Разлика между версии на „Типове и образи“

Версия от 07:25, 23 февруари 2009

ТИПОВЕ И ОБРАЗИ

VI година (1926-1927)

36-а лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя в София на 12. VI. 1927 г.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА!

Йона какъв тип е? Към кои типове спада? (– Изтълкувано на еврейски, «Йона» значи гълъб, под Венера спада.) Скоро се обезсърчава. (– Луната изглежда, че му е повлияла.) Луната – се поглъща, изчезва.

Соломон? (– Меркурий, Юпитер, Венера.) Венера в кой аспект? Много силен е в Соломона. (– Може би с Марс да е имала силна конфигурация.) Баща му – Юпитерианец. От майка си той е наследил. Той е роден от Уриевата жена. После, той е човек, който може да мени своите възгледи. Не се придържа толкова о онези постановления Мойсееви, но се вдаде в научни изследвания. Венера – с кого? Кои са любовниците на Венера? (– Все мъжествени хора, които имат здраво телосложение, особено военни хора; истински мъже, и Аполонови типове.) После, много неща е събрал той в Притчите, «Песен на песните», «Еклисиаст». «Песен на песните», тъй както е написана, какви чърти издава в неговия характер? Ако разгледате неговото лирическо произведение, към кой тип ще го приведете? (– Венера и Луната.) Даже религиозните хора забраняват да се чете «Песен на песните». Мнозина, които са чели «Песен на песните», мръднала им дъската. Трябва да е много напреднал човек. (– Тя е една от най-хубавите книги на Стария Завет.) Забележете, той събира Притчите, после – «Еклисиаст» и «Песен на песните». Има и други книги, които минават за негови. Но по какво се отличават Притчите? Какъв тип трябва да бъде онзи, който пише притчи? В Притчите се явява тщеславието на Соломона. Имаме едно съвпадение – Толстой е събрал много изречения в «Пътят на живота». Чрез Притчите Соломон, като съзнава своите погрешки... Той е написал Притчите, като ги четат хората, да изправят своите погрешки. Те са притчи, чрез които човек може да изправи своите погрешки. А в «Еклисиаст»? (– Проявява се като стар Сатурнианец-мъдрец.)

Йоан към кои типове спада? (– Слънчев тип с Венера, на Венера в една възходяща гама, добър аспект.) Сегашният час на коя планета спада? (Близо 9 часа – 21 часа нощно време.) 8 и 1/2 часа – коя планета имаме? (– Венерин час трябва да е.)

Ако ви представя един избор... Например бих ви представил първо билет от най-хубавото представление, или билет за някой концерт, или билет за галаобяд, или билет за екскурзия в странство. Кой от тези билети ще изберете? Трябва да имате предвид, че окултните познания са (кондензирани). Трябва да разбирате алхимия, някой път трябва да ги размивате. Всяко окултно знание, трябва да му дадете по няколко килограма вода. Ако не разбирате тази наука – да размивате окултните познания, няма да може да ги използувате.

Трябва да знаете употреблението на водата. Ще ви дам една задача да се лекувате по някой път с няколко капки. Да лекувате известни психически недъзи. Някой не може да търпи – ще му кажа колко капки вода му трябва. Или някой има съмнение, или някой обича. За да видите какво влияние упражняват капките на водата. Ама навреме ще ги пиете. Питам сега: Дали водата ще упражни влияние, или внушението, или времето? Три фактора. Времето, това са условия и онзи, който ви е дал тези капки, той ще бъде като една подбудителна причина. Щом се събирате, за да добиете познания – каква е целта на знанието? Знанието трябва да влиза като един елемент за усилване на живота, да осмисли живота. Красота е то. В знанието събужда се човешкото самосъзнание. Само по този начин може да се осмислят всички стремежи на човека...

