Разлика между версии на „Правилно разбиране 2“

Текуща версия към 19:03, 12 февруари 2012

Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА (1942–1943)

КНИГА: Факти, закони, принципи, том І

ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ

Отче наш

Аз мога да любя

Изгрява ден тържествен

Ще се научите да бъдете добри певци. Децата като пеят, плачат старите, мелодия имат.

(Направихме упражнението с ръцете.)

Как ще се създаде във вас интерес да се занимавате. Вие се занимавате с една област, много ограничена. Почти се занимавате с устата си, какво ще ядете. Отваряте, затваряте, хубаво е това, не е лошо. Има и спомагателни средства. Щастието на човека е сложен процес. Вие търсите щастието, говорите за Любовта. Вие мислите, че разбирате Любовта. То е един от най-сложните процеси. Една от най-потайните сили в Природата е тя. Тя не действа само в тялото, в тялото е механична. Най-първо трябва да разбирате Любовта от Божествено гледище. На Земята да разберете Любовта от Божествено гледище като плод, тъй както на Небето се представя като плод. Духовният свят се представя като сок. Любовта в човешкия свят се представя сладко, безлюбието – горчиво. На физическото поле Любовта е сладчина. Сладкото е вкусно. Горчивото е безлюбието. Що е горчивината? Отсъствие на Любов. Не че тя отсъства, но чрезмерно сладките работи са горчиви. Тъй може да се каже. Що е горчивината? Чрезмерното сладко нещо става горчиво. Сега не се старайте това да ви стане понятно. Вие гледате една картина и искате да знаете как този художник я е нарисувал. Не се мъчете да знаете, това е негова работа. Вие гледайте картината как е нарисувана. Ако речете вие да рисувате, трудна работа е. Има известни линии, които този художник е турил. Взело му време. Нали виждате човешкото око, лесно се вижда, но мъчно се рисува. Лесно се теоретизира за Любовта, но като дойдем да приложим Любовта, е най-трудното. Няма по-трудно от това да любиш. Тогава се явяват най-хубавите работи, но и всичките големи скандали. Скандалът не е нищо друго освен погрешка. Защото, като речеш да любиш, вече проявяваш Любовта в една външна, обективна страна. Искаш да кажеш, че този, когото обичаш, е добър, че душа има, трябва да го нарисуваш. Как ще го нарисуваш? Запример, ако нарисуваш един човек, къде ще му туриш Доброто? Или ако рисувате един човек, че е справедлив, къде ще му турите Справедливостта? Ако рисувате един човек разумен, къде ще му турите Разумността? Или искате да покажете, че е чистосърдечен. Не се смущавайте, защото и художниците и те не знаят. Питайте художниците къде турят Доброто. Казват: „Не зная“. Питам някой художник къде турят честността на човека. Казва: „Има нещо, но и него не знаем“. Веднъж попитах един лекар: „Къде турят здравето на човека? По какво познавате, че един човек е здрав?“ Казва: „Има признаци в очите, цветът на очите показва, яснотата на очите, после цветът на лицето“. – „Къде е основата на здравето?“ Казвам му: „В носа“. Носът е, който показва здравето. Носът показва дали човек е здрав, или не. Дали човек е роден здрав, или не – носът показва. Основата е там. Нали Господ от там вдъхна живот на Адама. От ноздрите е дал живота. Устата показва как функционира животът, дали правилно функционира, или не. От двете страни на носа има две запетаи. Те как са поставени, показват колко е здрав човекът. Горната част на носа показва умствената стабилност на здравето, а двете запетаи показват стабилността на чувствата. Ако мисълта не е стабилна, и ако чувствата не са стабилни в своите проявления, човек не е здрав, има някакъв дисонанс. Ако умът и сърцето не функционират, човек е болен. Чувства нещо – мисли, че е криво. Помисли нещо – чувства, че е криво. Сега, каквото умът мисли, сърцето мисли, че е криво. Каквото сърцето чувства, умът мисли, че е криво. Питам: какво здраве тогава може да съществува? Не може да съществува здраве. Та казвам: най-първо здравето е плод. Обективната страна на Любовта е тялото, което Бог е построил. Той преустройва сега човешкото тяло. Любовта още на Земята не се е изявила и хиляди години още ще вземе. Птиците, когато се обичат, хващат се с клюновете, но и в тях има различие. Когато се любят, се хващат за гагите. Когато се обичат, се хващат с долната част на човката. По някой път наблюдавайте птиците. После в птиците има поклони. Вземете гургулиците да видите какви поклони правят. Какво голямо почитание има, като се покланя. Покланя се и казва: гу-гууу-гу. Не са такива будали, както мислите. Ако искате Любовта, ще видите какво изкуство имат. Трябва да изучавате живота, по кой път сме минали. И човешката глава е един опит. Безброй опити е правила Природата, докато намери сегашната глава на човека. Правила е опити на глави, глави, и най-после е направила сегашната. Спряла се е на една форма. Сега мисли върху друга форма. Основните черти са едни и същи. Само остава едно променение в ъгъла на челото, в носа и брадата. Да допуснем, вие искате да знаете дали един човек е издържлив. Скулите на човека показват издържливостта на организма. Когато мускулите под скулите на лицето хлътнат, показва един дисонанс в храносмилателната система. Когато скулите изпъкнат, а бузите хлътнат, човек е малко песимист. Казва: „Стой малко настрана“. Когато бузите са закръглени, той изобщо е весел. Искате да знаете дали някой човек е пестелив, или не. Къде се показва пестеливостта на човека? Тя е пак на лицето, но има и други признаци. И на ръката се показва пестеливостта на човека. (Учителя показва ръката си.) В моята ръка никаква пестеливост няма. Ако хората бяха пестеливи като мене, щяха да фалират. Но аз съм икономист. Когато пръстите са дебели в основата, човек е пестелив. Икономията зависи от стомаха. Когато пръстите са дебели в основата, конусообразни пръсти, това показва добре развита стомашна система. Тия хора имат хубав апетит. Когато не са дебели в основата, стомашната система не е така развита. Че яде човек, не е противоречие.

