Разлика между версии на „Божественият център“

Текуща версия към 23:35, 18 март 2012

Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Божественият център, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.

същата лекция може да се прочете в КНИГА: Наука за живота, изд. София, 1999 г.

БОЖЕСТВЕНИЯТ ЦЕНТЪР

„ Отче наш "

„Венир Бенир"

Имате ли някаква тема зададена?

Пишете върху темата: „Ползата от човешките косми ".

Космите, понеже са тънки, се огъват лесно. Ако бяха дебели като кросно, не зная дали щяха да се огъват. Седите и мислите защо някои хора са щастливи. Върви им, късметлии са, пък вие сте без късмет, нямате късмет. Не можете да си обясните защо е така.

Имате като идея една точка - точката А - тук, на дъската. Сама по себе си тази точка какво представлява? Някъде имате друга точка В. Имате точката С. Тези точки ви се виждат разхвърляни в пространството. Слънцето е една точка. Земята е друга точка. Месечината е трета точка. Вас не ви интересува какво е положението на слънцето. Вие седите и гледате наблизо защо не ви вървят работите. Има вярващи, които казват: „Ще вярваме в Бога, за да ни вървят работите." Но с вярата не им върви. На болния човек, каквото ядене да дадете, не му е сладко. На здравия човек, каквото ядене да дадете, му е сладко. Болният е богат човек, има всичко на разположение, има хубав апартамент, хубави столове, покривки. Има дрехи, цилиндър. Цилиндърът не помага. Къщата не помага. Нищо не помага. Бедният къща няма, цилиндър няма, но той като яде, сладко му е. Значи хубавото ядене не зависи от външната обстановка, която човек има. Тази аналогия трябва да се преведе. Аналогиите са метод на един отвлечен свят. Духовният свят е много отвлечен. Вие засягате щастието. Но отвлечена работа е щастието. Седите и сте неразположени. Казвате: „Този човек ми е неприятен, онзи ми е неприятен." Излезете вън, времето е неприятно. Дойдете при някое цвете, неприятно ви е, понеже уханието не е силно, не е в хармония с вас. Един певец, ако ходи да мирише цветята, ще си развали гласа. Понякога правят мечешка услуга на певците. Като има концерт, поднасят им цветя, които развалят гласа. Не бива да се дават цветя на концерти. Когато се дава концерт, цветята да бъдат отвън. И когато един човек в света иска да служи на Бога, такива цветя не му трябват.

Вземете една игла. Кое е важното в иглата? - Бодът ли е важен или ушите са важни? - И двете са важни. Ако се премахнат ушите, тази игла не струва, ако се премахне бодът, пак не струва. Значи едновременно и ушите, и бодът трябват. Тогава къде е тази игла? Човек има такава игла, с която постоянно шие. Ушите на тази игла са човешките уши. Бодът на тази игла е човешкият език. Без език може ли да се изкаже нещо? Ако зная как да го изкажа, бодът ще мине. Ако не, този ще бодне, онзи ще бодне. Тази игла е на място да върши работа. Иска ли някой добре да говори, той трябва да шие хубаво. Щом не знаеш да шиеш, ще бодеш само. Всеки си носи по една игла с уши и с бод.

Вие образувате една линия СВ. Това не е хармоничен живот, понеже отношенията не са прави. DВ е по-дълга, отколкото линията СВ. Значи тези линии не са равни. DВ не е равна на СВ. Двама души вървят по пътя. Ако на единия турите по-голям товар, на другия по-малък, ще се изгуби туй равновесие. Значи на двамата души в пътя, ако увеличите товара им, веднага ще се измени отношението им, ще се намали бързината и ще се увеличи недоволството. Ако започнете да отнемате от тази тежест, постепенно бързината ще се увеличи, а и разположението в тях ще се увеличи. Понякога вие искате да бъдете богати. Богатството е голям товар. Вие искате да имате 500 хиляди, 600 хиляди, няколко милиона. Знаете ли какъв товар е това? Всичките богати хора са неразположени. Все от нещо ще са недоволни. Други казват: „Защо ни е туй богатство?" Богатството ви трябва, но какво богатство? Богатият човек в даден случай може да употреби своето богатство както трябва.

