Разлика между версии на „Проявеният и непроявеният - Жануа“

Версия от 22:13, 13 февруари 2012

Съборно слово

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

Работна среда на електронния архив

Проявеният и непроявеният

Добрата молитва

„В начало бe Словото"

12 глава от Ев. на Иоана.

„Духът Божий"

Най-тежкото в живота е да се повтарят нещата. Няма по-тежко нещо – да повтаряш. Беседата, която може да се чете, то е външната страна. Любовта не може да се изясни. „Ако говориш с човечески или ангелски езици, а любов нямаш, нищо не си." Кое е онова, което хората не разбират. Има нещо в любовта, което хората не разбират. Не, че не разбират, те сами развалят любовта. Оставете тази любов да се прояви. Те влизат да играят една роля в любовта, която не им допада. Казвате: „Да те обичат хората." Ти си само един предмет, чрез който любовта може да се прояви. Онова, което проявяваш, то е Божественото, което трябва да видиш в този човек.

После, искаш да играеш ролята на едно божество, да те обичат, да нямат абсолютно никакво колебание в тебе. Ти трябва да бъдеш съвършен. Говори се за съвършенство. Какво нещо е съвършенството. То [е] едно друго неразбиране. Ние имаме малко понятие. Съвършеният човек извършва нещата тъй, както трябва. Любовта няма нужда от говорене. Ти може да говориш колкото искаш, хората няма да те разберат. Ти може да имаш всичкото знание. Но зависи от онова, което ти проявяваш в даден случай. В какво седи проявлението. Ти обичаш някого и не знаеш защо го обичаш. Но има нещо, което хората обичат. Едно от качествата, когато започне любовта в човека да се проявява, е, че неговото естество, в дадения случай, се изменя. Щом престане любовта, пак същото остава. Любовта не изменя човека. Един човек, когато обича, може да е внимателен, деликатен, но щом любовта престане, той остава пак черен въглен.

И следствие на това, там е голямата спънка. Ние мислим, че като имаме любовта всичко имаме. То е така, но любовта се дига. Ти преставаш да обичаш един човек. Защо си го обичал – не знаеш, предполагаш. Значи и злото, като не го обичаш, пак не знаеш защо не го обичаш. Казваш: „Ама е толкова симпатичен." В какво седи симпатичността? Има нещо, което веднага ти изядеш, изпиеш и казваш: „Не се интересувам от него." Има някой човек, от който ти не се интересуваш. Този човек придобие нещо, ти го обичаш. В любовта на хората влиза нещо чисто материално. Като говорим, трябва любовта да бъде идеал на човек. Някой път децата имат идеална любов. Човек, за да има идеална любов, трябва да напусне своите превзети възгледи. Докато ти искаш хората да постъпват както в любовта, ти никога в любовта не можеш да влезеш. Ти в любовта, какво прави тя, ще вярваш. Няма да питаш за нищо. Ти ще станеш като дете. Речеш ли да се докачиш, любовта отиде вече. Ще влезеш в една друга фаза.

Та, сега религиозните хора започват с любовта и после започват пак със знанието, че трябва да ги почитат хората. Че хората трябва да ги почитат – право е. Но ти, като влезеш да изучаваш любовта, ти ще престанеш с почитта. Ти няма да мислиш за никакво почитание. Започнеш ли да мислиш за почитта, отиде, ще я изгубиш любовта. Този път, по който любовта се разкрива, ще се разкрие нещо, което не е любов. Тогава ще забележиш, че има нещо, което спъва. Казва: „Слънцето не топли, това – онова." Че не се обичаме, то нищо не значи. Не се обичате. Има нещо, което ти си взел, без да ти е позволено. Има неща в любовта, които само след като се позволят, се вземат. Други свещени неща има, които не се бутат. Щом в любовта ти речеш да буташ, тъй както ти знаеш, ти не разбираш любовта. Любовта е едно самочувствие вътре, при което Божественото в човека, Бог, иска да разкрие на човека как трябва да живее. Но нима на Бога му е приятно като правят грехове (и прегрешения) хората? Но, за да се прояви Неговата любов, Той не ги взема предвид. Той не гледа на хората като хората: „този е грешник." Той, като иска да спаси човека, Той не гледа на неговите грехове. Казва: „Ще залича греховете ви и няма да ги помена." Любовта заличава греховете. Ако ти в душата си не можеш да заличиш всичките прегрешения на един човек, ти не можеш да го обичаш.

