Разлика между версии на „Възпитание на волята“

Версия от 20:47, 2 декември 2008

Възпитание на волята

Т. м.

Тема за следния път: „Изкуството като възпитателно средство".

Четоха се темит^: „Лесен път за справяне с страданията".

Като говорите или пишете за страданията, вие трябва да имате пред вид категорията на страданията. Значи, различаваме няколко категории страдания: физически и душевни или психически. Когато чов*вк счупи крака или главата си, той страда физически. Н'Ькои от физическите страдания биват силни, а други – слаби. Същото можем да ка-жем и за душевните страдания. И те биват силни и слаби. Към коя категория се отнася страданието, което гладът причинява? Страданията могат да се неутрализират. Как? Обикновено физическото страдание се неутрализира с психическо. И обратно: психическото страдание се неутрализира с физическо. Това е закон. Поговорката: „Клин клин избива", се отнася, именно, до този закон. Когато някой страда психически, като му дойде н'вкое силно физическо страдание, той забравя психическото. Достатъчно е този човек да счупи крака си, за да забрави психическото

331

си страдание. Н"Ькой е недоволен от живота, от себе си, от окръжаващата среда. Той иска да се самоубие.–Защо?–Не намирал смисъл в живота. Обаче, ако по никаква случайност той счупи крака или ръката си, веднага забравя недоволството и отчаянието си. Той иска да жив-Ъе и намира, че животът има смисъл. Ако природата бъчле направила костите на човтжа от гъвкаво, еластично вещество, тъ1 нъчмаше да се чупят. Защо не ги е направила от такава материя, ние не можем да отго-рим на този въпрос. Много обяснения мо-гат да се дадат, но какво е мислила природата по този въпрос, не знаем.

Сега се'явява въпросът: Може ли човек да не усъчца и да не чувствува никакви болки? – Може. – Кога? – Когато съзнанието му не е будно. При това положение, и да горят човека, никакви болки не усЬща. Съвременната медицина претъпява болките временно, или съвсем ги прекратява с помощта на ане-стетични или упоителни средства. Обаче, щом се верне съзнанието, чов'Ьк отново усЬща болка и започва да страда. Индуситъ* пък правят други опити: чрез усилие на волята тъ" прекратяват физическите болки на човека. За да може чрез волята си да прекратява и претъпява болките си, човт^к трябва да прави много опити в това направление. Ако не може да се л-вкува с волята си, човек ще се огъва от болки и ще забрави идеиг, които са. го вълнували. Срещате

332

един идеен чов^Ьк, но като го заболи зъб, всичко забравя. Защо не приложи волята си? Ето един случай за приложение на волята като метод за лекуване.

Сега ще ви препоржчам един методъ за лекуване на зъб с помощта на волята. Като ви заболи зъб, мислено вземете едно парче чист пчелен восък, стопете го, оставете го малко да истине и след това го турете на болното място като компрес. Ако при първия компрес болката не мине, следъ десетина минути направете втори компрес. Ако болката пак не мине, след десетина ми нути направете още н-Ьколко компреси, докато усвтите известно подобрение. Когато правите опита, не казвайте, какво правите. Можете да говорите за опита, само когато имате резул- тат. Като правите опити за лЪкуване чрезъ волята, по този начин вие я усилвате. Това е една от задачите на ученика. Ученикът тръб- ва да има силна воля, да се справя с мъчно- тиитъ* в живота. «

Прилагането на волята като метод за преодоляване на физически и душевни болки, на мъчнотии и изпитания не е нищо друго, освен закон на внушение. Който иска да работи чрез този закон, трябва да бъде по-ложителен. Най-малката отрицателна мисъл парализира действието на волята. Тази е причината. поради която, хора, с добри желания, с добри мисли и чувства, не усп-вват в живота си. Тъ4 имат добри мисли и желания,

333

но не постигат желанията си. – Защо? – Защото допущат в себе си съмнението, недоверието, като противодействуващи сили. Следователно, искате ли да се лекувате, да си въздействувате за нещо добро, приложете волята си. Каю държите положителни мисли в себе си, ние ще видите, че с силата на волята вие ще имате по-добри резултати от тия, които указват различните медицински л1жарстна и специалитети. Силната воля може ла замести действието на рициновото масло, на хинина, на всички медикаменти. Тъй щото, кшато се натъквате на мжлнотии, на противоречия и на страдания, благодарете на разумния сн'1'.т, че ви дава възможност да упражнявате полята си, да станете хора с силна воля, е устойчив характер.

