Разлика между версии на „Новата присадка“

Версия от 08:30, 22 февруари 2009

Новата присадка

В живота на съвременнит хора има една опасност: понъкога т искат да измъ-нят реда в природата, както и своя живот. В края на краищата, т се убеждават, че това ле е по силата им. Колкото и да възпитавате вълка, все вълк си остава; мечката си остава мечка, рибата – риба, мъжъг – мъж и жената – жена.

Сж.ществуват два порядъка в света: човешки и Божествен. В човешкия поря-дък нъщата се измънят според волята на човека. В Божествения порядък нищо не се измъня по волята на човека. Човек може сам да си направи кола, и сам може да я развали, когато пожелае. Обаче, никой не може да измъни състава и свойствата на въздуха, водата, светлината. Някой иска да стане ду-ховен. Това не зависи от него. Преди всичко, за човека е важно да бж.де истински човек. Няма по-велико нещо за човека от това, да бъде човек: да мисли, чувствува и постж.пва, както Бог е опредълил. Щом постигне това, лесно може да стане духовен. Това значи, да облъче дрехата на духовността. Лесно се об-

') Данаил, 3 гл

233

лича и съблича една дреха; мъчно е да ста-неш истински човек. Да свершиш универ-ситет, не значи, че сн станал по-добър. Учеиият се ражда учен, простият се ражда прост. Колкото и да се учи, простият си остава прост. Можете ли да прочъните характера на заека? Колкото и да го възпитавате, той си остава заек.

Задачата на съвременния човек не се заключава в опити – да измъня характера на хората и на животнит, но да разбере, какво е неговото предназначение и да го изпълни. Който не разбира своето предназначение, иска да стане философ, поет, учен, музикант, но нищо не постига. Ако не е роден за философ, не може да стане такъв; ако не е роден за поет, учен или музикант, не може да стане такъв. Кой за каквото е роден, такъв става. Земята не прави ябълката ябълка, крушата – круша, сливата – слива. Земята дава само условия за проява на съмената, без да ги създава. Всяко съме проявява естеството си, независимо почвата, в която е поставено. Всеки човек, дошъл на земята, се проявява такъв, какъвто си е. Каже ли,някой, че е станал лош, той не говори истинатг. Лошият е роден лош, добрият е роден добър. Ако направиш една погръшка, това не значи, че си лош Окаляната златна монета не губи цената си. През каквито нечистотии да мине, тя си остава златна. Както златото никога не се изчъня, така и добрият човекъ

2><Г

всъкога си остава добър. Ако позлатпш медната монета, тя си остава пак медна. Пазете се от позлатяването в живота. Двама войника се карат, но щом видят полковника, веднага застават мирно, тихо, като че нищо не е било. Външната им обхода е добра, но вътрешно не си хармонират. Докато полковникът е с тях, тб сж послушни. Каквото им заповъда той, всичко изпълня-ват; дето ги прати, веднага отиват. Щом се отдалечи полковникът, т отново започ-ват да се карат. Той мисли, че т са. изправни, но се лъже. Достатъчно е да погледне лицата им, за да разбере, че т не си хармонират. Трябва да различавате външнш прояви от вътрешнит.

През руско турската война един русьи войник се напил толкова много, че едва се движел. Това се случило в Добрич. Полковникът му го срещнал, спръл го и му казал: Войник, ти си пиян. – Не съм пиян, ваше високоблагородие. Понеже предварително се паял с чесън, той казал на полковника: Ето, помиришете ме, да видите, чг не мириша на ракия. Чесън съм ял, затова мириша на чесън. Полковникът се за-смъл и го подложил на следното изпитание: Мини по тази дъскр, да докажеш, че не си пиян. Войникът погледнал към дъската, която била поставена за мост и си казал: Не мога да пазя равновесие. Ако вервя само на една дъска, ще падна. Веднега той съоб-

240

разил, какво да направи. Турил още една лъска до първата и бавно, съсредоточено за-почнал да мъсти краката си. Пьрво турил дъсния си крак на едната дъска и казал: За славата и величието на Русия! После стж,-пил с лъвия си крак на втората дъска и казал: За славата и величието на моя пол-(Ковник! Като видъл неговата духовитост, полковникът се усмихнал и казал: Скоро ще изтрезнъеш. Ти си.умен и досътлив войник.

