(Нова страница: ==Линия на Любовта== „Отче наш“ „Махар Бену Аба“ Да направим едно малко упражнение: (Всичк…) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | [[Общ Окултен Клас]] - ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА- (1941–1942) | ||
| + | |||
| + | [[КНИГА: Великата възможност]] | ||
| + | |||
==Линия на Любовта== | ==Линия на Любовта== | ||
Текуща версия към 10:38, 15 февруари 2012
Общ Окултен Клас - ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА- (1941–1942)
Линия на Любовта
„Отче наш“
„Махар Бену Аба“
Да направим едно малко упражнение: (Всички прави. Лявата ръка встрани. Дясната пред лявата, като допира пръстите до дланта. Движи се по лявата до рамото, по гърдите и настрани. С лявата същото движение по дясната. Три пъти.
Ръцете горе над главата с допрени пръсти. Сваляне на ръцете в това положение до над главата. Движение на ръцете настрани. Пак нагоре и допиране на пръстите. Повтаря се три пъти.)
Малките деца имат едно желание да растат. Децата се мерят колко израстват. Колко може да израсне човек? То е вече едно отношение. Тази височина на човека се определя от разстоянието на Слънцето до Земята. Ти искаш да израстеш. Каквото е отношението ти към Слънцето, такава ще бъде и височината ти. Каквото е отношението към Месечината, такава ще бъде и широчината на рамената. Следователно широчината на рамената показва отношението ти към Месечината, височината показва отношението ти към Слънцето. Тия работи вие не ги знаете. Ако човек е много висок, скъпо струва. Ако вие сте висок 3–4 метра при сегашните условия, с колко метра ще ви станат едни дрехи? В коя къща може да влезете?
Казвам: Има една нормална височина, има една нормална широчина, за Земята е определено. Има една нормална мисъл, има една анормална мисъл. В нормалната мисъл има хармония, в анормалната има вътрешен дисонанс. Някой път вие искате да бъдете повече, отколкото трябва. Казвате: „Да пуснем малко гушка.“ Трябва да има една линия, здравословна линия, която се отличава от болезнената. Здравето на човека винаги се определя от хармоничните линии. Долната част на лицето под носа показва какво е състоянието на човешката воля. Носът показва състоянието на чувствата и челото показва каква е мисълта на човека. Тези работи хората тепърва ще ги изучават. Ние искаме да видим една линия да е красива. Линиите показват, какво е отношението в умствения свят, в духовния свят и във физическия свят. Ако нямаш тия правилни линии, и характерът ти ще бъде такъв.
За пример, на някои хора брадата има такава форма. (фиг. 39.1) Знаете какво прави такава линия на брадата (1)? Или ако е като втората? Вие ще кажете, че те са материални работи. Духовното, Божественото е вътре. Те са неопределени работи. Човек е от духовния и от мисловния свят. Казваме, че етерната материя трябва да се сгъсти, да влезе в духовния свят, да стане въздухообразна; въздухообразната трябва да се сгъсти, да дойде по-низша сфера, да стане на течна; течната да се превърне на твърда. Значи [в] етерната материя всяка малка частица завзема голямо пространство. Въздухообразната се стеснява в течна, течната още повече се сгъстява в твърда, съвсем пространството се намалява.
Казвам: Когато човек мисли да действува в твърдата материя, тя действува в много ограничено пространство. Някой път вие се усещате, че почти идеите ви са станали твърди. В Писанието се казва: „Затвърдяло е сърцето на този народ.“ Казва: „Каменно сърце“, значи твърдо сърце. В такива хора чувствата са слабо развити. Тези, в които тeчна е станала мисълта, в тях чувствата са развити. Когато се превърнат във въздухообразни, тогава мисълта е развита. Казваме: „Той е въздухообразен човек“, или „Той е течен човек“, или „Той е твърд човек“. Какво разбирате вие? Не е лошо човек да бъде течен. Но ако течността образува наводнения, тогава няма хармония. Казва: „Той е въздухообразен човек.“ Не е лошо човек да бъде въздухообразен, понеже въздухът извършва известна служба. Но ако този въздух е много подвижен, нарушава се хармонията. Или човек може да бъде толкоз твърд, че да не може да се движи. Представете си, че вие завземате положението на едно растение или на дъба, който живее 100 години. Като живее 100 години, то едва се подвижва на 2 метра разстояние и като живее 100 години и се подвижил на 2 метра, счита, че много е извървял. Като се движи, едва се премества на 2 метра.