Защо идат страданията в света? – Да спасят човечеството от отрицателните прояви, остатъци от далечното минало. По атавизъм, хората изпада г в отрицателни състояния, с които не знаят, как да се справят. Днес, както и да се проповедва на хората, без страдания те не могат да се изправяг и облагородят. Страданията са мухи и стържели за човечеството. Като ха-пят и жилят човека, като го безпокоят, от една страна те го заставят да мисли, а от друга – го изваждат от състоянието на инертност, в което е изпаднал. Леността е качество на материята. И най-активният чо-век е склонен повече към леност, почи-

334

вка, пасивност, отколкото към дейност. На какво се дължи аристократизмът? Аристо-кратизмът е останал от миналото, когато хората са. живъ\ли при добри условия и, с малко усилия и труд, са прекарвали лек, сносен живот. Като знаете това, благодарете за страданията, които ви се дават. Днес т"в са благо за чов-Ьшката душа.

Съвременните хора се движат в крайности : от голъчма бездейност т" са. минали в чрезм-Ьрна дейност. Колкото едното положение е опасно, толкова и другото. Крайната бездейност и крайната дейност се отразяват вредно, както върху физическото състояние на човека, така и върху психическото. И в единия, и в другия случай организъмът е изло-жен или на недоимък на някои вещества, или на излишък. За да се справи с тия аномалии, организъмът се принуждава чрез усилване дейността на едни органи за сметка на други, да внесе равновесие в силит-, които действуват в него. Тази е причината, задето при такива случаи един орган отд-Ьля повече секреции от обикновено време, с което неутрализира силиг. Това наричаме ние „чистене на телото", което понякога се постига и чрез различни болести.

И тъй, като ученици, работете, освен с ума и с сърддето си, още и с волята си. Когато волята взима участие, вие можете сами да се лекувате. При участие на волята вие можете да стоите с часове вън, на студа,

335

с тънки дрехи, без да се простудите. Правете опити ла се лекувате мислено, с участие на воляга си, за да се калите и да видите, доколко волята ви е силна. Ако на главата, на гърба или по гЪлото ви нт>кж.де излъже цирсй, лъкувайте го мислено. Представете си, че го налагате с лук, или с друго срЬлство, и следете за резултата. Ако ми-съльта ви е силна, в скоро време циреят ще набере и ще се пукне. Мислено чов^к може да си изработи топла, магнетична дреха, с която и в най-големия студ нъчма да трепери. Без такава дреха, без участието на волята, колкото добре да е обл^чен, човтж пак може да усъчца студ и да се простудява. Това са малки опити, които трябва да правите. Без опити н^ма знания. Като прави опити, човек вижда, че в природата има известна сила и материя, с които всякога може да си служи. Натъкне ли се на никаква мъч-нотия, той може да прибътне към т-вх. Човек може да се л-Ькува мислено не само физически, но и душевно. Представете си, че някой е неразположен. – Защо с неразполо-жен? – Защото е крайно беден, няма пари да си купи дрехи. Той ходи натукъ-натам, окъсан, с стари дрехи, крие се от хората, да не го видят. Какво му струва да си представи мислено, че има нови, хубави дрехи и да тръгне свободно из града? Ще кажете, че тук мисълта не помага, защото, като се погледне, вижда скъсанит-Б си дрехи. Какво

336

ще бх.де положението ви, ако, след като си представиш, че имаш нови дрехи, ви-диш на масата си пакет с нови дрехи, донесени от магазина?

Двама другари, бедни студенти, живели заедно в една стая. Единият от гЬх, който бил доста разсвян, често се оплаквал на другаря си: Какво да правя с тази сиромашия? Ето, Велик ден иде, пък аз съм с тия скъсани дрехи. – Е, ще се нареди тази работа н-вкак. Вторият студент могъл да спечели една сума, с която купил два нови костюма, за себе си и за своя другар. Вечерьта, той оставил дрехитъ1 на другаря си на м-встото, дето били старите му дрехи, и тихо изл-Ьзъл от стаята. На сутриньта друга рьт му стана л, бързо обл-вкъл дрехитъ\, си и, като разсвян, не забелязал, че са. нови. Като вид/вл другаря си, той пак запо-«нал старата си пъхен: И днес съм с скъсанитв дрехи. Не зная вече, какво да правя. Ти си облъчен с нови дрехи, но виж, в какво положение се намирам аз. – Ти въфваш ли в магията? – запитал го другарьт му.–В^рвам, но какво от това, че вервам? – Ето, затвори очитъ1 си и ще ви-диш, че след половин час ще бъдеш с нови дрехи. – Възможно ли е? – Магия е това. С магия всичко може. Отвори очите си сега и ще видиш. Той отворил очигб си, огле-дал се в огледало и останал очуден, като

337

видъл, че е облъчен в нови дрехи.–Чудно нещо I Ти си бил цъл магьосник.

