Разлика между версии на „Вън и вътре в тялото“

Версия от 15:52, 19 ноември 2008

Вънъ и вжтре въ телото

Размишление върху прилежа- н и е т 0. Пишете върху темата: „Произходъ на не- постоянството".

Всеки народъ има поне по една отличи- телна чърта, силно развита, по която се харак- теризира. Тази отличителна чърта може да бъде добра или лоша. И българинътъ има та- кава чърта, по която се отличава отъ другите народности. Той е гвърдъ. Реши ли да напра- ви нещо, мъчно може да се разубеди. Що се отнася до постоянството, тази чърта е сла- бо развита въ българина^ Като пишете те- мата си, помислете и върху" произхода на не- постоянството въ българина. Изобщо, на чо- векъ, въ когото постоянството е слабо раз- вито, не може много да се разчита. Той не мо- же да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Който има убеждения, той е човекъ съ строго определена цель. Неговото съзнание е всекога будно, защото има предъ видъ по- стигането на своята цель. За непостоянния ни- каква цель не съществува. Постави ли си нека- ква цель, той всеки день отлага реализирането й., природата е взискателна и строга. Има ли човекъ некаква цель въ живота си, обещае ли, 3

че ще я следва, природата го държи отгово- ренъ. Тя търси причината за отлагане на не- щата въ самия човекъ и го заставя да махне препятствието отъ пътя си и да върви напредъ. За да дойде на земята, всеки човекъ е обе- щалъ, че ще учи. Ако не изпълни обещанието си, природата насила го заставя да учи^, За да не учи, причината може да бъде външна—физи- ческа, или вътрешна — умствена. Каквато и да е причината, съ по-големи или съ по-малки усилия, човекъ требва да учи. Ще каже некой, че има силно желание да учи, но средства не- ма. Обаче, като му се дадатъ средства, той скоро се насища: учи година, две и прекъсва учението си. Наистина, има желания, които се явяватъ периодически, но желанието за учене не требва да бъде отъ техъ. Желанието на човека да си хапне баница или друго нещо може да бъде периодическо, но желанието му да учи требва да бъде постоянно. Като ученикъ, дошълъ на земята да се учи, човекъ требва да познава желанията си и съзнателно или несъзнателно да ги подхранва, споредъ техното значение въ живота му. Той требва да подхранва добрите желания, а лошите, временните, требва да остави сами на себе си. Той не требва да се бори съ лошите желания, но да ги остави сами да отпаднатъ или да се трансформиратъ. Но ако не успее изведнъжъ да реализира добрите си желания, това не зна- чи, че требва да се обезсърдчи^ Като не мо- гатъ да постигнатъ своите идеали, мнозина се

бтчайватъ и решаватъ да се самоубиятъ. Това решение не е на место. Когато се намери предъ некаква мъчнотия, естествено е за чо- века да се обезсърдчи, но това не значи, че треова да се самоубива. Какъ ще се самоубие? Или въ водата ще се хвърли, или отъ некоя канара ще скочи. И едното, и другото поло- жение не съ естествени. Некога, въ далеч- ното минало, е било естествено за човека да плува като риба въ водата, но хвърли ли се днесъ въ водата, той повече не може да изле- зе, некога, въ далечното минало, е било есте- ствено за човека да хвърчи като орелъ, да се спуща отъ канарите, но хвърли ли се днесъ отъ некоя канара, той ще се убие. Като ученици, вие требва да си давате отчетъ за всека идея, която се явява въ ума ви, да знаете, отде иде и защо иде._( Мно- го отъ идеите на човека иматъ отрицателенъ характеръ, вследствие на което той не треб- ва да ги допуща въ ума си, а още повече да ги реализира. Запримеръ. дойде ли въ ума на човека идеята да се самоубие, той требва да се запи 1а, защо иска да се самоубива. — Не ми се живее. Какво друго ще правишъ ка- то не ти се живее? Като иска да се самоубие, човекъ мисли, че ще тури край на живота си, и никой нема да го безпокои. Той се лъже. Животътъ продължава и следъ смъртьта. — Ще заспя поне, ще си почина малко. — И тукъ се лъже. Даже минералътъ, който е въ посто- яненъ сънь, пакъ е обезпокояванъ: ту расте-

