Разлика между версии на „Факти, закони и причини“

Текуща версия към 21:33, 16 март 2012

Извънредни беседи

КНИГА: Заветът на Любовта т.2

Факти, закони и причини

Красив е животът.

Красив е светлият път.

Когато отивате на гостилницата, всеки си избира нещо за ядене. Вие какво си избирате за ядене? Кое е най-важното, което сте научили? Казвате: Любов. Думата „любов” е неразбрана. Старите хора мислят, че тия, които се занимават с любовта, са извеяни. Старите гледат на младите, като на извеяни, понеже се занимават с любовта. Не бихте ли предпочели хубавото извеяно жито? Кое жито е по-хубаво: със сламата, или добре извеяното?

Човек, за да разбира един предмет, трябва да има известно разположение. На болния не можеш да държиш някаква лекция. Каквото и да му говориш, той казва: Остави ме сега! Той има нещо в главата, в гърдите, в стомаха – боли го нещо. Той само за болестта си говори. Той казва: Дай ми някакъв цяр. Хората страдат от три болести: едни страдат от главоболие, други – от гръдоболие, трети – от стомашно разстройство. Когато светлината не прониква достатъчно в мозъка, човек страда от главоболие; когато въздухът не прониква достатъчно в дробовете, явява се гръдоболие; когато няма достатъчно храна за стомаха, явява се стомашно разстройство. Някога вие сте неразположени, някога сте весели. Коя е причината за това, не знаете. Аз считам весел човек оня, който е всякога като светлия ден. Чиновникът е весел на края на месеца, когато получава заплата. Младата мома е весела, когато е добре облечена. Ако не е добре облечена, тя не е весела. Изкуство е да бъдеш весел всякога, при добри и при лоши условия, при лишението и при изобилието на живота.

Казват: Да има човек мир. От България изпратиха една депутация в Русия да преговаря за мир. Колко дни чакаха там, докато се подпише мирът? Значи, първо е подписването на мира, а после мирът пристига на малки рекички. Вашата депутация отишла ли е да преговаря за мир? Трябва и вие да изпратите своя депутация. Иначе, мирът не може да дойде. Първо очите изпращат депутация до слънцето, да им изпрати специална светлина. Тогава слънцето подписва договор и изпраща светлина. Някои мислят, че светлината иде по поръка от тях. Има светлина, която иде само ако ѝ изпратите депутация, да я поканите. Без депутация тя не иде. Ако животът се развиваше, както хората си мислеха, досега те трябваше да бъдат светии. Хиляди години още ще минат, но светийството няма да дойде. Не се става лесно светия. Не е въпрос да станеш светия на земята. Истински светия е оня, който може да отиде на слънцето, да направи една разходка. Ако не може да направи разходка до слънцето, никакъв светия не е. На земята лесно ставаш светия. Запалиш една свещ за един два часа – светия ставаш. Изгори свещта, свърши се светийството.

Сега чета по лицата ви, казвате: Знаеш ли, колко ни изплашиха бомбите над София? Виждам, много бомби носите в съзнанието си, като икони сте ги закачили. Ако бяхте светии, бомбите щяха да слязат до вас; те ще ви се поклонят и ще останат цели. А сега, не само бомбите гърмят. От хиляди години хората живеят в несъгласие, в караници и разправии. Техният живот стана причина за бомбардировките. Всяка мисъл, проектирана в пространството, се предава чрез високоговорител. Вие не подозирате, че човек може да изпрати в пространството една динамична мисъл като бомба. Само един човек може да причини голямо нещастие на човечеството. Една жена и един мъж в рая причиниха такова нещастие, от което и до днес хората,не могат да се освободят. Всичко това дойде поради едно желание да си хапнат малко от една ябълка – от забранения плод. Какво лошо има в желанието да си хапнат малко

