Разлика между версии на „Същественото в живота“

Версия от 19:28, 4 март 2009

Същественото в живота

Животът има една реална страна, която трябва да се постави за основа. Вечните желания имат отношение към реалния живот, а временните – към нереалния. Например, едно от временните, преходните желания на човека е да стане цар, да заповядва на някого. Това е желание не само на хората, но и на животните. Тази е причината, че и животните се подчиняват на най-силното животно между тях, като на цар. Най-силният слон е цар на слоновете; най-силният лъв – цар на лъвовете, най-силният орел – цар на орлите; най-мъдрият човек – цар на хората. Мнозина желаят да бъдат царе, но не могат. Изобщо, човек се отличава с много желания. Не е лошо, че има много желания; лошото е в незнанието да реализира желанията си. Някой иска да бъде добър и, като не знае, как да прояви доброто, сам се изопачава. Човек, сам по себе си, е добър. Бог е вложил доброто в него още отначало; нищо друго не му остава, освен да се прояви такъв, какъвто е роден. Преди да познаваш това, което е вложено в тебе, ти трябва да изучиш своя организъм, с вътрешните и външните органи.

Човек има очи, уши, нос, уста, ръце, крака, стомах, гърди, но не ги изучава, не знае тяхната външна и вътрешна функция, поради което няма правилно отношение към тях. Някой казва: Трябва да се освободя от стомаха си. – Защо иска да се освободи от стомаха си? – Защото смесва понятието „търбух“ със „стомах“. Търбухът е място на нисши желания, а стомахът се занимава с възвишена работа. Ако задоволява нисшите си желания, човек живее в противоречия, от които мъчно се освобождава. Противоречията и отрицателните неща се дължат на Сатурна. Който се намира под влиянието на Сатурна, казва, че не вярва в Бога, на нищо не вярва. Той говори така, защото сам не се познава. Не само, че вярва, но вярата му отива до суеверие. Като чуе, че се продават лотарийни билети, веднага бърза да си купи поне един билет, да спечели нещо. Значи, той вярва във възможностит на лотарията, а не вярва в Бога. Вярата крие в себе си всички възможности на живота. Някой казва, че вярва в Бога, а се оплаква, че това и онова нямал. Това не е истинска вяра, но вярване.

– Защо страда човек? – Защото иска да се осигури. Някой се осигурява за сто години, без да знае, ще живее ли толкова години. Да се осигуриш, това значи, да носиш непосилен товар на гърба си. Природата осигурява живите същества само за един ден – от изгрев до залез слънце. Какъв сми-

38

съл има да натрупаш цъли купове книжни пари, които всеки момент могат да изгу-бят стойността си? Разчитайте на положителното знание, което никога не губи цената си. С това знание ще намерите скритото богатство в земята. Който разполага с истинското знание, от един декар земя може да изкара богатството на 20 декара. Ако посъе нивата си с жито, ще изкара едри класове, от които сто грама само могат да задово-лят глада на гладния, или да излъкуват безнадеждно болния. Това жито е обработвано с любов. Дето присжтствува любовта, там е изобилието и радостта. Житото на сегаш-нит хора е дребно, слабо, защото не жи-веят в любов. Т постоянно се крити-куват, обиждат, измъчвит се и, в края на краищата, всеки се оплаква, че животът е лош. Не е лош животът, но хората са станали крайни материалисти, уповават повече на материята. Не е лошо да верва чо-вък в материята, но същевременно трябва да верва в живота, като същина на Бога. Често религиознит хора, за да подчър-таят своята набожност, казват, че не се нуждаят от пари. – От какво се нуждаят? – От живот. На всеки човек е даден живот, но малцина се ползуват от него, както трябва. В това отношение, хората при-личат на онзи български адвокат, който пж-тувал от Търново за Севлиево; по пътя бил нападнат от разбойници. Т го обрали,

