Разлика между версии на „Три основни тона“

Версия от 15:21, 25 март 2012

Общ Окултен Клас -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)

КНИГА: Прав път

ТРИ ОСНОВНИ ТОНА

Отче наш. Духът Божи.

Всички говорите за правия път, ходите в него. Бих желал всеки един да пише за правия път, тъй както той го вижда.

Правият път е път без препятствия. Път, който има препятствия – той не е прав. Пътят на светлината, например, е прав. Тя минава и няма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щеше да закъснее. Тя има много малки препятствия. Пътят, в който има много препятствия, не е прав. Той сега се прави, шосира се. Та по някой път, когато се намерите в затруднение във вашия път, отклонили сте се в някоя драка*, залостили сте се там и казвате: „Много мъчен път”. Пък вие нов път си правите. Някъде имате такива понятия, които не са верни. Има много причини – мъчен е животът. Вози ви земята, казвате: „Мъчно е да се живее на земята”. Че какво е мъчно да се живее на земята? За въздуха не работиш, за светлината не работиш, за водата не работиш, за хляба не работиш. Хлябът трябва да го сдъвчеш. Голяма работа, голяма мъчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкал хляба? Казва: „Много мъчно се яде”. После: „Много мъчно се добива хляба, много мъчно се живее”. И вие си създавате такива изкуствени мъчнотии, като на кино. Видиш някой актьор, казваш: „Страшна работа”. Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война”. Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукот, ужасна работа”. Няма нищо там. Има неща съществени, да се освободите от личния живот, от живота на дълговете. Имаш личен живот, казваш: „Личност”. Съзнаваш, че си едно отделно същество, което иска да живее щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трябва да минат години, за да се убедиш доколко е вярно туй, което мислиш за себе си. Имаш на сто души да даваш, всеки ден ти искат. Може да си баща или майка, този човек като те срещне, казва: „Имаш да ми даваш”. – ”Че нямам”. – ”Трябва да ми дадеш”. Един след друг казват: “Да ми дадеш”. Срещнеш един – даваш. Срещнеш друг – даваш. Като видиш тия хора, още отдалече ги познаваш. Кой е виноват сега за туй състояние? Ако беше умен човек, хич не биха те безпокоили. Ти имаш една определена форма, знаят те, измени формата си, да не те познават. Ако ти си на 35 години, взел си пари, ще те знаят. Измени се и стани на 21 години. Имал си брада и мустаци, останеш без мустаци и брада – гладко лице. Ще те срещнат и няма да те без-покоят. Та сега ви казвам: Сега не носете определени лица – ще ви знаят всичките.

Другото положение, че някой път ние искаме да бъдем справедливи. Но в какво седи справедливост-та? Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи неща, които нам ни са приятни. Вие живеете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е някой друг, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато един акробат ходи по въжето, пък ти седиш и трепериш. Той си играе с върлината* по въжето, пък тебе долу ти се свива сърцето. Казваш: „Ще падне, ще се претрепе”. Той върви по въжето, кляка. Ти, като го видиш да кляка, казваш: „Отиде”. Той се хване с краката, тебе ти настръхва косата, пък то е майстор.

