Разлика между версии на „Великата погрешка“

Версия от 10:33, 14 февруари 2009

ВЕЛИКАТА ПОГРЕШКА

Любовта ражда доброто!

Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!

Размишление.

Прочетоха се темите: „Хармоничните черти на подсъзнателните, съзнателни и самосъзнателни действия“.

Тема 7: „Ролята на свръхсъзнанието“. Черт. 1 Искам трима души да излезат изведнаж на дъската да напишат три геометрически фигури и три букви. (Колю Каишев, Георги Томалевски, Кръстю Христов.)

Сега в минало упражнение имаше нарисуван един триъгълник с точка. Какво означава триъгълник с точка? Гледан отгоре, това е пирамида, означава човека в своето проявено естество. Триъгълникът сам по себе си показва движение, проявление и посока на своите сили. А триъгълник с точка винаги показва проекция на пирамида, гледана отгоре.

Сега вие се безпокоите често, като ви погледне човек, мислите, като че ще разгадаят всичките тайни, които се крият във вас. Не, аз гледам вашия нос, то е една проекция само, ти не си в носа си. Или гледам челото, то е пак една проекция. На някои хора челата са големи, а на други са малки. На някои хора носът е голям, на други е малък. Защо? Защото не с се проявили още. Те са още в движение и следователно, само една малка част се е проявила. Тъй щото изискват се много съществувания, за да види човек в същност какво представлява. Нали астролозите турят всичките хора в един голям човек, те го наричат Адам Кадмон.

Тъй щото всеки един човек на земята представлява едно малко отражение на големия човек. Той не представлява един съвършен образ. Вземете едно млекопитающе, една крава или един вол, представляват ли те човека? Те в известно отношение, представляват. Волът има две очи и човекът има две очи; волът има нос и човекът има нос; волът има уста и човекът има уста; волът има две уши и човекът има две уши. Вземете коня, по какво се отличава той? Конят няма ръце, но има копита, има нещо, по което той се отличава от човека. После, начинът, строежът на неговото чело не е както строежа на челото на човека. При това конят има опашка, човекът няма опашка.

Е, каква роля играе опашката у животните? Нали има естественици тук, кажете! (– Тя спомага на движението.) Тази опашка е свързана в края на гръбначния стълб и следователно, когато тя се раздвижва, регулират се мозъчните течения и се спомага за правилното движение, тя е регулатор. И когато някое животно изгуби присъствие на духа, то свие опашката си. У всичките е така. А когато животното мисли, тази опашка се движи нагоре и надолу, показва, че животното е в едно отлично настроение на духа. Но не се ли мърда опашката, то е болно. Сега този регулатор у човека е минал отпред. Животното мисли с опашката си, т.е. неговата деятелност се регулирва отзад, теченията са такива, понеже то върви хоризонтално със земята, а посоката, в която човек се движи, е обратна на тази у животните. Човек чрез носа регулира своите мозъчни течения. Вие, като махнете носа на човека, той правилно не може да мисли. Това са проекции, има известни сили в духовния свят, които съответстват на носа. Самата интелигентност на човека не седи в самия нос. На човека може да му направят един изкуствен нос, ще бъде ли интелигентен? Не, този нос трябва да бъде жив, трябва да бъде създаден от свръхсъзнанието на онзи, великия човек. Запример много от вашите носове са в проекция, те с в ембрионическо състояние, т.е. носовете ви не с развити. После, челата ви също се намират в едно ембрионическо състояние. Значи пред вас седи един дълъг период, в който душата ви трябва да работи за сформируването на онова правилно тяло, което трябва да имате. Правилно тяло аз наричам тяло, което може да издържа всичките мъчнотии, тяло, което не се поддава на слабости.

Страхът запример се дължи на тялото. Чувствуваш, че ще те бият и ти се уплашиш и тогава поизлъгваш малко. Тогава страхът към коя категория ще го турите, към подсъзнателните сили, към съзнателните или към самосъзнателните? (– Съзнателните.) Когато човек хуква да бяга, той съзнава ли това? (– Не съзнава.) То съзнанието после се явява. Има и съзнателен страх, но тук влиза вече разсъждението, а първоначално страхът е в подсъзнанието. Например като ти кажат „пожар“, ти хукнеш да бягаш, нищо повече, не му мислиш много. Не, че съзнаваш пожара, но самата дума „пожар“ дава един подтик в твоето подсъзнание. А след като помислиш малко, виждаш, че този пожар, при дадени условия, е несъвместим и страхът няма място.

