Разлика между версии на „Дали може“

Версия от 21:57, 17 февруари 2009

Дали може

Рече им една притча: .Дали може сл*1№ слЪпаго да води?*)

Христос задава въпроса: „Дали може слъп слъ-паго да води?" Какво се разбира под думата „слъпота"? Съществува три вида слъпота: физическа, духовна и умствена. Физически слъп е онзи, който е лишен от органа н^ зрението, необходим за този свет. За да се справи с условията на живота, слъпият трябва да бъде воден от нъкого. Той не може свободно да се движи от едно място на друго, не може сам да верши работит си.

„Дали може слъп слъпаго да води?" Този въ-прос се отнася повече до умствената слъпота, откол¬кото до физическата. Може ли умствено слъпият да учи и да ръководи другите хора? Кой може да води физически слъпият? — Само онзи, който вижда. Сж,-щият закон има отношение и към духовния, и ум¬ствения свет. На физическия свет лесно се познава, кой е слъп и кой не, обаче, опитайте се да кажете на нъкого, че е духовно или умствено слъп. Колкото и да го убеждавате в това, даже и да е слъп, мъчно ще го убедите. Защо не се убеждава той? — Защото не съ¬знава положението, в което се намира. В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са твзи, които не знаят, че не знаят; , в Втората категория — които зйаят, че не знаят, а в тре¬тата — които знаят, че знаят. Как и къде се по-знават твзи хора? — В обществото, когато се стълк-новят с окржжаващит, и от самит себе си, когато се натъкнат на своето „азъ". Има ученици, които ми-слят, че знаят много, че са способни, че лесно ре-шават задачит си. Като виждат невежеството им,* учителит им се карат, изобличават ги, но г не

• ) Лука 6:39.

4

отстлшват от мнението, което имат за себе си. И като не са съгласни с думит на учителит си, между тях произлизат голями неприятности. Вмъсто да убе¬ждава ученика си, че не знае, учительт трябва да му даде една трудна задача и да стои настрана. Задачата ще покаже, знае ли ученикът, или не знае; способен ли е, или не е способен.

„Дали може слъп слъпаго да води?" Що се от¬нася до физическото зрение на човека, лесно можем да кажем, че той е слъп. Като се има пред вид, колко малко вижда, и колко още трябва да развива зрението си, смъло можем да говорим за физическа слъпота. Човек не вижда даже и една десетомилионна част от това, което е пред него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Сж-щото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свет. Знанията, които човек има за духовния свет, не съставят даже една стомилионна част от онова, което предстои да придобие в бж-деще. Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят. От последната категория ще на-мърите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци. Казано е в Еван¬гелието, че тв седат около престола на Бога. Кой ги е видъл? Ще кажете, че за тях е писал Иоан. Какво правят около престола на Бога? — Кланят се и служат. Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя. Тук думата „кла-няне" е употръбена в смисъл на служене. Само мъдрият и любещият могат да се кланят, т. е. да служат на Бога в дух и истина.

Щом е дошъл на земята, човек трябва да ра¬боти, да развива зрението си в широк смисъл — и в физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачит, която трябва да реши. Да виждаш ясно в всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят. Смж.тното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледат, но не виждат. Които ви-ждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нъщата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас. Вие ме слушате,

5

разбирате и разсъждавате върху думит ми, дали са верни по форма, по съдържание и по смисълг. Да виждаш нещата само физически, това значи, да ви¬ждаш формата им; да ги виждаш духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждаш умствено, това значи, да виждаш смисъла на нъщата. Обаче, човек трябва да вижда и в трит света — по форма, по съдържание и по смисъл. Това значи външно и вътрешно виждане.

И тъй, органът на зрението, т. е. окото има отно¬шение към човешкия ум. Човек трябва да има здрави очи, за да се радва на здрав и добре органи-зиран мозък. Интелигентността, разумността и спо-собностит, с които човек се проявява в физиче¬ския свет, се намират на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете, доколко той е разумен, интелигентен, способен, наблюдате-лен, разеждлив. Някой погледне челото си и казва, че е много умен. Колко е умен? Аз съм правил измървания на челата на българит и намърих, че на височина челото им достига най-много 6—7 см., а на ши¬рочина 16—17 см. В тези размъри се движи умът на българина. Обаче, важността на нъщата не се заключава толкова в голямината им, колкото в тяхната органи-зираност. Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко. Важно е мозъкът да бъде организиран. Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три света: умът на физическия свет, умът на духовния свет и умът на Божествения свет. Тези светове се проявяват в всеки човек различно, поради което хората не се разбират. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкото различни разби¬рания съществуват. Някои окултисти дълят ума на виеш и ниеш, т. е.,висш и ниеш манасъ". Висши-ят ум се дъли на виеш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нъщата отвън и отвътре. Средната част на челото се заема от тъй наречения ретентивен ум; той възприема външнит и вътрешнит впечатления и ги складира в себе си. Долната част на челото, над веждит, представя нисшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен или обективен; той възприема впечатления от близ-

6

кит предмети и събития. Трит области на челото се допълват взаимно. Тт> представят областта на чо¬вешкия разум.

