Разлика между версии на „Новият ден“

Текуща версия към 13:23, 20 март 2012

Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Вътрешният господар, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.

същата лекция може да се прочете в КНИГА: Единственото богатство, изд. София, 1999 г. под заглавието Налягане, напрежение, разумност

НОВИЯТ ДЕН

Всички нещастия на човека, на дома, на обществото и на човечеството в миналото са произлезли от неразбирането на външните условия и на вътрешните възможности.

Всички бъдещи блага и добрини в живота ще произлязат от разбиране на външните условия и на вътрешните възможности.

Живот, който носи разумност в себе си, знание, което носи светлина в себе си, и свобода, която носи истина в себе си, са основа на новия живот, който влиза вече в света.

Справедливостта и доброто в съзнанието на човечеството, проявявани в живота, са израз на Божията Любов.

Тя сочи правия път на живота – пътят на човечеството за всички добри постижения.

Всички съзнателни хора очакват нещо хубаво в живота. Това е новото, което иде. Всички го чувствуват. То се носи вече из въздуха. Прониква вече целия живот. Всички говорят за него. Добро е това очакване, но всеки трябва да знае пътя, по който ще дойде очакваното. Това именно не е известно на хората. Понякога в тях се явява желание да получат наготово очакваното. Отде може да дойте то? От природата ли? Наистина разумната природа съдействува на хората за придобиване на всички блага, към които се стремят, но те сами трябва да работят за тяхното постигане. Човек трябва да разбира силите, които работят вътре и вън от него, за да ги уравновесява и използува за градеж и творчество в живота.

Една от задачите на физическия човек е да се справи с външното, физическо налягане. Като противодействие на това налягане се явява вътрешното напрежение в човека. Изобщо притегателната сила има отношение към налягането, а отблъсквателната – към напрежението. Когато външното налягане и вътрешното напрежение в човека се уравновесяват, той се усеща здрав, разположен и силен. Ако външното налягане е по-голямо от вътрешното напрежение, човек се втвърдява, става корав. Ако пък вътрешното напрежение е по-голямо от външното налягане, тогава човек пак е в неестествено състояние. Значи човек се намира под действието на две сили: едната наляга отвън, а другата напряга отвътре. Ако човек се намира под действието само на тия две сили, той щеше да изпадне в голямо затруднение. При това положение той никога не би могъл да прояви своя собствена инициатива. Но благодарение на друга една разумна сила, която действува едновременно отвън и отвътре, налягането и напрежението в човека се регулират и той проявява инициатива, т.е. съзнателен живот в трите свята: физически, духовен и Божествен.

Тази фигура представя квадрат, около който има три кръга – трите свята [* Физическият и духовният свят не са още съвършени, затова кривите А1 и А2 не са правилни кръгове, а елипси. Учението е една необходимост, за да можем да се справим със задачите, които животът ни поставя.] Чертежът представя план, проста скица на трите свята. Както инженерът разбира плана, който е начертан на хартия и може да го реализира, така и всеки учен, просветен човек може да чете и разбира скиците, които природата чертае. Някому може да се види, че това не е важно, че това е отвлечено, неинтересно за него. Неразбраните работи не са интересни, а разбраните са интересни. Обаче дали се интересуваме или не от нещата в природата, ние сме заставени да ги изучаваме.

Като се намира на земята, човек разполага с условия и възможности за своето развитие. Човешкият организъм е първото условие, което му е дадено като на ученик. Значи тялото на човека представя сградата – гимназия или университет, в която той е поставен да учи. Понякога ученикът мисли, че университетът е негово притежание, а професорите – негови приятели. Приятелството между студент и професор може да съществува само тогава, когато студентът се учи добре. Не се ли учи, никакво приятелство не може да съществува. На такъв студент професорът обръща гръб и продължава пътя си. Когато студентът учи добре, тогава и професорът преподава добре. Това е естественото положение. Ще каже студентът, че иска да знае кой е направил университета, как го е направил, какви са професорите, които преподават в него. Това са въпроси, които не трябва да ви интересуват. Много от съвременните хора не искат да изучават науките, които се преподават в живота, но запитват кой е създал света, как го е създал. Тези въпроси са важни, но не са съществени за ученика като ученик на живота. Човек първо трябва да учи, да възприема знанието, което му се преподава, и да го прилага. Човек носи в себе си известно знание, но то не е достатъчно. Той трябва да бъде готов да възприема и новото знание, което всеки момент иде. Трябва да върви паралелно с новото, защото всичко в света е подложено на постоянен и непрекъснат прогрес.

В сегашния момент за всеки човек е важен животът като наука, като изкуство и като сила. Това той може да изучава във великия университет – земята. Един след друг професорите се изреждат и преподават своите уроци. Езикът на някои от тях разбирате, а на други – не разбирате. Защо? Защото те говорят на три различни езика – физически, или материален, духовен и Божествен. Физическият живот се преподава на физически език, духовният – на духовен, а Божественият – на Божествен език. Следователно иска ли да изучи живота добре, човек трябва да знае и трите езика – физическия, духовния и Божествения.

Трите кръга на чертежа са означени с буквите А1, А2, А3. Кръгът А1 представя физическия свят, в който действува външното налягане. Кръгът А2 представя духовния свят, в който действува вътрешното напрежение. Кръгът А3 представя разумния, Божествения свят, който регулира налягането и напрежението и гради. Квадратът представя човека, затворен в трите свята като благоприятни среди за неговото проявяване. Налягането подразбира условията, а напрежението – възможностите. Щом има условия и възможности, човек може да се прояви.

Физическият свят, представен като налягане, обяснява създаването на света чрез сгъстяване. За да се прояви материята, да стане видима, осезаема и годна за създаване на формите, тя трябва да се сгъсти: от въздухообразна да се превърне в течна и от течна – в твърда. Материалният свят дължи своето проявление на налягането, което съществува в природата. Духовният свят дължи своето проявление на вътрешното напрежение. Божественият свят пък дължи проявлението си на разумността, която регулира и двете сили – налягането и напрежението.

