Разлика между версии на „Раждането на "Азът"“

Версия от 21:29, 20 март 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги за Учителя и за учението

КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1933 г.

Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.

РАЖДАНЕТО НА „АЗЪТ“

Огп всяка мисъл, чувство или постъпка трябва да имаме известна придобивка - по това се отличава реалността. Реалността има отношение към настоящето - тя винаги пребъдва в настоящето. Когато говорим за истината, подразбираме реалността. И всеки, които иска да се развива и да прогресира, трябва да разбира истината. Истината е едно условие за растенето. Ако се откажем от нея ще осакатим себе си и своите ближни - затова трябва да говорим Истината. Източните народи развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада. Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизмът - забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъл на знанието, а се интересуваха само отличното си усъвършенстване. А това вече отбелязва един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянката на реалността, но не и самата реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода. Реално е само това, с което в даден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това с което сме разполагали 6 миналото. Реалността, това е настоящето, туй което никой не може да ни го вземе, и с което всякога можем да разполагаме. Това е Божествената реалност, с която ние можем да оперираме. Тази реалност е вътре в човека, това е човешкият „Аз“. В момента, когато съзнаваш че си „Аз“, тогава се ражда Христос вътре в тебе - това е новият човек. Сега мислят, че душата е нещо вън от човека. Всяко нещо, което е вън от човека, не е реално по отношение на човешкото бшпие.

Реалността има сянка, която се изменя паралелно с вътрешните промени, които стават в самата Реалност. Така външните форми и белези са в зависимост от проявата на силите, които действат вътре. Например буйните и дълги коси показват много и изобилни чувства и жизнена енергия. Като се намалят чувствата и косата почва да се намалява. Така че чувствата са свързани с космите. Интелигентността на човека е свързана с гладкостта на лицето. Колкото лицето е по-гладко, толкова човек е по-умен. Колкото лицето е по-грубо, толкова и неговите мисли са по-груби. Колкото космите са по-груби, толкова и чувствата му са такива. Чувствата и мислите се изразяват символично чрез външните линии, форми и белези. За всяка идея има особен начин на израз, особен начин на движение. Ако човек не знае как да си движи ръцете и краката, той може да си създаде много нещастия.

Има цяла наука за движенията и който разбира законите на тези движения, той може да укроти и най- свирепите животни само с едно вдигане на ръка. Това са известни движения, свързани със силите на Живата Природа и като махнеш по един определен начин, ти привеждаш в действие тези сили, които действат по същияначинитипомагат. Затова човек трябва да знае как да ходи, как да си движи ръцете и rip.

Божествената наука има за задача да покаже пътя, по който може да се постигне истинския живот на щастие тук, на земята, а не горе на небето. И при този, временния живот, можем да имаме щастие, но трябва да бъдем крайно разумни.

Всичко в света си има свой вътрешен смисъл. Например, когато говорим за раждането на Христа, освен историческия факт, ние вземаме Христа като един символ, като една идея отнасяща се до човека, за онова Божественото, което трябва да се роди във всяка душа. Душата един ден ще роди дете, тя ще бъде майка. Всички хора трябва да заченат ида родят „ Аза“ в себе си, който е истинският Човек. А сега хората решават въпроса с външна женитба и раждане. При това раждане бащата и майката са винаги на едно място. Бащата се проявява чрез вътрешния глас, който говори в нас. И когато го слушаме, той ни благославя и ни дава всичките си блага, а когато не го слушаме, сполетяват ни страдания.

Когато в човека се роди „Аза“, той не живее само в своя личен живот и не търси само своето лично щастие. След като той е щастлив, той работи за щастието на всички същества, които са около него. „Азът“ е това, чрез което човек съзнава, че е човек. В различните времена и школи са го кръщавали с разни имена: свещена идея, висше „Аз“, Бог, вътрешна същина и пр. „Азът“, който се ражда в човека, ще обнови света - тази светлина, която ще излезе от „Аза“, ще повдигне човешката душа. Защото всяка душа се издига от „Аза“, който се развива и работи в нея; душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „Аза“.

В раждането на „Аза“ и душата и духът вземат еднакво участие.“Азът“ е това, което наричаме още Божественото съзнание в нас или туй, което определя нашето битие като човек. В него вземат участие умът и сърцето, те са негови слуги. Това което спа- сяба u въздига човека, това е неговия „Аз“, роден в неговата душа, а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения, които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си, между душата и духа, външният брак е само залъгалка. Когато се роди „Азът“, живот!,т на човека се осмисля и той съзнава, че има нещо, за което трябва да живее, и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат.

И всеки трябва да зачита „Азът“, роден в една душа. В противен случай ти се излагаш на страдания и ще изчезнеш от лицето на земята, защото бъдещето принадлежи на това дете.

И когато Христос казва: ,Дко се не родите из- ново“, разбира раждането на „Аза“, на туй Божественото в душата. Раждането на това Божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство или постъпка - това ще е нещо велико и мощно. При него човек е готов на всякаква разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюбен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне, той е негов възлюбен и ближен; това е онзи ближен, на когото можеш да разчиташ; той е човекът, който е родил „Аза“ в себе си.

В този смисъл всеки трябва да стане майка, да роди Божественото дете в себе си, за да може да даде ход на Любовта.

Когато мъжкият принцип - духът, и женският принцип - душата, се съединят в едно, както са били първоначално, само тогава може да се роди „Азът“. Той е израз на онова, което се крие в бащата - духът, и майката - душата. И това дете - „Азът“ - през вечността трябва да си остане дете - то ще бъде вечният непостижим идеал. Всяко нещо, което може да се постигне, ще бъде баща и майка, а непостижимото ще бъде детето. Това е реализиране на безсмъртието. Нашият живот за в бъдеще ще се осмисли, когато се роди туй Божественото. Родили се то, външният живот ще се осмисли, понеже целият свят е разумен и всичкото битие има стремеж да се пазят децата.

Онова, което ще осмисли живота ни, това е вътрешния Божествен живот. Човек ще стане силен, когато придобие това съзнание. И великата наука може да се предава само на този, в който е роден „Азът“. И когато се роди „Азът“ във всички хора, т.е. когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално и всички ще го опитате.

Към този мистичен брак на душата и духът, от който ще се роди „Азът“, трябва да се стремят днес хората, което ще им донесе освобождение, а не към външната женитба, продиктувана от страстта, която заробва хората. Външната женитба трябва да бъде само като един символ и израз на онова,, което става вътре в човека. А сега бракът е търговия. Децата от днешния брак не са свещени, както и самият брак, а са само резултат на един сляп нагон. Затова страда днес човечеството. Тук се крие развръзката на всички проблеми, които тормозят днешното човечество.

Когато се роди „Азът“, всички видими противоречия ще се превърнат в блага за вас и тогава ще се проучава великата наука, която ще ни даде законите и методите за реализиране на безсмъртния живот, който е идеалът на всеки човек.

Беседа, държана от Учителя на 10 януари 1932 г.