Разлика между версии на „Малкото съпротивление“

Версия от 11:34, 28 февруари 2009

МАЛКОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ

• Лекцията е препечатана от Жива реч, лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, година V (1925 – 1926), т. III, стр. 42, София, 1937 г. – бел. изд.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Чете се резюме на темата „Произход на десетичната система".

Теми за следния път: „Произход на синия цвят на окото". Мислете върху биологическия произход на този свят. Втора тема: „Защо природата е турила по няколко чифта очи на някои насекоми, а на други - по-малко? Защо човек има само две очи." Тази тема е доста трудна, но хубавите неща изобщо са трудни. Хубавите работи идат отдалеч, а лошите – отблизо. Докато са далеч един от други, хората са добри приятели. Щом се сближат, те се скарват и изгубват приятелството си. Въпреки това всички хора искат да бъдат близки, да са близо едни до други. В природата нещата са близо и далеч в зависимост от бързината, с която се движат. Когато предметите се виждат ясно с просто око, те са близо. Когато не се виждат ясно с просто око, те са далеч. За да видим най-отдалечените тела, ние си служим с телескопи. Като стане въпрос за човешкия дух, трябва да знаете, че той не заема никакво пространство, както материалните тела. Обаче къде може да се локализира той? Мислете върху този въпрос. Той е интересен и заслужава да се мисли върху него. Като говорим за човека, трябва да знаем кои са неговите отличителни качества. Човек се отличава по способността си да говори и да мисли. Колкото по-ясно се изказва човек, толкова по-умен е той. По какво се познава певецът? По пеенето си. Колкото по-хубаво пее, толкова по-добър певец е той.

Трета тема: „Качествата на идеалния човек". Вземете тази тема за първа и пишете най-напред върху нея. Колко центъра има окръжността? Един. На същото основание и идеалният човек има само един център. Той не може да има нито два центъра, нито повече от два. Идеалният човек е едноцентров, а не двуцентров. От една пръскалка излизат много капчици вода, но това не показва, че пръскалките са много. Една е пръскалката, от която излизат хиляди капчици. В това отношение умът представя една пръскалка, от която излизат много мисли. Някои от дупчиците на тази пръскалка са запушени, но след време те ще се отпушат, и капчици вода ще започнат да излизат през тях. На научен език това подразбира: много от човешките способности не са развити, но след време те ще се развият, и човешкият ум ще се прояви във всичката си пълнота. Развиването на човешките способности представя биологически процес, който се е извършвал и извършва от най-ранни времена дори и до днес. Има известни центрове в човешкия мозък, които са още в зачатъчно състояние. Някога и те ще се развият. Когато всички центрове на човешкия мозък са добре развити, лицето на човека започва да свети. Всяка негова мисъл и всяко негово чувство произвеждат светлина, която замества външната светлина. Този човек не се нуждае от никаква лампа. Гневът пък произвежда топлина в човека. В бъдеще тази топлина може да се използва за сваряване на някакво ядене. Щом видите, че някой човек се разсърди, веднага ще турите тенджерка с някакво ядене върху него. Както природата използва всички енергии разумно, така и човек трябва да постъпва. Щом използвате топлината, която се образува при гнева, с нея заедно гневът изчезва. Висшите същества се радват на човешкия живот, на всички негови прояви. Всяка проява на хората не е нищо друго освен извор на енергия. Разумните същества използват тази енергия на място. Те я впрягат на работа. Изобщо всяка енергия, която човек развива в себе си, е на място, ако разумно се използва. Не се ли използва на място, тя е вредна. Като знаят това, разумните същества са будни. Те използват всяка свободна енергия. По този начин те помагат и на себе си, и на цялото човечество. И тъй, за да може човек да се справя с всички свои енергии в себе си – били те положителни или отрицателни, той трябва да изучава закона на концентрирането. Когато е концентриран, съсредоточен в себе си, човек може да управлява своя страх, т.е. той може да го контролира. Не може ли човек да контролира своя страх, страхът ще му стане господар. Да контролира човек енергиите, които минават през него, това значи разумно да ги използва. Като изучава закона на концентрирането, човек трябва да прави опит, да съсредоточава погледа си върху някой предмет, без да мигне с очите си. Правете този опит, като започнете от една минута, и постепенно увеличавайте. Той помага за усилване на очите. Когато правите опит, съзнанието ви трябва да бъде съсредоточено. През това време не се позволява никакво разсейване на мисълта, нито на съзнанието. За усилване на очите добре е да излизате вечер в бурни, тъмни нощи и да прекарвате вън на открито около един час. Този опит трябва да правят онези, на които очите са слаби. По този начин очите се напрягат и към тях приижда повече кръв. Добре е също така тези хора да минават през тунели, дълги два-три километра. Природата използва и тъмнината за създаване на хубави, ценни работи. Природата върши най-хубавите, най-ценните си работи в тайно, от никого несмущавана. Тя е поставила мозъка в затворена кутия – черепа. С това тя е целила да запази мозъка от външни повреди. Както чувствителната плоча при фотографията се пази в специална касетка от влиянието на светлината, така и мозъкът е поставен в специална кутия, за да се пази от повреди. Всяка външна повреда пречи на образите, които трябва да се отпечатват върху него.