39

взели парит му и двата револвера, които но-*съл с себе си. Главатарьт на разбойниците го попитал: Защо носиш два револвера с себе си? –За „зор заманъ".– Какъв по-голям зор може да те сполети от този? Той носи два револвера, но не може да ги използува. Много хора имат пари, без да могат да се ползуват от тях. Едни хора имат знание, сила, живот, но не могат да се ползуват от тях. Други пък имат глас за пъние, но като дойде време да го приложат, не могат – нъкаква простуда ги хванала, поради което гласът им пресипнал. Ще кажете, че това се дължи на отсжтствието на култура между хората. Така не се говори. Това са. въпроси, които никоя раса досега не е разрешила. И бЬлата раса няма да ги разреши. – Какво означава бълият цвът? – Освобождаване от тъмнината на живота, от гж.стата материя. – Какво означава черният цвът?– Живот в гжетата материя. В далечното минало чернит хора пожелали да станат господари на света, поради което паднали тот-кова низко, че и доднес още не могат да се повдигнаг. Докато е в тъмнина, човек не може да направи нищо. Бъдещата раса ще реализира идеалит на цълото човечество. Тя е светла раса. Хората на бж.дещата раса ще имат две лица, ще виждат на всички страни. Т отдалеч ще предвиждат, кой мисли да прави зло и веднага ще му напишат пи-

40

смо, да го предупредят. Т& знаят, че никой няма право да изнасилва брата си, да мисли и верши зло.

Съвременннт хора са. ограничени в разбиранията си, поради което бащата казва на сина си: Ти трябва да ми бъдеш бла-годарен! Аз те отхраних, аз те спасих и т. н. – Никой никого не е изхранил. Слънцето е работило и постоянно работи върху живит същества, а Бог ги възраства и подържа живота им. Въпръки това, ще се яви чов&кът с своето съзнание, да казва, че той изхранил нъкого, или го повдигнал. Ако под „азъ" разбираш Бога в себе си, прав си. Но ако мислиш, че ти, човекът, си на» правил всичко, на крив път си. Каквото правиш, прави го в името Божие. Считай, че Бог в тебе прави доброто. Той помага и повдига хората. Той ги кредитира, а ти само се подписваш на полицата за поржчи-тел. Дадеш ли пари на нъкого, дай ги с до-вЬрие. Как ще разполага той с тях, това е негова работа. Знай, че този човек, преди да поеме нъкакво задължение към тебе, първо се задължава към Бога. Вложи доверието си в своя ближен и не се страхувай. И той ще ти отговори с доверие. Какво виждаме днес? Хората са недоволни едни от други и постоянно следят, на кого колко е дадено. Един се радва, че получил много; друг се оплаква, че получил малко. На едного се дава повече по две съображе-

41

ния: или защото може да използува даденото разумно, или го изпитват, как ще се справи с богатството. На друг се дава малко, за да го злставят да работи, да приложи дар~ бите и способностит си. Ако му дадат го-лт>мо богатство, той ще напусне училището и ще престане да се развива. НЬкой се оплаква, че освен една цигулка, нищо друго не е получил от баща си. Радвай се на цигулката си. Настрой я добре и започни да сви-риш, да веселиш хората, да ги заставинг да пеят и играят. – Не искам да стана цигулар. – Според мене, за предпочитане е да свириш и пЪеш, да си изкарваш прехраната с цигулката, отколкото да чакаш наготово да те хранят.