Сега защо искам да развием тази тема? Често във вашия живот се заражда обезсърчение. Някой път вие се считате гениални, т.е. като че ще разрешите всичките въпроси, разхождате се в стаята си и си махате ръцете натук-натам. То е хубаво. Питам: от къде е дошло туй състояние? Вие не го знаете, но се разхождате смело и сте доволен сам от себе си. Мине известно време, промени се състоянието, вие се посвиете малко, казвате: „Тази работа не е за мен“. И като дойде самосъзнанието, то ти казва: „Ти си дребнав човек“ и вие се свиете в черупката си. Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш; и най-после, при самосъзнанието - ти станеш една запетая. Казваш: „Що ми трябва, я да си гледам аз своето положение.“ Питам аз: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете вие: „От подсъзнанието идат.“ Но тия бутончета как идат? Най-после ти не се спираш в подсъзнанието и влизаш в една друга област на обезсърчение. Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубиш посоката и на подсъзнанието и на съзнанието и на самосъзнанието и се намираш в мъгла.

След като напусне човек самосъзнанието, в коя област влиза? Аз ще ви дам една математическа вероятност. Когато чувствувате тези разположения на обезсърчение аз го оприличавам на един плод преждевременно откъснат от вятъра, че е паднал долу при корена си. Всяка една ваша мисъл неузряла, като падне, тя отново трябва да се трансформира и да се подеме пак отново от корените на живота и да ѝ се даде нова форма, нов живот. Вие като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „И този плод остана малък.“ Мислите, че ще излезе нещо, но дойде една малка буря, раздруса дървото и плодът падна долу. Вие това не можете да го обясните, вие вятъра не може да го чуете, малко сте глух, но виждате ябълката паднала долу при дънера. Ти виждаш твоя идеал паднал долу и казвате: „Отиде идеалът ми.“ Не считайте, че това, което е горе, е идеал. Идеал може да бъде само един узрял плод и този идеал никога не пада от вятъра, той ще ви чака, той е жив, вие ще го откъснете. Та рекох, някои от вашите мисли и желания тъй падат и в следствие на това вие се обезсърчавате. Вземете на едно малко дете куклата, то ще се обезсърчи. Защо? – Няма с какво да се занимава. Същият закон е и у човека. Човешкият ум, човешкото сърце трябва да има мисли и желания, които да останат при всичките бури на дървото на живота.

(черт.1) Какво означава този големият кръг, на какво е емблема кръгът? (– Представлява един завършен цикъл.) Вземете, когато годят някого, турят му един кръг – пръстен на ръката, завършена ли е неговата работа? Не. Кръгът тук означава една работа, в която могат да те впрегнат. Това е кръгът. Значи, определена е деятелност-

104

та на човека. Кръгът всякога означава една определена деятелност. И хубаво е, когато мислите ви с разхвърляни понякога, да си правите такива малки кръгчета. (А) Тези кръгчета означават: деятелността на човека се разширява. А тази буква „А“ какво означава? Този знак е взет от египетската азбука. Това показва, че египтяните с били изправен народ, т.е. онези, които тръгват в \ пътя. „А”-то всякога показва самосъзнаване. Казва 1 П се: „аз“, то значи: „аз, който определям своята ' ^ I деятелност, аз мога да мисля – самосъзнавам се.”

(Вторият написа една елипса и буквата „Т“.) Какво означава буквата „Т”? Вие защо я написахте? (– Просто аз харесвам тази буква. А, елипса мисля, че е резултат на едно движение, защото и планетите се движат в елипса.) Човекът има елипсообразна форма. „Т”-то произтича от Л,. Същият знак обърнат представлява буквата „Т“, само че тук двата края отстрани с по-къси. Туй е едно материалистическо противодействие на невидимия свет. А обърната буквата нагоре, „T“ показва едно примирение. „Т“ показва самосъзнанието у човека да изменя живота си.

