Разлика между версии на „Учене и прилагане“

Версия от 19:24, 2 декември 2008

Учене и прилагане

- Само светлият пхт на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

Размишление.

Тема за следния път: „Противоречие и съгласие, и произход на противоречието и съгласието."

Какво бихте писали върху темата „Задача и цел на съвременната наука"? Какво бихте писали върху темата „Любов към знанието"? Каква разлика има между един учен и интелигентен човек и друг – неучен, но интелигентен? Да се мисли върху тази тема, това е все едно, да вариш боб. Бо-бът съдържа хранителни елементи в себе си, но тр&бва да го вариш дълго време, докато омекне. Първата вода с люспите му даже трябва да се хверли. По какво се различава ученият от неучения човек? Ученият разполага с систематизирани знания. Той придобива не само нови знания, но се ползува и от тези, които учените преди него придобили и систематизирали. Интелигент-

262

ният пък има знания, придобити от своята лична опитност, или от опитността на своята душа. Ученият придобива знания отвън, ин-телигентният – отвътре, а неученият не разполага с никакви знания. Ученият разполага с известен капитал, а неученият няма ни-какъв капитал. Мъдрецът може да бъде учен и неучен Ако е неучен, чрез светлината, която носи в себе си, той лесно придобива знания: по пътя на самообразование или по наследство. Има знания, които се преда-ват от поколъние на поколъние. Например, стремежът към музиката се предава лесно от родителите на децата. Ако майката е музикална и изучавала музиката в миналите си животи, стремежът й към музика се предава и на децата. Всяко нещо, върху което човек е работил съзнателно, лесно се предава. Предаването на дарбите и способностите ^ наследствено изглежда несъзнателен, механически процес, но, в същност, не е така. Това се дължи на вътрешен, съзнателен напор, който се проявява навън. Така се обяснява размножаването на клетката чрез дъление. Клетките са разумни, разбират езика на вътрешната сила, която ги подтиква към размножаване и постепенно усъвершенствуване.

Слушайте гласа на разумното начало в себе си, за да се развивате правилно. Ако на мъстото на разумното начало, или на душата, поставите своя ум, вие ще се натъкнете на

265

голямо противоречие. Тогава, вмъсто да си помогне, човек повече се обърква. Напри-мър, умът знае причинит- на болестит, но не може да ги лъкува. Душата ликува болестите. Достатъчно е да пожелае тя да из-лъкува една болест, за да постигне желанието си. Обаче, умът и да желае, не успива. Защо? – Възможностите му са. малко. Умът се проявява повече външно, а душата – вж-трешно. Една от проявите на душата е интуицията. Чрез нея човек решава лесно зада-чите си. Ако сте загубили някакъв ценен предмет, интуицията веднага ще ви подскаже, къде е предметът, и лесно ще го намърите. Оставите ли тази работа на ума, ще изгубите много време и пак няма да я разрешите. Представете си, че сте изпратили на една (И съща работа двама слуги; дали сте им срок да свершат работата и да се вер-нат на време вкъщи. Тт> започват да ра--ботят, но скоро се отказват и се връ-щат при господаря, когото искат да уб^дят, че е невъзможно да свершат тази работа. Господарьт, който е заинтересуваш» от работата, отива заедно с тях и ги заставя да направят още един опит. В този случай с негова помощ, т свершват работата. Слугите представят ума и сърцето на човека, които имат по-малко възможности, а господарьтъ – интуицията, т. е. човешката душа. Каже ли душата, че може да направи нъ-,що, трябва да вервате. Каже ли умът, че

264

човкк не може да се откаже от слабости – т си, не му вервайте. Думата има интуицията, Тя знае, че човек може да се справи с своите слабости и да ги превъзмогне. Щастието на човека се заключава в това, когато умът и душата му са. пробудени и са в пълно съгласие помежду си. Има случаи, когато нвкои хора имат буден ум, а спеща душа; други пък имат непробуден ум, а будна душа. И в двата случая човек разбира нъщата едностранчиво: или само външно, или само вътрешно. За да не изпада в противоречие, той трябва да ги разбира и външно, и вътрешно, т. е. и с ум, и с душа.