Като не разбира света в неговото трояко проявление, човек може да мисли, че всичко зависи само от материалния свят, и тогава може да е наклонен да мисли, че е лесно човек да действува, да се движи в живота. За онзи, който разбира света, лесно е; за онзи, който не го разбира, не е лесно. Човек е изложен на големи мъчнотии и ако не знае как да се справя, той се излага на големи нещастия и страдания. Човек се нуждае от положителни знания, за да се справи с препятствията, които сам поставя на пътя си поради своето незнание. И тогава природата му се противопоставя. Няма по-големи препятствия от тия, които човек сам си поставя, като пренебрегва законите на живота. Препятствията, които човек среща в пътя на живота си, произлизат от неразбирането на външното налягане, т.е. на външните условия и на вътрешното напрежение, т.е. на възможностите в самия него. Налягането и напрежението си имат свои разумни причини, но като не ги разбираме, ние мислим, че са нещо механическо, и поради това имаме неразумно отношение към тях. Значи човек е поставен между огъня на две сили – външни и вътрешни. Човек е обстрелван едновременно отвътре и отвън и ще не ще, той трябва да мине през тази зона. Какво трябва да прави, за да мине през тази зона и да излезе без повреда? Ще кажете, че само Бог може да оправи тази работа. В дадения случай под думата „Бог” се разбира разумността, която регулира налягането и напрежението или хармонизира физическите, духовни и Божествени закони. Някой се оплаква, че е много напрегнат. Той трябва да благодари на напрежението. Ако не беше напрегнат, външното налягане щеше да го сплеска и той би се превърнал на лист. Ако пък нямаше никакво налягане отвън, той щеше да се разшири толкова много, че щеше да се разпръсне на малки частици в пространството. Бомбите, с които военните си служат, са направени по закона на напрежението. Бомбата е изложена на по-голямо вътрешно напрежение, отколкото на външно налягане, вследствие на което се разпада на много дребни частици, които се разпръсват в пространството. Дето падне една от тези частици, причинява големи пакости и нещастия.

Като изучава физическото налягане и напрежение, човек вижда, че съществува и психическо налягане и напрежение, което оказва действието си в психическия живот. За пример една дума, казана на човека, може да произведе върху него физическо налягане или напрежение. Ако думата действува отвън, причинява психическо налягане. Ако човек я приеме вътре в себе си, тя произвежда психическо напрежение и като бомба може да го пръсне, да причини поражения даже и на физическото тяло. Който не е опитал силата на думите, не може да си представи действието, което те произвеждат върху човека. Например срещате един млад момък, който се връща от странство и отива в бащиния си дом при баща си и майка си да ги види, да им благодари за грижите, които са положили за него, да им покаже диплома си, но веднага някой го спира и му казва, че баща му е умрял. Знаете ли какво действие могат да произведат тия думи върху момъка? Голямо поражение може да стане в психическия и физическия му живот. Понякога без видима причина човек може да приживе някакво поражение. Ние имаме такива случаи в живота. Както върви, човек изгубва говора си, движенията му престават. Какво е станало с този човек? Ще кажете, че се е парализирал. Ние казваме, че външното налягане е било голямо, т.е. той се е намирал в трудни условия, с които не е могъл да се справи. Това е причинило големи тревоги, безпокойства и смущения, които са създали в него силно вътрешно напрежение. Тия две сили в него – налягането и напрежението – не са могли да се уравновесят. Той не е могъл да се справи с тях и заболява от паралич.

Мнозина не разбират живота, вследствие на което се натъкват ту на доброто, ту на злото и преживяват големи противоречия. Какво представят доброто и злото? Теолозите дават особено обяснение за доброто и злото. Ние искаме да говорим на научен език. На научен език ние казваме, че доброто и злото в света не са нищо друго освен сили, които действуват върху човека отвън и отвътре.

Някои питат: „Не може ли само доброто да царува в света? Не може ли без зло?” Други казват: „Човек не трябва да бъде добър.” – Те не разбират научно нещата. Злото е налягане, а доброто – напрежение. Ако злото не действува отвън, при сегашните условия, при сегашната фаза в развитието на човечеството доброто по никой начин не би могло да се прояви. Външното налягане е причина за проява на вътрешното напрежение. Премахне ли се налягането, човек ще се разпръсне на хиляди частици и ще отиде някъде в пространството.

Двама борци се борят. И двамата се намират в голямо вътрешно напрежение, всеки иска да излезе победител. Същевременно и единият, и другият взаимно си оказват известно налягане. Следователно в борбата си двамата борци произвеждат един върху друг външно налягане, срещу което се противопоставя вътрешното напрежение на силите им. Този пример символизира борбата между външните условия и вътрешните възможности в човека.

Човек никога не може да бъде щастлив, докато не дойде до ново и разумно разбиране на живота и на природата, да разбере смисъла и значението на силите, които действуват в тях. Слушате някой да казва: „Искам да се махне тази мъчнотия от мене.” Това е механическо разбиране на нещата. По механически начин мъчнотията не може да се премахне. Дълбоката причина за мъчнотията се крие в неправилното отношение на човека към нещата. Следователно, ако външната мъчнотия се премахне по механически начин, няма да се мине много време, друга някаква мъчнотия ще се яви. Докато съществува неразбиране, всякога ще има мъчнотии. Премахне ли се неразбирането, и мъчнотиите ще се премахнат. Някой върви по улиците, не гледа къде стъпва, падне и се удари зле. Той започва да се гневи, да търси причината вън от себе си и казва, че светът е неразумен. Светът е създаден разумно, но хората не постъпват разумно. За да живее правилно, да няма мъчнотии, човек трябва да бъде разумен. Като не постъпва правилно, без да иска, човек привлича страданието към себе си. В този смисъл страданието е налягане или депресия. Ако не внимаваш и допреш ръката си до горяща печка, ти ще се изгориш. Изгарянето не е нищо друго освен налягане, при което човек получава нещо отвън, а същевременно дава нещо от себе си. Той дава повече, взима по-малко. Понеже обмяната е неправилна, непременно ще дойде страданието в каквато и да е форма.

