Разлика между версии на „Раждането“

Версия от 08:27, 22 февруари 2009

Раждането

Размишление.

Зимата е приятел на леда. Докато зимата продължава, ледът е здрав, як, всеки може да минава по него. Пролътта и лътото са. неприятели на леда. Щом дойде пролътта, ледът започва да се топи, омеква и губи своята самостоятелност. Ако искате да минете някоя ръка без мост, трябва да чакате зимата. Тогава и пешеходци, и коли минават по замръзналата ръка без мост. През пролътта и лътото, за да минете ръката, трябва да потърсите мост. Дълбока е ръката, не можете да я прегазите без мост. Често мостовете на хората се топят и преминаването от единия бръг на ръката до другия става невъзможно. – Защо се топят мостоветв на хората? – Защото имат неприятели. Пролътта и лътото, които са неприятели на леда, на леденит мостове, са. добри приятели на здравето, на плодородието, на житото, на водата, на въздуха. Значи, това, което подържа якость-та на моста, става причина да треперят хората, да се свиват от студ.

Мнозина имат криво разбиране за жи-

• ) Иоан, 3 гл.

146

вота. Т се питат, защо се ражда човек. Това е все едно, да питате, защо изгрева слънцето. Слънцето изгръва, защото земята се верти около своята ос. Като се заверти един плчт около осьта си, земята ражда слънчевит лъчи. Значи, роденият човек е лъч от слънцето на живота. – Какво представя смъртта? – Събиране на слънчевит лъчи, или залЬзване на слънцето. В този смисъл, раждането означава излизане на слънчевит лъчи от слънцето на живота; умирането означава прибиране или скриване на слънчевитъ-лж.чи към центъра на самото слънце на живота. Смъртта е най-голямият и страшен затвор, в който човек може да попадне. Страшен е този затвор, защото е лишен от всякаква светлина. Понъкога смъртта е най-голвмото зло, което може да сполети чо-в&ка, но понякога е най-голямото добро. Това зависи от схващането и разбирането на чо-въка.

Съвременнит учени разискват върху въпроса за създаването на земята, но и доднес още не са го разрешили. Много теории съще-етеуват по този въпрос, но нито една от тях не се е домогнала до абсолютната истина, Всички деца питат майка си, кой наиравил Бога, но никоя майка не може да отговори на тозн въпрос. Мъчно може да се даде поло» жителен отговор на този въпрос, както е мж.чно да се отговори абсолютно на въпроса, как е създадена земята. Всички зпаят, че

147

земята се движи около своята ос, около слънцето, но кой я кефа да се движи, това е не-разрпиеп въгтрос. И тукт се дават различни теории, но, доколко са верни т&, и доколко отговарят на абсолютната истина, това е въпрос. Предположенията на ученит не всЬкога са абсолютно истинни. Знаете, че зимата е приятел на леда, а пролътта и лъ-тото – нейни неприятели, но защо е тока, не можете да отговорите. Зимата е голям ари-стократ, обича да си почива, да стои на едно място. Като види скования лед около себе си, тя казва: Не се безпокой, почини си! Нека други работят вместо тебе. Като дойдат про-летта и лЪтого, тогава ще работиш. Тогава ще разбереш, че с седене на едно място нищо не се постига. Сега хората не се нуж-даят от мостове. Трябва да се измъниш, да станеш вода и да поливаш градинит, тревит и дърветата; след това ще тръгнеш да търсиш морето, от което си излъзъл. Ще се влъеш в него и ще станеш съзнателна част от ЦЬлото.