Сега вие всички се плашите от сиромашията. Вие настръхвате от сиромашията. И мене ме е плашила сиромашията, с гугла ме е плашила. Един смел, като срещнал сиромашията с гуглата, той я взел и от платното си направил риза. Оттам насетне, като си направил риза от гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатял. Вие искате да бъдете богати, не искате сиромашията. Една философия, една ясна представа, една максима*. Ако ти не можеш да влезеш в една къща, ти не си свободен човек, не си силен човек. Ако ти не можеш да излезеш от една къща, ти не си силен човек. Влизането и излизането, те са две положения, които са необходими. Сега някои от вас влизате и не можете да излезете, наполовина сте свободни. Някои излизате и не можете да влезете. Пак наполовина сте свободни. Сега в какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи в света? Богатият работи или сиромахът работи? Кой яде – гладният или ситият? Това са състояния вътре. После по някой път ние делим, казваме: „Той е набожен човек, другият не е набожен”. Кой е набожен? Който яде, е набожен. Който не яде, не е набожен. Ами, че от безбожниците стават набожници. Всеки, който е набожен, след време ще стане безбожен. Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбожен, стане набожен. Ние предполагаме, че някои хора в света са лоши. То е наше понятие сега. Запример: Ако тонът сега в музиката е дисхармоничен по отношение на друг тон. Има тонове, които са дисхармонични. Тонът, сам по себе си, не е дисхармоничен. По отношение на някои други тонове – те не се съгласуват, някои акорди* не се съгласуват. Та казвам: Понеже Бог е построил живота по известни гами*, щом ние се отклоним от тия гами – страдаме. Всеки един човек е построен по една гама. Тази гама той трябва да я измени. В целокупния живот ти не вървиш по една гама, но постепенно всеки ден ще се измени гамата. То е за някои, които разбират музиката, не знаят какво нещо е гама. Музикантите знаят, но много малко знаят. Една гама може да е минорна*, може да е мажорна* – то е един метод за пеене. Или основният тон на една гама е до или може да е ре, може да е ми, може да е фа, може да е сол, може да е си. Ако е до, какво иска да каже с тази гама? Ако започва с до, ако е до-мажор, какво иска да каже? В природата ти си в една гама на живота, ти си постоянно в едно вýтрешно напрежение, искаш да излезеш от едно състояние. Аз наричам това една гама, която излиза от до. Напрежението – то е едно яйце, което се мъти някъде, турено е под квачката, мъти се 21 ден и пилето трябва да излезе. Щом излезе пилето – няма напрежение. Ти чува-ш гласа на това малкото пиленце. Най-първо пилето си има една майка, която го учи. Като седи, казва: „Клок, клок”. Англичаните оттам взеха думата “клок” (clock). Добре използувай времето – клок. Какво казва пилето? Майката казва: „Клок”. Пилето не казва “клок”, то казва: „Чип, чип”. На турски значи – “излез”. Питам: Защо пилето казва “чип”, а майка му казва “клок”? Чип – клок. Българите казват: „Клочи – нещо, което бъбли”. Майката казва: „Приготви се за работа”. То казва: „Ще изляза, ще изляза”, и излиза. Каквото казва пилето и го прави – излиза. Сега вие седите и казвате: „Откъде го намери това нещо сега?” Ще кажете, че е нещо много оригинално. Нещата верни ли са или не? Верен тон е онзи, с който в даден случай можеш да свършиш дадена работа. Неверен или неправ тон е, с който не можеш да свършиш една работа. Не може да ти помага. Много пъти вас ви трябват пари. Че вие, ако знаехте да пеете, че можехте да ги имате навсякъде. В сегашното общество, ако имахте хубав глас – веднага 10, 20 лева ще ги имате. Ще се спреш някъде, ще кажеш: „Да ти попея. Трябват ми 15 лева. Ще ти попея една песен. Обичаш ли?” Изпееш – не 15, но 25 изведнъж ще ти дадат. Ида при един болен човек, зная известни музикални формули, на вас няма да ви ги кажа, то е престъпление, сами ще ги намерите. Като изпееш тази формула, веднага човек става здрав. Но в живота не е най-важното парите. Те са едно средство. В живота най-важното е човек да има светлина. Второто важно нещо е да има топлина. И третото важно нещо е да има сила. Светлината ще я поставиш горе в ума си. Топлината ще я поставиш в сърцето си. Топлината и тя дава онзи ритъм на движението. Сърцето показва топлината и онзи ритъм на топлината. Докато той е правилен, животът върви. Силата е туй, което е във връзка с цялото тяло. Тя дава възможност да ходиш, да работиш. То е сила. Умът е, който дава начин как да се справиш с всичките мъчнотии. Сега, като ви говоря, вие казвате, че туй нещо го знаете. Какво нещо е знанието? Когато майката те ражда, дава ли ти някакво знание? Майката ти дава възможност, но майка ти, като те роди – трябва да идеш на училище, да се учиш от някой учител. Майката иска да знаеш, да придобиеш туй знание. Но възможностите са в тебе. Майка ти няма време да те учи. Едно дете много мъчно се учи от майка си, едно дете много мъчно се учи от баща си. За да се учи детето, бащата трябва да го прати отвън, други да го учат. Кой ще го учи? Вие не може да се учите, ако нямате в същност светлина в ума си и, ако нямате топлина в сърцето си и, ако нямате сила в тялото си – вие не може да се учите. Възможно е човек без светлина да живее, възможно е без топлина да живее, но то е обикновено положение. Има един живот извън светлината, има един живот извън топлината, извън силата. Ние не го знаем какъв е. Има, съществува – те са теории, предположения. Вие в сегашния живот имате идеята, създадена от хиляди години, че няма нещо по-лошо от сегашния живот. Всички индуси работят да се освободят от живота. Какъв ще бъде онзи живот, в който те искат да влязат? Казват: „Друг живот, живот на Давакана”. Питам: Кýде е Давакана*? Кýде е правилният тон? За да намеря един правилен тон, на колко километра далече да го намеря? В мене е тонът, в мене е възможността да създам този тон. Правилният, хубав, мек, силен тон – то е в мене. Той е в мене, в главата ми, мястото с милиметри не може да се мери.