Затова на тази буква „Т“ турят една змия. Т.е. 1И)1 нисшият ум трябва да го разпъват или онова само-^\ съзнание хваща нисшия ум и казва: „Слушай, ти няма ^т да ми бъдеш господар, ти си заповедвал досега, а сега ще слугуваш. Пък каквото ти се заповедва, това ще вършиш.“ И тъй, тази елипса показва не само, че човек трябва да се съзнава като едно същество, но и неговата дея-телност трябва да бъде определена. И туй същество в своето подсъзнание трябва да изправи една велика своя погре-шка, защото този, нисшият ум е свързан с човешкото сърце, а оттам започват всичките пороци и погрешки. (– Може ли една погрешка да бъде велика?) Велика е погре-шката, защото човек е помислил, че може да живее без Бога. Там е погрешката. Човек, като е взел живота, ка-

105

зал: „Аз и без Бога мога да живея.“ Това е нисшият ум у човека, обаче достигнал до това положение да разбира, че частта извън цялото не може да съществува, не може да живее, а човек е част от цялото. Тогава такава една мисъл е една велика погрешка. Следователно човек може да се развива и съществува само в цялото. Човек сам не е цела единица. По-нататък има неща, които ние няма да ги зачекваме.

В ума има едно друго естество, то е достояние на по-висшите светове. Умът в себе си има двояко естество, то съдържа два принципа: един принцип на великите мистерии, на Божественото, а другият, нисшият – той представ-лява засега плътта у човека. Тези склонности, които сега има човек, откъде ги е взел? Върху туй окултната наука нищо не разкрива. Тя мълчи. Казва се, че тия падналите духове с причина. Но това с само временни обяснения. Казваме, че човек има известни погрешки. Но от какво про-изтичат погрешките? И защо един прави погрешки, а друг не прави погрешки?

Значи, първата мисъл, която е създала греха, е тази: че човек, като излезнал от Бога, той е помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И живо-тът, който досега е прекарвал по такъв начин, той е об-разувал хиляди злини.

Третият чертеж, той е вече разреше-нието на задачата. Вторият показва, че човек трябва да изправи своята погрешка. Човекът има два центъра: сърцето и ума, които трябва да се хармонират. Третият написа пентограмата (À), то е човекът, който работи. Този човек трябва да бъде в движение и да служи на Бога. Пентограмата преставлява малкия свет. Значи, у човека всичките разумни сили и всичките добри желания трябва да бъдат впрегнати за изкупуване – изправяне

106

Д

•А

на неговите погрешки. А само в петоъгъл-ника ние имаме правила, образци, чрез които можем да изправим една погрешка.

Да допуснем, роб си, искаш да се ос-вободиш, но туй робство не е материално, то е духовно, какво трябва да направиш тогава? Какво движение ще направиш? (В) Значи, за да се освободиш непременно трябва да отправиш ума си към Бога. Ще направиш движение движение с ръката си нагоре (В). Ръката, това е един женски принцип, движение на волята. Значи, ти непременно трябва да отправиш и сърцето си към Бога. Първият потик на ума е там. Не направиш ли тъй, може да мислиш колкото искаш, всичкото туй ще отиде на ветъ-ра. Но съединиш ли се с Бога в волята си, веднага ти почнеш да пъплиш нагоре, като един охлюв.

Петоъгълникът започва с едно движение нагоре (В); после надолу (С), туй е второто движение, слизане надолу и представлява рефлек-ция на първото. После иде третото движение отдясно към ляво (Д). И тогава имате от ляво към дясно хоризонтално (Е) и пето едно движение от дясно към ляво надолу (О). Първото движение показва закона на истината. Сега туй е само външната страна. След като направите тези пет движения, няма да спрете там, ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгелника. Т.е. в всич-ките ваши чувства и мисли вие ще се стремите да се съедините с Бога – с първият източник, от който сте излез-ли. Туй всички трябва да го направите, т.е. вие за Бога ще мислите, че е един принцип, едно Същество разлето в целия козмос, не в видимия свет тук, защото видимото е само сянка на онова същественото. С тази жива идея вие ще се стремите да се съединявате и в вас ще има един вътрешен стремеж към Бога.

107

Сега, когато правите този опит, може да нямате веднага резултат. Ако вие сте някой каменар и вдигате вашия чук, удряте о една скала, с първия удар резултат може ли да имате? Като ударите един път тази канара, чукът отскочи и някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та, като дойдете до великите идеи, искате да ги разберете, често и вашият чук отскача и трябва да ударите най-малко 500 пъти. А вие веднага казвате: „Тази работа не е заради* мен.“ Не, не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък, ще го вземете с себе си и като се върнете в къщи, ще го разгледате хубаво. Следователно у вас трябва да се образува едно постоянство, една черта, която у мнозина липсва. Кой човек е посто-янен сега? В туй отношение учените хора донекъде с успели, има които с работили 20-30 години върху извест-ни задачи, за да дойдат до някой резултат. То е вече постоянство и благодарение на туй постоянство те с сполучили да открият нещо. Т.е. те не с открили, но като с хлопали, хлопали дълго време с своя ключ и най-после природата им даде нещо и те открият!

