Разлика между версии на „Служене, почит и обич“

Версия от 21:21, 2 декември 2008

Служене, почит и обич(ArKelly)(работи се)

Размишление върху служенето.

Тема за следния път: „Отношение между положителните и отрицателни сили в природата".

Какъв е положителният смисъл на думите „това, което трябва да бъде“? Запример, какво разбирате, ако някой ви запита, какво трябва да бъде детето, което се е родило? На този въпрос можете да отговорете следното: Детето, което се ражда, първо трябва да отговаря на известна форма като човек. Второ, то трябва да носи такова съдържание в себе си, което да отговаря на неговата форма. Значи, всяко нещо трябва да отговаря на своята форма. Ако ви предложат две монети – златна и медна, коя от тях бихте предпочели? Който разбира цената на металите, ще предпочете златната. Защо? Защото съдържанието й е по-ценно. В този смисъл, човешкият организъм е ценен дотолкова, доколкото има живот в себе си. Всеки се радва на новороденото дете, защото носи живот в себе си. Щом умре, човек губи цената си като организъм, защото животът го напуснал. Значи, съдържанието на човешкия организъм е животът; съдържанието на живота

4

е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действуват в човешкия организъм.

Сега, да се върнем към смисъла на думитев „това, което трябва да бъде". Какво трябва да бъде човек? Първо, човек трябва да бъде форма, която, за да се развива правилно, трябва да има отношение към природата. Наистина, човек има три важни отношения към природата: с стомаха си той има отношение към физическите сили на природата; с бЪлия дроб той има отношение към духовните сили на природата; с мозъка си той има отношение към умствените сили на природата. Освен тия три важни отношения към природата, човeк има и второстепенни отношения, които наричаме отношения на човека към живитe сили на природата.

И тъй, чрез мозъка си човeк определя изобщо отношенията си към природата; чрез дробовет си той уравновесява тия отношения,' а чрез стомаха си той ги реализира. Първата проява на човека в физическия свтет е желанието му да яде. Значи, първо се проявява^ стомахът. За да се нахрани, той започва да мисли, да търси пачии да си достави храната. Като достави храната си, чрез устата си той я изпраща в стомаха, дето се превръща в кашица. Ог стомаха храната отива в дробоветe, а оттам – в мозъка – динамото на човека, дето се набавя изразходваната енергия.

5

Оттук виждаме, че стомашната, дихателната и мозъчната системи играят важна роля в подържане живота на човека. Ако една от тия системи не фуккционира правилно, Ц'б-лият организъм страда. Ако човек е инвалид в материално отношение, т. е. ако е инвалид в физическия свет, той ще бъде инвалид и в Божествения свет. Ще кажете, че не искате да бъдете материалист. Това е друг въпрос. Да бъдеш материалист е едно нещо, да бъдеш физически здрав е друго нещо. Да бъдеш само идеалист, без да се вглеждаш в реалността на живота, това е аномалия. Следователно, нито само материализъмът, нито идеализъмът разрешават въпросите на живота. Човек не е нито само материя, нито само дух. Материя без дух не съществува, и дух без материя не съществува. Дух и материя са две състояния, които взаимно се допълват.

Следователно, ако под думит „дух и материя" разбирате полюсигб на живота, които се изразяват в две течения – материализъм и идеализъм, вие сте на прав пж.т. Обаче, ако под думата „материя" разбирате, че животът се заключава само в материалната си страна, а под „духъ" разбирате, че животът е изтъкан само от идеи, вие сте на крив път. Животът се изразява в полюси : дух и материя, мъж и жена и т. н. Като стане въпрос за мъжа и за жената, хората започват да спорят, кой от двамата

6

е истински пронодник на човека. Колкото и да сиорят, г по могат да дойдат до правилни заключения. Защо? Защото истинският чов1;к не е пито мъж, нито жена. Ако мъжът пключна н себе си жената, и ако жената включва н себе си мъжа, тъ1 могат да носят името „човекъ". Обаче, докато мъжът се отд/Ьля от жената като нещо особено, и докато жената се отдъ\ля от мъжа, т' още не са дошли до, положението па истинския човек. Като различни форми, мъжът и жената представят принципи, течения н живота, но по същина ттз са едно и също и'Ьщо. Тт, дават представа за понятието „човекъ". По външни прояви жената е деликатна, идеалистка, но по съчетание на вътрешни сили тя е материалистка. Достатъчно е жената да спре па едно мтзсто, за да стане центьр. Н скоро време тя ще направи къща, ще я напълни с мебели и покъщнина. Поставят ли мъжа при Н>зи условия, той всичко ще разпръсне. Затова казваме, че жената събира, а мъжът разпиляна. Жената се изявява отвън навътре, и мъжът – отвътре навън. Съвремошпгг хора пт.мат още ясна представа за понятието мъж. Като кажат „мъж", те разбираг възлюбения на човешката душа. Между понятията „мъж и възлюбен" има грамадна разлика. I Мзкой път възлюбеният може да стане мъж на някоя жена, но мъжът никога не може да стане възлюбен. Думата „мъж" подразбира физическа

7

сила. Значи, когато жената търси мъжа, тя се нуждае от сила, която да я покровителствува. По естество жената е по-слаба от мъжа, вследствие на което разчита на неговото застъпничество.

