Разлика между версии на „Действието на музиката“

Версия от 07:13, 10 март 2009

ДЕЙСТВИЕТО НА МУЗИКАТА

,,Добрата люлитва"

Пишете върху темата „Отличителните черти на здравето и на болестта".

За да бъдат нещата ясни, поставяйте ги в една и съща форма. Тази форма може да бъде не толкова съществена. Да кажем, че един предмет е тежък, а друг - лек. По какво се отличават? Има разлика не по величина, а по тежест. Празното и пълното шише по какво се отличават? Празното тежи по-малко, а пълното тежи повече. Във формата имат ли някакво различие? Празното и пълното имат съща форма. Значи разликата тук седи в тежестта.

Като пишете някои теми, не правите никакво различие, не съпоставяте нещата както трябва. Съпоставяте ги безразборно.

Вземете буквите „о", „е", „а", „и", „у". Онзи, който ги разбира, ще ги напише по друг начин. Някой казва: ,.Мога да туря буквата ,,у*' гдето и да е." Не е така, не можеш да туриш буквите „о", „у", „а", „и" гдето искаш, не може по всякакъв начин. Ти можеш да ги пишеш малки или големи, може да ги пишеш както искаш, но не можеш да ги туриш гдето искаш, никой няма да те разбере. Ако туриш „у" не намясто, могат да те турят за десет години в затвор в някои случаи, десет години можеш да опъваш каиша. Например ако кажеш: „Убих!, тогава няма ли да отидеш

154

в затвора, че не си турил „у" намясто. А пък можеш да туриш буквата „и" там, че да отидеш в Царството Божие. Някой идва при мен и ми казва: „Как да вляза в Царството Божие?" Ако знаеш да туриш „и" намясто, ще влезеш в Царството Божие, а ако не знаеш, ше стои вън. Защо е така? Аз ви навеждам само да мислите. Не можеш да туриш „у" или „и" гдето искаш. Ти казваш:„Аз мога да правя каквото искам." Не е така, ни може да правиш каквото искаш. Казвам: „Мога да мисля каквото искам." В някои случаи можеш да мислиш каквото искаш, а в някои случаи не можеш да мислиш каквото искаш. Питам, ако те хване някоя болест, можеш ли да мислиш за каквото искаш? Боли те корем, ти можеш да мислиш за корема. Някой иска да мислиш за друго, ти казваш: „Чакай да ме отболи коремът, че тогаз." Като болен ще пееш песента на болния, но кой обича песента на болния? Вие искате да бъдете облечени хубаво, с хубава шапка, обуща и прочее. Съгласен съм, защото и природата има мода. По-голяма модистка от нея няма. И като види човека, тя веднага му туря мода.

Аз турям тези линии като пътища, по които звуковете се проявяват. У ШИИ Ти казваш: „Аз искам да мисля право." Как ще мислиш право? Трябва да

разбираш законите на мисълта. Без да

О разбираш законите на мисълта, ти

мислиш, но твоята мисъл ще бъде не-

д одялана. Всеки от вас може да [пее],

^ но друго е онзи, който е учил музика.

И единият, и другият пеят, но каква

г голяма разлика има. Ти казваш: „То

се разбира и без много учене." Не се

разбира. Ако ходиш в училище, без да

|/| ——— учиш, то е друг въпрос, но ако ходиш

и учиш, тогава разбираш. Онзи, кой-

155

то учи, разбира много работи. Онзи, който е учил десет години изкуството да рисува, и онзи, който никак не е ходил на училище по рисуване - каква разлика има между двамата!

Вземете един поет, който е свършил университет и пише хубаво. И друг някой е поет, и той пише, но не така хубаво. Онзи, който не е свършил училището, не може да пише хубаво. Вие казвате - и без училище може. Не може без училище. Вие сте на скамейката тук. Нашари те учителят на общо основание. Бил го учителят, защото не си учил урока. Неразположен си духом - бой си ял. Разположен си - похвалил те е учителят. „Криво ми е днес" - казваш. Ние изясняваме нещата някой път, така както не са. Казваш: „Страдам." Защо страдаш? „Баща ми не е оставил пари." Друг човек, и той страда. Баща му е оставил пари, но пак страда? Защо страда? Защото не е ходил на училище. И трети страда. Защо? Свещеник е, но няма енория, няма кому да служи. Четвъртият, и той страда. Защо? Той е млада мома, която няма на кого да кади тамян или няма кому да пише писмо. Няма един, който да я слуша. Тя нямала учител. Защото в дадения случай любовта я разглеждам така Една мома се влюбила в някой момък. Всички казват: „Тя се влюбила в момъка." Много криво разглеждате въпроса. Аз разглеждам така: тази мома отива на училище, и онзи, в когото тя се е влюбила, е професор. И като пише тя първото писмо, той ще се произнесе дали тя е писала хубаво, дали ще отиде в затвора за десет години, дали ще влезе в Царството Божие, или в ада някъде. И като разглежда той писмото, пише й отговор. И ако не й отговори, тя веднага ще си намери друг професор. Разлюбват се хората. Защо? Или ученикът е напуснал учителя си, или професорът изпъдил ученика си. Разглеждайте нещата обективно както трябва.