Питате: К-ж да напусна мъстото си? –Доброволно ще го напуснеш. Ако не, насила ще те заставят да го напуснеш. Слънцето заставя всички същества да се движат. То не се нуждае от мостове. То заставя съществата да се движат, да работят, да изкар-ват прехраньта си и да почиваг. Следователно, слънцето е причина за няколко хубави нъща в света: да огладнъеш, да се наядеш,

148

да си починеш и след това да отидеш на работа. Ако си мост нъкъде, не питай, защо си мост. Ще изгръе слънцето, ще те стопи, ще започнеш да се движиш и да вершиш никаква работа. Не питай, защо вече не си мост, защо се движиш свободно от едно място на друго и вершиш нъкаква работа. Колкото и да търсиш причинитв на нещата, нвма да ги намъриш. – Кой е вино-вен за пропукването и стопяването на леда? – Слънцето. – Кой е виновен за замръзването на водата? – Пак слънцето. В първия случай слънцето изпраща лъчит си по цвлата земя; в втория случай то ги събира към себе си. Слънцето ту дава кредит на съществата, ту го отнема. Защо дава кредита си и защо го отнема, това е негова работа. Няма защо да питаш. Понъкога зимата дава кредит, понъкога пролътта и лътото от-немат кредита. И обратно: понъкога зимата отнема кредита, а пролътта и лътото го да-ват. Ще кажете, че това не е човещина. То е друг въпрос. Слънцето заповъдва да се вдигнат мостоветв, и рвкитв да потекат.

Много от съвременнитв хора имат разбиране подобно на това, което ледът има. Тв се питат, кой ги заставя да се движат и къде трвбва да вервят. Слънцето ги кара да се движат. Много естествено. Докато е зима, ще бъдеш мост и ще стоиш на едно мв-сто. Щом дойде пролътта, ще отстъпиш от своето положение, ще се превернеш на

149

вода и ще работиш. Какво е състоянието на р. Марица пролът и какво – през лътото? През пролътта тя е буйна, шуми, не може да се прегази. Затова пЬят за нея: „Шуми Марица". През лЬтото тя става малка и на-всъкъде може да се прегази. – Кой е вино-вен за това? – Сушата. – Какво носи сушата? – Глад. – Защо хамбарит са пълни? – За да ядат хората. – Защо хамбарите са праздни? – Защото ядат, гладни са хората. – Защо трябва да се изпразват хамбарит? – За да живеят хората. Ако не се изпразваха хамбарит, животът нямаше да съществува. Следователно, когато ледът се топи, хората оживяват; когато водата замръзва, хората умират, т. е. ограничават се.

Зимата, пролтзтта, лЪтото и есеньта имат своето значение, но когато хората ги разби-рат. Ако не ги разбират, т се натъкват на противоречия, както пропадналият търго-вец. Той седи в магазина си, но няма стока, не дохождат клиенти, не знае, какво да прави. Такова е положението и на жадния пътник, който стои пред хубав планински извор, но му дават да пие вода от малко шишенце. Жаждата му е голяма. Той поглежда към чистия, кристален извор, но не му позволяват да пие вода от него.–Защо трябва човек да минава през противоречия?– За да стане смирен. Преди да слъзе на земята, човек е смирен, обикаля ту тази, ту онази майка, ту този, или онзи баща, убеждава

150

ги да го приемат, да стане тЬхно дете. Той им говори: Приемете ме в вашия дом, го-тов съм на всичко. Ще порасна, ще се грижа за вас, ще ви помагам, ще видите, какво дете сте родили. Няма да съжалявате, че сте ме прибрали. Като се роди, всички обещания се забравяг, и детето се проявява такова, каквото е: започва да плаче, да се сърди, да се налага – генерал става. То иска да го клшят, повиват, да го хранят с специална храна, приготвена от майката. Колкото повече расте, толкова по-самостоятелно става. И най-после, като стане 21 годишен момък или мома, проявява се като майка си и баща си, има особено мнение за всичко. Синът и дъщерята започват да търсят своит възлюбени. Щом ги намЪрят, искат да се отдъ-лят от родителит си. Т ги напущат и започват да жив-Еят сами

Какво трябва да правят родителит, за да не страдат синовет и дъщерите им? Тт> трябва да следват примЬра на пчелите. Пчелите казват: Ние не позволяваме на нашата царица да ни напуща, освен когато кошерът се рои. И тогава, тя не излиза сама, но цЪ-лият кошер верви заедно с нея. Счедо-вателно, който се осмЬли да изнесе вън от себе си една своя светла мисъл, или едно светло чувство на показ, пред хората, скъпо плаща. Дръжте своята свещена мисъл или идея в душата си, никой да не я вижда, никой да не знае, какво живъе в ду-