Изобщо мнозина от вас не искате да пеете. Но пеенето е първият подтик. Човек, който не пее – той е далече от любовта. Човек, който пее – той е близо до любовта. Всички онези, на които им се продължи живота, стават весели, позапеят. Когато човек престане да пее, то е болезнено състояние. Той е вдаден в някоя дълбока мисъл. Но и в една дълбока мисъл има пеене. Всяка мисъл, която е вярна, произвежда състояние, в което човек се радва. Когато човек разреши една мъчна задача, в него се образува една вътрешна радост, че неговото лице просиява. Сега, в каквото и общество да сте, хората се чоплят постоянно едни-други. Искат да знаят кой е по-красив, кой е по-силен, по-умен. То са външни състояния на човека. Кой е по-умен човек? Ако аз изпея при една плоча, тази плоча е много умна. Като изпея една песен, тази плоча след 15-20 минути и тя пее като мене. Тази плоча, която се върти и пее, съзнава ли пеенето? Ако й кажа да изпее някоя друга песен, тя ще каже: „Аз пея само това, което ми преподали. Днешната песен, която ми преподадоха – нея пея. Друга песен не пея”. Казваш: „Аз ходя само по този път”. Като ходиш само по този път, ти си в положението на една грамофонна плоча. Ще разбирате този път. В този път, в който ходиш, има вече разнообразие. Днешният път, в който ходя, втори път няма да го мина. Той ще се различава. Пътят, който утре ще мина, и той се различава. Всеки ден пътят, който изминавам, той се различава. Ти този път не го знаеш, сега го учиш. Пътят в живота, който сега минаваме – сега го учим. Ние мислим, че знаем пътя. Казва: „Аз го зная този път. Пътя за Бога го зная”. То е тъй – да вземеш една карта и да кажеш: „Това е България”. И ще : „Тук е Варна”. Казваш: „Зная този път на картата”. Но я тръгни да ходиш в действителност, знаеш ли го? Казваш, че на картата го знаеш, казваш откъде се минава за Варна, тръгни сам да видиш как се ходи оттук до Варна. Може и на картата да видиш пътя оттук до Америка, но я тръгни да видиш как се отива. Вярна ли е тази карта, тази крива линия?

Някой път слушам някой човек въодушевил се, мисли, че знае. То е едно побуждение, но в себе си трябва да събудиш онзи вътрешен интерес. Често съм загатвал, че човек трябва да се подмлади. Но, за да се подмлади човек, трябва да се освободи от известен товар. Ние сме натоварени психологически. Седиш и мислиш. Майката остаряла, 4-5 деца има. Бащата остарял, защото тия деца трябва да ги храни. Хубаво. Аз някой път гледам много научно. Едно куче, като остарее, от какво (е) остаряло? То е остаряло от мислене за храната си. Тук го бият, там го бият – неспокойно. Ония кучета, които не са бити, които са галени, не остаряват много рано. Онези, които са бити, по-скоро остаряват. За всяко малко парченце хляб – бой. Знаете ли колко мъчно е да възпиташ едно куче или една котка? Но някой път има много възпитани котки, много възпитани кучета. Един български свещеник ми разправяше за една своя възпитана котка във варна. Остави в стаята печена кокошка, плешки от курбан на Гергьовден, котката вътре не бута, седи и чака. Като влезе той, ако й даде едно парче – (яде), ако не – не яде. Той, като излезе, тя върви подир него, иде до вратника*, той излезе, тя се качи на дървото, слезе и пак се върне в къщи. Преди тя да се върне, знае кога ще дойде и го посреща на вратника. Но, където и да я остави, никога не си позволява да вземе от копанчето*. Тя е една възпитана котка. Как мислите? Други не съм виждал, той ми разправяше. Доколкото ги зная аз, все обичат да бута-т. Доколкото котки съм оставил, нито една не е издържала. Оставил съм ги при хубави баници – опитвали са баницата, оставил съм ги при хубави работи, като се върна и погледна, (котката) казва: „Изкусих се”. Аз я погледна.