Има няколко начина, по които трябва да се запознаем с Природата. Истината е свързана с двата свята: свързана е със стомаха, свързана е с духовния свят. Следователно стомахът и белите дробове са два полюса. Постоянно се проповядва, че човек не трябва много да яде, но и малко не трябва да яде. Много да яде човек е лошо, но и малко да яде, пак е зле, защото всичките клетки на тялото се нуждаят от известна храна и тя трябва да им се прати. Ако на тия клетки се праща повече храна, отколкото им трябва, тогава се образуват токсини в организма. Организмът почва да става нечист. Що е хигиена? Хигиена е – всички клетки трябва да оставят много малко излишъци. Щом храносмилането в клетките не става правилно, вече те дават повод за токсини. Ние със своите мисли, със своите чувства влияем на клетките. Каквато е мисълта, такова ще бъде разположението на всичките клетки. Каквито са чувствата, такава ще бъде деятелността на клетките. Когато говорим за прави мисли, то е от здравословно гледище. Правата мисъл доставя изобилно храна за клетките, пък чувствата дават възможност тази храна да се асимилира добре, клетките са здрави. Щом всичките клетки са здрави, и човек е здрав. Та казвам: най-първо човек започва от невидимото. Мисълта е невидима. Математиците казват, че точката не завзема никакво пространство. Но точката като се движи, образува една права линия, едноизмерна. Значи точката, която няма никакво измерение, създава едното измерение. Не че точката няма измерение, но за нашия свят ние нямаме мярка, с която да можем да измерим точката. Точката е извън този свят, принадлежи към четвъртото измерение. Сега математиците се занимават с нея, като умножат четири пъти, превърнат я, образуват една реалност. Съвременните хора казват: „Какво нещо е Господ?“ Така не мислете. Бог е Любов. Ти като ядеш добре, и сЎ благодариш, ти познаваш Бога. Ти като дишаш добре, и ти е приятно, познаваш Господа. Като гледаш на Природата, ти познаваш Господа, приятно ти е. Като минаваш, гледаш тия цветя, усещаш уханието им, ти познаваш Господа. Най-после като пипаш предметите, и ти е приятно, ти познаваш Господа. С петте сетива ние познаваме обективното проявление на Господа. Как ще Го познаеш извън цветята, извън храната, извън въздуха, извън светлината, какво нещо е Господ? Някой казва: „Тия работи не са реални“. Кое е реалното сега? За човешката мисъл проводник е светлината. Без светлина мисълта не може да се прояви. За човешките чувства проводник е топлината. За човешките постъпки, за да направи човек каквато и да е работа, да се направи някое Добро, проводник е силата. Три неща има: човешката мисъл, човешките чувства и силата на човека са необходими. Вие досега още нямате мярка, богатите и бедните хора как трябва да живеят. Правилата имате. Ще ви наведа да мислите. Ти имаш двама слуги – краката; имаш още двама слуги – ръцете; после очите са слуги, носът, устата – всички удове са слуги. Ти си господар. Ти, като отиваш някъде на гости, отиваш заедно със слугите, не ги оставяш вън, но дето отидеш, и те са с тебе. Като легнеш на кревата, и слугите са с тебе и на тях дадеш същите удобства, както и на господаря. Юргана, с който покриваш господаря, с него покриваш и слугите. Като станеш сутрин, дигаш и слугите заедно. Виж как милваш слугите, как ги галиш. Казваш: „Как сте?“ – и тръгнеш на работа. Казваш: „Ще работим“. Онзи музикант иска да свири, слугите му помагат. Господарят заповядва, слугите свирят. Благодарение на тия слуги, господарят си почива. Благодарение на слугите ходи навсякъде. Сега казваме: „Този е слуга“. То тия слуги в света създават външната страна на живота. Приятни ти са слугите. Ако Господ би направил така, че щом идеш на гости, да го извадиш крака и да го оставиш отвън, да извадиш другия крак отвън, да оставиш отвън ръцете и така да влезеш – така можеше да се направи един свят – не е практично, може някой да ти задигне ръката.