156

Вие нямате понятие, какво нещо е влюбване. Как може да се влюбиш, в какво ше се влюбиш? Ами когато турят един юлар на главата на един вол и го поведе господарят му, тогава казват, че се влюбил волът. Какво се влюбил? Един юлар има шипове от желязо направени, и шиповете стягат вола, няма ли да вървиш? Оттатък ще минеш. Ако вървиш добре, шиповете няма да те стягат, но иначе те бодат. Да допуснем, че ти си една сестра на четирийсет години, била си мома на двайсет и една години. Ти питаш за влюбването, какво е. Тази работа я знаеш, защо питаш? Защото преди деветнайсет години и ти беше мома. Тогава на тебе туриха юлар, и сега на тази мома турят юлар. Твоят юлар може да е бил по-къс, този - по-дълъг. Може едното шише да бъде по-малко от другото, но съдържанието е важно.

Питам, защо е изпратен човек на земята? Да се влюбва ли? Ни най-малко, то е изключително условие. Паднал някой и си счупил крака. За това ли е изпратен, да си счупи крака?

Вие сте българи. Когато българинът пее една стара песен, от тъжните песни, те какво изразяват? Тъжните песни са песни на старите хора, а пък младият ще пее, ще скача и ще кляка. А пък старият не кляка. Защо българинът кляка, като играе, е, не може ли без клякане? Ще клекне и ще подскочи пак нагоре. Казачокът е една българска песен, българско скачане. Българите живели, дето са казаците, и казаците са научили това от българите. Само българите скачат. Няма друго съшество, което скача. Хубаво, ако вие седите на един стол, и ако ви пуснат един електрически ток, и вие скачате. Питам, защо ще скачате? Българинът казва така: „Щом се намерите натясно, скачай." Ти дойдеш до една река. няма мост. няма това, няма онова, дълбока е реката, да я прекрачиш не можеш. Тогава се завтичаш и я прес-

157

кочиш. Питам, с едно подскачане какво става? Нищо не става. С едно подскачане можеш да се избавиш от една голяма беля, а можеш да си намериш друга беля. Ако не знаеш как да скачаш, тогава цяла беля можеш да си намериш на главата. Скачането може да бъде в човешките чувства или в човешките мисли. Това е фигуративно казано.

Та главното нещо сега е: ще се учите да мислите правилно, защото всяка една мисъл, която е влязла във вашия ум, ще остави известни последствия. Също така - всяко желание и всяка постъпка. Дали знаете това, или не, това е без разлика. Някой пише тема „Моето пеене". Пеенето е цяла философия, не е проста работа. Ако на някого от вас дадат да развие една тема по пеенето, какво ще кажете по пеенето? Ако ви дадат темата, да развиете една реч по пеенето, какво ще кажете? В сегашната музика има седем ноти. И колко полутонове има. Може да повишите „до", но не може да го понижите. „Ми" може да го понижите, но не може да го повишите. „фа" може да го повишите, но не може да го понижите. А някои тонове може да се повишат и да се понижат. Някой път в живота ви музиката ви може да ви спаси. Музиката се прилага като условие, да знаеш да живееш. Музиката, това са възможности, да знаеш как да живееш. И ако аз се намеря в трудно положение, веднага ще изменя музикалните отношения на живота си, ще изменя гамата и ще дойда в друга една гама. Но ако не знаете как да измените гамата си, то е друг въпрос. Вие искате всички да забогатеете. Това е „фа". Основният тон на земята сега е „фа". Днешният живот е основан на „фа". При „фа" не можеш да имаш понижение, а повишение. Ти искаш да забогатееш, светия искаш да станеш, учен искаш да станеш - това е „фа". Когато не забогатееш, значи не си взел истинското „фа".

158

Сега аз ви говоря на един език, който не разбирате, и радвам се. че не го разбирате. Някому говориш, и не се изправят работите му. Когато пея, ще намеря някой човек, който е красив. Аз виждам нотите по неговата глава и тогава започвам да пея. Като видя един човек, веднага започвам да солфе-жирам, започвам да пея, но това е моя тайна, не мога да ви разправям това. И зная кой е авторът.

Сега къде са турени нотите? На много хубави места са турени те. Той има парче за свирене. Двама души щом се познаят, музикално са прочели и изс-вирили тези парчета. Ако ти не можеш да разгадаеш как са наставени тоновете на човешкото лице, не можеш да разбереш човека, и ако той не може да разгадае нотите, които са написани върху тебе, и той не може да разбере. М ще трябва да вярвате в това, което ви казвам.

Аз ви давам сега едно правило. След като проверите и намерите, че не е право, тогава нямате право да не вярвате. Преди да проверите, нямате право да се съмнявате. Сега ще вярвате, както аз ви казвам. Дали е право, или не, ще проверите после след години. Може да е право, а може да не е право. Ти казваш: „Той не пее хубаво." Отгде разсъждаваш така? (Учителят пее тона „до".) Право ли е? (Учителят пее тоновете „ре", „лши, „фа".) Вярно ли е? Всички вземете „ре" изведнъж. Сега вземете „фа". Право ли е? Где ви е камертонът? Всички трябваше да имате по един камертон. Всички изпейте „до". Всички изпейте „до", „ми", „сол", ..до". В това .,до" му липсва нещо сега, липсват му две трептения. Има неправилност, понеже времето е малко по-сухо и гласът не може да излиза правилно. Има едно колебание вътре в тона. Някои от вас някой път се колебаят, когато направят нещо. Тонът ви в дадения случай не е верен.

159

Буквата ,,у" трябва да поставяте там, дето трябва. Също така и буквата „о". Как ги наричате тези букви? Те са гласни, отворени звукове. Това са пътища, които отварят пътя на съгласните букви. Съгласните са мълчаливите букви. Гласните, откъдето минат, разправят. Те са крайно тщеславни. Например „а", „о", „у" и прочие, аз ги наричам букви на славата, букви на човешката слава. Имаш пет условия да придобиеш славата. По пътя на „у", „о", „а", „е", „и" - това са пътища да придобиеш своята слава. Но как? Ако знаеш как да ги пееш. Можеш да се прославиш в един ден. Ако изпееш звука „у" както трябва, то ти веднага ще имаш слава, но ако не знаеш да изпееш хубаво, тогава ше изпееш „о". Ако и „о" не знаеш, тогава ще изпееш „а" и тъй нататък. Това са разумни светове, нищо повече.