В математиката се казва: Между две точки може да се тегли една права линия. Това е вярно, само когато са в статическо положение. Между две статически точки може да се прекара само една статическа права, но ако тия точки са в движение, може да се прекарат много прави. Правата линия - това е отношение. Не може да има права линия между двама души, ако на тия хора умът и сърцето не действат в хармония. Двама души не може да се разберат, ако и на двамата умът и сърцето не са нагласени на една вълна. Някой казва: „Ние не можем да живеем." Причината къде е? - Причината може да бъде или в ума, или в сърцето. Може да бъде само в единия, може да бъде и в двамата. Значи от дисхармонията на два ума произтича един резултат. Ако твоят приятел не е умен, той, без да иска, ще ти причини вреда. Ако твоят приятел няма благородно сърце, без да иска, непременно пак ще ти причини някаква пакост. Не мислете, че всяка погрешка, която се прави, е умишлена. Някой път погрешките стават неумишлено.

Сега вие живеете, дошли сте в света да учите. Нямате съзнанието да учите, а искате да бъдете щастливи. Но щастието е последен резултат. Ученикът може да бъде щастлив само тогава, когато завърши гимназия с отлична диплома. Един архитект е щастлив, когато завърши добре своята работа. Един художник е щастлив, когато завърши своята картина. Един цигулар - когато свири добре на концерта, който дава. Всякога, когато завършите една работа успешно, ще бъдете щастливи. Много хора искат да бъдат щастливи, без да са завършили някоя работа.

Всеки един от вас иска да бъде красив. Хубаво нещо е човек да бъде красив, но ако вие не знаете да употребите тази красота, тя ще ви създаде най-големите неприятности. В един дом, ако жената е красива и мъжът е красив, ще си създадат големи неприятности. Светът ще им се радва, а те вътре, като не разбират защо им е красотата, ще станат нещастни. Сега, за да направим работата ясна, ще ви приведа в какво седи опасността.

Аз представям красотата като две свещи, които горят вкъщи. Двете свещи горят хубаво. Аз ги нося из къщата и осветявам с тях навред. Но тези свещи не са безопасни. Представете си, че във вашата къща има взривни вещества. Вие ходите с вашите свещи близо до тия взривни вещества. Ако вие доближите вашата красива свещ до някое взривно вещество, какво ще стане? Красивите хора са горящи свещи. Не трябва да се допират до барута. Къде е погрешката? Погрешката не е в горящата свещ, не е и в барута, погрешката е, че между барута и свещта има караница. Щом като дойде, барутът казва: „Аз искам да бъда като тебе." И става по-силен. Барутът не може да бъде светъл като свещта, той ще направи една далавера. Вие знаете какво нещо е далавера. Една паница падне на земята, счупи се, това е далавера. Тези обяснения ще ги имате предвид. В съвременната геометрия измерват разни пространства. Геометрията трябва да се приложи в думите. Вие трябва да знаете къде да сложите една дума. За пример вие говорите за любов, но къде трябва да изговаряте тази дума и как, не мислите. Имаш да даваш на някой човек. Ти се намираш при неблагоприятни условия. Говориш за любов. Този човек започне да те подозира, ти казваш, че има Божия любов. Понеже имаш да даваш, има Божия Любов. Той казва: „Плати ми, че тогава любовта ще дойде." Ти казваш: „Не прилагаш Любовта." Започвате двамата да спорите. Понеже имаш да даваш, ти говориш за Божията Любов. Понеже Любовта намалява дълговете Той пък казва: „Аз не вярвам в любов, която намалява ценностите на дълга." Който има да взема, казва така, а който има да дава, казва: „Аз не вярвам в любов, която увеличава дълга." Онзи иска да вземе и лихвите от парите, затова казва: „Вярвам в любов, която увеличава." Другият казва: „Вярвам в любов, която намалява." Питам: Коя любов е права - която увеличава или която намалява? Ако е болка, аз вярвам в любовта, която намалява болката. Единият казва така: „Ако е за ядене, вярвам в любовта, която увеличава." Ако ти дадат малко ядене като на пчелата, ти вярваш в любовта, която увеличава яденето. Това са ред разсъждения. Кое е хубавото. Добре, сега да разгледаме тия елементарни работи в геометрията. Имате три точки: л. б. ю. В света, в който живеете, всяка буква е динамична. Ако знаете къде да я поставите, добре ще бъде. Всяка буква има свой смисъл. В писането на писма, в разположението на буквите има цяла магия. Как ще ги напишете, едро ли, ситно ли, свързано ли, надолу ли, нагоре ли, надясно ли, наляво ли, всичко има голямо значение. Един добър човек пише б по един начин, лошият пише б по друг начин. Умният човек пише б по един начин, глупавият го пише по друг начин. Каквото качество има човек, предава го. Има известна кривина в характера си, предава я на писането, без да знае. На това е обоснована графологията. Хората започват да пишат една линия, но не я пишат по еднакъв начин. Някой започва да пише тънко и после надебелява. Има хора, които започват мекичко и свършват твърдичко. Има други, които започват твърдо, а свършват меко. Кое е сега по-хубаво: да започнеш твърдичко и мекичко да свършиш или да започнеш мекичко и твърдичко да свършиш? То е вече по избор. На туй се обуславя характерът. Грозно, разхвърляно, зацапано писмо говори за психологията на човека. Дали ще е грозно или красиво писмото, всичко се обуславя от строежа на мозъка. Човек прави всичко според това как е устроен мозъкът му. Човек прави всичко според това как е устроено сърцето му и според това как е построено тялото му. Той трябва да се учи. Някои пишат по подражание. Има известни правила за писане, които може да изучавате. Препоръчвам буквите да се пишат валчести [ръкописна буква]. Някои ги пишат тесни [ръкописни букви].