«Може ли слвп слъпаго да води?* Слепотата, в кое и да е поле, създава нещастия и мъчнотии на чо-ввка. Физически слвпият може да бръкне там, дето не трвбва, и сам да си причини нещастие. Духовно слвпият може да си причини нъкакво нещастие в сърдечния свят, а умствено слвпият — в умствения свят. Човек не е създаден слвп, но впоследствие е станал такъв. Много причини има за неговата сле¬пота : или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговитв двди и прадеди. От лошия и изопачен живот нервит губят своята пластичност, кръвообръщението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които првчат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото. При физическата слвпота се образуват утайки в зрителния нерв на окото; при умствената слъпота се образуват утайки в мозъка и пръчат на правилното възприемане на мисълта. Когато мисълта не е ясна, човек усвща известно ствгане в мозъка, т. е. в умствената област. Както за освобождаване на човека от физическа слъпота се препоръчва добър и чист живот, сащо така се препоръчва чист жи¬вот и за освобождаването му от умствена слъпота. Слвпият трвбва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервит му. Като задава въпроса, може ли слвп слв-паго да води, Христос иска да знае, кой трябва да ръководи и лвкува слЬпитв. Не е достатъчно само да водиш слъпия. Друго нвщо се крие в зададения въ-прос от Христа. Да водиш нвкого, значи, да го упътваш. Който не разбира законит на разумната природа, може ли да упътва и ръководи другитв ? На¬блюденията, които ученитв правят върху човвшкия мозък, показват, че много от недоразуменията ме¬жду хората могат да се избъгнат. Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, тв или ще жи-ввят добре, или нвма да живеят — това зависи от устройството на черепитв им. Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия — силно развит, тъ

7

нвма да живвят добре. Единият ще чувствува и ми¬сли по един начин, вторият — по друг начин. Това разногласие в чувствата и в мислитв им съз¬дава недоразумения и противоречия между твх. Ако лената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще й приписва слабости, които, в същност, тя не прите¬жава. Ако мъжът е любвеобилен и с широки въз¬гледи, жената няма да бъде доволна. Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и, вместо да се опознават, тв се отдале-чават един от друг. Жената казва, че мъжът е пощурвл; мъжът казва същото за жената. В същ¬ност, никой не е пощурвл, но тв не се разбират: мъжът мисли и чувствува по един начин, а жената — по друг. Защо ? — Мозъчнитв им центрове не са еднакво развити.

Кой човек наричаме пощурвл ? — Който се е хва-нал за нвщо, което другит хора не виждат. Ако же¬ната е елвпа и не вижда, какво държи мъжът й, тя го нарича пощурвл. Ако мъжът е елвп, той нарича жена си пощуръла. Единият от твх, който е елвп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбе¬ния си нвща, за които той не е мислил. Ще се обви-няват в изневеряване, в охлаждане на чувствата и т. н. Така тв сами създават нещастието си, сами ста-ват причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че миелвла мъжа си за порядъчен човек, а той се увлвкъл в друга жена. И мъжът не вврва на жена си. Има ли нвщо вврно в твхното по¬дозрение ? Може да има нвщо вврно, но може и нищо да няма. Ако мъжът е разположен към нвкоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка. Той им желае доброто и се радва на тяхнитв успвхи. Има ли нвщо лошо в това? Да желаеш доброто на своитв ближни и да им се радваш, това значи, да имаш истински отношения към твх, съгласни и с морала, и с религията. Ако нвкой е развил ясновидството си, ще вижда нвща, които другитв не виждат. Какво ще бъде тогава неговото положение? Той има право да говори за елвпотата на хората. Но какво ще кажете, ако елвпият говори за елвпотата на хората? За елвпитв

8

Христос казва: „Може ли слъп слъпаго да води?" Следователно, слъпият не може да има правилни и широки схващания за живота. Зрението на съвремен¬ния човек е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна част от това, което съществува на фи¬зическия свет; с духовното си зрение той вижда едва една десетомилионна част от това, което съще-ствува в духовния свет; с умственото си зрение пък той вижда едва една стомилионна част от това, което съществува в умствения свет. Тъй щото, в който свет и да влъзе сегашния човек, неговото зре¬ние е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото пред вас се открива широк свет, с голями възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате от един свет в друг, вие постепенно отивате от незнайното към знайното. Хи¬ляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания. Не се обезсърдчавайте, но се насърдчавайте и търсете смисъла на живота. А живо-тът има смисъл. Ученит правят изчисления и на-мират, че в човешкия мозък има три билиона и 600 милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност. Т са. изчислили, че всич¬кото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, голями като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги. Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлътеа, той е в пж.тя на своит заблуждения. Да се самозаблуждава човек, това значи, да бж.де в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, сво¬бодна, с пъстърмицата в уста. След много обикаля-ния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцун¬ката си в капана, отдалеч да хване пастърмата. Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея.

Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са. в капана, всички са съблазнени от пастърмицата.

9

Като влъзе в капана и си хапне от пастърмата, миш¬ката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да излъза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навеЬкъде затворено. В същото положение се намират и хората. Докато нъ-мат мъчнотии, т не мислят много. Щом се натък-иат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от твх. Затова казваме, че мъчнотиит и страданията под-буждат ума към дейност. Чрез тях човек придо¬бива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза в капана, или, ако е влъзла, да излъзе от него, мишката не трябва да бъде мишка. Докато е мишка, всъкога ще има капав за нея.

Сега се явява въпросът: Кой поставя капан на мишката ? — Хората. Ще кажете, че щом поставят капан на мишкит, т с лоши. Не с лоши, но ло¬шото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й. За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измъни формата си и начина на своитв раз¬съждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо с философията на Шопен-хауера, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всъкога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши. Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своит заключения ? Ще кажете, че философията му е резултат на неговит опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: Позна-вам женит, лоши с т. О/де ги знае той? — От своята жена. Една жена видъл и мисли, че познава всички жени. Ако един мъж познава нъколксг жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, на¬истина, но има и добри. Всички жени не с подобни на мишкит. Какво означава думата мишка в широк сми-съл ? — Същество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? — За да изхаби преднит си зъби, които бързо растат. За да не пораснат много и да не й пръчат, тя гризе, и по този начин постепенно ги изтрива. Защо растат бързо зъбит и ? — Понеже е крайно алчно същество. Алчността я заставя да изяде всичко, което намъри в капана. Има хора, които прите¬жават някои от чъртит на мишката. Като влЬзат въ-

10

сандък, дето младата мома е наредила новитв си дрехи, мишкит правят дупки, изгризват дрехит и най-после излизат навън. Като ги питат, защо правят пакости на хорята, т казват, че така ги е създал Бог. Както са създадени, така постлшват. За да из-тъпяват зъбит си, т непремънно трябва да гризат. Според мен, мишката може да постъпва и по друг начин, но трябва да се откаже от своята алчност. Ако от мишката се изисква друг живот, други прояви, колко повече се изисква това от човека. Всеки човек се проявява според степеньта на своето раз¬витие. Тази е причината за голямото разнообразие между хората. Разправят за генерал Вашннгтон, преди да стане председател па Съединените Щати, следния случай. В врече на англо-американската война, като обикалял войницит, видъл, как един младши под офицер командувал десет войника да вдигнат на раменет си една дълга, тежка греда. Войницит повди¬гали гредата оттукъ-оттам, но не могли да я турят на раменет си. ТрЬбвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповъдьта на началника си. Подофи-церът викал, настоявал да вдигнат гредата. Ва¬шннгтон, който бил скромно облъчен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войницит ? — Аз съм подофицер! — с достоин ство отговорил той. Като разбрал, че никой не го поз¬нава, Вашннгтон се приближил към войницит и с тях заедно подложил рамото си под гредата и така помогнал да я вдигнат. След това той се обърнал към тяхния началник и казал: Аз съм генералъ

ВаШИ^ГТОН —■ И СПОКОЙНО ПрОДЪЛЖИЛ ПЛчТЯ СИ.

Ще кажете, че освен между военнит, другаде не се срещат подофицери. Навсъкъде има подофицери: и в семействата, и в обществата. Аз взимам думата „подофицеръ" в широк смисъл — човек, който маха с пржчицата си и заповъдва на другит. След освобождението на България, един българин решил да иска нвкаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство. Мислъл си, каква служба да иска. Един ден, като се разхождал из града, видъл, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с нъкаква пржчлца. Той вдигал и слагал пржчицата, а тъ

11

свирили. — Ето една лека служба за мене — казал си българинът. Ще отида при някой началник и ще по-искам такава служба. Като се явил при началника, последният го запитал: Какво искаш, байо ? — Служ¬ба. — Каква ? — Да вдигам и слагам пржчицата, а му-зикантит да свирят.

