(Нова страница: ==Творческа линия== - Само светлият път на мъдростта води към истината. - В истината е скрит жив...) |
(Няма разлика)
|
Версия от 19:03, 2 декември 2008
Творческа линия
- Само светлият път на мъдростта води към истината.
- В истината е скрит животът.
Размишление.
Какво представя кривата линия на фигура първа? – Творческа линия на Битието, пж.т .на Битието, или път на живота. Значи, пътят (фиг. 1) на живота не е права, а крива линия. Правата линия представя малка отсечка отъ
146
кривата. Значи, най малката част от кривата линия е права. Цълата линия, обаче, е крива. Който може да чете по нея, ще разбере пътя, по който е вервъл, и сам ще се учи от това, което е минал и преживъл. Всеки чо-вък, всяко живо слицество се подчинява на законит, по които се образува кривата линия. По форма, кривата линия прилича на змията. Когато е мъртва, змията се изправя и образува права линия. При свиване и разпущане на мускулите, змията се движи и върви напред. Такова движение съществува и в вселената. При движението, което става в вселената. забелязваме два момента: възходещи – - ЛБ и МБ и низходещи – ТД и ТИ. Възходещите моменти представят Божествени начала, които творят, т. е. създават всичко в вселената, а низходещиг – реализиране на Божественото, т. е. проявените и въплътени форми.
Слизането на човека на земята не е нищо друго, освен слизане в долина. Земята представя живот в долината, а небето – живот на планинските верхове. Не можеш да живЬеш на земята, без да си слъзъл в долина и без да си разбрал живота на низината. Качването по верховет подразбира пробуждане на човешката душа. Щом се пробуди, човек опредъля посоката на своето движение. Посоката се опредъля от мисълта, а мисълта е правата линия на движението. Значи, на верха ЛБ човек се пробужда и fтправя мисълта си към верха МБ – посока
147
на движение на неговата мисъл. Обаче, чо-вЪк не може да остана завинаги на верхо-вет. Той пожелава да атезе в низината на живота, да приложи мисълта си и да реализира своето желание.
Казахме, че кривата линия, която ича змиевидна форма, представя творческата линия на Битието. Следователно, можем да кажем, че змията е символ на творческата линия на Битието. Който не разбира смисъла на тази
фиг. 2.
линия, не може да се домогне до Божествените истини. В кривата линия виждаме две посоки: АС – хоризонтална и ВД – отвесна. Хоризонталната линия показва посоката на човешкия стремеж, а отвесната – самия стре-меж. Хоризонталната посока, означена с правата АС, представя линия на разумността,
148
а отвесната – ВД представя линия на волята. Волята не моше да се прояви без разум-ност. С други думи казано, волята не може да се прояви без права посока на движение. Човек не може да се стреми към реализиране на известна идея, ако няма определена посока, по която трябва да върви идеята. Една идея подразбира една посока. Ето защо, когато иска да реализира дадена идея, човек трябва да концентрира вниманието си в една посока, да не се раздвоява. Много образи, много идеи разсвйват съзнанието, и човек гледа в много посоки, не знае коя от тях да хване. Щом спре вниманието си върху един образ, човек взима известна посока и се движи съзнателно. Така постлшват всички хора, които се движат към велика цел. Докато поемат определената посока, т се движат, мислят, решават. Решат ли ве-днъж, т политват нагоре, към верха на своята цел, и неотклонно следват определения пжл.
И тъй, всяко движение подразбира определена посока. Желанието е движение, а движението е сверзано с определена посока. Някой желае да стане от леглото си, но се запитва, какво трябва да прави. Ако си сту-дент по математика, ще решаваш задачи; ако си худржник, ще вземеш четката да ри-суваш; ако си музикант, ще свириш; ако си дърводелец, ще строиш, ще делаш с инструментите си и т. н. Като си атезъл на
149
земята, ще желаеш да постигнеш нещо, т. е. ще проявиш воля, с която ще реализираш желанието си; колкото по-силно е желанието ти, толкова по голямо съпротивление ще срт>-щаш на пътя си. Щом махнеш съпротивлението, ти трътеаш в права посока и в скоро време реализираш желанието си. Колкото по-голямо е било препятствието, което си преодолял, толкова по-лесно ще реализираш желанието си. Някой иска да стане учен, добър, силен, но не прави усилия да преодолее мъчнотиите на живота си. Помнете: човек не може да постигне желанията си, ако не работи съзнателно върху себе си, да премахне всички външни и' вътрешни препятствия.