Сега този закон вие може да го приложите. Когато искате да развиете една добра черта в вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство. А сегашното ви постоянство може да се определи на колко удара? След като ударите стотина пъти, вие напускате работата си. За-болят ви ръцете. Някой път ще ви се откъснат ръцете, волята ви ще отслабне, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне. При ударите не бързайте никога. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука да не се пренася в ръката ти. Туй е изкуство, като удариш всичкото сътресение, което чукът произвежда, да не се пренесе в мускулите ти, а да се поля-ризира тази енергия навън. Има майстори, които знаят как да удрят. И ръцете им стават здрави. При тези неестес-

• заради – за (бел.ред.)

108

твени удари се произвеждат дразнения. Нали вие често се дразните?

Може ли някой да определи какво нещо е дразнене? Някой път у вас има желание да се дразните, умишлено го правите това, говорите едно, а разбирате друго. Например казвате тъй: „Слушай, ти си много умен човек“, а в същност под думата „умен“ разбираш: „Ти тъй малко не си с ума си.“ Или казвате: „Ти си отличен поет!“ А при това не разбираш, че е отличен. Това с дразнения. Ти говориш едно, а разбираш друго. Дразнене може да има в поглед, после и с устата си може да направиш една подигравателна усмивка, това с все известни дразнения, които ги имате. И всички вие сте физиономисти, гледате всекиго в лицето и при всеко движение вие си съставяте известно понятие. Някой път казвате, че известно лице към вас не се държа сериозно. Е, в какво седи сериозността? Кои с чертите, които определят несериозността? Вие не може да определите.

Един българин поканил един свой приятел на гости. Но приготвил за обед една риба, която има много кости. Той бил невнимателен, че турил насреща си гостенина. Когато почнали обеда този се забравил в яденето и постоянно плюл насреща му костите. Хич не му идва на ума, че той плюе на другия. Другият казва: „Разбирам да ядеш риба, но защо ме плюеш?“ А онзи, погълнат в себе си, за да [не] погълне някоя кост, постоянно плюе. Та, дразненето аз го наричам ядене на риба с много дребни кости, вие ги плюете постоянно, а онези, които с около вас, се дразнят. Някой път туй става несъзнателно, а някой път – съзнателно. Тези черти вие трябва да ги изхвърлите от вас. Непременно човек пред себе си трябва да бъде изправен. Вие трябва да бъдете доволни от характера си, не да бъдете неестествени, но всички да бъдете естествени. Естествено положение аз наричам, когато човек е сам доволен от себе си. Туй е едно Божествено положение, ние го наричаме милосърдие. И в обноските си, и в погле-

109

да, и в думите, и в постъпките си, движенията – всичко това да е естествено, премо, да не се разбират две неща.

Значи, от тези три чертежа изваждаме следното нещо, на човека му требват три неща. Първият написа буквата „А“, което значи, че човек трябва да бъде изправен. Вто-рият написа буквата „Т“, което значи, че човек трябва да изправи своята погрешка. Третият написа буквата „Д“, какво означава „Д”-то? „Д“ означава в природата плод, който зрее, това е чашката, обърната надолу. Ние казваме: „добро“, „добродетел“. Може ли да кажете други думи, които започват с думата [буквата] „Д”? (– Дружба, душа, ду-хъ…) „Д“ всякога показва ония сили, кито помагат за зрени-ето на известни плодове в човешката душа.

“Д“ представлява известни движения. Първото движение отгоре отива надолу към ляво. (1) После имате друго движение от ляво на дясно (2). После – от дясно на ляво (3) И накрай свършва пак към дясно. (4) Значи буквата „Д“ показва: каквото се започне трябва да се свърши. И в ляво, и в дясно може да отидеш, но рабо-тите си ще свършиш. Работите, които почват с буквата „Д“, свършват добре. Денем се почват тия работи, а не нощем.