И тъй, ако правите погръшки, не се извинявайте с майка си и баща си. Не казвайте, че сте направили погръшка за нъкого от ближ-нит си. Ако правите добро, пак не казвайте, че сте го направили за нъкого. Правете добро за самото добро. Черешата ражда череши. За никого тя не би родила друг плод, освен череши. Благодари за това, което си днес. – Какъв ще бъда в следното прераждане? – Точно такъв, какъвто си днес. Ако днес си министър, в следното прераждане ще заемеш или по-долно положение, или по-горно – зависи от живота ти. Ако си управлявал зле, на онзи свет положението ти ще бъде по-лошо; ако си управлявал добре, положението ти ще бъде по-добро. Който живъе зле, ще прегледат смъткитв му и ще го поставят в затвор. Трябва ли да питаш, защо си в затвор? Много просто, не си изпълнил за-дьлженията си, както трябва. Следователно, който изпълнява Божията воля, в следното

211

«||)С|)<1ЖД011(* щ<* теме висок пост; който не изп ьлншш [божията воля, в затвор 1це ю 1ЮСТШШТ1.. Не мислете, че можете да правите гръшкн и да минавате безнаказано. По закона за наследствеността всвки жъне това, което е сьл; всеки жъне плодовет нп своит мисли, чувства и постлшки. Бог дава свобода на човека и го оставя да изпита нъщата. Каквото желаеш за себе си, прави същото и на другите. Затова е казано: „Да възлюбиш ближния сн като себе си." Всеки разбир"», ке-кво значи да обичаш себе си. Вськи трябва да живъе според възрастта и службата, която му е дадена. Като не спазват това, хората се нбтъкват на страдания. Тази е причината, че детето е недоволно от положението си; то иска да бъде голям човек, като дядо си или баба си Момченцето иска да бъда като двдо си, а момиченцето – като баба си. Т виждат, че им липсва нещо, не са като д"Ьдо си и баба си, но не знаят, че и на дъдото, и на бабата липсва нещо. Дъдото и бабата не могат да се хранят добре, не спят добре, не могат сами да си услужват, зависими са от близ-кит си. Детето свободно се качва по дърветата и си бере плодове. Дъдото и бабата не могат да се качват по дърветата; т тър-сят услугата на децата, да се качат на дървото и да им откж.снат няколко круши или ябълки. Въпръки това, младптв обичат да лодражават на старит, поради което прежде-

16

242

временно остаряват. Тв искат да станат учени хора, да ги почитат и уважават.

Мнозинаспиратъвниманието сина ученитт* хора, на пророцит, на Великш Учители и каз-ват: Христос направи това и онова. Павел каза това и онова. Исаия остави нещо ценно след себе си и т. н. Добре е това, ветикит учени и философи са. казали ценни нЪща, но и доднес още т- говорят на чов^Ьчсстеото. Важно е, какво сте направили вие и какво ще направите в бъдеще. Ще кажете, че искате да придобиете изкуството да лекувате различни болести, да пждите духове. Защо ви е това из-куство? Ако придобиете едно от висшит из куства, сами ще се натъкнете на голями изпитания, страдания и противоречия

В древността живъл един адепт, който имал способността да лъкува различни болести. При него идЪли глухи, слъпи и нЬми, и той ги лвкувал. Какво било очудва-нето му, когато, вмъсто благодарност, т му отговаряли с жестокост и недоволство. Едни го гонЬли, други – ругаели и обиждали. Той се обърнал към Бога с думит: Господи, коя е причината, че тези хора ме преследват? Отворих очит и ушитв им да виждат и чуват; отключих устата им да проговорят, и след всичко това не намирам спокойствие от твх. Бог му отговорил: Аз затворих очит, ушит и устата им, защото сърцата им бъха жестоки. За да не* грвшат повече, лиших ги от благата на