Много хора бързат, искат да станат добри. Че доброто с бързане не става. За доброто са нужни хиляди години. Не само да се свърши една картина, но да е хубаво нарисувана. Може да свършвате всеки ден по една картина, а може в годината едва да свършите една картина. Зависи как е нарисувана тази картина. Хубаво свършената работа има цена.

Когато се молите, не може да употребявате празни думи. Отивате при Бога, ще мислите и ще употребите смислени думи. Казвате: „Господи, аз съм много натясно, това нямам, онова нямам. Говорите, говорите, след това няма ни глас, ни слушане. Имаше 400 души пророци, които викаха към своите богове, биха се, молиха се, пъшкаха, тия богове не отговориха. Един пророк се смееше: „Викайте повечко, може да спят. Големи хора са, занимават се с разни работи, но вие викайте." Но Илия направи много кратка молитва и изведнъж гласът му се чу. Илия знаеше как да говори. А онези, Вааловите и Ахавовите пророци, не знаеха как да се молят. Следователно този триъгълник е Ахавов. Илия е центърът А. Тогава всички радиуси излизат от А. Всяка енергия, която човек има в своя ум, всяка енергия, която има в своето сърце и всяка енергия, която има в тялото, всяка умствена и всяка телесна енергия трябва да мине през Божествения център. Този център хармонизира всичките неща. Когато говорим за Любовта към Бога, ние разбираме, че всичките мисли, всичките желания, силите на нашите желания, на нашите мисли и на нашите постъпки трябва да минат към Божествения център. Тогава се осъществяват желанията, които имаме. Когато някой път вие говорите, хората постоянно правят деления. Щом се съединят, ще започнат да минават отгоре, ще започнат да се подмладяват, да се възкресяват, да забогатяват. Сега може да кажете: „Ние тези работи ги знаем."