“Н“ е закон на противоречие. Тази малка хоризонтална линийка показва мост, който съединява двата брега. Но този мост може да се разруши. Как ще примирите две противоположни страни? -Ще теглите една линия между тях. „Д“ е закон, чрез който се дават условия за зреене на плодовете. Как се произнася буквата „Д“. Де се поставя езика? – На горното небце. А горната част, това означава активност на волята. Значи, ти трябва да бъдеш активен. Добре, тогава между горната челюст и езика се образува една празнина, един триъгълник. Следователно туй напр-ежение се връща към гортана*. Това показва, че това добро трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Да наме-

• от гортан – книж.остар.(от рус.) гърло

110

рим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия, следователно вие в живота се спъвате дотогава, докато намерите една подходяща форма. Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери един обра-зец. Все трябва да има един учител да ти покаже какво да правиш. Без учител в света не може, в каквото и да е направление, не може. Вземете по музика, най-малко майка ви трябва да бъде музикант, или баща ви – те с първите учители. Трябва да има някой, който да е вложил нещо в вас. Това е закон.

(– Човек не иде ли с своите дарби?) – Своите дарби, че той ги е взел от Бога. Първото нещо, което трябва да знаем, то е, че те с от Бога. Иначе, ако кажете: „своите дарби“, то ще прилича ето на какво, някой казва: „Ти зна-еш ли кой съм аз?“ -Е, кой си? – „Петко Стоянов.“ -“Пък ти знаеш ли кой съм аз?“ – Кой си? – „Драган Иванов.“ А това знаете ли на какво мяза? В Русе се случи това нещо. Един запасен полковник отива в една кантора, имал си някаква работа. Казва на служащия: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ -“Е, кой си ти?“ -“Аз съм запасен полковник, еди кой си!“ -“Ами ти знаеш ли кой съм аз?“ – „Кой си ти?“ -“Аз съм запасен ефрейтор еди кой си“, и кисват двамата да се смеят. И вие, които сте дошли на земята, сте все в запас. Ти си полковник в запас, друг ефрейтор в запас, но не сте на действителна служба, в запас сте.

Най-първо ще съзнаеш, че тия дарби с вложени в тебе и ти, до известна степен, си се спънал в миналото некъде. Сега трябва да направиш една врезка, с кого? -С Бога. После, с всички добри и умни хора по лицето на земята и с всички гениални. Защото всички добри хора с умни и гениални. И тогава ще влезете в връзка с цялото кълбо, с всички същества, не само с тия, които живеят сега, но и които с живели в миналото и тези, които за в бъдаще ще живеят. Защото тези, които с живели в миналото, те живеят и сега и пак ще дойдат в бъдаще да живеят. С всички тях ще влезем в връзка. Тъй е за чо-

111

века, който иска да изправи живота си. Той трябва да влезе в връзка с всички напреднали братя. Без това вашият успех е невъзможен. Вашите мисли, вашите чувства, на тях им трябва простор. За да може да се облагородят вашите чувства, трябва да ги проектирате навсекъде, за да добият сила. И затуй, когато човек се подпушва, няма условия за растене, за развиване, за облагородяване.

Първото нещо за всеки човек, за духовния човек е да отправи ума и сърцето си към Бога, за да не се подпушва, защото светът иска да ни подпуши. Светът ще ви каже: „Вие сте диванета, будали, не трябва да вярвате в Бога“, и ако вие ги послушате, вие ще унищожите вашата вера към Бога. И обществото ще ви изпъди навън и вие, като няма накъде, падате в отчаяние: или ще се самоубиете, или ще се хвърлите в разврат. Не, вие ще се държите за Бога и ще кажете: „Този свет е направен заради мене“, нищо повече. Дотогава, докато вие вярвате в Бога, никой не може да ви изключи. Може българите да ви изключат, може един народ да ви извади от своето место, това нищо не значи, вие ще отидете в друг народ. Сега, нали много славяни отидоха в Америка. Там има по-добра почва за работа. Не трябва ние да се ограничаваме само на едно место. Ако българите не ни приемат, ще идем на друго место. Божественото седи по-високо от всичко друго.