Сега, не сте проучвали отношенията на белите дробове и стомаха, по какво се отличават? Когато се пълнят само горнята част на дробовете, психически какво положение добива човек? Всички онези хора, нервни, нетърпеливи, имат горно дишане, дишане само с върховете на дробовете и кратко дишане (Фиг. 36.1). А онези, търпеливите, издръжливите хора, имат дълбоко дишане. Няма никакво повдигане на рамената. Туй сега едно съвпадение ли е, или един закон? Трябва да знаете, че търпеливият човек е свързан с абдоминалното* дишане. С дълбокото дишане друго едно течение [се] образува вътре в организма. Когато се пълнят долу крилата на дробовете, когато се пълнят всички алвеоли с въздух, упражняват едно специфично влияние, магнетично влияние. Човек, когато диша с целите си дробове, тези малки станции на дихателните органи, когато се напълнят с въздух, предават своята прана на клетките. Или, специфично, тези около 10 милиона клетки, които се намират в дробовете, те трябва да дишат.

Когато искате да бъдете търпеливи, непременно трябва да дишате дълбоко. Всички трябва да се научите да дишате с крайнините на вашите дробове. Може ли някой от вас да покаже едно абдоминално дишане? Трябва да има едно силно напрежение на диафрагмата. За пример тези, дълбоките мислители, когато искат да изразят една дълбока мисъл, приемат дълбоко въздух и дълго време не дишат. Не дишат бързо. След като е мислил, мислил, минава една минута, дълго време задържа. Затуй, когато се намерите в трудно положение, вдъхвайте повече въздух! Понеже, ако Бог изпълва всичкото пространство със Своя Дух, колко повече въздуха! Колкото повече въздух приемате, толкова повече прана приемате и толкова повече идеи ще влезнат. Може да кажете, че идеите се зараждат, се посаждат в мозъка, но се оплодяват чрез белите дробове. Ако чрез вашето дишане вий не можете да приемете тази жизнена енергия и да изпратите тази чиста кръв, тези идеи във вашия ум няма да се зародят; и може да се зародят, но няма да израстат.

Не е само чистата кръв, но в кръвта + трябва да има. При всяко едно дишане правете наблюдения каква мисъл се заражда. И ако напишете една теза, когато не сте дишали дълбоко и когато кръвообращението стане дълбоко и правилно, пак ви се зададе друга теза, ще намерите голяма разлика.

Всеки от вас трябва да има един малък албум, да направи една теза. Тезата може да бъде само от 4 реда. Може да напишете цяла една теза с едно зрънце – развиването на една теза, то е вече въпрос на време.

Най-първо, трябва да се посеят сега във вас, в този живот, най-великите идеи. Посейте ги. Може да стане. Не е въпросът за развиване. Бременната душа с велики идеи, тя предчувствува какво може да бъде нейното бъдеще.

Сега, в края на века, не се старайте, по някой път отвън, и във вас идва едно желание, вий искате да се изживеете. Започнете живота! Имайте великата идея как трябва да се живее! Удоволствието не е живот. В живота има подбудителна причина, каквато да е, тя е непреривна. Да кажем, сънувате някой сън, толкова приятен. В сън сте преживели нещо, но този сън ви причинява много по-голяма радост и импулс, отколкото будният живот. Защо? Намеренията ви са били по-чисти.

Най-малко по три минути в клас трябва да се учите. Според мен пет минути за молитва са достатъчни. Англичаните две минути определиха, след войната, да отправят ума си към Бога. Наряда, ако се спреш, в две минути можеш да изпееш всичкия наряд. Ако пътуваш с биволска кола до Варна – нарядът си е на мястото си. Аз не съм против наряда. Интензивност трябва – концентриране трябва в мисълта. Може един наряд да става еднообразен, той става като един дълг – само да го изкарате. Не от приятност, но искате да се освободите, като от нещо, което ви е вързало. Тъй, да се освободиш, не да си свободен. В две минути можеш отгоре и Добрата молитва, и всички песни можеш да изпееш в душата си. Две минути, но като идеш, не трябва да гледаш никъде; две минути абсолютно да забравиш и света, и всичко – туй наричам наряд. Ако цял английски народ може за две минути да спре всичко – и телеграфи, и телефони, кой където е, спряха работата си за две минути. Че, ако две минути спреш и накараш всички тези готвачи в парахода, всички за две минути да настане онази вътрешна тишина и в мозъка, и в дробовете – ще поемеш въздух и две минути ще задържиш. А ти ще се молиш на няколко пъти, ще издъхнеш.