В тези светове живеят същества толкова богати и толкова умни, че ако влезете там, вие ако сте един бедняк, тези-онези там ще те съжаляват и веднага ще дойдат. Това не им коства много. Този ви даде десет хиляди, онзи ви даде десет хиляди и след малко време вие сте облечени добре, имате средства, и книги си имате, и на училише ще ходите. Съществата, които знаят пеенето, те всеки човек го турят намясто. В дадения случай вие не знаете в музикалната гама на кое място се намирате. И при това не само да определиш в дадения случай какъв тон представляваш, но и колко време завземаш. Например една нота може да бъде цяла, половина, една четвърт, една осма, една шестнайсета, една трийсет и втора, една шейсет и четвърта. една сто двайсет и осма - много бързо, като някой барабан вървите. Трябва да знаеш какво време трябва да завземаш, какъв интервал трябва да има между един тон и друг. Този интервал може да бъде по-тесен или по-широк.

160

Питам, при едно увеличение на интервала какво придобиваш? Добиваш нещо. При един намален интервал губиш нещо. При умалените интервали се добива нещо, но какво се добива? Не че трябва да знаете, но се добива нещо, което вие не знаете. Не е лошо, че не го знаете, но имате една възможност да го научите. Не само да го научите, но имате възможност и да го приложите.

Да ви дам един начин за сравнение. Теб ти дават една семка. Семката може да се разгледа. Това е една нота. Не знаеш името й, дали е „до" и прочее. Като се каже „до", това още не означава същността на тона. Вие трябва да намерите почва, в която да турите семката. Не знаеш каква е семката. Ще намериш почва да я посееш. Тя трябва да изникне, да израсне, да цъфне, да завърже плод и като вкусите плода, само тогава ще знаете каква семка е тя. Значи, докато тя не израсне, докато не цъфне, не може да я разберете. Цъфтенето е един метод на музиката. Но вие още не знаете същността на семката, кой тон има тя. След като я вкусите, веднага казвате: „Това е круша." Крушата вече определя каква е нотата. И тогава ще знаете в коя гама е поставена крушата.

Да оставим тази работа сега за по-после. Онзи ефект, който крушата може да произведе във вас, това е вече едно музикално отношение. Щом изядете един плод, онова, което плодът произведе във вас, това е вече музикално състояние. Не бързайте да ядете плода както и да е. Ще бъдете внимателни. Цигуларят ще погледне нотите, които са наредени, и той трябва да спазва интервалите, като свири. Той може да свири по-бързо и по-полека. Някой път, като свири по-полека, не разбира. Някой път той започва полека. Като научи песента, свири я много бързо. Но той трябва да свири нито много полека, нито много

161

бързо. Има един интервал, един начин за свирене, та всеки, като го слуша, да му е приятно на ухото.

Всички хора имат желание, щото близките им да имат добро мнение за тях, да ги обичат. За да обичаш някого - трябва да има един повод. Какъв е поводът на обичането? Когато обичаш баща си, какъв е поводът? Или какъв е поводът, с който обичате майка си, брат си, сестра си? Има един повод. Баща си обичате защо? Защото ви е баща. Ако баща ви е дал нещо хубаво, вие не може да не го обичате. Баща ви е бил красив човек, хубаво построен, с отлични уши, нос, очи, брада, телосложение - всичко това той ти е предал. Като погледнете баща си, вдъхва ви едно доверие. И понеже той е във вас, имате доверие в него. И заради хубавото, което баща ви е дал, вие го обичате. И от своя характер ви е дал. Погледнете майка си и я обичате. Защо? И тя ви е предала нещо. Най-после погледнете на сестра си и на брат си - и те са ви предали нещо. Срещнете някой брат, когото обичате. Не може да обичате някого, който нищо не ви е предал. Вие обичате един учител - предал ви е нещо. Отивате в музикално училище. Един професор ви е дал нещо, дал ви е една система, и целият ви живот се е повдигнал с това.

Ние обичаме Бога. Защо? Защото ни е дал всичко. Всичко това, което имаме, ние го дължим на Него. Има много неща, които Бог ни е предал, и върху това съзнанието ни не е будно още. И тепърва ще се пробуди съзнанието в нас за това, което Бог ни е дал. Той Сам иска да ни пробуди съзнанието върху това.

Има нещо, което може да ви спъва. Някой от вас ще каже: „Колко невежи сме ние, колко не знаем." Не е въпрос за това, но въпросът е, какво може да знаете. Не какво знаете, но какво може да знаете. В даден случай какво може да придобиете в бъдеще. Малкото, което може да придобиете сега, е важно. А

162

многото ще придобиете в бъдеще. Малкото, което може да придобиете сега, ти причинява радост.