Значи, човек може да бъде облъчен с нови дрехи и да мисли, че е с скъсанит си дрехи. И обратно: той може да бъде облЪчен с стари дрехи и да мисли, че е с нови. Следователно, за да излезете от хипнотичното състояние, в което се намирате, трябва да дойде някой човек вън от вас, да ви докаже по някакъв начин, какво е състоянието ви. Като ви даде огледало, да се огледате, вие виждате истинското си положение.

Съвременните хора са. дошли вече до положение да работят за възпитание на волята си. Какво значи, да има човек възпитана воля? Има много примъри в живота на хората, които показват, какво представя възпитаната воля. Единият пример е за Епиктета, който бил роб на виден римски патриций. Господарьт му бил много жесток и се отна-сял грубо с Епиктета. Той често биел робите си, между които и Епиктета. Последни-ят всякога мълчал, не роптаел против съдбата си. Един ден господарьт се нахвърлил жестоко върху Епиктета. Епиктет спокойно казал: Господарю, страхувам се, че ще счу-пиш крака ми и няма да мога добре да ти слугувам. Както казал, така станало. Господарьт му продължавал да го бие и, наистина, счупил крака му. – Нали ти казах, че ще счупиш крака ми! – спокойно забелязал Епиктет. За голямото му самообладание и за

22

338

възпитаната му воля, господарьт му го осво-бодил и изпратил да си отиде в Гърция, дето Епиктет се прочул като виден философ.

Другият прим^р се отнася до един руски княз и един английски лорд. Т- се срещнали с своите кабриолети в една тъс-на уличка и не могли да се разминат. Докато решат, какво да правят, те спрели кабриолетите си и започнали да мислят. В това време руският княз извадил вестник Таймс и започнал да чете отначалото до края. Английският лорд спокойно седъл в кабриолета си и чакал, князът да свърши вестника. След това той изпратил кочияша си при княза с думите: Господарьт моли да му услужите с вашия вестник. Сега английският лорд започнал да чете, а русна-кът чакал. Като свършил четенето, англи-чанинът се обърнал към руснака с думит: Дойде ми идеята да разменим кабриолетит си, понеже посоката на движението ни е точно обратна. Те разменили кабриолетитъ1 си, поздравили се и продължили пътя си.

Ще кажете, че времето е загубено. Ни-как не е загубено. Когато един въпрос се разреши правилно, колкото време да е употребено за него, не е изгубено. При разумно разрешените въпроси времето се плаща добре. Ако този прим-вр се изнесе на филм, ще даде големи печалби.

Като ученици, вие трябва да се ползувате от добрите примери в живота за въз-

339

иптаинс на волята. Правете опити да се справяте с мързела. Там волята се указва най-слаба. [ 1-Ькъде ще имате усп-вх, н-вкъде няма да имате. Не е лесно да се справи човек с мърлела. Разумният човек се ползува от нсички физически и душевни страдания и мъчнотии, за да възпитава волята си. Някой страда от това, че н-вма шапка, обуща, трябва да ходи бос и гологлав. Едно време това се считаше за нещастие. Днес и богатит хора ходят зиме и лъте гологлави. Те намират, че това е хигиенично. По едно време бтдне на мода да ходят боси. Ако модата може да наложи на човтжа едно или друго поведение или начин на обличане, защо той да не използува условията, при които се намира, и чрез волята си да понесе спокойно мъчнотиите и лишенията?

Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да възпитава волята си. Той трябва да знае, че материята на физическия евт/г се подчинява на човешката воля. За тази цел трябва да знаете законитв, които управляват волята. Материята се подчинява и на човешката мисъл. Следователно, приложете енергиите на волята и на мисълта си на работа. Само по този начин ще имате резултати. Чрез усилие на волята и на мисълта си, човек може да изкара навън чуждите вещества от организма си. Докато тия вещества са в него, той се чувствува неразположен физически и душевно. Щом приложи мисълта си и запо-

340

чне съзнателно да работи, в скоро време той може да застави чуждата материя от организма да изл-взе навън, в вид на цирей. Щом нечистата материя се локализира в ци-рея, човек се успокоява. Циреят се пробива, и нечистата материя изтича. Не става ли сж-щото и при треската? Докато е трескав, чо-втж страда, мъчи се. Щом треската избие навън, той се облекчава. Чрез мисълта и волята си чов'Ък може саи да предизвика явяването на цирей нЪкъде по тътюто си. Може ли да направи това, той има силна воля. Съвременните хора проявяват волята си повече на физическия свъ"г. Там те са силни. Вижте, какво правят военнит на бойното поле. Там те са см-Бли, решителни, хвърлят се в огъня без страх. Дойдат ли до духовния свЬт, те отстъпват вече. Защо? Слаба е волята им. Ако поставят идеите и убежденията им на изпитание, тъ' отстъпват. В духовния св-Ьт мисълта им е слаба. Ако човек не може едновременно да бъде силен и в двата света, за предпочитане е тогава да бъде по-силен в духовния свет. Ще кажете, че това е противоречие. Как ще примирите това противоречие? Като усилвате и възпитавате волята си. Когато волята на човека е силна в духовния свет, той може да се справя и с физическите несгоди. Ако волята му е силна само в физическия свълч, той не може да се справя с мъчнотиигб на духовния св-бт. От какво произлизат мъчнотиите въ