Иска ли да не страда, човек трябва да спазва закона за обмяната: колкото даваш, толкова ще получиш. Ако даваш много, ще получиш много; ако даваш малко, ще получиш малко. Много от работите на хората не вървят добре, защото не прилагат правилно закона за обмяната. Те дават малко, а искат да получат много. Други пък дават много, а получават малко. И едното, и другото положение са неправилни. Правилна трябва да бъде обмяната както във физическия живот, така и в психическия. Не става ли правилна обмяна в отношенията на хората, те са изложени на големи дисонанси и във физическия, и в психическия си живот. Неправилната обмяна в отношенията на хората е причина за разрушаване на равновесието между външното налягане и вътрешното напрежение в човека.

Силите на физическия или обективния свят действуват повече отвън навътре; затова казваме, че физическият живот се намира под влиянието на закона за налягането. Силите на духовния или субективния свят се изявяват отвътре навън; затова казваме, че духовният живот се намира под влиянието на закона за напрежението. Каже ли някой, че не се нуждае от духовен живот, той не разсъждава правилно. Без духовен живот той ще се сплеска и от него нищо няма да остане. Това не значи, че физически ще се сплеска, но ще изгуби условията за всякакви постижения. Физическият живот дава формата на нещата, духовният – съдържанието, а Божественият – смисъла. Тази е причината, поради която човек не може нито без физически, нито без духовен, нито без Божествен живот.

Физическият живот се занимава със силите на налягането, духовният – със силите на напрежението, а Божественият, или разумният живот регулира както силите на налягането, така и тия на напрежението и внася равновесие в живота. Само при равновесие на силите се създават благоприятни условия. Ако в един салон, дето има много хора, стане пожар, всички ще избягат. Разумният обаче предвижда пожара и още в началото взима мерки, за да го предотврати. Който не е способен да предвижда нещата, ще се стресне едва когато пожарът избухне и ще търси вода да го изгаси. Докато се потуши пожарът, много пакости ще се причинят. Разумното начало в човека се справя лесно с всички мъчнотии. Разумността уравновесява силите на природата.

В деветнадесети век градът Чикаго в Америка изгорял по невнимание на един гражданин. Той доил кравата си в обора, но понеже било тъмно, послужил си с една свещ. Във време на доенето кравата ритнала с крака си свещта, от която се запалила сламата в обора. Като не могъл да се изгаси огъня навреме поради силния вятър, пожарът обхванал съседните къщи и в скоро време взел големи размери. Почти целият град потънал в пламъци. В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му, към която огънят приближавал, и да изнесе навън касата му, пълна с ценни книжа. Всеки му отговарял: „Огънят иде!”

Когато всичко потъне в огън, нещата изгубват цената си. Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи. Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши.

Разумността, правата мисъл като сила се отнася към Божествения свят. Който разполага с нея, той изключва противоречията от живота си. Чрез нея той се справя с тях и изгражда своя хармоничен живот. Докато се гневи, обезверява и безпокои, човек се намира между два свята, между налягането и напрежението, вследствие на което ще бъде, от една страна, роб на външните условия, а от друга – роб на вътрешните възможности. Ако при използуване на условията и възможностите отсъствува разумността, човек е изложен на големи страдания. Следователно всяко условие и всяка възможност, които човек прилага в живота си, трябва да се придружават с разумност. С други думи казано, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, на които човек дава ход, трябва да бъдат разумни. Човек може да има на разположение добри условия и възможности, но ако не е разумен, нищо не постига. Добрите условия и възможности без разумността са суров материал, от който нища не може да се направи. Дойде ли разумността или Божествената сила между тях, тя ще съгради нещо ценно от този материал.

Следователно, като мисли добре, човек се намира в Божествения свят; като чувствува добре, той е в духовния свят; като постъпва добре, той е във физическия свят. Обаче, ако не постъпва добре, законите на физическия свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят; ако не чувствува добре, законите на духовния свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят; ако не мисли право, законите на Божествения свят го изключват и лишават от право на гражданство в този свят. Като не постъпват, не чувствуват и не мислят добре, за свое оправдание мнозина казват, че светът е създаден така. Това не е право мислене. Всеки човек трябва да се запита какво е направил досега и какво може сега да направи. Някои казват, че цели 30 години се молили. Значи те са били в университет. Важно е какво са научили през това време. Други казват, че цели 30 години блъскали главите си в разрешаване на житейските въпроси. Какво са научили от блъскането на главата си? Да блъскаш главата си, без да си разрешил въпросите, това не е наука. Има смисъл да блъска човек главата си в разрешаването на някои въпроси, но поне да пожъне нещо. Други казват, че цели ] 30 години са работили. Какво са придобили? Не пожъне ли човек нещо реално, в края на краищата той ще каже за себе си, че не е мислил право, че не е способен човек и т.н. Самоосъждането не допринася нищо. Вместо да се осъжда човек трябва да се ориентира в средата, в която живее. Когато влезе в университета на живота, за да придобие онова знание, с което да съгради новите основи на своя живот, човек трябва да се откаже от онези неестествени черти, унаследени от деди и прадеди. Божественото знание не се координира с човешките погрешки, с унаследени лоши, неестествени черти. Професорите на великия университет на живота не се интересуват от погрешните схващания и тълкувания, от старите погрешки, разбирания за право, морал и пр. Погрешното трябва да отпадне като плявата от житото. И плявата е важна, но мястото й не е в хамбара. Хората влизат в житейския университет и търсят удобства, каквито имат в дома си. Това е невъзможно. Удобствата в университета се различават коренно от тия в частния живот на човека. Университетските удобства са от друг характер. Иска ли удобства в живота, човек трябва да приложи разумността си в действие. Удобствата в живота се дължат на хармоничното действие между силите на налягането, напрежението и разумността. Ако силите на налягането и напрежението взаимно се уравновесяват и се подчиняват на разумността, т.е. на Божественото начало, то ще внесе удобства и улеснения в живота. Ако чрез разумността, т.е. чрез Божественото начало можем да разрешим задачите на налягането и напрежението като противодействуващи сили в живота, това значи да изпълним волята Божия. За да дойде до изпълнение на волята Божия, човек трябва съзнателно да учи и прилага.