.4 »

външния енКт. Ти се намъси в моя нлап бе и» поиюлепие, затова ще носиш последствията и<1 своята постъпка. Има смисъл да отваряш очит-б и ушити на слъпи и на глухи, ако т са готови да служат на Бога. Не са. ли готови, по-добре да бъдат глухи и слъпи, за да не гръшат. И богатството има смисъл, ако си готов да го вложиш в служене на Бога. Не си ли готов да направиш това, по-добре да си беден, да не гръшиш. Богатство, което се внася на разположение в бан-кит, нищо не ползува. Това е човешки по-рядък.

И тъй, не се смущавайте от болестит и неджзит в света. Не се безпокойте за света, нито за себе си. Какво ще стане с света, или с вас, не е ваша работа. Има кой да се грижи за това. Койго е създал света, Той се грижи за него. И най-голямото зло отстъпва пред любовта. Преди години бях в Варна. Понеже не бъше много студено, отопля-вах се с мангал. Често внасях мангала в стаята си, не добре разгоръл, но не се стра-хувах от газовет, които се отдъляха при горението. Приятелит, които ме посещаваха, се боеха от неразгорелия мангал и веднага си отиваха. Аз оставах сам и спокойно си работях, от никого не смущаван. Като ви-ждах, колко са. страхливи хората, дойдох до заключението: Когато се смущаваш и безпокоиш от нещо, тури неразгорълия мангал пред себе си. Това, което те безпокои,

244

ще се уплаши от мангала и ще излъзе на вън. Когато злото влъзе в вас и усЬти миризмата на газоветв от неразгорълия мангал, веднага ще излъзе навън. Злото не устоява на отровнитв и задушливи газове. Доброто, обаче, не само че устоява пред тях, но повече се стабилизира. Любовта парализира действието на всички отрови. Обичай, люби и не се страхувай от нищо! Няма сила в света, която може да се противопостави на любовта. Няма противоречие, което може да устои на любовта. Тя е лЬк срещу всички болести, броня срещу всички отрови и злини. – Не може ли без противоречия, мъчнотии и злини в света? –Не може. Това е свет, през който неизбъжно трябва да минете. Колкото по-смкли и решителни сте, толкова по добре за вас. Смълост е иуждна на съвременни-г хора.

Един човек решил да опита смъ-лостта си, като се изложил на голям рпск. Той направил три опита, които излъзли сполучливи. При първия опит той минал по вжже нод Ниагарския водопад, с верлина в ръка. Вжжето било опнато от единия до другия край на водопада. Отдолу се чувал ревът и бушуването на водата, но той минал спокойно по вж.жето. При втория опит той пак минал по вжжето, но вече без верлина. Най-после той минал по вжжето, с друг човек на гърба си. Пита се, кой от двамата бил по-смъл: който бил на гърба

24 г»

на пкробата, или еаминт акробат? По-см^л <" он 1и, конто се доверил на акробата. И диомаш ригкуват, но риекът на първия е ноголям. Той вервал, че ще мине благополучно водопада, макар и да е на гърба на шфобате.

Каква е верата на съвременните хора, ако не вложат като този човек, упова-нието си в Божия Промисъл? Защо и при най-лошите условия да не вярвате, че Провидението ще ви пренесе на гърба си безопасно от единия свят до другия? В Божествения Промисъл няма никаква измъна, Ще кажете, че не разчитате на физическия свет. Това е неразбиране на живота. Физи-ческият свтзт е отражение на Божествения. Докато си на физическия св-вт, ще ядеш, ще пиеш, ще спиш, ще работиш и за всичко ще благодариш. Яденето и пиенето е за земята, а благодарността – за небето. Яж, без да преяждаш, и благодари. Пий, но не вино, което опива. Пий чиста вода и сладко вино, за да не се опиваш. Яж и пий всЬ-кога с любов, за да бъдеш здрав. Много хора страдат от опивателни срвдства: от вино, ракия, тютюп и др. И в психическия свет има опивателни нъща. НЬкои мисли и чувства опиват, както алкохола. Който не ги познава, възприема ги и после страда, боледува, мж.чи се, докато се освободи от тЬх.

