Разлика между версии на „Разумност в Природата“

Версия от 17:51, 8 февруари 2009

РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА

Размишление.

Има известни положения в живота и Природата, които не се разбират от всички. Например малкото дете не знае защо майка му го храни с мляко, а не му дава твърда храна. То е привързано към майка си, без да знае защо. Детето постепенно изучава отношението на майката към него, както и своето отношение към нея. То постепенно изучава нещата и отношенията на хората във физическия свят.

Какво представя физическият свят? – Той е резултат на нещо. И София е резултат на нещо. – На какво? – На разумността. София не е разумна, но софиянци са разумни. Значи София е място, дето живеят разумни същества. Университетът не е учен, но той е място, дето се учат. Той не може да направи хората учени, но е условие, място за придобиване на знания. В този смисъл и София е място, условие за придобиване на разумността. Часовникът не е разумен, но часовникарят е разумен. Като прави часовници, той развива своята разумност. Същото се отнася и до човешкото лице и тяло. Само по себе си тялото не е разумно, но онзи, който живее в него, е разумен. Чрез тялото като инструмент човек развива своята разумност. Значи тялото е мястото, дето се проявява разумността. И ръката не е разумна. Тя не знае кой си и какъв си, но помага за развиване на разумността. По ръката на човека се познава какъв е той.

Като ученици вие трябва да разбирате значението на думите, да знаете техния произход. Под „king” англичаните разбират цар – човек, който свързва двата края на нещата. Под „king” китайците разбират хипотенузата на правоъгълния триъгълник, т.е. страната, която лежи срещу правия ъгъл и свързва двата катета. И в човека има една линия, която изявява неговата разумност. Тя е хипотенузата, понеже свързва нещата и дава тон. Тя е мярка. Само правият ъгъл се свързва с хипотенузата. Ако ъгълът се движи в рядка среда, може да се разшири; ако се движи в гъста среда, той се стеснява.

Какво представя окръжността? – Крива линия, на която всички точки са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център. – Защо се е огънала тази линия? – Защото има голямо външно налягане. На външното налягане отговаря вътрешна, мощна сила. – Коя е тази сила? – Човешката воля. Като говоря за кривата линия, искам да обърна вниманието ви върху лицето като проява на човешкия живот. Като изучавате лицето, ще обръщате внимание на изпъкналите и вдлъбнатите линии по него, за да разберете кои сили са оказали по-голямо влияние върху човека: природните или неговите лични, субективни. Ако силите в човека са по-мощни, линиите на лицето ще бъдат изпъкнали. Чувствата имат преобладаващо влияние в него. Този човек е еластичен, огъваем. Ако линиите на лицето са хлътнали, т.е. вдлъбнати, този човек има слаб стомах. Той трябва да обърне внимание на храната; трябва да вземе мерки, да изправи стомаха си – главната машина на физическия свят. Ако стомахът не работи добре, това се отразява и на мозъка. Стомахът има отношение към симпатичната нервна система. Между мозъчната нервна система и симпатичната нервна система трябва да има пълна хармония. Мозъчната система е на правите линии и на мисълта, а симпатичната нервна система – на кривите линии и на чувствата. Ако линиите на челото са прави, и мисълта върви право; ако линиите са начупени, мислите не текат правилно.

Закон е: Всяко движение трябва да се преведе в геометрична форма. Същото се отнася и до науката, специално математиката. Ако не може да преведете числата и отношенията между тях в геометрични форми, не може да разберете външния свят. Например геологът ще обясни защо долините са вдлъбнати, а планините изпъкнали. При това едни планини са повече изпъкнали, а други – по-малко. За да се издигнат Хималайските планини толкова високо, има ред разумни причини. Дългият нос например има отношение към интелигентността. За създаването на носа са работили разумни същества с векове. Докато расте на широчина и дължина, носът е жив. Ето защо всяка година, макар и микроскопически, носът трябва да се разширява и удължава. Като престане да расте, той остарява. Същото се отнася и до устата, до ушите, до пръстите. Докато човек е жив, удовете му трябва да растат и да се развиват. Иначе той се излага на преждевременно остаряване и смърт. Когато човек расте и се развива, този процес трябва да става едновременно с всички органи. Ако един орган се развива за сметка на друг, ако едни клетки се подмладяват за сметка на други, явяват се различни болести, като рак, тумор и други. Когато едни способности и чувства се развиват за сметка на други, организмът пак заболява. Радиусите на кръга трябва да бъдат еднакви и да се намират в еднакво отношение към центъра. Ако се наруши това отношение, окръжността се превръща в елипса. За да се справиш с елипсата, изисква се голяма разумност; за да се справиш с хиперболите, които се движат в две противоположни посоки, трябва да бъдеш гениален. Чувствата се движат по едната хипербола, а мислите – по другата. Двете течения на мислите и чувствата, макар и в противоположна посока, трябва да бъдат хармонични. Като се съединят двете хиперболи, образува се окръжност, а затвореното пространство – кръг.