Казвам: Първите човеци направиха една погрешка и не се извиниха. Напротив, те започнаха да се оправдават. Бог запита първо Адама, защо яде от забранения плод. Той каза: Господи, аз имах голяма вяра в Тебе. Другарката, която ми даде, се ползваше с доверие пред мене. Вярвах и на нея, както на Тебе. Мислех, че каквото ми каже, е вярно. Ти трябваше да ме предупредиш. Обаче, Бог забрани на Адама да яде от дървото, което беше всред рая, но той забрави заповедта. Интересно е, отде дойде на ума на Адама мисълта, да се скрие. Цял ден Бог търси Адама, но едва привечер го намери. Тогава Адам каза: Чух, Господи, гласа Ти, но се убоях да изляза, защото съм гол. – Кой ти каза, че си гол? Да не си ял от забраненото дърво? Така вината падна върху Ева. На въпроса, защо яде от забранения плод, Ева отговори адвокатски. Тя каза: Змията, която си създал, ме убеди да ям от тоя плод. Защо Бог остави животните в рая? – Да се учат хората от тях. Кой е предполагал, че животните могат да предадат някои неща невярно? Значи, Ева хвърли вината върху змията. Бог изслуша Адам и Ева внимателно и спря до тях, не отиде до змията да я разпитва, защо е дала на Ева толкова лош съвет.

И днес условията на живота са същите. И до днес още хората се оправдават като Адам и Ева, но Бог не приема вече никакви оправдания и извинения. Оправданието беше важно само за Адам и Ева. По същия начин ние не можем да се извиним. Сегашният човек е поставен пред друг изпит. Наблюдавал съм възрастни хора. Минава някъде, откъсне си един плод и, като види някой човек, скрие го в джоба си, тури отгоре ръцете си, като че нищо не е станало. Той не се крие като Адама, но крие плода в джоба си. Като срещне някого, поздрави го и, като отмине, извади плода и започва да яде.

Ще кажете, че животът е тежък. Ако направите една статистика, ще видите, че човек минава три четвърти от живота си в тревоги. Колко минути през деня човек е щастлив? Като преживее нещо хубаво, той се радва. И за това има някаква причина. Ако се намери в мъчнотии, човек се утешава, че като отиде на оня свят, поне там работите му ще вървят добре. Това е заблуждение; все едно, ученикът, който не е свършил четвърто отделение, да мисли, че може да влезе в първи клас. Той казва: Аз не мога да уча добре в отделенията, но като вляза в първи клас, ще уча добре. Ако в отделенията не ти върви, и в класовете няма да ти върви, и в университета няма да ти върви. Ще кажете, че имаш вдъхновение. Значи, вдъхнал си въздух. Как мислите, с едно вдъхване става ли работа? С едно вдъхновение става ли някаква работа? Колко пъти на ден трябва да се вдъхновяваш? Десет вдъхновения са нужни на минута. За един час, или за 60 минути са потребни шестстотин вдъхновения, т. е. шестстотин вдишки, а за десет часа – шест хиляди вдишки.

Съвременните хора се интересуват от един въпрос, който ги спъва. Те искат да знаят, какво пишат вестниците за погрешките на хората. Дето и да отидете, в която държава и да влезете, това са ежедневните новини. Това са криви работи. Понякога пишат във вестниците, че някъде станала катастрофа, че толкова души са убити на войната, толкова са пленници, толкова ранени. Какво ще придобием, ако знаем това? Умрелите, ранените страдат. Ако отиваш да гледаш, трябва да им помогнеш. Българите имат обичай, като отиват на гробищата, да поливат гробовете с вода и с малко вино. Отде е излязъл тоя обичай? Аз искам да зная, защо поливат гроба с вода, а някога с вино?

Когато цветята цъфтят, изпращат своето ухание надалеч. Така ги намират пчелите, насекомите, пеперудите. Значи, уханието на цветята е път, по който насекомите търсят храната си. И въздухът има свое ухание. Човек, според развитието на своето обоняние, определя, кой въздух е за него. В небето е определено количеството на въздуха за всеки човек. Ти трябва да поемеш онова количество въздух, което е определено за тебе. Колцина знаят, кой въздух е за тях? Ако някога попаднеш на тоя въздух, целия ден се чувствуваш радостен; ако не можеш да попаднеш на тоя въздух, целия ден си тъжен, неразположен. Скръбта показва, че нещо ви липсва, че не сте разбрали нещо.