Трябва да станем свободни в своята мисъл. Нещата могат да се разбират от много гледища. Една песен може да я пея по много начини. Но в дадения случай има един правилен начин. Имаш свобода да измениш нещата. Щом вляза в една система, например сега музиката се изучава според начини, както сега се развива, както сега се образуват гамите, както е наредена музиката. Ако идеш да свириш на един орган – ще свириш, както е нареден. Как са наредени клавишите? Като знае – ще знае как да свири. Но в свиренето всичките неща имат полза. Човек да пее и да свири, той с музиката внася светлина в ума си, и с музиката той внася известна специфична топлина, и с музиката внася известна сила в организма си. Всички ония хора, които са музикални, характерите им са съзнателни. Човек, който е музикален, сам познава погрешката си, казва: „Извинете”. Онзи, който не е музикален, няма да ги познае. Има една аналогия, че в музиката ти виждаш погрешката си. Казва: „Не е тази погрешка много голяма”. Големите погрешки и малките, те се различават. Но имате същото: имате малък огън, (който) и голям може да стане, и големият огън малък може да стане. То е отношение. Една погрешка е малка, микроскопическа. Може да струва една стотинка, но ако оставиш тази погрешка с години, тя ще стане голяма. Един математик изчислява, че ако 25 стотинки във времето на Христа се дадат под сложна лихва, то се получава едно грамадно число след 2000 години от тия 25 стотинки. Той казва, че ако цялата земя е злато, няма да може да изплати дълга. То е една малка добродетел в тебе, ако ти я развиваш, след 2000 години ще стане грамадна. Законът е същ и за доброто и за злото. На малкото, ако ти дадеш условия, след време то става мощно. Казвате: „Какво като съм добър?” След 2000 години ще бъдеш толкова богат, че няма да има като теб втори толкова богат. Този математик не се спира само на това, но той отива по-далеч. Аз не съм проверявал доколко са верни неговите изчисления, но той казва, че ако всеки 5 минути падат в една банка по една земя, като нашата, злато – то трябвало 9000 години да пада на всеки 5 минути, за да си изплати дълга.

Та аз вземам другата страна: Дайте възможност, не спъвайте себе си. Вие седите и казвате: „Няма да я бъде тази работа. Ние не вървим по правия път. На зло отиваме ние. Няма хора”. Как няма хора? Два милиарда хора има. Хора има. Оставете хората настрани, но всеки един в себе си да каже: „За какво съм дошъл аз на земята”.