Коя е причината за болестит? – Отсжт-ствието на известен цвът в човека. Ако

246

му липсва червения цвът на любовта, жълтия цвът на мъдростта или синия цввт на истината, той непременно ще боледува. Ето защо, за да не боледувате, трябва да внесете гЬзи цвътове, както в организма си, така и в своята психика, т. е. в чувствения и в умствения си живот. "Проверявайте състоянието на организма си, както писате-льт и поетът проверяват произведенията си. Каквото напишат, т го преглеждат от-към правопис, стил и тогава го пущат в света. Някой казва, че не прави поправки в произведенията си„ Както му диктували духо вет, така пишел. Ако разчиташ на диктовката на духоветв, ще и шравиш най-голямит погрЬшки в живота си. Не разчитай на водата в шишето, но па живия Божествен извор, който дава изобилно и доброволно. Разчитай на опъзи мисли, чувства и постъпки, които минават през твоя ум, твоето сърце и твоята воля. Разчитай на тях, защото тв ще ти донесат нежната опитност.

Като се говори на хората, как тръбза да живеят, т мислят, че е нежно да минават през опитността на миналит поколения. Това е невъзможно. Нъщата не се по втарят. Преди две хиляди години Христос дойде на земята, избра 12 апостоли, които изпрати по света да проповъдват. Мислите ли, че и днес ще стане същото? Днес Христос не търси 12-т апостоли, но казва на всички хора да изучават сзътлината, въздуха,

247

«одата и хлЪб.. Стани рано, да посрещнеш к п ръва ил слънцето, и за нищо не се безпокой. Като приемеш енергия от него, иди да работиш, да свершиш ^нЬкаква работа. Вська работа, свершена с любов и спокойствие, носи благословение за човека. ВсЬка работа, свершена чрез насилие и безпокойство, носи ограничение и заробване. Мнозина работят, но желанието им е да станат богати, или да ги хвалят хората. Напишеш нъ-що и тръгнеш по познати и приятели да го четеш, за да чуеш нЪкаква похвала от тях. Прочети го на един свой приятел, който разбира произведението ти, и се верни у дома си, да напишеш н1>що ново. Няма защо да по-втаряш една работа много пъти. Една преценка на опитен човек е достатъчна. Уповавай първо на Бога, а после на себе си и на ближния си. Който верва на Божественото, рабо-тит му се свершват добре и с успех.

Вт>ра е нежна на съвременнитв хора. Дойдете ли до Божиит работи, никакъв спор не се позволява. Щом мине една Божествена мисъл през ума ви, приемете я веднага. Като даде плод, тогава разсъждавайте върху нея. Що се отнася до човешкит мисли, там първо мислете, после действу-ваите. По отношение на Божествените мисли е обратно: първо ще действувате, а после ще мислите. Човешкитт» работи се проверяват в началото, а Божествените – на края. Това е естественият ред на нъщата. За да се раз-

248

вивате правилно, всеки трябва да намъри поне една добра чърта в себе си, да не се критикува. Ти поглеждаш пръстит на ръцет си и казваш: Не са. хубави пръстит ми, Защо не са. хубави? Сравняваш ги с пръстит на друг някой и намир&ш, че твоит не са. хубави. Не разбираш нЬщата. Дъдо ти е бил филогоф и предал тази чърта и на тебе. Твоит пръсти са философски. Има ли нещо лошо в това? Радвай се на пр стит на своя познат, но се радвай и на своит. Благодари за всичко, което ти е дадено. Изучавай пръстит, ръката, лицето, главата си, за да научиш, какво е вложил Бог в тебе и върху какво трябва да работиш най'Миого. НЬкой иска, средният му пръст да бъде заострен. Това е голямо нещастие-Средният пръст трябва да бъде тж.п. Изобщо, първият пръст, показалецът, може да бъде заострен; това е добре, но останалит пръсти не трябва да бъдат заострени. Приемете нъщата такива, както са дадени. На всеки човек са. дадени такива очи и уши, нос, уста, пръсти, каквито са нежни за неговото развитие. На всеки човек е опредълено, с какви хора да се среща.