И рекох ако хората сега вземат този, последния опит, какво ще бъде. Казва: „Може ли да се обичат всичките хора еднакво?" То е неразбиране на въпроса. Туй самочувствие към всичките хора ще бъде еднакво. Дали хората разбират или не, то е друг въпрос. Когато ти обичаш, дали другите хора те обичат, то е друг въпрос. Но ще те обичат. Закон има, че даже един камък, ако обикне човек и той ще го разбере. Няма същество, в даден случай, което като го обичаш, когато проявяваш любовта, да не разбере. Но понеже то не седи на същото ниво, на същото равнище, тогава и неговата любов ще бъде такава, според твоята любов.

Та рекох, всички вие знаете какво нещо е любовта. Не, че знаете, но само чувствате, но не може да останете в тази любов. И за да останете, потребно ви е вяра. Вяра в това, което не знаете. Може да кажеш тъй: „Ако аз любя, какво ще придобия?" – Нищо няма да придобиеш. Видимо така, нищо няма да придобиеш. В любовта и знание няма да придобиеш. Ако ти можеш да придобиеш любовта, ти ще разбереш смисъла на твоя живот.

Та рекох сега, старото може да почитате. „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм." Ще се тури любовта на гургулицата, гълъба, вълка, овцата. Ти мислиш, че любовта на вълка, на гургулицата, на гълъба, на змията, на всички тия, тя е една и съща. Една змия, като я обичаш, тя ще се увие около тебе, ще седи, тя ще трепери за тебе. Но в момента, когато престане най-малко любовта да действа тъй, както трябва, тя ще те стисне. Любовта й ще вземе друго направление. Понеже не може да те разбере външно, ще се яви в нея желание да те погълне, за да те обича. Казва: „По този начин отвън не може, чакай да го изям, че тогава ще дойде."

Сега всичките противоречия в живота за какво са? Законът е все същият. Ти казваш, че някой човек не те обича или че той те обича. Какво се постига. Нямате любовта сега. И не разсъждавайте за любовта. Оставете хората настрани. Ще спи един човек, ще дреме ли, каквото ще да прави, оставете го. Нека седи свободен. Той отива в другия свят. Понеже не може да разбере любовта на Земята, отива горе (да слуша). Слушането не е външен процес. После, когато седите и разсъждавате, казвате: „Той няма любов." Не разсъждавайте по този начин. И после, имайте предвид какво ще кажат другите. „Мъжът ти, казва, спал." – Не е спал. Той беше се занесъл. Любовното състояние изключва всичките противоречия в живота. Казва: „Аз го обичам." Щом ми говорите за неговите недъзи, вие не го обичате, нищо повече. Не да не говориш, ами ти като съзнаваш неговите недъзи и слабости, вземаш ги върху себе си, казваш: „Аз съм причина." Казваш: „Ако аз бях по-добър, той не можеше да бъде такъв." Такъв е законът. Може ли онази майка, която не е добра, да роди едно дете добро. Обичаш някого, ти си му майка (вече). Следователно, ако той не се проявява както трябва, причината е в тебе. Не, че причината е вътре в тебе. Тогава от невидимия свят, че причината е в тях. Те ще се постараят. Дълбок е въпросът, който трябва да изучавате. Но когато обичате някого, не ходете да разправяте за неговите недъзи. Може да си има той.

Да допуснем, че един прави въпрос за любовта, друг и той прави. Толкоз време аз съм говорил за външната любов, не съм засегнал още вътрешната страна на любовта. Онези от вас, които са ме слушали, казват: „Така трябва да се живее." Той ще каже: „Така трябва да се живее." Какво трябва да ми каже, когато аз проявявам любовта. Вие според мене, ето какво трябва да правите това самочувствие. Когато аз говоря за любовта, той ще дойде да каже: „Ето аз имам 20 000 на разположение за бедните." После той е готов тия 20 000 лева да се дадат, комуто и да е. Няма да казваме на кого да се дадат. Нима като храниш някой вълк, една муха, нима заслужават. В любовта трябва да се изпълни Божия закон. В даден случай, когато Бог се проявява, ти към всички същества ще имаш едно и също разположение. Това значи да обичаш всички. Към мравите и към мухите ще имаш същото разположение. Щом престане Божията любов, ще се прояви всичкото различие. Дотогава докато Бог действа в нас, казваме: „Трябва да обичаме всички." То е онова състояние, когато Бог гледа на всички неща още отвисоко.