Има един анекдот. Един светия със своя слуга пътувал – няма да казвам имена, да оставим светиите, да не ги смущаваме – ще наведа само факта. Светията яздел на кон, слугата на магаре, отивали в града. Тези, които не обичали светията, отрязали главата на коня и на магарето. Казват: „Пеш да ходят, не им трябва кон и магаре“. Иде слугата и вижда това, казва на светията, че главата на коня и на магарето са отрязани. Казва: „Иди тури главата на коня и на магарето, ще вървим“. Слугата в бързината туря магарешката глава на коня и конската на магарето. Светията върви на кон с магарешка глава и слугата – на магарето с конска глава. Не е естествен този порядък. По какво се отличават конят от магарето? Когато светът е бил създаден, конят останал доволен, не се оплакал на Господа, бил доволен. Магарето не мислело като коня, било дребно животно, като минали всичките, то останало на опашката. Като се погледнало туй магаре, било амбициозно, явило се при Господа и казва: „Слушай, Господи, Ти си направил опущение. Ти си ме направил такова дребно, аз няма да мога да прогресирам в света. Другите си направил такива големи в света, мене такова малко, на опашката. Моля Те, бъди милостив към мене.“ Господ казал: „Ако ти дам един голям ръст, последствията за бъдеще можеш ли да ги носиш?“ – „Ще ги нося, Господи, но ми дай и глас.“ Магарето като станало като сегашното, че като заревало, всичките тичат да го видят. Най-първо го хванал един пъдар, да му пази градината, понеже било такъв певец, да пее, та да плаши птиците да не правят пакост. Кацне някоя птица, то тича да я гони през сеитбите, изпотъпкало градината. Дошъл господарят, набил го хубаво, изпъдил го навън. Много честолюбиво, не оставяло да кацат конски мухи по него. Като кацне, реве колкото искаш, легне на гърба си, не иска мухи да кацат. Хванал го един, който носил грозде, турил коша на него. Дошли мухи, кацнали по него, то заревало, хуква да бяга, ляга на гърба си. Хванал го господарят и той го набил. После магарето станало прозвище. За всички неща, които не стават както трябва, казват: „Магарешка работа“. Останала у магарето една хубава черта. Магарето запазило свой инстинкт – ако искате да знаете къде има хубава вода, ще видите къде отива магарето, идете там. Глава няма да ви боли. Ако искате от коя чешма да вземете вода, с магарето идете. Ако искате да идете при някой извор, магарето ще ви покаже коя вода е по-хубава. С кон не отивайте. Другата страна на магарето – в магарето лъжа няма. То не лъже. Като наближи селото, заревава, казва: „Иде този, знаменитият“. Някой път питате: „Защо Христос избра магарето да се качи?“ Защото то не лъже. Истината говори. Магарето две хубави неща има: то не лъже и то знае къде има хубава вода. Във водата са условията на добрия живот. Магарето казва: „Аз опашка не ставам“. Магарето никога не остава назад. Ако в света не ти върви наред, купи си едно магаре само за късмет. Даже ние тук трябва да си купим едно магаре, да го яздят. Ако си много мълчалив, язди магаре, ще започнеш да говориш. Някой път човек като не говори, да се качи на магаре. Вие ще кажете: „Ще идем да се качваме на магаре?!“ Имаш един плод – една круша, една ябълка, тях не можеш да ги изядеш. Ако една ябълка не знаеш как да изядеш, не приемаш ябълката в себе си или една круша, или една слива – ти не можеш да добиеш онова качество, което крушата има, ябълката има. У някои хора умствената енергия не е развита – яжте круши. Не валчести, но има и продълговати, конусообразни. Те събуждат човешката енергия на ума. Ако искате да се носите чисто, спретнато, яжте ябълки. Ако искате да бъдете меки, яжте сладки. Ако искате да бъдете спретнати, енергия да имате, яжте едни малко кисели има. Казвам: някои качества от растителното царство минават в човека. Човек ги преработва. Всичкото растително царство и животинско царство представя човек разложен на своите части. Аз така разглеждам въпроса. Всички тия животни са вътре в нас. Магарето е вътре, конят е вътре, тигърът е вътре, змията е вътре, всичко е вътре в тебе. Ние като господари, трябва да знаем, да ги учим. Имаме една голяма задача. Хванеш ти някой човек за муцуната, давиш го. Отде си научил това изкуство? Ти си го учил от змията, научил си го от паяка. Змията като хване някое животно, увие се около него, счупи му костите. Вие като видите една малка змия, се плашите от нея.