Благодарете за всичко. – Дотегна ми да живея! – Че ти още не си живъл, както трябва. Ти само си морализирал хората, но и тебе са. морализирали. Дето сеобьрнеш, постоянно слушаш: Това не прави, онова не пра-вт1. Не яж много, или повече яж. В края на*

2<1(>

краищата, ти не знаеш, какво да правиш. Ще ядеш, колкото трябва, и ще постиш, кс~ гато трябва. Ако си в общество, между много хора, ще ядеш; ако си сам, ще постиш. Когато отиваш на работа, ще ядеш; когато почиваш, ще ггостиш. – Колко да ядгм? – Ще ядеш като човек, а не като микроба. Докато си в света, между хората, ще ядеш като човек. Щом отидеш при Бога, ще ядеш малко, като микроба. В Божествения свят не се яде, както на земята. Там души-т се хранят само от миризмит на плодо-вет, но знаят отношението на хранит към своит удове. Т четат написаното върху пло-довет. Вземеш една ябълка и веднага я захапваш, без да прочетеш, какво е писано върху нея. Ти не знаеш отношението ѝ към тебе. Ябълката има отношение към чо-вЬшкото сърце, на което постоянно говори. Крушата има отношение към човешкия ум. Яжте плодове и ги изучавайте. Четете написаното върху твх. Четете написаното и върху хората, да се познаете и възлюбите.

Помнете: ВсЬки човек, всЬко животно, всяко растение са. написани книги, по които може да се чете. Виждате, една котка верви след господаря си. Къде отива, защо верви подир него? Обикновено кучето верви след господаря си, а не котката. Може да дадете различни тълкувания, защо котката верви подир господаря си. Ще кажете, че го пази, да не му се случи нъкакво зло. Доч, в който

250

има котка, добре е. Напусне ли котката дома, ще се случи нещо лошо. Това не е суевврие, но факт. Защо е така, това е друг въпрос. Ако искате да знаете, ще се случи ли нъкакво нещастие през деня, наблюдавайте, какво пра-вят котката и кучето. Тт> се скриват още преди нещастието и кататсрофата. Някога се случва обратното: хората се страхуват, очак-ват нъкакво нещастие, катастрофа или бомбардировка, а в това време кучето и котката си играят спокойно. По инстинкт т пред-чувствуват, че днес няма да се случи нищо лошо. – Какво представя животното? – Малка, скромна къщичка, в която понъкога влиза човешка душа, да поживее временно. Каквото е планинската хижа за туристит, такова н&що е животното за заминалит човешки души. Ще кажете, че не е възможно човешка душа да влЬзе в нъкое куче, например, или в някоя котка. Това е неразбиране на Божествения порядък. Има кучета, които проявя-ват голямо благородство и безкористие. Сан-бериардското куче се хпърля смЬло в водата, да спаси давещия се. То не мисли за себе си, жертвува се за човека. Куче ли е това? В къщичката на това куче може да живъе временно човешка душа и да се проявява.