Сега няма да ви обяснявам работите. Казват, че човек е още невежа. Имате право. Представете си две ябълки доброкачествени. Едната е сята преди десет години, другата и тя е сята. И двете са родили плод. Едните плодове са узрели, другите са още малко стипчиви. Имате ли право да кажете, че плодът на тази ябълка е малко стипчив, че от нея нищо не очаквате. Не, че не очаквате, но докато мине времето да узреят. Бог гледа нещата от друго гледище. Какво ще стане от тия същества, които го обичат? От всички ще излезе нещо. Те може да са мухи, червеи, нищо не значи. То е външната форма. Обаче онова, което е скрито в тази форма, него трябва да разбираш. Ти трябва да прозреш, че вътре се мъчи това същество и в най-лошата форма да си пробие път. И вие, ако така не разглеждате любовта и казвате: „Защо Господ даде тия страдания", вие не разбирате волята Божия. Не е Бог, който дава страданията на хората. Когато съществата не разбират Божия закон, той ги ограничава и в туй ограничение се образуват страданията. От немай къде става това.

Обаче, един ден, като изпълниш Божия закон както казвам, всичко изчезва. Бог не гледа на твоята външност. Ако един вълк, и грубият вълк, когато обича, той седи по-горе от най-учения човек, който не обича. Едно противоречие се ражда там. То е тъй, че ония, напредналите в любовта, има хора напреднали в (проявлението на) любовта, може да подействат на много хора. Един човек може да дойде в едно общество и да закваси цяло общество, всички да чувстват трептенията на неговата душа. Замине си той, те пак остават същите. Затуй вие очаквате да дойде някой напреднал брат. Не в знание, а в любов трябва да е напреднал. Знанието е потребно, но знанието отпосле идва. Знанието в света ползва хората дотолкова, [доколкото] любовта е проникнала в тях. Не е лошо знанието. То трябва да дойде като едно последствие.

Та рекох, опитайте се поне на ден по 10-15-20 минути да проявите любовта, тъй както трябва. Представете си, че сте богат човек и си турите в ума да раздадеш имането. Помисли си сега, нека да го раздадеш. Ти започнеш да трепериш какво ще стане. Ще направиш маневра за десет минути, после ще отложиш. Направи маневра без да има съмнение в твоята душа. Може да ви дам много примери. Ами, че Бог те туря на изпитание. Ти имаш мъж, Господ ти казва: „Ще обичаш и този мъж." Как ще го обичаш? Стесниш се. Казва: „Ще обичаш и този мъж." - „Ами, че той не [е] мой мъж." То е неразбиране. Трябва да обичаш. „Ама, как да го обичам?" Няма да обичаш този мъж както обичаш този мъж, който имаш. Този мъж, който имаш сега, и него не обичаш тъй, както трябва. Че ядете заедно, че се милвате, това нищо не значи. То е само външна обхода.

Та рекох, вас ви е страх да приложите Божията любов. Ще ти каже Господ да целунеш този, чуждия мъж. „Ще го целуна, ами какво ще каже мъж ми?" Ти, като речеш, може да го целунеш без да те видят хората. Ако вие не се научите да целувате така, без да ви видят хората, дето и да е, вие не разбирате. „Че как ще го целуна, какво ще кажат хората?" Значи, дето не видят хората е право, като видят хората – не е право. Туй, което е Божествено, те хората не го виждат. Божественото не може да се види. Може да целунеш този човек. Този човек, колкото и да е развълнуван, решил да направи една пакост, Господ ти казва: „Целуни го!" Като го целунеш, омекне вече. Казва: „На крив път се намирате." Ако вашите целувки не могат да произведат такъв ефект, те не са на място. Един мъж може да целуне една жена, но трябва да се подигне. Вас ви е страх от целувките. Вие искате естествените целувки. Ценни са, но те нямат онази цена.

Рекох, като се говори за целувките, има една опасност. Аз съм правил много опити и виждам где е слабата страна, где куцат хората. Мисля, преди повече от 15 години при мене дойде една аристократка, казва: „Аз ви обичам, но към мене ще имате една особена любов, ще изключите всичките жени, други жени да няма." Особена любов да имам: други жени да нямам в сърцето, само нея. „Любовта изключва (другите)." Не, любовта включва всички. Ти, ако имаш малко, искаш да дадеш на този, когото обичаш, ами ако имаш много какво ще правиш тогава? Следователно, това се изключва.