Сега нашето желание е да изнесем един истински порядък на нещата, какъвто царува в природата. Искаме да обърнем вниманието на хората към правата мисъл. Правото мислене дава свобода на човека. Като мисли право, той може да си обясни законите на живота и да добие оная свобода, която му дава възможност да учи и да работи. Всички външни условия, които въздействуват върху човека – благоприятни или неблагоприятни, приятни или неприятни – представят налягането. Вътрешният живот с обикновените мисли, чувства, стремежи, желания, безпокойства, тревоги, смущения, обезсърчения на човешката личност представлява напрежението. Тия две сили, които действуват отвън и отвътре, трябва да се организират от Божественото.

Как се познава една Божествена проява? Върви по улиците един човек и в ръката си носи чанта, в която има пари и важни документи. Той не забелязал, че чантата не е здрава и спокойно продължава пътя си. Чантата се скъсва и в ръката на човека остава само дръжката . След него върви друг човек, вижда чантата на земята, взима я, настига първия, комуто принадлежи чантата, и му я подава. Този човек постъпва по Божествен начин. Той дава ход на Божественото в себе си. Той не се съблазнява от съдържанието на чантата, но веднага я дава на притежателя й. В Божествения свят кражби и престъпления не стават. Всеки, който се е опитал да открадне нещо, още на първата станция го хващат и обискират. Който живее в Божествения свят, т.е. в света на разумността, той не си позволява никаква кражба. Обаче, който живее във физическия свят, лесно се съблазнява. Намери ли такава чанта, едва ли би я предал на нейния притежател. Той ще каже, че щастието само е дошло пред краката му, и ще вземе чантата. В дадения случай чантата упражнява налягане върху съзнанието на човека, който я е намерил, а сам той се намира в състояние на напрежение.

Като изучава законите на Божествения и духовния свят, човек вижда, че всички чувства и мисли не са негови. Много мисли и чувства минават през съзнанието му, но той не е техен източник. Той трябва да приема само тези мисли и чувства, които са в съгласие с неговото собствено естество и които служат за неговото повдигане и развитие. Егоистични, низши мисли и чувства да не допуща в себе си, да не гради с тях нищо в себе си. Когато възвишени идеи се родят в човека, когато вдъхновението го посети, той трябва да знае, че в случая не е сам. Съдействието на цялото битие, на великия Божествен свят му е помогнало да се роди в него тази идея или това вдъхновение.

Един виден европейски професор по физика работил няколко години върху един научен въпрос. Тъкмо се готвел да издаде труда си, един от неговите студенти задигнал приготвения от професора материал, напечатал го и турил своето име като автор на този ценен научен труд. Като видял своя труд напечатан и издаден с чуждо име, професорът получил удар. Студентът се прочул с чуждия труд, а професорът изгубил здравето си. В скоро време студентът бил уловен като плагиат на чужд труд. И двамата не могли да се справят със силите, които действуват ц света. Студентът не могъл да издържи на налягането, а професорът – на напрежението. Ако бяха приложили разумността, и двамата щяха да разрешат въпроса правилно. Студентът не трябваше да краде чужд труд. Щом искаше да се прослави, той трябваше да следва пътя на своя професор. От друга страна, при свършения факт професорът не трябваше да се тревожи, а трябваше да се зарадва, че трудът му е излязъл на бял свят.

Днес ние засягаме въпроса за налягането и напрежението, защото всички хора се намират под действието на тези сили. Условията, при които съвременните хора живеят, произвеждат голямо налягане и напрежение върху тях. Тази е една от причините и за кръвното налягане, от което мнозина се оплакват. За да се справи със силите на налягането и напрежението в своя живот, човек трябва да уравновеси силите на своя организъм със силите на своите мисли и чувства. Той трябва да разчита на оная разумност, с която е роден и която лежи в глъбините на неговата душа; трябва да разбира законите на живота, да прилага закона на равновесието, за да се справя с условията и възможностите, в които е поставен. Много знания имат хората, но малка част от тия знания ще послужат за основен камък на бъдещата сграда. Ако учениците на миналото се явят днес между хората, те щяха да видят, че много неща не са знаели. След хиляди години сегашните учени ще се намерят в същото положение спрямо децата на бъдещите времена. Днес се готвят условията за бъдещата епоха. Днес всичко се пресява и същественото се отделя от несъщественото. Много мисли и желания има човек, но всички не са съществени. Несъществените ще останат за тор, а съществените ще останат за бъдещето.

Това, което насърчава човека, е истинското, положителното знание, а не тревогите, безпокойствата, роптанието и обезверяването. Който мисли право, не роптае, а работи, решава задачите си. Ако роптаеш, непременно трябва да работиш. Обаче не се позволява роптание без работа. Роптае онзи, чиито чувства не са задоволени. Той търси начин да ги задоволи. Ако ученият роптае, това показва, че той има нужда от книги, с които да задоволи своя научен интерес. Търговецът роптае, защото му трябват пари. Болният роптае, защото се нуждае от здраве. Всеки човек иска нещо и, ако не го постигне, роптае.