Това са въпроси, които днес не ни ин-тересуват. Сега от човека се иска да приложи волята си, да сверши добре работата, която му е дадена. Досега човек е поливал чуждит цв&тя, а не своите. Време е вече да

251

полива своите цвЬтя. Като полъе своит цввтя и му остане свободно време, тогава да полива чуждит. Ще кажете, че човек прави това от човеколюбив. ВЬрно е това, но никой не може да обича ближния повече от себе си. Колкото обичаш себе си, толкова най-мно-го може да обичаш ближния си. Любовта към себе си е мърка на нъщата. Затова, работете върху ума си, да възприемате светлит Божествени мисли. Освободете се от безпокойството, за да възприемате правилно Божественит мисли и чувства. Безпокойството е пръчка, която трябва да се премахне. Защо ще се смущаваш от проявит на хората? Че някой бил груб, невъзпитан, това е негова ра5ота. Той првчи на себе си. Ти ще го търпиш такъв, какъвто е. Бог търпи всички и никого не съди. Той търпи и вълцит, и мечкит, и тигрит. Не само ги търпи, но им помага. Наблюдавал сьм, какво правят чайкит. Някоя чайка се спуща към водата, да хване риба, но тя се изплъзва от погледа ѝ. Десетки пъти се спуща, дано хване една риба, но все не успъ-ва. Най-после тя отправя погледа си нагоре, да ѝ помогне Бог. След това пак се спуща към водата, и този път опитът ѝ излиза сполучлив. Ако това става с чайката, колко повече Бог помага на човека, който има съзнателно отношение към Него. И чо-ввк трябва да търпи, да се моли и да очаква помощ.

252

Молете се постоянно, без да се безпокоите. Чрезмерното безпокойство протрива кожата на човека. Ако триеш само отвън кожата си, тя няма да стане толкова чиста,. колкото ти искаш. Добрият живот чисти кожата и отвън, и отвътре. Ще каже някой,. че уповава на своя ум и сърце. Няма защо да уповавате на ума и на сърцето си, но оставете ума си на влиянието на Божията Мж.дрост и светлина, сърцето си на влиянието на Божията Любов и топлина и волята си – на Божията Сила. Не се занимавайте с света и с светскит хора. Т вервят по своя пжл и работят добре и с търпение.

Преди години срещнах един светски човек, който разказваше, че изгубил всичкото си богатство, но верва, че пак ще се съвземе. Каквото спечелил на младини, всичко изгубил. – Добър е Господ! – казваше той. Ще работя, ще подобря положението си. Той минаваше за светски човек, но се оставя на действието на Божествеиит условия и верви напред, не се безпокои.

Сега и на вас казвам: Не се безпокойте ! Поставете ума си под действието на Божествената светлина и сърцето – под влиянието на Божествената топлина. И тогава, благодарете за всичко. Ако годината е непло-дородна, благодарете и за това. Не казвайте, че следната година ще бъде плодородна. Всъ-ка година носи своето благо, колкото и да е малко, ти голямо то. Ако заболъете., не ти-

2Г>1

чайте веднага при лъкар. Спргте се в себе си и започнете да се разговаряте с заболелия орган. Ако ви боли крак, рж.ка, глава или стомах, поговорете си с него. Първо му се извинете, че никога не сте се занимавали с него, не сте влизали в положението му. Кой човек е спазил досега нежната обхода към тЬлото си, както и към отдъл-литб удове? Кой е благодарил на клетките за работата, която ежеминутно вершат в неговия организъм? Кяеткит са разумни ду-шички, с специална работа. Благодарете за работата, която т вершат. Виждате едно дърво, заровило главата си в земята и с години стои иа едно място и работи, без роптание и недоволство. Ако дървото е благодарно, защо човек да не благодари за всичко, което му е дадено? Лоши били условията днес. Утре лошит условия ще се замъстят с добри. Днес хората воюват, но утре войната ще се сверши. Човек отваря войни, а Бог носи мир. Злото се измъства с добро, а не с зло. И злото има нужда от добро. И най-опаснияг звер става тих и спокоен, като се нахрани. В случая, храната е доброто, което укротява злото в зввра.