За тези работи не трябва да се говори. Аз го наричам това патология. Защото аз не може да обичам някого, защото той иска. Казва: „Ще ме обичаш." Това е патология. Ако имам някоя друга идея, тогава е друго. В същото време онзи, който ме обича, той ще ми даде свобода, да правя каквото аз искам. То е правото. Щом той почне да се меси в моя живот вътре, той не може да обича. Животът няма да прогресира. „Той е дете, ще направи някоя пакост." –Човек, като влезе в областта на любовта, той не може да прави пакост. И най-големият грешник ще постъпи като някой светия. Щом напусне това състояние, пак ще направи пакост.

Сега можеше да се прочете беседата. Казвате: „На еди кое си място не разбрахме." Вие изхождате от знанието. Какво нещо е любовта? Любовта е туй, което разбираш. И в тази любов, която ти разбираш, излизат всичките противоречия. Любовта не се дели. Ти, като дойдеш при Бога, при любовта, ще дадеш свобода. И на себе си ще дадеш свобода. Защото ако ти не мислиш по този начин, ти не се свободен. Не, че трябва да напуснеш този живот и тия вярвания, всичко туй. Тия вярвания, които вие имате, то е неразбиране на любовта. Ти не искаш да дадеш свобода. Ама, погледнеш на всичките хора, казваш: „Няма кой да го закваси този човек. Той е корав." Защо е корав този човек? Защото топлината не го е засегнала. „Ама, той не е добър." Защо не е добър? – Не го е засегнала любовта. Сега Бог търси начин, по който да засегне човешките души. И не може да ги засегне еднакво. Бог търси начин, да може една душа, като я засегне, да разбира вътрешно любовта. А не сега, както казват: „Ще напуснем Земята, в оня свят да живеем." То е неразбиране. Ако в този свят не можеш да живееш, и в оня свят няма да можеш да живееш. Ако твоя приятел, твоята жена, твоите деца, не можеш да ги разбираш в този свят както трябва, и в оня свят не може да ги разбираш. Защото любовта продължава както тук, така и там. Като влезете в Божествения свят, ще видите всичките противоречия в живота. Ще видиш где не си проявил любовта. Ще видиш, че между двама хора, обичал си някои хора повече, други по-малко, ще видиш, че си прегрешил, не си разбирал.

Казва там, че Христос обичаше Иоана повече. Така вие се разваляте. Той казва: „Като обичаш едного и аз имам право." Вие трябва да знаете какво значи да обичаш. На Иоана съзнанието беше отворено, Христос го обичаше повече. Аз може да обичам някого повече, понеже съзнанието е отворено, той разбира и прилага. Обичаш някого по-малко, съзнанието е затворено. Какво ще дам на един камък. Колкото вода и да туриш, няма никаква полза. На черната пръст ако излееш, ще има полза.

Тогава в нас, като не разбираме любовта, изменя се лицето ни, ще се зачерви лицето, очите се изменят, ще се начумериш, какво ли няма да стане. Това аз го наричам живот на безлюбие. Щом дойдеш до любовта, няма да кажеш: „Ще се моля за тебе." Оставете обикновените работи, ти ще остарееш. Ще се молиш. Как се молят хората в любовта? И без любов ще се молят. Казва: „Аз се моля за тебе, но каквото добиеш, половината на мене ще дадеш." Ами, че то е неразбиране на любовта. Онази молитва, с която се моля за другите, то благото, което ще изпрати Бог, ще го изпрати чрез мене да опитам. Казва: „Покажи си любовта." Казва: „Аз искам този човек да го обичат." Но за да го обичат аз съм причината, чрез мене трябва да мине тази любов. Любовта вън от мене няма да дойде. Ти, като се молиш, каквото благо Господ изпрати от невидимия свят, чрез тебе ще мине. Бог ще опита ти какво ще направиш с него.