Всички се оплакваме, че някой ни обижда. Че ако ни обижда, ако една вода се размътва, какво лошо има? Реката Нил, нали като се размъти, носи всичките богатства. Най-богато място за пшеница е областта на реката Нил, където се образува най-хубавото жито, най-хубавите класове, които дават по 260 зърна. Сега ние казва-ме: „Лош е животът. Хората не са добри”. То е пресилена работа. То е наполовина вярно. Направи една погрешка, не взел фа вярно. Казва: „Не пее хубаво”. Казвам: Направил една малка погрешка, не взел фа или ми вярно. Някой ми не може да вземе вярно, някой фа не може да вземе вярно, някой ре не може да вземе вярно. Сега някой, който се учи да ходи дълго време, трябва да ходи, за да се научи как да вземе ре. Някой път може да направим един опит, да пуснем 10 души да ходят и да познаем по хода (им) може ли да вземат вярно ре или не. Като тръгне, още по движението аз може да зная може ли да взема фа или не. Един човек, който обича париците, един човек, който обича винцето, един човек, който обича яденето – фа го взема много добре. Когато обича винцето – фа го взема много добре. Когато обича ракийцата фа взема много вярно. Който обича хлебеца – фа взема много вярно. Всеки човек, който обича нещо материално, той фа взема вярно. Това е твърдение. Някой ще каже: „Докажи”. Нещата трябва да се докажат само не на теория, но научно. Кои неща са научни. Научни неща са онази истина, която сега изучаваме. Изучавате гамите* това е наука. Ще изучавате положението на гамите, какво отношение имат, строежа в създаването на една песен, в създаването на една музикална пиеса или в създаването на една симфония. Или има хора, които с години работят в музиката. Сега, като говоря, не искам да ви кажа, че трябва да станете гениални музиканти. Понеже музиката има хиляди години да я изучавате. Да допуснем сега, това е един анекдот. В какво седи анекдотът? Може да е верен, може да не е верен. Всичките анекдоти са нещо украсено. Нещата в един анекдот не са поставени тъй, както в същност (са), но има нещо украсено в тях. Запример: Анекдот има за жената на Сократ, че била много сприхава, много лоша. Каква била тя, има много анекдоти. Но пък и Сократ не бил стока. Той има толкоз дефекти в себе си, понеже тя, като гъркиня, е много взискателна. Ксантипа обичала красивото, изящното, обичала порядъчния живот, който Сократ не обичал. Като се гледа черепа на Сократ, черепът (му) е много правилен, но в строежа на неговия нос има нещо. Тя е трябвало да го възпитава, като някое малко дете. Благодарение на Ксантипа, той стана Сократ. Те турили един анекдот. Той казва така, аз ще го преведа. Питали го защо се оженил за нея. Той казва, че се оженил за нея да види, ако може да търпи несгодите на тази Ксантипа, на тази изящна жена, ако на нея може да угоди. Тогава животът му ще стане весел. Казват, че била много лоша. В какво седи лошото? Един ден той довел един приятел в къщи. Тя носи един леген, обаче след като поляла да си измият ръцете, Сократ направил една погрешка. Тя взела легена и го изляла на двамата на главите им. Онзи, който създал анекдота, казва, че тя им давала наставление. Сократ не знаел как да си тури краката. Тя казва: „Събери си краката”, казва и на неговият приятел: „Събери си краката”. Сократ казва: „Ти трябва да знаеш, че след тия наставления ще дойде дъжд отгоре”. Сега вие, като се разгневите, току изведнъж дигнете ръката си и ударите нещо, счупите го. Сега, защо трябва да удариш този предмет и да счупиш? Музикално аз го намирам много естествено. Онзи музикант, който извади своя камертон*, удари го. Ти удариш чашата. Тази чаша какво казва? Ако е от стъкло, което пружинира? Удариш чашата и тя отскочи. Даде тона до, после ре, ми. Сега казваш: „Да търпиш”. Някой казал: „Да изтърпиш една жена е по-голямо (изпитание), отколкото да изтърпиш всичките мъчнотии в света”. Сега онези от вас, които сте женени, го знаете. Някой път може да държите на лицето, но обективно, от опитността, която имате. Лошото в хляба, къде е? Най-хубавият хляб може да имате и да останете недоволни от хляба, понеже ако горчи този хляб или яденето, което много хубаво е сготвено, ако не чакате да изстине – туй ядене ще причини вреда. И най-хубавото нещо не трябва да бързаме изведнъж да го изядем.

