Разлика между версии на „За тяхното неверство“

Версия от 06:57, 10 февруари 2009

За тяхното неверство

„И чудеше се за тяхното неверство.*)

В света съществува един странен път, пр^з който минават хората. Той е пътт на крайните противоречия. Цялата съвременна философия е построена върху противоречията. Днес не може да срещнете двама философи, които мис-ляг еднакво. Днес не може да намерите двама обикновени хора, които мислят еднакво. Когато хората мислят различно, това представлява известна красота, и то главно за мъдреца, за разумния човек; за обикновения човек, който не разбира Божиите закони, това различие в мисли-1е, в възгледите на хората, представлява голема изненада. В физическия свет се забелезват големи промени, които стават главно външно, а не вътрешно. Например, срещате днес един човек обезсърдчен, отчаян, който казва: нищо нема да излезе от мене, за нищо не съм спо« собен. Не се минава много време, и вие виждате» че този човек се проявява в живота как) ви-ден учен. И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърдче-ние и отчаяние и си казва: колко съм се лъгал! Друг някой пък си въобразява, че ще стане голяма величина, а в същност от него нищо не излиза. И той сам се чуди, какво мислил, а какво излиза, и си казва: колко съм се лъгал! Казвам: и в единия, и в другия случай човек се лъже. В първия случай той се лъгал, че нищо нема да излезе от него, а излезло нещо; в втория случай се лъгал, че много нещо ще излезе от него, а нищо не излезло, По-добре е човек да мисли, че нищо нема да излезе ог него и да излезе нещо, отколкото обратното. Това са

Марка 6:6

122

обикновени факти в живота, които прт^дставля-ват материал за мислене. Човек, който реша*-ва правилно противоречията в живота, той може. да се домогне до Великия Закон, който направлява живота.

„И чудеше се за т-Ьхното нез^рство". И Хрис-тос се е чудил, както и ние се чудим за много н^ща. Христос не се е чудил за добродетелите на хората, нито за техните знания, но се е. чудил за тяхното нев^рство, че не са могли да, възприемат известни истини. Значи, тяхното не-верство представлява за Христа пр-Ьдмет за изучаване, за изследване. Той искал да намери причините за това неверие. Христос дойде на земята, именно, затова, да научи причините за невер – ството на хората. Това е цела наука! Може ли да верва онзи човек, който е бил хиляди пъти. лъган и обиран от хората? Той казва: и светия да ми говори, никому не вервам. Защо? – Защото хиляди пъти са го лъгали. Казвате: нема пп поне едно изключение? Не може ли да се намери поне един човек, на когото той да верва? Чо-век, който е лъган хиляди пъти, той вече не допуща никакво изключение. Обаче, ние казваме: до сто пъти човек може да бъде излъггн, но^ премине ли стоте, дойде ли до сто и едно, по-грешки вече не могат да се правят. Изобщо,, хората немат търпение да дочакат до сто и едно-

Сега, за да хверля повече светлина върху предмета, който разглеждам, ще ви приведа* следния пример. Още в древните времена на Египет, в мистичната школа имало един виденъ-ученик, който поекарвал едно от последните. си посвещения. Този ученик се наричал Мехри – Мехру. Забележително у него било това, че той бил слеп, глух и нем. В това' състояние тоебвало да изправи той нещо в характера си. Хората го считали за голям светия. Когато минавал покрай храмовете, той не им обръ-щал никакво внимание, и постоянно държал.

123

очите си затворени. Всички го наричали „слепи-ят светия", обаче никой не подозирал, че тойг в действителности е слт^п. Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете с затворени очи. ОсвЪн това . той никога и с никого не говортьл, защото билъ-нЪм, но хората и това не знаели и го наричали , „мълчаливият светия, мълчаливият адептъ".И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух. Когато искали от него никакво благословение, требвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него. Невидимият свт^т изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ход"Ел постоянно с затворени очи, защо никога не говоръ\п и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си. Този ангел се наричал Дзреел. Като дошъл на земята, той се съблазнил малко от Мехри – Мех-ру и нищо не могъл да научи от неговия жи-вот. Затова требвало Азреел да дохожда три пъти на земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт. Първия тгжт Азреел се родил слъп, но винаги дър-жал очите си отвооени, без да вижда нъчцо. Положението му на слъпец внесло голям страх . и ужас в него, и затова, дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се : в камъните, в дърветата, падал на земята, ста-вал, за което хората го наричали „глупавият отБпецъ", който само се удря и пада. Едва сега той разбрал, защо Мехри – Мехру се родилъ-слеп и защо постоянно ходел с затворени очи. . Той се родил слъп, за да не се съблазнява от красотата на света. Това нещо човек ще научи* по обратен път, като затваря очите си за свещта. Казват нЪкаму: не гледай на света! – Като* имам очи,, как да не гледам? Ето защо, неко-^

124

га затеарят външнит очи на чов-вка, за дт от-;ворят вътр-вшнитъл Втория път ангелът се ро-дил нЪм, за да разбере, защо светията бил тъй мълчалив. Третия път той се родил глух, за да разбере, защо светията бил толкова безчув-ствен към страданията на хората. Значи, требвало Лзреел да се въплоти три пъти на земята, за да разбере, защо Мехри – Мехру ходъчл с затворени очи, защо бил мълчалив и безчув-ствен.

По същия начнн и хората се произнасят за никого, че не вижда, че е сл*бп. Не, този чо-век не е сл*бп, но не трябва да вижда всичко, Нима онзи, който вижда паритт^ в касата на банкера, действително вижда? В същност той не вижда най-главното, как е направена касата. Той бръква в нея, взима една торба с злато, но веднага го улавят, като в капан, и го ссжж-дат да лежи 10 – 15 години в затвор. Има ли смисъл такова виждане? Едно побутване само с ръка, и против него завеждат голем процес. Питам: как ще се докаже, че този човек, наистина, мислил да краде? Може-битой проявил само любопитство, пожелал да види, как е направена тази каса. Обаче, как ще се докаже, дали този чозЪк е еиновен или невинен? Н-Ьма .Правда в този свет. Тук тя е привидна. Когато н-бкой коаде, той бръква в касата на богаташа и не взима неговит-в пари, а своит пари, които некога са взеги от друг. Обаче, този, когото днес са обрали, каго не знае причината за обира, казва: обраха ме1 – и завежда д-бло против крадеца, когото оежждат на няколко годишен затвор. Значи, еждът поставя истинския поите-жател на папиге в затвор. Как ще се докаже това нещо? Грешката в така наречения кра-; дец е тази, че той поибързал сам да си вземе парит^. Тсй требваше или да си ги поиска, ;«ли да почака малко, та който ги е взел, сам .- да му ги верне.