Мнозина от сегашнит хора, мъже и жени, учени и прости, искат да махат с пръчицата си, т. е. да бъдат капелмайстори. Това става не само в материал¬ния живот на хората, но и в умствения. Много пи¬сатели, учени и философи търсят лек начин за про¬славяне. Т искат да се прочуят в света за чужда смътка. Други да свирят, да носят товара, а т да застанат пред тях и да махат с пржчицата си, да минават за капелмайстори. Преди години, един знаме-нит американски проповъдник, държал една отлична проповъд, която особено се харесала на един от посредственит проповъдници. Той успъл да се до-могне до тази проповъд, преписал я и в скоро време я държал на пасомит си, като своя собствена. Пасо¬мит му останали крайно доволни и казвали помежду си: Такава проповъд не е държал никой проповъд¬ник досега. Единствен нашият проповъдник може да изнесе такава проповъд. В скоро време тази про¬повъд се разнесла по цъла Америка. Един след друг проповъдницит я преписвали, и всеки я говорил пред слушателит си като своя.

Едно трябва да знаете: чуждото нещо е всвкога чуждо. Не мислете с чужд ум, и не гледайте с чужди очи на нъщата. Всеки да мисли с своя ум и да гледа с своит очи. Умът на всеки човек трябва да бж.де по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схва¬ща верно и правилно всичко, което минава през него. —ТрЬбва ли да отречем ума на великит хора? — Не отричайте великит умове, но прилагайте тяхнит мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им. Майка или баща, които могат да възпитат добре де¬цата си, са в състояние да възпитат цъл народ. Т минават за велики хора и заслужват подражание. Т имат очи, виждат добре и могат да водят онъзи, които не виждат и объркват пътя си.

12

„Може ли слъп слъпаго да води ?" Като излиза от физическата слЬпота, Христос засъга вътрешната, духовната слъпота. Страшна е физическата слепота, но по-страшна е духовната. Тя създава големи нещастия на човека. Който няма вътрешна светлина, е изложен на постоянни промъни; като не знае и не вижда при¬чината на тези промъни, той се блъска в себе си, като затворена птичка, и се осакатява. Ако някой чувствите-лен човек влъзе в затвор между престъпници, ще излъзе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди, какво му е станало, защо се измънило настроението му, но, като вътрешно слъп, не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислитв на престъпницит, с които е бил в контакт. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гжсти или по-ръдки. Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчносмилаема храна, която произвежда главоболие, или друго нъкакво разстройство. В такъв случай, българит казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противопо¬ложни енергии, които не си хармонизират. Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения. Отдалеч още той ги вижда и усъща и може да ги избъгне. Не ги ли вижда, лесно се на¬тъква на твх и носи лошит им последствия. Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с твх. Земята се състои от въздух, вода и суша. Съвременнитв хора изуча-ват условията на водата и на въздуха, да могат да плават като риби и да хверчат като птици. Когато нвкой казва, че условията на живота му са неблаго¬приятни, това показва, че той е попаднал да живъе или в водата, или в въздуха. Ако се е научил да плава, той ще мине благополучно от единия брвг на другия. Ако знае да лети, ще пропътува известно пространство в въздуха и пак ще елвзе на земята.

Задачата на съвременнитв майки и бащи, пропо въдници, учители и общественици е да пръскат свят-лина в умовет и сърцата на хората, да ги научат да плават и да хверчат, т. е. да ги научат на зако-

13

нит, които управляват сърцето и ума. С сърцето си човек плава, а с ума си хверчи, обикаля небес¬ните пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорност за невежеството и тъмнината, в която се намира човечеството. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорност за катастрофите в света. Тази отговорност датира от времето на Христа до днес. Друг е въпросът, ако някой от водителите — майка, баща, проповедник или учител си признае, че е слеп. Той се освобождава от отговорност, но се задължава да работи за своята просвета и прогле-ждане. Същевременно, той се задължава да освободи онези, които води, да ги остави сами да прогледат. Оставени на себе си, те по-скоро ще прогледат, от¬колкото в ръцете на слепия водител. Нека всЬки сам търси светлината. Ако майката е глупава, дъ¬щерята не трябва да остане на същия уровен. Ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен. Ако синът е умен, и бащата ще стане умен. Това е въ-прос на време, но се подчинява на закона за пре¬раждането. Невъзможно е умен баща да роди глупав син. Синът трябва да работи върху себе си, да развива онези мозъчни центрове, които не са развити. Това се постига с мисъл, с усилена умствена ра¬бота. Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка, и те постепенно се развиват. Всека сутрин, като станете от сън, кажете си: Аз искам да стана умен. Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цела година, в края на годината ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Не става ли същото и в училищата? Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мо¬зъка си и с това хранят известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: Аз мога да мисля като умен човек. Всека положи¬телна мисъл повдига човека, а отрицателната — руши и понижава нивото на неговия ум. Ако царският син и синът на прост баща имат еднакво здрави и добре развити очи, и двете деца еднакво ще ви-Ждат нещата и еднакво ще се радват на живота.