Какво прави природата? И тя пЬе и свири, и тя заставя хората, животните и растенията да скачат и играят. Достатъчно е да духне вятъръг, за да разиграе и хората, и животнит, и растенията. Дърветата се огъ-ват, клоновете пеят и свирят своята пЪ-сен. Ако вЪтърът не огъва дърветата, не навежда и не изправя растенията, т не биха се развивали. Това показва, че в природата има разумност. Благодарение на тази разум-ност, нищо не е произволно. Мнозина се пла-шат от бомби, бягат, крият се, да не ги изненадат. За да се запазят от бомбит-кг започват да се молят. Тв търсят Бога в страшни моменти на живота си. И това е добро. Иначе, т- никога нямаше да помислятъ

42

за Него. Страшно е, наистина, да те изненада бомба. И в природата има бомби, но резул-татитт» са добри. Снъгът, дъждът падат в вид на малки бомби, но всички живи същества ги очакват с радост. Т носят своето благословение. Даже и градът, който причинява известни пакости, носи своето благословение. Когато вали град, въздухът се озонира. Използувайте благата, които разумната природа праща на земята. В веЬко нещо се крие нЬкакво добро. Даже и в злото се крие известно добро. Това вижда само разумният човек, който може да различава нъщата.

Съвременните хора са склонни да виж-дат повече лошото и злото в свЬта, отколкото доброто. – Защо? – Защото не знаят, как да се пазят. Тв са обиколени от невидими същества, които не ги обичат и постоянно мислят, как да им причиняват пакости и злини. В това отношение, и смъртта е един от невидимит неприятели на чове-ка. Тя го обира, като разбойник, и го занася на онзи свет. Ако не любите Господа, ще ви ограбят и изядат. Обаче, казано е в Писанието: „Нвма да оставиш подобния си да види изтление". Значи, Бог нима да остави човешката душа да погине.

Днес от всички се изискза да рабо-тят върху себе си, да придобият повече светлина, топлина и сила. Това се постига чрез съзнателна, вътрешна работа. Ще работите, докато придобиете начин да превръ-

43

щате злото в добро. Само така ще разберете, че злото иде като възмездие на онзи, който не люби. Доброто иде като възмездие на онзи, който люби. Който люби, той е готов да работи, да учи, да придобива знания. Така ще поучите Божествения порядък. Следвайте пътя на любовта, която дава възможност на човека да познае Бога, своя ближен и себе си. Който следва патя на любовта, той може да изправи погрвшките си и да подобри своя живот.

Казано е в Битието: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята бЪше неустроена и пуста; и тъмнина бт> върху бездната. И Дух Божи се носъше върху водата". ( – 1 и 2 ст.). – Бог създаде небето и земята, но земята се нуждае от небето. Бог и разумният свет и доднес още устройват земята. И човек, съзнателно или несъзнателно, чрез космит на главата си, като чрез антени, възприема мисли от висшит свято-ве и продължава да се усъвершенствува. Ще кажете, че това не ви интересува, то се отнася до ученит хора. И вие сте били учени. Ако проследите историята на вашето минало, ще видите, колко томове научни и философски книги сте написали, колко закони сте създали, какъв ред и законност сте внесли в света. Ако някой се осмълявал да не изпълни волята ви, веднага получавал наказанието си. Сега сте дошли на земята инкогнито, да не ви познаят неприятелит ви. Вие

44

сте облЬкли дрехата на смирението и сте дошли като ученици – да учите, да възприемете новото знание и да изправите погръшкитв си. Следователно, като се срещате, не се питайте, отде идете и какво носите, но вижте, от какво се нуждаете. Ако един от вас е гладен, другият трябва да го нахрани. Като нахраните човека, той ще се разположи, ще се отвори и ще започне да ви разправя историята си, от която ще научите нови нъща.

Мнозина дохождат при мене и ме пи-тат: Отде идеш? – Оттам, отдето идеш и ти. – Аз нищо не зная за себе си, нищо не помня. – Влъз в архивата на своя жи-вот, дето е написана цълата ти история, и чети. Аз зная твоята история. Тя датира от времето на създаването на първия човек. Тогава ти си бил в рая, при добри условия, но един ден в райската градина влъзе адепт, в форма на змия, и те изкуси. И до-днес още носиш последствията на това изкушение. И змията пострада, но и хората, родени от Адам и Ева, още не са свободни от тази змия. Ще дойде ден, когато т ще приемат доброволно закона на любовта и ще му се подчинят. Който живъе в любовта, той е свободен.