Три неща има, в които седи силата на човека. То е неговата мисъл. Всяка една мисъл произвежда светлина. Светлината е, която създава в човека яснота. Всичките красиви образи и мекотата, светлината ги създава. Някой път, когато светлината не е мека, тя поврежда очите. Аз съм ви казвал: сутрин, когато Слънцето изгрява, взема нещо око[ло] две минути, тя е най-меката светлина. Като изгрее Слънцето, светлината става силна. Най-първо лъчите, които се явяват, едва прозират на изток, тогава светлината е най-мека. После започва да се усилва, усилва, докато изгрее Слънцето. Щом се отдалечи долната част на диска от хоризонта, светлината става доста енергична.

Та казвам: вие дойдете до известно време, започнете да се гледате. Казвате: „Остарях“ – започва законът на внушението. Погледнеш, казваш: „Остарях“. Като станеш на 45 години, никога не се оглеждай сам. Ако искаш да се оглеждаш, намери някое малко дете на шест години, красивичко, повикай го и двамата се огледайте. Погледни себе си, пък то да гледа тебе и ти да гледаш него. Туй дете, като те гледа, то ще те подмлади. Ти сам като се гледаш, не можеш да се подмладиш. Детето трябва да те гледа. Ако те гледа един разумен човек, разумен ставаш. Ако те гледа един вълк, вълк ставаш. Ако един вълк те види по-рано, образува страх у тебе, ти бягаш; ако ти го видиш по-рано, той бяга от тебе. В света трябва да бъде умът ви буден. Вие по някой път сте будни за ония дисонанси. Видите някой човек, не е тъй хубаво облечен, обущата не са направени както трябва. Някои българи ходят с чехли, някои ходят с модни обуща. Няма съмнение, че сегашните модни обуща са по-хубаво направени, по-голямо изкуство има. Да се направят онези чехли не е голямо изкуство и аз може да направя такива еминии*. Но да се носят еминии, понеже са по-здравословни от обущата. За хубост обущата, но за здраве – чехлите. Като слизам отгоре, ви чувам да пеете. Някой път пеете както хубавите обуща, някой път пеете както еминиите. Някой път гласът е дрезгав – [в] сърцето, недоволни сте. Някой път пък тоновете не са верни, причината е в ума. Най-първо като влизате тук, всички дисонанси, които имате, отстранете ги. Вие влизате и мислите, че имате някакъв малък дефект. Кой е най-малкият дефект в света? Някой път запример изскочи краят на яката на ризата ми, много е тщеславна, изскочи над ревера, оправя яката. Някой път дефект имат очите, искат да се покажат, че то е за Добро, набират се бели гурели. Гурелите се набират и казват: „Ти чист трябва да бъдеш, бял трябва да бъдеш“. Щом хората видят бяло на очите ми, мислят заради мене. Казват: „Той гурелите си не чисти“. Хубаво изчистя тия гурели. Аз не съм с кърпа да се чистят. Някой път е хубаво с един пръст да си изчистиш гурелите, някой път е хубаво с двата пръста, с трите, с четирите пръста. Ако чистиш гурелите си с първия пръст, ти на очите си ще предадеш благородство. Ако ги чистиш с втория пръст, ти ще дадеш справедливост. Ако ги чистиш с третия пръст, ти ще дадеш красота. Ако си чистиш гурелите с малкия пръст, с кутрето, ще бъдеш изправен във вземане и даване. Чистете си очите не като има хора, но насаме. В тия работи се съмнявате, но трябва да посетите някои първокласни светии, не тия жълтите отвън, но онези светии, които оценяват всичките блага, които Бог им дал. Един светия, дето застане, всичко наоколо оживява. В една местност, дето той живее, вълците не ядат овце, мечките изменят характера си, лъвове ако има, изменят характера си, всички изменят характера си. Влияе на всички. Отдето мине, изменя естеството им. Казвам: не да убиете една змия, но да измените характера ѝ. Гневен сте някой път, да измените гнева си, да му дадете друг характер. Нека се гневи човек, но да се гневи навреме. Когато се гневи, трябва да бъде строг. Една линия трябва да бъде хубава, не каквато и да е. Ще напиша нещо много хубаво: ако така пишете Л, или така . Някои от вас, които сте нервни, пишете криви линии. Всеки труд, който човек полага, го благославя. Природата е много внимателна, към всичко онова, което вършим. Ако ти не си готов да