Разлика между версии на „Окото, Мусалла, Олтарят“

Текуща версия към 20:14, 1 октомври 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 2

ОКОТО, МУСАЛЛА, ОЛТАРЯТ

На 11 юли 1924 г. потеглихме от София и още същия ден, надвечер, бяхме при хижа „Мусалла“. Групата беше голяма, наброявахме сто и петдесет души и едни от нас пренощуваха в хижата, други – в палатки, а някои – под навеси. На следния ден прекарахме при долните Мусалленски езера, но преди мръкване започнахме възлизане към върха и се установихме при средното, най-голямото от Мусалленските езера, където да прекараме нощта. Оттам се наблюдаваше чудна картина. Мусалла, заел своето място в мълчаливата високопланинска верига от върхове, ни очакваше. Слънцето вече се наклоняваше в своя залез и някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други, ярко позлатени от слънчевите лъчи, се устремяваха напред. Но тези контрасти на сенки и светлини бяха забулени от гъстата мъгла, която пропълзя по склоновете и скоро ни обгърна. Мръкна се, запалихме десетина огньове и се събрахме около тях. Започна да ръми ситен дъжд, който скоро престана, а мъглата ставаше все по-гъста. Намирахме се в едно вълшебно царство – царството на Чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работеха тук, и се вслушвахме в нощната симфония на планината.

Към 1 ч. след полунощ брат Епитропов отиде при палатката на Учителя и му каза, че всички желаем да посрещнем Изгрева на Слънцето от върха. Учителя каза:

Нека да опитат вярата си. Да направят обща молитва.

Направихме обща молитва. Към 3 часа след полунощ потеглихме нагоре, наредени по двама по тясната пътека. Разпределихме лампичките на равни интервали, за да помагат по цялата линия, внимавахме да не би някой от нас да се отклони или да се подхлъзне в гъстата мъгла. И затова се поспирахме с цел да се скачат отделните части на веригата от хора. Тук-там минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете. Скоро стигнахме до една точка, откъдето можехме да обхванем с поглед устремената верига от хора. Наоколо – скали и бездни, а по стръмната пътека към върха се извива линия от живи светещи точки. Съмваше се. Виждаха се вече по-ясно очертанията на този пробуждащ се мир. Край пътеката вече ясно различавахме едни бели цветя с красиви листа, т. нар. каменоломни, които ние преименувахме „цветята на ангелите“. Те заслужаваха името си поради белоснежния си цвят и поради чистотата на местата, които обитават. Бяхме на няколкостотин метра под пирамидата на връх Мусалла, когато настанаха бързи промени: хоризонтът се избистряше, а склоновете захвърлиха своите була в долините. Когато се качихме на Мусалла, на изток небето вече менеше своите краски. В мълчание изчакахме да изплува слънчевият диск. Посрещането на изгрева на тази височина и в тази среда е нещо епохално в човешкия живот. Впечатлението е незабравимо: молитвените песни и мусалленският вятър сред откровението на първите лъчи.

Когато Слънцето се издигна доста високо, времето значително се стопли, а вятърът утихна. Учителя държа беседа. След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения и съзерцавахме околността. Най-горното Мусалленско езеро, наречено Окото, бе под нас. По северните усойни места все още се виждаха останки от снега. Всичко говори, че езерото е било циркус на ледник преди хилядолетия. Учителя каза:

Окото е едно от най-мистичните езера.

Любовта създаде света. Тя създаде цялата Вселена. Първият подтик на човека трябва да бъде да възприеме Любовта. Любовта засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички ония, които живеят в Любовта, са Божественото общество. Само чрез закона на Любовта могат да се вършат нещата правилно. Всеки подтик да правиш добро, всеки подтик на Любовта иде от Безграничния. Равенство има само в Любовта, а за да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление.

Едничката реалност е Любовта. Няма реалности извън нея. Любовта е здравословно състояние на душата! Човек, който живее в Реалността, никога не отпада духом. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта. Всички страдате по едничката причина, че не употребявате закона на Любовта. Единственото благо, което хората търсят, е Любовта. Няма какво да търсим Любовта, ние живеем вътре в нея. Ще отворите съзнанието си, за да влезе тя във вас. Човек трябва да обича, за да живее. Тази Любов иде сега на Земята. Любовта е сила на Безграничния и тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато получите онова ново разбиране на Безграничния, този ред ще се стопи. Тогава ще почувствате, че всички хора са ви близки. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло.

След известен престой на върха започнахме да се спущаме отвъд Мусалла към Маричините езера и посетихме местността, наречена „Олтаря“. Бавно се спуснахме по склона и прекосихме все още тясната река. Край нея нежно се люлеха от най-малкия ветрец красивите морави камбанки, малко приведени и заслушани в бълбукането на водата. Установихме се при първото от двете Маричини езера и решихме да прекараме пет-шест часа сред величествените стени на циркуса. Това място наподобява на храм, на светилище и ненапразно е наречено „Олтаря“. Тук тишината е пълна, само понякога се обажда гласът на някоя от редките птички, населяващи ниските клекове. Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура и надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението на река Марица. Тази долина е наречена Царство на безмълвието.

На мръкване се спряхме близо до двореца Сара-гьол. Установихме се на лагер. Запалихме големи огньове, които дежурни братя поддържаха през цялата нощ. Бяхме заобиколени отвсякъде от стройни ели.

На другия ден сутринта продължихме пътя. Минахме край двореца Ситняково, стигнахме в Боровец и оттам потеглихме за София.