Вейки първичен импулс, който действува в човешката душа, има опред-Ьлена посока и движение. Щом е така, никога не поставяй препятствие на тази посока и на това движение. Никега не казвай, че животът ти нъ-ма смисъл. Щом си дошъл на земята, животът ти има смисъл. Ако спреш живота си, ти сам се осакатяваш, ставаш инва-лид. Не се чуди след това, защо природата създава инвалиди. Хората създават шгаалиди-т, а не природата. Гръхът прави човека ин-валид. Животът се обезсмисля, когато чо-вт>к грЪши. Яви ли се в тебе желание да изправиш погрт>шките си, животът ти отново се осмисля. Всяко недоволство в човека показва, че той е поставил преграда на пътя
150
на Божественото п себе си. Докато не махне тази преграда, недоволството ще виси над главата му като меч. Следователно, докато плоскостта на съпротивлението не се махне от пътя на даден чов%к, той всякога ще се намира под тормоза на недоволството и мъчението. Щом се освободи от недоволството, той се огъва и трътеа напред. Огъва-нето показва, че човек образува верхове в живота си – верховет ЛБ и МБ. Ако огъ-ването върви по посока ЛБ към МБ, човек е в безопасност, той излиза на добър път. Обаче, върви ли в две противоположни посоки, огъва нето е опасно, защото има въз-можност да слт>зе неочаквано в долинит- ТД и ТИ. Всяко неестествено огъване води към катастрофа. Мислете върху буквите ЛБ и МБ, ТД и ТИ, като символи в живота.
Съвременните хора се оплакват от живота на земята, недоволни са от него; мнозина искат да отидат на друга планета, при други условия. Засега това е невъзможно. Докато човек не стане на земята чист и свет, на никаква планета не може да отиде. Задачата на всеки човек, дошъл на земята, е да води чист и свет животе, да съдействува за изправяне на осьта на земята. Един ден, когато осьта на земята се изправи, тя ще се осветява от всички страни. Днес земята се осветява през деня от слънцето, а през нощта – от луната. В бъдеще тя ще се -осветява от слънцето, и то от всички страни.
151
Това са символи, които трябва да се преве-дат в вашия живот, да се осмислят и използувай,.
Христос казва: „Бъдете умни като змиите и незлобиви като гължбиг." Думата „змия, змиевидна линия" е взета като символ на .движение. Змията се движи без крака. Това движение е неестествено за човека. То представя отклонение от правилния път на движение. Човек се движи с крака, които имат успоредна посока. Успоредните линии са символ на разумност. Значи, движението на човека е разумно. Като стъпи на краката си, човек трябва да каже: Мога да работя, и всичко, каквото Бог желае от мене, ще го направя. Стъпваш ли на краката си и свободно вървиш напред, ти си самостоя-телен човек и разчиташ на себе си. Трябва ли след това да се обезсърдчаваш? Който се движи свободно и стъпва леко на краката си, няма нраво да се обезсърдчава. Щом се обезсърдчи, той става инвалид в духовния свет и очаква на чужда помощ. Пазете се от мисълта, другите хора да ви помагат. Доброволно т могат да ви се притичат на помощ, но без вие сами да изисквате и очаквате тяхната помощ. Лъвият и дъсният крак представят двата верха, между които човек се движи. Ако вложи в себе си мисълта, че не може сам да се движи, той поставя между двата верха преграда, която ели-.за към долината ТД – фиг. 1. Тази преграда
152
наричаме Вавилонска кула – кула на невъзможните н-Ьща.
За да не спре развитието на човечеството, да не попрЬчи на неговата култура,, разумният свйт си постави задачата да премахне тази кула, т. е. да махне препятствието, което човек е поставил на пътя си. Защо се създаде Вавилонската кула? – Защото хората искаха по неестествен начин да премахнат страданията от пж.тя си. Разумният свет не искаше да се бори с тях, и затова размЬси езицит- им, да из-губят възможност да се разбират. Хората не се разбират, когато изгубяте разумность-та си. Божествената енергия разпръсна онъзи, които строеха кулата, и тя остана незавершена. След това т започнаха да орат и копаят, да сЬят, да учат, да пишат и т. н. Хората и до днес още вершат същата работа. Божествената енергия работи между тях и ги подтиква към дейност. И сегаш-ните хора се стремят към старата идея – да построят кула, подобна на Вавилонската.