Често пишете думата „любов”. Ако изпуснете буквата „л” или „ю”, ще разберете ли, каква е думата? Ако изпуснете,ъ” или „ь” на края на думите, значението им не се губи. Тия букви не са от голямо значение, и без тях може да се пише. Не само букви се изпущат, но някои хора не пишат правилно известни букви. Например, буквата „м” пишат по два начина: или първият връх по-висок, или вторият. В първия случай човек поставя себе си, азъ-т на първо място, а второто лице – ти – на второ място; във втория случай „ти” е на първо място, азъ-т на второ място. Ще кажете, че е все едно, как ще напишете една буква. Не е все едно, буквите не са произволни. Който туря азъ-т на първо място, той е скържав. Ако туриш азъ-т на второ място, ти си щедър, ти си човек с достойнство. Дето и да отиде човекът с достойнство, навсякъде е един и същ: отваря кесията си и дава. С това той иска да покаже, че разполага. Бедният, и да отвори кесията си, мълчи, нищо не говори, няма петаче в себе си. Той дава право на богатия да заповядва. Ако богатият осиромашее, и бедният може да заповядва. Викаш един работник, иска ти хиляда лева надница. Това е някогашна министерска заплата. Работникът казва: Ако си съгласен на тая надница, ще ти работя. Едно време работникът получаваше 20 – 30 лв. надница, а сега – 1000 – 1200 лева. Бомба разрушила къщата ти. Как ще я поправиш при такива надници?

За големите разрушения се плаща скъпо. Правя аналогия: на ония, които сами не могат да изправят характера си, работниците взимат скъпо. Тая е причината, дето характерът им остава неизправен. На ония, които са готови сами да се изправят, работниците взимат евтино. Следователно, когато казваме, че мъчно се изправя човешкият характер, това показва, че работата е скъпа, и на работниците се плаща много. Ако река на някой от вас да стане от мястото си, без да му дам нещо, ще се обиди. Ако дойде някой с пълни джобове златни монети и ти даде една от тях и каже, да станеш от стола си, за да седне той, ти веднага ще му отстъпиш и ще си намериш друго място. Ако ти даде една обикновена книжна монета от 20 лв., ще кажеш: Никой няма право да ме вдига от мястото ми. Значи, ако ти даде златна монета, има право да те вдига от мястото; ако ти даде книжна монета, няма право. Наистина, трябва да има някаква сериозна причина, за да се свърши една работа. Трябва да има на лице една причина, един закон, един факт. Де е мястото на причината, де е мястото на закона и де е мястото на факта? Причината е в главата, законът е в дробовете, фактът е в стомаха. При сегашните условия, в които живеем, първо трябва да дойде фактът. Под „факт” разбираме истината, под „закон” – мъдростта, под „причина” – любовта. Фактът предизвиква истината, истината предизвиква мъдростта, а мъдростта – любовта. Ако посеете едно семе някъде, любовта и мъдростта идат да го възрастят. Не можеш да свършиш една работа, ако истината не е на твоя страна, т. е. ако нямаш един факт за това. В дадения случай фактът представлява парите или силата, с която разполагаш. Краката, ръцете са факти в нашия живот.

Често определяме нещата с думите: причина, закон и факт. Трябва да свържем мислите си с подбудителната причина, чувствата си с мъдростта, а постъпките си с истината. Ако постъпките на човека не са свързани с истината, и ако между постъпките и истината няма контакт, никакъв резултат не може да се очаква. Ако чувствата не са свързани с мъдростта, никакъв резултат не може да има. При това положение, законът не може да действува. Ако няма връзка между мисълта и самата причина, никаква мисъл не може да се прояви. Всеки човек, който говори съзнателно, има причина, има закон, има факт за това. Без причина, без закон и без факт човешката мисъл не може да се предава. Законът е път, по който мисълта се предава. Истината е крайният предел, до който мисълта отива. Христос казва: „Аз съм пътят, истината, и животът”. Пътят е мъдростта, през която трябва да минем; истината е зенитът, а животът е любовта. Коя е най-високата точка в човешкия живот? Де е зенитът в човека? – Горе, на главата, тъй нареченото „кубе”. За да стигнем високата точка, ще минем през кръга. Най-високата точка е привидна. И на нас така се вижда, че на обяд слънцето е най-високо. В същност, слънцето е толкова високо сутрин, колкото и на обяд. Вижда ни се по-високо по отношение на земята, т. е. на материалния свят, в който се движим.

Казвам: Високите работи имат свои подбудителни причини. Ако си на високо място, ти си силен, лесно можеш да пуснеш един камък надолу, или да прекараш вода, да потече в низината. Значи, всички неща в горната половина на кръга стават лесно. Влезете ли в долната половина на кръга, там нещата стават мъчно. Ако пропуснеш добрите условия и оставиш работата си за друг път, в друг живот да я свършиш, ти се намираш в обратното положение на кръга, в долната половина, дето нещата стават мъчно. Чудиш се след това, защо работата ти не върви добре. Не всякога Бог дава благоприятни условия. Отложиш ли за друг път, мъчнотиите се увеличават.