14

Следователно, ако вашият ум е здрав и добре раз-вит, вие ще имате такива схващания за живота, как¬вито и философът. Да разбираш и схващаш пра¬вилно живота, това значи, да се радваш на всичко, кое¬то те обикаля.

Мнозина искат да станат духовни, да придобият вътрешни знания. Никой не може да стане духовен, преди да е развил ума си. Някой иска преждевремен¬но да разбере духовнит работи. Това е невъзможно. Защо ? — Челото му е низко. Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. Човешкият ум се движи в три света: в физическия, в духовния и в умствения. Някой се затворил само в физиче¬ския свет, а иска да разбира духовнит работи. Излъз от физическия свет, разшири своя кръго-зор до духовния и до умствения свет, тогава ще раз-берзш всичко, което те интересува. — Не мога ли да влвза в друга къща и оттам да проникна в по-ви-сокит светове ? — Не можеш. Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великъ-ден се взима". Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че сж.дбата го преследва. Не го преследва сж.дбата, но той не мисли и остава слъп в живота. Човек трябва да мисли за доброто, за правдата, за любовьта, за кра¬сотата. Какво представя красотата ? — Цвъте, което само отдалеч се гледа и помирисва. Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва. Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъвти и добре се развива. Щом се приближи до нея, тя постепенно из¬съхва. В този случай, момъкът постлшва с красотата, както паякът с мухата. Достатъчно е тя да попадне в мрежата му, за да я изсмуче. След това, паякът я изхверля навън. Опитайте се да хверлите една сламка в мрежата на паяка, да видите, какво ще направи. Той веднага ще скъса нишкит на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си. С това той иска да каже, че не търпи непотръбни нъща.

Каква поука можете да извадите от паяка? Да не допущате в ума си непотръбни мисли. Ако някой под¬хверли една непотръбна мисъл в ума ви, веднага я изхверлете навън. Ще кажете, че паякът е лишенъ

15

от всъкаква интелигентност. Фактът, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могат, по¬казва, че той е ингелигентен, че и в него има ни¬каква разумност. Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешкит мисли. Човешката мисъл тръб-ва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в капани. Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другит. Всеки момент той се намира пред ли¬цето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави. За да се освободи от заблуждения, чов&к трябва да работи върху развитието на своя мозък, да изучава устройството му, както и съотношението, които съществуват между различнит мозъчни цен¬трове. Ако между мозъка на мъжа и жената няма хар¬мония, т не могат да живеят добре. За да се раз-бират и хармонират, между твх трябва да има три допирни точки: на физическия евът, на духов¬ния и на умствения. С други думи казано, т трябва да имат еднакво устроени тъла, еднакви мисли и ед¬накви чувства. Това не значи, че трябва да се под-чиняват напълно един на друг. Всеки от тях може да бъде самостоятелен, да мисли и чувствува свободно, но да се разбират, да има помежду им единство и хармония. Мъжът трябва да се насърдчава от же¬ната, а жената — от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност. Велик може да стане само онзи, който се импулсира от някоя разумна, повдигната жена, т. е. от любовьта. Всеки, който се е ръководил и импулсирал от любовьта, е станал велик. Че¬тете живота на великит хора и ще се убедите в това. Например, Гьоте, Милтон, Байрон и други са ч станали велики, благодарение на въздействието, което им е указала някоя жена. Има жени, които са. действували на мъжа по отрицателен път, а други — по положи-телен. Първит са го отблъсквали, но с това повече са събуждали в него амбиция да работи, да стане велик човек, за да заслужи любовьта и вниманието на тази, която не се интересува от него. Вторитв пък с-* го насърдчавали и подтиквали към работа и дей-ност. Понъкога една малка причина може да подтикне

16

човека към усилена деиност, да постигне това,което желае.

Преди години в Америка се прочул един ат-лет с своята сила. Един ден, като правъл своит упражнения, край него минал един студент и казал нещо по негов адрес. Това обидило ат-лета и, за да си отмъсти, той ударил една плесница на студента и го търколил на земята. Студентът бързо скочил на краката си, недоволен и засрамен, и се вернал у дома си. По пътя той си мислъл, как да отмъсти на атлета. Най-после в него се зародила идеята, да проследи живота му, да разбере, какви ме¬тоди е приложил да развие такава сила. Той се до-могнал до тези сведения и започнал да работи уси¬лено за физическото си развитие. След пет години той могъл вече да вдига с едната си ръка кон с едно конче. Отишъл той при атлета и с едната си ръка го вдигнал високо в въздуха. След това го запитал: Познаваш ли, кой съм ? — Не те позна-вам. — Аз съм онзи, на когото преди пет години ти удари плесница и ме търколи на земята. — Спомням си, но сега те признавам за мой учител.