Съвременнит хора имат криво понятие за любовта. Т смъсват чувствата и стра-стит си с любовта. Т се влюбват, же-нят се и мислят, че това е любов. Момъ-кът обича една мома и, за да я накара да

45

му обьрис внимание, той колъничи пред нея, нарича и божество, своя спасителка. Той е готов да се жертвува за нея. Момата го поглежда и си мисли: Ще видиш, какво божество съм! Нека се оженим, тогава ще се разберем. Момъкът колъничи, но и той си мисли, че това е временно. Ще дойде ден, когато тя ще колъничи пред него. Тогава ще ѝ покаже, какво е той. Момъкът и момата се гледат в очитв, но погледът им е мжтен, лишен от Божествената светлина. Момата не трябва да оставя момъка да колъничи пред нея; и момъкът не трябва да оставя момата да колъничи пред него. Защо да не отидат при един чист планински извор и там да колъничат? Защо да не отправят погледа си към Бога и на Него да уповават? Ще кажете, че като колъничат, момата и момъкът изразяват смирението си. Не е така. Смиреният човек не е слаб. От него и смъртта се страхува. Смиреният е свободен човек. Той е оби-колен с приятели, с които сподъля ми-слиг, чувствата и постж.пкит си. Той сподъля с твх стремежит на своята душа и дух. Какви по-добри приятели може да има човек от своя ум, своето сърце, своята душа и от своя дух? Който има тези четири приятели, той е богат. Около него всеки ден ще се групират все повече и повече хора, които ще му помагат. Приятелството се подържа чрез честност и разумност.

46

Ако не си честен и разумен, приятелит ще те изоставят. Дали си учител, свеще-пик, или търговец, ще бъдеш честен. Днес човечеството се нуждае от честни, добри, силни и справедливи хора.

Една бедна жена заболъла и се обърнала към лъкар за съвет. Лвкарьт ѝ препоржчал да пие по три лъжици на ден дървено масло. Обаче, тя нямала пари, да изпълни съвета на лъкаря. Помислила си, какво да прави, с какво да замъсти дървеното масло. Изведнъж ѝ дошло на ум да го замъсти с свинска мас. Понеже имала достатъчно свинска мас, тя я стопила и прекарала през една дървена цев. Значи, вмъ-сто дървено масло, тя пила свинска мас, но с вера, че ще се поправи. Наистина, в скоро време тя се поправила. НавеЬкъде разправяла, как замъстила дървеното масло с свинска мас и се излъкувала. В същност, свинската мас не е за препоръчване. Свинята е символ на краен индивидуализъм. Ако само една свинска клетка влъзе в чо-въшкия организъм, други четири-пет клетки трябва да я обиколят и пазят, да не направи нъкаква пакост. Свинскит клетки причиня-ват по-голями пакости, отколкото могат да свершат нъкаква полезна работа. Като знаеше това, Мойсей забрани на евреит да ядат свинско месо. Ако бъха приложили Мойсее-вия закон, евреит щъха да бъдат в по-добро положение, отколкото са днес. Но тв

47

приложиха само онъзи закони, които бъха в тяхен иитерес. Последователите на Мойсея разбираха много нъща буквално, поради което се натъкнаха на голями противоречия и недоразумения. Като се натъкнаха на закона за жертвата, евреит започнаха да колят агнета, овце, кокошки – да ги принасят в жертва, за да омилостивят Господа, но Той им отговори чрез пророцит-. Кой ви даде право ла жертвувате живота на другит същества? Днас от всички се изискват чисти умове, Жертва се прави в човешкия ум и човеш-кото сърце, да се познае човек, какво представя той.