Да кажем, че някои от вас са много музикални и искате изведнъж да навлезете дълбоко в музиката. Който иска да учи музиката, нека следва академия четири години. Там има професори, които разбират, и ще ви разправят чудесни работи. Но аз ви говоря за една система, която съществува в природата, и тя изисква време. Някой казва: „Аз мога и без учението на света, и пак да се повдигна." Трябва едно разбиране. В света няма никакво учение. Учението на света е учение на природата. Те са го взели от природата, и казват, че е учение на света, но те са го взели на заем. В природата има едно учение, и то не може да бъде нито светско, нито духовно. Едни хора се наричат духовни, а други - светски. По какво се отличават духовните и светските хора? Светският човек си позволява всичко, а духовният не си позволява. Светският човек ще седне на една маса, ще заръча една чаша бира, ще си извади една табакера, ще запуши една цигара, ще си накриви килимявката или шапката. Ако е религиозен човек, ще седне, смирено ще пие една чаша вода или ще заръча чай или много тънко кафе. Единият седи като някой смирен, а другият - по-надменно, и казва, че той е светски човек. Духовният човек, като върви, гледа да не настъпи някоя мравка, държи се все за правилата, да не сгреши, а пък светският гледа през куп за грош. Духовният човек, като срещне някоя мома, ще си мине, а пък светският човек ще я прегърне. И като го хванат да го съдят, той ще завърти оттук-оттам, по този член, по онзи член от закона, и ще се освободи, а пък религиозния, и да е невинен, пак ще го осъдят. И като излезе, светският е весел и казва: „Освободих се." Съдията осъди духовния и му казва: „Трябва да бъдеш малко светски."

163

В природата има един начин, който е чудесен. Светските хора в тоя свят стават религиозни в другия свят. Духовните хора тука ги затварят, а пък светските хора в онзи свят ги затварят. Светските хора в този свят ги освобождават, а пък религиозните хора в онзи свят ги освобождават.

Всеки е влязъл в затвора, понеже не е знаел какво да направи в дадения случай. Вие казвате: „Онзи човек се е повдигнал." Какво разбирате вие под думите „повдигнал се е"? Вие разбирате следното: уредил си работите временно, но не постоянно.

Питам сега. Имате един голям циклон. Вие сте уредили вашите работи, качили сте се горе на планината и сте запели песен, българска песен сте запели. Аз съм долу в долината. Иде един голям циклон, който ще повдигне всичко. Какво ще стане с тези, които са на планината? Ще стане това, което стана с двамата видни английски туристи, които искаха да стигнат до Монт Еверест, и отидоха, и не се върнаха. И ако вие отидете, и не се върнете, ще построят един паметник на вас. И много хора ще изгубят живота си на Монт Еверест. Отиват, и не се връщат, и казват за тях: „Голям пътешественик беше." Голям пътешественик, който е изгубил живота си.

Сега питам, ако вие хвалите една певица, че била много даровита, че имала отличен глас, и ако тази певица е бедна и не може да изкара прехраната, питам, добра певица ли тя? Добрата певица трябва да си изкара прехраната. Щом не си изкарва прехраната, тя не е певица. Добрата певица всеки трябва да я слуша. Ако всички я слушат, тя е добра певица. Щом не я слушат, тя се самозаблуждава, тя не може да пее. Че ако аз дойда с пението си във вашата къща, дето лежат двете ви дъщери, и лекарят казва никакъв шум да не се вдига, този лекар прав ли е? Този човек се нуждае от музика. Аз започвам да пея.

164

Болният е в безсъзнание. Аз започна тихо, и след една песен болният се събужда. И като му попея, после усилвам своята песен, и той стане. И седне на леглото. Като му попея още, той стане от леглото. Публиката отвън за какъв ще ме счита, като попея на тези двама болни и те оздравеят? Някой ще възрази, че това станало случайно. И на друго място ще пея, ще им кажа: „Елате на друго място да пея." И същият резултат. Оттам ще отида на трето място, на четвърто място и тъй нататък. Гдето има болни, ще ме викат и ще ми плащат. Сега няма да бъда аз религиозен, да кажа: „Даром ще пея." Аз ще им кажа: „Аз с пари не пея. Аз дарявам, но искам и мене да даряват. Искам и мене да дарите." Аз съм за даряването. Казано е: „Даром сте взели и даром давайте." Това е правилото. И всеки, който е пял, без да го дарят, той не трябва да прави така. Никога не пейте без дар. И ако не ви дарят някъде, не си отваряйте устата. Вие кажете: „Като си отворя устата, трябва да ме дарят, да има баница. Щом няма баница, не си отварям устата."

Искам да ви наведа на една права мисъл. Ако не пеете „фа" правилно, никакъв дар няма. Не се занимавайте с посторонни работи, не се занимавайте с вехториите на живота. Дойде някой, иска да ми даде някоя стара баница отпреди четири-пет дена. Не я бутайте. Баницата, като е престояла един ден, не я бутайте. Като отидете вкъщи, тогава да наточат баницата и да я изядете. Баницата да бъде топла, и хляб - топъл. Не са ли топли, ако са от няколко деня, кажете: „Това не е за певец."

В музиката има едно правило. Веднъж можеш да стоплиш яденето. Втори път да го стоплиш, това е вече прегрешение. Ние разбираме под тези думи следното. Само веднъж можеш да обичаш човека, два пъти не може да го обичаш. Това е закон в при-

165

родата. Който каже, че два пъти може да обича човека, той не знае. Това е правило. Това е по Бога -веднъж. В Бога няма това нещо - два пъти. Веднъж. Това разбирам под думите: „Яж баница сега направена." И след като ядеш, аз ще видя дали си музикален. Щом изядеш всичката баница, музикален си. Щом не можеш да я изядеш, не си музикален. Ще изядеш баницата, няма да оставиш троши-ца в тавата. Щом се троши тази баница, онзи не я направил както трябва.