Мъжът и жената са. два принципа, които се изявяват в две различни форми. Слушате някой мъж да казва, че не иска да бъде жена. Чудно нещо! Той е роден от жена, а не иска да бъде жена. Някоя жена казва, че не иска да бъде мъж. И това е чудно. Тя е зачената от мъж, а не иска да бъде мъж. Началото на вевки човек се крие в мъжа, а краят му – в жената. От мъжа и от жената пък произлиза детето, което един ден ще се прояви като мъж или като жена, според силит, които действуват в него. Като не разбират, какво в същност е човек, какво представят мъжа и жената, хората влагат в тия понятия изопачени, неестествени идеи, вследствие на което сами се спъват. Човек не е същество, създадено за ядене и пиене. Жената не е същество, създадено само да ражда деца, нито мъжът е създаден само да внася в дома продукти за ядене и пиене. Велико е предназначението на човека. Велика е ролята, която мъжът и жената трябва да извершат на земята. Ако за физическото си съществуване човек трябва да яде, да дъвче храната си, да я изпраща в стомаха и в червата, това още не значи, че природата не знае други методи за хранене.

8

Днес тя си служи с един метод за хранене на човека. Обаче, ще дойде ден, когато тя ще приложи друг метод за хранене. Това виждаме и днес още, а именно: дробовете се хранят по един начин и с храна, съвершено различна от тази, която стомахът приема. Мозъкът пък се храни по начин съвершено различен от този, по който се хранят дробовете и стомахът. Следователно, това, което е необходимо за мозъка, не е нужно за дробовете; това, което е необходимо за дробовете, не е нужно за стомаха.

Като слушате да се говори за различните методи па хранене, с които природата си служи, това не значи, че трябва да се произнасяте, кой от тях е най-добър. Всеки метод е на мястото си. Що се отнася до хранене на дробовете чрез въздух, методът е един. Дробовете възприемат въздуха по един начин, а стомахът приема храната по друг начин. Дробовете не могат да дъвчат храната си, нито стомахът може да я диша. Докато храната дойде до стомаха, тя минава през няколко последователни процеси: разкъсване, дъвчене, поглъщане, смилане, всмукване и т. н. Чрез тези процеси природата работи върху човешката воля, усилва я. От начина, по който се извершват процесите на храносмилателната система, зависи и усилването на волята. Силата на волята, проявите на човешкия характер се определят от силата на мисълта. Това е твердение, което трябва да се про-

9

вери. Наблюдавайте, кой как дъвче и следете, какви са. проявите на човешкия характер и воля. Не само това, но наблюдавайте, как дъвчат англичаните, германците, французите, за да видите грамадната разлика, която съществува между проявите на различните нации в характер и воля. От начина, по който става храносмилането, се определя работата, която човтж верши.

Кое наричаме правилно хранене? Правилно хранене е това, при което мисълта взима активно участие. Яденето е резултат на дейността на човешките клетки. Колкото по-съзнателно извършват работата си, толкова по-здрав е човешкият организъм. Десет милиона клетки в стомаха взимат участие в смилането на храната. Това е мощна, велика сила. Този процес се извершва правилно, когато всички клетки имат едно и също желание да работят, да възлриемат една или друга храна. Ако няколко милиона от гбх се откажат да работят и се разделят в желанието си по отношение на една или на друга храна, и стомахът се отказва да работи. Ако чрез мисълта си го заставите да работи, той ще смели храната, но без любов. Вс^ка работа, извершена без любов, не дава добри резултати. Десет милиона клетки!–това е цел народ, цела държава. За да се развива държавата правилно, поданиците й трябва да бъдат в единство. Следователно, вземе ли храната в устата си, човекъ

10

трябва да има съзнание за процесите, които стават в устата, в стомаха и в червата. Той трябва да знае, как да я смели и обработи, за да я изпрати после в дробовете, а оттам в мозъка.