Всички знаете да пеете и аз зная да пея. Но ако пея на някой умрял човек и той оживее, тогава чак мога да кажа, че пея добре. Много хубави примери са дадени. Ако един отличен певец може да насърчи отчаяния, той наистина е певец. Такъв певец може да направи добро комуто и да е. Но ако не знаете да пеете, вие може да се спрете при някого, може да имате много голямо желание да направите добро, но няма да знаете как да го направите. Певецът може да се спре при един беден и да му напълни паничката. От миналите поколения са наследени много работи, които трябва да се изчистят. Ние мязаме на съвременните домакини, които чистят домовете. Аз съм ходил в много домове и съм виждал как жената взела метлата и мете. Казвам: Какво правиш? - „Чистя къщата." Аз виждам милиони прашинки из въздуха, виждам как тя е очистила къщата - всичкият прах стои във въздуха. Бих предпочел да вляза в една стая, където не е мела домакинята, отколкото да мете, че тогава да вляза. Понякога вие правите същата погрешка. Метете салона тук, да се очисти. Идват някои и метат салона. По-добре, каквото има, да седи на пода, че като излязат всичките, тогава да се очисти, да се мете. В скоро метен салон не влизайте. Сега аз привеждам принципите, които трябва да действат. Казвате: „Да направим реформа в света." Там, дето се прави реформа, не отивайте. В новосъградена къща не влизайте да живеете. Любовта, която изтича от сърцата на хората, е за тях. Любовта, която изтича от твоето сърце, е за тебе. Ако ти не можеш да уповаваш на своята любов, а уповаваш на любовта на другите хора, то е вече в системата на Ахавовите пророци. Всеки пее за себе си. А пее за себе си, С пее за себе си и Д пее за себе си. Ако твоята любов е свързана с Божествения център, тя е за тебе. Тя, като минава през този център, минава и през другите центрове, тя е на място. Щом минава през другите центрове, но не минава през Божествения, не е на място.

Първото нещо: всякога трябва да чувстваш в себе си, че твоята мисъл минава през Божествения център. Съзнание трябва да има. Подложете вашата любов на опит. Сега не искам да ви кажа, че вие нямате любов. Всички недоразумения в света произтичат все от любов. Мога да нарека любовта най-големият скандалджия, който съществува в света. Няма друга сила в света, която да произвежда повече скандали от любовта. Всички все за любовта говорят, но тя е Ахавовата любов, Вааловата любов. Сега не взимайте работите лично. Най-първо, да кажем, виждате, че хората не ви обичат. Има някаква причина. Причината може да е или във вашия ум, или във вашето сърце, или във вашето тяло. Допуснете, че вие не си миете устата. Онези, които ядат месо, а и от друга храна оставят частици между зъбите, които гният, и устата мирише. Постоянно трябва да се почистват устата, да не мирише, за да не се отдалечават хората от вас. Коя е причината, че устата мирише? - Които ядат месо, обикновено те повече миришат. Сега тези, които ядат месо, имат клечици, да си чистят зъбите. Кое е по-хубаво? - Месото с клечици да го чистиш или хич да го не ядеш. Ако го ядеш, ще има клечици, ако не искаш клечки, не яж месо. Коя е месната храна? - Ти кажеш една обидна дума - това е месна храна. Ако думата ти е сладка, това е вегетарианска, плодна храна. Някой казва: „Аз съм вегетарианец." Вегетарианството, плодоядството е в трите свята: в духовния свят, в Божествения и във физическия. И в Божествения свят има месце. Мислите ли, че когато искате да накажете един човек от чисто Божествено гледище, това не е месна храна.

Аз съм слушал мнозина да казват: „Дали ще се познаваме в невидимия свят?" Ако мислите не минават през центъра, познанство не може да има. В любовта познанство може да има в три отношения. Може да има познанство, но през центъра А трябва да минат вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки. Тогава с когото и да е в света може да се запознаете. То е най-лесната работа. Всеки един от вас трябва да прави опити. Заболи ви кракът, нарушили сте Божествения център. Неразположени сте, нарушили сте Божествения център. Седнете да ядете, бързате, не се молите, не благодарите на Бога за яденето, тогава ще намерите причина, че не е хубаво сготвено, че това няма, онова няма, масло няма, че нагорчава нещо яденето, ще се скарате на жена си, че не знае да готви. Дотегнало ви е всичко, неразположени сте. Направят ви обуща, стискат ви някъде нахокате обущаря. Според мен, сами си правете обуща. Искате ли удобни обуща, сами си ги направете. Щом ги правят хората, неудобни ще са. Искате хубави дрехи, сами си ги ушийте. В Божествения свят е тъй. Ако очаквате хората да ви облекат, все ще сте недоволни. Вие ще създадете своя мисъл, хубаво ще се облечете. Ако се облечете в чужди мисли, желания и постъпки, няма да сте доволни. Българинът казва: „Чуждото и на Великден се взима". Сега се учете обущата сами да си правите. Всеки човек, за да бъде майстор на обуща, той трябва да е свършил в училището на добродетелта. Науката на добродетелта трябва да е изучавал, тогава ще направи обуща. Ако иска да носи хубави ръкавици, трябва да е свършил училището на правдата. Това са иносказателни работи.

