Разлика между версии на „Единният“

Версия от 19:09, 2 декември 2008

Единният

- Само свЬтлият пъте на мж-дростта води към истината.

- В истината е скрит животът .

Тема за следния път: „Връзки между две разумни същества.“

В математиката е казано, че между две точки може да се прекара само една права. Между четири точки колко прави могат да се прекарат? За точката се знае, че нвма никакво изм&рение. Обаче, с какво се измерва правата линия? С какво се измърва плоскостта? – С права линия.

Всички ученици изучават математиката, но тя е основана на метафизиката. Значи, тя е отялъчена наука. Дълго време трябва чо-вЬк да се занимава с математиката, за да я приближи до себе си, да стане реална наука, да се ползува от нейните резултати. Понеже в математиката се казва, че най-късото разстояние между две точки е правата линия, ние си представяме точките толкова близо, че едва с микроскоп можем да ги видим. Значи, права линия е тази, която се отличава с по възможност микроскопическа

180

дължина. Стане ли по-дълга, тя се изкривява вече. Правата линия не може да бъде точка, защото е образувана от две точки. Явят ли се три точки, тя става крива. ВсЬка точка, която се проявява в природата, може да се движи само в една посока. Тази посока, именно, наричаме права линия. Когато се казва за човека, че трябва да опредъли по принцип, накъде се движи, подразбираме само една посока – към чистия, идеален живот. Този живот представя път на правата линия.

Да се движи човек по права линия, това значи, да е дошъл до истинския мо-рал, да се качва и слиза съзнателно. Който няма този морал в себе си, той губи равновесието си и пада. Страшно е, когато човек падне и не може да стане. Кж.де пада човек? Често хората падат в касата на богатит. Като намъри крадеца в касата си, богатият се чуди, как е станало това. Едва сега той разбира, че има нъкаква гръш-ка в ключа на касата му. Той мислъл, че ключът на касата му се отвертва само от-дъсно-налъво, а крадецът го отвертъл в обратна посока – отлъво- надъсно. Има случаи, когато падналият вижда касата, пожелава да я отвори, но не изпълнява желанието си; в друг случай той отваря касата, но не взима парит; и най-после, отваря касата и взима парит. Като падне, човек все ще стане, но някога забравя да се изчисти, да

181

се освободи от праха по дрехите си. Защо забравя? – Защото той мисли за причината на падането. Иска да разреши задачата си, за да не пада и друг път по същчя начин. Като реши задачата си, тогава из-тръсва праха от дрехите си. Човек пада, когато среща препятствия на пътя си. Той е тръгнал по права линия, но препятствието не позволява на правата да се продължи. Обаче, силит, които започнали да се проявяват, не могат да се спрат, поради което човек пада. За да не падне, човек трябва да измъни посоката на движението си. Той пак ще се движи по права линия, но вече не хоризонтално, а перпендикулярно, нагоре. Така се образува плоскостта. Следователно, когато човек срещне известно препятствие на пж.тя си, в форма на изкушение, изпитание, мжлнотия, нищо друго не му остава, освен да поеме посока нагоре, по пер-пендикуляр. Значи, перпендш<з7лярът спасява положението.

И тъй, права лингя се образува между две точки, а плоскост – между четири. Когато тоскостта се подвижи в посока, различна на своето движение, образува се тяло. Когато дойдете до гълото, животът става съзнателен, т. е. триизмърен. Кубът, като тяло, представя форма, в която заро дишът крие своите възможности. Казахме, че правата линия е образувана от две разумни същества, плоскостта – от четири, а

182

кубът – от осем. Според езика на метафизиката, правата линия се пази от два ангела, плоскостта – от четири, а кубът – от осем: 2 4-4 + 8= 14. В сж.щност, само 2 – | – 4 сили са. впрегнати на работа. Ше-сторката представя кинетически сили, а осмор-ката – потенциални. Оттук вадим следното отношение: потенциалните сили се отнасят към кинетическит, както числата 8:6.