Казвате: Светът живее по един начин, а ние – по друг начин. Прави сте, че светът живее по свой начин. Ако влезеш в един трен, ще се подчиниш на всички условия, на които хората се подчиняват. Стотици души са влезли в трена и ще се движат, не накъдето те искат, но дето тренът ги води. Ако тренът върви в посока, в която и аз искам да отида, ще се кача на трена и ще се оставя на негово разположение – да ме води, дето той иска. В тоя случай аз няма да му заповядвам. Няма да постъпвам, както с каруцаря, но ще се подчиня на закона. Та когато казваме, че хората живеят така, това показва, че те пътуват с трен: дето тренът ги води, там отиват. Ако не искаш да живееш като тях, пеш ще ходиш. Знаете ли, от колко малки работи зависи някога вашия успех? Минаваш през гора, виждаш два клона преплетени, бурята ги е сплела. Бързаш, отминаваш ги, не искаш да спреш за малко, да ги разплетеш. Ако не услужиш на тия клони, може за цял ден, а може и за цяла година да объркаш работите си. Ако не си ги видял, отговорността ти е малка; ако си ги видял, отговорността ти е голяма. Какво може да стане? – Дрехите си можеш да скъсаш, волът ти да умре, къщата ти да се събори, да те изпъдят от училище. Какво ти струва да спреш за малко и да отделиш двата клона един от друг?

Казват за някого: Опък човек е той, не взима от дума. Как му казваш думата си? Всеки човек си има особен език. Ако искаш да те разбере, ще говориш на негов език. Няма да произнасяш думите, както ти искаш; ще ги произнасяш, както той иска. Ако войникът се яви пред полковника, как ще му говори? Ще каже: Моля, господин полковник! Ако каже само „господин полковник”, без да прибави думата „моля”, какво ще стане с него? Ако каже само „полковник”! - Не, ще каже „моля, господин полковник” и ще произнесе тия думи музикално. Хората страдат от немузикалност. Трябва да имате микрофон, да се научите да говорите музикално. Когато ви се говори грубо, схващате грубостта; когато вие говорите грубо, не схващате грубостта. В това е погрешката на хората.

Мнозина поддържат, че Христос ще дойде да оправи света. Как ще дойде Христос? Преди две хиляди години не дойде ли Христос? Дойде, но не оправи света. – Защо? – Защото не Го послушаха. Има майки, които раждат децата си, но не ги отглеждат. В тях майчиното чувство е слабо развито. Такава майка, като роди дете, оставя го на други, те да го отглеждат. Тя се разхожда само и казва: Не съм свикнала да гледам деца. Тогава да не се е женила. Като развие майчиното чувство, тогава да се жени. Деца, за които майките не се грижат, са невъзпитани. Ще кажете, че и без кокошка може да се измъти яйцето. Възможно е, но не зная, какво пиле ще излезе от яйце, което кокошка не го е мътила. Пиле, което кокошката е снесла и измътила, придобива характера на майка си. Любов е вложила кокошката в своето пиленце.

Сега приложението: имате една мисъл. Ако вие родите тая мисъл и оставите други да я отглеждат, не играете ли ролята на оная майка, която роди дете и го дава други да го отглеждат? Родиш една мисъл и казваш: Други да я отглеждат, аз нямам време. Щом нямаш време, не раждай. Това не е закон. Ония от вас, които искат да бъдат здрави, които искат да бъдат щастливи, трябва да учат. Щастието и здравето няма да дойдат произволно. Болният баща не може да предаде здраве на сина си. Болната майка не може да предаде здраве на дъщеря си. Здравият баща предава здраве на сина си, и здравата майка предава здраве на дъщеря си. Това са закони. Ако твоят мозък, в даден случай, не е здрав, как ще роди една хубава мисъл? Ако не е хармонично нагласен, как ще създадеш една светла мисъл? Ако сърцето ти не е спокойно и се тревожиш, ти не можеш да родиш едно хубаво чувство. Ако волята ти не е възпитана, постъпките ти не могат да бъдат благородни.