нието Забива корените си въ него, ту чо- вешкиятъ чукъ го удря, откъртва цели пар- чета отъ него. На същото основание, докато е на земята, човекъ постоянно ще бъде смуща- ванъ отъ неговите кредитори. Всеки иска да му се плати. Да.1и може да плати на всич- ки кредитори, това не е важно. Обаче, човекъ требва да стане смелъ и решителенъ, да се разговаря съ техъ. Некога той все ще изплати дълговете си, но изведнъжъ не може. Човекъ требва да е готовъ да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпросъ на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща. Каквото да прави, той нема да се освободи отъ задълженията и дълговете си. те ще го следватъ и на онзи светъ. Въ процеса на изплащане на дълговете си, човекъ се учи да говори и да изпълнява. Колкото повече се увеличава способностьта на човека да говори, толкова повече требва да се увеличава готовностьта му да изпълнява. Тъй щото, когато паметьта на човека отслабва, требва да знаете, че желанията му се увелича- ватъ. За да не отслабне паметьта на човека, съ увеличаване на желанията едновременно требва да се усилва мисъльта му. Иначе, въ него ще се яви недоимъкъ: чувствата се усилватъ за смет- ка на мисъльта^Наистина, когато чувствата взе- матъ надмощие на мисъльта, човекъ става раз- сеянъ, и паметьта му отслабва. Той започва да мечтае за грандиозни работи, да фантазира. Каз- ватъ, че младите моми и момци обичали да фан-

тазиратъ. Въ това отношение те мязатъ на ци- ганина, който носелъ гърне съ млеко на глава- та си и мечталъ за много неща. Той мечталъ, какъ ще продаде млекото и ще си купи ко- кошки. После ще продаде кокошките и ще си купи овца. Като я използува, ще я продаде, за да си купи крава. Като продаде кравата, ще си купи конь и т. н. Така той хвърчалъ въ мечтите си и си въобразилъ, че ще се ожени за княжеска дъщеря, отъ която ще му се ро- дятъ две красиви деца, момче и момиче. Отъ радость той подскочилъ, и гърнето съ млеко- то паднало отъ главата му и се счупило. Къ- де отидоха мечтите му? Изгубиха се заедно съ млекото. Това става не само съ младите, но и съ религиозните, съ учените, съ философите. Ре- лигиозниятъ, като поверва въ Бога, израстватъ му криле, и той си фантазира вече, какъ хората ще започнатъ да го следватъ. Като за- почне да фантазира, той подскача на ули- цата, и гърнето пада на земята. Като разсипе млекото, той вижда, че е обикновенъ човекъ. че нищо не може да направи. И философътъ фантазира, мисли, че като напише едно съчи- нение, ще оправи света. Отъ радость той подскача, но гърнето съ млекото пада на земя- та и се счупва. Тогава той казва: Защо ми требва тази философия? Моята глава не може да роди нещо особено. Като вървите по ули- ците, навсекъде щс видите паднали фантазьо- ри: тукъ единъ религиозенъ, тамъ единъ фи-

лософъ, на трето место единъ ученъ. Това съ все хора работници, въ които желанията взи- матъ надмощие. Дето желанията и чувствата взиматъ надмощие, тамъ мисъльта е слаба. Когато чувствата на човека взиматъ надмощие, почвата на неговото сърдце е много мочурли- ва. Дето стъпите, краката ви потъватъ. Какво- то посеете на тази почва, нищо не никне. За да я подобрите, требва да направите дре- нал<,ъ, да отведете излишната вода. Като ученици, вие требва да познавате отрицателните си чърти и да се предпазвате отъ техъ. Същевременно вие требва да знае- те произхода имъ. За да намерите произхо- да имъ, мислете често върху техъ, съпо- ставяйте нещата, докато въ ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни чърти. Като на- мерите корена на отрицателните си чърти, си- лата ви ще се увеличи, и вие лесно ще се спра- вяте съ техъ^Ако човекъ не мисли, природа- та нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи. На работния и на приле- жния природата е готова да отпуща кредитъ, да реализиратъ желанията си. На мързеливия тя не отпуща никакъвъ кредитъ. И тъй, знайте че природата е крайно взискателна къмъ ония, които само фантази- ратъ. безъ да прилагатъ. На такива тя не отпу- ща никакъвъ кредитъ вследствие на което те трупатъ големи задължения и дългове. — Какъ може да се освободи човекъ отъ дълговете