У всинца има известни понятия за живот - такива, каквито не съществуват. И в училище разни професори имат различни теории спорни. Съществува това и в музиката. Онези от вас, които не са учили музиката, четете музикални съчинения. С хиляди томове има написани. Вие все трябва да се спрете върху музикалните съчинения. Все таки някой път ще дойдете да учите музиката, но отсега почнете да се приготовлявате. Вие казвате: „Остаряхме." Много добре. Младите казват, че още не са достатъчно възрастни. На младите още гласът им не е добре оформен, не могат да пеят.

Тогава какви са основните черти на човека, за да пее? Ето тук е музиката. (Учителят показва на главата на една сестра къде е центърът на музиката.) У тази сестра не е развит музикалният център, понеже не е работила върху него и не може да разпредели интервалите, а ако беше станала ком-позиторка, щеше да разбърка интервалите. Но за в бъдеще има да учи. Тя се е занимавала с тези работи до известна степен. Тя е търсила идеите, смисъла на музиката, но до външната форма на музиката още не е дошла.

Вие искате да бъдете красив. Човек не може да бъде красив, ако не е музикален. Красота без музика не може да се постигне. Музиката е един предмет за

166

моделиране на външните форми на тялото. И здраве без музика не може да имате. Вие не може да имате здрави мускули, ако не работите с музиката. Това е един метод, по който трябва да се работи. И ако нямате този музикален начин, мускулите ви ще бъдат хилави, и мозъкът ви ще бъде хилав. Трудно е човек да бъде всякога музикален, защото лесно се менят състоянията. Това са гами вътре. Всяко състояние е една гама. Преминаваш от една гама в друга.

Искате да направите някому добро. Вие трябва да изберете един тон за доброто. Дадат ви една задача. Да допуснем, че сте една стара сестра. Избрали сте да направите добро на един млад момък на деветнайсет години. Деветнайсет вземам като едно красиво число, което можеш да направиш нещо навреме. Този момък е на деветнайсет години. Ти си една сестра на четирийсет и пет години. Какво добро ще направиш на този млад момък, кажете ми? Или да кажем, че е един брат на четирийсет и пет години - какво добро ще направи на една сестра, на младата мома на деветнайсет години? Вие ще кажете: „Ето изкушението." Това, което ще направиш на младата мома, трябва да го направиш с любов. Как ще го направиш с любов? Ще разложиш тази дума „любов" в даден случай. Вие сте богата сестра, разполагате с няколко милиона. Той е един способен брат, младеж, беден, така че на тази възраст не може да направи нищо. Има скъсани обуща и заставен е. Няма баща, нито майка, нито сестри, но е способен. Могат да се явят у вас много изкушения.

Сега не искам да ви кажа где може да направите музикални погрешки. Може да направите много музикални погрешки, да турите знаци там, дето не трябва, да турите диези или бемоли, да повишите или да понижите гдето не трябва. И зависи от тази

167

сестра, която ще направи добро, цялото бъдеще на този момък, зависи животът му. Вие ще дадете направление на живота му, но с това ще се повдигнете и вие. Ще бъде цяла симфония. Ще се повдигнете от това, че сте направили симфонията както трябва. Това ще бъде твоята теза. Също така и братът, който направи добро на деветнайсетгодишната мома, и той ще се повдигне. Кое е важното, когато ви дадат една задача, да направите едно добро? Едно добро определя цял ход. Доброто не е нещо статическо, само веднъж да се направи. Доброто, веднъж направено, то си остава вече добро. То се отваря вече един път, почва един строеж, ти си вече осигурен. Сигурността е в доброто. Ти си сигурен в своя бъдещ живот и имаш правилен път, по който можеш да се развиваш. Музикално ще се развиваш. По този музикален път ще минат всички велики добродетели на живота, които ще те повдигнат. Това са начини, по които човешката душа се развива. Човек от този свят трябва да премине в другия свят, за да приеме всичко това, което Бог е вложил в него.

Сега вие искате да учите, искате засега да се спасите. От какво да се спасите? Искате да се спасите от някоя буря, да влезете в някоя хижа, в една къща, но след като премине бурята, какво ще правите вкъщи? Във време на бурята къщата е намясто, но след бурята ще излезеш от нея.

Сега да се повърнем към нашия въпрос. Каква нота да изпеем с буквата „у"? „Фа" има пет качества. „фа" има качеството на „у", „о", „а", „е", „и". Някой казва: „Да съм богат." Богатият човек е свободен. Не глупавият богат, а умният богат е свободен човек, понеже умният може да живее. А глупавият човек не е свободен, понеже няма избор в богатството, не знае как да употреби своето богатство. Какво представлява буквата „у" в дадения случай? С този знак „у" ста-

168

рите египтяни са изобразявали човека в движение. В йероглифите те са представяли човека.

Ху

Този знак е обърнат надолу. В латинската азбука са го обърнали нагоре. Българите го пишат така. Това е действието на човешкия ум. (Десният крак.) А пък левият крак, това е човешкото сърце. А пък двете заедно, това е пътят, по който човек трябва да върви, това е човешката воля. Извършената работа - това е човешката воля. Човешкият ум се проектира в десния крак, човешкото сърце - в левия крак, а пътят е волята. И като ходи човек, вие ще видите как той мисли. Някои имат къси интервали, а някои - дълги. Ако от двама хора трябва да изберете приятел, кого ще изберете, с големи или малки интервали? Терцата колко тона има? (Два.) Да кажем, че една пиеса почва в терца, с един интервал от два тона. Трябва да прескочите два тона. А турите интервал още половин тон - ще стане увеличена терца. Ако намалите този интервал с половин тон, ще имате умалена терца. Ако увеличите терцата, какво ще придобиете? Какво се придобива от увеличена терца? Кварта. На много сестри тук говоря на френски език.