Като се говори нещо върху метафизиката, хората се смущават, отричат я. Т не подозираг, че и да я огричаг, и да не я отричат, тя действува в живота им. Животът е основан върху физическа и метафизическа основа. Човек трябва да изучава и двет основи. Например, докато е малко, детето живее само физически. То яде, диша, расте, без да има съзнателно отношение към тези процеси. Майка му го кж.пе, облича, но то не съзнава, какво тя прави за него. Като пора- -сне, детето става голямо момче или момиче и започва да се оглежда в огледалото, първо за себе си, а после за друг никой. Това е вече съзнателно отнасяне на човека към нъщата. Той иска да срещне приятел, на когото да се хареса. Тук се поражда отношение между две души и се образува права линия. Докато правата линия следва своя път, двамата млади са доволни ог живота си. Щом се яви трета точка между тях, равновесието им се нарушава, и т започват да се смущават.

183

Христос казва: „Да не се смущава сърд-цето ви". Кога не се смущава човешкото сърце? – Когато има само една мърка в живота си; когато има само една идея в ума си; когато служи само на Бога. Тури ли две мърки в живота си, внесе ли две идеи в ума си, служи ли на много богове, човек е измънил посоката на живота си, и сам се излага на смущения и страдания. Следователно, ако се обличаш, ще правиш това заради Бога. Ще гледаш да се харесаш на Него. Дойдеш ли до това положение, ти си се пробудил вече. По много начини се облича човек, но, в същност, един е истин-ският начин на обличане. Всички други са отклонения от правилния начин. Най-красивото и просто облъкло е, когато човек се облича за Едного. Щом се облича за много хора, облеклото се усложнява. Много естествено, едно е положението, когато човек се облича за едного; друго е, когато се облича за мнозина. Много хора – много вкусове. Кой вкус ще задоволиш? Какъв роман ще напише писательт, ако иска с него да задоволи вкусовет на всички тсора? Каква картина е тази, която задоволява вкусовет на всички хора? Не е лесно да задоволиш различните вкусове. Човек трябва да знае, за кого се облича, за кого пише книги, за кого рисува, за кого свири и т. н. Някой казва, че прави всичко само за себе «си: живее, храни се, облича се, пише книги,

184

рисува, свири само за себе си. Който живее само за себе си, е лош човек. Ако жи> в&еш за едного, този Единният тр&бва да бъде Бог, а не ти сам.

Представете си, че сте слуга при добър господар, който ви дава голяма сума пари и ви заставя да свершите една работа. Вие взимате парите в ръцет си и още първата вечер отивате в една кръчма и се напивате. Забравяте, че париг ви са дадени за работа и си купувате автомобил, да се разхождате с него по улиците. Разумният свет се интересува от вас и чака да види, какво ще правите.

Това са нвща, които стават с вас. Ето защо, като тръгнеш на път, не се спирай пред никакви гостилници, не се запознавай с никого, не прави приятелство с никого. Като свершиш работата си, тогава посещавай гостилници. Не губи времето си напраздно, за да не става нужда да дохож-дат ангели с меч в ръка, да те заста-вят насила да свершиш работата си. От-клониш ли вниманието си, ти непременно ще се спънеш. Ако си студент, ще пропад-неш на изпита; ако си музикант, ще сбър-каш като свириш. За да не се спъза и пррпада, човек трябва да държи в ума си само един образ – на Бога, на Единния. Това е естественото положение в живота.

Кое положение наричаме неестествено? – Когато чов&к живее само за себе си,

185

За да излъзеш от това положение, живъй само за Бога. Живъй за Онзи, Когото оби-чаш. – Как познавате, че обичате Бога? – По проявите си. Ако любовта ви е неизменна, вие Го обичате. Щом се измъни любовта ви, вие сте скъсали връзката си с Него. Любовта на човвшката душа към Бога е въчна и неизмънна. Онова начало, към което любовта на човека е въчна, неизмънна, наричаме ВЬчно, Безконечно, Без-начално, Необятна сила, Разумна природа и т. н. Човек може да обича само онова, което е над него. Ето защо, качествата на Вечното Начало са безгранична сила, доброта, разумност.