направиш една малка, но хубава линия, че да ти е приятно, когато теглиш една линия. Ако вземете разните думи в български, всичките букви могат да бъдат първи. Л-то при коя хубава дума е първо? Любов. Имате благост – Б, величие – В, Г – Господ, Д – Добро, Е – единство, Ж – живот, З – злато, И – Истина, искам, К – красота, Л – Любов, М – милост, Н – надежда, О – обич, П – Правда, приятел, Р – радост. Дайте на всичките букви първо място, те ще ви благодарят. Не ги туряйте на опашката. Кажете: „Всички можете да бъдете първи“. В нас всяко нещо, ако знаем как да го поставим, ще му дадем първо място. Две неща трябва да знаем: кога буквите вземат първо място и кога нашата мисъл взема първо място, и да знаеш коя мисъл завзема първо място. Кога една твоя мисъл може да бъде първа и кога едно твое чувство може да бъде първо? Защото чувството се съдържа само в една буква, цяла азбука. Ако не знаеш азбуката на чувствата както трябва, ако не знаеш азбуката на твоите мисли, ще имаш един език. Вземете И-то – Истина. Но като туриш ударението, ще стане – изстина. Те са две понятия. Истина е туй, което дава свобода, което дава простор на действие, което дава свобода, свободни мисли, свободни чувства и свободни действия. Истината е така понятна. Тя има и друго значение – изстина. В изстина ти не си свободен, създава един характер. Ядеш един хубав обяд, приятно ти е. Изстина – нещата, като изстинат, се ядат. Изстиналите плодове са приятни. Противоречията не трябва да спъват човека. По кой начин се спъва човек? Къде може да бъде спъването? Всяко нещо, което човек не може да направи, то е спънка. Ако знаеш да пееш, като пееш една песен, имаш самоувереност, имаш глас. Като не знаеш, не можеш да пееш. Ако е въпросът за ходенето, щом можеш да ходиш, ти си смел; щом не можеш да ходиш, не си смел. Казвам: сега трябва да изменим живота си. В какво направление трябва да го изменим? Най-първо, като станеш сутрин, трябва да бъдеш весел. Хубавите и песимистичните чувства се предават. Пространството е пълно с мисли, които се предават по известни течения. Преди два дни дойде една песимистична, скръбна мисъл, като че не ми се живее. „Чудно – казвам – откъде иде?“ Не се минава половин час, ето иде една млада мома, може да е на 21, на 22 години, с друга една възрастна. Търсят моя съвет. Явило се петно на окото. Един лекар казал, че това е начало на туберкулоза в окото. Казал ѝ, че след време окото ще бъде изядено, ще трябва да се туря ново. Казвам: „Няма никаква туберкулоза в окото. Туй петно излязло по причина, че умът и сърцето не са в съгласие. Ще туриш ума си и сърцето в съгласие, ще благодариш. Както те гледам, турила си модна шапка като кюре, после един шал много хубав, деликатен, но и той черен. Ще хвърлиш – казвам – тази шапка и този шал. Ще си направиш от бяла вълна един капишон дебел, главата ти се нуждае от топлина. По два-три пъти ще си миеш лицето. Като оздравееш, пак си тури тази шапка“. Като замина, стана ми приятно. Тя се обнадежди. Казвам: „Не бой се“. Казвам: като станете сутрин, помислете за Господа. Радостта е едно благословение, красотата е едно благословение. Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, в каквото и да е направление, те са неща, които излизат от Бога. Трябва да ги приемем на радо сърце. Да бъдем благодарни за една малка работа. След 30 години няма да можете да идвате тук, след 30 години ще трябва по двама души да ви довеждат, да ви турят на стола. Аз бих желал да ви видя и на 120 години като млади да си заминете за другия свят. Оня свят не се нуждае от стари хора. Той се нуждае от млади. Ако заминете за другия свят, млади заминете. Вие искате да идете в духовния свят, всички искате да идете в оня свят сиромаси. Оня свят иска богати хора. Христос казва: „Събирайте съкровища“. Ти като отиваш там, трябва да си проучил всичко, отиваш горе за нова наука, ще те приемат. Искам да изхвърлите идеята за умирането. Идеята умиране, мъчение, те са идеи добити извън Рая. Трябва да се върнем с идеи, които са в Рая. Станеш сутрин, макар да не знаеш да пееш, попей малко.