125

И тъй, много нЪща в съвременния сзЪт са привидни. Наприм'Бр, не може да се счита до-бър онзи човек, който само отвън се показва такъв. Добротата е вътр^шно качество на човека. За да бъде човек добър, в пълния смисъл на думата, той трябва да познава закона на Любовьта. Тя е пъовият потик у човека,. първото пробуждане на съзнанието. След това, добрият човек трябва да познава закона на Мъдростта, като носителка на знание и светлина. Без светлина човек не може да живее. Най-после, добрият човек трябва да познава закона на Истината, която дава свобода и простор на неговите мисли, чувства и действия. Свобода съществува само между разумните хора. Човек може да има много знания, и пак да е роб.

„И чудеше се за техното неверство". Защо Христг^ се очудваше за неверството на тогавашните хора? Яко дойде днес, след 2,000 години, -в съвременния свет, Той пак ще се чуди. За какво ще се чуди? Христос днес нема да се чуди нито на съвременната музика, нито на съвременното изкуство, нито на учеността на съвременните хора, но ще се чуди на големото им -неверство. На какво се дължи това големо невер-сео у съвременните хора? – На техните глави, на техните умове. Разправят за едно десетгодишно дете, че щом се разсърди или разгневи нещо на майка си, то започва да удря силно главата си в стената и не престава, докато майка му нз отиде при него да го моли, да го увещава да не прави така. Питам: отде е научило детето това нещо? Какво иска да каже то с удрянето на главата си? С това то иска да каже, че главата е виновна за всичко.

Каззам: всички противоречия, които съще-ствуват в съвременния свет, могат да се раз-решат по разумен начин. Днес всички хора минават през големи страдания. Едни от техъ* -са страдали много, научили са смисъла на стра-

126

.данията и са израсли;, други..ее ламират в големи мъчнотии» а трети са в областта на отчаянието. Всички неджзи, които пр^дизвикват тия състояния у хората, трябва да се излт^куват, но как ще стане това? Казвате: за да се освободи •човек от неблагоприятните условия на живота, той трябва да верва. – Ако втурва, добре; ами ако не в-Ьрва, как ще се излекува? Кой човек втурва днес? – Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката. Този човек казва: аз вервам, имам вЪ-ра и в Бога, и в живота. Той верва, защото има н^какъв обект в ума си. Верата на съвременните християни всякога подразбира н^ка-къв обект. Те немат онази чиста, кристална, отялечена вера- – вера без обект. Например, «екой човек нема пари, но има един добър приятел, на когото разчита. Значи, той все има малка надежда на него. Друг човек нема кж-ща, нема материални богатства, но има дъщеря и син, на които разчита – в тех е неговата вера. Чиста, абсолютна вера има онзи човек, на когото ръцете и краката са сверзани, и при това е глух, нем и слеп и седи.той, уповава само на Бога и Нему се моли. Дойде ли човек до тази вера, той започва сам да се разверзва и то отвътре, а не отвън. Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вера, който сам разверзва вжзлите си ецин по един. Човекът на абсолютната вера е геоой и силен, защото се разверзва сам - отеътре. Слабия човек други го разверзват, и то отвън. Силният трябва да помага на слабия. Хоистос се чудеше на онези хо* ра в Негово време, които минаваха за силни, а не беха в състояние да разрешат и най-еле-ментаоните въпроси.

Пигам: на какво се дължи този краен ма-териализъм, в който човечеството се намира днес?'Този материализъм се отразил и върху, науката, и върху религията, и върху обществено-

127

икономическия живот. Всички хора казват: пари, •шари ни тр-вбват! Причината за този краен ма-териализъм се дължи на това, че светът е по-тънал в зеления цвет. Зеленият цвет е крайно материалистичен. Следователно, той е причина за съвременния материализъм. Един ден, когато човечеството излезе ог този цв-бг, то ще влезе в синия цвет, който иде сл^д зеления, според цветовете на дъгата. В развитието си чов^чествого е минало първо през червения цвет, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясно?синия цв^т. Тъй щото бъдещият век е век на ясно-•синия цвет. И най-после човечеството ще заверши своето развитие на земята в жълтия цвет. Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвет. И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвет. Зеленият цвет не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека. Ако запитате некого, защо се умо-рил толкова много, той ще ви каже, че е рабо-тил. Разбира се, щом тури на гърба си тежест от 40, 50 у.пл повече килограма, той ще се умори. Защо се товари толкова много? – За да се осигури. И ще видите, че в всички съвременни хора има голема жажда за осигуряване. Те ис-кат външно да се осигурят. Обаче, всеки, който разбира вътрешния закон на Любовьта, той е осигузен./ Ако земледелецът верва в закона на Любовьта, достатъчни му са само три декаоа земя, за да прехоани целия си дом. Тогава нивата му ще роди жито с едри класове; всеки клас ще има по 500 зрънца, а всеко зрънце ще бъде големо като дренки. Вие ще кажете, че това са залъгалки.