За да живее добре, човек трябва да изучава освен законите на налягането и напрежението, още и законите на времето, с които разумният свят си служи. За всяко благо, което се дава на човека, има точно определено време. Същият закон се отнася и до щастието. Щастието иде точно на определено време. Следователно, искаш ли да постигнеш известно благо, иди точно на определеното време и чакай. Благото ще дойде точно на определения ден, час, минута и секунда. Днес повечето хора закъсняват и затова изгубват благото, което е било определено за тях. Малко хора ще срещнете, които отиват по-рано от определеното време или точно на определеното време. Искате ли да получите пари от банката, ще отидете по това време, когато касата е отворена. Ако закъснеете само с една минута, ще намерите касата затворена. Тъй щото, когато чувате някой да се оплаква от живота, да казва, че е преживял големи разочарования, една от причините за тия разочарования се крие в неспазването закона на времето. Той всякога е закъснявал. Дето е отивал, навсякъде му отговаряли: „Късно е вече.” Този човек не се е ръководил от разумното начало на живота.

Следователно, който се ръководи от разумното начало, той лесно разрешава противоречията си, лесно уравновесяла външните и вътрешни сили в своя живот. Като пример в живота може да ни послужи Йосиф, най-любимият син на Якова. Той беше един от щастливите хора на земята. Щастието на Йосифа се дължи на това, че той беше роден с любов. Баща му изля всичката си любов върху него. Той беше син на любимата жена на Якова – Рахил. Щастлив беше Йосиф, но прекара и големи нещастия. Въпреки благоприятните условия, при които се роди, Йосиф не можа да избегне съдбата си. Любимец на бащата, той беше трън в очите на своите братя. Те мислеха, че баща им иска да направи Йосиф господар над всички, и намираха, че в това има голям произвол. Те не виждаха пръста на съдбата, която покровителствуваше Йосифа. Той беше умен, даровит човек, тълкуваше сънища, разбираше законите на налягането и напрежението и се справяше с тях. Братята му не го разбираха.

Един ден братята на Йосифа пасели стадото на баща си в Сихем. Яков извикал Йосифа и му казал: „Иди да видиш добре ли са братята ти и стадото и донеси ми известие.” Отишъл Йосиф при братята си, но като го видели отдалеч още, наговорили се да го убият, да го хвърлят в един от рововете и да кажат на баща си, че лош звяр го изял. По туй време минавали търговци, които карали стока в Египет. Един от братята казал: „Да не проливаме кръв. Каква полза ще имаме, ако убием брата си и скрием кръвта му? По-добре ще бъде да го продадем на търговците.” И продали Йосифа за 20 сребърника, след което търговците го завели в Египет. Там те го продали на Петефрия, началник на телохранителите. След известно време Йосиф попаднал при условия, при които бил изкушен от своята господарка.

При това положение Йосиф се намерил под влиянието на силите на налягането и напрежението. Налягането идело от господарката му, а напрежението било в самия него. Разумността на Йосифа помогнала да се справи лесно. Той оставил дрехата си в ръцете на своята господарка и избягал вън. Той предпочел затвора пред всичките блага, които господарката му предлагала. Божественото начало в Йосифа му диктувало как да постъпи. Той не искал да злоупотреби с доверието на господаря си и избягал, за да се освободи от господарката си. Наклеветен от нея, Йосиф бил осъден да лежи в затвора заедно с началника на виночерпците и началника на хлебарите при фараона. Там той се проявил като тълкувател на сънища. Двамата служители на фараона сънували сънища, които Йосиф им изтълкувал. Той помолил началника на виночерпците, като се сбъдне съня му и се върне при фараона, да си спомни за него, да каже нещо за неговото освобождаване. Обаче, щом излязъл от затвора, виночерпецът забравил Иосифа, поради което последният лежал още дълго време в затвора.

По това време фараонът видял сън: Той стоял при реката, от която излезли седем хубави и тлъсти крави, които отишли да пасат. След тях излезли други седем крави, грозни и слаби, които отишли при първите. Слабите и грозни крави погълнали тлъстите и не се познавало, че ги погълнали. След този сън фараонът видял втори. Седем класове, пълни и добри, излизали от един стрък. След тях излезли други седем класове, сухи и тънки, прегорели от източния вятър. Тънките и слаби класове погълнали седемте добри класове.

Събудил се фараонът и духът му бил смутен. Проводил да повикат всички египетски влъхви и мъдреци, но нямало човек, който да го изтълкува. Тогава началникът на виночерпците казал на фараона: „Греха си спомням днес. Аз и началникът на хлебарите, когато бяхме в тъмница, видяхме сън в една и съща нощ. Там беше един млад евреин. Ние му разказахме сънищата си. И както той ги изтълкува, така и стана.” Тогава фараонът проводил да повикат Иосифа из тъмницата. Обръснали го, променили му дрехите и го извели пред фараона.

Йосиф изтълкувал съня на фараона: Седемте добри крави са седем добри и плодородни години; седемте добри класове са също седем плодородни години. Сънят е един и същ. Седемте слаби и грозни крави, както и седемте празни, сухи, прегорели класове са седем гладни години. Идат вече седем години на изобилие в Египет, а след тях ще дойдат седем години на глад. Голямото изобилие ще се забрави, защото гладът ще опустоши земята. Повторението на съня показва, че това нещо е определено отгоре да стане. И сега, нека фараонът намери мъдър човек, когото да постави управител на Египет. Нека определи настойници по цялата земя. След това нека отдели петата част от храната на изобилните години. Събраното жито да бъде под фараоновата ръка, да се пази за храна в градовете. Като дойдат седемте гладни години, ще има храна за целия Египет. След това Йосиф бил поставен за управител на Египет.

