от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Любовта и свободата. Четиритях пътища въ Любовта)
(Любовта и свободата. Четиритях пътища въ Любовта)
Ред 5: Ред 5:
 
[[Работна среда на електронния архив]]
 
[[Работна среда на електронния архив]]
  
==Любовта и свободата. Четиритях пътища въ Любовта==
+
== Любовта и свободата. Четиритях пътища в Любовта ==
  
  
5 часа сутринъта Небето прошарено. Времето ведро, бодро, свежо.
+
''5 часа сутринта''
  
 +
''Небето прошарено.''
  
 +
''Времето ведро, бодро, свежо.''
  
Добрата молитва „Въ начало бЬ Словото" 15 гл.отъ Ев. на Иоана. „Духътъ Божий"
+
'''Добрата молитва'''
  
 +
'''„В начало бе Словото"'''
  
 +
'''15 гл.от Ев. на Иоана'''
  
Има една страна въ живота, която трЪбва да се разбира. Говори се за Истината. Но Истината има отношение само къмъ живота. Тамъ, дето нЪма животъ, не може да има истина. После, има нЪкои нЪща, които спъватъ вЪрующитЪ. ВЪрующитЪ иматъ една идея, че като се приближатъ при Бога, вече тЪ всичко ще знаятъ. По отношение на Любовьта -така е. Ти, като залюбишъ веднажъ, всичко имашъ. Но по отношение на знанието не е така. Следователно, развитието въ живота е съзнанието. Вземете нЪкой, царски синъ може да е, отива да учи по музика. Той въ музикалното училище не може да бжде царски синъ, ако не знае хубаво да свири и пЪе.
+
'''„Духът Божий"'''
  
Сега този примЪръ всЪки може да го преведе, но чо-вЪкъ трЪбва да прилага нЪщата върху себе си. ТрЪбва да изпита какво знае и какво не знае. „Ама, хилядитЪ години, които човЪкъ ще живЪе, какво ще учи?" Той нЪма да учи едно и сжщо нЪщо. И вследствие на тази наука, той ще се подиг-не и ще се приближи до Бога. Той нЪма да се приближи до Бога само отъ една посока на знанието. Ще се приближи отъ всЪкжде. Ще опита. Тъй по човЪшки се говори. Сега онЪзи, които разправятъ нЪщо за онзи свЪтъ, тЪ го представятъ тъй както тукъ на Земята. Е, тогава ако онзи свЪтъ мяза на този свЪтъ, нЪма защо да ходимъ тамъ. НЪма нищо какво да учи-мъ. И после, когато се проповЪдва една истина, тя ни най-малко не унижава човЪка. ТрЪбва да знаешъ какво знаешъ и какво не знаешъ. И всЪкога, когато не знаешъ, трЪбва да бждешъ като малко дете, което се учи. Едно малко дете може, въ даденъ случай, да знае повече отъ единъ философъ.
 
  
Единъ знаменитъ английски списатель, който изучавал френологията, казва: „Ако всичкитЪ ми способности бЪха тъй както смЪтането у мене, едно чувство, съ което се развива математиката, азъ щЪхъ да бжда идиотъ." Той всЪкога за една малка задача е ходилъ да пита жена си. А въ друго отношение той е билъ отличенъ списатель. Та вие може да бжде-те гениални въ нЪкое отношение, а единъ първостепененъ, ще употрЪбя едно име - недоразвитъ [въ друго]. И ще кажете: „Защо Господь така ме създаде?" Не те е създалъ Гос-подь така, но Той те е турилъ на работа. Туй показва, че ти въ тази посока не си работилъ. Красиви сж числата, но числата трЪбва да оживЪятъ. Красива е музиката, но трЪбва да знаешъ да пЪешъ. Красивъ е животътъ, но ти трЪбва да го разбирашъ.
+
Има една страна в живота, която трябва да се разбира. Говори се за Истината. Но Истината има отношение само към Живота. Там, дето няма Живот, не може да има Истина. После, има някои неща, които спъват верующите. Верующите имат една идея, че като се приближат при Бога, вече те всичко ще знаят. По отношение на Любовта – така е. Ти, като залюбиш веднъж, всичко имаш. Но по отношение на знанието не е така. Следователно, развитието в живота е съзнанието. Вземете някой, царски син може да е, отива да учи по музика. Той в музикалното училище не може да бъде царски син, ако не знае хубаво да свири и пее.
 +
 +
Сега този пример всеки може да го преведе, но човек трябва да прилага нещата върху себе си. Трябва да изпита какво знае и какво не знае. „Ама, хилядите години, които човек ще живее, какво ще учи?" Той няма да учи едно и също нещо. И вследствие на тази наука, той ще се повдигне и ще се приближи до Бога. Той няма да се приближи до Бога само от една посока на знанието. Ще се приближи отвсякъде. Ще опита. Тъй по човешки се говори. Сега онези, които разправят нещо за онзи свят, те го представят тъй както тук на Земята. Е, тогава ако онзи свят мяза на този свят, няма защо да ходим там. Няма нищо какво да учим. И после, когато се проповядва една истина, тя ни най-малко не унижава човека. Трябва да знаеш какво знаеш и какво не знаеш. И всякога, когато не знаеш, трябва да бъдеш като малко дете, което се учи. Едно малко дете може, в даден случай, да знае повече от един философ.
 +
 +
Един знаменит английски писател, който изучавал френологията, казва: „Ако всичките ми способности бяха тъй както смятането у мене, едно чувство, с което се развива математиката, аз щях да бъда идиот." Той всякога за една малка задача е ходил да пита жена си. А в друго отношение той е бил отличен писател. Та вие може да бъдете гениални в някое отношение, а един първостепенен, ще употребя едно име – недоразвит [в друго]. И ще кажете: „Защо Господ така ме създаде?" Не те е създал Господ така, но Той те е турил на работа. Туй показва, че ти в тази посока не си работил. Красиви са числата, но числата трябва да оживеят. Красива е музиката, но трябва да знаеш да пееш. Красив е животът, но ти трябва да го разбираш.  
  
Та рекохъ сега, когато се говори за живота, за рабо-титЪ, има нЪкои работи, съ които ние се приближаваме. Ние се приближаваме отъ разни становища, отъ разни пжтища до истината. Мисля, една сестра ми разправи, пита ме тя върху миналата лекция, какво нЪщо е забраненото? (Отъ сжбо-та Словото, вчера сутринъта.) Каквото и да е, ти мисли петь минути за забраненото. Защото, като мислите за забраненото, нЪма да се натъкнете на мжчнотии. Помни, че има забранени нЪща. Ако ти не мислишъ за забраненитЪ нЪща, нЪма да има контрастъ въ ума ти. Сега, какво нЪщо е забраненото? Азъ зная, не искамъ да го обясня. Мисли за онова, което е забранено, ако Адамъ мислеше за забраненото нЪщо, за забраненото дърво, той не би направилъ погрешка. Той не мислеше и той направи погрЪшка.
+
Та рекох сега, когато се говори за живота, за работите, има някои работи, с които ние се приближаваме. Ние се приближаваме от разни становища, от разни пътища до Истината. Мисля, една сестра ми разправи, пита ме тя върху миналата лекция, какво нещо е забраненото? (''От събота Словото, вчера сутринта.'') Каквото и да е, ти мисли пет минути за забраненото. Защото, като мислите за забраненото, няма да се натъкнете на мъчнотии. Помни, че има забранени неща. Ако ти не мислиш за забранените неща, няма да има контраст в ума ти. Сега, какво нещо е забраненото? Аз зная, не искам да го обясня. Мисли за онова, което е забранено, ако Адам мислеше за забраненото нещо, за забраненото дърво, той не би направил погрешка. Той не мислеше и той направи погрешка.
 +
 +
Сега Христос казва, как ще изтълкувате: „Аз съм истинната лоза." Коя е истинната лоза? – Която може да дава грозде. Та рекох, всички не трябва да остареете. Защото някои проповядват така: „Като идеш в онзи свят, ще научиш всичко." Това донякъде е вярно, донякъде не е вярно. Защото в онзи свят няма условия ти да учиш туй, което ти искаш да учиш. Има много работи, които ти трябва да ги забравиш. А тук, на Земята те пущат да ти припомнят. Ще те пратят на Земята да мислиш и за забраненото. Ти можеш да питаш сега защо е така. Това не е наука. Защо огънят смекчава желязото? Кои са причините? Научно може да се обясни, но дълбоките, вътрешни причини, ако ги извадиш в органическия свят? Психологията, защо огънят размекчава коравите работи? Вие се благодарете, че ги размекчава. Ако не ги размекчава, какво ще стане? В някое отношение вие искате някое въже да не се къса. Хубаво е. Но в едно отношение трябва да се скъса въжето. Понеже ако не се скъса въжето, вие свободни не може да бъдете.  
  