Вий не сте направили една молитва, да поемете въздух и в туй съзерцание – не да мислите за дишането, че ще се задушиш. Самовъзпитание е то. Ако не две минути – една минута. Най-първо започнете молитвата с 10 секунди, но ще спреш всичко; после – 20-30, докато дойдеш до две минути. Англичаните дойдоха до две минути и онези финансисти изчисляват за две минути колко загуба имат. Колко милиона.

Хубаво е във всеки един момент човек да има една известна идея, за която всеки ден да отделиш две минути. Но те да бъдат свещени минути – сутрин или [на] обяд, тези минути да бъдат паметни в живота. Да останат паметни.

Сега, другото положение: Мнозина чакат в напреднала възраст да се поправят. Сега, да ви кажа философията, да разсъждавате правилно – в напреднала възраст! Ето какво уподобление ще ви дам. Представете си: От една наклонена плоскост една кола пускат надолу. Питам ви: В този устрем на тази кола, може ли да я поправите? Казвате: «Оставете я, в стари години, като се спре в полето, ако не излезе из релсите, ще я поправя.» Туй значи в стари години – като слезнеш в полето. Но ако речеш да пътуваш, пак трябва да те изкачат горе, на хълма.

Нормалният живот, той е като слънчевата светлина – ту слиза, ту се качва. Светлината върви тъй: (Фиг. 36.2). От един бряг ще се спуснеш, по най-малкото съпротивление ще минеш през долината. Щом се спираш в долината, има някаква повреда. А щом се движиш отгоре, без да се спираш, нямаш никакъв контрол. Ако човек се движи в младини без контрол, в него съзнание няма. Пък ако в старини остава да се поправя, ние знаем неговото минало, той нищо не придобива. Казват: «поумнял». Не е поумнял, но изправя погрешките на онзи, безконтролния живот. Старецът нищо не поправя.

Туй не се отнася до вас, аз не казвам, че вашите спирачки са развалени. Туй е обяснение на един вътрешен принцип на живота. Допуснете, качили сте се в един трен по невнимание, машинистът – пиян и не се сеща да тури спирачките, тренът пътува с голяма бързина. Кой е виновен? Вий съжалявате, че сте се качили на този трен, поверили сте съдбата си на този, глупавия машинист. Но вий не сте отговорни, но трябва да се молите на Бога или на машиниста, да тури спирачките, или тренът да не излезе от релсите – и втори път да не влизате в този вагон. Често пъти в живота имате такава опитност.

Имате ли някакво упражнение? Онова, за 10 дена, с тренирането? Като се направи чешмичката, тогава ще започнете туй трениране. Мнозина от вас трябва да научите едно от магнетичните свойства на водата, едно от елементарните свойства на водата. Мнозина артисти, когато искат да представят някои любовни работи, хранят се с овче месо – и много сполучливо излиза. В стълкновение ще дойдете сега. Ако нямате любов и дойдете до някоя любовна драма, непременно – овче месо. Преведете! Аз ви говоря тъй: В растителното царство има овци. Кои от плодовете са овци? И ние ще ядем овче месо. Ще намерите от растенията кои спадат към кокошките, пуйките, гъските, вегетариански – в растенията. Тези, сегашните животни, някога са били растения. Към кои типове спадат овците? Под кои типове ги считат? (– Те са под знака на Водолей, Венера, Слънцето.)

Ние трябва да преведем. Най-първо трябва да пристъпим към един коренен опит при хляба. От този хляб, както сега се храните, нищо не може да се постигне. Трябва да вземете или вий сами да си обработите, или от някой добър човек да си вземете жито и сами да си направите хляб. Десет, 15, 20 дена да се храните с този хляб. Индусите, когато правят своя опит, то употребяват ориз. Около 100 г ориз употребяват. Но тук, при нашите зони, където вий живеете – жито, да е смляно, на 2-3 дена; като се мине една седмица, наново трябва да се смели, съвсем прясно. Аз не съм за многото варене на житото. Ако дълго време се вари житото, пак се изгубва туй свойство; и ако добре не се мели, пак се изгубва едно от главните свойства на житото. В старо време евреите са имали свой хромел, млели са го на булгур – тогава по-хубаво се запазва.