За да дойде до това положение – управител на Египет – Йосиф мина три пъти през процеса на налягането: омразата на братята му и продаването му като роб в Египет, изкушението от господарката му и прекарването му две години в затвора. В изпитанията, през които Йосиф мина, има едно интересно съвпадение – участието на неговата дреха. Бащата на Йосифа направи пъстра дрешка на любимия си син. Тази дрешка събуди у братята му ревност и омраза към него и стана причина да го продадат на търговците. Когато жената на господаря му го изкушаваше, той избяга вън, но остави дрехата си в нейните ръце. Тази дреха послужи като доказателство за неговата виновност. Обвинен пред господаря си, той лежа две години в затвора. И най-после, когато излезе от затвора и се яви пред фараона, облякоха го в нова, чиста дреха, след което го назначиха за управител на Египет.

Съвременните хора се намират при същите изпитания, през които Йосиф мина. Ако и те като Йосифа не могат да се справят със силите на налягането и напрежението, с условията и възможностите и не могат да заемат първото място в Египет, къде остават тяхното знание, вяра и любов? Днес всички хора се изкушават от жената. Всички искат да бъдат богати, да си хапнат и пийнат, да си поживеят. За предпочитане е да остави човек дрехата си в ръцете на жената, да избяга гол и след това да го турят в затвора, отколкото да се поддаде на желанието на една жена. В затвора той ще се прочуе като гадател и оттук Бог ще го извади и ще го въздигне в живота. В случая под думата „жена” разбирам всички лъжливи условия и възможности, от които човек се заблуждава и мисли, че може чрез тях да достигне високо положение. Условията и възможностите допринасят нещо на човека, но не могат да го направят щастлив. Само Божественото е в състояние да направи човека щастлив. Който може да използува условията и възможностите от гледището на Божествените закони, той може да постигне всичко, което душата му желае.

Следователно никой не може да уравновеси силите на налягането и напрежението; никой не може да се справи с условията и възможностите, ако не приложи закона на любовта като висш израз на разумността в човека. Любовта е изходна точка на разумния живот. Същевременно любовта дава свобода на човека. Който люби, той е свободен. Слушали сте да се говори в живота за сляпа събота, с която сравняват любовта на младите. В сляпата събота няма никаква любов. Сляпата събота подразбира безлюбието в света. Любов, която се явява и изчезва, не е истинска. Казано е, че любовта отпада. Отпада това, което не е съществено. Някъде в Писанието е казано: „Понеже не си устоял на първата си любов”. Преводът на този стих не е точен. Любовта не може да се дели на първа и втора. Една е любовта и то неизменна. Думата „устояване” в този стих означава „разбиране”. Значи стихът казва: „Понеже не си разбрал любовта”. В своите послания към коринтяните апостол Павел казва: „Любовта никога не отпада”. Това е вярното положение. Божията Любов никога не отпада. Любовта всякога издържа, но човек не издържа на любовта. Когато любовта посети човека, той се разширява и е готов да служи на себе си, на дома си, на обществото, на отечеството си, на пялото човечество, на Разумното начало в света, т.е. на Бога. Ако човек не служи на Великата Разумност в живота, на кого другиго ще служи? Служенето на Разумното начало включва служенето на всички. Докато служи само на себе си, човек живее в колиба. Щом служи на себе си и на ближния си, той живее в палат. Служи ли на себе си, на ближния си и на Бога, той живее в рая, във Великия свят. Къде искаш да живееш: в колиба, в палат или в рая? Това зависи от самия човек. Всеки сам определя мястото си за живеене. Навсякъде е добре, но в рая е за предпочитане. Какъв ученик искаш да бъдеш: ученик в отделенията, в гимназията или в университета? Навсякъде е добре, но университетът е за предпочитане. Отделенията са за гимназията, гимназията е за университета, а университетът е за живота. Дойде ли до силите на живота, човек се движи от налягането към напрежението, от напрежението към налягането и най-после от налягането и напрежението към разумния живот. Като се намери между двете течения на сили, между налягане и напрежение, той търси изходен път и го намира в разумния живот. Ето защо ние казваме, че налягането и напрежението водят човека към разумния живот. Като имате това предвид, не се колебайте, когато се намирате между външни и вътрешни мъчнотии и препятствия. Те са добър признак, че Божественото е близо до вас.

Казано е: „Които чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят”. Това значи, които чуят гласа на Божественото, на любовта, ще оживеят. Това подразбира, които чуят гласа на любовта, ще станат, ще оживеят и ще възкръснат. Който е станал, той обича себе си, т.е. едного, който е оживял, той обича мнозина – обществото; който е възкръснал, той обича всички. Божественият живот включва ставането, оживяването и възкресението. Той е живот на пълнота, на абсолютна проява на разумността в човека. В налягането и напрежението има поляризиране – добри и лоши условия, добри и лоши възможности. В разумния живот обаче никакви противоречия не съществуват, там царува пълна хармония и единство. Щом уравновеси влиянието на външните условия и на вътрешните възможности в себе си, човек вече влиза в областта на Божествения свят, който ръководи живота му. Само при това положение животът на човека се осмисля.

За да се справят с противоречията, в които са поставени, хората трябва да имат здрава мисъл. А здравата мисъл иде от светлината, която любовта носи в себе си. Под „любов” разбираме онова, което уравновесява човешките мисли, чувства и постъпки. Това, което не може да ги уравновеси, може да минава за любов, но е нещо друго. Когато човек не е озарен от лъчите на любовта, тогава мъдростта и истината не идват. Щом няма любов, и животът не идва в своята пълнота. Хората искат да живеят, но животът излиза от любовта. Днес хората не са свободни, понеже не са дошли до слугуването на любовта.

За да се поправи светът, човек трябва да обича – любовта трябва да го оживи. Без любовта всичко е мъртвило. Тя задоволява всички нужди, тя носи добри условия и възможности със себе си. Тя е мощният трансформатор на силите. При любовта от човека излиза особена светлина. Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел. Светлината на любовта е мека и приятна. Ако човек живее сто години при тази светлина, ще му се струва, че е живял една година. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце. Когато Мойсей слизал от планината, евреите не могли да издържат на светлината, която излизала от неговото лице. Те не могли да издържат светлината на любовта.