Като ученици вие трябва да изучавате самообладанието. Когато работите върху самообладанието, добре е понякога да ви изненада някой, да видите как ще се справите. Представете си, че вие се разговаряте с някой ваш приятел и в това време дойде някой зад гърба ви и ви удари с една тенекия. Понеже вие не сте очаквали тази изненада, веднага трепвате. Ето защо, когато говори, човек трябва да вземе във внимание всичко, което може да му се случи. Като говори, човек някога така се увлича, че като му се случи нещо, което не е очаквал, цялата нервна система му се разтърсва. Той цял се разтреперва от страх. Човек трябва така да се владее, че да не трепва. При всички изненади той трябва да бъде тих и спокоен. В това отношение англичаните правят големи усилия. Някои от тях отиват в Индия и се излагат на места, дето има много зверове, като се стараят чрез концентриране на ума да останат неповредени. Наистина, когато умът на човека е силно концентриран, никакъв звяр не може да го нападне. Звярът минава и заминава покрай него, без да го докосне. Голямо самообладание се изисква за това. Докато умът на човека е концентриран, докато никакво съмнение не е влязло в него, и най-опасният звяр ще мине покрай него, без да го засегне. Влезе ли най-малкото съмнение в ума му, той е изложен вече на големи атаки.

Един американски мисионер разправял своята опитност между диваците човекоядци. Той отишъл между тях да им проповядва, но те го заобиколили с намерение да го опекат и изядат. Той така силно концентрирал мисълта си, че успял да ги респектира. Те обикаляли около него, движели се, но не посмели да го докоснат. Той се върнал в Америка неповреден. След като прекарал двадесет години между тях, той успял да обърне целия остров към християнството. Това значи самообладание. Това значи присъствие на духа.

Самообладанието е качество на духа. Придобие ли самообладание, човек е постигнал много нещо. За да дойде до самообладанието, този мисионер е прекарал големи кризи. В природата съществува следният закон. Когато човек прекара няколко големи кризи в живота си, най-после той придобива голяма светлина, чрез която издържа на големи изпитания и мъчнотии. Който не се е калил, той не може да издържа на големи изпитания и изненади и става жертва на тях. В един от романите на Сенкевич се разправя за някой си Хилон, който предавал християните на гонение. Като предал всички християни, и той пострадал. По този начин неговото съзнание се пробудило, и той сам приел християнството. Той се проявил като голям герой. Как се обяснява неговото обръщане към Христа? За да се обърне към Христа, това се дължи на ония християни, които пострадали от него. След смъртта си те влезли в Хилона и го превзели.