Питам: Във вашия живот, ако вие се преместите само на 2 метра, какво ще постигнете? Да кажем, искате да отидете в училище, 100 години като се клатите, 2 метра се подвижвате. Ако училището е на 100 метра, колко години ви трябват? 2 метра за 100 години, 4 метра за 200, 6 метра за 300 години. Какво търпение трябва да имате само докато идете на училище. Като идете, ще минат 500–600 години и като се върнете, ще минат 500–600 години. Питам: Какъв прогрес ще направите вие в живота си?
Ние определяме: щеше да бъде едно голямо нещастие, ако човек на Земята беше в едно твърдо състояние. Той щеше да мяза на един камък. Може би на 1000 години щеше да дойдат някои особени специални условия да се разклати някъде. Може би след други 1000 години пак ще дойде нещо да го разклати. Казвате: „Те са ограничени условия.“ Вие под какви условия сте сега?
Толкоз години слушате, аз говоря за любовта към Бога. Какво разбирате под думите любов към Бога? Като как разбирате любовта? Хората разбират любовта като вода. Понятието на хората за любовта е вода. Когато обичаме някого, ние го обичаме по простата причина, че изтегляме от него една вода, много ефирна, една магнетична сила. Когато някой човек е пълен, някой иска да се подвижи, да го целуне, той изсмуква тази вода. Целувката е пиене на вода. Отиваш на курната. Казва: „Що ходи да целува?“ Взема си водица. Хората, като се обичат, са чучури, всеки иска да пие. Като пие, намира или че водата е хубава, или не е хубава. Казва: „Да го целунеш.“ Когато вие искате да пиете вода от някоя чешма, има ли престъпление? Ако водата не е добра, тогава ти става тежко на стомаха. Казвам: Всички не сте еднакви чучури. Някои от вас, които сте на юг, имате хубава вода; някои от вас сте на север и водата ви не е толкоз магнетична.
Та, казвам: Онази любов, която носи живот в себе си, е ценна. Водата е проводник, минава през растенията и тя улеснява живота. Та, казвам: Първото нещо, трябва да се научите да се самовъзпитавате. Човек ако сам не се самовъзпитава, никой не може да го възпита. Под думата самовъзпитание разбираме съдействието на ума, сърцето и човешката воля. Аз замествам човешката воля с човешката душа. Душата е, която работи чрез ума и сърцето. Някои считат душата полуматериална. По-лесно може да разберем душата като материална, отколкото [като] нематериална. Материално е туй, което е достъпно за човешките сетива, за човешкия ум. Видиш едно дърво, може да си го представиш. Ако туй дърво изчезне, как ще си представиш?
Казвам: Ние познаваме любовта като плод. Едно дърво ако има плод, ние го познаваме; ако няма плод, не го познаваме. Любовта е, която ражда плода. От плода, който ражда любов, се познават хората. Някои от вас имате едно хубаво разположение. Искате да бъдете меки. Но мекотата и твърдостта може да се съединят заедно. (фиг. 39.2) Какво нещо е мекотата? Горните части на кривата линия показват кое дава в човека. То е умственото състояние при един мъж. Плюс. Минусите долу, те са женско състояние. Виждам, тази вълна от горните течения слиза в меките и пак се подига нагоре. Средната линия е мярка, с която се мери, всеки кой колко да вземе и колко да даде. Трябва да дава разумно и трябва да взема разумно. Да бъде определено от душата. То е пътят на любовта. То са резултати. Линията AB е неизменна. Тя е Божественото в човека. Трябва да има една линия неизменна. Когато се изучава характерът на човека, тази линия съществува. Който не съзнава тази линия AB, той не може да изучава промените. Нямаме една мярка, с която можем да ги мерим. Да допуснем, един цигулар свири. Как ще познаеш дали един тон е правилен? Един тон е правилен, понеже във всеки тон има три вида трептения. Едни трептения, които са изпъкнали, други са вдлъбнати, а трети са прави. Когато се съединят заедно, те дават тона. Един тон е като семейство: баща, майка и син; баща, майка и дъщеря. Когато има баща, майка и дете, тонът е правилен. Когато има баща и майка и няма дете, тонът не е правилен. Всеки тон е правилен, който може да даде плод. Правилен тон [е], който има плод.