Като изпадат в слабости, хората се оправдават с Бога. Т казват, че така са създадени. — Не са създадени така, но работа се иска от всички, да ста-нат силни, за да се справят с своит слабости. ВсЬки може, като студента, да работи 5—10 години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нежно чо-вък да става атлет. Достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мъчнотиитв, които деньт ви носи. Работете върху себе си, да приложите Боже¬ственото учение в домовет си, за да постигнете всичко, каквото желаете. — Защо днес синовет и дъщерит не уважават родителит си? — Защото повечето ро¬дители са. пренебрегнали своя ум. Т малко работят върху ума си и остават назад в умствено отноше¬ние. Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзна¬ние, за причинен свят. Това се постига постепенно,

17

чрез последователна работа върху физическото тЪло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после върху душата и духа. Така стават хората велики и знатни. И обикновеният човек може да стане ве-лик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слу¬шане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слу¬ша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал. Ако слушате само, без сами да учите и при¬лагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е. За онт»зи, които работят и прилагат, Бог е добър, любещ. Към т-Ьх Той отправя своята светла страна. Към онъзи, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната си страна. Без да иска, Той ги на¬казва, оставя ги да носят последствията на своята леност. Не е ли същото и в училищата? Учительт наказва ленивиг ученици, а на способнит и прилежнит се радва. Ленивият ученик казва, че такъв е създа-ден. Ако работи и учи уроцитв си редовно, той ще види, че не е създаден така. Всеки сам може да изправи слабостит и погръшкит си. И аз не желая да про-повъдвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат. Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да при¬лага, и аз се огказвам ог него. — Отде и как ще се учим? — Човтзк се учи от три нъща: от по-гръшкит на хората, от своит опитности и от зна¬нието и опитностит на великите хора. Така трябва и вие да се учите. Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а в същност нищо не знае, той е на опасен път. Той вевкога търси лесния път, Да вземе пржчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея. При всбки неуспъх в живота Си. ще търси вината в условията, в родителит си, а обществото, а най-малко в себе си. Има известна вина и вън от него, но, в същност, главен ви-

2

18

новник за неуспеха си е сам той. Търсете вината първо в себе си, а после в другит.

Работете върху себе си съзнателно, с любов и постоянство. Не е важно да съградите една къща в нвколко деня. Градете бавно, но здраво; не се оплак¬вайте от съседит, но се ползувайте от тяхнит до¬бри чърти. Всеки човек, всяко общество, всеки на-род имат добри чърти, които заслужват подражание. Не търсете вината в съседит си, но подражавайте на доброто, което носят т. Българит прекараха робство под турцит и гърцит, но придобиха нещо ценно — издържливост. При това, т научиха нещо и от свои-т потисници. За човека е важно да се учи. При как¬вито условия да се намира, той трябва да учи, да при¬добива знания.

„Може ли слъп слъпаго да води?" Този стих има отношение, както към отдълния човек, така и към държавит и тяхнит управници. Всеки управля-ващ трябва да познава разумнит природни закони, за да знае, накъде води държавния кораб. Защо по¬гина Титаник ? — Защото капитанът му искаше да съкрати пж.тя н взе посока, която носъше за него из¬ненада. Ако бъше взел познатия път, макар и с повече обикаляния, щъше да стигне благополучно до определената цел. Той мислъше, че Титаник не може да потъне, но остана излъган. Някой иска да напредва бързо, да съкрати пътя на развитието си. И това мо¬же, но ако съкратеният път е прочистен. Тогава не му носи изненади. Обаче, не е ли прочистен, по-добре да обиколи, да продължи времето. Докато пжлът на никого е прав, свободен от препятствия, той верви напред и за нищо не мисли. Щом пътт се из¬криви, той започва да мисли, коя посока да хване. Измъни ли се посоката на движението, ти трябва да се спреш за малко, да изучиш новит условия и тогава да продължиш. Величието на художника се заключава в кривитв линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на място, той минава за велик художник. Който си служи само с прави линии, той е чър тежник, а не художник. Какво означават кривит линии? — Пластичност, огъваемост. Светлината се движи по криви, вълнообразни линии. Значи, и приро-

19

дата си служи с криви линии. Някой казва за себе си, че е прям, праволинеен човек, не обича да се от¬клонява от пж.тя си. Изпитал ли се е той, знае ли, как би постж.пил в всички случайна живота? Какво би направил, ако пред него се изпръчи една каса, пълна с злато ? Най-напред той ще се огледа, да няма хора около него и, като види, че е сам и никой не го следи, ще бръкне в касата и ще продължи пътя си. Той вервъл по права линия, докато не е бил сам; щом останал сам, веднага изкривил пж.тя си. Да бъдеш праволинеен от страх, това не е висок морал. Страхът нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплаш¬вате, страхът не може да го направи умен човек. Само любовьта, като вътрешен потик, може да за¬стави човека да мисли и да работи. Изкуство е да се научи човек да люби и да обича. Затова, именно, Христос задава въпроса: „Може ли слъп слъпаго да води?" Само любещият може да води хората.