Питам: съвременните хора не играят ли с залъгалки? Започнете да им разправяте не-каква легенда, и те *ви слушат с най-големо шнимание. Всички неща могат да бъдат или

128

мистични, или легендарни, или представляват никаква повт^ст. Кога са мистични, кога легендарни и кога повъхтвователни? Казваме: кажи някой мит, или някоя легенда, или някоя повъст! Това са състояния на човешкия дух. Сам по себе си човек е мит. Никога той и себе си не познава. Ще ви приведа един анекдот за българина, когото наричали „Високият Стоянъ". Един горещ л*Ьтен ден той се качил на магарето си и тръгнал за града. Като се уморил и изпотил от голямата горещина, той ръшил да си почине под евнката на нъжее дърво. Видъл той една круша, отбил се малко от пътя си и тръгнал към нея. Слъзъл от магарето, свалил юлара му, заверзал го на едно дърво, съседно на крушата, а сам той легнал под крушата да си почине и заспал. В това време покрай него минали няколко двца и решили да откраднат магарето. Тихичко се приближили т към дървото, разверзали магарето и го повели в града да го продадат, като оставили юлара близо до Стояна» Събужда се Стоян, гледа, няма*[магарето. Разтър-ква добре очит си, пак гледа, няма магарето, но вижда юлара му близо до него. Седи той под крушата и разсжждава: „Ако аз съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юларъ".

По същия начин сега и ние, съвременнит-в хора, седим пред една дилема и казваме: ако аз съм Стоян, изгубих магарето, т. е. изгубих живота си; ако не съм Стоян, спечелих поне един юлар, т. е. един проспект за бж-деще. Това са вътръшни противоречия, които постоянно изпжкваг в съзнанието ни. Ние разглеждаме тези явления в цълокупния живот – и в малкото, и в голямото, т. е, и в младитъч. и в старигк Младит^ се разочароват от условията на живота, а старит се разочароват от младит. Синът се разочарова от външнит;. условия на живота, че н-вма д и как да про-

129

яви своята дЕятелност. Бащата пък не се разочарова от външния св"Ьт, но от своя син или от своята дъщеря, на които уповава. Значи, ако се разочароваме от свт^та, ние сме млади; ако се разочароваме от себе си, ние сме стари. Защо трябва да се разочароваме от себе си? В вст5ки човек има Божествено начало, дълбоко скрито в него, и той трябва усилено да работи за неговото пробуждане. Човек трябва да дсйде именно до тази в-^ра в себе си, т. е. вера в Божественото в себе си.

Следователно, заблуждението на сегашните хора седи в вярата им, че човек е произлЪ-зъл от една клетка, от едно микроскопическо същество, което сл^д време е достигнало най-високата форма на своето развитие- – до човека. Религиозните хора пък казват: от пръст сме направени, и в пръст ще се прЪвернем. Да разсъждаваме така, то е все едно, да убедим малкото дете, че некоя мечка е майка му, която го е родила; или да убедите едно мече, че жената, която го храни, е негова майка. Дето отива тази жена, там ще верви и мечето. Опитайте се само да закачите майка му! На това основание, както можете др, убедите детето, че мечката е негова майка, ^ака можете да убедите и мечето, че жената, която го храни, е негова майка. Обаче, в-Ьр-но ли е в дт^йствителност, че мечката е майка на детето и жената майка на мечето? Яко прие-мем тези твердения за верни, бихме дошли до стиха: „В* грях ме зачна майка ми". Това е само едно верую. Де остават тогава думите от Писанието, че Бог ни роди? Стихът „В гр1вх ме зачна майка ми", представлява материалните условия, в които днес жив-Ъем. Обаче, думите „Бог ме роди" представдяват новите, благоприятните условия, в които чов-Ьк може да се постави.

И тъй, с идването си на земята, Христос искаше да постави тогавашното човечество, както

130

и културата им в нова фаза, но хората не съ-умЪха да използуват тия условия. Яко нашит възгледи за живота не се измЪнят, и ние н"Ьма да се домогнем до тази нова фаза. Ние не сме за това да верва човек непременно в н^що, но въпреки това всгзки си има свое опред1злено, специфично в-Ьрую. Н-Ьма човек в света, който да не верва в нт^що. Щом е така, от всички се изисква нова вера, която да внесе вътрътлна радост в душите на хората. На съвременните хора липсва радост. Тъ1 не могат да се радват: богатият не може да се радва на богатството си; силният не може да се радва на силата си; уче-ният не може да се радва на сзоиг знания. Ръ"д-,ко ще сзещнете човеж в св"Ьта, религиозен или светски, който да се радва на положението, в което се намира. Няма радости в света. ВсЪ-ки човеж има по един вътрЪшен червей, който го гризе. Ученият иска да бъде по-учен, отколкото е сега, а с това желание той нарушава и малката радост, която има. Силният е недово-лен ог свояга сила, иска да стане още по-си-лен, и с това наоушава малката радост, която има в себе си. Казвам: силиг и способностите на хооата са ограничени. И най-силният човеж не може да вдигне земяга на гъоба си. Синът пък има г-руга незъзможнос: той може да бъде по-учен ог баща си, но не може да бъде по-умен ог него. Синът не може да съдържа в себе си повече качества от тия, които бащата има; нито дъщерята може да съдържа повече качества от тия, които майката има. Достатъчно е на сина да съцъожа толкова качества, колкото бащата има: и достатъчно е на дъщерята да съдържа качествата на майка си. Можем ли ние, съвМъменнитъ' хора, да бъдем по-умни от Бога? – Не можем. Можем ли да бъдем по-силни ог Бога? – Не можем. Тогава, достатъчно е за нас да бъдем приблизително толкова умни и силни, колкото Бог е всемъдър и всесилен.

131

'Съвременните философи сл%д всичко това в*зпадат в смешно положение, като искат да опред-Ьлят, какво нещо е Бог. Който иска да «определи, какво н%що е Бог, той трябва да бж-де по-умен ог Него. Значи, съвременните философи разр^шават една задача, която не може да се разреши, а именно задачата, която високи-ят Стоян разрешавал. Като изгубил магарето си, той казал: „Яко аз съм Стоян, изгу-<бих магарето си; ако не съм Стоян, спечелих «един юларъ". Казвам: не се опитвайте да разрешавате какво нещо е Бог. Оставете този въ-прос неразр^шен. Запитва ли ви нт^кой, що е Бог, кажете: Бог е Любов – нищо повече. Никаква друга философия не ви трябва. Нека философите изучават, какво нещо е раят и какво адът, но въпроса за Бога да оставят настрана. От 8,000 години насам хората се мъчат да опредъчпят, какво нещо е Бог, с колко лица е, дали с три или с едно и т. н. Без да има лице, Бог съдържа всички лица в себе си; Той е източник на живота, на силите, на знанията, на всичко велико и коасиво.