Казвам: Ако се направи такъв един опит, тогава ще изберете – има през деня един ритъм на енергиите, които идват от Слънцето. Различават се по степен тези енергии и този ритъм носи всички елементи, които влизат в устройството на човешкото тяло = чувства = мисъл. Трябва да знаете силите, които идат. Да кажем, сутрин трябва да знаете, според вашето устройство – ти в специфичен час ще идеш да си донесеш вода, друг ще иде в определен час да събере дърва, друг ще замеси брашното. И ако туй брашно се приготви тъй и водата се донесе и се опече добре, имате един хляб магически приготвен; ще го пазите, той става свещен хляб. Разбира се, туй през цялата година не може. Може да се направи такъв един опит за 10, 15, 20 дена, до един месец, то е достатъчно. Може да компенсира за 11 месеца. А едно разумно общество може и 2-3 месеца. За онези малодушни хора има друга опасност: да станат формалисти, да се придържат в буквата на закона. Щом му кажеш в еди-кой си час... Но трябва да знаете, че часовете се местят. Той ще запомни времето, но часовете се местят; и дните, и те се местят. И ако вий пресметнете математически, в сегашния календар от 8000 години, казват, че в първия петък е създаден човекът. Преди него не е имало петък. По-напред 6-ия ден не го е имало; като е направен човекът, шестият ден тогава се образувал. Човек е образувал шестия ден. А седмият ден, той е на Господа. Седмия ден, не го знаем какъв е. Шестия ден, ние го опитваме сега какъв е. Ние го знаем. Животът, който го живеем, това е шестият ден, ние го виждаме какъв е. Но седмият ден е ден на почивка – за бъдеще ще го учим.

Главната мисъл за тази вечер, която може да приложите? Аз искам във всяка една лекция да има две минути. От вас, специалния клас, не изисквам цял час, но две минути. Защото една минута не може. Две минути, тъй цялата лекция да мине.

За да направите едно добро, колко време се изисква? Да спрете, да отворите кесията си и да дадете милостиня колко време се изисква? Да посрещнете един ваш приятел – 10 години не сте го виждали, колко време се изисква да го поздравите? Казват: 12 часа. Две минути! Две минути, то е голямо преживяване, то е толкова интензивно, че който е минал, казва: «Цял час приказват», пък то е две минути. И действително, във всяко едно занимание – тази вечер – едва ли във всяка една лекция има две минути. Аз говоря само две минути. Аз говоря много минути, но на една публика две минути ако говоря, тя ще ме разбере. Хубаво е две минути човек да има. Като влезнеш някъде, театър или концерт, две минути като го слушаш, то е достатъчно. Ти и себе си ще ползуваш, и доста*. Ако е някой музикант, две минути – той ще почувствува и веднага ще насочи погледа си към тебе, и за две минути по-хубаво ще свири. Ако аз подам някому, който да е от вас, ако му дам само две минути, да съсредоточа мисълта си към него, той може да напише гениални работи. Две минути е достатъчно. Туй значи да помагаш – за две минути да го подкрепиш.

Нали знаете онзи пример за една знаменита певица, която била под влиянието на един мъж, в когото музикалността е била силно развита, но нямал глас? Намира той една певица, в която музикалното чувство го няма, но хубав гарант има и той влага своите чувства и тя става най-добрата певица. Но друг някой се влюбва в нея и понеже вижда, че този господин постоянно я придружава, от ревност го застрелва. Веднага всичкият талант на певицата изчезва.

Тези две минути трябват. Когато ние говорим за един приятел, подразбираме приятел, който може да ти даде през деня две минути. Неговото присъствие, то те повдига. Да мислиш за някого само за доброто, което е у него, тъй да го повдигнеш – никаква негова погрешка, тъй, както Господ ни държи. Господ не всякога ни държи. Той по-малко време ни държи. Колкото да сте болен, щом помисли – веднага се разшири душата ти. Туй е хубавото, красивото. Затуй, по две минути се спирайте. Две минути да го държиш в ума си, да го повдигнеш – правиш полза и на себе си. Само на едного да направиш, е достатъчно. Едно добро, направено за две минути, струва повече, отколкото хиляди добрини, направени през деня. Като се върнеш през деня, да знаеш, че две минути са прекарани да направиш едно добро. 365 дена по две минути колко дена правят през годината? Правят близо 1/2 ден. Значи, тази година, ако ние сме прекарали от сутрин до зенит тъй, без да проникне нито една лукава мисъл, ни желание в нашата душа, то значи годината [е] завършена хубаво. Половин ден е цената на годината.