Мнозина казват, че трябва да се държи за общественото мнение. Какво нещо е общественото мнение? – Наука, която разглежда положителната и отрицателната страна на нъщата. Ако общественото мнение подържа мисълта, че човек трябва да води чист и свет живот, съгласен съм с него. Обаче, ако подържа мисълта, че човек трябва да воюва, да отваря войни, да се избиват хората, с това не съм съгласен. Войни стават, но това не значи, че тб са необходими. Ще дойде ден, когато хората няма да воюват и ще се разбират по мирен начин. Изобщо, трябва да се зачита онова обществено мнение, което почива на здрава, непоколебима основа. За да почувствувате правотата на общественото мнение, приложете го към своя личен живот. Тогава ще разберете, трябва >

265

ли да го подържате, или не. Истинската наука подържа само онвзи мисли, които укрепват живота на човека. Науката не трвбва да бъде срвдство, чрез което човек да се прехранва, но да сочи правия пж.т в живота. В желанието си да придобива знания, да стане учен, човек не трвбва да се претоваря, но да носи само толкова, колкото мозъкът му издържа. Колко храна трвбва да носи тури-стът в своята раница? – Колкото му е нежно по пътя. Щом стигне първата станция, той ще вземе още храна, докато дойде до втората станция

Кой човек наричаме учен? – Истински учен е онзи, който постоянно се учи. Който обича науката и на когото душата е будна, той постоянно се учи. Има хора, които, след свершване на училището, престават да се учат. Те се задоволяват с старите теории; каквото нвкога са учили, все него повтарят. Каква нужда има да разправят едни и същи нъща? При това, и децата вече знаят, което т някога са. учили. Да повтаряте къща, които всички знаят, това е все едно, да предупреждавате прельтните птици, че есен наближава, времето се разваля, и те трябва да си отидат в топлите страни. Без да им се казва това, те знаят, че времето се разваля и трвбва да напуснат студените мвста. Как познават птицит, че есен наближава? – По вътрешното си настроение. Те отиват в топлите страни на

266

курорт, както правят хората. Докато е топло, приятно им е. Щом наближи есеньта, настроението им се промъня, т изпитват известна неприятност и прелитат в то-плите страни. Значи, птицитъ- не си служат с външни барометри, като хората, но вж.тре-шно уеЬщат, че става нъкаква промвна на времето. Същото става и с хората. Почти 99% от настроенията на хората се дължат на прочъната на времето. Какъвто вътър вее, така и човек мисли. Някой е песими-стически настроен. Защо? – Времето му действува така. Друг е настроен оптимистиче-ски – пак в зависимост от времето. Ще възразите, че много от настроенията ви нъ-мат нищо общо с времето. Възможно е, но как ще си обясните неприятното разположение, предизвикано от праздната кесия? Как ще си обясните неприятността и неразположението, което изпитвате от глада? Много естествено четири деня вали дъжд, никой не ви вика на работа. Като не работите, кесията ви е праздна, а праздната кесия не радва чове^а. Вие сте учител, занимавате се с ученици, преподавате им. По едно време се явява епидемия между децата, и училищата се затварят. Щом няма ученици, не можете да давате уроци; а без тбх и кесията ви е праздна, и стомахът ви е празен. На кого ще се сърдите? – На времето. Вън взли дъжд, хваща голвм студ или голяма горещина, развиват се различни болести, а

267

всичко това влияе на кесията, на стомаха и на разположението на човека.

Какво трЬбва да прави човек, за да се освободи от настроенията? – Да излъзе вън от времето и пространството. Докато живее в времето и пространството, чо-вт>к веЬкога ще има добри и лоши настроения и разположения. Има ли състояния, при които човек излиза вън от времето и пространството? – Има. Спането, например, е състояние, при което човек е извън времето и пространството. Като спи, той не се смущава, дали има пари или няма. Влъзе ли в времето и пространството, времето му оказва вече влияние. Всички мисли и чув ства на човека, всички негови опитности се складират в време и пространство. Ако дъдо ви и баща ви се наплашили от времето и вие, като тях, се боите да не изгубите парите си.

И тъй, 99% от мъчнотиите се дължат на времето. Обаче, времето се опредъля от миналото, от настоящето и от бъдещето. И тогава, за по-ясно казваме: 99% от мъчно-тиите се дължат на миналото, а само 1% – -на настоящето. Това, което сега изживявате, е само 1%. Щом не сте разположени, казвате, че времето пе е добро, барометърът спада, влага има и т. н. Въпръки всичко това, има 1% от мяишотиит, които са задача на сегашния живот, тЬх трябва да разрешите правилно. Следователно, когато някой казва че среща голями мъчнотии в живота си, това