Това, от което съвременната култура се нуждае, е любовта. Дълго време човек трябва да се учи, за да разбере, какво е тя. Любовта, която хората имат, е любов на сълзи, страдания и разочарования. Това не е любовта, за която аз говоря. Аз говоря за любов, която носи живот, радост, безсмъртие. Хората не са щастливи, понеже не са турили за основа любовта. Ако хората обичат, няма да умрат. Аз говоря за любовта, която възкресява умрели, която въздига болни, която оживява замръзнали. Когато човекът на любовта мине край една суха почва, дето нищо не расте, всичко ще израсне. Човек, който е обезверен, обезнадежден, смутен от хиляди тревоги, безпокойства, не е ли такава суха почва? Хората още не са щедри. Като дойде любовта, тя ще ги научи на щедрост. Щедрост, която не произтича от любовта, е егоистична.

Любовта дава възможност на нашия ум да вижда великата красота в природата. Ние виждаме само грубата страна на природата, затова имаме изопачено понятие за нея. Природата има една красива страна, в която е достатъчно само да надзърне човек, за да разбере, че тя надминава приказките от хиляда и една нощ.

Висшите трептения на любовта пречистват човека. И в бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Тези висши трептения минават през тялото на онзи, който люби, и го пречистват и подмладяват.

Само чрез любовта човек се справя с налягането и напрежението и ги уравновесява и хармонизира.

Ако иска да се справи със страданията, които придружават живота му, човек трябва да има в себе си вечния огън и вечната светлина, изявление на Божественото в него.

Под думата „Бог”, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото битие. Тази Велика Разумност прониква цялото битие и действува отвън и отвътре. Тя прониква и в човека. Каквото е светлината за физическия свят, такова нещо е Великата Разумност за целия Космос, за цялото битие. И слепият, и онзи, на когото очите са отворени, се движат в тази светлина, но слепият не я вижда, а вярва, че тя съществува. Онзи, на когото очите са отворени и вижда, живее съзнателно в нея. Който има отворени очи, той вижда промените, които стават в природата, но не трябва да се заблуждава от тях. Той трябва да знае, че в тези промени се изявява конечната и безконечната цел на Великата Разумност. В тези промени именно се вижда величието и красотата на Цялото. Когато се постигне крайната цел, всички неща в живота се оправдават. Тогава неразбраните неща стават разбрани, скърбите се превръщат в радост. Крайната цел – това е съвършенство в живота. Съвършенството пък е въпрос на далечното бъдеще, вечен идеал, към който човешката душа се стреми.

Съвършенството е бъдещият живот на човека. Какъв е тогава настоящият? Настоящият живот е пълен със страдания и радости. Какво представлява страданието: налягане или напрежение? Болестите причиняват страдания, здравето – радости. Когато става въпрос за болести, хората не искат да слушат. Те искат да се освободят от болести и страдания, но не знаят как. Всяка болест причинява физически и морални страдания. Запример, ако човек стъпи с бос крак на дребни стъкла от някое счупено шише и набоде крака си, той страда. Ако не е видял стъклата, на които е стъпил, той няма да знае причината за страданието си. Ако ги е видял, той знае, защо страда. Понякога човек знае причините за болестите и страданията, на които се натъква, а понякога не знае. Обаче, знае или не знае, някога той може сам да си помогне, а някога не може. Разумният човек всякога може да си помогне. Като види, че е набол крака си на дребни частици стъкло, той внимателно ги изважда, стопява ги на огъня и възстановява счупената форма. Ако ги хвърли на земята, без да ги стопи, той излага другите хора на същата опасност. Не хвърляйте счупените стъкла от шишетата там, дето минават хора. Дребните частици от стъклото не са нищо друго освен погрешките на хората, направени при налягането и напрежението. Не изнасяйте погрешките си пред хората да не се набодат на тях и да страдат. Съберете ги на едно място, стопете ги на огъня и направете от тях нови форми за ново съдържание. Като ги продадете, вие ще получите такава сума, с която ще задоволите своите нужди. Щом знаете цената на погрешките, не се възмущавайте от тях, но ги съберете на едно място, стопете ги, създайте нови форми и вложете в тях нов живот. Новият живот изисква нови, чисти, здрави форми. Не мислете за счупените шишета, но ги претопявайте. Не мислете за направените погрешки, но ги изправяйте.

Една благородна мома разправяла, че изгубила благоприятните условия и възможности в живота си, вследствие на което не се оженила и останала стара мома според разбиранията на сегашните хора. Тя имала десет души кандидати, но всички изпуснала и днес останала сама в живота си. Тя попитала един умен човек за своето положение и той й казал: „Ако беше се оженила за едного от тях, щеше да го направиш нещастен, но и ти щеше да бъдеш нещастна. Провидението е допуснало това, което стана с тебе. Сега тези момци стоят като идеал в твоя ум и ти се ползуваш от техните добродетели. Физически ти не си се свързала с никого от тях, но духовно те са в тебе. А ти съжаляваш, че не си ги задържала. Не можеш да ги задържиш. Десетте момци са десет ангела, които са дошли от невидимия свят да те посетят и са се върнали горе. Те ти помагат. Един ден тия кандидати пак ще се върнат при тебе. Ти си щастлива, но гледаш нещата отблизо и затова не разбираш положението, в което се намираш. Дните си минават, но пак ще се върнат.”