Всяка една мъчнотия, в която се намирате, това е един подтик в природата и ако ти разбираш в кое направление да туриш този подтик, ще се ползваш. Може би тази мъчнотия да е необходима, за да понижиш или да повишиш интервала или с други думи казано - да вземеш страната на своя ум или на своето сърце. Защото при понижението взема участие сърцето, а пък при повишението взема участие умът. Можеш да разрешиш въпроса или с ума си, или със сърцето. Ако разрешиш с ума си, ще имаш едни резултати. Те са добри. Ако ги разрешиш със сърцето си, ще има други резултати. Пак са добри.

169

Но може да направиш с ума си или със сърцето си една погрешка, и тогаз ще се яви един дисонанс. Ако ти в една терца не можеш да постигнеш работите и направиш една погрешка, тогава следващия път с кварта може да поправиш работите. Що е кварта? Квартата поправя погрешките на терцата. После иде квинтата. Квинтата поправя погрешката на квартата. Нерде Шам, нерде Багдад.*

В моя ум е така, но умът на музикантите другояче разбира това. И те са прави, не казвам, че са криви. Както е построена музиката, те са прави, и аз съм прав. Те изхождат от едно положение, а аз изхождам от друго положение. От положението, от което аз изхождам, аз съм прав. И от положението, от което те изхождат, те са прави. Аз мога да се примиря. Глупавият и умният човек по това се отличават. Умният човек се отличава по това, че в една мъчнотия може да се примири със своя неприятел, а глупавият не може, понеже умният знае как, а глупавият не знае как. Следователно всеки, който не може да се примири със своя неприятел, е глупав човек, а който знае, е умен човек.

Много пъти в музикалната академия дават някоя тема за разрешение. Някои гледат, гледат, и не могат да я разрешат, и им турят слаб. Някой път в живота не можеш да разрешиш някоя тема, и тогава ти турят единица или двойка.

Вие започвате една песен с вашето сърце. Какви са задачите на сърцето? Трябва да придобиете известна дълбочина и устои на чувствата ви. Вашите чувства трябва да се огъват, но нивга да не се прекъсват. Могат да се огънат, да се разтегнат, но трябва да пазите никога да не стане прелом в чувствата

• Нерде Шам, нерде Багдад, (от тур.) - Къде е Шам, къде е Багдад. Много далече.

170

ви. Може да придобиете каквато дълбочина искате, да се огъваш. Колкото по-голяма дълбочина добиваш, в твоя полза е. Защото като се огъваш, онзи неприятел, който те атакува, той не може да те атакува вече. Разтягат се твоите мисли. Дълбочина ти трябва в чувствата. В някои случаи ви трябва висота в ума ви. Колкото по-високо можеш да се качиш, толкова по-добре е. Неприятелят на голяма височина не може да отива. На две места ще бъдеш неуязвим - на големите дълбочини и на големите височини. Как да кръстим тези два противоположни полюси? Тях ги наричат полюсите на човешкия живот. Това са човешкият ум и човешкото сърце. Някой път полюсите са много близо. На земята ние имаме северен и южен полюс, но това не е точно казано. И всяка частица има полюси. Може да са един до друг. Разстоянието между тези два полюса може да се увеличи. Тогава те се отдалечават, има разтягане. Като се увеличава формата, разстоянието между полюсите се увеличава и обратно.

Ако някой път вие чувствате, че някой човек, когото обичате, се отдалечава от вас, вие сте в областта на поляризиране. Това е един музикален метод, който туря големи интервали. Някой път разрешението е близо, а някой път разрешението е далеч, има големи интервали - изгубиш вътрешната връзка.

Обичаш някого, но той се отдалечава. Къде ще отиде? Ти казваш: „Той не ме обича." Тогава вие нямате понятие за любовта. Любовта е една пиеса, в която интервалите никога не се късат. Единственото нещо, при което интервалите не се късат, е любовта. Този интервал може да се разтяга до безкрайност, а и може да се [смалява] до безкрайност. Когато се разширява, да не се плашите. И когато се смалява, пак да не се плашите. Сега всички вие се изплашвате някой път от лошите условия на живота.

171

Лошите условия седят в неразбирането на пътищата, в които Бог ви постави. Бог може да ви постави в лоши условия, но мисълта, която е у Бога, е отлична, не е лоша. Но вие, като не разбирате пътищата на Бога, разбирате мисълта на Бога погрешно, и се намирате в едно смущение.

Например здрави сте, но дойде едно болезнено състояние, един умален интервал. Защото при болестта не може да се мърдаш. И ти, като не разбираш Божиите пътища, казваш: „Ще си умра." Какво значи умиране? Вие мислите, че ще отидете на онзи свят и ще ви съдят, ще дадете отчет, какво сте правили на този свят. И казвате: „Дано Господ ми подари още живот, за да довърша музикалната пиеса." Не си я написал още. Като отидеш на онзи свят, трябва да идеш с нещо, и ако не си довършил, то според закона на прераждането после пак наново ще те пращат на училище, с нови разноски и т.н.

Често вие се занимавате с шлагери. Какво значи шлагер? („Някоя популярна песен.") Малки па-сажчета. Това са някои песни, които лесно се разпространяват. Те са като инфлуенцата. Шлагерите аз ги наричам музикална инфлуенца - инфлуенца, която с бързина се предава, и всички я пеят, и всички кихат от нея.