Време е вече сегашнит хора да възлюбят Бо¬жията Мж.дрост и Божественото знание, за да се хар-монизират. Без това знание те всЬкога ще имат раз¬лични разбирания и желания, както и различни възгледи за живота. Като не живеят добре, мъжет и женит се оправдават с различнитв си разбирания. Това не ги оправдава. От тях зависи да възприемат новото, Божественото разбиране за нъщата. Мъжът казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стж.пало от себе си. Досега жената е рабо¬тила повече с нисшия си ум, но тя започва да работи вече наравно с мъжа и може да възприеме новото и да бъде негова носителка. Тя има условия за бързо раз¬витие. И от мъжа, и от жената се изисква работа, Да държат в равновесие своит мисли и чувства. Щом изгубят равновесието си, тв губят всичко, което сж. изработили и придобили. Задачата на съвременнит х°ра е да работят върху своя ум, да организират силит му, да ги поставят в хармония. Когато умът °е развива правилно, мислит и чувствата на човека са Хармонични, Той се чувствува бодър, силен, готов а Работа. Най-малкото нарушаване в дейността на овЪшкия уМ СЪздава известна диехармония между

20

мислит и чувствата на човека. Той е постоянно умо рен и, дето седне, веднага заспива.

Много хора не успвват в живота си и скоро от-падат, защото се силят да разрешат задачитв си в един ден. Това е невъзможно. Че не успввате да раз¬решите всичко изведнъж, това не трябва да ви отчайва и обезсърдчава. — Къщата ми изгор ! — Нищо от това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелитв ви ще се съберат и, като се помолят, в Божието име ще ви помогнат. Не се съмнявайте в помощта на добритв и разумни хора. Щом уповавате на твхната помощ, ще стане така, както сте мислили. На умнитв хора всички са. готови да помагат. Колко бедни и ра¬зумни деца са отгледани, възпитани и образовани все от богати хора. Колко богатски деца са пропаднали в живота! Велики духове, велики души има в свята, които се заели с задачата да помагат на бедни, сираци и страдащи. Като се говори за духове, хората се страхуват от твх, не искат да чуят думата „духъ". Нккои пък отричат съществуването им. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момитв и момцитв и вижте, какви промвни стават с твх. По лицата им ще видите, как се смънят духоветв в твх. Докато в тях не се е събудило желанието да любят, т са спокойни, с красиви, чисти лица. Щом се събуди това желание, лицата им се измвнят, и тв стават неспокойни. Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много двди и прадвди; тв се разговарят с младитв, съветват ги да се женят. Тв искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на земята, да свершат работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието им през това време, и тв ще ви кажат, че става нвщо с тях. Тв се чувству-ват разпънати, жертва на нвкаква вътрешна борба. Ако се оженят и се роди дете, борбата се прекратява, лицата им се изчистват, и тв се успокояват, радват се на вътрешен мир. Следователно, вевка вътрешна борба в човека е резултат на приежтетвието на ду¬хове в него; значи, духоветв се борят в човека.

„Можз ли елвп елвпаго да води?" Като не раз-бират живота на духоветв, хората казват, че онв-зи, които вврват в съществуването им и които

21

много знаят, са опасни, защото т развалят свита. Ле е така. Светът се нуждае от истински учени. Глу-павит хора развалят св-вта, а не ученит. Опасни хора сж онЬзи, които се мислят за учени, без да са та¬кива. Истински ученият е издържан в всичкит си прояви. Каквото обещание даде, изпълнява го на време. Той държи на обещанията си и всъкога говори това, което мисли и чувствува. Каже ли на н&кого, че го обича, той е почувствувал това, не говори праздни думи. ггЪкой казва на едного, че го обича, без да е почувствувал обич към него. Казва, че трвбва да бъде религиозен, без да е почувствувал и разбрал, какво представя религиозното чувство. Чудни са рели¬гиозните хора! Т говорят за нъща, които сами не разбират. При мене са. дохождали религиозни хора с различни намърения. Един искаше да ме обърне към Бога, а сам той не бъше се обърнал. Друг иде при мене, да ме изпитва; иска да знае, какво раз-бирам под думата „спасение". Само онзи може да говори за спасение, който е слизал до дъното на ада, между грЪшнит и паднали хора, да види, как жив&ят т. Спасява се гладният, жадният, болният, страда щият, умиращият и т. н. Смешно е човек да говори за нЪща, които сам не е изпитал. Като ражда детето си, майката го спасява. Без нея то би било захверлено въкъде. Колко майки са. хверляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спа¬сява. Казано е в Писанието, че роденият от Бога грЬх не прави. Следователно, който гръши, не е ро-ден от Бога. С това се обяснява, защо нЬкои хора са добри, а други — лоши; едни са умни, а други — глупави. Първоначално хората са излезли от Бога и са. били добри и умни. Някои от тьх са паднали и започнали да гръшат, поради което са изгубили добро¬тата си. Т минават днес за лоши и неразумни.