рите дзама души, които да имат еднакви размъ-

Казвам: съвременните хора се заемат с разрешението на най-трудния въпросъ – идеята за Бога* Преди да разреши този въпоос, човек най-първо трябва да започне от себе си, да определи, какво представлява той, като малка величина в целокупния живот. Човек едроб, т. е. част • от делото. Как се определяте, като чо-вЬк? Казвате: този е Стоян, онзи е Иван. По какво се отличава Иван от Стояна? Каква разлика тавите между двамата? Различават се те по нещо. Напримеи, ако измерите обиколката на главата на Ивана, тя е 55 см., а тази на Стояна – 57 см. в окожжност. Двамата се различават и по ръст, както и по дължината на ръцет си, по дължината на поъстите, по устройството на кожата и т. н. Изобщо, днес не може да наме-

132

ри в устройството на целия им организъм- както и в отделните им удове. Значи, различни сили д-Ьйствуват в различните хора. Защо» ръцете на един чов"Ьк са по дълги, а на другъ> – по-кжеи? Защо главата на един човекъевал-честа, а на другъ – продълговата? Защо ушите на един човек са дълги, а на другъ – къси? Защо очите на един човек са големи, а на друг – малки? Хора, които се раждат денем,по обед, наприм^р, имат малки очи; хора, които се раждат вечер, постед нощ, имат голями. очи* като на бухал. Не е лошо човек да има големи очи. Когато чав-Ьк излиза вачерно време, по тъмно, за да вижда, дв верви, той силно напряга очите си, вследствие на което те се отваряг повече. Тази е причината, поради която хора, които са родени вечерно време, имат големи очи* Значи, за да възприемат повече светлина, очите се отварят повече. Когато майката роди нЪкое дете вечер, тя сама определя големината на неговите очи.

Сега се явява друг въпрос: защо н^кое д%те се ражда посред нощ, а друго – по обед? Ще кажете: така е било определено. – Това не е философия. Вие ще проучавате този закон и сами ще си обясните причините. Всичко в света е разумно. Не е безразлично, кога се ражда детето: дали сутрин, по обед, или вечер. Това са определени величини в живота. Какво представлява обед? – Обедът е крайния предел, до който слънцето може да се издигне; той е зенитът, дето всички неща се събират. Който иска да разбере Божествения свет, трябва да има малки очи; той трябва да се е родил на обед. Който иска да р^бере света, трябва да има големи очи; той требда да се е родил посред нощ. За света се изискват фенерчета, които да светят в тъмнината. Когато човек има желание да притежава много неща, това показващ че той се е родил посред нощ.

Казано е: .„Вс&ки, който иска да ме последва, тгрЬбва да се откаже ог себе си". Човек може да се откаже от себе си, само когато се ражда. Значи, само малкит д*Ьца могат да се откажатъ-<от себе си. Христос е казал: „Оставете децата да дойдат при мене"!1* Тъй щото Христовото учение е само за децата, за младит хора. Чудно «е, когато пропов-Ьдват на хората да се самоот-рекат. За самоотричане може да се говори само на децата, или ни младит хора, но не и на ста--ригк Кажеш ли на стария чозЪк да се само--отрече, той ще ти отговори: „синко, не ми говори такива детински приказки! Годинит, които нося на гърба си, разбират живота по-добр от тебе. гЧов4к тр*Ьбва да си има къщичка, парички, зна-*ние. Ти си още млад и зелен, главата ти нищо *не е патила; ти още нищо не знаеш и не разби-раш живота"". Прав е този стар, мъдър чо-*вЪк. За него е така, но децата нито от къщи «се нуждаят, нито от пари, нито от знания. Т" за нищо не мислят; каквото им се каже, в*Ь-рват. Д-Ьцата естествено вервят в правия път. 'Като съберете опитностит на старит^ и на мла-/дит, ще имате живота в неговата завершена форма. Само по този начин ще го разберете. Се-та, малкото дЪте като отиде, при дЪдо си, той започва да му проповядва своята философия, но с това разваля детето. Дз уподобявам туй положение с следния образ: посадиш едно дърво на кръстопът и, какъвто добитък мине покрай .него, всички се търкат в кората му. Не се минава дълго време, и гледаш, кората на това дърво започва да се охлузва, и то се осакатява. Не, това дърво трябва да бъде далеч от кръсто-^пътя. Следователно, когато се говори на хората за възвишем ицеал, т не трябва да бъдат ^поставени на кръстопът. Светът е кръстопът, работилница; щом свершим работата си в тази "работилница, ще се отдЪлим далеч от нея, на точивка н-Ькъд-к, д"кго има радосг и щастие. Коз

134

дава радост на чов-вка? Парит ли? – Не. В ум& на майката седи нейното малко д*вте, което й създава радост. В ума на учителя седи нешвият. ученик, когото той обича. В ума на бащата седи негоЕият син, когото той обича. В ума на, свещеника седи н-Ькой от неговит пасоми, когото той обърнал към Бога. Всеки човек има* поне една душа, която обича. И тогава, всички* неща придобиват смисъл по причина на това,. което чов-вк обича.