Всички изпейте „фа". (Всички изпяхме „фа".) Сега вземете терца на тона „фа". (Всички изпяхме „фа" - „ла".) Да ви дам една картина, какво означават „фа" и „ла". Представете си първокласна баница, която искате да хапнете. Това е „фа". А пък „ла" е една зелена полянка с извор, хубава полянка. Като изядете баницата на това място, това е терца. При „ла" нещата са завършени - баницата може да се изяде. При „фа" баницата я носиш, топла е, но не я ядеш, но при „ла" я ядеш. „Фа" е направената баница, а пък „ла" означава хубавото място, гдето тя мо-

172

же да се яде. Има и други примери. Терца е отиване в училището, всичко отива добре. Това е повишена терца. А пък не върви добре в училище - това е понижена терца. И някой път тази терца има фатален край - напуснеш училището, без да свършиш нищо. Та във всеки момент терцата работи

Ти имаш да разрешиш една малка задача в ума си - една малка мисъл, едно малко желание. Ти трябва да знаеш как да го разрешиш. Разрешението върви по един закон - или ще намалиш, или ще увеличиш. Ние вървим от едно разрешение в друго, във второ, в трето, четвърто и прочее. Това е цял процес. Това е цяла една наука, да се занимава човек със своя вътрешен живот, да знае как да се постави, че да не съжалява. Някой път ние съжаляваме за това, за онова. Някой път ние се повръщаме към живота си и виждаме погрешките, и казваме тогаз: „Следващия път като се върнем на земята, ще направим правилно." Но това е въпрос в бъдещето.

Важното е в сегашния живот да имаме едно малко постижение. Някои напреднали души разбират това. Без учител и без предмет за учение не може. Ще отидеш при един музикант, който разбира, и ще ти покаже. Духовните хора казват: „Господ ще ни научи." Че как? Господ може да те научи чрез този, чрез онзи, чрез хиляди хора. Господ отвън няма специфично да дойде при тебе да те научи. В дадения случай - чрез когото и да е ще те научи, то е все едно. Но как ще възприемеш мисълта и как ще я приложиш, това е важното. Някой път ти дадат една задача - или да се примириш с някого, или ти да примириш двама души, които са се скарали. Някой път ти не искаш да примириш тези двама. Ти не искаш да вземеш страната нито на единия, нито на другия. Ако вземеш страната на единия или на другия, ти се опасяваш да изгубиш приятелството им.

173

Ти отиваш при едного и вземаш неговата страна, после отиваш при другия и вземаш неговата страна. Тези двамата не са добри един за друг. При такова положение какъв интервал ще се вземе? В дадения случай потребно ли е, или не е потребно да примириш твоите двама приятели? Някой път е потребно, а някой път не е потребно. Те сами трябва да се примирят. Някой път е твой дълг да ги примириш, а някой път е техен дълг - те трябва да разрешат задачата. Някой път мога да им кажа: „Вие трябва да се примирите." „Как?" „То е ваша работа. Аз имам всичкото желание, но тази работа е ваша, не е моя работа. Ако е до мен, аз зная как. Но колкото до вас -моя метод не мога да го приложа, понеже, ако го приложа на вас, вие ще изгубите своята свобода." Не че не мога да ги примиря - мога. Ще ги примиря по кой начин? Да допуснем, че двама души не искат да се примирят. Ще им кажа: „Вие ще се примирите ли?" Няма да се примирим. „Я наведете ги надолу!" И почвам да ги налагам и двамата. Бия единия и другия. И като дойдат до едно място, те казват: „Ще се примирим." И се примиряват, насила се примиря-ват. Като дойде до дървото, примиряват се.

И в природата е така. Бог може да примири, като дойде злото. Но работата е, че като дойдат добрите условия, пак идва разединението. Вземете един умрял. Щом дойде студът, той не се разлага, но като дойде топлината, се разлага. Защо ще примиряваш двама души, които после, като дойдат добрите условия, пак ще са в обтегнати отношения?

Та е важно да влезе живот в нас. Това, което организира живота в дадения случай, е музикалният тон. Това, което организира нещата, това е основният тон, от който всякога изхождате. Това, което съединява нещата, това, което повдига нещата, това са интервалите, а това, от което трябва да излезеш, то-

174

ва е основният тон. Щом имаш основния тон, имаш подтик. Любовта е основният тон. Тя винаги дава подтик. Даде ти подтик и ще те остави. Но любовта не е нещо, което постоянно тласка човека. Тя ще ти даде един тласък и ще види каква посока ще вземеш, и не туря никакво препятствие на пътя ти. Тя ти дава най-малкия подтик. Най-малкия подтик, който може да ти даде, това любовта може да го направи. В нея няма силни подтици. Но този подтик е от такъв характер, той има такава вътрешна сила, че ако ти обърнеш внимание, той ще те тикне много напред. Ти имаш малко желание, малък подтик да се учиш, да добиеш знание, и ако ти вървиш по този подтик, знанието ще дойде в тебе.

Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в себе си." Ако това не направиш, не можеш да прогресираш. Ако си меланхоличен и не пееш, как ще прогресираш? Започнеш ли да пееш, животът ти ще почне да се урежда. Животът ти е уреден, не че не е уреден, но ти мислиш, че не е уреден. Вземете „фа" и „ла". Сега да изпеем думата „добро" само чрез „фа". (Изпя-ваме.) Сега да изпеем думата „добро" в обратна терца - „ла" и „фа". (Изпяваме.) Сега да изпеем думата „добро" с повишена терца - „до" и „ла" диез. Сега, с умалена терца - „до" и „ла" бемол. Тях ги наричаме терца във възходящо и низходящо положение. В едната терца ти взимаш направление нагоре, а в другата -направление надолу. В едната терца ти се показва път нагоре, а в другата - надолу. Музиката при увеличение и намаление е съвсем друга. В единия случай се взима половин тон по-високо, а пък в другия случай се взема половин тон по-ниско. Интервалът се изменя. Да изпеем песента „Аз в живота ще благувам". Изпейте още веднъж тази песен, но по-тихо. Всеки един от вас да е концентриран, и като я пеете, вие сами да я слушате. По-тихо, по-вглъбено.