Сега е краят на въка, ликвидация с смъткит на миналото. За да ликвидира правилно, човек трябва да има вера и упование, първо на Бога, а после на хората. Верата в хората почива на користолюбие. Верваш в богатия, защото може да ти даде пари, да по-

254

добриш положението си. Ако нищо не ти дава, верата ти към него ще отслабне. Истинската вЬра се проявява, преди да си получил нещо от човека. И най-свирепото животно,. като го храниш, втурва в тебе. Щом пре-станеш да го храниш, верата му изчезва, Ние търсим хора г абсолютна вера и лю-бов, да знаят, как да обичат. Все трябва да се намъри учител, да покаже на хората, как да обичат. Любовта се предава чрез учител. Христос дойде на земята да научи хората да любят.

„Ако не станете като малкит деца, не може да влъзете в Царството Божие." Изучавайте проявите на децата. Изучавайте проявитв на слугит и на господарите. Изучавайте радостта и скръбьт?. Като знаете, какво представя скръбьта и какво – радостта, ще разбирате хората и няма да се чудите, защо някога са весели, а някога – сериозни и замислени. Натовареният е псъкога замислен и съсредоточен, а разтовареният – безгри-жен и весел. Човек трябва да бъде умен, да може сам да се товари и разтоваря. Ако трътеаш на екскурзия, не взимай на гърба си повече товар, отколкото можеш да но-сиш. Важно е да носиш любовта в себе си. Тогава, и с малко хлъб да тръгнешъг няма да останеш гладен. Съществата, които служат на Бога, отдалеч още прец-виждат нуждит ти и се притичат на по-мощ. Който носи любовта в душата си, той

2Г>Г>

се съобщава с разумнит същества чрез- радио, по вътрешен път. Днес параходит се съобщават с сушата и с други параходи чрез радио, телефони и други съобщителни средства. В миналото не съществуваха такива средства, поради което много параходи пострадаха при катастрофи. Никаква външна помощ не можеше да стигне до тЬх. Дето е любовта, там помощта иде; дето няма любов, няма и помощ. Докато работит ви не вервят, ще знаете, че действува закопът на безлюбието. Щом работит ви започнат да се оправят, тогава действува законът на любовта.

И тъй, разчитайте на любовта, която действува вече в света. Тя помага на хората, освобождава ги от противоречия, мъчнотии и заблуждения. Всички питат, кога ще се сверши войната. Днес не мога да ви отговоря на този втгпрос. Ако бъхте ме запитали преди 20 години, щъх да ви отговоря точно. Сега всЬки от вас е заинтересуван, по-държа известна страна. Може да се предсказва само на хора, които не са заинтересувани. Има един Божествен закон, който опредъля точно нЬщата. Който живъе по този закон, може да определи точно, колко души ще бж-дат убити в една война, колко ще бъдат ранени и колко ще се вернат здрави и живи. Ако всеки куршум падаше на цельта си, жив човек нямаше да остане на земята.

Сегг, аз не се интересувам, кога ще се сверши войната, но искам да зная, кога ще

256

престанат войниг; кога хората ще се разби-рат по мирен начин. Какво се ползувате, ако знаете, кога ще се сверши войната? Важно е, какво става днес на земята. От невидимия свет идат възвишени същества на земята, голями майстори, които знаят добре да присаждат. Всички хора ще бъдат присадени с новата присадка на любовта, поради което в бъдеще няма да се бият помежду си. Присадката на любовта ще тури край на войната. От вас се иска внимание, да не пречупите присадката, да не израсте отново дивачка. Радвайте се, че светът ще бъде присаден с присадката на любовта. – Верно ли е това? – Верно е сто и едно на сготе. Дето се запази присадката, там ще се прояви доброто; счупи ли се присадката, човек си остава такъв, какъвто е бил по-рано. Новата присадка ще внесе истинското подобрение ^ живота. Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре ще бъде за цъ-лото човечество. Присаждането е започнало вече. Днес присаждат Русия, Англия, Америка, Германия, Франция, Италия, Япония, България, Сърбия, Гърция и др. Когато присадят всички народи и всички хора, войната окончателно ще престане. Тогава ще дойде въч-мият мир на земята.

Т. м.

X

12. Беседа от Учителя, държана на 5 сеп-темврий, 1943 г. 10 ч. с. София. – ИзгрЪв.