Като се говори за пръстите, нужно е да се изследва пътят на тяхното образуване. Те са резултат на онези висши, разумни същества, които определят мястото на университета, как да бъде построен, какви професори да се назначат и т.н. Под „професор” разбирам вътрешните сили в човека, които работят за създаване и организиране на неговите удове. Тия професори трябва да отговарят на работата, която им се дава. Ако не отговарят, студентите ще се сърдят, ще викат, докато ги уволнят. Има професори на мозъчната система, на дихателната система и на стомашната. Ако тия професори не са на мястото си, казваме, че човек е болен, страда от нещо. Щом боледуват системите, цялата държава боледува. Някога уволняването на професорите става безболезнено, не се отразява на държавата. – Защо? – Защото веднага се явяват нови кандидати, които заместват старите професори. Ако не се явят нови професори, студентите стачкуват, напущат университета и той се закрива. При това положение казваме, че организмът престава да действува или слабо действува.

И тъй, като знаете това, изучавайте живата Природа като външен обект. Виждате една планина. Спрете се да я разгледате добре и мислете за формата й. Виждате, че клоните на едно дърво са увиснали надолу. Намерете причината за това. Тя се крие в противоречията, през които дървото минава. Посадете един орех на камениста почва, да видите какво ще стане с младия, току-що израснал орех. Клоните му ще увиснат надолу като ръцете на човек, който се подпира на тях, за да се издигне. Преместете същия орех в добра почва, да видите как ще се оправят клоните и ще тръгнат нагоре. Не става ли същото и с човека? Поставете го при условия, които не може да преодолее, ще видите, че в скоро време гръбнакът му ще се огъне. – Защо старите хора се прегърбват? – Защото се изгубва връзката между мислите и чувствата им. Старият влиза в затворен кръг, дето няма свобода. Ако търсиш свобода, влез в хиперболата, която се движи във вечността. Под „вечност, безграничност” разбираме великото, разумното начало в света. То разрешава всички въпроси. Това е живот без противоречия.

Мнозина казват: Не искаме граници, ограничения. – Щом говорите за ограничения, това показва, че сте във временния живот. – Не съзнаваме това. – То е друг въпрос. Двама души могат да не се познават, но щом се срещнат, първо се сбиват и скарват, а после стават приятели. Неизбежно човек ще се сблъска със самата реалност, с разумността в Природата. След това той ще се примири с нея и ще станат приятели. Казваш за някого, че е много жесток. Ти не познаваш този човек. Сблъскваш се с него, сбиваш се, но той забравя това, иска да ти помогне. Ти веднага изменяш мнението си за него. Природата не е жестока, тя помага на всички. Седнеш под едно дърво уморен, съсипан и изгубиш съзнание. Дървото може да ти помогне като човек. Друг път седнеш под една круша да си починеш, но си недоволен, че няма плодове. Заспиш и като се събудиш, виждаш круши около себе си. Крушата казва: Виждам мъката и страданието ти. Готова съм да ти доставя всичко, от което се нуждаеш. Не скърби, ще задоволя желанията ти.

Често хората седят на едно място и търсят щастлив живот. Те искат другите хора да работят, да ги носят на ръце, а те да почиват, да ядат и да се обличат. Вие искате да бъдете царе, да заповядвате, а другите да изпълняват. – Отде дойде тази идея у вас? – От Природата. – Вие искате да мислите и чувствувате като нея, но не постъпвате като нея. Щом не постъпвате като нея, вие влизате в разрез с нейните закони. Всеки иска да бъде голям и свободен, да постъпва, както желае, но без да иска, влиза в стълкновение с Природата. Обаче като разумна сила тя всякога взима надмощие над неразумните сили. Тя постоянно мачка слабите и неразумните. Вие мислите и чувствувате като Природата, но щом дойдете до изпълняване, до прилагане на волята, отстъпвате. Какво ще правиш, ако имаш работа със силен човек? – Ще отстъпиш. Ще признаеш, че си слаб, и ще пожелаеш да станеш съработник с него. Големият юнак ще се бори, а ти ще носиш дрехата му и ще се учиш от него. Ще гледаш как се бори и как се справя с мъчнотиите. В това се заключава твоето спасение. Ако не носиш дрехата му, нищо не можеш да направиш.