Каквото и да се говори на съвременнит хора, повечето от тях затварят очит и ушит си, не искат да виждат и чуват. Обаче, ако им говорите за злато, за богатство, широко отварят очит и ушит си. Всички хора търсят златото, всички искат да бъдат богати. Лесно можете да намърите злато. В природата има злато на много мъ-ста. Достатъчно е да развиете обонянието сите за да го намърите. То има ухание като карам-фил; насочете носа си към него и ще го намърите. Обаче, както цвътята могат да се късат в краен случай, за цър, така и златото в земята може да се разрови само в специален случай. Не е позволено на човека да къса цвътята за удоволствие. Ако ги кж.са за удоволствие, трябва да верне живота им.

48

Млади моми и булки се кичат с цвъ-тя, но не знаят, че един ден трябва да вернат живота им. Редът и порядъкът в природата изисква това и се налага на хората. Като не знаят нейнит закони, хората късат цвЬтята, отнасят се небрежно към тях и казват: Това са цвътя, тт, нЬмат никакви усъщания, никакво съзнание. Не е така. Ясновидецът вижда зад всяко цвъте по едно разумно същество. Така видими и невидими същества се грижат за човека. Чо-вЬк е разумно същество, но, въпръки това, се страхува. Аероплан мине над главата му, и той започва да трепери, да не хверли нъ-каква бомба отгоре. Ако аеропланът мине и нищо не хверли, човек казва: Този път се спасих, но друг ще дойде. Верата на човека е слаба. И религиозният, и св^тският човек се заканват на авиаторит, искат да им отмъстят. Защо да не пожелаят да заспят и да се вернат назад, а трябва да ги убиват? Убийството е забранено. Човек разполага с много методи. Защо да не приложи такъв метод, който да повдигне и него, и неприятеля му?

Когато войската на един от израил-скит царе била така притисната от неприятеля, че трябвало да загине, пророк Елисей се явил при царя и му казал: Царю, ела да видиш, как ще бъде поразена неприятелската войска. Царьг отговорил: Неприя-тельт е по-многочислен от нас. – Ела

49

«с мене, да видиш, колко са. с нас, ка-зал пророкът. Той го завел в гората и му отворил очит да прогледа. Царьт се очудил на голямото количество войска, която била скрита в гората. След това Елисей ослъпил неприятелската войска. Царьт го за-питал: Да ги убия ли всичкит? – Нт>ма да убнваш нито един; ще ги завержеш и изпратиш при тяхния господар.

Следователно, когато ви се даде власт, ие злоупотребявайте с нея. Не пожелавайте на човека по-голвмо зло от това, което го сполетъло. Не желайте злото на никого. Ако желаеш злото на ближния си, и на тебе ще се случи същото. Тогава ще разбереш, какво значи, да желаеш злото на човека. Ако ис-каш да живъеш добре, желай на всеки чо-вък това, което желаеш за себе си. Като пост/кпваш така, пред тебе ще се отвори широк, необятен свет. Днес всички се запитват, кой ще победи. Казвам: Силният, умният и добрият ще победи. Ако не стане -така, победата ще бж.де вргменна. Новото иде с всичката си сила в света и ще се наложи.

Съвременнит хора се страхуват от новото, да не разклати основите на живота им. Не се страхувайте от новото. То не създава катаклизми, защото постепенно измъ-ства старото. Дръжте се за старото, но не отхверляйте новото. Пвйте старит си пт>сни, но приемайте и новит. Всъка песен е на мъ-стото си..Който пъе, зло не мисли", казва бъл-

50

гарската поговорка. Пвй, весели се и не мисли зло на никого. – Как да пея? – Ще пъеш соло, като герой или героиня на сцената ; ще пъеш и в хор. Важно е да пъеш, да проявиш доброто в себе си. Честен, добър и справедлив ще бъдеш, ако искаш да пъеш хубаво. Като пЪеш, ще се научиш да се молиш. Молитвата има отношение към музиката.