Съвременните учени разглеждат храносмилането като физически процес, но това не е още завершена работа. Като дойде храната до мозъка, ангелите я приемат оттам в вид на прана. И в тбх праната минава през стомаха, дробовете и мозъка им. Като стигне до мозъка, възвишените същества от Божествения свят приемат тази фина, преработена енергия и я прекарват от стомаха в дробовете си и от дробовете – в своя мозък. Тъй щото, ако смляната храна в човека не мине от физическия в духовния свят и от духовния – в Божествения, тя не е завершила своя пълен кръг на движение. Тогава ние казваме, че човек не се храни правилно. Обаче, ако смлената храна в човека прониква в трите света–физически, духовен и Божсствсн, пие казваме, че човек се храни правилно. Когато процесът на

храносмилането в човека става правилно, той се чувствува радостен и вессл, радва се на отлично здраве. В колко време ще стане този цикъл на движение на храната, не е важно. Важно е храната да проникне в различните светове и навсекъде да остави своето. Не може ли храната да проникне в различните

11

сватове, човек не може да се развива правилно и започва да боледува.

Казано е в Писанието: „Никой не живее за себе си". Значи, никой уд не живее за себе си. В този смисъл, нито стомахът живЪе за себе си, нито дробовег, нито мозъкът живеят за себе си. Стомахът приема храната и я обработва, но след това я отправя към дробовете, а оттам – към мозъка. И мозъкът не работи за себе си. Той мисли за дробовег, за стомаха, за всички удове на човешкия организъм. Той мисли, по какъв начин да достави нужните материали на встжи орган, да го застави да работи.

Следователно, за да бъде здрав, за да съзнава, че гражданин на великата природа, човек трябва да има широки схващания за живота, всеки момент да съзнава, че не жи-в-Ье и не умира за себе си. Ако няма широки разбирания за живота, човек ще учи, ще работи, но без любов. Каквото и да направи, в края на краищата той ще каже: Празна работа е това. Питам: ако човек изучава земята, слънцето, празна работа ли е това? Ако рисува картини от природата, празна работа ли е това? Когато хиромантикът изучава ръката на човтжа, празна работа ли е това? В ръката се крие историята на човека. Какво по-приятно занимание можете да имате от това? Има учени хора, които се занимават или само с човечикото око, или само с чо-

12

вешкия нос, или само с човешката уста. В окото, в носа, в устата се крие историята на човека. Който изучава историята на да-ден човек, едновременно той изучава и себе си. Както в семката на едно дърво се крие цялото дърво, така и по отделните удове на човека можете да познаете целия човек. Външно семката не прилича на дървото, но посадите ли я в земята, от нея израства гол-вмо дърво, което ражда изобилно плодове. Изобщо, в природата нищо не се губи. Както семката може да възпроизведе ц/блото растение, така и по един уд от човешкото тяло можете да опишете цълия човек. Като разбира законите на целокупния живот, човек може сам да си въздействува, да изправи погръшкит- си.

Съвременните хора се натъкват на страдания и противоречия вън от себе си. Причините са в самите тях. Човек трябва да познава силите, които деиствуват в неговия организъм, както и тия, които деиствуват в природата. Ако той сам е отрицателен и се свръзва с отрицателните сили на природата, в неговия организъм се зараждат ред болезнени и отрицателни състояния. Ако даде ход на положителните сили в себе си, и същевременно се свръзва с положителните сили на природата, човек подобрява здравето си и се радва на добро разположение. Обаче, ако не се пази от отрицателните сили на природата и не се стреми към положителни-

13

те, човек дохожда до състояние на безразличие.

Първоначално чов-Ък е см^л, предприема една или друга работа. Ако сръчца препятствия и неуспехи, той става страхлив. Колкото повече неуспЪхите и мъчнотиите му се увеличават, той става все по-страхлив, докато най-после дойде до безразличие. Това са три състояния, през които всеки човек минава. Смелият излиза от дома си и отива на работа. Страхливият, обаче, се връща в дома си, предполага се, че е завершил работата си. Значи, смелият започва да работи, без да свърши работата си докрай. Страхливият вевкога завършва работата си.

За изяснение на тази идея ще си послужа с следния пример. Представете си, че имате да давате на някого пари, но не можете да ги върнете. Ако сте смел, ще кажете : Няма да ви дам парите! Ако сте страхлив и чуете, че ви заплашват с бой, вие веднага се връщате у дома си, взимате пари и плащате. Това значи завершване на известна работа. Смелият взима пари на заем, а страхливият ги връща. Две държави се бият, започват да воюват помежду си. Защо воюват? Защото са смътш. Щом положението стане сериозно, те се уплашват и започват да преговарят за мир. Значи, за да дойде мирът, човтзк трябва да стане страхлив. Страхът внася мир в човека. Върху този закон е основана съвременната педагогия. Слу-

14

шате учителите да говорят на учениците си, че това не е добро, онова не е морално, но т-б не искат да знаят. Обаче, като ги заплашат, те започват да се страхуват и са готови да направят всичко, каквото им заповядат. Това наричаме ние „морал на страхливите". Всички велики работи, всички култури се дъл-жат на страха. Страхът завершва работит, но не ражда герои. И природата използува страха.