Сега Христосъ казва, какъ ще изтълкувате: „Аз съмъ истинната лоза." Коя е истинната лоза? - Която може да дава грозде. Та рекохъ, всички не трЪбва да остарЪете. Защото нЪкои проповЪдватъ така: „Като идешъ въ онзи свЪтъ, ще научишъ всичко." Това донЪкжде е вЪрно, донЪкжде не е вЪрно. Защото въ онзи свЪтъ нЪма условия ти да учишъ туй, което ти искашъ да учишъ. Има много работи, които ти трЪбва да ги забравишъ. А тукъ, на Земята те пущатъ да ти припомнятъ. Ще те пратятъ на Земята да мислишъ и за забраненото. Ти можешъ да питашъ сега защо е така. Това не е наука. Защо огъньтъ смегчава желЪзото? Кои сж причинитЪ? Научно може да се обясни, но дълбокитЪ, вжтрешни причини, ако ги извадишъ въ органическия свЪтъ? Психологията, защо огъньтъ размекчава коравитЪ работи? Вие се благодарете, че ги размекчава. Ако не ги размекчава, какво ще стане? Въ нЪкое отношение вие искате нЪкое вжже да не се кжса. Хубаво е. Но въ едно отношение трЪбва да се скжса вжжето. Понеже ако не се скжса вжжето, вие свободни не може да бждете.
+
Та в живота си трябва да изучавате живота тъй, както той се проявява. И да не искате да дадете нова насока на живота. Та вие още в пълния смисъл не знаете какво нещо е Животът. Младият от което се интересува, старият не се интересува. Старият се отвращава като види туй, което младите приказват. Пък и младият, като види старият какво прави, и той се отвращава. Казва: „И той си има свое разбиране." И старият, каквото разбира – и прави, и младият каквото разбира – прави. Но то са частични разбирания в живота. При сегашните разбирания на хората, вземете каквато и да е книга, все говори за истината. Но тази истина я поставят като нещо механическо. „Аз, казва, ти говоря истината." Но като се цитира един факт, това не е истина. Истината е нещо живо. Тя се показва по един начин. Де е Истината? Когато Истината влезе в дома, ти ще почнеш да я разбираш. Ти ще се освободиш в своята мисъл. Мисълта ти ще бъде свободна, чувствата ти ще бъдат свободни и действията ти ще бъдат свободни. По това се познава. Това са признаците, по които се познава Истината.
 +
 +
Не мислете, може да познавате Истината в едно отношение, но още хиляди години като учите на Земята, пак ще учите за Истината. Сега някои питат: „Кое седи по-горе: Любовта или Истината?" Добре, аз ви отговарям: Кое седи по-горе майката или детето? (''– Майката''.) Туй дете има всичко, което майката има. И майката влиза вътре в детето. И питат: кое седи по-горе сега? Тъй на Земята е така и ако аз ви кажа, че Истината е Любов. Ще ви кажа тъй: че Истината е Любов и Любовта е Истина. Какво ще разберете? Туй е отношение. Да, отношение на нещата са това сега.
 +
 +
Та рекох, за да можете да растете, не се спъвайте да казвате: „Аз не съм толкова невежа." Вече един учен човек, който се занимавал с психологията, може да ти каже, като дойде до тебе, религиозен ли си или не. Един учен човек ще ти каже, музикален ли си или не. То се познава. Всеки си носи чертите. И ако е музикален човекът, той си носи белезите, пък ако не е музикален, пак ги носи. Та всичките благородни черти, които ги има човек, той се ражда с тях и ги развива.
 +
 +
Та рекох сега, развивайте онова, което е във вас. И любовта ви към Бога зависи от онова, което вие изучавате и правите. Защото любовта ти към твоя Учител зависи от онова, което той предава и ти го учиш, изучаваш. Ако ти го изучаваш добре, ти ще му бъдеш повече обичен. Една вътрешна връзка има. И после, не се самозаблуждавайте, че днес урокът, който си научил, че заради този урок Учителят тебе трябва да те обича. Този урок поддържа само външната любов. Утре този Учител ти даде друг урок и ако ти не научиш него, връзката се къса. Тогава ти ще кажеш: „Бог е Любов." Че е Любов, Любов е, но ти не мисли, че ако е Любов, тази любов се поддържа, ако ти [не] учиш. Има една любов, която се поддържа от учението и то от правото учение.
 +
 +
Та рекох сега, Христос е говорил на учени[ци]те, че Той е лоза и те трябва да пребъдват в Него –
 +
онова, истинско отношение, което трябва да поддържат верующите. Защото огънят трябва да се усилва във вас. Божественият огън не е толкова силен във вас, (''сега''). Да, слаб е. Вие не можете някой път да издържате на някои външни мъчнотии и някой път не можете да издържите на вътрешни изпитания. Това показва слабост (''в разбирането''). Може да имате всичкото желание, но не може да издържате. Какво трябва да правите? Трябва да се упражнявате. И ще се упражнявате по онзи, Божествения път.  
  
Та въ живота си трЪбва да изучавате живота тъй както той се проявява. И да не искате да дадете нова насока на живота. Та вие още въ пълната смисъль не знаете, какво нЪщо е животътъ. Младиятъ отъ което се интересува, стариятъ не се интересува. Стариятъ се отвращава като види туй, което младитЪ приказватъ. Пъкъ и младиятъ, като види стариятъ какво прави, и той се отвращава. Казва: „И той си има свое разбиране." И стариятъ, каквото разбира - и прави, и млади-ятъ каквото разбира - прави. Но то сж частични разбирания въ живота. При сегашнитЪ разбирания на хората, вземете каквато и да е книга, все говори за истината. Но тази истина я поставятъ като нЪщо механическо. „Азъ, казва, ти говоря истината." Но като се цитира единъ фактъ, това не е истина. Истината е нЪщо живо. Тя се показва по единъ начинъ. Де е истината? Когато истината влЪзе въ дома, ти ще почнешъ да я разбирашъ. Ти ще се освободишъ въ своята мисъль. Ми-съльта ти ще бжде свободна, чувствата ти ще бждатъ свободни и действията ти ще бждатъ свободни. По това се познава. Това сж признацитЪ, по които се познава истината.
+
Сега някои мислят, че като влязат в някое общество, в някое благородно общество и те ще станат благородни. Туй е право донякъде, но никое общество не може да направи тебе благороден. Ти тури вълка при най-доброто общество, той си остава вълк. И овцата тури при най-лошото общество и тя си остава овца. И психологически има много работи, които трябва да се обяснят. Ще кажете вие: „Условията на живота са такива." От хиляди години гълъбът е живял при същите условия, при които ти живееш. И той е останал вегетарианец, и чист вегетарианец, само със зрънца се храни, а другите не са останали. Кое е онова, което е направило гълъбът да спази идеите, които той има. Гълъбът си има идеи. Ще дойдете до онова място, дето храната трябва да се определи. Гълъбът няма да яде друга храна. Той казва: „Или ми дайте каквото аз искам, или аз ще умра!" Него не можете да накарате да яде месо. Често искате да направите едно тревопасно или една птица да яде месо и тя умира.  
  
Не мислете, може да познавате истината въ едно отношение, но още хиляди години като учите на Земята, пакъ ще учите за истината. Сега нЪкои питатъ: „Кое седи по-горе: любовьта или истината?" Добре, азъ ви отговарямъ: Кое седи по-горе майката или детето? (- Майката.) Туй дете има всичко, което майката има. И майката влиза вжтре въ детето. И питатъ: кое седи по-горе сега? Тъй на Земята е така и ако азъ ви кажа, че Истината е Любовь. Ще ви кажа тъй: че Истината е Любовь и Любовьта е Истина. Какво ще разберете? Туй е отношение. Да, отношение на нЪщата сж това сега.
+
Та рекох сега, на птиците много се е опорочил живота им. Понеже те се поставили в лоши условия и не са издържали. И за бъдеще, ако се проповядва на птиците, трябва да им се проповядва начин, по който да си поддържат живота. Не да се извиняват. Там не е доброто. Да допуснем, че един орел влезне в един свят, дето не е позволено да се ядат живи същества. Тогава какво ще прави той? И хората сега казват: „Така е направил Господ." Не, не е направил Господ така. Много работи са ги направили хората. Допуснал е Господ хората да направят нещата. И после да се извиняват с Него. И тогава казва някой: „Гладен съм." – Е, защо открадна? Че си гладен – гладен [''си''], но имаше друг начин, по който можеше да добиеш своята храна. Не е само чрез кражбата. Не само чрез насилие. Сега тия работи влизат посторонно вътре. Когато вие изгубите равновесието си, понякой път вие нямате онова постоянно равновесие. Някой път сте кротки като агне, а някой път не сте. Нямате ни най-малко желание да правите зло, но казваш: „От вън дойде туй изкушение." И то си има своите причини. Някой казва: „Всяко нещо си има своята причина." Туй нищо не обяснява. Всяко нещо има причина, но тази причина не те заставя. Гладът съществува в природата. Едни хора ги накарва да крадат, а други накарва да работят. Гладът е един стимул в света. Този глад не е само за физическата храна, но и за духовната. Има един вътрешен копнеж.
 +
 +
Та сега не смесвайте обикновения живот. Вие искате да се поддържа положението ви в света. По-добър живот и по-добро положение от това, което сега имате във вашия живот, вие не можете да намерите. Та вие живеете при най-добрите условия. Който разбира, е така. А, който не разбира, казва: „Да имам един милион сега. Да имам 10 милиона." Е, хубаво. Какво ще допринесат тия пари? „Ама, казва, това ще направя, онова ще направя." Съградил си сто къщи, какво си направил? Нищо не си направил. Ако градиш къщи за хората е едно нещо, а ако градиш къщи, за да печелиш, е друг въпрос. И във всичките отношения, ако обичаш хората заради Бога е едно; ако обичаш хората заради тях е друго; и ако обичаш хората заради себе си, пак – друго. Те са три положения.  
  
Та рекохъ, за да можете да растете, не се спъвайте да казвате: „Азъ не съмъ толкова невежа." Вече единъ ученъ човЪкъ, който се занимавалъ съ психологията, може да ти каже, като дойде до тебе, религиозенъ ли си или не. Единъ ученъ човЪкъ ще ти каже, музикаленъ ли си или не. То се познава. ВсЪки си носи чертитЪ. И ако е музикаленъ човЪкъ-тъ, той си носи белЪзитЪ, пъкъ ако не е музикаленъ, пакъ ги носи. Та всичкитЪ благородни черти, които ги има човЪкъ, той се ражда съ тЪхъ и ги развива.
+
Не са лоши положенията, но основа на нещата, това е Божията Любов. Има четири неща, с които тя се мери. Да възлюбиш Господа със сърцето си. Значи там трябва да има разбиране. Да възлюбиш Господа с ума си. Разбиране трябва да има. Да възлюбиш Господа с всичката си сила и с всичката си душа. Това са положения. Не е едно и също нещо, да възлюбиш Господа. Ти казваш така: „Някъде с разбиране трябва да обичаш Господа." И в живота, дето хората не могат да живеят, понеже любовта не се проявява в тия четиритях посоки и в тия четиритях пътища. Ти не можеш с един да живееш добре. Има едно отклонение на Божията Любов в тебе. А за човека казва: „Да обичаш ближния си като себе си." От там ще започнеш, защото себе-то, човек разбира себе си най-добре. И казва: „Как трябва да обичам?" Като себе си ще обичаш. А, да обичаш Бога, това ще учиш. Учението влиза в Любовта. Там влизат всичките елементи, с които трябва да проучваш Любовта. Не като едно чувствание, но Любовта, която носи със себе си Истината. И Любовта ще те направи свободен. И самата любов носи свободата, която хората търсят. „Аз искам, казва, да бъда свободен." То ти е право. Ти можеш да бъдеш свободен, но другите хора не трябва да станат слуги за тебе. Защото и те искат да бъдат свободни. Значи ти ще имаш Истината, а те няма да имат Истината. Защото разбиране трябва там. Значи в туй отношение Любовта седи по-горе от Свободата. Ако ти най-първо не може да живееш за Любовта, да се жертваш, ти не можеш да бъдеш свободен.  
  