си? — Като прилага. Човекъ требва да се откаже отъ мечтите и фантазиите на младите моми и момци, на религиозните, на учените, на философите, на поетите и да започне да ра- боти съзнателно. Добре е човекъ да живее съ мечти, да си въобразява, че е виденъ ученъ, музикантъ или художникъ, но за това се искатъ знания. Колкото по-високо стои човекъ, толкова по-големи задължения има. Отъ него се изисква много. Какво ще прави той, ако нема знания, съответни на положението си? Той ще се обезсърдчи и отчае. — Защо? — За- щото е търсилъ лесния пъть. Има лесенъ пъть въ живота. Той е пътьтъ на малките, микро- скопически величини Започнете да работите съ микроскопическите величини. Запримеръ, вър- вишъ по пътя, но тукъ-тамъ срещашъ малки, остри камъчета, които причиняватъ болка на краката. Наведи се спокойно, дигни камъчета- та, тури ги настрана и продължи пътя си. Ритнешъ ли ги съ кракъ, и тебе ще ритнатъ^ Съ ритане въпросите не се разрешаватъ. Мнозина искатъ съ малко трудъ да пости- гнатъ големи резултати. Слушате некой да каз- ва, че иска да стане ангелъ. И това е възможно, но за да се подигне до тази степень. ангелътъ е миналъ презъ голЬми изпитания. Често отъ не- бето пращатъ некой ангелъ да подигне единъ отъ най-големите грешници. Ако мисли, че съ единъ замахъ може да ю изправи, ангелътъ е пропадналъ на изпита си. Съ десетки и сто- тици години този ангелъ ще бъде свързанъ съ

грешника, докато го подигне. Не го ли поди- гне, той не е разрешилъ задачата си. Той ще върви следъ грешника, ще слиза и ще се ка- чва съ него, докато го постави на правъ пъть. Следъ това може да се върне на небето, дето го възнаграждаватъ за успешно завършена ра- бота. Ако е билъ еднокрилъ, младъ чинъ, ще му поставятъ два чифта криле и го произве- ждатъ въ чинъ слуга, т. е. служитель на Бога, миналъ презъ големи изпитания. Сега мнозина отъ васъ седатъ и фантази- ратъ, какъ ще проповедватъ и учатъ хората, те си представятъ, че целиятъ светъ се стре- ми къмъ новото, и за техъ се отваря работа. Ами ако никой не се интересува? Не чакайте да дойде този день и тогава да работите, но за- почнете работата си още сега. Божественото само си пробива пъть, и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода и, какво- то срещне, разтваря, чисти, проправя своя пъть. За новото въ света работятъ хиля- ди съзнания, които обгръщатъ въ себе си всич- ко. Кой отвори пътя на Христа? Кой застави хиляди хора да тръгнатъ подиръ Него, гото- ви да се жертвуватъ, за Неговото учение? Божественото съзнание работеше и работи по хиляди начини: чрезъ добрите хора, чрезъ едно- крили, двукрили и многокрили ангели, въплъ- тени въ човешки форми. Напредналите ду- ши и досега още работятъ. да поставятъ Хри- стовото учение на истинското му положение. Много нови идеи има днесъ въ света. Ако

иматъ за цель да реформиратъ света, те ще успеятъ. Дали съ Божествени тези идеи, ще познаете по методите, съ които си служатъ. и по резултатите, които иматъ. Щомъ методите съ Божествени, ще дойдатъ работници и отъ небето, и отъ земята. Съвременните хора се нуждаятъ отъ по- ложителни мисли. Положителна мисъль е тази, въ която нема фантазии, но има приложение. Тя се нуждае отъ въображение, като импулсъ за творчество, а творчеството подразбира при- ложение^ Да твори човекъ това не значи, да се заеме съ грандиозни работи. Той требва да започне отъ най-малкото. Достатъчно е да се вгледа въ себе си. да види, колко работа му предстои. Запримеръ, да се самовъзпита чо- в-Ъкъ. това е една отъ великите задачи на не- говия животъ. Какъ ще твори отвънъ, ако той не е търпеливъ? Малко хора ще срещнете днесъ търпеливи. Външно те се въздържатъ, но вътре става големо брожение, всеки мо- ментъ съ готови да избухнатъ. Достатъчно е да имъ се каже една обидна дума за да из- бухнатъ моментално. Нетърпеливиятъ човекъ е подобенъ на експлозивъ. Ако приближите къмъ него една запалена клечка кибритъ, той ве- днага ще експлодира. За да не експлолира, човекъ требва да развива самообладание. Пред- ставете си, че вие сте нетърпеливъ, но уменъ човекъ, предвиждате, отде може да дойде ки- бритената клечка и да ви запали. За тази цель всекога носете въ джоба си по неколко ябъл-