Това куче Мурджо, мислих, че е много умно, но преди няколко деня, една вечер гледам кухнята затворена, няма никой, той пее пред вратата, моли се да му дадат храна. Пее песента, която на мене пее. Рекох: „Мурджо, досега те мислех умен, тук няма никой. Защо пееш?“ Той маха опашка, казва: „Излъгах се“. Казвам: „Не се лъжи“. Сутрин като станете, никога не се почесвайте по главата. Сутрин като станете, да ви дам едно правило: зад ухото има една кост, разтрийте костта с палеца, с първия пръст, с втория пръст, с третия, с четвъртия. Зад ухото има една кост, която е здравословна. Като разтриеш тази кост, ще ти даде стабилност. Като се разтрива тази кост, добива се самоувереност, издържливост. Който е болен, да си разтрива костта зад ухото, или някой, който е здрав, с палеца да му разтрие тази кост. Когато сте болни, някой път разтривате врата. Аз, ако съм, няма да разтривам врата, но ще разтрия костта зад ухото. Който не знае, разтрива врата, слабините. Те са второстепенни работи. Казват: „Трябва да имате силна вяра“. Как се добива силната вяра? Разправяше ми един американец своята опитност, казва: „Присъствах на един сеанс. Турена е една жена на една дъска с разперени ръце, и един човек от 7-8-9 метра хвърля ножове един подир друг така, че като хвърли ножа, се забие в дъската съвсем близо до главата, другият се забие до врата, до ръцете, до гърдите, другите от другата страна. Така 12 ножа забие около жената, без да я докосне. Каква самоувереност има той, пък и тя каква вяра има. Едно погрешно хвърляне и може да я удари.“ Колко дълго време се упражнявал, докато добие тази точност. Ние с векове трябва да мислим, докато се научим правилно да мислим. Да имаме чувства, които са хармонични. Вие отивате при някой беден или при някой болен човек – не знаете как. Носите една хубава ябълка или круша, някой плод. Вие носите трахана или друго нещо. Носете на болния нещо, което може да види с хубав цвят. То е здравословно. Затуй е хубаво сутрин, като станеш, да имаш един хубав плод, да го видиш, една круша или пък някой скъпоценен камък. Всички тия предмети действат здравословно на човека. Станеш сутрин, искаш да мислиш. Прочети някой пасаж от хубава книга, веднага ще ти подейства на ума. Може да имаш картина, дето се прави някое Добро. Туй Добро на човека произтича от това, което виждаш. В Природата ние имаме правила, как трябва да се прави Доброто, само не ги виждаме. Аз, когато искам да зная как ще правя Доброто, отивам при един извор. Той ми показва. Този извор, който изтича, бъбли, изтича навън, дава ми вече една идея. Зная какво нещо е Добро, прилагам го в света.