Сега вие като слушате, казвате: „Тези работи са отвлечени.“ Една пита хляб струва повече пари, малко ябълки, сливи или круши, или шапка хубава на главата, или часовник.
Тия вълни отгоре и отдолу, тия отвлечени работи, те са създали красотата. Вие не обичате някого. Някои искат да ги обичат хората. Той за да бъде красив, умът му трябва да работи. За да има тази мекота, за която да го обичат, той трябва да има едно сърце отлично. При това той трябва да има сила. Човек, който няма сила, който няма мекота, който няма красота в живота, за какво ще го обичат? Трябва да бъде красив човек. Красотата е, която подбужда хората към деятелност. Съдържанието дава цел на тази красота. После красотата има свое приложение. Не само трябва да бъде красив човек, но тази красота трябва да има съдържание. Красотата е, която дава подбуждение в света за работа. Без красота характер не може да има. Ти искаш да станеш богат човек, ти искаш да станеш учен човек. Красотата е, която подбужда. Външна форма трябва да имаш отлична.
Да кажем, някой човек пише тъй: (фиг. 39.3, а) Това е човек неустановен. (б) Ако човек започва тънко и свършва дебело, показва човек, който започва меко и свършва твърдо. Казва: „Ще се уреди тази работа“, лесно работата започва. Работата струва лесно 3–4 лева, накрая дебело стане. Другият, който започва да пише в началото дебело, а в края тънко (в), ако купуваш един костюм от такъв човек, казва ти, че ще ти струва 5000 лева, започва да отстъпва и към края даде ти го за 1000 лева. Ако вземаш дрехи от човек, който пише така (а), той казва: „Ще видим, иди си сега, ще помисля.“ 4–5 деня той ходи да мисли и ти си губиш времето. Този (б) започва в началото добре, а в края – зле. Този (в) в началото – зле, в края – добре. Кой от тези е разбрал? Такъв характер има и в религиозно отношение. Казва: „Чакай да видим дали е вярно или не.“ Дали човек е религиозен или не, как ще познаеш? Чудна работа. Искам да зная дали човек вижда или не. Ако той на всяка крачка се блъска тук и там, мислите ли, че неговото зрение е хубаво? Казвам: Зрението на човека е хубаво, когато той никак не се блъска.
Много пъти ще познаете хора, които идат от Запад към Изток. Хората от Изток се познават. Западните хора носят много близко до земята, защото улиците са павирани. У източните народи не са павирани и вдигат краката си. Когато дойде един западен човек на Изток, блъска си краката, пък когато един от Изток отиде на Запад, той тропа, понеже си дига краката високо, понеже се пази от камъните. Казвам: Тези, източните народи като пътуват по планините, много добре пътуват, те са за планинските места. Там светът е разбъркан, трябва да си дигаш краката. Навсякъде може да се удариш. Западният човек на поле, на равно ако го туриш, лесно върви, но ако го туриш на планината, ще си изкълчи крака. Помнете туй: Ако живеете на равнина, ще имате един характер, ако живеете на едно високо място, ще имате друг характер.