Та рекохъ сега, развивайте онова, което е въ васъ. И любовьта ви къмъ Бога зависи отъ онова, което вие изучавате и правите. Защото любовьта ти къмъ твоя учитель зависи отъ онова, което той предава и ти го учишъ, изучавашъ. Ако ти го изучавашъ добре, ти ще му бждешъ повече обиченъ. Една вжтрешна връзка има. И после, не се самозаблуждавай-те, че днесъ урокътъ, който си научилъ, че заради този урокъ учительтъ тебе трЪбва да те обича. Този урокъ поддържа само външната любовь. Утре този учитель ти даде другъ урокъ и ако ти не научишъ него, връзката се кжса. Тогава ти ще кажешъ: „Богъ е Любовь." Че е любовь, любовь е, но ти не мисли, че ако е любовь, тази любовь се поддържа, ако ти [не] учишъ. Има една любовь, която се поддържа отъ учението и то отъ правото учение.
+
Та рекох сега, какво трябва да правим? Вие искате да бъдете свободни. Отлично! Всеки ден трябва да знаете какво сте спечелили. Ама той казва: „Дотегна ми този занаят! Целият ден да продавам дрехи." Че то е едно благословение за тебе да продаваш дрехи. Всеки един човек, който дойде при тебе, той ще донесе нещо за тебе, ти, като му поговориш и като му продадеш дрехите, ще стане една обмяна. Друг е бакалин, казва: „Мен ми дотегна да бъда бакалин!" То е едно благословение за тебе, ако разбираш. Ти искаш да бъдеш някой висок чиновник, да заповядваш. Че ти няма да научиш никога какво нещо е живота. И ти никога няма да научиш истината там, ако ти заповядваш и не знаеш какво е истината. Ти няма да научиш и ще се умориш и ще си заставиш едно понятие, което не ти е свойствено. И един ден, за да те вразуми Господ, ще ти даде една болест, ще те положи 2 – 3 месеца на леглото и ти ще имаш нужда някой да те гледа. Ти най-първо си мислил: „Тия хора са невежи, те не заслужават", а като се разболееш, ще видиш, че тия хора не са невежи, знаят да помагат.
 +
 +
Та дръжте в ума си едно: Във всяко проявление вътре, има един живот, Бог е скрит вътре. Как е скрит, не е важно. Но във всяка една постъпка, Той отвсякъде ще те наблюдава и ще види доколко ти си разбрал живота. Този е проявеният Господ, на Когото трябва да изучавате Неговите закони. За сега хората са живели без законите на непроявения Бог. И този, непроявеният Бог не съди никого. Ама как ще живеят хората: ще се ядат ли, ще се изтезават ли, ще се избиват ли, Той ги оставя свободни. За Него всичко е едно. А проявеният Бог иска да научи хората. Казва: „Туй, което правиш, не е право." Той ще регулира нещата.
 +
 +
Та вие с един мащаб разрешавате трудните задачи и въпроси. И разрешението не е право. Любовта в тебе, с която работиш, и не може да смекчи условията, ние казваме за нея: тази е слаба любов. Любов, с която ти не можеш да смекчиш лошото си положение, ние казваме: тази любов не носи Истината. Защото, като дойде Любовта, тя едновременно ще те научи най-първо какво трябва да направиш. Но ще те научи, че ти трябва да измениш своите възгледи с нея. Ти можеш да имаш някои възгледи, които са в разрез с Божията Истина. Но казва: „Ти вярваш в Христа." – Хубаво. И целият християнски свят вярва, но вяра ли е това? Това е вяра, аз мога да вярвам, че някой човек е красив, нищо не значи. Връзката ми не е вътрешна. Сега не трябва да се поставите в едно положение, когато дойдете да изучавате живота, всеки ден онова, което вършите, вие ще знаете, че тя е една задача, дадена от Бога и вие трябва да я реализирате. Не трябва да се отказвате.
 +
 
 +
Да кажем, че срещнете един човек, който има да ви дава. Той ви е лъгал, лъгал, сега се явява един начин. Ти му казваш: „Ти си силен човек." Казваш му: „Аз ще ти дам да се разбереш." Защо не си плащате дълговете? Е, колко начина има, с които ти можеш да го заставиш да направи това? Можеш да знаеш да го набиеш. Но той ще се моли: „Моля, не ме бий сега, аз ще си платя." Но, като си заминеш, ще каже: „Чакай, какво направих?" Е, как трябва да постъпвате в дадения случай? Това са само за изяснение, как трябва да постъпите. Този човек ти е дал един добър урок. Ако си умен, да не бъдеш като него. Защото ако той не ти плаща, има причини, че и ти не плащаш. И ти не си справедлив спрямо жена си и децата си, трепериш, не си такъв, а спрямо другите хора и ти не плащаш. Че ти имаш да плащаш. Господ те счита длъжник. Не си плащаш дълга на Бога. Казваш: „Че трябва да живея за Бога." Дължиш нещо и като те срещне Господ сега, какво ще направи Той? Като те срещне, как ще постъпите?
 +
 +
Вие казвате: „Бог е Любов." Добре. Съгласен съм. Е, как ще обясните една война, при която краката на войниците са разкъсани? В Любовта не трябва да има никакви страдания, а има страдания. От какво зависи? Е, може да кажете: „Че тия работи за бъдеще, когато идем в другия свят при ангелите, ще ги научим тия неща." С туй разположение, вие няма да припарите там. Вие ще идете при ангелите, те ще ви погледнат и ще си заминат. Един ангел, още като ви погледне отдалеч, и знае. Вие мислите, че някой ангел ще дойде при тебе, да ти говори на тебе, като майка ти. Този ангел е бил на Земята, а в небето тия ангели няма да те осъждат, но ангелите имат работа, с която да се занимават. Те имат светове, с които да се занимават с тях. Един ангел ще те погледне и ще си замине. Даже няма да обърне внимание на тебе. Питам, ако аз мина някъде и видя един умрял вол, в какво отношение трябва да обръщам внимание на този, умрели вол? И колко време трябва да го гледам? Сега има условия, които създават отношение. То е ценното.
 +
 +
Христос казва: „Аз съм истинната лоза и всяка пръчка в мен, която не дава плод, отрязва се; а всяка, която дава, се оставя." Нищо повече. Ако се случи в живота ти това нещо, което ти не можеш, ти не си от умните пръчки. Тогава ще станеш от ония, умните пръчки, които да принесат плод. Но туй е преносно, един плод. Рекох, животът е широк и трябва да се развива всестранно. И когато разбираш живота, ти трябва да бъдеш постоянно полезен на себе си и полезен на ближните си и да работиш за Бога. Работата за Бога каква е? За Бога трябва да работим. Понеже единствената работа, която ще остане в живота ни, то е само работата за Бога и за себе си, ако работим като един ученик в училището вътре, и за ближните, като работим, те са условия. Но, като работим за Бога, то е работа, която ще остане. Но ще остане в живота ти, и ти няма сега да отхвърляш другата работа. Да казваш: „Аз за себе си не искам да работя." Не, Бог е, Който прониква във всички, във всеки един живот и кара всичките същества да работят тъй, според както Той е определил и направил. Трябва да работим за Бога. Сега няма да заучиш да казваш: „Аз съм истинната лоза и Отец ми е земеделецът." Това нищо не значи. Рекох, ти бил ли си на тази лоза или не си бил? „Ама, аз искам. Аз ще се обърна към Отца." Ти изучавал ли си законите, как ще се обърнеш към Отца? И ще те слуша ли Той? И Писанието казва, че Бог слуша само праведните хора, които имат истинското познание. Тях слуша Господ, а другите – ни глас, ни слушание.  
  
Та рекохъ сега, Христосъ е говорилъ на учени[ци]тЪ, че Той е лоза и тЪ трЪбва да пребждватъ въ Него - онова, истинско отношение, което трЪбва да поддържатъ вЪрующитЪ. Защото огъньтъ трЪбва да се усилва въ васъ. Божест-вениятъ огънь не е толкова силенъ въ васъ, (сега). Да, слабъ е. Вие не можете нЪкой пжть да издържате на нЪкои външни мжчнотии и нЪкой пжть не можете да издържите на вжтреш-ни изпитания. Това показва слабость (въ разбирането). Може да имате всичкото желание, но не може да издържате. Какво трЪбва да правите? ТрЪбва да се упражнявате. И ще се упражнявате по онзи, Божествения пжть.
+
И казват сега: „Когато този Дух на Истината дойде в света, Той е Учителят, който ще ви научи." Казва някой: „Аз имам Духа." Какъв дух имате? Ако този дух не те учи тебе? Когато дойде Духът в тебе, Той ще бъде Учител отвътре. Най-първо ще имаш един Учител отвънка и един Учител отвътре. И като дойде този Учител отвътре и те учи и ти покаже как трябва да живееш, Той няма да ти каже, че ти си най-добрия. И казва Христос тогава: „Когато направите всичко, което аз съм ви казал", и казваме: „Ние сме раби на Бога." Има много работи да учиш. Много има да се учи. И сега неуспехът навсякъде, че всеки, който е научил една малка истина и хубава е тази истина, но има много работи, които трябва да се учат и трябва да се влезне в положението на всички хора. И всеки ден трябва да разглеждате живота. Като станете сутрин, веднага ще погледнете програмата, там на вашата колегия, какво имате за днес. И ще се стегнете да учите. Сега има хора, той казва: „Не ми даде парите тъй, както трябва, от сърце не ми ги даде." Щом не ти ги е дал от сърце, защо ги взе? Е, как искате сега, да ви даде той пари от сърце, (''или да ви услужи, човека'')? И защо именно туй подозрение иде в твоя ум, че той не ти е дал от сърце. Че това е едно твое заблуждение. Аз да ви обясня, много лесна работа е тя. Ти си се разболял и твоят вкус се е изопачил. Давам ти едно ядене, казваш: „Яденето не струва." Де е причината, [''в''] онзи, който ти е дал яденето? Причината е вътре в тебе. Ти трябва да разбираш законите, които регулират и тогава ще имаш едно истинско разбиране.  
  