И тъй самообладанието е потребно за човека. То се придобива чрез работа, чрез усилие. Днес страданията на хората идат точно навреме и на място. Чрез тях те придобиват самообладание. В бъдеще, когато страданията няма да представят метод за развитие, човек ще дава милиони, за да се удостои с едно страдание. Тогава всяко страдание ще бъде благо за човека. Благата, които невидимият свят днес ви дава, вие не ги цените. Един ден ще ги оцените, но няма да ги имате. Когато разумно понесе страданията и изпитанията си, човек се повдига в съзнанието си. Той знае вече колко е силен и какво може да направи. Представете си, че едного от вас поставят на изпит, да видят има ли самообладание. Как ще го изпитат? В момента, когато той се разговори с приятеля си, покрай него ще минат десет души и всеки от тях ще забие иглата си в ръката му. Първият ще я забие един милиметър, вторият два милиметра и т.н. до десет милиметра. Ако той продължи разговора си тихо и спокойно, без никакво трепване и промяна на лицето, това показва, че има самообладание. Колко души могат да издържат на този изпит? Нито един. Обаче този изпит е възможен. Който се е тренирал, той може да го издържи, но за това се изисква голямо самообладание.

Един офицер разправяше един случай от войната, дето за пръв път в живота си видял проявено самообладание. Един войник бил ранен в ръката и трябвало да му се направи голям разрез. Лекарите му казали, че за да се направи операцията, трябва да го упоят. Войникът прострял ръката си пред лекаря и казал: „Заповядайте, режете." Лекарят погледнал войника и спокойно пристъпил към операцията. Като свършил работата си, войникът го запитал: „Свършихте ли вече?" След това той взел фуражката си, благодарил на лекаря и отишъл в своята част. През време на операцията нито един мускул не трепнал на лицето на войника. Той гледал как лекарят реже, като че не се отнасяло до него. Той прекарал голяма операция без никаква упойка. Това значи самообладание.

Човек трябва да се упражнява – така да кали волята си, така да засили организма си, че каквото и да му дойде, да не чувства никаква болка. Той трябва да развие такова самообладание, което да преодолява на всички болки.

Питам, кое е най-същественото в дадения момент според вас? Някои ще кажат, че най-същественото за човека е да има вяра, да има будно съзнание, да има любов към Бога и към ближния си. Всичко това е съществено за човека, но правили ли сте опит да можете с ръка само да начертаете една правилна окръжност? Ако можете да начертаете с ръка една правилна окръжност, това показва, че имате вярно око, което може правилно да мери. Човек може да чертае окръжности не само на физическия свят, но и на астралния и на умствения. По какво се отличават тия окръжности една от друга?

Представете си, че върху бяла хартия поставяте върха на един добре изострен молив. Какво ще се образува от докосване върха на молива до хартията? Точка. Колко измерения има точката? Нито едно. Ако гледате един кръг отдалеч, той се вижда много малък. Колкото повече се отдалечавате от кръга, толкова повече той намалява. Най-после кръгът може да се смали толкова много, че да се превърне в точка. Точката съществува ли на физическия свят? Не съществува. Точката се проявява само в известни силови линии. Дето се проявяват две сили, там всякога се образува точка. Тъй както е поставено далеч от земята, слънцето изглежда много малко. Правили ли сте изчисления да видите колко пъти слънцето е по-малко от естествената му големина?

Като ученици препоръчва ви се да работите за придобиване на самообладание. Чрез самообладание човек асимилира излишната енергия на своя организъм по вътрешен път и я впряга на работа. Неврастеникът обаче не може да асимилира тази излишна енергия в себе си, вследствие на което тя се разпръсква, изтича навън. Неврастенията се дължи на пропуквания в нервната система, отдето нервната енергия изтича навън. Понякога човек става неврастеник от страх. Страхът също предизвиква пропуквания в нервната система, което причинява изтичане на нервна енергия. За да се освободи от неврастенията, човек трябва да спре изтичанията на нервната енергия. Ако някой се е уплашил от змия и от уплаха е станал неврастеник, той ще се излекува пак със змия. По какъв начин? Първо ще му се даде да пипне умряла змия. Щом придобие малко смелост, ще го заставят да пипне заспала змия зимно време. Като привикне и на това, той няма вече да се страхува от змия. Следователно това, от което се е уплашил, ще му послужи като лекарство. От змия се е разболял, със змия ще се излекува.