Та, казвам: Обмяна трябва да има правилна, трябва да се научите на нещо. Като срещнете един човек, не търсете неговите недостатъци. Кое е по-хубаво: да се запознаете с един човек, който има пари или който няма пари? От чисто ваше практическо гледище да се запознаете с един човек, който е учен, или да се запознаете с един човек, който е невежа? С един човек, който е добър, или лош? Едно практическо положение има в живота. Ако едно дете, за да научи буквите, му взема 4–5 години, способно ли е това дете? Един човек, който не е търпелив, той не може да пише а-то добре. Аз често се спирам на някои писма, виждам а-то как е написано. Човек, който не може да пише а-то, не е търпелив. Някои бързат да напишат а-то. Добре ще го напишеш. Има цяла школа как трябва да се пишат буквите. Може да бъдат валчести, може да бъдат елипсовидни, може да бъдат остри.
В съвременната философия липсва един елемент, който е много съществен. Вие мислите, че някой път като се изкажете, че тази мисъл е ваша. Малко хора ще срещнете, които изказват свои мисли, свои чувства и свои постъпки. Като срещнеш един човек, ще намериш лоши черти. Тези лоши черти влизат във вас. Вие чувствувате едно неразположение. Ти ще започнеш да постъпваш както лошия човек. Този, лошият човек възприема твоето добро и той става добър. Вие, добрите хора, като срещнете лошите, правите ги добри; лошите като срещнат вас, вие ставате лоши. Не завързвайте връзка с лошите хора, нищо повече. Не говори лошо за един човек, нищо повече, защото ти ще станеш лош, да мислиш лошо заради него. Като срещнеш един лош човек, мислѝ за добрия човек. Доброто да влезе във връзка със злото; ти направо не влизай. Казваш: „Аз ще го наделям.“ Ти ще наделяш себе си. Какво ще го наделяш? Мислите ли, че човек може да изправи другите хора?
Казвам: Създавате си нещастия. Тук често мислите за дявола. Не мисли за дявола. Какво ще ти даде? Казваш: „Има един дявол.“ Щом започнеш да мислиш за дявола, този дявол ще влезе вътре в тебе. Минавал един българин, гледал: една жена бие мъжа си. Той като гледал, казва: „Аз да съм на негово място, ще ѝ дам урок.“ Върви той, тя се качва на колата му. Казва ѝ: „Защо се качваш на колата без позволение?“ Казва: „Аз съм твоята жена. Ти две жени имаш.“ Ти какво ще правиш? Той отива към дома си. Тя отива с него, ще разправя на жена му, че е негова жена. Ето беля на главата.
Та, казвам: Когато дойдете до двете жени, то е доброто и злото. Мислиш, че много лесно може да се справиш. Вземам в дадения случай жената, това е животът. Един лош живот, това е една лоша жена. Добрата мисъл, това е добрият мъж, лошата мисъл е лошият мъж. Животът да се изрази, се проявява в добро и зло. Животът в себе си носи мекота, мисълта носи в себе си сила. Ако самият живот не се съедини със силата, този живот не може да се прояви. Ако не се съедини мекотата със силата, мисълта не може да се прояви. Това са течения, които влизат в човешкия мозък, минават през човешкото сърце и тяло. Тия течения дават един оттенък. Най-първо хората са красиви, после започва да се изопачава лицето им. Човек започва да става недоволен, започва да критикува, че това не е направено, онова не е направено. Целия ден мислиш какъв е светът, не мислиш за себе си. Започваш да мислиш в оня свят как ще те посрещнат. Чудна работа. Значи едно дете ще го пуснат в университета? Туй дете ще го пратят в отделенията. Мислите ли, че в оня свят ще ви пратят с критическия ви ум, там да си давате мнението?