Първото нещо, което трябва да спазвате като правило в живота: Като вървиш, винаги пръв се отбивай. Даже и на мравката прави път. Срещнеш някой – обиколи го, път му стори – на всички прави път, ако искаш да ти върви. Сега всеки върви по правия път, пести времето си. Англичаните казват: Времето е пари. По права линия вървят те, да печелят повече време, да имат повече пари. Англичаните казват: Право към целта! На някои от вас косите са побелели. Да допуснем, че ви кажа, как да ги почерните, какво ще направите? Първо, вие се постарайте да почерните един косъм, както аз съм почернил космите на веждите си. Правил съм опит да ги почерня. Не ми коства много време да почерня цялата си коса, но не искам. Боядисайте само един косъм. Казвате, че имате воля. Ако не можеш да почерниш един косъм, каква воля имаш?

Да дойдем до реалното в живота. Кое е реалното? – Мисълта, чувствата и постъпките. Мисълта е мощна, чувствата са мощни и постъпките са мощни. – Кога? – Когато разбираме причините, законите и фактите, които действуват. Тогава всичко може да се постигне. Това няма да стане изведнъж. Първо трябва да се очисти мисълта; също така трябва да се очистят чувствата и постъпките. Оттам трябва да се започне. Как ще очистиш мисълта си? – Като предизвикаш в ума си само еднородни мисли. В даден момент ти мислиш за кон, за магаре, за буболечица – смесваш различни мисли в ума си и не можеш да очистиш своята мисъл. Но и ако мислиш само за кон, твоята мисъл не може да бъде чиста; ако мислиш само за буболечици, твоята мисъл не може да бъде Чиста; ако мислиш само за жаба, мисълта ти пак не може да бъде чиста. Как можеш да очистиш мисълта си? – Като очистиш окото си. Човек, на когото окото не е чисто, не може да бъде чист. Човек, на когото ухото не е развито, да слуша хубаво, и сърцето му не може да бъде чисто; ако не разбира и възприема правилно звука, сърцето му не може да бъде чисто. Ако не можеш да възприемаш фините трептения на храната, която влиза в стомаха ти, без да го мъчи, ти не можеш да разбереш истината.

Мнозина говорят за истината. За да разбереш истината, първо трябва да очистиш устата си. Ще кажеш, че трябва ухото си да очистиш. Истината чрез ухото не можеш да намериш. Истината е реална, и яденето е реално. Като яде, човек трябва да е доволен. Ако седнеш пред трапезата недоволен и погледнеш недоволно, ти ще развалиш всичкото ядене. Трябва да ядеш със свещен трепет, да забравиш всичко около себе си, да знаеш, че нещо хубаво, което Бог е изпратил, влиза в тебе. Ще погледнеш към всички с любов. Не мисли, че някой ще мине край тебе и ще ти вземе храната. Никой не може да ти вземе храната, която обичаш. Храна, която не обичаш, всеки може да ти я вземе. Майките не дават любимите си деца на чужди хора, да ги осиновяват – никога не дават обичните си деца. Мисли, които не обичаме, лесно изпращаме навън. Наблюдавам, вие се събирате всяка вечер на молитва. Събирате се по един неправилен начин. Така не се прави молитва. Ако мисълта и чувствата на човека не са чисти, той не може да се моли. Еднообразието в молитвата не е полезно. Да четеш постоянно едни и същи молитви, това е престъпление. Хубавите неща не се повтарят. В любовта нещата не се повтарят. Там всяко нещо става само по един път. И втори път може да стане нещо, но по друг начин. Ако веднъж любиш, втори път по същия начин не можеш да любиш. Същият закон се отнася и до мисълта. Това, което днес мислиш, не се повтаря. Като знаете това, прилагайте всичката си любов и мисъл в работата си.