Какво се получава от съединяването на страха и на смелостта? Като се съединят страхът и смЪлостта, ражда се разумността. За да се придобие разумността, страхът трябва да се преверне в смЪлост, а смелостта – в страх. Запример, имате една страхлива котка. Тя се плаши от най-малките изненади. Но ако се намери в безизходно положение, тя става толкова смела, че се хвърля върху човека, драще го, докато се освободи. Значи, човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха. Той трябва да разбира проявите на страха и на смелостта. Човек е смел, когато знае, че противникът му е по-слаб от него. Щом разбере, че противникът му е по-силен от него, той става страхлив.

Един заяк се отчаял от живота и тръгнал към близката река да се удави. Като вървял по пътя, той си мислел: Не искам да живея вече. Дето се обърна, всички ме гонят: животни, хора – всички искат

15

да отнемат живота ми. Защо ми е такъв живот? Веднъж завинаги ще сверша с него, да се освободя от мъчнотиитъч Като разсъждавал по този начин, той минал покрай едно блато, дето крякали жаби. Като чули стъпкигб на заяка, те веднага се скрили в водата и млъкнали. Заякът видътг това и си казал: Имало и от мене по-страхливи. Значи, аз не съм най-страхливият в света. Щом е тъй, ще продължа да живия. Заякът се отказал от решението си да се дави. Той и до днес още живее с идеята, че жабите са по-страхливи от него.

Следователно, докато човтж мисли, че е преследван, гонен от хората, че няма успех в работите си, че нищо не може да направи, той се намира в положението на заяка, който се отчаял от живота и тръгнал да се дави. Обаче, като се убеди, че може да излезе нтлцо от него, че има по-неспособни и от него, той се насърдчава и започва да става емтзл. Той си казва: Щом има поне едно същество. което се страхува от мене, това показва, че не съм съвсем изгубен. Все има нещо в мене, на което може да се разчита.

Сега се обръщам към младит, на които казвам: Вие трябва да се учите, да разберете вътрешния смисъл на живота. Не разберете ли живота в неговата същина, вие ще се раждате и умирате заедно с старата култура, която всеки ден отива към зал-Ьзва-не, т. е. към смърт. Щом се обезсърдчи,

16

щом изгуби разположението си, човек казва: Нищо няма да излъзе от мене. Моята работа е загубена. Сега нищо друго не ми остава, освен да се простя с живота. Защо човек се обезсърдчава? Защо не е смел и разумен? Какво ще придобие, ако умре? Сегашните хора умират преждевременно. Да умре човек преждевременно, това значи, да напусне работата си, преди да я завършил. Господарят изпраща слугата си на нивата да копае, но той се връща преди обед. Защо се връща толкова рано? Свършил ли е работата си? Не я свършил. Щом не е свършил работата си, господарьт му отново ще го изпрати на нивата да копае.

Следователно, ако човек умира преждевременно, това показва, че той се връща в дома си преди да е свършил работата си. Като видят, че се връща толкова рано, майка му и баща му отново ще го изпратят на нивата да оре, да сее и да жъне. Както човек не се ражда по свое желание, така не може и да умре по свое желание. Както човек не знае, кога ще се роди, така не може и не трябва да знае, кога ще умре. Кокошката знае ли, кога ще умре? Тя нищо не знае. Кокошката умира, когато господарьт й пожелае. За да измжти пиленца, и това пак зависи от господаря й. Казвате, че повечето хора умират от естествена смърт. Привидно е така, но в същ-пост малцина умират от собствена смърт, а още по-малко хора умират по свое желание.

17

Все ще се намери нъкой господар, който ще пожелае тяхната смърт. Слушате някой да казва: Изяде ме тази болест! Значи, болестта е негов господар. Болест, която уморява човтжа, не е нищо друго, освен общество от същества, които устройват против него заговор. Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание. Ако е верно това, нека самоубитият се съживи по свое желание. Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, чов^Ьк се самоубива по свое желание. Кога се самоубива човек? Когато направи големи дългове, които не може да изплати. За да не изгуби достойнството си;, той се самоубива. Обаче, самоубийството е неестествено проявление на Човека. Тъй щото, невъзможно е човек сам да се убие и да не може сам да се съживи. Ако самоубитият не може сам да се съживи, това показва, че друг нтзкой го убил.

И тъй. не си правете илюзии да мислите, че от вас зависи да живеете или да умрете. За да жив-Ье човек, или да умре по свое желание, това подразбира да влад-ве великата наука за живота. Той трябва да разбира законите на живота и смъртта, като два противоположни процеса. Каквото и да прави, човек неизбежно минава през тия процеси. Човешкото т-Ьло е затвор, в който душата временно пребивава. Когато пожелае да се освободи от този затвор, душата постига това по два начина: или доброволно отваря вратите

18

на затвора, или чрез насилие. Ако не я оставят да излезе от вратите на затвора, тя изкопава дупка някъде в затвора, влиза в нея, и оттам, по вътрешни пътища, незабелязано, напуща затвора и излиза на свобода.