Сега от вас искам да определите какво нещо е добро. Как вие познавате доброто във вас? Доброто трябва да го вземете като основа. Христос е казал: Всяка къща, която е съградена върху канара, при изпитания не се събаря. Онази, която не е съградена върху канара, разваля се. Там, дето има добро, е канара, има нещо устойчиво в човека. В доброто няма лакомия, в доброто няма непостоянство или променчивост. Човек е определено какво може да каже. Ако един търговец е справедлив, като продава дрехите, вижда каква цена може да тури на дрехите. Най-първо добротата се познава на търговеца. Той взема хубав материал, от който прави дрехите. Той е добър човек. Ако са вълнени, взема най-хубавата вълна. При това са добре ушити, хубаво направени и ще тури цена справедлива. Справедливостта иде от цената. Значи да няма повече, отколкото трябва. При това неговият ум ще се покаже [по] формата, която той ще даде на тия дрехи. Тъй щото, като продава дрехи един търговец, ще се познае умен ли е, справедлив ли е, добър ли е. Ако дрехите са чисти, вълнени, значи той е добър. Ако продава умерено, значи е справедлив. Казва: „Може да идете на друго място, толкова взимам. Моите дрехи са хубави, при това цената е умерена.“
Та, казвам: Вие трябва да бъдете справедливи търговци. Мнозина от вас си дават мнението за музиката. Сам не знае да пее, казва: „Той не пее.“ Как един човек, който сам не може да пее, си дава мнението, че някой не може да пее? Как онзи, който не е поет, да критикува поета? Как онзи, който не е добър, да критикува онзи, който е добър? Само добрият човек може да си даде мнението за добрия. Само един учен човек може да си даде мнението за друг учен. Само един музикален музикант може да си даде мнението за друг. Казвам: Преди да сте гениален, преди да сте талантлив и обикновен музикант, не си давайте мнението. Защото мнозина от вас в музиката къде да ви турим? Казваш: „Младите да пеят.“ Ами старите? Човек най-първо прави пакост на себе си. Щом мислиш зле, ти правиш пакост на себе си. Някои от вас постоянно се сърдите. С какъвто дружиш, такъв и ставаш. Щом си лош човек, значи си във връзка с лошите хора. За да се избавиш, трябва да излезеш от това общество.
Законът е: ако идеш на северния полюс, климатическите условия ще изменят характера, ще изменят температурата на тялото. Ако идеш на екватора, пак ще се измени твоят характер. Ако пренесете един човек от полярните страни на екватора, ще му създадете най-големи страдания. Ако пренесете един човек от екватора на полюса, съвсем ще се измени характерът. Постепенно човек трябва да се приспособява.
Ние, съвременните хора, минаваме от един полярен живот в един екваториален живот. Казват: „Той е студен човек.“ Ще можеш да се аклиматизираш, но постепенно. Ако в една банка ти имаш вложени 10 000 лева, имаш право да даваш само от лихвата, но майката да не буташ. От прихода на вложения капитал ти може да даваш, може да дадеш всичката лихва, но нямаш право да даваш от Божествения капитал, който е вложен в тебе. Щом раздаваш този капитал, ще фалираш. Ние изискваме от хората да дават от майката на своя капитал. От лихвите човек може да дава.
Когато човек свободно, доброволно може да направи на вас една услуга, аз наричам това слънчев начин. Защото 3 начина има. Някой път, като погледнеш един човек, той казва: „Може ли да Ви направя една услуга?“ Тия хора аз ги наричам Слънчеви. Два пъти като го погледнеш, той казва: „Може ли да Ви направя една услуга?“, той е Лунен тип. Три пъти като го погледнеш, той казва: „Може ли да Ви направя една услуга?“, този е Юпитеровски тип. Най-добрите хора са Слънчевите. Като те погледне, веднага е готов да ти направи услуга. Като те погледне, вижда какво може да ти услужи. Другите двама, трябва да му разправяш, че баща нямаш, че майка нямаш, приятели нямаш, сестри нямаш, след това да влезе в положението ти. Слънчевият тип не иска да знае дали имаш баща или майка, той казва: „Този човек има нужда. На този човек трябва да му направиш едно добро.“ И го направи. Аз бих желал вие да бъдете Слънчеви типове. Много малко съм срещал Слънчеви типове. Все трябва да му разправяш. Този, Юпитеровият тип ще разправя, че някога е бил голям търговец, капитал имал, сега изпаднал, загазил; или ще разправя, че бил учен човек, или че бил голям цигулар, сега малко закъсал. То е Юпитеровият тип. Като го срещнеш, казва: „Аз имах условия.“
Всички трябва да се върнете към Слънчевия тип. Тепърва трябва да станете такива. Такива хора, каквито сте сега, трябва да се върнете към Слънчевия тип, хора, които мислят. Имайте светли мисли, светли чувства и светли постъпки. Те са хора, от които излиза веселие, никога песимизъм няма. Казвате: „Всичко в света е добро.“ Те са Слънчевите хора. Вие ще кажете: „Как да е добро? Болен съм.“ Ти си станал болен, защото не мислиш добре. Ти си се занимавал с чужди работи.