Вие сега искате други да ви шият дрехите. Тук преди Великден една сестра си купила плат, доста хубав плат, избрала си син цвят, небесен цвят и търси някой да й ушие роклята. Рекох й: Доста шивачки има, които разбират. Тя избрала една сестра, която й обещала да й скрои и да й ушие роклята. Обещала й в понеделник да е готова, понеделник не става, обещала вторник и вторник не става. Сряда нещо неразположена била. После й казват, че тя заминала за провинцията. Тя й казала, че ще направи дрехата, но не я направила. Рекох й: Седнете сама да си я ушиете. Казва: „Не зная." Сега вие се интересувате, коя е тази сестра. Всеки един от вас има някоя работа, която иска други да му я свършат. Аз зная сега защо не й е ушита дрехата. Тази сестра, шивачката, е ангажирана от друга млада сестра, която знае да говори сладко, има по-сладък език. Захваща нейната дрешка да шие. И другата се отнася добре, но не знае къде да бутне сърцето й. Тя е готова да свърши работата на едната, на онази казва: „Ако ми остане време, ще ти направя дрехата." Това е Ахавова работа. Важното е, че вие искате да ви се ушие хубава дреха. Виждам, че на тази сестра, която шие, много е хубава долната част на челото й. Харесвам челото й, характерът й е толкова хубав, че тя много хубаво шие. Има и други сестри шивачки.

Шивачките ги познавам по челото. Като видя челото й, зная добра шивачка ли е или не. И певците ги познавам. Като видя певеца, зная вече дали ще пее хубаво. И цигуларя като видя, и него зная дали ще свири или не. Като срещна някой говорител, и него зная дали ще говори вярно или не. Тогава взимам дистанция, ако ще говори силно, надалеч заставам; ако ще ми говори тихо, приближавам се при него. По радиото ще си го нагласите - силно ли да говори или тихо. Има една пружинка, която като завъртите, гласът се намалява. Някъде се усилва, нагажда се.

Казвам: Онова, което нагажда човешката мисъл, то е законът за Любовта. Да нагласиш тази мисъл да функционира, както Любовта изисква. Искаш да проявиш своите чувства, пак ще ги нагласиш според закона на Любовта. Искаш да постъпваш добре, всякога ще нагласяваш. Ако знаеш как да прекараш своята мисъл през средата на Божествената Любов, ако знаеш да прекараш своите чувства през тази Божествена среда, всичко ще бъде добре. Някой път чувам някой да казва: „Аз искам да живея." Аз задавам въпроса тъй: Искаш да живееш за кого? За кого може да живеете в света? Ако за себе си само живеете, вие ще влезете в едно стълкновение. Ако живеете за Божественото, то е животът. Божественото е същината. Туй, което търсите в себе си, е щастието. Вие търсите щастието. Но щастието е в Божественото във вас. Вие търсите светлите мисли. Тия светли мисли са в Божествената Любов. Каквото и да търсите в света, вие ще го намерите само в тоя Божествен порядък на нещата. Той е вътре у вас. Щом го намерите, първото нещо е, че ще почувствате един мир в себе си, една радост, една светлина. Може да бъдете на умиране, ако го намерите, ще оживеете. Един човек, даже като умира, като му дам онзи основен тон да разбере живота, няма да умре. Хората умират от безлюбие. Всичките хора умират от малко любов. Ако един човек умре и вие го обичате, той ще се съживи. Аз съм ви дал онзи пример за онази богата американка, мъжът на която бил красив. И тя била красива, разболяла се, вика мъжът й 12 души лекари да я гледат, констатират какво е заболяването и казват, че жената след 24 часа ще свърши. Обичал той своята възлюблена, отива със сълзи на очи и й казва: „Лекарите констатираха, че след 24 часа ще умреш." Тя го гледа и казва: „Това е Волята Божия, но от тебе искам да ми дадеш едно обещание." Той бил доста умен и казва: „Ако е нещо, което мога да изпълня, ще го изпълня, но може да искаш нещо, което не мога да изпълня. Да видя мога ли да изпълня твоето желание и тогава ще обещая." Тя казва: „Искам, аз като умра, ти да се не жениш." - „Виж, да ти кажа, не искам да те лъжа, това не мога да направя." -„Тогава аз няма да умра."