Сега, ние ще направим този опит за по-дълго време по две минути. Този опит ще го правите в едно и също време. Ще бъдете свързани с всички. Когато човек служи, той трябва да бъде свързан психически с всички онези хора, на които съзнанието е пробудено. Само за онези от вас, които са свободни. То не става по закона на насилието. За какво ще мислите? За какво мислят англичаните? Вий се позаинтересувайте тези две минути за какво употребяват англичаните. За какво искате да ги употребим? Казвам: Ще ми дойдете на един обяд у мен за 2 минути. Специфично трябва да се определи за какво: ако е за обяд – за обяд; ако е за четене, разговор, писане или какво, да знаем.

В окултния закон най-първо започваме с яденето и свършваме всички тези работи. Ще ядем най-първо. Туй е само възпитание, трениране, за туй не трябва да се безпокоите. Тези работи няма да станат в един ден. След като работите 10 години над себе си по 2 минути на ден, вий ще имате 5 дена; десет години, за да създадете характер. Тези 5 дена, те са важни. Туй е размиване на една окултна идея. Има окултни идеи, които не може да се възприемат. И даже почнеш да се плашиш от нея. «Ама, казва, да се откажа от себе си, да не ходя на театър.» Или да се молиш – цял ден може ли да се молиш? То е изопачаване на онзи, същинския живот.

Двете минути, които трябва да употребиш, които стават център на живота, оттам всичко ще се регулира, всичко последователно. Ще се качиш на небето и ще усетиш всичката радост горе. После ще слезнеш през животните, растенията, минералите, ще слезнеш до ада. Ще дойдеш до долу, там, където е Люцифер – всички страдания. След туй ще се издигнеш до небето, пак ще се измиеш, ще си отдъхнеш за две минути, ще го направиш, ще въздъхнеш, ще кажеш: «Велик е животът.» То е търпение – да издържиш там, долу. Господ го е запушил, той дири път и като не може, иска да пръсне котела. Господ го държи там. Докато намериш своя път, ще излезеш из тази дупка, която е определена вътре.

Когато турят едно яйце да се мъти, коя част на яйцето пробива пилето? И всички пилета не пробиват яйцето. Един много хубав опит е той. Не на едно и също място пробиват тези пиленца. Тъй също, за да излезнеш, ти трябва да си пробиеш място в тази черупка. А в психическия живот всеки от вас е обвит в една черупка. Вий сте хора, но трябва да се измътите. Вий сега усещате стеснение. След като пробийете яйцето и се измътите, вий ще се усетите свободен. Но тази свобода, тя ще се придобие след време. Сега трябва да се пробуди съзнанието. Като се излупи, той ще бъде съвършен човек.

Тези са посторонни работи. Вий дълго време ще седите в яйцето. Аз ви насърчавам. Колко дена седи квачката на яйцата? – 22. Десет години, те са 5 дена, 20 години са 10 дена, 40 години са 20 дена. След 48 години ще се излупите. По две минути като работите. Какъв труд е той! И какво постоянство! И какво постоянство трябва да имате! И действително, този период е верен. Светиите, които са отивали, те са живели 40-50 години, и последните години от живота си – те го посветяват. Там, в гората, 48 години седи той, докато се излупи. В туй отношение и вий не трябва да се обезсърчавате. След 48 години. Сега на колко сте?

Тъй, малко да се събуди вашата мисъл. Има много интересни неща в живота. Живата природа е една много разумна майка. В нея няма никакво своенравие, всичко е наредила много хубаво. Когато научим нейния език, ние ще хванем пътищата ѝ и животът ни ще стане по-сносен. Ще изучавате този език на природата в себе си.

Всяка сутрин две минути ще посвещавате!

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.

• абдоминален (от лат.) – коремен.
• дост (от перс.-тур.) – нар. приятел, другар.