Вие разсъждавате за света. Всичко в света не е съвършено. Има някои работи, които Господ не е завършил. Светът е създаден, но не е съвършен. Нашият свят не е ангелски. Трябва още хиляди години да се работи върху хората, да станат съвършени. Вие сте незавършени. Те цитират думите: човек е направен по образ и подобие на Бога. То са философски положения. Де са ония, красивите линии? Като гледам, лицата ви са измъчени. На някои виждам на лицата ви жената турила някои линии, на други виждам мъжът турил други линии. На някои жени гледам мъжът какво турил, после гледам децата какво турили, външните хора какви линии турили.
Ако идете при Господа, Той ще каже: „Аз ви пратих да се учите, не ви пратих за критици на Земята, да се месите в Моите работи.“ Какво ще кажете на Господа? Вие ще се оплачете от някой ваш съсед, че е лош. Близо сте дошли до него. Защо сте дошли толкова близо? Дойдеш много близо до един човек, като говориш, плюе в лицето. Стой настрана. Ти си много сериозен. Искаш да му кажеш и му говориш: „ту, ту“. Господ е много далеч от нас, чува всичкото, трябва да Му разправяме нещо.
Аз искам да купя всичката ваша непродадена стока. Трябва да имате стока, да имате отношение. Ако нямате стока за продан, какво отношение ще имате? Дойда във вашия дюкян, ще купя; дойде втори, трети, образуват се отношения. Нямате никаква стока, започвате да се оплаквате, че стока нямате. Мене не ме интересува, че стока нямате. Значи не сте работили. Всеки един човек, който [е] работил, има стока за продан; всеки, който не е работил, няма стока. Оплаквате се, че нямате стока. Значи не сте работили. Казвате, че нямате условия. Всичките хора имат най-добрите условия сега. Някои от вас, които сте жени, казвате: „Защо сме жени?“ Че какво ще стане от вас, знаете ли закона? От плюс вие не можете да минете в плюс. Ще минете в минус и после пак в плюс, после ще минете пак в правата линия. [вж. фиг. 39.2.] Едновременно трябва да минавате по 3 линии. Или по линията AB. Наричам я Линия на Любовта, която определя положителните и отрицателните черти на хората и ги хармонира. Без любов в света Божествените сили не могат да се хармонират. То е палката на капелмайстора. Не е вярно това, че е палка. Любовта определя отношенията на ума и отношенията на сърцето. Любовта свързва сърцето и ума, за да работят. Умът и сърцето, съединени в едно, те образуват волята. Без ум и без сърце човек не може да управлява. Щом каже, че има воля, този човек трябва да има едно добро сърце и добър ум, хармонирани от любовта; тогава волята се проявява.
Вие често критикувате. То е хирургическа операция. Знаете колко мъчна работа е. Всички тук, на Изгрева, сте хирурзи. Нямам нищо против хирургията. Вие правите операция за нищо и никакво. Не правете големи операции. Природата прави много малък абсцес. Когато ще режете, правете малки абсцеси.