Питам: Кое може да освободи човека от затвора? Освобождаването на човека зависи от неговите правилни възгледи за законите на живата природа. За тази цел той трябва да изучава тия закони и да знае, защо ги изучава. Като изучава законите на великата природа, човек се свързва с Божественото в света. Това значи придобиване на знание, което развива висшите умствени способности. Същевременно човек развива и своите чувства, посредством които той дохожда до разграничаване на доброто от злото. Това определя постъпките на човека като добри и лоши. Щом влезе в умствения свет, човек започва да се интересува от правдата, т. е. от правото. Обаче, в духовния свят той борави само с морала, с понятието за добро и зло. Значи, правдата се отнася до ума, а моралът – до сърцето. Когато говорим за висшите прояви на ума, имаме пред вид чистата мисъл, в която няма стремеж към материални придобивки. Запример, докато човек се стреми към музиката, като висша наслада, която обхваща дейността на висши-г умствени способности, ние казваме, че той живее в чистата мисъл. Започне ли да прилага музиката като средство за печелене, той

19

слиза от висшата област на мисълта. Това се отнася не само до музиката, но до всички отрасли на науката и на изкуствата.

Съвременните хора се движат между два морала – стар и нов, вследствие на което изпадат в затруднения. Защо? От стария морал не могат още да се откажат, а за новия не са готови. Като се намерят в мъчнотии, веднага се отказват от новия морал и пак живеят по старому. Те говорят за нови идеи, за ново учение, но щом се намерят на тясно, прилагат старото учение. Ако ги запитат, в какво се заключава новото учение, нищо не могат да отговорят. Новото учение обединява и примирява страха с смелостта, от които се ражда разумността. Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта. Ако някой изповядва новото учение, а не може да примири страха с смелостта, омразата с любовта, той живее в старото учение, т. е. в старата култура. В старата култура става точно обратното: смелостта се превръща в страх, любовта – в омраза. Състоянията се менят и в новата, и в старата култура с единствена разлика, че в новата култура движенията са възходещи и положителни, а в старата – низходещи и отрицателни.

В новата култура времето доказва нещата, а в старата – парите. Запример, ако дадете пари някъде, в скоро време

20

ще ви изкарат способен, учен, гениален чов-бк. Обаче, в новата култура парите не играят роля. Днес могат да ви гонят, пре-следват, да отричат способностите ви, но след време истината излиза на лице. Последната дума има времето. То показва, на какво се дължи тежестта на човека – на парите, или на неговата способност и ученост. Същото се отнася и до доброто. Няои хора минават за добродетелни, за светии, защото парите са играли роля. Като турите на везните на човтжа хиляди английски лири, разбира се, че ще стане светия.

Следователно, ценни неща са само ония, които не се изменят, които и времето не заличава. Права мисъл е онази, която през всички времена и епохи различава доброто от злото. И Адам яде от дървото за познаване на доброто и злото, но преждевременно. След това, за да не яде от дървото на живота и да влоши положението си, Бог го изпжди от рая. Човек първо трябва да яде от дървото на живота, а после от дървото за познаване на доброто и на злото. Изпъждането на Адам и Ева от рая е процес, през който всеки човек трябва да мине. Ако майката и бащата не изпждят детето от дома си и не го пратят на училище, то никога няма да стане учен човек. Докато е около майка си и баща си, детето постоянно ги прегръща и целува. Щом го изпратят на училище, то влиза в нови условия. Учительт поема детето

21

и го поставя на строга дисциплина. Детето вижда, че тук няма пригръдки и целувки и започва да гледа сериозно на работата. Който влезе в училището, трябва да учи. Ако не учи, понякога учительт прилага магическата пржчица, с която и капелмайсторът си служи. Магическата пржчица е съществувала в всички времена. Тя съществува и днес, само че формата й е изменена. Някога тя е била в форма на обикновена пржчица, после се е заместила с плесница, след това – с тевтерче. Днес учительт влиза в клас с тевтерче, в което пише бележки върху успаха и поведението на ученика. За-примтвр, единицата не е нищо друго, освен плесницата на учителя. Той съединява всички пръсти на ръката си и от тях образува плесницата. Като получи единица, ученикът се стресва по същия начин, както от плесницата и започва да учи. Нулата пък подразбира юмрук. Каквото разрешение дава юмручното право в света, такова дава и нулата за ученика.