Та казвам: най-първо ние имаме едно възпитание външно, когато Природата ни въздейства постепенно. Трябва да обръщаме внимание на него. Сега някои от вас държите ръцете затворени. Защо държите така ръцете си затворени – дясната хванала лявата. Значи сърцето да не дава повече, умът контролира да не даде повече. Онези, които държат с лявата ръка дясната, контролират ума да не даде повече. Хубаво е това, ако човек е разточителен, но ако е много скържав? Дясната ръка казва на лявата: „Каквото правиш, ще казваш на мене“. Умът трябва да знае. Когато лявата е хванала дясната, сърцето казва: „Каквото мислиш да го правиш, ще казваш на мене“. Хората като седнат, турят левия крак върху десния или обратно, уморен е кракът да си почине. Вие не знаете това. Всяко движение в Природата, в съзнателния живот, е разумно. Затуй трябва да бъдем внимателни. Не можем да държим половин час десния крак върху левия. Не е практично. Може да го държиш 3-4 минути, после другия или може да държиш двата крака успоредно. Един върху друг няма да ги туряш в движението. Ако двата крака са допрени един до друг, както войниците, показва, че си в хармония със Земята. Ако искаш да си в дисхармония, ще държиш единия крак настрана малко (положението свободно). Каквото искаш, малко по-другояче ще го направиш. Първото нещо, сутрин като станете, ще намерите някой човек в миналото или в настоящето, свържете мисълта си. Свързвайте мисълта си с добрите хора, с умните хора. С добрите хора – те са предметно учение. Минаваш, видиш някой човек красив, спри се. Не се спирайте да гледате болните! Здравите хора гледайте! Някой път като си здрав, хубаво е да погледнеш някой болен. Болните хора се нуждаят от хора здрави. Който разбира законите, ще знае как да погледне болния човек. Трябва да знаеш как да идеш при него. Някой болен, който стиска зъби, бих го посетил. Един болен, който стиска ръцете на юмруци, няма да ида при него. Като остави ръцете, тогава ще ида. Един болен, на когото очите са затворени, някое размишление има – котките със затворени очи седят при някоя дупка, като философи. Съвсем друга философия имат. Когато са затворени очите, знаем нейното желание какво е. Щом хване мишката, отвори очите си. Казвам: търсете човека, когато очите са отворени, умът вече действа. Щом са отворени очите, умът е вече в действие. Сега туй е едно самовъзпитание, за да се създаде един здрав организъм, едно здраво хармонично сърце и за да се създаде един отличен ум. Седалището на ума е главата. Седалището на чувствата са дробовете. Седалището на човешката воля е стомахът на човека, ръцете, краката. Човек всякога трябва да мисли добре за ръцете, ако иска да усили волята си. Когато ние правим тия упражнения с ръцете, ще поемате едновременно и въздух, не само да правите движението. Ако правите само движението, никаква полза няма. Ако едновременно дишате, вие вървите по един разумен път и ще имате Божието благословение.