ки, и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начинъ вие ще отклоните вниманието му отъ желанието да ви дразни. Въ това вре- ме вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействувате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростьта си^Пъкъ и онези, които получаватъ ябълки, ще иматъ добро мнение за васъ. Докато не ту- рите ябълки въ джоба си. вие никога нема да се освободите отъ известенъ недъгъ. Ябълки- те съ символъ, който требва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Законъ е: за да изместите единъ газъ съ известна гъстота отъ съдъ, обър- натъ съ устата надолу, непременно требва да вкарате въ същия съдъ другъ газъ, съ по-малка гъстота отъ първия. Ако пъкъ въ чаша, пълна съ вода, искате да поставите дру- го тело, последното требва да бъде по-тен<ко отъ водата^ Ще вземете песъкъ и ще туряте въ чашата, докато всичката вода се излее на- вънъ. Значи, всеко разумно усилие, което чо- векъ прави, има добри резултати. Въ пътя на възпитанието и самовъзпита- нието си, съвременните хора съ дошли до една обла сть, която се нуждае отъ нови методи.^ Като се блъска тукъ-тамъ, най-после човекъ дохожда до убеждението, че требва да бъде праволинеенъ. Да бъдешъ праволинеенъ, това значи, да се движищъ въ едно измерение, като

правата линия. И това е добро, но човекъ се нуждае отъ опорна точка въ живота си^^Дасе движи по права линия, това значи, да се вър- не тамъ, отдето некога е започналъ. Обаче, каква ще бъде неговата опорна точка? — Да имамъ поне една основна идея. — Добре е то- ва, но каква ще бъде тази основна идея? Не, докато се движи само по права линия, човЬкъ не може да има големи постил<ения. Въ дви- жението си по права линия, човекъ вижда са- мо две точки — началната и крайната^ Като се движи по права линия човекъ вижда, че и то- зи пъть не го задоволява. Той казва: Все требва малко да се огъна, да разширя съзна- нието си. Огъне ли се, той образува плоскость и започва да се движи въ две направления — по дължина и широчина. Щомъ се движи по плоскость. той има най-малко три граници — три страни. Триъгълникътъ определя най- малките възмон<ности на движение въ плоско- стьта^Този човекъ се е огъналъ вече, изле- зълъ е отъ живота на правата линия. За та- къвъ човекъ казватъ, че е криволинеенъ. т. е. не се движи само по права линия, и го наричатъ еретикъ. отстъпникъ. Но човекъ и тукъ не спира. Като се разшири, той започва да се вдълбочава, влиза въ пътя на трите измере- ния — на куба. Докато живее на земята, въ материалния светъ, човекъ има възможность да се движи най-много въ три измерения. Вле- зе ли въ духовния светъ, той се движи въ четири, въ петь и повече и^мерения.^ Затова,

именно, духовниятъ животъ мъчно се подава на описание. Човешкиятъ езикъ не е въ състо- яние да предаде това, което духовниятъ чо- векъ преживява. Какво представя духовниятъ светъ, не може да се каже. Съзнателно или не, човекъ живее въ духовния светъ. безъ да го вижда. Той вижда само границите на четириизмерния светъ. Като влезе въ петизмерния светъ. то- гава вижда и разбира четириизмерния.) Като влезе въ този светъ, тогава ще го разбере и ще знае, какво става съ умрелите. Сегашните хора не живеятъ още съзнателенъ духовенъ животъ, но въпреки това третиратъ въпроса за Бога. Невъзможно е ръката да има мнение за човека. Невъзможно е пръстите на ръката да знаятъ, какво представя целата ръка. Следо- вателно, каквото е отношението на пръстите къмъ ръката, на ръката къмъ целото тело, такова е отношението на човека къмъ Бога. Докато не влезе въ него, човекъ не може да Го разбере. Да пита човекъ, какво нещо е Богъ, то е все едно да пита. какво представя светлината. Ще приведа единъ примеръ за обяснение на понятието светлина. Влизате въ една тъмна стая. съ спуснати кепенци на прозорците, да се срещнете съ човекъ който отъ рождение живее при тази обстановка и не знае. какво нещо е светлина. Вие му давате научни обя- снения за светлината, но той нипдо не разбира. Тогава вие в^зимате единъ свределъ и прави-