Сега нЪкои мислятъ, че като влЪзнатъ въ нЪкое общество, въ нЪкое благородно общество и тЪ ще станатъ благородни. Туй е право донЪкжде, но никое общество не може да направи тебе благороденъ. Ти тури вълка при най-доброто общество, той си остава вълкъ. И овцата тури при най-лошото общество и тя си остава овца. И психологически има много работи, които трЪбва да се обяснятъ. Ще кажете вие: „Условията на живота сж такива." Отъ хиляди години гълж-бътъ е живЪлъ при сжщитЪ условия, при които ти живЪешъ. И той е останалъ вегетарианецъ, и чисть вегетарианецъ, само съ зрънца се храни, а другитЪ не сж останали. Кое е онова, което е направило гължбътъ да спази идеитЪ, които той има. Гължбътъ си има идеи. Ще дойдете до онова мЪсто, дето храната трЪбва да се опредЪли. Гължбътъ нЪма да яде друга храна. Той казва: „Или ми дайте каквото азъ искамъ, или азъ ще умра!" Него не можете да накарате да яде месо. Често искате да направите едно тревопасно или една птица да яде месо и тя умира.
+
Сега остават две неща. Да кажем, нещо ти се случи. Аз казвам: Има право да ти се случи. Пък и аз имам право и аз да се разсърдя, имам и право и да не се разсърдя, и имам право и да не обърна и никакво право [внимание]. Че [''той''] ти си се разсърдил, то е негова работа. Тази сръдня е потребна заради него. И като дойде втори път при мен, не се обхождам добре аз с него, коя е причината? – Сръднята? От къде на къде той трябва да ми се разсърди? Значи, при един слаб човек, ти можеш да се сърдиш и да го хокаш, а при един силен човек, ти трябва да седиш и да трепериш. Ако се сърдиш, сърдене истинско е тази сръдня, дето при всичките условия можеш да се сърдиш. И то е правото. Можеш да се сърдиш, че някои неща не са според Божия закон. Ще кажеш: „Братко, туй, което ти правиш, не е хубаво." Нищо повече. „Пък някой път е право и аз да обиждам." Не е право това. „Ама какво ще ми каже той?" – Ама, говори по-меко. Един гвоздей, когото искаш да го набиеш хубаво, няма само тъй да го удряш, но ще го чукаш хубаво, тъй да се набие и да се задържи.
 +
 +
Та рекох, такива трябва да бъдат сегашните ви разсъждения. Трябва да се учите. Вие сте много добри, но не сте проявили вашата добродетел както трябва. Много учени сте, но не сте проявили вашето учение както трябва. Много дарби имате, но не сте ги застъпили. Искате да минете по един лек път. Не. После, казва някой : „Аз обичам еди какви отношения. Но не му е дошло времето." Вие мязате като ония дъщери, и синове има, казва на майка си: „Мамо, много съм зает, имам, казва синът, много важна работа." Той има да срещне една млада приятелка и да поговори с нея. Не е лошо това. Няма нищо лошо. Да кажем, той работи и майка му, като се научи, че той се е срещал с тия, младите моми, и си губи времето, тя казва: „Той не върви по правия път." Зная, в живота сега и вие срещате много от тия, младите моми. Но красива мома в едно отношение, всяка една идея, всяко едно чувство, което тебе те увлича, по което ти тръгваш, не е ли една млада, красива мома? Младите моми са предметно учение, да покажат до где си достигнал. Не е лошо да срещнеш младите моми. Важното е как споделяш, какво е разбирането в тебе за тия идеи. И да туриш всяка една идея и всяко едно чувство на неговото място.
 +
 +
Та рекох, седи една много хубава, деликатна работа в света, с която трябва да се занимавате. Да има нещо велико в лицето ви, с което да се отличавате. Та каквато и мъчнотия да има в живота ви, да не ви спъва. И вие сега ще ми кажете, някои жени има, ми казват: „Еди коя жена има много добър мъж, а на еди коя жена мъжът не е такъв." И той е добър, само [''че''] онази жена, на която мъжът й е добър, тя го е проучила и постъпва съобразно с неговия характер, а ти, като не постъпваш така, казваш: „Не струва той. Малко грубичък е той." Не, не е грубичък той, ама ти си толкова груба, колкото и той (''е груб'').
 +
И тогава казва: „Аз съм истината лоза и който пребъдва в мене... " Христос е тази лоза в света, на която хората трябва да бъдат насадени и да дадат плод. Туй показва, значи, да изучавате Волята Божия и да бъдете готови за Бога всичко да вършите. И тогава животът ще върви правилно и тук на Земята, и горе на Небето.  
  
Та рекохъ сега, на птицитЪ много се е опорочилъ живота имъ. Понеже тЪ се поставили въ лоши условия и не сж издържали. И за бждеще, ако се проповЪдва на птицитЪ, трЪбва да имъ се проповЪдва начинъ, по който да си под-държатъ живота. Не да се извиняватъ. Тамъ не е доброто. Да допуснемъ, че единъ орелъ влЪзне въ единъ свЪтъ, дето не е позволено да се ядатъ живи сжщества. Тогава какво ще прави той? И хората сега казватъ: „Така е направилъ Господь." Не, не е направилъ Господь така. Много работи сж ги направили хората. Допусналъ е Господь хората да направятъ нЪщата. И после да се извиняватъ съ Него. И тогава казва нЪкой: „Гладенъ съмъ." - Е, защо открадна? Че си гладенъ -гладенъ, но имаше другъ начинъ, по който можеше да доби-ешъ своята храна. Не е само чрезъ кражбата. Не само чрезъ насилие. Сега тия работи влизатъ посторонно вжтре. Когато вие изгубите равновЪсието си, понЪкой пжть вие нЪмате онова постоянно равновЪсие. НЪкой пжть сте кротки като агне, а нЪкой пжть не сте. НЪмате ни най-малко желание да правите зло, но казвашъ: „Отъ вънъ дойде туй изкушение." И то си има своитЪ причини. НЪкой казва: „ВсЪко нЪщо си има своята причина." Туй нищо не обяснява. ВсЪко нЪщо има причина, но тази причина не те заставя. Гладътъ сжществу-ва въ природата. Едни хора ги накарва да крадатъ, а други накарва да работятъ. Гладътъ е единъ стимулъ въ свЪта. Този гладъ не е само за физическата храна, но и за духовната. Има единъ вжтрешенъ копнежъ.
+
'''''Отче наш'''''
 +
 +
6.40 сутринта
  
Та сега не смЪсвайте обикновения животъ. Вие искате да се поддържа положението ви въ свЪта. По-добъръ животъ и по-добро положение отъ това, което сега имате въ вашия животъ, вие не можете да намЪрите. Та вие живЪете при най-добритЪ условия. Който разбира, е така. А, който не разбира, казва: „Да имамъ единъ милионъ сега. Да имамъ 10 милиона." Е, хубаво. Какво ще допринесатъ тия пари? „Ама, казва, това ще направя, онова ще направя." Съградилъ си сто кжщи, какво си направилъ? Нищо не си направилъ. Ако гра-дишъ кжщи за хората е едно нЪщо, а ако градишъ кжщи, за да печелишъ, е другъ въпросъ. И въ всичкитЪ отношения, ако обичашъ хората заради Бога е едно; ако обичашъ хората заради тЪхъ е друго; и ако обичашъ хората заради себе си, пакъ - друго. ТЪ сж три положения.
+
''Слънцето грее.''
 +
 +
''На поляната всички с Учителя направихме гимнастическите и евритмическите упражнения.''
  
Не сж лоши положенията, но основа на нЪщата, това е Божията Любовь. Има четири нЪща, съ които тя се мЪри. Да възлюбишъ Господа съ сърдцето си. Значи тамъ трЪбва да има разбиране. Да възлюбишъ Господа съ ума си. Разбиране трЪбва да има. Да възлюбишъ Господа съ всичката си сила и съ всичката си душа. Това сж положения. Не е едно и сжщо нЪщо, да възлюбишъ Господа. Ти казвашъ така: „НЪкжде съ разбиране трЪбва да обичашъ Господа." И въ живота, дето хората не могатъ да живЪятъ, понеже любовьта не се проявява в тия четиритЪхъ посоки и въ тия четиритЪхъ пжтища. Ти не можешъ съ единъ да живЪешъ добре. Има едно отклонение на Божията Любовь въ тебе. А за човЪка казва: „Да обичашъ ближния си като себе си." Отъ тамъ ще започнешъ, защото себето, човЪкъ разбира себе си най-добре. И казва: „Какъ трЪбва да обичамъ?" Като себе си ще обичашъ. А, да обичашъ Бога, това ще учишъ. Учението влиза въ любовьта. Тамъ влизатъ всичкитЪ елементи, съ които трЪбва да проу-чавашъ любовьта. Не като едно чувствувание, но любовьта, която носи съ себе си Истината. И Любовьта ще те направи свободенъ. И самата любовь носи свободата, която хората търсятъ. „Азъ искамъ, казва, да бжда свободенъ." То ти е право. Ти можешъ да бждешъ свободенъ, но другитЪ хора не трЪбва да станатъ слуги за тебе. Защото и тЪ искатъ да бждатъ свободни. Значи ти ще имашъ истината, а тЪ нЪма да иматъ истината. Защото разбиране трЪбва тамъ. Значи въ туй отношение любовьта седи по-горе отъ свободата. Ако ти най-първо не може да живЪешъ за любовьта, да се жерт-вувашъ, ти не можешъ да бждешъ свободенъ.
 