Някои религиозни мислят, че като се молят на Бога, всичко им се нарежда добре, Каквото пожелаят, ще стане. Така е, но при условие, че вершите Божията воля. Който е в съгласие с Бога и верши Неговата воля, получава отговор на молитвата си. Който не е в съгласие с Бога, не получава отговор на молитвата си. Който верши Божията воля, всъкога се нагажда към онова, което Бог е предвидил. Той може да каже, че молитвата му е приета. Обаче, който не верши Божията воля, ще се чуди, защо не получава отговор на молитвата си. Ето, тази година бъл-' гарите се радват на голямо плодородие. То-е резултат на малкото добро, което т са направили в миналото. Какво е това добро, ще остане тайна. Някога т сами ще разбе-рат, кое е това добро, за което днес Бог щедро ги възнаграждава. Значи, за малко добро, Бог щедро отплаща. Ще кажете, че за голямо добро ще получите още по-голямо възнаграждение. Не е така. Бог възнаграждава човека -за малкото добро, което прави; за го-

51

лЬмото добро оставя на други, да му благода-рят. Много естествено. Всички виждат го-лъмитК добрини; всички говорят за тех и благодарит. Бог плаща за малкит добрини, едва видими.

Един богат американец се прочул с голтзмит си добрини. Направил църква, сиротопиталище, училище, за които пожертву-вал хиляди долари. Всички вестници писали за него, хвалъли го и благодарили. Дошъл краят на живота му, и той се преселил на онзи свет. Като се видъл между близкит си, той не искал да остане при тях, но веднага се отправил към вратата на рая и потропал. Свети Петър го посрещнал и за-питал: Какво искаш? – Искам да влЪза в рая, между праведнит. – Какви добрини си правил на земята, за да имаш право на тукашен жител? – Направих една голяма църква, сиротопиталище, училище, болница. – Какво получи срещу това? – Благодарността и похвалата на хората. Всички вестници писаха за мене, за големите добрини, които пра-вЪх. – Значи, платено ти е за това добро. Спомни си нЬкое добро, което никой не знае и за което не ти е платено. Американецът се почесал по главата и започнал усилено да мисли, да намъри поне едно добро, за което никой не писал. Най-после си спомнил, че един ден го спрвла на пж.тя една бедна, нещастна вдавица, която го молъла да ѝ помогне. Понеже много бързал, той не обър-

52

нал внимание на нея, но тя го последвала и настоятелно го молела за помощ. За да се освободи от нея, той ѝ подхверлил един долар и продължил пътя си. Свети Петър казал: Това добро заслужава разглеждане. Да отидем при Господа, Той да се произнесе, какво възнаграждение ти се пада. Бог изслу-шал внимателно свети Петър и казал: Дайте му два долара и го пратете отново на земята. Едва сега американецът разбрал по-гръшката си. Не требваше да се възмущава той от бедната вдовица, но да се спре, да я изслуша внимателно и да я покани у дома си, дето можеше да я нахрани, облъче и подобри положението ѝ.

Христос казва: „Болен бях, не ми помогнахте; жаден бях, не ме напоихте; гладен бях, не ме нахранихте; в затвор бях, не ме посетихте." Някой човек е болен, нуждае се от помощта на ближния си, но той казва: Нямам време да се зани-мавам с болни хора. Предприел съм го-лъми работи, които поглъщат всичкото ми време. Да се занимава човек с голями работи, това значи, прзждевременно да остаръе. Старостта представя зимата на живота. През това време дърветата са покрити с енъг, без листа и плодове. Разумнит и добри хора посрещат зимата с радост. Затова казваме, че зима, лошо време съществуват за ло-шит хора; пролът и добро време сж.ще-ствуват за добрит хора. Лошит хора живеятъ