175

Ще ви дам едно правило, което пазете и го приложете. В даден случай вие искате да постигнете нещо. Това е естествено. Това е право положение. Това, което желаете да постигнете, е Божествено. Имате едно желание да постигнете нещо. Аз взимам едно желание, каквото и да е желание. Погрешката седи в начина, по който искате да го постигнете. Трябва да мислите върху начина, върху метода, който ще изберете. Ако дадете един правилен ход на това желание, вие ще имате едно благо, но същевременно ще знаете, че в окръжаващата среда всички души, с които сте свързани, и те имат едно желание. Следователно в дадения случай вие трябва да имате предвид, че и те имат право да се постигне тяхното желание. Но и те трябва да изберат метод. Постижението на вашето желание да не влиза в стълкновение с желанието на окръжаващите, на вашите близки, тоест то да не препятства за постижението на техните желания. Така ще желаете във вашата душа. Както вие искате да постигнете, да имате предвид, че и те имат това право. А пък някой път вие искате да постигнете и не знаете, че и те имат право да постигнат.

Например отивате двама при един планински извор. И двамата искате да пиете от извора. Въпросът е кой пръв ще пие. Допуснете, че единият е дошъл по-рано, но си почива, а вие сте дошли по-късно, но не спазвате правилото, вие искате веднага да пиете. Вие престъпвате едно Божествено правило. Онзи, който е дошъл преди вае, вие трябва да го чакате да пие. Вие имате право да пиете, но вие ще нарушите едно правило на свободата. Вие седнете да си починете. Както сте заморен, ако пиете, ще си създадете една неприятност. И при това, попитайте вашия приятел: „Вие пихте ли? Как ви се вижда водата?" А пък вие, без да го питате, отивате да пиете

176

вода. И той, ако е пил, може да ви каже: „Отлична е. И ще пиете, и ще кажете: „Много сте прави."' Значи и двамата имат тънък усет. Дайте право на другите със своя ум и със своето сърце.

Почитайте свободата на другите. Онзи подтик, който дава Бог на всеки човек, зачитайте го. Дайте и на другите свобода да следват подтика, който Бог им е дал. Каквото направление Бог им е дал, дайте им свобода да вървят. Някой път Бог ги кара да вървят в едно направление, а пък вие им казвате: „Не, в друго направление ще вървите." И ще се яви едно стълкновение, едно противоречие. Радвайте се на вашия път. Всичките си вървят по път, по който Бог им е предначертал да вървят. Никой никого да не отбива от пътя, стига направлението да е право, стига посоката, в която се движи, да е права.

Един предмет може да го разберете по който и да е начин, но гледайте да извадите правилно заключение. Например аз мога да дойда до „фа" по разни пътища. Мога да започна с други ноти и после да дойда до „фа", да не започна с „фа". Например някой автор е написал някоя песен, но той не е дал на „фа" много място - само на едно място е турил „фа". Аз трябва да го пея там, дето е турил. Ако аз го туря на три места в песента, аз ще изменя цялата й композиция. Няма какво да се безпокоим, „фа" ще го намерим на неговото място. В случая той ще е само на едно място. А пък ако са на три-четири места, пак ще ги намеря. На колкото и места да е, ще ги изпълня.

Какво означава „фа" в живота? Много работи означава. То означава „у", „а", ,.о", „и". ,.е". Означава, че можеш да бъдеш един ученик, който ходи на двата си крака. Означава един човек, който може да влезе в затвора. „О" означава, че можеш да бъдеш семка, която може да израсне, но можеш да бъдеш семка, от която нищо не може да излезе. ,,А" означа-

177

ва, че си бременен с някоя идея, от която може да излезе нещо, но означава и една бомба, която може да се пръсне и да разруши всичко. „Е" означава човек, който може да се роди и да направи всичко на земята. „Е" може да е и някой умрял вол.

На всинца ви трябва едно - за да се изучава природата, човек трябва да има един ум крайно про-зорлив, понеже природата е крайно интелигентна и не обича да бъбри много. Многото бъбрене, многото приказване не е хубаво. Природата говори много малко, тя не обича много да говори. И тези букви, и те не обичат да говорят много. Тя малко говори, повечето мълчи. Тя говори само при един случай. Само при един случай може да я заставиш да говори - или ще направиш една много голяма погрешка и тя веднага ще ти проговори, или ще направиш едно голямо добро. Щом направиш една погрешка, тя веднага ще ти каже нещо. И щом направиш едно голямо добро, тя пак веднага ще ти каже нещо. А щом не вършиш нищо, тя не ти говори.

Като се самоопределиш в една или друга посока, тя ще ти говори сладко или горчиво. Като направиш погрешката, тя веднага ще ти [...] даде един горчив бонбон. Тя е много сръчна. Щом си отвориш устата за зло, тя знае какво ще кажеш, и веднага ще ти тури горчив хап. И щом си отвориш устата за добро, тя ще ти тури едно сладко бонбонче в устата.

Та като се отварят устата ти, внимавайте.

„Отче наш"

7.10 часа

Девета лекция на Общия окултен клас

21 ноември 1934 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

178