Пишеш писмо на един свой приятел, не допущай петна. Извиняваш се, че бързаш. Напиши писмото хубаво, чисто, да няма петна. Не прави много поправки, не се извинявай, че бързаш. Напиши малко, но чисто, хубаво. Другото, може да го направиш, никой няма да ти забрани. Ще се извиниш?! Не е вярно това, Природата не търпи извинения. Тя не иска да знае, че ти си бързал и затова си написал така. Вие по някой път, като се молите, пак бързате. Господ не обича бързи молитви. Вие, като идете до един извор, как ще го поздравите. Трябва да пиете вода. Изворът ще знае умен човек ли сте, или не. Ако ти поставиш гърба на Слънцето и правиш сянка на извора, той счита, че не си умен. Ти ще започнеш да пиеш вода така, щото да не хвърляш сянка на извора. Ако идеш при някое дърво, пак дървото ще те познае дали си умен, ако ти хвърляш сянка върху него или не. Щом като идеш, не мисли, че това дърво е невежо. При дървото седи едно разумно същество, което те изпитва и гледа как ти късаш плодовете. Как ти си откъснал плода, то ще те нарисува. То няма да ти се кара, но ще знае, че ти не си от разумните, много бързаш. Погледни с добро сърце и с добър ум на онова, което Бог е създал, за да те благослови Господ. Едно дърво е изложение на Божествения свят. Не бързай да минеш при дървото, не се изисква да стоиш часове, ще постоиш 2-3 минути, ще се спреш с всичкия си ум, с всичкото си сърце.

Нека да изпеем една песен. Какви три думи да изпеем? Да изпеем нещо, което не сме пели. Коя дума да изпеем. Да изпеем някоя дума, която не сме пели. Да изпеем „Блага дума“. Изпейте „Благост“. (Изпяхме песента.) В песента „Блага дума“ някъде вие усилвате светлината, някъде усилвате топлината. Как бихте я изпели по-хармонично? (Пее само думите „Блага дума на устата“, „Там горе на планината, там долу в долината“.) Ако пееш лошо, ще ти дадат една стотинка, ако пееш хубаво, може двеста-триста, някой човек и хиляда може да ти даде. Някога се спрете при някой човек и му изпейте една песен, да видите колко ще ви даде. Може да се облечете със скъсани дрехи, да видите колко ще ви дадат. Като певец какъв си, да видиш. Само веднъж в живота може да направите това.

Сутрин като станете, радвайте се, че сте се събудили. Мислете за Доброто, за да ви благословят. Тия работи, които ви говоря, те са интимни, за вътрешния живот. Навън за света безпредметно е това. Светът не е готов за тия работи. За вътрешния наш живот е една необходимост. В живота си ти носиш една книга, не знаеш как да я хванеш. Тъй да я хванеш, като че е жива книга, като че я поздравяваш. Казваш: „Ще бъдете тъй добри да почакате, аз после ще мина“. Вие небрежно бутате книгата. Ние по този начин се осакатяваме. Всичко в света е живо. Тази книга е мъртва по причина, че ние не я обичаме. Като я обичаме, е жива. Всички неща са мъртви, докато не ги обичаме. Щом ги обичаме, са живи. Докато разумният свят нас не ни обича, ние сме мъртви; щом ни обикне, ние оживяваме. Щом Бог ни обикне, ние сме живи. Писанието казва: „Последния ден ще ги възкреся“. Последния ден, когато Божествената Любов ни засегне, ще оживеем и трябва да оживеем.

Добрата молитва

9-та лекция от Учителя, държана на 18.ХI.1942 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.