Съвременните хора искат да живеят добре. От какво зависи добрият живот? От стомашната и от отделителната системи. Който иска да живтзе добре на физическия свет, той трябва да има здрава и дисциплинирана стомашна и отделителна система. Между дей-ността на стомашната и отделителна система в човека и разкаянието, през което той минава, има известно съотношение. Както стома-

22

шната и отделителна ситеми отд^лят чистото от нечистото, потребното от непотребното, така и чрез разкаянието чов^к се чисти

– отделя чистото от нечистото, положителното от отрицателното. Всички религии препоржчват разкаянието като процес на чистене: чистото отива на една страна, а нечистото – на друга. След това чистите сокове отиват към сърцето и дробовете, а оттам – в мозъка. Ако сърцето и балите дробове не функционират правилно, човек не може да диша. Щом не диша правилно, той не може да мисли право. Дихателната система на човека показва, че не само кръвьта трябва да се пречиства, но и желанията. Както нечистата кръв трови организма, така и нечистите желания го тровят.

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да знаете, каква е службата на вашите системи не само на физическия, но и в духовния свет. Запример, службата на стомашната система на физическия свет е да смила храната, а в духовния – да прекара страстите и низшите желания на човека през смилане, да ги надроби на ситно и да ги изпрати нагоре, към огнището. На физическия свет сърцето и дробовете пречистват кръвьта, а в духовния свет те са мехът и огнището, през които трябва да минат желанията на човека, да се отдели чистото от нечистото. Мозъчната система отправя заповедите си към различни-

23

тъ1 органи за службата, която тъ1 трябва да изпълняват. В духовния свет мозъкът определя службата и местото на всички мисли в човека. Следователно, не смесвайте чистите мисли с нечиститъч Чистите мисли туряйте на една страна, а нечистите – на друга. Както природата отделя чистото от нечистото, така и човечикият ум трябва да отделя чистите мисли от нечиститъч Не ги ли отделя, приема ли ги в смЪсен вид, той внася отрова в своя мозък. Ще бъдете внимателни към своит-б мисли, ще ги изучавате, да знаете, какво желание събужда всЬка ми-съл. Мисълта е сверзана с желанията, желанията – с действията, а действията – с последствията.

Следователно, ако искате да бадете здрави, дръжте в изправност стомаха, дробоветъ-и мозъка си. Здравословното състояние на стомаха зависи от храната, която човек приема. Колкото по-чиста е храната, толкова по-здрав ще бъде човек. Като приема чиста храна, чо-в"бк спазва всички правила при храненето. Той знае, колко храна да приеме и как да я приеме. Храненето не е само физически процес, но и духовен. Тъй щото, натъкнете ли се на известна аномалия в живота си, не се извинявайте, не казвайте, че нещо не сте знаяли. Има нЪща, които човек не знае, но що се отнася до живота, как трЬбва да живее, всеки човек знае това. Кой не е опитал последствията на кривите мисли и заблуждения?

24

Следователно, всеки човек знае, че, за да бж-де здрав, трябва да има права мисъл, възвишени чувства и благородни постлшки. Ако не е здрав, човек не може да свърши работата, която му е дадена.

Сега пак ще ви запитам: В какво седи новото учение? Задачата на новото учение седи в отделяне на злото от доброто, на омразата от любовта, на невежеството от знанието, на безсилието от силата и т. н. Може ли да се нарече силен онзи, който не е в състояние да отдъли злото от доброто? Силен човек е онзи, който отд-бля злото от доброто и ги поставя в две противоположни посоки. Като поставите добрите хора на една страна, а лошите – на друга, ще видите, какви резултати ще имате. Казвате: Може ли да стане такова разделяне на хората? Може. Нима това не става в войните? Войната не е нищо друго, освен разделяне на хората на два лагера: приятели и неприятели. Страната, която напада, е вашият неприятел. Вие седите тихо и мирно, нямате намерение да нападате. Щом не нападате, вие сте приятелски разположени към вашия съсед. Вие не сте въоръжени, но имате здрави крепости, в които можете да се криете. Неприятелят ви напада, хвърля своите бомби върху вас, но вие сте скрити в вашите здрави крепости. Най-после неприятелят ви изхвърля всичките си бомби и престава да ви напада. Тогава вие излизате от своите крепости, събирате остатъ-

25

цитъ* ог бомбит^, претопявате ги, превръщате ги в злато и започвате да работите с тях. Неприятельт ви, кой^о сега е обеднътг, дохожда при вас да търси работа. Вие му давате работа и му плащате добре. Той става слуга, а вие – господар.