^Н-бкой казва: чов-бк тр-ьбва да обикне н-Ь-кого и ,па се ожени за него. Що е женитба? Може ли да се нарече женитба впрягането на два. вола в една кола? Това не е никаква женитба. Женитбата има дълбок смисъл. Днес, обаче,, както впр-вгат два вола заедно, така впрЬгат т двама души, мъж и жена, да карат заедно кола и казват, че тези млади хора са женени вече. Да, но работата по този начин не верви. Това-. не е Божествено. За в бъдеще, който иска да води разумен живот, като вземе два вола, той ще: ги поглади по главата, ще им покаже хомота, и^ ако т" пожелаят да му слугуват, сами ще си^ турят главит-в в хомота. Тогава той ще впрегне: колата си, ще се качи на нея и заедно с тях. ще отиде на нивата. Тогава и воловег ще бж-дат разумни. Като сверши работата си, господа-рьт ще извади хомота на воловете, ще ги помилва по главата, ще ц-влуне челата им и ще г№ заведе в дама на почивка. Тяхнит дамове ще: бъдат чисти, с големи врати и прозорци, коита ще се оеветяват добр. В дамовет ьтема* да има никакви извержения, никакви нечистотии. ТЯ ще бъдат така чисти, както са чисти днес. къщигб на хората.

Казвате: защо ни говорите такива н&ща?" Питам: нечист ли намирате този раз^овор? Колко пъти човЯк седи дома си и какви нечисти работи той замисля! Колко прЪстъпления се вершатъ-днес по домовете! Колко пъти е бил, разруша-

135

ван еврейският храм!Защо? – За пръхтъпленията на хората. Защо се разрушават и съвременните храмове? Днес Бог не търпи никакви пръхтъп-ления. Всяка къща, в която е извершено и най-малкото прЪстъпление, тя трябва да се разруши! Защо умират хората? – За пръхтъпленията, кои-ито вершат. Тялото се разрушава от най-малкото пръхтъпление, което се верши в него. Чо-въчнкият ум и човешкото сърце се разрушавате от най-малките пръхтъпни мисли и чувства, които се зараждат в гЪх, Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление. Като се разруши цъ\пият чо-в*Ък, какво ще остане от него?

Съвременната философия се заключава само отричане на нещата. НавсЬкъде се пропов*Ь-ва: това не прави, онова не прави; това не яж, [нова не яж! Оггоре на всичко това казват: Ъбва да се възпита младото поколение! Как е се възпита? Като онзи крив рак, който ка-з^л на сина си: „Синко, ти не тр-Ьбва да вер-вгш накриво, като дЪдо си и баба си, ще вер-в1ш право, както вервят хората. – Добр*в, татко, тв ми покажи, как трябва да вервя. Ти ми прЪ-д& първия урок! Бащата трътеа напред, да пскаже на сина си, как да верви. – Татко, това е старият, кривият път, по който ние вер-вип. Покажи ми правия път! По същия начин днс всички хора казват: да се самоотречем. Пиам: ако дадеш никому 1000 лева, това само-отичане ли е? Самоотричането е велик вътр-Ь-ша процес. Н*бкои мислят, че като се само-отккат, тъ1 ще изгубят всичко. Да се самоот-ре^ш, значи да придобиеш това, което никой вета не може да ти даде. Л.ко се самоотре-чег като жабата, която е живяла в локвата и отиа да жив^е в океана, това самоотричане има см^ъл. Яко се самоотречеш от своя живот кат птица и започнеш да живЪеш като млЪко-пит:ще, и това самоотричане има смисъл. Ако се

136

самоотречеш, каго млъкопитаеще и започкеш да живЪеш като човеж, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от живота си като човежъисекачишъв по-висока обласг,въобласть-та на ангелит или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни- Ако искам да раздам паритъ* си, придобити с честен труд, аз ще ги дам на някой чесген, разумен човеж, а не на нъжой крадец или пияница. Ако рЪша да ги дам на такъз чозък, това ще сторя само при слвдното условие: ако той ми объщае, че ще улогрЪби па-риг само за сзоето повдигане. Злоупотреби ли с тЪч, той ще ослъпъе, ще оглушее и ще онЪ-/ мве. Това ще бъде наказанието на всъжи, койт не изпълни своето обещание.

Ето, Господ ни е дал в света пълна св бода и ни казва: „Аз ви давам живота, с ко то можете да разполагате, както искаге. Почне ли, обаче, да ядете и пиете безразборно, да и тощавате силит си, нещастията и страданията се нижаг едно слтвд друго върху васъ". Прил^-жим ли Божия Закон з живота си, всички щасгия и страдалия ще избътат от нас. Ни|а управляващите в една дъожава не могат [а приложат този закон в икономическия живот1? – Могаг, но Н2 исчат, понеже още в1ьрват,«е има лесен път в живота, койго ще ги дор-де до желаното щастие. Няма друг път освн Божасезният. Преди всичко, в свъга трвва да са язи таказа религия, в която хората да р-въоват абсолютно. Не мислете, че тази релиия ще се изоаботеа отсега нагатък. Тя е съществувала ощ* от времето на пързия човек; тя ж-щестеува и сега. На тази религия са служили вяч-ки хора, които са зазъошили своето развигиана земята. Тази религия ще бъде обща за цЪлотою-въчество. Казвате: Царството Божие на сила н се взима. Нъжои хора на сила ще бъдат турен^въ

137

.Царството Божие, а които не искат и на сила, ще ги угаят. Какво значи утаяването? – Потъване дълбоко нЯкъдЯ, да чакаг там своето врЯме, ^докато най-послЯ сами се убЯдяг, че трябва да вершат волята Божия. Когато се казва, че Хрис-тос се чудил за невЯрството на хората, това подразбира, че Той са е чудил, защо, именно, хозата не вершат волята Божия. ЧовЯк първо трЯбва да бъде полезен на себе си, т. е. на всичко възвишено и благородно в себе си, за да почувствува онази дълбока вътрЯшна радост. Това е първият лъч на неговото изгрЯваще слънце. ВсЯки, който излиза от тунела и срЯща първия лъч на слънцето, той изпитва голЯма радост, че е излЯзъл от долината на своя живот.