  
Та рекохъ сега, какво трЪбва да правимъ? Вие искате да бждете свободни. Отлично! ВсЪки день трЪбва да знаете какво сте спечелили. Ама той казва: „Дотегна ми този зана-ятъ! ЦЪлиятъ день да продавамъ дрехи." Че то е едно бла-гословение за тебе да продавашъ дрехи. ВсЪки единъ човЪ-къ, който дойде при тебе, той ще донесе нЪщо за тебе, ти, като му поговоришъ и като му продадешъ дрехитЪ, ще стане една обмЪна. Другъ е бакалинъ, казва: „Менъ ми дотегна да бжда бакалинъ!" То е едно благословение за тебе, ако раз-бирашъ. Ти искашъ да бждешъ нЪкой високъ чиновникъ, да заповЪдвашъ. Че ти нЪма да научишъ никога какво нЪщо е живота. И ти никога нЪма да научишъ истината тамъ, ако ти заповЪдвашъ и не знаешъ какво е истината. Ти нЪма да нау-чишъ и ще се уморишъ и ще си заставишъ едно понятие, което не ти е свойствено. И единъ день, за да те вразуми Господь, ще ти даде една болЪсть, ще те положи 2 - 3 месеца на леглото и ти ще имашъ нужда нЪкой да те гледа. Ти най-първо си мислилъ: „Тия хора сж невежи, тЪ не заслужаватъ", а като се разболЪешъ, ще видишъ, че тия хора не сж невежи, знаятъ да помагатъ.
+
33 Неделно Утринно Слово, 30 август 1936г., неделя, Изгрев.
 
+
Та дръжте въ ума си едно: Въ всЪко проявление вжтре, има единъ животъ, Богъ е скритъ вжтре. Какъ е скритъ, не е важно. Но въ всЪка една постжпка, Той отвсЪкжде ще те наблюдава и ще види доколко ти си разбралъ живота. Този е проявениятъ Господь, на Когото трЪбва да изучавате Него-витЪ закони. За сега хората сж живЪли безъ законитЪ на неп-роявения Богъ. И този, непроявениятъ Богъ не сжди никого. Ама какъ ще живЪятъ хората: ще се ядатъ ли, ще се изтеза-ватъ ли, ще се избиватъ ли, Той ги оставя свободни. За Него всичко е едно. А проявениятъ Богъ иска да научи хората. Казва: „Туй, което правишъ, не е право." Той ще регулира нЪщата.
+
 
+
Та вие съ единъ мащабъ разрЪшавате труднитЪ задачи и въпроси. И разрЪшението не е право. Любовьта въ тебе, съ която работишъ, и не може да смекчи условията, ние казваме за нея: тази е слаба любовь. Любовь, съ която ти не можешъ да смекчишъ лошото си положение, ние казваме: тази любовь не носи истината. Защото, като дойде любовь-та, тя едновременно ще те научи най-първо какво трЪбва да направишъ. Но ще те научи, че ти трЪбва да измЪнишъ сво-итЪ възгледи съ нея. Ти можешъ да имашъ нЪкои възгледи, които сж въ разрЪзъ съ Божията Истина. Но казва: „Ти вЪр-вашъ въ Христа." - Хубаво. И цЪлиятъ християнски свЪтъ вЪрва, но вЪра ли е това? Това е вЪра, азъ мога да вЪрвамъ, че нЪкой човЪкъ е красивъ, нищо не значи. Връзката ми не е вжтрешна. Сега не трЪбва да се поставите въ едно положение, когато дойдете да изучавате живота, всЪки день онова, което вършите, вие ще знаете, че тя е една задача, дадена отъ Бога и вие трЪбва да я реализирате. Не трЪбва да се отказвате.
+
 
+
Да кажемъ, че срЪщнете единъ човЪкъ, който има да ви дава. Той ви е лъгалъ, лъгалъ, сега се явява единъ начинъ. Ти му казвашъ: „Ти си силенъ човЪкъ." Казвашъ му: „Азъ ще ти дамъ да се разберешъ." Защо не си плащате дълговетЪ? Е, колко начина има, съ които ти можешъ да го заставишъ да направи това? Можешъ да знаешъ да го набиешъ. Но той ще се моли: „Моля, не ме бий сега, азъ ще си платя." Но, като си заминешъ, ще каже: „Чакай, какво направихъ?" Е, какъ трЪбва да постжпвате въ дадения случай? Това сж само за изяснение, какъ трЪбва да постжпите. Този човЪкъ ти е далъ единъ добъръ урокъ. Ако си уменъ, да не бждешъ като него. Защото ако той не ти плаща, има причини, че и ти не пла-щашъ. И ти не си справедливъ спрЪмо жена си и децата си, трЪперишъ, не си такъвъ, а спрЪмо другитЪ хора и ти не пла-щашъ. Че ти имашъ да плащашъ. Господь те счита длъж-никъ. Не си плащашъ дълга на Бога. Казвашъ: „Че трЪбва да живЪя за Бога." Дължишъ нЪщо и като те срЪщне Господь сега, какво ще направи Той? Като те срЪщне, какъ ще пост-жпите?
+
 
+
Вие казвате: „Богъ е Любовь." Добре. Съгласенъ съмъ. Е, какъ ще обясните една война, при която краката на войни-цитЪ сж разкжсани? Въ Любовьта не трЪбва да има никакви страдания, а има страдания. Отъ какво зависи? Е, може да кажете: „Че тия работи за бждеще, когато идемъ въ другия свЪтъ при ангелитЪ, ще ги научимъ тия нЪща." Съ туй разположение, вие нЪма да припарите тамъ. Вие ще идете при ан-гелитЪ, тЪ ще ви погледнатъ и ще си заминатъ. Единъ ан-гелъ, още като ви погледне отъ далечъ, и знае. Вие мислите, че нЪкой ангелъ ще дойде при тебе, да ти говори на тебе, като майка ти. Този ангелъ е билъ на Земята, а въ небето тия ангели нЪма да те осжждатъ, но ангелитЪ иматъ работа, съ която да се занимаватъ. ТЪ иматъ свЪтове, съ които да се занимаватъ съ тЪхъ. Единъ ангелъ ще те погледне и ще си замине. Даже нЪма да обърне внимание на тебе. Питамъ, ако азъ мина нЪкжде и видя единъ умрЪлъ волъ, въ какво отношение трЪбва да обръщамъ внимание на този, умрелия волъ? И колко време трЪбва да го гледамъ? Сега има условия, които създаватъ отношение. То е цЪнното.
+
 
+
Христосъ казва: „Азъ съмъ истинната лоза и всЪка пръчка въ менъ, която не дава плодъ, отрЪзва се; а всЪка, която дава, се оставя." Нищо повече. Ако се случи въ живота ти това нЪщо, което ти не можешъ, ти не си отъ умнитЪ пръчки. Тогава ще станешъ отъ ония, умнитЪ пръчки, които да принесатъ плодъ. Но туй е преносно, единъ плодъ. Рекохъ, животътъ е широкъ и трЪбва да се развива всестранно. И когато разбирашъ живота, ти трЪбва да бждешъ постоянно полезенъ на себе си и полезенъ на ближнитЪ си и да рабо-тишъ за Бога. Работата за Бога каква е? За Бога трЪбва да работимъ. Понеже единствената работа, която ще остане въ живота ни, то е само работата за Бога и за себе си, ако рабо-тимъ, като единъ ученикъ въ училището вжтре, и за ближ-нитЪ, като работимъ, тЪ сж условия. Но, като работимъ за Бога, то е работа, която ще остане. Но ще остане въ живота ти, и ти нЪма сега да отхвърляшъ другата работа. Да казва-шъ: „Азъ за себе си не искамъ да работя." Не, Богъ е, Който прониква въ всички, въ всЪки единъ животъ и кара всичкитЪ сжщества да работятъ тъй, споредъ както Той е опредЪлилъ и направилъ. ТрЪбва да работимъ за Бога. Сега нЪма да зау-чишъ, да казвашъ: „Азъ съмъ истинната лоза и Отецъ ми е земледЪлецътъ." Това нищо не значи. Рекохъ, ти билъ ли си на тази лоза или не си билъ? „Ама, азъ искамъ. Азъ ще се обърна къмъ Отца." Ти изучавалъ ли си законитЪ, какъ ще се обрънешъ къмъ Отца? И ще те слуша ли Той? И Писанието казва, че Богъ слуша само праведнитЪ хора, които иматъ истинското познание. ТЪхъ слуша Господь, а другитЪ - ни гласъ, ни слушание.
+
 