Та, няма да си турите една граница между света и вас, но ще се съедините в вашите мисли и чувства с Бога и ще имате желание да се проявите в пълната смисъл. Не да казвате: „Ти знаеш ли кой съм аз!“ Не, ще турите онова дълбоко желание вътре в вас, да се прояви всичко онова, което е най-възвишеното и благородно. Тогава всичките отрасли на науката могат да ви служат като помагала в живота. Но първото нещо: трябва да образувате една вътрешна, солидна връзка с Бога и не трябва да се колебаете. И като дойде един приятел, ще му кажеш: „Слушай, аз имам една свещенна идея, ако можеш да приложиш един по-тик в мен за тази идея, добре, но ако не можеш, нищо

112

лошо да не ми казваш за нея. Нищо повече. Има известни свещени идеи, които вие трябва да пазите свещено в вас, в себе си. Някой път може да ви мине мисъл: дали Бог съществува или не? Тази идея не е ваша, тя е идея на хиляди хора, следователно тя не се е родила от вашия ум.

При сегашните условия, при които се намирате, вас ви трябва една среда и тази среда е именно туй, разумното Божествено направление: да мислите заради* Бога. Вие не трябва да чакате Господа постоянно. Не, не, при Бога като идете, вие не трябва да разсъждавате. Сега някой ще каже: „Защо да не разсъждаваме?“ Ако един учител по висшата математика ви преподава една задача, какво ще разсъждавате? Нали най-първо ще слушате? Сега някой от вас най-първо разсъждава, а не слуша.

Какво ще разсъждавате тука, какви ви с разсъждени-ята? Аз може да кажа тъй: (Учителят изтрива знаците в формулата.) Сега може ли да разсъждавате още? Най-после махна и буквите. Тогава какво остана? Де ви с раз-съжденията? Това с математически отношения и тези числа с символи на известни истини. Ако ти можеш да схва-неш тези отношения, тогава може да разбереш тази формула. И когато отиваме при Бога, ние отиваме при Него да можем да научим отношенията на нещата. Целият жи-вот, всичко представлява все такива отношения. Всички вие тук представлявате една такава математическа задача. Аз виждам някои от вас с в квадрат, други с в куб, от някои се извлича корен, някои ги събират, някои ги умножават, някои се делят, някои от тях с в извест-на пермутация, после някои от вас спадате към задачите на математическа функция, едни спадат към рационалните числа, други спадат към ирационалните числа, едни към целите числа, други към дробите. Но всеки един от вас е на местото си. Дроб или цяло, то е безразлично. И тогава

• заради – за

113

най-мъчната задача, която имаме в света, е тази: всички тия хора, тия числа да се приведат в ред и порядък, съобразно развитието на битието. И в нашия живот Божест-веният дух е, който ни потиква. Не само сега, но от хиляди години работи Той в нас, учи ни и колко има още да ни учи, знаете ли? Аз ще ви напиша колко приблизително години: 31 014 000 000 000 и това с слънчеви години. Можете ли да прочетете това число? Представете си след толкова време, като се учите, какви ще бъдете!

Какво означават тия числа? Това с категории, означават известни идеи. Имате тук числото 666? – Означава човекът ан-тихрист. Какво означава числото 777? А какво означава числото 888? – 999? Някой път аз ще се спра по-подробно върху тези числа, но казвам ви, това с различни идеи, турени в форма. Сега в втората колона имате самите числа, умножени три пъти: 3 по 9 колко прави? – 27. Три по 8 – 24 и т.н. Какво значи 8? Значи: лошият човек може да се поправи. Как? Той трябва да премине числото 8. Лошият човек може да го изправи само числото 8. Осем, това е най-големата майка. Осем е живата природа, а 9 е целия човек. Значи 8, за да се поправи, той трябва да премине числото 8. А знаете ли колко време трае то? -оо А то е един дълъг период на страдание. Върху човека трябва да работят два принципа: Божественият принцип и живата природа. Значи, този човек трябва да мине през много страдания, това означава числото 8 – най-големите страдания, които с допустими за човека. Сега, в третата колона имаме събиране 15, 1 и 5 = 6; 12, 1 и 2 = 3 и т.н., туй е вече изправление. Има известна литература за числата. Вие наблюдавали ли сте при кои числа ви се случват добри неща и в кои дни? То е цела наука.

Размишление.

114

Следующият път ще донесете една бела макара най-малко от 200 ярда и една паница, може да е пръстена, дълбока, но неупотребявана и една нова лъжица, ще направим един опит.

Любовта ражда доброто!

Доброто внася в нас Живот, Светлина и Свобода!

8-ма школна лекция

на I Младежки Окултен Клас

7.XII.1924г.

8 часа вечерта