Добре е човек да си спомня за младините си, когато е обичал, но да не съжалява, да не мисли, че е изгубил нещо. В това, което той мисли, че е изгубил, се крие неговото щастие, както и щастието на неговите ближни. Но той никога не трябва да губи любовта си. Любовта трябва да се разраства в него, да се разширява непреривно и да се приближава до великата всеобемаща любов. Добре е човек да чете и препрочита писмата си, писани в младостта. Отлични писма се пишат тогава. Подир женитбата се пишат други писма – със задължения. Първите писма са пълни с радост и надежда. Те са светли, проникнати от лъчите на любовта. После писмата се пишат с червено, а най-после с черно. Сегашните хора пишат писмата си с черно мастило, а бъдещите хора ще ги пишат със собствената си кръв. Две-три думи ще напишат, но с мастило от своята кръв. Как пише човек писмата си – с черно, с червено мастило или с мастилото на любовта, това са символи, на които трябва да се разбира вътрешният смисъл.

Изучавайте живота с всички негови прояви. Животът е наука. Че някой се влюбил или разочаровал, изгубил нещо или спечелил – това е цяла наука. Докато огънят в човека гори, той трябва да се радва и да благодари. Изгасне ли този огън, той се принуждава да го търси отвън, както земята търси светлината и топлината на слънцето. Които не разбират цената на чувствата, искат да се освободят от тях. Чувствата дават топлина на организма. Без чувства човек е осъден на замръзване. По-добре е човек да прави погрешки, отколкото да се замрази. И замръзването има добра страна – болестите не се развиват. За предпочитане е живот със страдания, отколкото заледяване, в което няма страдания. Външното налягане причинява заледяване, а напрежението е свързано с топлината. Каквото и да прави, човек трябва да мине през налягането, т.е. външните условия и вътрешните възможности. Така ще изучи той и трите свята: физическия, духовния и Божествения. Като се запознае с тия светове, той ще разбере двете велики заповеди: „Да възлюбиш Бога и да възлюбиш ближния си.”.

Казано е, че животът е изкуство. И музиката е изкуство. Следователно между музиката и пътя на човешката душа в живота има известна аналогия. В този смисъл напрежението в живота отговаря на тона до, движението – на тона ре, постижението – на тона ми, придобиването – на тона фа, цъфтенето – на тона сол, развитието – на тона ла, добруването – на тона си. Това са фази на живота, през които минава човешката душа в своя възходящ път.

Понеже се спряхме върху музиката в живота, ще вземем следната песен:

Мога да кажа, че слънцето утре ще изгрей и на земята лицето ще огрей. Топлина то ще внесе за всичко, що расте.

Грей, мощно слънце, да учим ний добре!

Всичко разумно ще стане и на работа ще се хване.

Грей мощно слънце, да учим ний добре!

Тази песен е създадена по трите закона: налягане, напрежение и разумност. Преди да изгрее слънцето в човешкото съзнание, човек живее между налягането и напрежението и не може да ги уравновеси и хармонизира. Изгрее ли слънцето в неговото съзнание, т.е. Разумното в света, той лесно се справя с налягането и напрежението. Щом се справи с противодействуващите сили в себе си, човек проявява вече своите творчески сили и се предава на съзнателна, разумна работа. За да постигне това, човек трябва да учи, да придобие Божественото знание. В работата върху себе си младият да не остарява, старият да се подмладява, глупавият да поумнява, а разумният непрестанно да работи, да служи на Цялото и на Неговите части.

Гореизложените закони се прилагат към индивида, семейството, обществото, народа и цялото човечество. Те работят навсякъде – в живота и в природата. В днешната епоха на индивидуализъм отделните индивиди и народи са премного откъснати един от друг. Всеки от тях живее за себе си, преследва свои лични цели и интереси.Днес, както отделните индивиди, тъй и обществата и народите, се намират под голямо налягане и напрежение, в трудни условия и възможности, но не могат да се справят с тях и да ги уравновесят. Ето защо те изпадат в големи противоречия и безизходност. Това показва, че трябва да се влее нова, жива струя както в индивидуалния, тъй и в обществения и в международния живот. И тази струя се е вляла вече в живота. Тя носи правилни отношения на частите към Цялото. Нима клетките и органите на човешкия организъм биха могли правилно да функционират, ако се изолират и индивидуализират, ако се откъснат от целия организъм? Също така и отделните индивиди, общества и народи трябва да се осъзнаят като части на едно велико цяло, като части на човешкия организъм, за да внесат коренна промяна във формите на живота. Всяка част трябва да осъзнае, че преуспяването и благоденствието й се крие в преуспяването и благоденствието на целия организъм. Това е новото разбиране. Това е слънцето, което изгрява днес в човешкото съзнание. Това е новата вълна, която е започнала да действува в живота, и тя се чувствува вече все по-мощно във всички области на живота. Тя ще залее всички общества и народи и ще изгради основите на красивия, разумния и хармоничен живот на земята.

Сега човечеството е в завоя между две култури, между две епохи. Иде една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които хората са живели досега, ще бъдат преобразени. От днешните форми на живота ще се родят новата земя и новото небе. И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се жертвува за своя брат при всички условия. И братът може да се жертвува за своята сестра при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота и ако те нямат топлина, светлина и влага, какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Топлината отговаря на любовта, светлината – на правата мисъл, а влагата – на силите в живота.

Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, дето съществата се обичат и живеят едно за друго. При новото разбиране на живота човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Новото съзнание, новото разбиране ще внесе коренно преобразование в целия строй на живота. Тогава ще се даде ново направление и на труда. Подтикът при новите форми на труда ще бъде любовта.

Бъдещето, което иде, е светло. Засега обаче човечеството минава през една тъмна зона. Новата епоха, която иде, можем да наречем епоха на възкресението. Възкресението не е нищо друго освен оживяване на съзнанието на всички хора от Божествената любов.

В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина.

Остава едно: всеки да прилага така, както разбира, че е най-добре. Това е негово свещено право.

Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото пристъпва към земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света.

16 лекция на Учителя, държана на 17 януари 1940 г., сряда, 5 часа сутринта, София, Изгрев.

Тази лекция е преработена от Учителя и издадена през 1941 г. (б. р.).