Друг случай. Ученик влиза в гостилница, поръчва да му донесат ядене. Нахранва се добре и бърка в джоба си да извади пари да плати обяда си. Обаче оказва се, че няма пет пари в джоба си. Той се стресва силно и заболява от неврастения. За да се излекува, друг някой, който знае причината за неговото заболяване, трябва да го заведе два-три пъти на гостилница, когато е сигурен, че пак няма пари. По този начин той ще го постави в същото положение, пак да се стресне по нямане на пари. Това стряскане ще стане причина да изкорени болестта му, която някога се е причинила от подобно стряскане. Затова е казано в поговорката „Клин клин избива". Щом целта е постигната, този човек, който се е наел с лекуване на болния, ще плати на гостилничаря вместо него. Значи една и съща причина поражда два различни ефекта.

За потвърждаване на последната мисъл ще приведа следния пример. Двама младоженци пътували с трен от един град до друг. В пътуването им се случило нещастие, – два трена се сблъскали. От голямото сътресение, младоженикът се побъркал, заради което веднага бил отведен в болница. Той прекарал в една болница цели шестнадесет години. Един ден той успял да избяга от болницата и направо отишъл на гарата, качил се в един вагон и потеглил за някъде, без да знае къде отива. И този път се случило същото нещастие, каквото преди шестнадесет години, – два трена се сблъскали. От голямото сътресение, което болният втори път преживял, умът му се наместил, и той оздравял. Той дошъл на себе си и се върнал у дома си.

На какво се дължи полудяването на хората? Много причини има за полудяване на хората, но в дадения случай то се обяснява така. При първото сблъскване на треновете двойникът на младоженека излязъл вън от него и се преплел с този на неговата възлюбена. При това положение и той, и тя се измъчвали, страдали, но не могли да си помогнат. При второто сблъскване на треновете вследствие на сътресението, което болният преживял, станало разплитане на двойниците, и той оздравял. Следователно, когато между двойниците на двама души става преплитане, и двамата се мъчат – единият се мъчи, че не може да се разплете, а другият се мъчи, че не може да се освободи от влиянието на първия. Щом се разплетат, и двамата благодарят, че са се освободили. Когато хората са близо, между тях става сблъскване. Щом се сблъскат, двойниците им могат да се преплетат, при което единият от тях може да се умопобърка. Когато е сам, човек никога не може да полудее, но като мисли за някого, често стават катастрофи. Ето защо, когато човек тръгне на път между много хора, той трябва да мисли само за Бога. Върви ли обаче пеш, и то сам, без хора, тогава той е свободен да мисли каквото иска.

Веднъж дошъл на земята, човек трябва да знае, че каквото и да се случи в живота му, всичко е строго определено според разумните закони на природата. Възвишените същества, които ръководят човешката еволюция, познават добре законите и постъпват съобразно с тях. Че някой прекарал десет години в лудница, това не е важно. За тях е от значение той да научи урока си. Ако го е научил, те са доволни от него, ако не го е научил, той може да прекара още двадесет години в лудница. Те не гледат на живота като обикновени хора. Ако някой е научил закона на живота, те веднага прекратяват зададената задача, като му дават нова.

220

Не е ли научил още урока си, те му оставят същия урок, макар и за двайсет години още. Че някой се молил по три пъти на ден, че се молил двайсет години наред, това нищо не значи. Той пак може да не получи никакъв отговор от Бога.

Апостол Яков казва: „Постоянно се молете!" Това значи – постоянно се молете, за да изпълните великия принцип на живота – Божията любов. Щом приложите тази любов в живота си, вие ще се домогнете до щастието, което е в самите вас. Щастието на човека е заключено в самия него, а външният свят, хората, представят условия за постигане на щастието.

Сега всичко, каквото ви говорих, представя странични мисли. За вас е важно да работите за развиване на самообладание. Всички трябва да имате такова самообладание, че и с тъпан да бият на ушите ви, да не се стряскате. Който се самообладава, той не се страхува от нищо. Мнозина се страхуват от пчели. Този, който е придобил самообладание, пчели не го жилят. Те жилят всеки, който не може да се самообладава.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Двадесет и втора лекция

на Младежкия окултен клас

11 април 1926 г., неделя, 19 часа

София – Изгрев

221