Хубаво, един пример. Това станало в Свищов, в едно евангелско училище. Учителят се влюбил в учителката, но го срам да си изкаже любовта. Праща един от учениците си да поговори малко за него, че той е много благороден, много добър. Отива този ученик веднъж, два пъти говори и тя му казва: „Защо ми говориш за твоя учител, защо не ми говориш за себе си?" Най-после тя не се оженила за учителя, но се оженила за ученика. Ти отиваш за някого да говориш за любов. Ама, вие считате, че тия неща са слабости. Всичките хора страдат от тия слабости. Не е слабост. Ако аз бях един ученик, аз никога не бих говорил [...] . Любовта не търпи сватове. Щом ти се опиташ да правиш сватовство, ти ще влезеш. Като дойдеш до любовта, като ти говорят за любов, ще мълчиш вътрешно. Ще мълчиш, нищо повече. Ако искаш да разбираш дали някой те обича, ти още не разбираш какво той обича в тебе. Ти най-първо ще се научиш какво обича в тебе. Някои хора може да се разбират 20 години без да се [заобичат...]. Това са все дълбоки работи.

Ти казваш: „Трябва да обичаш Бога." Как ще обичаш Бога, Когото ти не си видял, когато ти не обичаш брата си, когото виждаш. Ако ние бихме обичали Бога в тази любов, тъй както го чувстваме в себе си, всичките работи ще бъдат други. Отивам при някого, когото обичам. Той има да дава някому. Казва: „Не давам, аз трябва да живея." Отивам аз със закона на любовта, той ме посреща, всичко, каквото искам, ще даде. Изважда и дава човекът. Но ще кажеш: „Чакай да си помисля малко." Учи се от Божественото. Имаме един пример от Евангелието, казва: „Половината от имането си давам на сиромасите, комуто съм изял, четвъртократно ще върна." Вие ще престанете да мислите за себе си. Онзи, когото обичате, не трябва да увеличавате неговите недъзи. Ако дадеш пари, средства, че той отиде и се напие, ти криво си дал парите. Този, на когото ти си помогнал, той да иде при друг да помогне. Хората там са като една верига. Да си помагате кой каквото вземе. Казва: „Този хляб не ми трябва." Ако във вас няма желание да раздадете вашия къс, нищо да не падне на земята, Божията любов не е приложена. Тогава идат всичките противоречия, които сега съществуват в света.

Аз никога не ви съветвам да проявявате непроявената любов. Не ви съветвам да обичате някого, ако Бог не е с вас. Ако Бог е с вас трябва да знаете. Щом се разкайваш за любовта, Бог не бил с тебе. Тя е човешка любов. Ако ти обикнеш най-големия грешник, прегърнеш го, целунеш го, той ще се измени, оттам насетне друг ще стане. „Ама, как?" – Не физически. Физическото е последното. Хората, като няма какво да правят, употребяват физическата любов. Ако дойде най-първо Божествената любов, физическото е на място. Но без Божествената любов, физическата любов няма място.

Рекох, туй, което може да урегулира живота ви всеки ден, всеки момент, вие трябва да имате това разположение. Не мислете, че вчерашната любов и днешната любов ще бъде една и съща. Не, Бог не действа еднакво. Всеки момент ти ще чувстваш, няма да се страхуваш. Ако разбирате в света любовта от това гледище, така трябва да се разглежда любовта. Да ви кажа сега, че вие трябва да обичате другите хора. Вие ще седнете да мислите как да ги обичате. Оставете тази работа настрана. Ти, като дойдеш до закона на любовта, която седи по-горе от свободата, ти си свободен (тогава). Ти няма да мислиш за свободата. Щом мислиш, че имаш мъж, ти не си свободен, любовта не може да се прояви. Щом мислиш, че имаш деца, ти не си свободен, не може да проявиш любовта. Щом дойде любовта, ти ще бъдеш тъй свободен, както е Бог свободен, понеже Бог действа в тебе. Но как може да бъде – това ще учите. Ти ако не се освободиш, ако в твоята душа не може да замре всяко съмнение, всяко безверие, всяка злоба, всички тия неща да изчезнат и да дойдете до един нов свят като ангелите, да погледнеш и да забравиш всичко туй, ти няма да проявиш любовта. Като проявиш туй разбиране, ти ще се подмладиш.

Някой път казвам: трябва да се подмладите. Всичките противоречия, не да ги отхвърлите, но всичките противоречия, злобата ще ги накараш и те да обичат. Всички лоши работи да се съгласят, на един ум да станат с тебе. Всички: и дяволи, и ангели, всички ще има там. Дяво-лът го е страх. Не, че го е страх, но и той забравя своята злоба. Като дойде някой дявол при любовта, казва: „Колко глупав съм бил аз."