341

духовния св-бт? От мислит- и чувствата на хората. Кой от вас не е опитал силата на отрицателните и положителни мисли и чувства? Една силна отрицателна мисъл може да парализира човека и да го прикове на мъхтото му. Тя е по-силна и от най-гол,митгБ дално-бойни орждия. И обратно: силната, положителна мисъл повдига Човека, прави го мощен, силен, готов да издържа най-голъчште физически мъчнотии.

Като ученици, съветвам ви да възпитавате волята си, да усилвате мисълта си. Са-мовъзпитанието с пелик, съзнателен процес. Използувайте противоречията и мъчнотиите за самовъзпитанието си. Нищо да не постигнете, не се обезсърдчавайте. Работете непрестанно. Ще дойде ден, когато съзнанието ви ще се пробуди. Постигнете ли това, вие сте разрешили задачата на своя живот. Съзнанието указва гол-бмо влияние върху волята. Това, което съзнанието носи в себе си, минава и в волята. Щом съзнанието не носи нищо, волята остава слаба и бедна. Този закон е познат на хората. Ето защо, когато искат да пара-лизират волята на човека, те ограничават съзнанието му. И обратно: когато помрачат съзнанието на човека, и волята му се парализира. В този смисъл, съзнанието е волев акт, който предизвиква дейността на волята.

И тъй, използувайте всички случаи в живота си за усилване на волята си. Ако пръ-стите на ръцете или на краката ви са. исти-

342

нали, проектирайте мисълта си към т-Ьх и пожелайте в пет минути да се стоплят. Ако не успеете изведнъж, повторете опита два-три пъти. Ако имате температура и не се чувствувате добре, не бързайте да викате л1з-кар, но приложете мисълта и волята си в действие. Турете ръката си на главата, изпратете мисълта и желанието, в няколко минути да спадне температурата ви. Температурата ви може да спадне временно и пак да се повтори. Това не трябва да ви плаши. Щом имате най-малки резултати, продължавайте да работите в това направление. Волята се усилва чрез постоянни упражнения. Не усилвате ли волята си, вие ще развивате своеволието, което е неестествен процес и създава неприятности и нещастия. Срещнете ли противодействия в живота си, не изпадайте в своеволие или безволие, но приложете разумна, съзнателна воля. За да си пробие път, водата употребява голяма сила, но в края на краищата успива да премахне спънките от пж.тя си. Не може ли и вие да правите също-то? Вие можете да направите нещо повече от водата.

Чрез усилване и възпитаване на волята си, човек може да се справи с всички лоши навици, с всички свои неджзи, които е при-добил чрез влияние от силни и учени хора. Още от детската възраст чов^к започва да се влияе: от другарчета, от учители, от външни хора. Той се подава на подражание и

343

неусътно придобива навиците на ония, с които дружи. Щом може да се подаде на отрицателни влияния, защо да не се подаде и на положители? Някой срещне човек с оголяла глава, с слаби, изпадали за6и и казва: И моята коса ще окапе; и моите зъби ще опа-дат. Както мисли, така става. Внушение е тона. Защо да не се стремите да влезете в общение с здрави хора, на които косите са буйни, расти, ЗАбит здрави и да кажете: И моята коса ще се засили, и моите зъби иде укрепнат?.. 1Це кажете, че не искате да си внушавате. Както си внушавате отрицателни нъчца, така ще си внушавате и положителни.

Като сте дошли на земята, стремете се да използувате всички условия, добри и лоши, да усилвате волята си, да разработвате дарбите си. Ползувайте се от въздуха, водата, светлината, които ви се дават даром. Ако искате косата ви да расте добре, мокрете я няколко пати на ден с чиста, изворна вода и после я разчесвайте добре. Ако волята на човтзка е възпитана, и космите му ще бъдат възпитани. Изобщо, всички удове в човтзшкия орга-низъм зависят от волята. Ако волята е възпитана, удоветтз извершват правилно своите функции.

В заключение на всичко казано досега, помнете следното: работете за възпитаване на волята си. По какъв начин ще работите? По различни начини: чрез птзние, свирене, работа, мисъл и т. н.

344

— Само св-Ьтлият пътьна мж-дростта води към истината.

— В истината е скрит животът .

20. Лекция от Учителя, държана на 24. януарий, 1930 г. София.–Изгр-Ьв.