Казва се за някого, че се разболял. – Радвам се, че се разболял. – Еди-кой си оздравял. – Радвам се, че оздравял. Не мислете, че болестта е лошо нещо. Като се разболее, човек става по-мек, по-внимателен – повече светлина е придобил. Не да боледува човек постоянно, но понякога само. Ти не можеш да боледуваш два пъти от една и съща болест. Като те хване треската веднъж, втори път и да искаш да те тресе по същия начин, не може. Ще трепериш при треската, но има разлика в треперенето. Като изучавате проявите на треската, виждате, че тя има определено време. Като хване някого, тя иде на определено време и си отива на определено време. Хване ли го втори път, тя избира друго време. Някоя треска се придружава със студ, човек трепери, зъбите му тракат, а някоя – с голям огън. Коя е за предпочитане: треперушката, или огненицата? Огненицата подлага всички нечистотии на изгаряне Тя е „аутодафе” на нечистотиите. Първото нещо, което се изисква от човека, е да пречисти кръвта си. Не можеш да пречистиш кръвта си, ако нямаш чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Както пречистваш кръвта си чрез дълбоко дишане, така ще намериш начин за пречистване на своите мисли. Ако пречистиш кръвта си, ще се освободиш от много болести. Болестите се дължат на нечиста кръв. Болестите се дължат и на нечиста храна. Ядеш плод, без да го измиеш. Може веднага да не заболееш, но създаваш лош навик в себе си, подхранваш леността. Нечистата храна внася утайки, нечистотии в стомаха, които постепенно тровят кръвта. Нечистата кръв, освен болести, причинява неразположение, песимистично настроение, леност в човека. Човек с чиста кръв се отличава с голяма енергия и пъргавина. Губиш ли пъргавината си, кръвта ти е започнала да става нечиста. Чистата мисъл, чистите чувства и чистите постъпки са динамични, правят човека бодър, млад.

Всеки иска да бъде добър, да се подмлади. Затова се създава Божествена Школа, да научи хората как да живеят, да използуват живота. Ще живееш 40 – 50 години, но да живееш, както трябва, да използваш разумно всички блага. Някой живее 40 – 50 години, но не може да използва Божествените блага, както трябва. Живее известно време и се страхува, че ще умре, ще отиде на оня свят. Ако умреш веднъж, втори път да не желаеш да умираш. Като дойде смъртта, човек престава да яде, няма желание за ядене, не може да диша, въздух не може да приема. Днес намалява храната и въздуха, утре ги намалява още повече, докато един ден се намери в пълно ограничение. Бог е създал човека да яде, но да яде с любов; да мисли, но да мисли с любов; да чувствува, но да чувствува с любов; да постъпва, но да постъпва с любов. Любовта е свещен огън. Тоя огън, трябва да подтиква човека към всичко. Да работи с любов, да учи с любов! Не е лесно човек да учи.

Сега ви говоря за неща, които не могат изведнъж да се постигнат. Най-малко десет години усилена работа се изисква, по два-три часа на ден, за да реализирате част от това, което говоря. При това, будно съзнание е нужно. Оня, който е привикнал да мисли добре, достатъчно е да отправи мисълта си към любимия си предмет, за да придобие някакъв резултат. Индусите имат различни методи за съсредоточаване на съзнанието си, но някои от тях са отживели времето си. Предметът, който обичаш, задържа погледа, както и съзнанието ти. Обаче, съсредоточаването на съзнанието не показва още любов към нещо, нито свободен избор. Защо гледаш човека? – За да намериш нещо хубаво в него. Като погледнеш човека с любов, ще намериш нещо хубаво в очите му, в ушите му, в носа му, в ръцете му. Във всеки човек има нещо хубаво, което заслужава да се гледа.

Някой религиозен седи и мисли за Христа, за свети Никола. Какво ще мисли за свети Никола? Той минава покрай него и не го вижда, а мисли за времето, когато е живял свети Никола. Ако седиш и мислиш за Христа Който е живял преди две хиляди години, твоята работа е изгубена. Какъв е бил Христос едно време, не знаеш ; важно е, какъв е сега. Ти се намираш в мъчнотия, в нещастие. Дойде един човек отвън и ти помогне. Ти се чудиш, кой е тоя човек. Христос е, Който помага. Докато Христос е при вас, съмнявате се и казвате: Или е Той, или не е. Когато Христос беше между евреите, и те се колебаеха. Вече две хиляди години минаха от това време, те още не могат да се убедят, че Той е техният Месия. Не е Той, Когото очакваме.