Сега ще влезете в тази свобода. Туй състояние трябва да го задържите. Оставете се свободни, всеки да се прояви тъй, както разбира. Не се месете в неговата любов. Той обича. Всичките хора обичат еднакво, понеже Бог е един. Но има два вида любов: Любовта на непроявения Бог, Който е създал света, и Любовта на проявения Бог, Който се изявява в хората. То е разумното – Словото. Тъй щото любовта трябва да изучавате от две гледища: от гледището на проявения Бог – на Христа, и любовта на непроявения Бог – Бог Отец. Вие Го чувствате, но за вас не е проявен. Връзка сега направете. Вие считате, че този непроявения Бог ви е поставил на големи изпитания. Какво ще правите? Не трябва да се осъмнявате. Той съзнава, че няма противоречие в тази любов. Казва: Ако вие сега не може да приемете състоянието на Христа, или любовта на Христа, по този начин, това не е достатъчно. Първата любов е тази, която хората и животните, всички, проявяват. То е любовта на непроявения Бог. Онази любов, която вие искате, на проявения Бог, трябва да имате малко други разбирания. Затова едната любов аз наричам, аз както и да наричам любовта, тя има две страни: външна страна и вътрешна страна. И като се проповядва по този начин, тогава казвате: „Този да не обичаме. Как ще обичаме всичките еднакво?" Вие, ако бихте обичали, както проявения Бог в света, светът ще се оправи. Как ще е оправи? Проявеният Бог ще ви покаже пътя, как да проявите любовта си към всеки човек.

„Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам." Аз казвам тъй: ако говоря, а любов нямам, значи любовта е нещо по-вътрешно. Любов нямам – нищо не съм.

Сега, научете се поне по пет минути всеки ден да оставате свободни. Някой път човек е захласнат. Любовта прави хората захласнати. Ще мислиш туй, което не е позволено. Мислете за непозволени работи. Че ако разправяш на онзи, който те обича какво мислиш, ще каже: „Остави тази работа настрана." Мислете за нещо, което не е позволено, но лявата ви ръка да не знае какво прави дясната. Да бъдете свободни. Ако така не можете да бъдете свободни, ти ще бъдеш роб в живота. По пет минути мисли всеки ден за това, което не е позволено. Една ученичка има право да обича своя учител, професор, но какво става? Като го обикне, тя става разсеяна. Като го обичаш, започни да [се] учиш повече. Ти, като обичаш другите, да бъдеш в сила да работиш повече. Щом станеш разсеян, това показва, че не обичаш. Разсеяността не е любов. То е користолюбие. Ти искаш по някой начин да задържиш тази любов. Може да задържим. Единственото нещо, което не се ограничава, то е Бог. И като дойдеш, ти ще из-вършиш всичко, както Той обича. Ти казваш по човешки: еди кого си ще обичаш. – Ще обичаш. На еди кого си ще помагаш. – Ще помагаш. Всичко, каквото ти каже, ще го изказваш. Откажеш ли веднъж, туй благо ще мине и дълго време ще чакаш докато дойде. „Много – казва – изгубих." Как няма да изгубите! Любовта, която не се употребява, се изгубва. Много пъти са ми разправяли: „Той има такива чувства." Оставете, не говорете за хорските чувства. Рекох, каквото ви каже Господ, да го направите, нищо повече. Ако не дойдем да правим онова, което Бог ни казва, ние тогава няма да спорим. Любовта, която сме изопачили, с нея светът не може да се оправи.

Ще мислиш за туй, което не е позволено. За него ще мислиш.

Сега казва: „Ако говоря с човечески и ангелски езици." Ако обичам с човешки и ангелски сърца, какво ще бъде тогава? Не само да говориш, но ще обичаш, тъй както един ангел обича, ще обичаш, както един светия обича, ще обичаш, както един грешник обича. Няма никаква разлика. Разликата отпосле иде. В дадения случай любовта не се различава. Любовта, във всички същества като проникне, тя е една и съща. Туй трябва да остане в ума ви. Щом правите разлика в любовта: „Ние се обичаме повече", то е друго разбиране, прогрес не може да има.

Отче наш

Съборна беседа, държана от Учителя на 29 август 1936г., събота. Изгрев.