Дългият живот и щастливият живот зависят от онзи стимул - Бог, Който живее в нас. Първо хората, като се отдалечиха от Бога, умряха и умряха по единствената причина, че се отдалечиха от Любовта, отдалечиха се от Бога. Преди Адам да съгреши, Господ го учеше сутрин, а пък като съгреши, дойде надвечер и потърси Адам. Целият ден Господ го търси. Адам казва: „Чух гласа ти, но се убоях." Господ не е вътре, а отвън. Щом Господ те търси вечерно време, ти си ял от забранения плод, тебе не те очаква нещо хубаво. Щом Господ ти говори вечерно време, Той те очаква да излезеш извън рая. Сега във вас се заражда мисълта: „Ние от кои сме? - Ние искаме да се върнем." Говоря сега за същността на живота, как трябва да се живее. Писано е в Евангелието: „Да се възлюбим едни други." Знаете ли каква наука е да залюбите един човек? - Най-първо трябва да имате понятие за неговия ум, да има връзка между неговия ум и вашия, да има връзка и между неговото сърце и вашето и такава връзка е правилна. Аз намирам, че човекът, който ви обича, никога не трябва да ви мисли зло. Един млад брат наскоро идва при мене да ми разправя своя опитност. Доста искрен беше. Казва: „В мене има нещо хубаво, дълбоко, проникновено, но съм наследил нещо от майка си, такава една сприхавост, една заядливост. Заядлив съм, искам да ухапя, после се разкайвам, но след като съм го направил. Това е една черта на майка ми. Усещам добре какво трябва да направя. Щом започна да говоря, ни най-малко не говоря това, което чувствам в себе си, но ще кажа туй, което не е." Аз рекох: От моето гледище ти си построен по закона на принципите и в тебе те преодоляват. Ти живееш във фактите. Всичките хора живеят във фактите. Фактът е една истина, която нито се доказва, нито се опровергава. Това е един факт, то е физическият свят. Всичките спорове произтичат от благата, които са на земята. А недоразуменията произтичат от закона. При закона отиваш да определиш тия факти. Законът трябва да определи. Има ли някой да ти дава, колко трябва да ти плати? Или ако имаш да вземаш, колко да вземеш? Най-после дойдеш до закона на принципите. Казвам: Всичките хора да се справят с фактите. Какво трябва да се прави с тях?

Да кажем, имаш да вземаш пари от десет души. Ти трябва да постъпиш като онзи стар българин на 85 години, който се разболява и отива в другия свят. Връща се той и след три дена казва: „Синко, тъй както съм живял досега, не трябва да се живее. Дайте тефтерите." Взема ги и ги хвърля в огъня. Ново трябва, старото да се изгори. Та когато един тръгне в новото учение, трябва да вземе старите тефтери в огъня да ги изхвърли. Да вземе нови тефтери в новото. Сега целият свят страда от старите тефтери. Англичаните, германците държат старите тефтери. Французите, русите, българите - всички държат старите тефтери. Казват: „Какъв порядък". Всичкият порядък в огъня. Тогава да се тури в действие порядъкът на Божествената любов, порядъкът на Божествената мъдрост и порядъкът на Божествената Истина. Всеки един от вас може да направи това.