53

на северния полюс, а добрит –- на еквато-ра и в умерения пояс. Кой човек е до-бър и кой – лош, това се познава по енергиитв, които изтичат от различни мъ-ста па организма. Достатъчно е да пипнеш човека по ръцет, по носа, по ушит, по ску-лиг, за да познаеш, колко е добър и здрав. Ако погледнеш лицето му от двет страни на скулит, ще разбереш, какво е състоянието на стомаха му. Ако лицето му под скулит е хлътнало, стомахът му е слаб. Не е ли хлътнало, стомахът му е здрав, си-лен, добре работи. За такъв човек каз-ват, че лицето му е като месечника. Здрав е човекът. По-добре ли е да е сух, с по-жълтъло лице и хлътнали страни? Казват за никого, че е жълт, изпит, като светия. Не е право това. Светията не е изпит и жълт. Лицето му има особен цвът, особени чърти. Той е художник и скулптор, сам рисува чъртитв на лицето си, сам вае своята статуя. Ще кажете, че животът на светията е недостъпен за обикновения човек. Значи, да водиш чист и свет живот е недостлш-но, а да посветиш цълия си живот на една жена или на един мъж, това е възможно. Защо момата и момъкът да не посветят живота си на нъкаква велика идея? Защо да не служат на Бога? Добро нещо е женитбата. Още по-добре е хората да се обичат. Но когато младата мома се жени, трябва да пита Господа, харесва ли нейния избранник.

54

Ако не го харесва, не трябва да се жени за него. Бог може да не хареса и втория, и третия избранник, тя трябва да чака. Може дванадесетият по ред да се хареса на Господа, тя трябва да чака и да търпи. Ако бърза, тя ще се натъкне на такива страдания, каквито не е очаквала. Веъко нещо трябва да се извершва на определеното за него време. Всъка мисъл, всяко чувство трябва да се възприемат и приложат на своето време. Често хората се готвят за нъща, които са. далеч от тях, и не мислят за близкото бъдеще.

Преди години дойде при мене една млада мома, иска да я приема, да ѝ кажа нещо, от което зависи щастието ѝ. Понеже бях много зает, отказах да я приема. Тя започна да се моли и да настоява да я приема. От моя при-ем зависи нейното щастие. Най-после я при-ех. Какво искаше да знае? Интересуваше се, дали ще бж.де щастлива, ако се ожени за своя възлюбен. Погледнах я и разбрах, какво я очаква. Не искак да ѝ казвам, но налагаше се да бъда прям, да не премълчавам истината. Запитах я: Готова ли си да ти кажа истината? – Готова съм. Слушай тогава: Никаква женитба не те чака. Ти трябва да се готвиш за онзи свет. Ще живъеш още две години. През това време трябва да четеш Евангелието, да се приготвиш за другия свет. Има една вероятност да из-бъгнеш ранната смърт, но това е единъ

55

случай на хиляда Приготви се за невидимия свят, дето живогът е смислен, богат с блага и възможности. Ако минеш кризата благополучно, пак ела при мене. Но до това време бъди будна. Чети Евангелието и го прилагай.

Сега и на вас казвам: Отворете книгата на любовта и четете, какво е писал Бог в нея. Тази книга крие в себе си знанието на ц.влия свет. В нея е писано за растенията, животнитв, камънит, водит и т. н. Като изучавате растенията, ще видите, колко голямо е тЬхното търпение и трудолюбие. Изучавайте водит, които извират, текат и напояват земята и растенията, утоляват жаждата на пж.тницит и ще видите, как тв губят своята чистота, без да се възмуща-ват. Очиствайте ги, без да се смущавате, защото и вас понвкога ви калят. Изучавайте въздуха, светлината, топлината и вервете на-пред. Научете се да изиъ~.<явате Божията воля като животните, растенията, камънит, водит, въздуха, светлината и топлината, за да бъдат доволни от вас, както съществата на земята, така и твзи, които живвят на небето. Бог изпитва човека чрез животнитв. чрез растенията, чрез всичко, което го обикаля. Като видиш едно животно, ти казваш: животно е това. Ако е кон, казваш: Кон е това. Така говори само онзи, който не разбира цената на Божественото. Той не знае, че Божественото Начало е скрито в всяко