Представям ви три топки: едната е пълна със златни монети, другата – със сребърни монети и третата – с медни. Топките са еднакво големи, но с различна тежина. Най-тежка е златната топка, после сребърната и най-лека е медната. Ученият, като види трите топки, ще избере златната. Той казва: Най-тежка е тая топка, но аз ще я взема, защото съм най-силен. Като дойде друг човек, той ще избере сребърната, а за третия няма избор – той взима останалата – медната топка. Който взима златото, има право на избор, от трите топки избира златната. И вторият има право на избор – от две топки прави своя избор. Третият, обаче, няма право на избор. Много от сегашните хора постъпват като последния. Като нямат право на избор, те казват: Което остане, то е за мене. Не яжте каквото остава. Човек, който иска да си създаде характер, трябва да пие от първия гроздов сок. Ако купуваш грозде, вземи от най-хубавото. Купи по-малко – половин или четвърт килограм, но от най-хубавото. Ти искаш да купиш повече, по-евтино грозде, макар и да не е хубаво. Когато човек работи съзнателно върху себе си, трябва да знае, че малките неща се благославят, а не големите.

За следния път напишете само по една дума, която обичате и добре разбирате. Ще направим един опит, да видим, колцина от вас ще напишат думата с любов. Някои може да не намерят такава дума. Които намерят тая дума, ще я напишат чисто и правилно на едно четириъгълно листче и отдолу ще напишат само името си, без фамилията. Ако напишете думата, ще имате някаква сполука през годината. Ако не я напишете, няма да ви вървят работите. Да не пишете от страх – от любов ще напишете една дума. Ако отложите за друг път, ще ви сполети някаква загуба: или дреха ще си скъсате, или обувка, или нещо неприятно ще ви се случи.

Един ден ходих на планината и се грях на огъня. Той ме обикна, затова една искра ми изгори ръкава. Благодарих, че любовта му не е била много голяма. Ако беше по-голяма, повече щеше да изгори дрехата ми. И така, ако се колебаете, не правете опита. Не се наемайте, че после да кажете: Тая работа не е за мене. Не започвайте една работа, ако няма да я вършите. Често започвате с Божествените работи и не ги свършвате. Като напишете думата, която обичате, аз ще взема листчетата, ще ги прегледам и ще ви ги върна. Вие ще ги носите в джоба си през цялата година; може да ги оставите и в наследство. Божието благословение иде чрез малките работи, които ни заобикалят. Те идат чрез очите ни, чрез ушите ни, чрез ръцете ни, чрез устата, чрез краката. Божието благословение иде чрез готовността да услужваме. В ангелския свят заповед не се издава никога. Там всеки схваща Божиите мисли и ги прилага – досетлив е. Един ден и вие може да чувствувате, да схващате Божиите мисли и да ги прилагате. Това е Божието благословение.

Всяка работа, написана добре, на време и красиво, носи Божието благословение. Някои хора пишат красиво; почеркът им е по-красив от печатните букви. Човек трябва да пише красиво, защото чрез писането той може да се справи с вътрешната дисхармония в себе си, със своето вътрешно разстройство. Ако не се вземат мерки, много от вас ще пострадат от тая дисхармония, както пострадаха от бомбите. Ония, които не пострадаха от бомби, и до днес още се намират под впечатлението на бомбите – от повтаряне на спомените в съзнанието. Това си спомнят, онова си спомнят, живеят с рефлексии. Понякога рефлексиите са по-опасни от първото преживяване.

Един пиян минал една вечер над една голяма пропаст, без да пострада. Сутринта отишъл да види, как е минал над пропастта, без да падне. Като видял пропастта и си представил, какво би могло да стане, ужасил се. От ужас косата му побеляла. Той минал над пропастта, без да му побелее косата, а само като я видял, побеляла му косата. Второто впечатление било по-силно от първото. Преповтарянето на впечатленията от ужасите действуват лошо върху психиката. Трябва да се освободите от повтаряне на страшните преживявания. Не ходи да гледаш неща, които събуждат стари спомени и впечатления от ужасите в живота.

Мнозина се връщат назад и се запитват за миналото си. Няма защо да се занимавате с миналото си. Какъв си бил в миналото, не е важно; какъв си сега, това е важно. Някои могат да видят своето минало, но да гледат на него като на чужд живот, а не като на свой. Да гледат и да кажат; Добре е живял тоя човек, Понякога природата открива и добрите, и лошите работи на човека, но като чужди. Ако той знае, че е причина за някои лоши работи, постоянно ще скърби; ако знае, че той е причина за някои добри работи, ще се радва. На земята голямата радост и голямата скръб не се допущат. – Защо? – Защото те са полюси на живота – плюс и минус, които взаимно се неутрализират. Каквото си имал, всичко си изял и изпил – нищо не ти е останало. Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

15. Беседа от Учителя, държана на 1 ноември, среда, 5 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.