Без любов човешките лица са мъртви. Вижда се, човека нищо не го интересува. Онова, подвижното в света, то е правата линия. Един човек на любовта, той е пълен с капитал. Любовта разрешава всичките мъчнотии в света. Тя показва пътя, по който могат да се разрешат. Когато вземете един чук и забивате един гвоздей, каква нужда има, ако гвоздейчето е малко, да биете силно чука? Големият гвоздей иска по-силен удар. Ако при големия гвоздей удряте слабо, а при малкия – силно, тогава има две противоречия.
Всичките страдания, които сега имате, се дължат, че вие не знаете да владате ума си, не знаете да владате сърцето си. Вие сте си създали един нов морал. Като дойде някой човек, Бог го е създал такъв. Какво ще мислите за Земята? Тя се движи с бързината, която ѝ е дадена. Ако мислите защо толкоз бързо се движи Земята, какво ви влиза в работата? Защо Слънцето пече, то е негова работа. Защо вятърът духа, то е негова работа. Светът е лош, то е негова работа. Че светът е лош, то е ваше отношение към света.
Та, казвам: Всеки един от вас има един определен кръг, дето Бог го е поставил. Работете в кръга. Земята се движи около своята орбита. Не се отклонявайте от вашата орбита. Кой за каквото е роден, да седи в положението.
Сега, какъв метод може да употребим за търпението. Вие направете по някой път следното. Кацне някоя муха на лицето ви, не я пъдете. Искате музикално да я изпъдите. Вземете до тихо и усилвайте. Ако пеете музикално, тази муха ще се махне от лицето. Ако тонът не е правилен, ще ходи по лицето ви. Ще махнете с ръка, значи по механически начин. Вие искате да знаете дали право мислите или не. Кажете: „Моля, идете си.“ Ако сте помислили музикално, тя ще се махне; ако не мислите музикално, няма да се махне, ще ходи по лицето и казва: „Не искам да зная.“ Ако аз с мисълта си не мога да махна мухата, мисленето не е музикално. Какво ще направите?
Грозотата в света може ли да се обича? За да се обича един човек, 3 неща са необходими: той трябва да бъде красив; или трябва да бъде добър, съдържание да има; или трябва да бъде силен. Или силен, или добър, или красив. Красотата е на ума, добротата е на сърцето, силата е на човешката душа. Ако ти си силен, ще те обичат за силата; ако си добър, ще те обичат за добротата; ако си красив – за красотата. Красотата носи Божествената светлина в себе си. Хората ще те обичат за светлината. Не считайте нещата произволни. Ако ти си красив, красотата се дължи на Божествената светлина. Ако ти си добър, това се дължи на Божествената топлина. То вече зависи от човешката любов. Тя е всесилна.
Три неща трябва да има човек: или да бъде красив, или силен, или добър. Трябва да имаме едно качество. Не избирайте всичко. Силен човек е този, направиш нещо и без да ти трепне око, като бръкнеш в джоба, искаш да дадеш – дай го, не го гледай. Защото онзи, който гледа парите, той не разполага. Той не е силен. Когато ида при езерото, че искам да дам вода, може да дам чаша, две, три, нищо няма да изгубя. Щом наливам от своето малко шише, като кръчмар меря. Щом мерим нещата, ние не сме от щедрите хора. Щедрият човек дава. Под думата щедър човек разбираме да е доволен, че е дал. Един дрехар като продава дрехите, аз да му платя, и той да е доволен, и аз да съм доволен. Значи той е щедър.