Днес от всички хора се изисква да бъдатъ

умни и добри, да съзнават, че са дошли на земята

• Ла Работят, от една страна, за развитието на своя

сТ Ъ' На своето сърце и на своята воля; от друга

рана, да работят за проявяване на своята душа и за

чо?.ПВаНе на своя дух. Не се ли развива така, никой

к не може да води слЬпия. Който иска да бъде

22

полезен на себе си, както и на своя ближен, трябва да си каже: Днес Бог оправя света. Той отдавна го е оправил, но ние трябва да бъдем разумни, да не разваляме това, което е създадено вече. Само така ще дойде естественият ред на нъщата. Ако кожата на ръката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица. Природата сама лъкува. Ако я разчесвате по¬стоянно, коричката ще се изкърти, и отдолу ще остане пръсно месо, до което всяко допиране причинява болка. Не чоплете нъщата, но ги оставяйте да зараснат. Ще се учите на търпение. Бог пръв дава пример на търпение. Той търпи хората, чака да се пробудят, за¬щото знае, че има нещо в тях от Божествен про изход. Заради Божественото в човека Той търпи. И вие трябва да търпете за същото, за да си помогнете сами в пж.тя на своето развитие.

Кристос казва: „Да се не смущава сърцето ви" Ако ви смущава нещо, мислете върху него нъколкс часа или няколко деня, докато дойде в ума ви ед )а светла мисъл. Приложете тази мисъл и благодарете че ви е посетила. Ако ви посещават святли мисли, без да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си с хората. Тогава от разум ния свбт ще издадат заповъд, да ви вземат горе та*1 да научите урока си. Докато не го научите, нъчс да слъзете на земята. Който иска да живъе дълго н< земята, трвбва да решава задачит си правилно.

„Може ли слъп слъпаго да води 1" — Не може Така трябва ,па си отговори всеки сам за себе си да работи за своето проглеждане. Докато не проглед ясно и втншно, и вжл-решно, човек не може да го стигне нищо, никаква култура. Днес ви се проповълв кек да орете, как да корените, а в бъдеще ще в се проповъдва онази култура, която Христос донес на човечеството — културата на Сина Божи, културат 1 ^ любовьта. За тази култура са. нежни хора с отворе" очи, с отворени умове и сърца. Дойде ли тази к> тура на земята, висшето съзнание на хората ще ^ прояви, Христос ще се всели между тях, и вси4' ще живеят като братя, като разумни хора. Днес Хр гтос не може да дойде между хората. Ако иск 1 дойде, трябва да приготви гърба си за нови камши"

23

Рече ли да проповядва, всъка проповъд трЬбва да бъде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станат разумни и започ-нат да виждат, да чуват и да разбират правилно. Христос не е далеч от хората, но т не Го виждат. Той е зад облацит. Като се махнат т, ще стане светло, и всички ще видят Христа, облъчен в слава и великолепие.

„Може ли слъп слъпаго да води?" Докато слЬп слт>паго води, никакво развитие не може да се очаква. Мислете за развитието на вашия ум, за културата на любовьта. Радвайте се, че ви очаква светло бъдеще и велика работа. Светът се нуждае от добри майки, бащи, учители, проповедници, съдии, техници и др. Свъ-тът се нуждае от всички занаяти, но не и от гро-бокопачи.

Направете следния опит. Венка сутрин, като ста¬вате от сън, задавайте си въпроса: Добър ли съм, или не съм ? Умен ли съм, или не съм ? Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите доброто и разумността в своята пълнота. Ако си отговорите отрицателно, не се самоосжждайте, но започнете да ра¬ботите върху себе си, да проявите това, което Бог е вложил в вас.

Сега аз ви задавам въпроса: Виждате ли ме, или не ме виждате ? Ако кажете, че ме виждате, поже-лавам ви до година да прогледате, да ме видите още по-добре. Да се отворят очитв и ушит ви, да виждате и чувате добре, за да разберете, кое е право и кое не е, и да поставите веЬко нЯщо на своето място в своя Ум и в своето сърце. Това изисква новата култура, която иде вече на земята.

1. Беседа от Учителя, държана на 10 юний, 1917 г. — София.