те една малка ^дуйка йа;;!<епенЦит'Ь. Вие запит- вате затворения човекъ: Какво виждашъ? — Една тесна, дълга, светла ивица. Направите още една дупка.—Сега какво виждашъ?—Още една светла ивица. Направяте десеть, сто та- кива дупки. Следъ това отваряте целия про- зорецъ. — Какво виждашъ? — Светлина. Всич- ки предмети около мене ставатъ видими, ясни, разбрани. Следователно, това, което прави предметите, както и целата обстановка около насъ видима, ясна, разбрана, наричаме светли- на. На същото основание ние казваме: Онова същество, което въ всички случаи на живота 'осмисля и осветява нещата, наричаме Богъ. Докато човекъ седи въ прашна и тъмна стая," животътъ му нема смисълъ. Изчисти ли стая- та си, отвори ли прозорците си, светлината влиза вътре и осмисля неговия животъ. Свет- лината е проява на онова разумно начало въ живота, което осмисля нещата. Кое е това на- чало, не е важно. Какъ ще го наречете, също не е важно. За човека е важно да знае, че има едно Велико начало въ света, което регу- лира живота, което осмисля и осветява всички неща.^ Съвременните хора обичатъ да философ- ствуватъ върху въпроси, които нематъ ника- кво разрешение. Следъ всичките философии- фии те заминаватъ за другия светъ съ нераз- решени въпроси. Тамъ се виждатъ обезплъте- ни, само съ съзнанието, че съществуватъ, но къде съ, какво ги чака, нищо не знаятъ. Те се

намиратъ въ положение^го на точка, безъ ника- кво измерение. Започнатъ ли съзнателно да се движатъ, те минаватъ въ живота на правата линия и придобиватъ едно измерение. Оттамъ те навлизатъ въ плоскостьта, въ областьта на двете измерения. Оть плоскостьта отиватъ въ триизмерния светъ — въ живота на телата. После минаватъ въ четириизмерния, въ пет- измерния светъ, докато отново слезатъ на зе- мята и започнатъ да се учатъ. Като се убедятъ, че не съ могли да разрешатъ отвле- чените въпроси, те казватъ: Дълбока философия е това. Наистина, всички неразрешени въпроси всички дълбоки мисли съ подобни на кладенецъ безъ дъно. Колко е дълбокъ единъ въпросъ, това зависи отъ разбирането на човека. Дъл- бочината на нещата е относителна. Единъ пътникъ минавалъ презъ една го- ра въ тъмна, бурна нощь. По едно време той се подхлъзналъ и полетелъ къмъ една про- пасть. За щастие, той успелъ да се хване за клона на едно дърво и увксналъ надъ про- пастьта. Въ това положение той си мислелъ: Какво ли ще стане съ мене, ако се отпусна и падна въ пропастьта? Като се държалъ из- вестно време за клона, ръцете му толкова от- малели, че не могълъ повече да разчита на техъ. Да става, каквото е определено! — ка- залъ той и пусналъ клона, за който се дър- жалъ. Каква била изненадата му, когато ви- делъ, че разстоянието отъ краката му до про- пастьта било само 15 см..

Разбиранията на н^Ькои севременни хора съ толкова дълбоки, колкото пропастьта подъ нозете на пътника. Човекъ се безпокои за ни- що и никакво. Той мисли, къде ще отиде следъ смъртьта си. Следъ смъртьта си човекъ отива тамъ, отдето е дошълъ. — Дали ще стана бо- гатъ? — Ти и сега не си сиромахъ. Ти раз- полагашъ съ големъ капиталъ, но не си го пусналъ въ обръщение. Човекъ е богатъ, здравъ. силенъ, ученъ — отъ него зависи да разрабо- ти това, което му е дадено. Ако мисли, че е сиромахъ, невежа, слабъ, такъвъ ще стане. Ка- квото човекъ мисли, това ще изработи отъ се- бе си., Знанието, добродетелите не се придо- биватъ изведнъжъ. те не текатъ като река, но се събиратъ капка по капка. Когато постъпи въ първо отделение, ученикътъ започва отъ буквата „а", отъ елементарните неща. Като работи съзнателно и съ любовь, ученикътъ ми- нава отъ класъ въ класъ. свършва едно учи- лище и влиза въ друго. Докато е на земята, ученикътъ требва да свърши земното училище и да мине въ по-горно, да дойде до положе- нието на светия. Кой човекъ наричаме светия? Светия е онзи, който свети на забъркалите пътя си и ги учи да живеятъ правилно. Той не се е родилъ светия. Дълго време се е училъ той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започналъ отъ буквата „а", но е училъ съ любовь. Той казва на хората: Който иска да придобие търпение, той требва да дава