+
И казватъ сега: „Когато този Духъ на Истината дойде въ свЪта, Той е Учительтъ, който ще ви научи." Казва нЪкой: „Азъ имамъ Духа." Какъвъ духъ имате? Ако този духъ не те учи тебе? Когато дойде Духътъ въ тебе, Той ще бжде Учи-тель отвжтре. Най-първо ще имашъ единъ Учитель отвънка и единъ учитель отвжтре. И като дойде този учитель отвжтре и те учи и ти покаже какъ трЪбва да живЪешъ, Той нЪма да ти каже, че ти си най-добрия. И казва Христосъ тогава: „Когато направите всичко, което азъ съмъ ви казалъ", и казваме: „Ние сме раби на Бога." Има много работи да учишъ. Много има да се учи. И сега неуспЪхътъ навсЪкжде, че всЪки, който е научилъ една малка истина и хубава е тази истина, но има много работи, които трЪбва да се учатъ и трЪбва да се влЪзне въ положението на всички хора. И всЪки день трЪбва да разглеждате живота. Като станете сутринь, веднага ще погледнете програмата, тамъ на вашата колегия, какво имате за днесъ. И ще се стегнете да учите. Сега има хора, той казва: „Не ми даде паритЪ тъй както трЪбва, отъ сърдце не ми ги даде." Щомъ не ти ги е далъ отъ сърдце, защо ги взе? Е, какъ искате сега, да ви даде той пари отъ сърдце, (или да ви услужи, човЬка)? И защо именно туй подозрЪ-ние иде въ твоя умъ, че той не ти е далъ отъ сърдце. Че това е едно твое заблуждение. Азъ да ви обясня, много лесна работа е тя. Ти си се разболЪлъ и твоятъ вкусъ се е изопачилъ. Давамъ ти едно ядене, казвашъ: „Яденето не струва." Де е причината, онзи, който ти е далъ яденето? Причината е вжтре въ тебе. Ти трЪбва да разбирашъ законитЪ, които регули-ратъ и тогава ще имашъ едно истинско разбиране.
+
 
+
Сега оставатъ две нЪща. Да кажемъ, нЪщо ти се случи. Азъ казвамъ: Има право да ти се случи. Пъкъ и азъ имамъ право и азъ да се разсърдя, имамъ и право и да не се разсърдя и имамъ право и да не обърна и никакво право [внимание]. Че ти си се разсърдилъ, то е негова работа. Тази сръдня е потрЪбна заради него. И като дойде втори пжть при менъ, не се обхождамъ добре азъ съ него, коя е причината? - Сръд-нята? Отъ кжде накжде той трЪбва да ми се разсърди? Значи, при единъ слабъ човЪкъ, ти можешъ да се сърдишъ и да го хукашъ, а при единъ силенъ човЪкъ, ти трЪбва да седишъ и да треперишъ. Ако се сърдишъ, сърдене истинско е тази сръдня, дето при всичкитЪ условия можешъ да се сърдишъ. И то е правото. Можешъ да се сърдишъ, че нЪкои нЪща не сж споредъ Божия законъ. Ще кажешъ: „Братко, туй, което ти правишъ, не е хубаво." Нищо повече. „Пъкъ нЪкой пжть е право и азъ да обиждамъ." Не е право това. „Ама какво ще ми каже той?" - Ама, говори по-меко. Единъ гвоздей, когото искашъ да го набиешъ хубаво, нЪма само туй да го удряшъ, но ще го чукашъ хубаво, тъй да се набие и да се задържи.
+
 
+
Та рекохъ, такива трЪбва да бждатъ сегашнитЪ ви раз-сжждения. ТрЪбва да се учите. Вие сте много добри, но не сте проявили вашата добродетель, както трЪбва. Много учени сте, но не сте проявили вашето учение както трЪбва. Много дарби имате, но не сте ги застжпили. Искате да минете по единъ лекъ пжть. Не. После, казва нЪкой : „Азъ обичамъ еди какви отношения. Но не му е дошло времето." Вие мязате като ония дъщери, и синове има, казва на майка си: „Мамо, много съмъ занятъ, имамъ, казва синътъ, много важна работа." Той има да срЪщне една млада приятелка и да поговори съ нея. Не е лошо това. НЪма нищо лошо. Да кажемъ, той работи и майка му, като се научи, че той се е срЪщалъ съ тия, младитЪ моми и си губи времето, тя казва: „Той не върви по правия пжть." Зная, въ живота сега и вие срЪщате много отъ тия, младитЪ моми. Но красива мома въ едно отношение, всЪка една идея, всЪко едно чувство, което тебе те увлича, по което ти тръгвашъ, не е ли една млада, красива мома? МладитЪ моми сж предметно учение, да покажатъ до где си достигналъ. Не е лошо да срЪщнешъ младитЪ моми. Важното е какъ сподЪляшъ, какво е разбирането въ тебе за тия идеи. И да туришъ всЪка една идея и всЪко едно чувство на неговото мЪсто.
+
 
+
Та рекохъ, седи една много хубава, деликатна работа въ свЪта, съ която трЪбва да се занимавате. Да има нЪщо велико въ лицето ви, съ което да се отличавате. Та каквато и мжчнотия да има въ живота ви, да не ви спжва. И вие сега ще ми кажете, нЪкои жени има, ми казватъ: „Еди коя жена има много добъръ мжжъ, а на еди коя жена мжжътъ не е такъвъ." И той е добъръ, само онази жена, на която мжжътъ у е до-бъръ, тя го е проучила и постжпва съобразно съ неговия ха-рактеръ, а ти, като не постжпвашъ така, казвашъ: „Не струва той. Малко грубичъкъ е той." Не, не е грубичъкъ той, ама ти си толкова груба, колкото и той (е грубъ).
+
 
+
И тогава казва: „Азъ съмъ истината лоза и който пребж-два въ мене... " Христосъ е тази лоза въ свЪта, на която хората трЪбва да бждатъ насадени и да дадатъ плодъ. Туй показва, значи, да изучавате Волята Божия и да бждете готови за Бога всичко да вършите. И тогава животътъ ще върви правилно и тукъ на Земята, и горе на Небето.
+
 
+
 
+
 
+
Отче нашъ
+
 
+
6.40 сутринъта
+
 
+
 
+
 
+
 
+
 
+
Слънцето грЬе.
+
 
+
На поляната всички съ Учителя направихме гимнастическите и евритмическитЬ упражнения.
+
 
+
 
+
33 НедЪлно Утринно Слово 30 августъ 1936г., недЪля, ИзгрЪвъ
+

Версия от 12:26, 18 февруари 2012

Съборно слово

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

Работна среда на електронния архив

Любовта и свободата. Четиритях пътища в Любовта

5 часа сутринта

Небето прошарено.

Времето ведро, бодро, свежо.

Добрата молитва

„В начало бе Словото"

15 гл.от Ев. на Иоана

„Духът Божий"


Има една страна в живота, която трябва да се разбира. Говори се за Истината. Но Истината има отношение само към Живота. Там, дето няма Живот, не може да има Истина. После, има някои неща, които спъват верующите. Верующите имат една идея, че като се приближат при Бога, вече те всичко ще знаят. По отношение на Любовта – така е. Ти, като залюбиш веднъж, всичко имаш. Но по отношение на знанието не е така. Следователно, развитието в живота е съзнанието. Вземете някой, царски син може да е, отива да учи по музика. Той в музикалното училище не може да бъде царски син, ако не знае хубаво да свири и пее.

Сега този пример всеки може да го преведе, но човек трябва да прилага нещата върху себе си. Трябва да изпита какво знае и какво не знае. „Ама, хилядите години, които човек ще живее, какво ще учи?" Той няма да учи едно и също нещо. И вследствие на тази наука, той ще се повдигне и ще се приближи до Бога. Той няма да се приближи до Бога само от една посока на знанието. Ще се приближи отвсякъде. Ще опита. Тъй по човешки се говори. Сега онези, които разправят нещо за онзи свят, те го представят тъй както тук на Земята. Е, тогава ако онзи свят мяза на този свят, няма защо да ходим там. Няма нищо какво да учим. И после, когато се проповядва една истина, тя ни най-малко не унижава човека. Трябва да знаеш какво знаеш и какво не знаеш. И всякога, когато не знаеш, трябва да бъдеш като малко дете, което се учи. Едно малко дете може, в даден случай, да знае повече от един философ.

Един знаменит английски писател, който изучавал френологията, казва: „Ако всичките ми способности бяха тъй както смятането у мене, едно чувство, с което се развива математиката, аз щях да бъда идиот." Той всякога за една малка задача е ходил да пита жена си. А в друго отношение той е бил отличен писател. Та вие може да бъдете гениални в някое отношение, а един първостепенен, ще употребя едно име – недоразвит [в друго]. И ще кажете: „Защо Господ така ме създаде?" Не те е създал Господ така, но Той те е турил на работа. Туй показва, че ти в тази посока не си работил. Красиви са числата, но числата трябва да оживеят. Красива е музиката, но трябва да знаеш да пееш. Красив е животът, но ти трябва да го разбираш.

Та рекох сега, когато се говори за живота, за работите, има някои работи, с които ние се приближаваме. Ние се приближаваме от разни становища, от разни пътища до Истината. Мисля, една сестра ми разправи, пита ме тя върху миналата лекция, какво нещо е забраненото? (От събота Словото, вчера сутринта.) Каквото и да е, ти мисли пет минути за забраненото. Защото, като мислите за забраненото, няма да се натъкнете на мъчнотии. Помни, че има забранени неща. Ако ти не мислиш за забранените неща, няма да има контраст в ума ти. Сега, какво нещо е забраненото? Аз зная, не искам да го обясня. Мисли за онова, което е забранено, ако Адам мислеше за забраненото нещо, за забраненото дърво, той не би направил погрешка. Той не мислеше и той направи погрешка.

Сега Христос казва, как ще изтълкувате: „Аз съм истинната лоза." Коя е истинната лоза? – Която може да дава грозде. Та рекох, всички не трябва да остареете. Защото някои проповядват така: „Като идеш в онзи свят, ще научиш всичко." Това донякъде е вярно, донякъде не е вярно. Защото в онзи свят няма условия ти да учиш туй, което ти искаш да учиш. Има много работи, които ти трябва да ги забравиш. А тук, на Земята те пущат да ти припомнят. Ще те пратят на Земята да мислиш и за забраненото. Ти можеш да питаш сега защо е така. Това не е наука. Защо огънят смекчава желязото? Кои са причините? Научно може да се обясни, но дълбоките, вътрешни причини, ако ги извадиш в органическия свят? Психологията, защо огънят размекчава коравите работи? Вие се благодарете, че ги размекчава. Ако не ги размекчава, какво ще стане? В някое отношение вие искате някое въже да не се къса. Хубаво е. Но в едно отношение трябва да се скъса въжето. Понеже ако не се скъса въжето, вие свободни не може да бъдете.

