден професор, или про-повътшик в себе си, последните ще се обе-динят в едно обшество и солидарно ще ви гюма! ат. Познава ли отделните хора, чов-Ьк ще познава и ГБХНИГБ вътрешни професори и проповедници. Като познава хората, съще- временно той ги обича. Всички напреднали сж-щества образуват едно велико общество, чле-новете на което взаимно си помагат. И тъй, човек не може да познава своя ближен, докато не го обича. Щом го оби¬ча, той е готов на всички услуги и жертви за него. За тази цел той трябва да държи в ума си мисълта, че всичко може да се из-' прави, че всичко е възможно. Кога? Когато е сверзан с Бога. Вервайте в доброто и дръжте в ума си положителни мисли. Казано е, че трябва да имате верата на детето. Майка и дете отиват на църква, да се молят за дъжд. Детето казва на май¬ка си: Мамо, вземи чадър.—Защо? — Дъжд ще вали. Значи, детето верва, че като се мо¬лят на Бога за дъжд, молитвата им ще бъде приета. Майката не верва в резултата на молитвата. Тя си казва: Или ще вали, или нема да вали. Така гледат на нешата всички възрастни. Болният се моли на Бога да му

108 помогне да оздрав-ве, а същевременно си ми-сли : или ще оздравея, или не. Щом се обръ¬ща към Бога, човеж не трябва да фило¬софствува. Той трябва да държи в себе си положителна мисъл, че молитвата му ще бъ¬де чута, и той ще оздравее. Често хората сами се спъват. Т-в оча-кват помощ отвън, без да подозират, че в ттзх се крият велики, мощни сили. Една майка лежала известно време болна и все очаквала да стане нъкакво чудо с нея, да дойде някой отвън, да гури ръцетъ- си върху главата й, и тя моментално да стане. Един ден детето й се пъхнало под кревата да шрае. То драснало една клечка кибрит под кревата да търси нтлдо. но по невнимание чаршафът на леглото се запалил. Болната усвтила, че нещо горещо лъхнало към нея и от ужас, да не стане пожар, тя незабе¬лязано скочила от леглото си и в един момент се намерила на крака, но вече здра¬ва. От страха, който преживяла, станал осо-бен обраг в нервната й система, вслед-ствие на което тя оздрав-Ьла. Тя си казала: Добре, че не изгоръх. Но какво стана с ме¬не, не зная. От момента, в който стъпих на краката си, аз се почувствувах здрава. Значи, болестта е отишла заедно с чаршафа. Казвамъ- Природата е крайно разумна. Тя използува всички противоречия за добро. Щом знаете това, благодарете за всичко, кое-

109 то се случва в живота ви. За он"Ьзи, които любят Бога, всичко се обръща на добро. — Бог е Любов. Бог е Мх-дрост. Бог е Истина. Божията Лю¬бов, Божията Мхдрост и Божията Истина пребъдват с нас. 6. Лекция от Учителя, държана на 3 октомврий, 1929 I. София. — Изгр-Ьв.