Кого обича човек? – Само онзи, когото не може да замъсти с никого ниго по ум, нито по сърце, нито по постъпки. Мо-жеш ли да замъстиш своя възлюбен с друг някой, твоята любов е временна. Временните, преходните нъща не са реални. Т са сЬнки на нъщата. Колко струва с!.нката на едно плодно дърво? Самото дърво има цена, но сънката му не струва нищо. Много мисли, желания и чувства на човека са подобни на евнките на дърветата. На тях не може да се разчита. Човек разчита само .на онъзи нища, които при всички случаи в живота си не може да замъсти с други. Мома обича някой момък, но се страхува да не го изгуби. Момък обича една мома, но се страхува да не му изневери. Каква е тази

186

любов? – Временна. Щом любовта на едного може да се замъства с любовта на друг някой, тя се отнася към преходната любов, която малко издържа. Любовта на Единния, обаче, е въчна и неизмънна. Тя се проявява извън времето и пространството. Тя е безконечен процес, без начало и без край.

Къде можете да приложите идеята за въчната любов, т. е. за любовта на Единния? – При всички мъчнотии, противоречия и обезсърдчения, които срещате в живота си. Представете си, че сте неразположен, обез-сърдчен, недоволен от себе си. Какво трябва да правите? Започнете да мислите за майка си и за баща си, които са. ви родили; за създаването на света, за създаването на животните и на растенията; за смисъла на живота. Като разсжждавате върху нЪщата мета-физически, т. е. отялъчено, неразположението и недоволството ви ще изчезнат. Как е поетъпил онзи млъкар, който всеки ден продавал млъкото си? Животът му не бил розов, но той носвл гърнето с млъкото на главата си и размишлявал за красиви нъща. Той си мислъл, как ще продаде млъкото, как с парите ще купи една - две кокошки, ще развжди пиленца; като ги продаде, ще си купи агне, после крава и т. н. Като забогатее, ще се ожени за царската дъщеря. От радост той подскочил, но гърнето с млъкото паднало от главата му и се счу-

187

пило. Той си въздъхнал горчиво и казал: Разлт>х млъкото, но поне с« ожених за царската дъщеря.

Ще кажете, че не искате да бъдете като този млЪкар, който си въобра»явал, че ще се ожени за царската дъщеря Философ е той, оптимистически гледа на живота. Защо човек да не гледа с радост на живота? За предпочитане е да мислите, че всичко можете да постигнете, отколкото да се обез-сърдчавате и да гледате мрачно на живота. Може би за дадения момент желанието ви да е непостижимо – това нищо не значи. Един ден ще го постигнете.

Като ученици, вие трябва Да се пазите от обезсърдчения и отчаяния. Дойдете ли до такова състояние, приложете въображението си. Не мислете, че сте б0Денъ> че рабо-тите ви не се нареждат добре, но си представяйте, че заемате високо положение в обществото, като професор, висш начал-ник на нъкое министерство, у работите ви вервят добре. Дето и да се обърнете, каквото и да поискате, всички ви услужват, всички нужди ви се задоволя1»атъ- Така ще прекарате няколко часа в мечти и надежди. Като се огледате и видите, че истинското ви положение не е добро, ще си наложите философско търпение, ще станете (тоик. Мислете тогава за Единния, Който вМ обича, за да •опитате Неговата сила и люб"вь- Той ще ви помогне чрез нт>кой човеки, близък или

188

далечен. Все нвкой ще възприеме мисълта ви, ще схване положението ви и ще се притече на помощ.

Прилагайте въображението си и не се страхувайте. Казано е, че въображението е майка на идеит. Богат човек е онзи, който има идеи. Колкото по-възвишени са. идеите му, толкова по-богат и силен е той. Ако идеите му не могат да се раализират днес, ще се реализират утре – важно е, че непостижимото ще стане постижимо, ма-кар и в далечното бж.деще. Не е лошо, когато идеите не се реализират; лошо е, когато изворът им пресъхне. Следователно, не желайте да измърите количеството на водата на една чешма. Речете ли да измврите водата й, тя ще спре. Щом е така, не казвай, че някога си много обичал, или много стра-дал. Радвай се, че си обичал, че си стра-дал и не се отказвай и днес от радость-та и от страданието. Благодари за всичко, което е станало с тебе, и се радвай на всичко, което днес става.

— Само св^тлият нжт на м ж дростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

10. Лекция от Учителя, държана на 26 октомврий, 1928 г. София. – Изгръв.