И тъй, неприятельт ви е човек, който работи с злото. Той седи на едно място и ви се заканва, хвърля бомбит си срещу вас. Вие мълчите, слушате го, какво говори, и не му възразявате. Като изхвърли всичките си бомби, той се изпразва, става последен бедняк. Най-после той си казва: Тази работа не верви с зло. По-добре да се примиря с своя съсед, за да се наредят и моите работи. Сега съседът, който мълчеше, става силен, а противникът – слаб. Той отива при съседа си, иска да се примири с него. Съседът му го приема любезно, започва да се разговаря с него и го поучава. Тъй щото, не разчитайте на злото. Натъкнете ли се на него, отстъпете назад. Злото е бомба, която експлодира, без да причини съществена пакост. Неприятелят е скрит в крепостта си, напразно ще го бомбардираш. Обаче, ако искаш да изхвърлиш бомбите си, бомбардирай го. Той ще чака времето, когато изхвърлиш всички бомби. Щом осиромашееш, той ще събере бомбит, ще ги преверне в злато, от което един ден ти сам ще се нуждаеш. Ти ще отидеш при съседа си и ще искаш от него работа. Той ще ти даде работа, за която ще ти плати съ

26

собствените ти думи, с собствените ти бомби. Това, което си отправялъ'към него, един ден ще се верне към тебе.

Питам: Можете ли да приложите този закон? Можете ли на злото да въздействувате с добро? Ще кажете, че каквото прави чов-бк, това му се случва; каквото мисли, това го постига. Като знаете тези закони, дръжте в ума си положителни мисли. Искате ли да постигнете н-бщо добро, да станете учен, музи-кант или поет, работете непрекъснато в това направление и дръжте в ума си мисъл-та, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и въфва в Него. Положителните мисли привличат възвишени сж.щества, които веднага идат в помощ на човека. Когато човек се стреми към постигане на известна идея, всички разумни сили в природата, които работят в тази посока, се коопе-рират и му дават упътвания и съдействие. Те се притичат на помощ на всъка безкористна мисъл, на всяко безкористно чувство и желание, както планинските потоци се съби-рат заедно, за да образуват една голяма река. Ученият, талантливият, гениалният човтж са големи, пълноводни р-нки, в които се втичат множество поточета и рекички. Ако н-вмате вера и любов към Бога, каквито желания и да имате, няма да ги постигнете. Ако успеете да постигнете някои от желанията си, вие сте употребили големи усилия и труд. Защо? Защото не можете да разчи-

27

тате на светлите, разумни същества да ви помагат. Те не се отзовават на отрицателните сили на природата. Безлюбието, безверието са отрицателни прояви в човешкия живог. Вие знаете, че подобното подобно привлича. Следователно, положителните мисли привличат възвишените същества, а отрицателните ги отблъсквате.

Мнозина се страхуват от живота и казвате: Какво ще правим, ако трябва да вл-б-зем в света? Много просто. Ако сте цигу-лар, ще извадите цигулката си и ще свирите. – Каква песен трябва да свирим?–Според случая. Ако сте в църква, ще свирите некоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета. – Имам ли право да свиря? – Щом си майсгор и знаеш да свириш, имаш право да свириш. Каквото свириш. всичко е на место. Който може да играе на хорото, той може да се моли и в църква. Не може ли да играе на хорото, и в църква не може да се моли. Преди да стане набожен и да ходи на църква, човек е играл на хорото. Защо отива днес на църква? Защото е преживел големи разочарования и неуспехи в живота си. В бъдеще, когато работите му се наредят добре, той пак ще посещава хорото. Не е лошо да играе чо-

28

в'Ьк на хорото. Лошата страна на хорото седи в неразбирането. Лошо е, когато човтж играе и не знае, защо играе; лошо е, когато се моли и не знае, защо се моли. Обаче, приятно е човек и да играе, и да се моли, когато знае, защо прави това. РГбкой казва: Не зная, какво да правя. – Щом не знаеш, какво да правиш, пъй и свири. – Нямам тъпан. – Щом н-вмаш тъпан, ори и копай. Орането и копането е пак музика. – Право ли е да пея и да свиря? – Право е, разбира се. – Какво ще кажат хората? – Важно е, какво ти ще кажеш за себе си. Щом нямаш работа, пМ и свири. За предпочитане е да п'Ьеш и да свириш, отколкото да останеш без работа. Съзнателният живот изисква работа. Новата култура се нуждае от работни хора. Новата култура изключва затворите и бесилките. Тя не търпи никакви човешки неджзи и слабости. Срещне ли чов1зк с н-вкаква сла-бост, колкото да е малка, тя ще го прекара през огън да го очисти. Новата култура не приема хора, които вервят по пътя на старата култура и на старите хора. Ако срещне на пътя си млад чов-бк, който верви по пж.тя на старит^, тя не го счита за млад. Тя знае, че и да мине по пътя на стария, той нищо н-вма да придобие. Какво се ползува мла-дият, ако тръгне по пътя на фалиралия тър-говец? Като се лута на една и на друга страна, той ще придобие известни опитности, но в края на краищата ще си счупи гла-

29

вата, както е станало с фалиралия търговец. Има ли смисъл, младият да се хвърли от една височина, за да провери, как търговецът си е счупил крака или главата? Хвърлц ли се от голяма височина, човек непременно ще счупи крака, ръката или главата си. Ще кажете, че има други пътища, през които човек може да мине безопасно. Казвам: Вервите ли по пътя на старата култура, все ще се контузите или нараните некъде. В стария живот нъчма безопасни места. Пътищата на стария живот привидно са безопасни, но влезеш ли в тях, непременно ще се осака-тиш некъде.