Г)1

ха или в душите ви. Работничките излизат от кошери и се връщат назад по няколко пъти на диш., д<1 събират мед, но царицата седи в кошера, снася яйца и не излиза на-вьн. Щом излезе, всички я последват. Тя излиза иавън с голвма свита. Това нари-чат пчеларит „роене на кошера". Всъка пчела познава гласа на своята царица и ѝ се подчинява. Ако царицата изчезне, или сама напусне кошера, между пчелитв настава голям смут.

И тъй, докато Божествената царица жи-въе в вашата душа, всичките ви работи се нареждат добре. Щом тази царица напусне душата ви, всичко трътеа назад. Мислит, чувствата и иостъпкитт» ви се объркват. При това положение, и животът изгубва смисъл за човека. Докато царицата е в кошера, пче-лит работят, живот има между тях. Щом тя напусне кошера, между пчеллт настава пълна дисхармония. За да се възстанови хармонията, пчелит започват да хранят нова царица, да замъстят първата. Като порасне новата царица и започне да снася яйца, пче-лит отново се развеселяват и започват усилена работа. Следователно, като се обезсърд-чите, ще знаете, че вашата царица е напуснала кошера. Останете ли сами, животът ви се обезсмисля и ще се питате, какво представя животът, кой го е създал, защо е създаден и т. н. На тези въпроси не може да се отговори. Животът е подобен на вода, която

152

постоянно тече. Животът на различнит сж-щества се различава по бързината си. От наклона на водата зависи бързината на движението ѝ. С&щото се отнася и до живота. Колкото поголяма е височината, отдето слиза животът, толкова по-интенсивен е той. Височината на живота е толкова необходима, колкото е необходим наклонът на водата. В притчата за блудния син се говори за онзи живот, който се отличавал с го-лъм наклон. Баща му бил в духовния свет. Там синът се молвл на баща си да му даде здраво тяло, с което да слъзе на земята между хората, да се учи и да придобива знания и опитности. Като слъзъл на земята, той не изпълнил обещанието си. Вмъсто да учи, той се запознал с моми и момци, ял и пил с тЬх, черпъл всички, защото бил богат. Като изял и изпнл всичко, приятелит му го напуснали. Той останал сам, без никакви средствр, н се принудил да стане свинар Но и тук положението му било тежко. Той не можел да се храни даже с рожковит, които служели за храна на свинет. Разкаян и обез-сърдчен той се принудил да напусне свинар-ството и да се верне при баща си, да му се помоли да го приеме като последен слуга. Ще кажете, че синът не бил готов да се бори с живота. НЬма защо да се бори с живота. Може ли комарът да се бори с слона? Комар с комар може да се бори, но излвзе ли срещу него по-силно животно,.

153

комарът трт>бва да отстлши. Следователно, живот ьт- е слон, с който никой не трвбва да се бори. Животът трябва да се изучава,. но никои нЬма право да се бори с него.

Изобщо, всъка дума има смисъл, когато се употръби на своето място. НапримЬр, ду-мите „боря, чупя" не са хубави, ако се уно-тръбяват безразборно. Това значи, да не разбираме тяхния произход и състав. Напри-мър, думата „чупя, чупи" е съставена от две срички: „чу" и „пи*. Сричката „чу", от-дълно взета, представя глагола „чувам, слу-шамъ", а „пи" означава глагол „пия". Достатъчно е да чуваш правилно и да пиеш на време и на място, за да не чупиш главата си. Който не чува добре и не пие добре, лесна може да счупи главата си. Чупят се несъще-ственит, нереални нъща. Обаче, съществени-т нъща никой не може да ги счупи. Кой ще счупи хлъба, водата, въздуха и светлината? Никой не може да ги счупи. Ще кажете, че хлъбът се чупи. Не е така, никой не може да счупи хлъба. От хлъба изтича животът, Понеже животът нито се чупи, нито се дълите затова казваме, че и хлъбът, който носи жи-вот в себе си, не се чупи.