Казвам: Вие сте направили погрешка в света. Нарочно е допусната от природата, за да се покаже колко сте силен. Човешката воля, силата на човешката воля се познава само в погрешките. Ако човек може да направи погрешки и да ги изправи, той е силен човек. Ако ще прави погрешки и не ги изправя, той е силен в правенето, а слаб в изправянето. Трябва да бъдете силни да направите погрешка, но да бъдете и силни да я изправите. Тогава сте силен човек. Всички тия придобити навици, които имате, всичко туй трябва да го изправите. Силни хора ще бъдете. Ако искате да се раждате в погрешките на света, вашата воля не може да се развие. Ако беше така, Бог не би допуснал погрешката в рая. Бог допусна погрешката в рая, за да се яви силата. Съвременните хора ще бъдат по-добри, отколкото беше Адам в рая, дори по-добри от Адам, преди да беше съгрешил.

Та сега ви предстои работа, една задача имате да развиете. Как ще приложите Любовта. Любовта всеки прилага. Виждам онази птичка носи червейчета за своите малки дечица и така, докато ги отгледа, от любов ще им носи всеки ден храна. Говорим, че човешката любов е идеална. Идеална е и любовта на птиците. Какво извършва една майка повече от една птичка? Даже някой път виждаме, че птичките са много по-внимателни към своите деца, отколкото хората. Едно дете на птиците, като поотрасне, пущат го само, а едно дете на хората и на 21 години като стане, не се грижи за себе си, ами изисква - ще се кара, ще се сърди. При птичките и майката, и децата, и бащата тръгнат заедно. Няма да се карат. В човешкия порядък синът или дъщерята и след 21 година очакват баща им да даде нещо. Малките птиченца от 1-2 месеца не очакват повече от майка си. След 3 месеца тръгнат сами и казват: „Разбрахме работата." И си помагат.

Сега се изисква Божественото, което е у нас, да го приложим. Бог е, Който действа в нас, и Той винаги ни съдейства, когато искаме да направим едно добро. Оженят се двама млади, той обича своята другарка, тя го пита: „Харесваш ли яденето?" Тя го пресолила. „Малко повечко солчица си турила, не се безпокой, вторият път ще туриш по-малко сол." Лошо ли е, че в яденето има малко сол? Защо именно, като се тури много сол в яденето, е престъпление, и като се тури малко масло, пак е престъпление? Като се тури много масло, е добре. Като се тури много сол в яденето, не е добре, защо е така? Това са наши понятия. Ако се тури много сол в яденето, тази сол не може да се асимилира, следователно произвежда една реакция. Ако ядеш солено, ще пиеш много вода. Тази вода ще спре процеса на храносмилането и затова е разумно, колкото се може по-малко сол да се тури, за да стане яденето хубаво. Малко сол се изисква. Многото сол е наше понятие. Малко сол се изисква. Тази сол е необходима само колкото да произведе вътре една правилна реакция. Солта в човешката мисъл е един малък подтик. Трябва да се даде на човешката мисъл един подтик, мисълта да работи сама за себе си. Солта в чувствата пак ще действа по същия начин, като един малък подтик, като един стимул. Някой търси да се стимулира. Не търси стимул. Ако се стимулираш, ще дойде обратна реакция.

Казвам: Всичките ни мисли, желания, постъпки и енергии трябва да минат през Божествения център на Любовта. Тогава всичко в света се поправя. Трябва да мислим, да прекараме мислите през Божествения свят. И тогава тази мисъл да се върне към нас. Да прекараме нашите чувства през Божествения център и тогава да се върнат, да прекараме и постъпките си и тогава да се върнат. Само тогава ще почувстваме, че в живота има вътрешен смисъл.

Един добър пример: Гледам две деца - едното държи две ябълки. То се похвали на другото дете, но му даде едната ябълка. Умно дете е това. Искам и вие да дадете вашите ябълки.

„Добрата молитва "

31 лекция на Учителя, държана на 1 май, 1940 г., София, Изгрев.