268

подразбира, че той има да разрешава само 1% от всички въпроси – 99% са задачи на миналото. Как се разрешава единицата мъчно-тия? Представи си, че си гладен, три деня не си ял. Вървиш по нивит, мислиш, отде да вземеш малко хлъб. Спираш се пред един орач и започваш да разговаряш с него. Той се оплаква, че е болен, има силна хрема, не може да работи. Той те запитва: Не знаеш ли някакъв цър против хремата? – Зная, но понеже не съм ял три деня, не мога да ти помогна, докато не се нахраня. – Заповъдай, хапни си от моето ядене. Ора-чът отваря торбата си, дава ти хлЪб, сирене, млъко. Ти съдаш, задоволяваш глада си и започваш да го лЪкуваш. Стопляш малко вода, гуряш сол в нея и му даваш да смръкне няколко пъти от солената вода. После туряш в едно шише от солената вода, да направи още няколко смръквания ве-черьта и на другата сутрин. След две-три смръквания хремата минава. Солената вода препятствува за размножаване на микробит, които причиняват хремата.

Това е един от начините за разрешаване на единицата мъчнотия. От човека се иска готовност да услужва на хората. Има ли тази готовност, той ще помогне на себе си, ще помогне и на ближния си. Дръжте в ума си само по една основна мисъл. Ако се товарите с много мисли, положението ви ще се влоши. Една основна мисъл в ума и

269

«дно основно, съществено чувство в сърд-цето са в състояние да разрешат 99% от мъчнотиите ви. Кой е единият случай, в който основната мисъл не може да ви помогне? – Когато човек сам не иска да си помогне. Никой не може да застави чо-въка да направи това, което той сам не иска. Понъкога той се поставя като божество и мисли, че е на правата страна, и всички около него мислят криво. При това положение, никой не може да го измъсти от пътя му. Каквото реши, ще го направи. Както и да го убеждават, той не отстъпва от решението си. Дойде ли до това високо съзнание за себе си, човек сам се натъква на вътрешни страдания. Карат го да яде, той не иска, отказва се от всякакво ядене. Не яде ден, два, три, докато огладнве, и сам иска да яде. Карат го да работи, пак не иска. Не работи два-три деня, но на четвертия сам търси работа. Това са състояния, които се дължат на вътрешната упоритост в чо-въка, Той трябва да работи върху себе си, да смекчи тази коравина.

Като говорим за вътрешната работа, мнозина я сверзват с окултизма. Т каз-ват, че окултизъмът е наука, която се занимава с тайното знание. Ние пък казваме, че окултизъмът е наука, която изучава действието на силите в живия организъм. На-пример, задават на едного един важен въпрос, на който той не може да отговори,

270

Какво прави? Веднага се почесва по носа^ или по главата; после туря ръката си на кръста и търси лек начин за разрешаване. Той търси начин, как по-удобно, по-лесно да хване предмета. Като знаят това, грънчар ите правят стомни с дръжки, да се хващат удобно. – Не може ли човек да не се чеше по носа и да не си туря ръката на кръста? – И без това може, но ако има план на работата си, или ако разполага с знания. Когато инженерът строи къща и се затрудни, веднага изважда книгата си, прелиства я, туря рж.ката на челото си и чете и мисли. Щом разреши въпроса, затваря книгата и дава разпореждания на майсторит. Обаче, ако маисторът се затрудни, той непремънно се почесва по челото и туря ръката си на кръста, мисли, как по-лесно да хване предмета. Чеса-нето по носа е прелистване на инженерската книга. Като я прелисти, казва: Разбрах, какво трвбва да направя. Той прилага знанието си, дава заповъди и действува. Значи, когато няма план на работата си, човек се почесва по носа. Когато има план, прелиства книгата си и не се почесва по носа. Ако не искаш да се почешеш по носа, ще намъриш друг майстор, да ти покаже, как да работиш. Чесането по носа е остатък от една стара наука. То представя кратко действие. Намъсто да ходиш по библиотеки, да прелистваш книги, ще се почешеш по носа, ще събереш всичките си скрити сили и способности, да

271

извикаш знанието си, което носиш в себе си и ще разрешиш въпроса. Мнозина изуча-ват окултните науки, но сами не вврват в тях, защото нямат опитности.

Ако физиогномистът разглежда човешката брада, ще намврн най-малко три характерни типа бради: брада на волев човек, която е широка долу, заема голвм простор. В този човек действуват повече груби, физически сили. Той се намира под влияние на Марс. Ако и главата му горе е широка, той се отличава с голвма упоритост – с девет чифта бкволи не можете да го мръднете от мъстото му. Вторият вид брада е на човек, в когото сърцето работи повече от ума – човек на чувствата. Брадата е по-малко широка, заоблена. Колкото по-твс-на и остра става брадата, толкова повече се проявява умът. Този човек се намира под влиянието на Меркури. Изобщо, острата брада напомня нвщо остро – нож, игла. Дето мине, той рвже с ума си.