Често се казва, че човек умира. И това не е верно. Човек не умира, но отива в света на мира, да се освободи от всички земни страдания. Умира, т. е. отива в друг свет, дето царува мир и спокойствие. Докато си на земята, ти постоянно излизаш на

154

бойни полета, дето си изложен на куршуми. На земята всеки момент можеш да бъдеш ранен, осакатен или убит. Да умреш, това значи, да напуснеш бойното поле и да отидеш в друг свет, дето хората живвят братски. Има ли нещо страшно в смъртта? Въпреки това, хората питат, защо умира човек. Много просто, за да влъзе в онзи свет, дето поправят всички счупени, развалени, изопачени нъща. Ако кракът, ръката или главата ги е счупена на бойното поле, ще те изпратят на онзи свет, да нз-мъсгят счупенит кости. Ако си изопачил ума или сърцето си, пак ще те изпратят там, да ги изправят. След всичко това, стоиш и питаш, къде е Господ. Ако Го търсиш вън от себе си, никога няма да Го намъриш. Бог е създал вънншия свет, но това не значи, че Той е само в този свет. Външният свет е отражение на вътрешния, на истинския свЬт, който считаме абсолютно реален. Значи, външният свет е отражение на реалния, на вътрешния, в който Бог се проявява. Че е така, познаваме по следния факт: чов1ж счита света за реален, когато е в съзнание. Щом изгуби съзнанието си, и светът изчезва за него. Докато любовта присътствува в човека, и светът съществува за него. Щом любовта го напусне, и светът престава да съществува за него.

155

Всички хора четат молитвата „Отче нашъ". Там с казано: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети името Твое, да дойде Царството Твое"... Осветяването на Божието име има отношение към любовта. Не мо-жеш дз осветиш Божието име, ако нвмаш любов. Който иска да освети Божието име, трябва да носи любовта в ума, в сърд-цето, в душата си, т. е. да бж.де запален с любовта от всички страни. Когато се говори за Божието Царство и Божията Правда, имаме пред вид Божията Мъдрост. Без мъдростта, Божието Царство и Божията Правда нямат никакъв смисъл. Божията воля пък има отношение към Божията Истина. Следователно, никой не може да изпълни Божията воля, ако не носи истината в себе си.

И тъй, ако в душата ни не царува любовта, ако в духа ни не царува мж.дростта и ако в волята ни не царува истината, цъ-лият свят остава за нас неразбран. – Защо е недоволен човек? – Защото не носи любовта в душата си, мъдростта – в духа си, истината – в волята си. Любовта, мъдростта и истината са. създали света като забава за всички живи същества. На всеки човек е дадено нещо специфично, с което да се занимава. Който не може да на-мъри специфичното за себе си, той всъкога е недоволен. Всеки търси нещо голямо: голъ-мо добро, голяма сила, голяма любов. Никой не подозира, че зад голямит нъща се крие

156

злото. Влъзеш ли в света на злото, там ще търсиш голямото зло, за да намъриш малкото добро. Грешката на хората се заключава в това, че т търсят голямото добро и малкото зло. Голямото добро изисква голяма жертва. Ако искаш да бъдеш добър, тръб-ва да си голвм, неизчерпаем извор. Докато работиш, докато имаш енергия, ти си в общение с хората, всички те търсят, всички разчитат на тебе. В този случай, ти си извор, при който идат жадни пътници да утолят жаждата си. Няма по-велико нещо за човека от това, да съзнава, че служи на любовта, на мъдростта и на истината. Няма поголямо благо за човека от това, да търси Царството Божие и Неговата Правда. Няма поголямо благо за човека от това, да съзнава, че служи на Бога и изпълнява Неговата воля. Как познавате, кое действие е съгласно с Божията воля и кое не е съгласно? Всъка мисъл, всяко чувство и веЬко действие, изпълнени с любов, са в съгласие с Божията воля. Слуш 1ш един добър пъвец или добър музикант. Щом сверши пъ-сеньта, ти му ръкоплъскаш. Докато пъе или свири, ти мълчиш. Щом сверши концерна, ти рлчкоплвекаш. Някои не ръкоплъ-скат, мислят, че като не нарушават тишината, с това изказват възхищението си. Не е така. И който ръкоплъска, също се възхищава, благодари и поощрява пъвеца. Мнозина ръкоплъскат още преди започване на