И тъй, да бъдем в съгласие с живата Природа и не само да мислим и чувствуваме като нея, но и да постъпваме като нея. Само така ще живеем хармонично. Тогава ще кажем сбогом на всички мъчнотии и страдания. Това изисква новото разбиране, новият живот. Тогава обикновеният ще се храни с обикновена храна, талантливият – с талантлива храна, гениалният – с гениална, и светията – със светийска. Значи светията се храни със светлина, геният – с мисъл. Казват, че който много учи и мисли, отслабва. Само онзи отслабва, който се безпокои и тревожи. Истинската, положителна мисъл храни човека. Талантливият се храни с красиви и благородни чувства, а обикновеният – с трици. И триците са хранителни, но трябва да знаете как да ги използувате. Колкото по-възвишена е храната, толкова по-възвишени са мислите и чувствата на човека. Грубата храна огрубява хората. Пеперудата се храни със сладки сокове от цветята, затова животът й е по-възвишен от този на гъсеницата.

ВТОРИ РАЗДЕЛ

Време е вече човек да живее и да се храни по нов начин. Трябва да обичаш светлината като храна, мисълта като храна, чувствата и постъпките си също като храна. Да се храниш с мисълта си, това значи да усилваш ума си; да се храниш с чувствата си, това значи да усилваш сърцето си, да се храниш с постъпките си, това значи да усилваш волята си. Никога не влизай в противоречие с ума си. Съзнавай противоречията, но не влизай в стълкновение със своя ум. Не влизай в противоречие със сърцето си. Съзнавай противоречията в чувствата си, но не влизай в стълкновение с тях. Казваш, че хората не те обичат . – Кой не те обича? Ако никой не те обичаше, ти нямаше да живееш на земята. Значи обичат те. Има Един, Който те обича при всички условия. Щом живееш, мнозина те обичат, а не само един. Въздухът, светлината, водата, храната те обичат. Растенията и животните също те обичат. Те дават своите блага, да поддържаш живота си с тях. Някои от тях може да не те обичат – това нищо не значи. Паразитите те смучат и гледат на тебе като на несъзнателно същество. Те не подозират, че ти си гениален или талантлив човек. Така постъпваш и ти с канарата: чукаш я, къртиш парчета от нея и мислиш, че тя нищо не чувствува. Обаче гениалният човек лесно се справя с паразитите: туря гребен в косата си и ги убива. Той пита: Как смееш да влизаш тук? Питам този гениален човек: Как смееш да сядаш на канарата и да къртиш парчета от нея без позволение? – Тя е неразумно, несъзнателно същество. – Ти мислиш така. Всъщност и канарата има известна разумност. Тя е свързана с едно разумно същество, което има предвид нейното развитие. Ако се отнасяш с пренебрежение към канарата, ще се намериш в известно противоречие. Не се чуди защо падаш от нея и се нараняваш.

Като ученици вие трябва да изучавате вътрешната, т.е. окултната страна на нещата, за да се ползувате от богатството, което се крие в тях. Изучавайте лицето, челото, очите, веждите, носа, устата, брадата, ноктите си, да познаете себе си, а след това и своя ближен. Ако изучавате ноктите си, може да четете всичко, което е написано на тях. Преди да започнете известна работа, трябва да знаете с кого я започвате и как ще работите. Ако ноктите са широки, това показва смелост; ако са тесни – страхливост. Правилните линии на ноктите зависят от мисълта, чувствата и постъпките на човека. Най-малкото отклоняване от правилния път се отразява върху ноктите. Те са резултат на човешкия живот. Човек трябва да знае как да се справя с хората, да не се тревожи. Всяка тревога се отразява върху ноктите.

Имате дробите 1/10, 2/10 или 3/5. Като статически дроби в математиката вие знаете какво представят, но като живи, разумни дроби те са друго нещо. Дробта 1/10 представлява жена или мъж, който служи на десет взискателни господари. Дробта 2/10 представя две моми, които слугуват също на десет взискателни господари; 3/5 – това са три деца, които се възпитават от пет учени хора. При дробта 1/10 положението е по-сериозно от това при 2/10. Не е лесно един човек да служи на десет взискателни господари. Той трябва да бъде крайно разумен. При дробта 1/10 бащата слугува на десет господари; при 2/10 – майката слугува на десет господари; при 3/5 – детето слугува на майката. При дробта 1/10 мисълта разрешава въпросите; при 2/10 чувствата разрешават въпросите. В първата дроб човек трябва да бъде много умен и работлив; във втората дроб той трябва да бъде много честен, а при 3/5 детето трябва да бъде послушно. Каквото каже майка му, то слуша. Кое число в дробта 1/10 е по-важно – единицата или десетката? – По-важна е единицата. В случая числото едно е живо, в действие. Коя вода е по-важна: която в момента извира, или онази, която ще се изяви в бъдеще? Малкото проявено благо струва повече от голямото непроявено благо.