Казвам: всЯки човЯк трябва да изпита тази радост. Мнозина се съмняват в това, което им се говори, и се запитват: наистина, коя религия е най-права – Христовата, Мойсеевата, тази на Буда или на Мохамеда? – -Всичко, каквото са учили и проповядвали тЯзи хора е право, но на-^Ярете чистото Мойсеево учение; намЯрете чистото Христово учение и разберете неговия смисъл и дух; намерете чистото учение на Буда, на Мо-зсамеда и извадете дълбокия смисъл в тЯх. Право е и това, което съврЯменнитЯ философи \учат, но трЯбза да се разбере дълбокият сми-гсъл на тЯхнигЯ учения. Между Мойсея и Христа ч^ъма никакво противоречие в основния закон, който тЯ са проповядвали. Също така между Христа и Буда нЯма никакво противоречие. Общото и най-главно в всички тия учения е следното: Ъез Любов жлвот не може да същесеува. Без Бога светлина не може да има. Тия велики тхора са проповядвали за Бога, но рекат ли хората да приложат това учение в ежедневния си живот, тЯ вече го изопачават, защото имат смжтно понятие за Бога. ТЯ искат да видят Бо-чга вън нЯкъдЯ. Искате ли да видите Бога от-<©ън, вие се намирате в заблуждение. Как ще

138

Го видите отвън? Той прониква целия светъ> всички видими и невидими слънца, и ако рече да. ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия козмос. Така ли искате да видите Еога> Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога. Той ще изпрати при вас единъ> малък лъч, една малка св^тлинка в вид на някой ангел или друго нЪкое сще по-малко сж-щестЕо. Да видиш Бога, то е все едно да при-добиеш една малка светлинка. И тогава, като те види Господ с тази малка светлинка, ще те запита: защо носиш тази св-кглинка? Ти ще отгово-риш: Господи, досега бех в тъмнина. Едва осветлявах пътя си с своята стара вощеница* но откак Те видЪх, оставям вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали ъ мене. Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: нека оставя и тази светлинна настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно с себе си? Ето, и слънцето всеки ден изгрева и залязва, Верно е, в физическия свет слънцето изгрева и залЪзва, но в Божествения свет слънцето никога не изгрева и не залязва. В материалния св^т, в който живЪем, ние се намираме пред илюзията, че слънцето изгрева и залязва, но ако се качим високо в пространството, ще видим, че слънцето се движи непръ-къснато от. сЪвер към юг, без да изгрева и залязва. Също така и на слабите в вярата се вижда, че у Бога има известни противоречия. Това се дължи на събралите се облаци в техния ум.

И тъй, всички хора сега се нуждаят от истинското знание, което да ги обнови, да ги подмлади. Лз наричам млад човек онзи, който никога не се дразни, който е постоянно весел и жив^е без съмнения. Дз наричам млад чо-век онзи, който е готов на всекакви услуги, който верва на всичко. Той не е суеверен, но

139

на всичко хваща вера. И десет пъти да го из-лъжеш, тсй те изслушва и казва: говори ми истината! Говори на моя език, а не на езика на старит, защото аз не разбирам този език. Тъй щото, ако искаш да излъжеш никого, лъжи стария човек. Най-много се лъжат старитт^ хора, които мислят, че никой не ги лъже. Историята е пълна с такива примъри. Най-много се лъжат старит хора и старит светии. В историята на християнския живот има много примъри за светии,които мислят, че служат верно на Бога. Като видят н-вкоя млада мома, започват да й лроповъдват за Бога, за Христа и не забЪлЪзват, как се влюбят в нея и пропадат в чернит й очи. Защо пропадат? – Т-б не трябваше да пущат младата мома да излъзе вън от тях. Тя трябваше да влъзе в тях вътр, като част от цъ\пото. Като пропадне някой светия, посл казва: съблазни ме тази мома. Този светия не знаеше закона, как да пусне младата мома да живъе в него, и затова я остави вън от себе си. Той казва: как ще пусна това зло в мене, да ме из-куси? Казвам: ако оставиш злото вън от себе си, тогава, именно, то ще те съблазни.

Има един важен закон в живота, който всички трябва да знаете. Той е следният: добри-ят човек всъкога си остава дсбър. Има на-чин за познаване на хората, дали т са добри, или не. Какъв е този начин? – Пусни ги в себе си. Пуснеш ли добрия човек в себе си, той никога няма да те съблазни. Българинът казва; този човек ми прилъга нъкак си на сърцето. – Щом ти прилъга, ще го пуснеш в сърцето си» Това ще ти донесе радост и веселие. В това седи великата Божествена наука. Има хора, на които душата е отворена и които са готови за всъ-каква услуга. Красива е човешката душа! И животните понъкога имат такива състояния, когато са отворени, разположени към всички и готови да еледват подир човека, като разумни съще-

140

ства. Често котката, която минава за голяма егоистка, верви подир човека, като кученце. От признателност към човека тя е готова на всб-какви услуги, стига да почувствува, че той действително я обича. Щом схване, че ти я обичаш, тя е готова да,направи много нещо заради тебе. Има много примери, от които се вижда, как котки са спасявали своиг господари. Т са ясновидци и често пр-вдчувствуват нещастието, което има да стане в някоя къща. Например, котката предчувствува пожара, който ще стане в кж-щата на господаря й, и тогава тя започва да дращи, да мяучи, на вратата-му, да го събуди, за да вземе мЪрки против пожара. Като го събуди, тя започва да го бута, да му обръща внимание към мЪстото, д-бто дими. И най-поеле, той, като се озърта натукъ-натам, забЪлЪзва, че-дими нЪкъд в къщата, взима мЪрки, и пожарът се предотвратява. Ако той .не обичаше котката си, тяяЪма-лле да го събуди, и пожарът щ-кше да избухне. Тя казва: понеже ме обичаш, аз ще те спася с дарбата, с която разполагам.

Казвам: Хоистос се чуд*вше за неверството на хората, но и ние още се чудим, дали Хрис-тос е Син Божий, или не е. Всички религиозни хора, всички богослови разр-Ьшават сега, именно, този въпрос и казват: Христос е дошъл да спаси св^та. По кой.начин го е спасил, това не е важно,;но Хсжсгос казза: „Яко думит ми прЪ--бъдват в вас, т. е. ако Божията Мъдрост лрЪбъдва в вас, Яз и-отец ми ще дойдем у вас, и жилище ще налравим. Тогава аз ще ви се изявя".