ябълкм на ВСИ41КИ, КОИТО ймйте йам'1ренйе да го предизвикватъ. Който иска да се справи съ страха си, той требва да се моли, да поста- вятъ на пътя му тъкмо това, отъ което се страхува. Ако се бои отъ мечка, той требва не- колко пъти да среща мечка, за да привикне на нея, да види, че не е толкова страшна, както си я представя. Човекъ става смелъ, когато се убеди, че това, отъ което се стра- хува, не е толкова страшно. Предметътъ, кой- то ви плаши, може да е недействителенъ, и може да мине и замине покрай васъ, безъ да ви причини некаква опасность. Искате ли да вървите въ естествения лъть, вие требва да изучавате нещата основа- телно, да придобиете дълбоко разбиране. Не изучава ли нещата, както требва, човекъ до- хожда до криви разбирания и казва: Каква полза отъ това, че водя чистъ животъ? Никой не цени това, което правя. Да води човекъ чистъ и светъ животъ, това значи, да е спече- лилъ нещо. Щомъ е така, ясно е, защо хората се интересуватъ отъ неговите печалби. Те могатъ да се интересуватъ отъ печалбите на човека дотолкова, доколкото неговите печалби съ и техни печалби. Хората се интересуватъ едни отъ други дотолкова, доколкото благото на едиого е и техно благо. Не е въпросъ човекъ да се раздаде така, че отъ него нищо да не остане, но той требва разумно да се жертву- ва. Да се жертвува човекъ за другите, това значи, ако е изворъ, да съдействува на други-

те, й те дй станатъ извори, всички заедно да се влеятъ въ общия океанъ на живота. Жер- тва, при която изворътъ става чешма, а чешма- та — изворъ, не е разумна^^ Има смисълъ човекъ да се жертвува, но само тогава, когато е изворъ, голема река, море или океанъ, че и той самъ да се ползува отъ благата си, и ближните му да се ползуватъ отъ него. Нека всички хора използуватъ водите му за пиене, за поливане на лозя и градини, за плаване съ кораби по техъ и т. н.. Да си помагате взаимно, да обменяте бла- гата си, това е задача на новото учение. Това учение води хората къмъ новъ животъ, къмъ условията на духовния, на четири или петизмер- ния светъ. Влезете ли въ този светъ, всич- ки противоречия изчезватъ. Намисли ли некой да ви дразни, дайте му една-две ябълки. Съ други думи казано: ако некой е недоволенъ отъ васъ, извадете една сума отъ джоба си и му я дайте. Той е работилъ целъ день, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пакъ не е доволенъ, дайте му още 30 лева. Влизайте въ положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите. Хората се страху- ватъ да даватъ, да не се опропастятъ. Не, ра- зумното даване не опропастява човека. Давай- те, за да ви даватъ. Като дава съ любовь, и като взима съ любовь, човекъ расте и правил- но се развива. Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения

на хората. Ако некой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извине- ние. И отъ ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готовъ пръвъ да пристъпите къмъ него^( Ще ви каже некой, че нищо не струвате. Требва ли да се обилсдате отъ това? Кажете му: правъ си, вчера нищо не струвахъ, защото бехъ празно шише. Днесъ, обаче, се напълнихъ съ ценно съдържание. Претегли ме и ще ви- дишъ, че днесъ тежа повече отъ вчера. Това се случва съ всички хора: днесъ съ празни шишета, нематъ никаква цена, но утре, като се напълнятъ съ масло или съ друго нещо, це- ната имъ се увеличава. Съвременните хора се намират ь предъ редъ задачи, останали още отъ далечното ми- нало, които требва да се разрешатъ. Ако вие доброволно не ги разрешите, ще дойдатъ големите ви братя и насила ще ви заставятъ да ги решите. Какво прави големиятъ братъ съ малкото братче? Ако малкото братче не слуша и не искада I о следва, големиятъ братъ го хваща за ръка, дръпне му ухото два-три пъти и го заставя да върви. Така постъп- ватъ съ всеки човекъ, който не иска да ра- боти, самъ да реши задачата си. Човекъ треб- ва да бл^де разуменъ, да е ютовъ да решава задачите си, да плаща дълювете си. И който има да взима, и който има да дава, требва да бъдатъ будни. Като работятъ и изплащатъ дълговете си, те могатъ да грешатъ, но това