Вие всички имате желанието да бъдете щастливи. То щеше да бъде най-голямото нещастие. В какво седи щастието на човека? Щастието на човека, то е един момент. Падам в реката, давя се, дойде един човек, извади ме. В дадения случай виждам, че щях да изгубя живота. Избави ме този човек и към него се заражда едно хубаво чувство на благодарност. Виждам Божественият промисъл – турило един умен човек да ми помогне. Благодаря на Бога, благодаря и на този човек в дадения случай. Накъдето (и) да ходя, може да се яви неразположение. Допуснете, че съм се докачил някъде, вляза във водата да се давя, започна да се давя и виждам, че не е хубаво, но няма кой да ме извади. Изважда ме този човек и в мене се явява едно съзнание. Благодаря на този човек, че е дошъл да ме избави. Казвам: Да се дави човек във водата (е) по-лошо, отколкото да страда от-вън. Та казвам: Хубавите условия в живота трябва да ги използуваме. Сега при всичките лоши състояния, които имаме, все има някоя хубава мисъл, която седи край брега. Седиш и мислиш. Някой път ти минава една мисъл и казва: „Погледна ме малко другояче Бог, Който създал свята, промислил всичко, заради тебе”. Ти не виждаш благото, което Бог е създал. Гледам – няма нито едно нещастие. Имате толкоз блага, които Бог ви е дал и аз се чудя, че не ги виждате. Само да бутнеш едно копче и всичко ще имате на разположение. В банката имате вложени доста пари, богати сте, а като сиромаси ходите. Хубави дрехи имате – в съдрани ходите, не ги знаете. Носите скъсани обуща, а имате хубави – и тях не ги знаете. Пиано имате – не го знаете къде е. Ходите и казвате: „Какво да правим?” Вземате един лотариен билет, (за) да ви се падне един милион. Милиони вие имате в банката, казвате: „Къде са?” Едни тук се усмихват, други са много сериозни. Представете си една отлична картина на някой художник, усмихне се. Аз зная една усмивка какво означава. (Някой) казва: „Виж какъв бил”. Някой казва: „Аз мислех, че може да пея”. Но като мисля, виждам, че той трябва да пее. Някой седи и мисли, че може да пее. Ти сам като си – попей на себе си най-първо. Пейте на себе си първо. Вие пеете на другите. Пейте на себе си. Вие сутрин като станете – попейте на Господа. Господ казва: „Я да види-м какво си научил по музика”. Вие станете сутринта и сте недоволни, камертонът* не е верен, не си взел един верен тон. Какъв тон вземате сутрин като станете? Сега казвате: „Стани, бре”. Един ми казва как казвал на себе си. Казва: „Иванчо, стани бе”. Сам на себе си казва това: „Стани, бе, Иванчо, Иванчо”. После казва: „Бре, Иванчо, не ставаш. Стани, бе”. Пак лежи. – ”Стани, бе, Иванчо”.