Сега за всинца е необходимо чиста, абсолютна в^ра. Какво по-хубаво от това, да нямаш пет пари в джоба си и да седнеш нЪкъд за-.мислен, вдълбочен в себа си, без да трепне окото ти от това положение. Защо? – Ти знаеш, че има(н"Бкой да те обича. В такива случаи вие седите и.си казвате: никой не ме обича. Не, вие

141

не говорите Истината. Според моите изчисления,. аз зная, че в този момент на земята има около два милиярда хора, които могат да те оби-чат. Яко обърнете погледа си към небето, и там ще намерите много души, които също така! могат да. ви обичат. Мнозина казват: моят живот е безсмислен, н-Ьма кой да ме обича. Как може животът на едно същество да е безсмислен? Този живот ви е даден от Бога. Достатъчно е да отправите своето радио към небето или към пространството и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят,, И днес Христос се чуди на съвременните хора?. че не им идва на ум да отправят своето радио към невидимия свъ"г, а се обезсърдчават, от-чайват и казват, че животът им н-Ъма сми-съл, че н-вма кой да ги разбира. Питам: вие, които искате от другите хора да ви разбират, разбрахте ли Господа? Вие разбрахте ли ангелите п светиите? Яко вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелите, нито светиите, как искате другиго хора да ви разберат? Казвате: ама ние сме : пов-Ьрвали вече в Господа. – Яз не правя въ-прос за това, – Ние сме християни, благородни хора сме. – И по това не правя никакъв въпрос. Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате. Яз наблю-давам, как съмнението си пробива път между : младото поколение и ги прави преждевременно стари. Дойде нт^кое малко дете при мене и ме • гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не. Дъдо му го е научил да не верва и да се съмнява, и то преждевременно е остар-вло. Често съм пр^вил следния опит с малките деца. Дойде при мене детето, гледа ме изпитателно,. с съмнение, защото дедо му е в него. Яз се приближа към него, помилвам го няколко пъти по главата и му казвзм: слушай, сега ще ти говоря братски* Не се съмнявай в мене, и ние ще-

142

се разберем. Като се освободи ог влиянието на д-бдо си, то започва да ме гледа с доверие и да ме слуша. Дз продължавам да му говоря: слушай ме, аз говоря Истината, която ще провериш лесно; ти ще опиташ и моето учение, ще опи-таш учението и на дъ\цо си. – Как ще ги опи-там? – При моето учение винаги ще имаш топла чорбица, а при учението на д^да си – студена чор-бица; при моето учение винаги ще имаш топъл хл^бец, току-що излЪзъл от фурнята, а при учението на дЪдо си ще имаш мухлясал хлЪ-бец. Моето учение прави хората честни, достойни. без никакви хитрини. Дойде нт^кой при мене, иска да му направя никаква услуга, да му помогна с нещо. Яз се замисля. – Какво мис-лиш? – Лз се вдълбоча в себе си и мислено се обръщам към Господа, да ми каже, по ка-къв начин да направя добро на този чов^к. За мене не е мъчно да му дам една сума от 100, 200, 303 или 1,000 лева, но дали това е доброто, от което се нуждае неговата душа? Важно е така да му направя добро, че с нищо да не уроня неговото честолюбие. Като дойде при мене н"Б-кой честен и крайно честолюбив чов-бк, ще му кажа: на еди-кое си място в гората има един камък. Дигни камъка, измери от него около 20 м. разстояние на изток и започни там да копа-€ш. Като копаеш извъхтно време, ще .нам-Б-риш в земята заоовено гърне с злато. Извади гърнето, вземи, колкото злато ти тр-вбва, и слъ\д това по същия начин зарови гърнето. На също-то мъхто има и друго гъоне, което по никой начин н*вма да пипаш. Този чов^бк ми благодари и отива на определеното място в гората, да си вземе малко злато и да посоещне нуждитъ" в живота си. – Няма защо да благодари на мене. Тези пари са на един чов"бк, който е заминал за онзи свет пр-вди стотина години, но понеже се чувствува верзан с гбзи паои, иска да се освободи от гЪх, като помага на бЪдни, нужда-

143

<ещи се хора. Ти ще му благодариш и ще се по-молиш за него.

Казвате: защо ни залътеа този човт^к с тия паои? – Това е само за изяснение на мисълта ми.

Гърнето е в вас. Всбки чоз"бк има известно количество злато в себе си. И той външно може да бъде толкова богат, колкото органическо злато има в кръвьта си. Има хора, които и да прит добият богатства, пак ще осиромашеят. Един американец, бъ\цен говедар, получава съоб-* щение н^къд-б от Ямерика, че вуйчо му, го-лт^м милионео, умрел и му осгавил наследство шест милиона долари. Той отишъл да' получи наследството си и веднага ударил на раз-кошен живот: напуснал селото си, напуснал работата си и започнал налЪво-надъхно да дава угощения, вечери, веселби. Пр"вкарвал времето си в ядене и пиене, и след шест мъхеца само провалил всичкото си богатство, като останал пак б*вден говедар, какъвто бил по-рано.

НЬкой казва: аз искам да бъда богат. – Като американският говедар ли? – Искам да съмъучен. – Като американският говедар ли?Бо-гатстеото има смисъл, ако то може да освободи човека от всички негови пороци и заблуждения, и по този начин да отвори душата му като извор, който постоянно блика и раздава от своето бо-гатсво на всички. Богатият ч"ов"бк трябва да бъде безкористен, като планински извор. Тогава всеки жаден пътник ще уталожи жаждата си от неговата чиста, кристална вода. Водата на този извор представлява Божественото, което трябва да се прояви в всеки човек.