157

пвсеньта. Едва излезе пввецът на сцената, т зшючшгг да му ръкоплъскат. Следователно, нсвко движение, направено с любов, е на мт>сто. Ръкоплвскай с любов, мълчи и слушай пак с любов. Като рж.коплъска, човек иска да каже: Приеми благословението на онова, което Бог е вложил в моит ръце. В този смисъл, ръкоплвска-нето и ръкуването са на мвсто. Слушаш нв-кой да говори, да пЪе или да свири хубаво – ръкопляскай му. Срещнеш един добър човек,– ръкувай се с него. Хвани здраво реката му и му предай сила от себе си.

Като говоря за рж.коплвскането, не го разглеждам само по форма. Аз не подър-жам външните форми и движения, но казвам, че вевко движение има смисъл, когато е изпълнено с любов. Аз не ръкоплвекам външно; другитв правят това заради мене. Аз ръкоплъскам вътрешно, по ум, по сърце и по душа. Същевременно рж.коплв-скам на ума, на сърцето, на душата и на духа на онзи, който свири или пве на сцената. Значи, ръкоплвекането е и външен, и вж.трешен процес. Допираш, приближа-ваш рдчцег си и се обмвняш. Като спася-ваш давещия се, ти му ръкоплвекаш: при-ближаваш ръцетв си, прягръщаш го и го изваждаш от водата. Майката туря детето си в коритото и започва да го къпе – и това е особен род ръкоплвекане.

158

Ново разбиране е нежно на хората. Докато живеяг с старит разбирания, ттз пла-чат, страдат, без да знаят причинит- на страданията си. Никой умрЪл, т. е. заминал за онзи свет, и близките му плачат. Днес цвлият български народ плаче за своя цар. – Какво означава смъртта? – Заминаване за онзи св&т, дето всеки човек дава до-клад за всичко, което е направил на земята. Българският цар е сега на доклад при Господа, т. е. при Любовта. Да царуваш, това значи, да оставиш Бог да царува в тебе. Така всЬки човек може да царува, първо на себе си, на своята душа и дух, на своя ум и сърце; след това той царува и на другит. Докато любовта, мъдростта и истината царуват в човека, царуването е на място. Казвате: Кой ще ръководи сега българския народ? – Който го е ръководил досега.

Бог ръководи всички народи. Който Го слуша, велик народ става; който не Го слуша, сам се осжжда на страдания. Кой рж-ководъше еврейския народ в миналото? Ще кажете, Давид, Соломон и други царе са го ръководили. Давид, Соломон са. били проводници на Бога. В същност, Бог го е ръководил. И днес, когато евреит нямат царь„ пак Той ги ръководи. За нас умръли хора не съществуват. Умрълитв са толкова живи, колкото и живит, които виждате да се дви-жат и говорят. Българският цар е жив:

I г)<)

отиде при Господа да докладва, как вервят рпботитт. ни България. За известно време в България се налага траур, а християнската църква от две хиляди години е все в траур. С това показват, че Христос страдал за човечеството, след което бил разпнат. Наистина, Христос страда, разпнаха Го, но след това възкръсна. Време е вече да се свали траура. Всички свещеници и проповедници на Христовото учение трябва да се об-лЬкат в бвлп дрехи, да се радват, че Христос е възкръснал. Жив е Христос, и днес Той управлява света в името на Господа. Не се съмнявайте в това и не спорете, дали е възкръснал, или не. Възкръснал е Христос и живъе между всички страдащи, нещастни, онеправдани. Той носи новото в света. Любовта Христова е навсъкъде. С нея работи Христос и справя обърканит работи на хората.