Какви са. пътищата на новата култура? Много пътища водят към новата култура, но сега ще спомена само три: път на служене, път на почитание и път на обич. На кого трябва да служи човек? Ако служи на себе си, той ще фалира. За да не изпадне в • това положение, човек трябва да служи на Великия принцип в живота, от Когото е получил всичко. Къде ще намери този принцип? Той се намира навсекъде в живота. Ние го наричаме Божествено начало в света. Ако искрено го търсите, вие ще го намерите и в растенията, и в животните, и в хората. Кого трябва да почита човек? Себе си ще почита. Ако човек не почита първо Божественото в себе си, никога нема да го почита вън от себе си. Щом не може да почита Божественото вън и вътре в себе си, човекъ

30

е изложен на пълен банкрут. Който почита себе си, той има правилни отношения към всички живи същества: растения, животни и хора. Когато познава двата пътя в новата култура – служене и почит, чов^к влиза в третия път – в обичьта. Значи, служенето има отношение към физическия свет, почитта – към духовния, а обичьта – към Божествения. Докато не е служил, докато не е бил слуга, човтж не може да има пари, да си купи нови дрехи, с които да се облече. Щом не е облЪчен в нови и чисти дрехи, човек не може да се ползува от почитта на окрж.жаващитъ\ Как ще почитате човеж, обл-Ъчен с скъсани и нечисти дрехи? Той отдалсч още мирише. Следователно, ако не е служил, човек не може да се обл-вче с нови и чисти дрехи. Ако не е чисто облечен, да благоухае, той не може да вл-взе в Божествения свят, да получи своето наследство – обичьта.

Задръжте въ^ума си трите идеи: служене, почит и обич. Който не се е научил да служи, да се труди и да работи, той не е разбрал живота; който не почита себе си и обижда ближния си, той не може да почита и другите хора. Да служиш, да почиташ и да обичаш, това е девизът на новия живот. Не прилага ли този девиз, човек преждевременно остарява. Ще кажете, че не е добре човек да се увлича в нови идеи. Ще кажете, че новото е само за младит-, които жив^б-

31

ят с фантазии. Ако младият жив^е с увлечения и фантазии, какво ще кажете за стария, за неговите придобивки? Старият всбки ден се разочарова. Къде са тогава неговите положителни идеи и възгледи? Отношенията между младия и стария трябва да бъдат правилни. Те трт>бва да почиват на вътреш-на, дълбока връзка. Младият трябва да се поучава от стария, а старият да поощрява младия. Правилни, нормални отношения са. тия, когато младият и старият са доволни от живота си. Младият се стреми да верви напред, без да се обезсърдчава, а старият разглежда миналия си живот, изправя погръшкитъ4 си, без да се самоосъжда. Младият изучава служенето, а стариятъ–по-читта. От отношенията на хората едни към други, старият ще изучава почитта. Обичьта не е нито за младия, нито за стария. Да оби-чаш, да любиш, това значи, да умреш. Следователно, смъртта не е нищо друго, освен любов. Защо? Защото, както смъртта, така и любовта взима всичко от човека. Който люби, той трябва да даде всичко от себе си. В любовта влиза и служенето, и почитането. Който люби, той е господар на положението, в което се намира. Той е господар и на смъртта. Когато смъртта стане господар на чов4ка, той е извън любовта. Каже ли ви н/Ъкой, че ви обича, питайте го, станал ли е господар на смъртта. Ако не е господар на смъртта, той говори само за любов, безъ

32

да я носи в себе си. Любов, в която смъртта царува, не е истинска любов. Това е любовна каша.

Истинската любов изключва страха, тъмнината, невежеството, безсилието и смъртта от себе си. Тя е онази мощна сила, онази вечна светлина, онази гениалност, която създава всичко в света. Човекът на любовта е господар на смъртта, на всички низки и отрицателни сили в света.

Най великото нъпцо в света е любовта.

Най-силното нещо в света е мъдростта.

Най-красивото н-бщо в света е истината.

Като знаете това, кажете си: Велик човек е онзи, който има любов. Силен чо-век е онзи, който има мадрост. Красив и благороден човек е онзи, който носи истината в себе си.

– Само Божията Любов дава смисъл на живота.

1. Лекция от Учителя, държана на 30. август, 1929 г. София.–Изгр-вв.