нищо не значи. За предпочитане е човекъ по' некога да греши, да се гневи, отколкото да умре и да се освободи отъ всекакви задълже- ния. Умрелиятъ се освобождава временно по- не отъ задължения, но окръжаващите, близ- ките му плащатъ за него. Ето защо, за пред- почитане е човекъ да плаща дълговете си, да решава задачите си, но живъ да бъде, от- колкото да се освободи отъ всички задълже- ния и да умре. Щомъ сте дошли на земята, вие требва да учите, да се познаете. Човешкото естество се отличава съ две чърти: мекота и твър- дость. при едни условия човекъ е мекъ, а при дру! и — твърдъ. Съзнателно човекъ не треб- ва да прави опити, да превръща мекотата си въ твърдость. Опита ли се да направи това, той се излага на опасность. Искате ли да има- те отношения съ човека, дръжте се за него- вата мекота. Не се стремете да опитвате твър- достьта му. Това е Божия работа. Само Богъ може да опитва твърдостьта на човека, защо- то знае, какъ да го пипне,^ Разуменъ, ученъ требва да бъде човекъ, ако иска да изпитва твьрдостьта на хората. Докосне ли се до твърдостьта имъ, преди да е развилъ своята сила, той ще се удари въ нея, ще се контузи и ще отскочи настрана. Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени, да ви обяснятъ. какво представя Богъ. Вие не сте готови още за среща съ велики учени и философи. Едно требва да знаете: докато

имате противоречия въ живота си, вие не с^е готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отско- чите далечъ отъ тия учени. Те ще ви отблъс- натъ отъ себе си, ще ви покажатъ, съ какви въпроси требва да се занимавате. Това не значи, че немате никакво понятие за Бога. Все имате некаква представа за Бога, но ми- кроскопическа. — Защо? — Кепенците на ва- шите прозорци съ още затворени, вследствие на което вие седите вътре, а светлината е отвънъ. Отворете прозорците си и излезте вънъ. Тъй щото, нека светлината влезе въ- тре, а вие останете вънъ. Истинското положе- ние въ живота изисква Богъ да бъде въ чо- века, а човекъ — навънъ. Стане ли обратно- то, Богъ да излезе вънъ, а човекъ да остане вътре, работата е объркана. | Слушате некой да казва- Влезъ въ себе си! Не, това не е право отношение. Който е влезълъ въ себе си, той нищо не е постигналъ. Това е деви- зътъ на старото учение. Какво препоръчва новото учение на чо- века? Новото учение подържа следното : Богъ да бъде отвътре, а човекъ — отвънъ.^ Некой казва, че билъ вънъ отъ себе си. Този човекъ не знае, какво значи, да излезе вънъ отъ се- бе си. Апостолъ Павелъ казва, че не помни, дали е билъ въ телото си, или вънъ отъ те- лото си, но е виделъ и чулъ такива неща, които съ думи не може да изкаже. Щомъ Апостолъ Павелъ е виделъ и чулъ необикно-

вени неща, той непременно е билъ вънъ отъ телото си, а Богъ е билъ вътре. Когато не- кой приятель ви посети, вие изли.чате вънъ да го посрещнете. Когато приятельтъ ви си отива, вие го изпращате, и следъ това влиза- те въ дома си. Да излезе човекъ вънъ отъ телото си, това значи, съзнанието му да из- лезе вънъ отъ него, да се занимава съ отвле- чени, философски въпроси, а Божественото да остане вътре. Само по този начинъ може да стане правилна обмена между човешкото и Божественото. Само така човекъ ще дойде до правилно разбиране на живота.- — Богъ е Любовь. Богъ е Мъ- дрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мъдрость и Бо- жията Истина пребъдватъ въ насъ.

3. Лекция отъ Учителя, държана на 11 септемврий, 1929 г. София,—Изгревъ.