Днес всички говоряг за царя, за неговите добродетели. Той се отличаваше с го-лт>ма досътливост и отзивчивост към страданията на хората. Станъше ли нъкъде нещастие или катастрофа, той пръв биваше там. Знаеше, как да помогне и утеши по-страдалит. Днес всички се питат, кой ще ръководи съдбинит на България. – Който ръководи съдбинит на всички народи, Той ще ръководи и българския народ. Всички хора са служители на Бога. Съзнателно или несъзнателно, т Му се подчиняват. Всички

160

българи се молеха на Бога, да оздравъе царьт. Той и сега е жив. Важно е да се молят, докладът на царя да бъде добър, да се одобри, и българит да получат Божието благословение. Българит и всички останали народи трябва да се молят за идване на Царството Божие на земята. Това ще се озна-менува с велики и светли дни. Тогава нима да има бедни, болни, страдащи хора по лицето на земята. Нов порядък ще дойде на земята – порядькът на любовта.

И тъй, дали сте на земята, или я напущате, стремете се да попаднете в ръцет на любовта, тя да ви приеме в обятията си. Има ли дете в света, което да е родено с любов и да е умръло? Всички същества, родени с любов, са живи. И на този, и на онзи свет да са, г живеят. И обратно: всяко същество, родено без любов, е мъртво. И на земята да е, и на онзи свет, то е в положението на умрълия. То ходи, движи се, говори, но съзнанието му за живота е заспало. Щастие е за човека да се роди с любов и да умре с любов. Бъдещето се нуждае от работници на Бога, които да Го оби-чат и да оставят Той да царува в тяхнит сърца, умове и души.

Да пожелаем добър път на Българския цар, да следва пътя на Любовта, да носи мира и радостта. Ганди казва: „Когато 7мра аз, не само Индия ще бъде свободна, но цълият свет ще се освободи от заблу-

161

жденията и ограниченията. Така трябва да каже всЬки ч<ш1ж за себе си. Тогава и живо-тът, и смьргьта имат смисъл. Смърт, която не носи освобождаване, няма смисъл. Обаче, ако смъртта носи освобождаване, тя се осмисля. Тогаеа и тя е раждане. Значи, има два вида раждане: по плът и по дух. Когато слиза на земята, човек се ражда по плът; когато напуща земята и отива на онзи свет, той се ражда по дух. Затова, именно, Хрисгос казва: „Ако се не родите от вода и дух, не можете да влъзете в Царството Божие." Човек трябва да се роди два пъти: по пльт, т. е. по вода, и по дух, т. е. излизане от утробата на майка си и заминаване за онзи свет.

Защо хората заминават за другия свет? – Да приложат любовта. Това, което човек не може да приложи на земята, ще го приложи на онзи свет. Следователно, и Бъл-гарският цар сега ще бъде по-добър ра-ботник, ще приложи всичко оново, което не е могъл да приложи на земята. Когато хората дойдат до положение да се радват, и когато се раждат, и когато умират, светът ще се оправи. „Роденото от плътта, плът е; роденою от Духа, дух е. Ако не се родите изново, не можете да влъзете в Царството Божие."

„Бъдете съвершени, както е съвершен Отец ваш Небесни." – Кога човек е съвершен? – Когато се роди от любовта,

11

162

от мъдростта и от истината. Това означава* раждане от Духе. Който мине през трит процеса на раждането – през любовта, мж-дростта и истината, той влиза в новия поря-дък на нъщата и разбира дъчбокит прояви на живота. Това значи роден от Бога. Казано е: „Роденият от Бога грях не прави. Истина, истина ви казвам: Ако не се родите изново, не можете да влъзете в Царството Божие."

Желая ви да се родите по закона на любовта, да умрете по закона на мъдрзстта и да станете съвершени, както е съвершен Отец наш Небесни, т. е. дч се родим по закона на истината и да дадем своя доклад пред Господа, от който да се ползуват всички хора на земята.

7. Беседа от Учителя, държана на 29 ав гусг, 1943 г., 5 ч. с. София. – Изгръвъ-