55

живо същество. В невидимия свъг живот-нит имат съвершено друг вид от този„ който представят на земята. Зад всяко животно стои по едно разумно, възвишено сж-щестзо, което го управлява, Който гледа на живит същества с почит и уважение, то» цени още повече своиА ближни. Ако срещне една бедна вдовица, той не гледа на нея с пренебрежение, но в лицето ѝ вижда Бога,. Който го изпитва. Той веднага ще я покани у дома си, ще я нагости и ще ѝ помогне материално, без да я морализира, без да к проповъдва, какво да прави и как да живъе. Един американски проповЪдник ка-нъл всЬки недълен ден на объд у дома си по едно бедно дете, на което давал объд и малка парична сума. Преди да започвали объдът, проповъдникът прочитал заедно с детето „Отче нашъ". След това детето-се нахранвало добре и си отивало. Един не* дълен ден проповъдникът поканил едно бедно дете, което му дало добър урокг. Започнали да четат „Отче нашъ". Проповвдпи' кът четЬл, и детето повтаряло след него. Като дошли до стиха „Който Си на небето и на земята", детето се замислило и замълчало*-– Повтаряй след мене! – казал проповъдникът. Детето мълчало. – Повтаряй, иначе няма да ти дам обЬд. Детето пак мълчало,-Най-после проговорило: Наистина ли Бог е наш Баща? – Да, Бог е наш Баща – по-

57

твердил проповъдникът. – Тогава, ти си мой брат – казало детето и млъкнало.

И тъй, бъдете внимателни към всичка хора, животни и растения, към които и Бог е внимателен. Всяко растение, към което Бог е внимателен, е лъковите Като проявява внимание към по-малкит същества от себе си, човек се самоьъзпитава, става добър слуга на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Като им служи, той се учи от тях. Единствените нъ-ща, чрез които човек се развива, това са. неговият ум, сърце, душа и дух. Чрез тях се проявява Божественото. Ето защо, вврвайте на първата мисъл и на първото-чувство, които минават през ума и сърд-цето ви. Вейка следваща мисъл или чувство могат да ви излъжат. Като разчи-таш на Божественото, всъкога ще бъдеш радостен и весел. Който разчита на Божественото Начало в себе си, никога не се смущава, никога не се обезверява.

Следователно, ако видите човек с въ-ра в Бога, в ближния си и в себе си, ще знаете, че гой е дал ход на Божественото Начало. Работете върху ума си, да се справите с страха. Колкото по-безстрашливи-ставате, толкова по-лека ще бъде раницата, която носите. Работете за усилване на вера-те си. Защо трЬбва да се безпокоите, какво ще стане с България? Защо се безпокоите за жена си и децата си? Бог, Който е съз-

58

дал свита, има пред вид всички народи. Той е промислил и за България, и за вашит деца. Ще имате страдания и изпитания, но ще се справите с тЬх. Щом имаш деца, ще имаш изпитания; щом имаш маж, ще имаш изпитания; щом имаш жена, ще имаш изпитания. Колкото си по-богат, толкова по-голями ще бъдат изпитанията и страданията ти.

Приемете Божията Любов и я приложете. Радвайте се на всич<о, което виждате: на небето, на слънцето и луната, на звездиг, на дърветата, на цялата природа. В всичко виждайте проява на Бога. Дето е Бог, там е любовта и светлината. Там е истината и свободата. Дето е любовта, там е раят. Който живъе в любовта, той е намърил вече своит братя и сестри, които го обичат и чиято любов сж.ществува през въковет. Неизчерпаеми съкровища се крият в човешката душа, но тя трябва да се отвори, да проникне в нея Божествената светлина, топлина и сила.

2. Беседа от Учителя, държана на 15 август, 1943 г. 10 ч. пр. обЬд. София.–Изгръв.