Значи сега трябва да дойдем до здравословното положение. Срещат ме някои и питат ме: как, успял ли съм аз, любовта ми към Бога каква е. Не съм аз, който определям любовта към Бога. Аз познавам хората. Всеки човек, който иска да ме раздразни, е лош човек. Като се приближавам, виждам дисонанс, гледа ме с неудоволствие. Шашав е. Ако аз съм добър, добър съм, какво ще проникне в мене? Моята доброта зависи от това, което мога да ви дам в дадения случай. Ти не си добър човек, [когато] всякога не даваш. Ти не си умен човек, [когато] всякога не даваш. Не си силен човек, когато всякога не даваш. Бог е добър и всесилен, понеже всякога е щедър, дава навсякъде. Слънцето всеки ден грее. Слънцето всеки ден грее, водата тече, растенията растат, от Бога постоянно излиза нещо. Той се отнася и към добрия, и към лошия еднакво. По някой път ние искаме да имаме неговия характер. По някой път се сърдим. Казваш: „Няма да се моля.“ Няма да се молиш, но дойде някоя болест, заяде те стомахът, не можеш да спиш. Боли те главата, ревматизъм се яви някъде. Колкото греховете към Бога стават по-големи, ставаш по-болен, яви се проказа, сифилис. Какво ще правиш? Хранете към Бога най-хубавите мисли, чувства и постъпки. Да кажете: „Не сме направили това, което трябва да направим.“ Трябва да турим една по-широка канализация, да влезе Божественото разположение. Ние още не сме носители на онази Божествена любов. Тя като дойде, ще бъдем всички здрави. Като дойде Божествената любов, всичките хора ще бъдат най-малко талантливи. Сега са едва обикновени хора. Талантливите тук-там се явяват, гениалните.
И вие сте добри, и вие пеете. Мнозина съм чувал, казват: „На ума си пея.“ Но все таки, като пееш, трябва да се слушаш. Вие пяхте песента „Махар Бену Аба“. Махар Бену значи онзи, който иде в училището. Който не учи, „Махар Бену“ не може да пее. „Махар Бену“ е песента на ученика, който най-добре учи и прилага всичко. Прилага на място сърцето и волята. Ако в училището не учиш добре, ако всеки ден ти се тревожиш заради нищо и никакво в света… Бог нас не ни е пратил на Земята да се тревожим. Пратил ни е да се учим. Ако тревогата ни произтича от това, че не учим добре, право е. Срещате един човек, намерете в него една добра черта и вижте той има ли добро, от което може да се ползувате. Той е милосърден – ти от него ще почерпиш милосърдие. Срещаш един човек разсъдлив, хубаво мисли, философията е много добре развита – ти ще почерпиш сила от него. Срещаш някой човек религиозен (у всичките хора не са тия чувства развити) – ти от религиозните чувства ще приемеш от него. Всеки едни човек, когото срещнеш, има нещо добро, от което ще почерпите, ще ви даде. Някои хора са енергични – ти ще почерпиш сила от тях. Някои хора са смели, ти си страхлив – ще приемеш от смелостта. Всеки човек ще ти предаде нещо от характера, същевременно и те ще приемат нещо от тебе. Всички ние сме носители на Божествените блага. Всеки човек ще даде от изобилието на онова, което има в себе си. По естество ти си милосърд – ти раздаваш от милосърдието си; не че мислиш това, ти даваш нещо от себе си. Всеки човек, който дава нещо от себе си, той е добър човек. Желая сега всички вие да давате по Божественому; туй, което Бог ви е дал, да го раздавате, да не го задържате. Да раздавате всичко, което Бог ви е дал, че като идете при Него втори път, добре да сте го раздали. Тогава ще ви даде повече.
Казвам: Добре раздавайте Божиите блага, които Бог ви e дал във вас. Идеята за Бога трябва да бъде, че Той е едно същество съвършено и добро в Себе Си, едно любящо същество. Като мислите заради Него, оттам ще придобиете. Ти само като мислиш заради Него, всичко се нарежда. Мислете за Бога, че Той е най-добрият. Като мислите така, Неговата добрина ще влезе във вас.
„Отче наш“
39-а лекция от XXI година на Общия окултен клас (1941–1942), държана от Учителя на 8.VII.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта, София – Изгрев.*
- Забележка:
1. На 24.VI.1942 г. по каталога на Елена Андреева няма лекция.
2. Лекцията от 1.VII. 1942 г. е отпечатана в томчето „Опорни точки в живота“ (Беседи от Учителя, държани при 7-те рилски езера и в София, София 1942; включена е като 10-а беседа, със заглавие „Новата култура“, с. 56–61.)