И тъй, от всички хооа сега се изисква абсолютна вера! Мъчнотиите в живота са малки, «о необходими спънки, да покажат, доколко ве-рата на всеки е заякнала. Заболи ви крак, на-примео. Не викайте лекар, опитайте да си помогнете сами. Яко не можете сами да си помогнете, обърнете погледа си нагоре, към истинския

144

л*Ъкар, и Той ще ви помогне. Хване ви ревмати-зъм. Вие ще му кажете: аз ще ти дам едно угощение за добр дошъл, но сл1бд това ще бъдеш тъй добър, да напуснеш тялото ми. Тук не ти е местото. Кажете ли на ревматизъма си така, ще видите, че той в скоро врт^ме ще излезе вън от организма ви, Заболи ви глава». пак ще кажете: според в-врата, която имамъ». искам да пр-встанат болкит в главата ми. Като правите гбзи опити, така само ще познаете,. доколко вашата вт^ра е силна. Когато новото учение се възприеме от всички хора, л-ъкарит-в, све-щеницигБ, проповедниците ще се пенсионирате от старата работа и ще им се даде нова работа: лекуване по новия начин, свещенодействие по новия начин, проповядване – по новия начинъ^ Кой е този нов начин? – Начинът на Любовь-та. Когато казваме, че чов-Ьк трябва да работа с Любов, а не с пари, ние подразбираме, че в него не трябва да съществува желанието да му; се плаща. Той трябва да работи с любов, з как ще се възнагради работата му, това за него не е важно. Това е грижа на он-Ьзи, за които той работи. Който работи за Бога и мисли, че тру-дът му трябва да се възнагради с пари, той се самоунижава. Яко н-Ькой лт^кар лЪкува в името на Бога, от него трябва да излиза голяма сила. Казва се в Писанието, че една болна жена се докоснала до дрехата на Христа и усвтила да излиза от Него голяма сила. С колко лева може-да се заплати тази сила? – Тя струва много. Следователно, ако болният мисли, че се изплатил. напълно като даде, 100, 150 или 200 лева на та-къв един л"Бкар, той се самоизлътеа. Като-оздравее, болният трябва да каже на лекаря: братко, благодаря ти, че ме излекува. Приеми от мене това малко възнаграждение, което едза ще посрещне разноските, които си направил за мене, ти идеше отдалеч да ме лекуваш. Обаче, аз ще ти бъда признателек ^ ще вервя по-

145

твоя път, ще служа на Бога и на ближните си с любов. Така ще постъпи всеки, който иска да верви в пътя на Любовьта.

Казвате: ние можем да жив-Ьем и без пари. Да живЪем без пари, подразбирам да имаме знания, да знаем изкуства, да имаме добри и правилни отношения с хората, да сме готови на разумни жертви. Започне ли човек да свири на цигулка и след няколко часа се умори, той трябва да си почине. Как? – Като смени свиренето с н"ъщо по-лесно. Той ще започне да п"Бе„ ще се прояви и като добър п^вец. Щом се умоои да пее, ще започне да проповядва. Яко се умори и като пропов^дник, ще отиде между бедните, страдащите хора, да прави добрини. Умори ли се и от тази работа, ще вземе една мотика и ще отиде на нивата да копае или да насади игбколко плодни дръвчета. Значи, чов-вк трябва да разнообразява работата си, да прави диверсия, т. е. да преминава от една работа в друга, и по този начин да си почива.

При сегашните условия ние не трябва да изкореняваме старитЯ дървета, но да ги присаждаме с нови, облагородени присадки. Ние не трябва да разрушаваме старата си къща, докато не на-правим нова, по-хубава и по-солидна. Някой "казва: моята колиба е стара, ще я разруша. Докато не си съградиш нова, поне десет пъти по-хубава от старата, не напущай старата. Поживей си още малко време в нея! Същото се отнася и до верата. Докато не си създадете нова вера и не уякнете в нея, дръжте старата. Всеки ден при-саждайте на нея нещо ново и отглеждайте грижливо тези присадки, докато те заякнат и могат да издържат на всички бури и ветрове. Когато Христос дойде на земята, Той донесе нещо ново и в науката, и в религията, и в изкуствата,-което и досега продължава да се разработва, докато дойде един ден всичко да се приложи в. целокупния живот.

146

Казвам: Божественото учение изисква вера, която да произтича от закона на Любовьта. Когато обичаме Бога, ние имаме абсолютна вера. Поколебае ли се Любовьта ни, и верата ни се поколебава. Христос се чудеше за неверството на хората. Неверството показва, колко е любовьта на хората. Любовьта на съвременнит хора е много малка. Днес синът не е благодарен от бащата, и бащата не е благодарен от сина; дъщерята не е благодарна от майката, и майката не е благодарна от дъщерята. Учительт не е благодарен от ученицит си, и ученицит не са благодарни от учителя си. Управляващит не са доволни от подчиненит си; и подчинените не са доволни от управляващите. В цълия свет ежществува недоволство. В умовет на всички хора има голямо брожение. Т нямат тази тъй необходима за живота абсолютна вера. Защо? Защото Любов нямат. Хората още не са възприели и приложили в живота си Божията Любов. Назсъкъд в света ежществува насилие Насилието е закон на ада. Небето се управлява от закона на Любовьта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адътъ – от два закона: зако-нът на страха и законът на наказанието. Гръш-никът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези закони, тей е в ада. Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трит основни закона, които управляват небето, т. е. възвишения и разумен свет. Тези закони ще освободят човека от робство, ще внесат в него абсолютна чистота и невинност, ще го направят пъргав, като дъте, светъл като ангел. Всички можем да бъдем млади.

И тъй, днес пожелавам на всички да ста-нат млади, да хверлят старит си дрехи, да хверлят мустацит и брадата си, коренно да се видоизмъняг. Тълата ви да станат пластични и вътръшно красиви, като на малки дъца. Постигне ли се това, нека дойде другото очудване: какъ

147

сгаяаха тия хора толкова красиви? И тогава ние ще отговорим: всеки, който служи на Любовьта, на Мъдростта, на Истината и на Доброто, може да стане външно и вътртбшно красив, да се подмлади, да заживЪе чист и свет живот.

-Вес^да от Учителя, държана на 6 февруари, 1927 година в гр. София.