Сега някой път вие мислите, че сте нещо в света, че сте нещо. Тъй е. Че имате дарби – тъй е. Всички ние страдаме, че нашите дарби не са проявени. Ние искаме да се проявим пред хора невежи. Какво ще покажем – чудна работа? Тия лампи, които светят, сами се показват. Ти си цвят, който живее. Като цвят, казваш: „Елате да помиришете”. Като помиришеш, знаеш, че този цвят е цъфнал. Казва: „Не трябва да има илюзии”. Казва: „Трябва да бъда добър човек”. Трябва да живееш като цвят. Ти си музикант – трябва да проявиш музиката. Ти си добър човек – трябва да проявиш доброто. Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност. Това са основните тонове. В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока. Един художник, за да нарисува една картина, трябва да разбира какво нещо е ми. За да може да рисува, трябва да има хубаво платно, не може да рисува на каквото и да е платно. На морският бряг, ако нарисува – ще дойдат вълните и ще го заличат. Трябва да има хубаво платно. Сега влизам в положението, развивам една философия. Казвам: Пейте добре. Но комуто и да кажа от вас, се стеснява. Някой път аз може да пея. Казвам си: Какво ще им пея? Те не разбират от тази музика. Казвам: До е напрежение, не го виждате какво напрежение може да има в един тон. Ако вземеш вярно тона до, имаш една болка, която те стеснява. Изпееш тона до и болката мине. Пей на крака си /Учителят пее: „Боли ме крака, боли ме крака, боли ме крака, боли, боли, боли, боли, боли ме крака”/. Изкуство е това. Аз пея, но мене кракът не ме боли. Ще търпиш, ще пееш и кракът ще престане (да те боли). Ще смениш своето състояние. Трептенията се смениха, влизаш в хармония. Болките на крака показват, че сме влезли в дисхармония с някого от висшите светове. Казва-т: „Основата ти не е правилна”. Измени камертона. Ела в съгласие с Великия Закон и ти ще пееш. Сега изпейте ми вие. Трудна работа. Аз пея тъй хубаво, защото не съм болен. Но ви казвам: Когато ви боли крака, как трябва да пеете? Болестта в света е едно условие. Най-първо създайте си в ума една мисъл, че Бог е приготвил неизчерпаеми условия за вас. Вие седите и сте недоволни за нищо и никакво. Да бъдеш благодарен, така да бъде погълната мисълта, че целият свят представя възможност за твоето повдигане. Няма какво да се безпокоиш. Че дошло безпокойството – ти се радвай на това. Отиваме на екскурзия. Казват: „Вали”. Казвам: Вали, не вали – ще вървим. Тръгнахме, те мислят, че аз като отивам, ще престане. Мислят, че аз ще кажа на дъжда да престане. Казвам: То едва е започнало. Вървим, и дъжд – и отвън и отвътре. Трябва да ни умие главите, краката. Всички казват: „Защо е този дъжд?” Казват: „Неблагоприятни условия”. Но всички, които минаха през неблагоприятните условия, се чувствуваха добре. После, дъждът беше пълен с магнетическа енергия, която като пада дъждът, все ще остане в нас. Ние имаме криво понятие. Дъждът може да развали фасона на дрехата. Чорапите ми бяха бели, станаха черни от кал. Обущата ми се оцапаха, до колене мокри, и външните гащи мокри, и вътрешните мокри. Вали дъжд, трябва да се преоблека, какво ще правим? Казват: „Днес ли намери да идеш на екскурзия?” Казвам: Днес таман е при най-лошите условия на живота. Благодарете на Бога. Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че от вас по-добри хора няма. Ще кажете, че е подигравка. Няма по-добри хора от вас. Че не сте добри – то е друг въпрос. То е ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма. Даровити сте, но не използувате вашата даровитост. Имате добродетели. Някои ваши приятели мислят, че сте добри, някои не мислят – две мнения има. Две мнения са необходими. Когато някои наши приятели мислят, че сме добри и когато някои мислят, че са лоши – много добре мислят. При доброто сме свободни, и при злото сме свободни. Щом сме лоши – проявяваме се, както разбираме. Щом съм добър – то е ваше схващане. Казва: „Като баба няма да бъдеш, ще се проявиш, трябва да се уважават хората”. Другият казва: „Меко постъпи”. Вода си. Като падне нещо във водата, казва: „Заповядайте”. Отвори място да влезе. Пък, ако сте някоя канара, че хвърлят камък (по нея), тя казва: „Навън отскочи”. Тогава кой е прав? И водата е права, и канарата е права. Някой път разсъждаваме. Някои хора са като водата – пущат, но затварят. Другите не те пущат, отскачат. Казват: „Навън работи”. Като влезеш вътре, не можеш да излезеш. Канарата казва: „Навън”. Водата казва: „Влез, ще те науча. Ти мислиш, че аз съм от меките. Като влезеш в мене, аз ще те тъпча. Най-първо ти ще ме тъпчеш, после аз ще те тъпча”. Канарата те отхвърля, казва: „Аз искам да останеш свободен”. Онези, които нас ни гонят, иска-т нашата свобода. Да не ни тъпчат. Онези, които не ни гонят, те отгоре ще ни тъпчат. Ще си избереш на канара ли да паднеш или във водата ще влезеш. Ще избереш единия или другия. Пък един ден водата, като изтече, ще отвори място. Пак ще останеш свободен. Тя е щедра. Тя ще те остави наследник. Сега тя, като напусне това място, като замине, камъните ги оставя наследници. Следователно всичката опитност, която придобиваме във водата или върху камъните, тази опитност остава. То е богатството, което остава. Следователно – всички преживявания, които имаме в света, от каквато и форма да са, те са едно богатство. Стихът казва: „Всичко онова, което се случи на онези, които любят Бога, то ще се превърне за добро”. Значи, каквото и да се случи на човека, ще се превърне на добро. Щом е добро, то е богатство, което ще занесеш със себе си. То влиза като строеж в твоя ум, в твоето сърце и твоето тяло. Трябва да благодарим за онова, което става. Не трябва да остава в нас едно понятие, че сме нещастни. Ще благодариш, че нещастието те е засегнало малко с крачето си и щастието с малкото краче ще те засегне. Ще благодариш в себе си за всяко нещо, което ви се случва, защото Бог е, Който примирява противоречията в нас. Ние ще ги опитаме, Той ще ги примири. Ние ще констатираме само факта. Любовта е единственото нещо, любовта ще дойде последна. Когато съберем всички данни и факти, най-противоположни в нас, тя ще примири всичките и ще изкара най-хубавото, което някога сте мислили. Тя ще го събере и тогава ние ще живеем в това, събраното.

ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ.

36 Лекция на Общия Окултен клас
18 юни, 1941 год., Сряда, 5 ч.с. Изгрев – София