Та в живота си трябва да изучавате живота тъй, както той се проявява. И да не искате да дадете нова насока на живота. Та вие още в пълния смисъл не знаете какво нещо е Животът. Младият от което се интересува, старият не се интересува. Старият се отвращава като види туй, което младите приказват. Пък и младият, като види старият какво прави, и той се отвращава. Казва: „И той си има свое разбиране." И старият, каквото разбира – и прави, и младият каквото разбира – прави. Но то са частични разбирания в живота. При сегашните разбирания на хората, вземете каквато и да е книга, все говори за истината. Но тази истина я поставят като нещо механическо. „Аз, казва, ти говоря истината." Но като се цитира един факт, това не е истина. Истината е нещо живо. Тя се показва по един начин. Де е Истината? Когато Истината влезе в дома, ти ще почнеш да я разбираш. Ти ще се освободиш в своята мисъл. Мисълта ти ще бъде свободна, чувствата ти ще бъдат свободни и действията ти ще бъдат свободни. По това се познава. Това са признаците, по които се познава Истината.

Не мислете, може да познавате Истината в едно отношение, но още хиляди години като учите на Земята, пак ще учите за Истината. Сега някои питат: „Кое седи по-горе: Любовта или Истината?" Добре, аз ви отговарям: Кое седи по-горе майката или детето? (– Майката.) Туй дете има всичко, което майката има. И майката влиза вътре в детето. И питат: кое седи по-горе сега? Тъй на Земята е така и ако аз ви кажа, че Истината е Любов. Ще ви кажа тъй: че Истината е Любов и Любовта е Истина. Какво ще разберете? Туй е отношение. Да, отношение на нещата са това сега.

Та рекох, за да можете да растете, не се спъвайте да казвате: „Аз не съм толкова невежа." Вече един учен човек, който се занимавал с психологията, може да ти каже, като дойде до тебе, религиозен ли си или не. Един учен човек ще ти каже, музикален ли си или не. То се познава. Всеки си носи чертите. И ако е музикален човекът, той си носи белезите, пък ако не е музикален, пак ги носи. Та всичките благородни черти, които ги има човек, той се ражда с тях и ги развива.

Та рекох сега, развивайте онова, което е във вас. И любовта ви към Бога зависи от онова, което вие изучавате и правите. Защото любовта ти към твоя Учител зависи от онова, което той предава и ти го учиш, изучаваш. Ако ти го изучаваш добре, ти ще му бъдеш повече обичен. Една вътрешна връзка има. И после, не се самозаблуждавайте, че днес урокът, който си научил, че заради този урок Учителят тебе трябва да те обича. Този урок поддържа само външната любов. Утре този Учител ти даде друг урок и ако ти не научиш него, връзката се къса. Тогава ти ще кажеш: „Бог е Любов." Че е Любов, Любов е, но ти не мисли, че ако е Любов, тази любов се поддържа, ако ти [не] учиш. Има една любов, която се поддържа от учението и то от правото учение.

Та рекох сега, Христос е говорил на учени[ци]те, че Той е лоза и те трябва да пребъдват в Него – онова, истинско отношение, което трябва да поддържат верующите. Защото огънят трябва да се усилва във вас. Божественият огън не е толкова силен във вас, (сега). Да, слаб е. Вие не можете някой път да издържате на някои външни мъчнотии и някой път не можете да издържите на вътрешни изпитания. Това показва слабост (в разбирането). Може да имате всичкото желание, но не може да издържате. Какво трябва да правите? Трябва да се упражнявате. И ще се упражнявате по онзи, Божествения път.

Сега някои мислят, че като влязат в някое общество, в някое благородно общество и те ще станат благородни. Туй е право донякъде, но никое общество не може да направи тебе благороден. Ти тури вълка при най-доброто общество, той си остава вълк. И овцата тури при най-лошото общество и тя си остава овца. И психологически има много работи, които трябва да се обяснят. Ще кажете вие: „Условията на живота са такива." От хиляди години гълъбът е живял при същите условия, при които ти живееш. И той е останал вегетарианец, и чист вегетарианец, само със зрънца се храни, а другите не са останали. Кое е онова, което е направило гълъбът да спази идеите, които той има. Гълъбът си има идеи. Ще дойдете до онова място, дето храната трябва да се определи. Гълъбът няма да яде друга храна. Той казва: „Или ми дайте каквото аз искам, или аз ще умра!" Него не можете да накарате да яде месо. Често искате да направите едно тревопасно или една птица да яде месо и тя умира.

Та рекох сега, на птиците много се е опорочил живота им. Понеже те се поставили в лоши условия и не са издържали. И за бъдеще, ако се проповядва на птиците, трябва да им се проповядва начин, по който да си поддържат живота. Не да се извиняват. Там не е доброто. Да допуснем, че един орел влезне в един свят, дето не е позволено да се ядат живи същества. Тогава какво ще прави той? И хората сега казват: „Така е направил Господ." Не, не е направил Господ така. Много работи са ги направили хората. Допуснал е Господ хората да направят нещата. И после да се извиняват с Него. И тогава казва някой: „Гладен съм." – Е, защо открадна? Че си гладен – гладен [си], но имаше друг начин, по който можеше да добиеш своята храна. Не е само чрез кражбата. Не само чрез насилие. Сега тия работи влизат посторонно вътре. Когато вие изгубите равновесието си, понякой път вие нямате онова постоянно равновесие. Някой път сте кротки като агне, а някой път не сте. Нямате ни най-малко желание да правите зло, но казваш: „От вън дойде туй изкушение." И то си има своите причини. Някой казва: „Всяко нещо си има своята причина." Туй нищо не обяснява. Всяко нещо има причина, но тази причина не те заставя. Гладът съществува в природата. Едни хора ги накарва да крадат, а други накарва да работят. Гладът е един стимул в света. Този глад не е само за физическата храна, но и за духовната. Има един вътрешен копнеж.

Та сега не смесвайте обикновения живот. Вие искате да се поддържа положението ви в света. По-добър живот и по-добро положение от това, което сега имате във вашия живот, вие не можете да намерите. Та вие живеете при най-добрите условия. Който разбира, е така. А, който не разбира, казва: „Да имам един милион сега. Да имам 10 милиона." Е, хубаво. Какво ще допринесат тия пари? „Ама, казва, това ще направя, онова ще направя." Съградил си сто къщи, какво си направил? Нищо не си направил. Ако градиш къщи за хората е едно нещо, а ако градиш къщи, за да печелиш, е друг въпрос. И във всичките отношения, ако обичаш хората заради Бога е едно; ако обичаш хората заради тях е друго; и ако обичаш хората заради себе си, пак – друго. Те са три положения.

Не са лоши положенията, но основа на нещата, това е Божията Любов. Има четири неща, с които тя се мери. Да възлюбиш Господа със сърцето си. Значи там трябва да има разбиране. Да възлюбиш Господа с ума си. Разбиране трябва да има. Да възлюбиш Господа с всичката си сила и с всичката си душа. Това са положения. Не е едно и също нещо, да възлюбиш Господа. Ти казваш така: „Някъде с разбиране трябва да обичаш Господа." И в живота, дето хората не могат да живеят, понеже любовта не се проявява в тия четиритях посоки и в тия четиритях пътища. Ти не можеш с един да живееш добре. Има едно отклонение на Божията Любов в тебе. А за човека казва: „Да обичаш ближния си като себе си." От там ще започнеш, защото себе-то, човек разбира себе си най-добре. И казва: „Как трябва да обичам?" Като себе си ще обичаш. А, да обичаш Бога, това ще учиш. Учението влиза в Любовта. Там влизат всичките елементи, с които трябва да проучваш Любовта. Не като едно чувствание, но Любовта, която носи със себе си Истината. И Любовта ще те направи свободен. И самата любов носи свободата, която хората търсят. „Аз искам, казва, да бъда свободен." То ти е право. Ти можеш да бъдеш свободен, но другите хора не трябва да станат слуги за тебе. Защото и те искат да бъдат свободни. Значи ти ще имаш Истината, а те няма да имат Истината. Защото разбиране трябва там. Значи в туй отношение Любовта седи по-горе от Свободата. Ако ти най-първо не може да живееш за Любовта, да се жертваш, ти не можеш да бъдеш свободен.

Та рекох сега, какво трябва да правим? Вие искате да бъдете свободни. Отлично! Всеки ден трябва да знаете какво сте спечелили. Ама той казва: „Дотегна ми този занаят! Целият ден да продавам дрехи." Че то е едно благословение за тебе да продаваш дрехи. Всеки един човек, който дойде при тебе, той ще донесе нещо за тебе, ти, като му поговориш и като му продадеш дрехите, ще стане една обмяна. Друг е бакалин, казва: „Мен ми дотегна да бъда бакалин!" То е едно благословение за тебе, ако разбираш. Ти искаш да бъдеш някой висок чиновник, да заповядваш. Че ти няма да научиш никога какво нещо е живота. И ти никога няма да научиш истината там, ако ти заповядваш и не знаеш какво е истината. Ти няма да научиш и ще се умориш и ще си заставиш едно понятие, което не ти е свойствено. И един ден, за да те вразуми Господ, ще ти даде една болест, ще те положи 2 – 3 месеца на леглото и ти ще имаш нужда някой да те гледа. Ти най-първо си мислил: „Тия хора са невежи, те не заслужават", а като се разболееш, ще видиш, че тия хора не са невежи, знаят да помагат.

Та дръжте в ума си едно: Във всяко проявление вътре, има един живот, Бог е скрит вътре. Как е скрит, не е важно. Но във всяка една постъпка, Той отвсякъде ще те наблюдава и ще види доколко ти си разбрал живота. Този е проявеният Господ, на Когото трябва да изучавате Неговите закони. За сега хората са живели без законите на непроявения Бог. И този, непроявеният Бог не съди никого. Ама как ще живеят хората: ще се ядат ли, ще се изтезават ли, ще се избиват ли, Той ги оставя свободни. За Него всичко е едно. А проявеният Бог иска да научи хората. Казва: „Туй, което правиш, не е право." Той ще регулира нещата.