Когато изучавате нвкой отдвл от окулт-ните науки, например, хиромантия, вие получавате едностранчиви знания, които повече ви объркват, отколкото да ви улеснят. Хиромантикът, заедно с хиромантията, трвб-ва да изучава френология, физиогномия и астрология. Само така четенето по ръката има смисъл. Това се отнася и до лъкаритв. Съвременните лвкари изучават главно призна-цйте на болеститв. В същност, истински-

272

ят лъкар трябва да познава преди всичко признаците и проявите на здравия организъм за да може да ги сравнява с болния. Не е изкуство да опредълиш диагнозата на болния човек. Изкуство е да опредълиш диагнозата му поне десет години преди да е забо-лвл, за да вземе мврки предварително. Това може да направи само онзи лвкар, който познава окултните науки. Преди да затлъстве човек, трябва да му кажете, какво да направи, за да предотврати затлъстяването. Изобщо, по-лесно се лвкува човек преди заболяването си, отколкото след заболяването.

Като се говори за окултните науки, нв-кои не вврват в това, че по рж.ката, лицето, главата, очитв, по цьлото тяло може да се чете като по книга. Не вврват, защото нвмат опитност. Други не вврват, защото не искат да плащат дълговете си. Някой богат човек не вврва, че страданията, които днес има, са. резултат на неправдитв, които е вершил в миналото. Той не вврва, защото не иска да плаща. Обаче, безвврието не смекчава еждбата на човека. Вврваш или не вврваш, ще плащаш. Вслушвайте се в своята интуиция, в говора на душата си, тя сама ще ви открие истината. Ако се излъжете, ще знаете, че умът ви е проговорил. Душата никога не се лъже. Когато тя говори, слушайте я и изпълнявайте това, което ви казва. Щом сте дошли на земята, вашата задача е да се изправите, да платите дълговетв

273

си, да опредълите отношенията си към Първата Причина и към природата.

Помнете: всичко, което става в света, се ръководи от всемогъщото Божествено съзнание, което прониква в цълата природа и хроникира н-Ьщата. Божественото съзнание никога не забравя. То отдава на всЬкиго заслуженото. Рано или късно, човек ще понесе последствията на своя живот – добри или лоши. Като знаете, че човек носи отговор-ност за всичко, което мисли и верши, не се страхувайте, но живъйте така, че да поставите здрава основа на бъдещия си живот. – Дотегна ми вече да уча и работя. – Това не те спасява. Искаш или не искаш, ще учиш и ще работиш. Един слуга се оплаква от положението си. Гледам на ръката му, остава още един месец, да ликвидира с това положение. Ако напусне преждевременно работата си и не се справи с противоречията си, ще плати с лихвите заедно. Той трЬбва да изтърпи докрай и тогава ще стане господар. Ако не изтърпи, положението му ще се усложни. Човек става слуга за лоши-т си постлшки, за лошия си живот, а господар – за добрите си постъпки. Следователно, ако искате да бъдете господари, живъйте добре. Ако живЬете лошо, ще станете слуги. Аз взимам думите „господар и слуга" в красив смисъл, а не както днес се разбират. Бъдете господари и слуги пър-|Во на себе си, за да изправите своя живот.

274

След това можете да бъдеге господари и слуги на близките си. Дойдете ли до това положение, вие се убеждавате, че добрият жи-вот носи добри последствия и опредъля условията на бъдещето ви развитие.

Стремете се към разумния живот, който носи бъдещите блага. Не мислете, че с ропот ще облекчите положението си. Ако Жан Валжан не бягаше от затвора, щв-ше да ликвидира скоро, щ/Ьше да лежи само пет години. Понеже избъга от затвора, наказанието му се увеличи на 19 години. И тогава, вмъсто пет години, той прекара цъли 19 години в затвор. Този закон действува и в природата. Когато тя ти наложи никакво наказание, не роптай, но бъди готов да платиш дълга си. Щом платиш доброволно и съзнателно задълженията си, ти ставаш господар, влизаш в неограничените условия на живота. Ако роптаеш и противодей-ствуваш на природните закони, ще увели-чиш наказанието си с още 14 години.

Желая ви да бъдете съзнателни господари и слуги, да не правите нови дългове, а старите да си изплащате без протест и недоволство.

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

16. Лекция от Учителя, държана на 14 декемврий, 1928 г. София. – Изгрев.