Много философи искат да разрешат въпроса какво е Бог. – Това е най-неразумният въпрос. Да разрешаваш този въпрос, това значи да търсиш Бога вън от себе си. Частта не може да обхване Цялото. Можеш да мислиш за отношенията си към Бога и към разумния живот, но да обхванеш Цялото, това е невъзможно. – Как ще позная Бога? – Като ядеш, като дишаш, като мислиш и чувствуваш правилно. Това е по-лесно, отколкото да познаеш Бога като безграничен и всесилен, като творец на цялата вселена. Отде знаеш, че Той е създал всичко?

Това са странични въпроси, които не могат лесно да се разрешат. Ако искате да разрешите един малък въпрос, вие го поставяте под микроскоп да се увеличи, да стане достъпен за вашия ум. Природата работи точно обратно: тя си служи с лещи, които намаляват слабо, та големите въпроси да станат малки, достъпни за човешкия ум. Ще кажете, че Природата си играе с вас. Не, тя не си играе с вас, но често вие преувеличавате нещата. За да имате правилни възгледи, мислете, чувствувайте и постъпвайте като Природата. Това се иска от вас, а не да разрешавате какво нещо е Бог. От човека се иска да определи отношенията си към Бога. Главният въпрос какво е Бог остава за далечното бъдеще. Казано е в Писанието: „Бог вдъхна диханието си в човека и той стана жива душа.” Който разбира този стих, ще се ползува. Който не го разбира, ще се намери пред разрешаване на отношението x : y : z. Когато реши това отношение, тогава ще разбере какво представлява Бог.

Разумност се иска от човека. Може ли да вървиш в неразумен път? Как ще се движиш в пространство, от което е отнета всичката материя? Как ще се движиш в пространство, в което няма топлина и светлина? Невъзможно е да се движи човек в празно пространство. Материята изпълва пространството. Щом се отнеме тя, пространството остава празно. Когато материята е разумна и съзнателна, пространството е пълно. Ако материята е неразумна, пространството е празно. Пространството е пълно, когато Първата Причина се проявява в света. Това е отношението є към частите изобщо, както и към всички същества специално. Следователно, ако искаш да познаеш и разбереш Бога, първо трябва да разбереш Природата. Тя е външната, обективната страна на Бога. Иначе Той е недостъпен за човешкото съзнание. Искаш ли да познаеш Бога, започни от себе си и от Природата. Останалите въпроси – колко е голям Бог, откога съществува, това не е ваша работа. Това са въпроси на далечното бъдеще. Какво ще придобиеш, ако знаеш, че Вселената, създадена от Бога, съществува от милиони или милиарди години? – Нищо няма да придобиеш. Какво придобива бедният, ако иска да подражава на богатия в облекло, в начин на живеене? Колкото и да се сили да подражава, каквито сметки да си прави, нищо няма да придобие. Такова нещо е разрешаването на въпроса за същината на Бога. Това е отвлечен въпрос.

„Невъзможното за човека е възможно за Бога.” Следователно и бедният може да стане като богатия, да се облече с хубави дрехи, ако богатият го възлюби. Той ще му даде всичко, каквото желае. Щом богатият се влюби в бедния, последният става разумен, гениален. Ето защо, ако си разумен, знай, че младата, красива и богата мома се е влюбила в тебе. Ще кажете, че с усилия и работа човек става разумен. – Ще правиш усилия, но чрез тях можеш да развиваш вложеното. Вложеното е от Оня, Който те люби. Ти можеш да развиваш своята разумност и интелигентност, но ако ги нямаш, сам не можеш да ги вложиш. Човек може да развива своите дарби и способности, които Бог е вложил в него, но по никой начин не може да внесе нещо ново в себе си. Това показва отношенията на природата към човека. Това, което човек не съзнава в себе си, принадлежи на Природата. Когато разбираме мислите, чувствата и постъпките на Природата, тогава и ние ще постъпваме като нея. Постъпвайте като Природата, за да бъдете разумни и да живеете добре.

Т. м.

29. Лекция от Учителя,

държана на 13 май 1932 г. в София – Изгрев.