Та вие с един мащаб разрешавате трудните задачи и въпроси. И разрешението не е право. Любовта в тебе, с която работиш, и не може да смекчи условията, ние казваме за нея: тази е слаба любов. Любов, с която ти не можеш да смекчиш лошото си положение, ние казваме: тази любов не носи Истината. Защото, като дойде Любовта, тя едновременно ще те научи най-първо какво трябва да направиш. Но ще те научи, че ти трябва да измениш своите възгледи с нея. Ти можеш да имаш някои възгледи, които са в разрез с Божията Истина. Но казва: „Ти вярваш в Христа." – Хубаво. И целият християнски свят вярва, но вяра ли е това? Това е вяра, аз мога да вярвам, че някой човек е красив, нищо не значи. Връзката ми не е вътрешна. Сега не трябва да се поставите в едно положение, когато дойдете да изучавате живота, всеки ден онова, което вършите, вие ще знаете, че тя е една задача, дадена от Бога и вие трябва да я реализирате. Не трябва да се отказвате.

Да кажем, че срещнете един човек, който има да ви дава. Той ви е лъгал, лъгал, сега се явява един начин. Ти му казваш: „Ти си силен човек." Казваш му: „Аз ще ти дам да се разбереш." Защо не си плащате дълговете? Е, колко начина има, с които ти можеш да го заставиш да направи това? Можеш да знаеш да го набиеш. Но той ще се моли: „Моля, не ме бий сега, аз ще си платя." Но, като си заминеш, ще каже: „Чакай, какво направих?" Е, как трябва да постъпвате в дадения случай? Това са само за изяснение, как трябва да постъпите. Този човек ти е дал един добър урок. Ако си умен, да не бъдеш като него. Защото ако той не ти плаща, има причини, че и ти не плащаш. И ти не си справедлив спрямо жена си и децата си, трепериш, не си такъв, а спрямо другите хора и ти не плащаш. Че ти имаш да плащаш. Господ те счита длъжник. Не си плащаш дълга на Бога. Казваш: „Че трябва да живея за Бога." Дължиш нещо и като те срещне Господ сега, какво ще направи Той? Като те срещне, как ще постъпите?

Вие казвате: „Бог е Любов." Добре. Съгласен съм. Е, как ще обясните една война, при която краката на войниците са разкъсани? В Любовта не трябва да има никакви страдания, а има страдания. От какво зависи? Е, може да кажете: „Че тия работи за бъдеще, когато идем в другия свят при ангелите, ще ги научим тия неща." С туй разположение, вие няма да припарите там. Вие ще идете при ангелите, те ще ви погледнат и ще си заминат. Един ангел, още като ви погледне отдалеч, и знае. Вие мислите, че някой ангел ще дойде при тебе, да ти говори на тебе, като майка ти. Този ангел е бил на Земята, а в небето тия ангели няма да те осъждат, но ангелите имат работа, с която да се занимават. Те имат светове, с които да се занимават с тях. Един ангел ще те погледне и ще си замине. Даже няма да обърне внимание на тебе. Питам, ако аз мина някъде и видя един умрял вол, в какво отношение трябва да обръщам внимание на този, умрели вол? И колко време трябва да го гледам? Сега има условия, които създават отношение. То е ценното.

Христос казва: „Аз съм истинната лоза и всяка пръчка в мен, която не дава плод, отрязва се; а всяка, която дава, се оставя." Нищо повече. Ако се случи в живота ти това нещо, което ти не можеш, ти не си от умните пръчки. Тогава ще станеш от ония, умните пръчки, които да принесат плод. Но туй е преносно, един плод. Рекох, животът е широк и трябва да се развива всестранно. И когато разбираш живота, ти трябва да бъдеш постоянно полезен на себе си и полезен на ближните си и да работиш за Бога. Работата за Бога каква е? За Бога трябва да работим. Понеже единствената работа, която ще остане в живота ни, то е само работата за Бога и за себе си, ако работим като един ученик в училището вътре, и за ближните, като работим, те са условия. Но, като работим за Бога, то е работа, която ще остане. Но ще остане в живота ти, и ти няма сега да отхвърляш другата работа. Да казваш: „Аз за себе си не искам да работя." Не, Бог е, Който прониква във всички, във всеки един живот и кара всичките същества да работят тъй, според както Той е определил и направил. Трябва да работим за Бога. Сега няма да заучиш да казваш: „Аз съм истинната лоза и Отец ми е земеделецът." Това нищо не значи. Рекох, ти бил ли си на тази лоза или не си бил? „Ама, аз искам. Аз ще се обърна към Отца." Ти изучавал ли си законите, как ще се обърнеш към Отца? И ще те слуша ли Той? И Писанието казва, че Бог слуша само праведните хора, които имат истинското познание. Тях слуша Господ, а другите – ни глас, ни слушание.

И казват сега: „Когато този Дух на Истината дойде в света, Той е Учителят, който ще ви научи." Казва някой: „Аз имам Духа." Какъв дух имате? Ако този дух не те учи тебе? Когато дойде Духът в тебе, Той ще бъде Учител отвътре. Най-първо ще имаш един Учител отвънка и един Учител отвътре. И като дойде този Учител отвътре и те учи и ти покаже как трябва да живееш, Той няма да ти каже, че ти си най-добрия. И казва Христос тогава: „Когато направите всичко, което аз съм ви казал", и казваме: „Ние сме раби на Бога." Има много работи да учиш. Много има да се учи. И сега неуспехът навсякъде, че всеки, който е научил една малка истина и хубава е тази истина, но има много работи, които трябва да се учат и трябва да се влезне в положението на всички хора. И всеки ден трябва да разглеждате живота. Като станете сутрин, веднага ще погледнете програмата, там на вашата колегия, какво имате за днес. И ще се стегнете да учите. Сега има хора, той казва: „Не ми даде парите тъй, както трябва, от сърце не ми ги даде." Щом не ти ги е дал от сърце, защо ги взе? Е, как искате сега, да ви даде той пари от сърце, (или да ви услужи, човека)? И защо именно туй подозрение иде в твоя ум, че той не ти е дал от сърце. Че това е едно твое заблуждение. Аз да ви обясня, много лесна работа е тя. Ти си се разболял и твоят вкус се е изопачил. Давам ти едно ядене, казваш: „Яденето не струва." Де е причината, [в] онзи, който ти е дал яденето? Причината е вътре в тебе. Ти трябва да разбираш законите, които регулират и тогава ще имаш едно истинско разбиране.

Сега остават две неща. Да кажем, нещо ти се случи. Аз казвам: Има право да ти се случи. Пък и аз имам право и аз да се разсърдя, имам и право и да не се разсърдя, и имам право и да не обърна и никакво право [внимание]. Че [той] ти си се разсърдил, то е негова работа. Тази сръдня е потребна заради него. И като дойде втори път при мен, не се обхождам добре аз с него, коя е причината? – Сръднята? От къде на къде той трябва да ми се разсърди? Значи, при един слаб човек, ти можеш да се сърдиш и да го хокаш, а при един силен човек, ти трябва да седиш и да трепериш. Ако се сърдиш, сърдене истинско е тази сръдня, дето при всичките условия можеш да се сърдиш. И то е правото. Можеш да се сърдиш, че някои неща не са според Божия закон. Ще кажеш: „Братко, туй, което ти правиш, не е хубаво." Нищо повече. „Пък някой път е право и аз да обиждам." Не е право това. „Ама какво ще ми каже той?" – Ама, говори по-меко. Един гвоздей, когото искаш да го набиеш хубаво, няма само тъй да го удряш, но ще го чукаш хубаво, тъй да се набие и да се задържи.

Та рекох, такива трябва да бъдат сегашните ви разсъждения. Трябва да се учите. Вие сте много добри, но не сте проявили вашата добродетел както трябва. Много учени сте, но не сте проявили вашето учение както трябва. Много дарби имате, но не сте ги застъпили. Искате да минете по един лек път. Не. После, казва някой : „Аз обичам еди какви отношения. Но не му е дошло времето." Вие мязате като ония дъщери, и синове има, казва на майка си: „Мамо, много съм зает, имам, казва синът, много важна работа." Той има да срещне една млада приятелка и да поговори с нея. Не е лошо това. Няма нищо лошо. Да кажем, той работи и майка му, като се научи, че той се е срещал с тия, младите моми, и си губи времето, тя казва: „Той не върви по правия път." Зная, в живота сега и вие срещате много от тия, младите моми. Но красива мома в едно отношение, всяка една идея, всяко едно чувство, което тебе те увлича, по което ти тръгваш, не е ли една млада, красива мома? Младите моми са предметно учение, да покажат до где си достигнал. Не е лошо да срещнеш младите моми. Важното е как споделяш, какво е разбирането в тебе за тия идеи. И да туриш всяка една идея и всяко едно чувство на неговото място.

Та рекох, седи една много хубава, деликатна работа в света, с която трябва да се занимавате. Да има нещо велико в лицето ви, с което да се отличавате. Та каквато и мъчнотия да има в живота ви, да не ви спъва. И вие сега ще ми кажете, някои жени има, ми казват: „Еди коя жена има много добър мъж, а на еди коя жена мъжът не е такъв." И той е добър, само [че] онази жена, на която мъжът й е добър, тя го е проучила и постъпва съобразно с неговия характер, а ти, като не постъпваш така, казваш: „Не струва той. Малко грубичък е той." Не, не е грубичък той, ама ти си толкова груба, колкото и той (е груб). И тогава казва: „Аз съм истината лоза и който пребъдва в мене... " Христос е тази лоза в света, на която хората трябва да бъдат насадени и да дадат плод. Туй показва, значи, да изучавате Волята Божия и да бъдете готови за Бога всичко да вършите. И тогава животът ще върви правилно и тук на Земята, и горе на Небето.

Отче наш

6.40 сутринта

Слънцето грее.

На поляната всички с Учителя направихме гимнастическите и евритмическите упражнения.


33 Неделно Утринно Слово, 30 август 1936г., неделя, Изгрев.