Виждате млад поет и писател, пише едно гол-вмо съчинение, иска да се преведе на всички езици, да стане известен на цт^лия свет. Това е Вавилонската кула. Но ще дойде Божественото, ще размеси езиците, и кулата ще остане незавершена. Какво ще прави поетът при това положение? Ще вземе лопата и мотика и ще започне да работи. Днес ще изучава един занаят, утре – друг,,
153.
докато влъзе в правия път на живота. Като поет, ще възпява верховет- и долините и ще пише: О, планини високи, долини дълбоки ! Мъчно се качва човек по планинските верхове, мъчно слиза и в дълбоките долини – и едното, и другото е сверзано с опасности. За да избъгнете опасноститв, ще свержете верховет с долинитв, няма да поставяте прегради чежду тях. Не туряйте никакви препятствия на пътя си, за да из-бвтеате лошите последствия в живота. Махнете причинитв, които водят към лоши последствия, за да избъгнете самит. последствия. В това се заключава философията на живота. Следователно, когато някой се оплаква от страданията, казвам: Махни причи-ниг за страданието, и последното само по себе си ще изчезне. – Невежа съм. – Махни причините за невежеството, и ще ти се да-дат условия да станеш учен. Обикни мж-дростта, знанието и святлината, и ти ще станеш учен човек. Знанието дава възмож-ност на човека да върви в правия път на живота.
Като ученици, вие трябва да следите движенията си, да бъдат разумни. Дето е ра-зумността, там е творчеството; дето е ра-зумността, там процесите са непреривни. В природата не съществува никакво прекжева-не. 1Дом се реализира едно желание, ражда се второ, трето и т. н. В тези постижения, именно, се гради зданието на бъдещия жи-
154
вот. Който не работи и се отказва да реализира желанията си, той сам събаря сградата, която някога е започнал да гради. Всяко чисто и красиво желание, всяка чиста и светла мисъл трябва да се реализират. Т са постижими Само нечистите мисли, чувства и желания са непостижими и не трябва да се реализират. Какво трябва да правите с ло-шите си мисли и желания? Като се стремите да реализирате чистите си мисли и желания, нечистите сами по себе си ще се махнат.
Представете си, че някой ваш неприятел иска да ви бие, да си отмъсти за нвщо. Щом видите, че той приближава към вас с тояга, веднага му дайте един хлъб. Като види пръсния и топъл хлъб, той веднага туря тоягата на земята и казва: Ще ме изви-ниш, щъх да направя една глупост. Той взима хлъба в ръката си и благодари, че чрез него може да се освободи от лошото си желание. Значи, хлъбът му даде нова посока на движение. Тъй щото, изпаднете ли в лошо разположение, дайте нова посока на неорганизираните енергии в себе си. Новата посока трябва да бъде естествена и разумна. За да не изпадате в лошо разположение на духа си, не се стремете да реализирате всич-ките си желания изведнъж. Като реализирате едно желание, тогава ще реализирате второ, после трето и т. н. Това значи, да се стреми човек към изпълнение на Божията воля.
155
Две нъща са нежни на ученика: воля и разумност. Ако волята не е разумна, тя не е истинска. Защо понЪкога човек не може да реализира известно свое желание? – Защото желанието му е лишено от посока на движение. Без посока на движение, човек не може да реализира нито едно желание, нито една своя идея. Той трябва да се движи змие-образно, за да има определена област на действие И веждите на човека представят два планински верха. Т символизират из-вестен брой енергии, с опредълена посока на движение. Долната линия на носа, която образува ноздрит, също се извива змиевидно и образува верхове и долини. Това показва, че тази линия е творческа – с нея работи природата навсъкъде.
— Самосветлият път на мж дростта води към истината. — В истината е скрит животът.
7. Лекция от Учителя, държана на 5 октомврий, 1928 г. София. – Изгръв.