Разлика между версии на „Пред лицето Божие“

Версия от 19:03, 12 февруари 2012

Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА (1942–1943)

КНИГА: Факти, закони, принципи, том І

ПРЕД ЛИЦЕТО БОЖИЕ

Добрата молитва

Зора се чудна зазорява

Вземете песента „Изгрява вече ден тържествен“.

(Направихме упражнението с ръцете.)

Като стане човек възрастен, мъчно може да прави упражнения. Всичко знаем, а остаряваме. Всичко знаем, а отслабваме. Всичко знаем, а изгубваме паметта си. Всичко знаем, а на стари години започваме да забравяме всичко. Много учени хора сме. Какво значи това? Човек се ражда в тъмнината и постепенно с идването на светлината в живота детето расте. Като дойде зрялата възраст, Слънцето е на зенита. В старини светлината си отива и тъмнината иде, човек остарява. Остаряването не е нищо друго, освен че тъмнината излиза. Затуй на стари години трябва да бъдете горе, на северния полюс, когато е лято. Там има един изгрев и един залез. Шест месеца е ден. В умерените пояси има 365 залязвания и 365 изгрявания. В духовния живот северният полюс е най-хубавото място за живеене. Тук, на Земята, най-лошите места са полюсите, а най-хубавите места в духовния свят са на двата полюса, защото северният полюс в духовния свят е Истината и там се живее най-добре. Доброто и Истината са на полюсите. С Доброто и Истината се живее най-добре. Тук в Истината и в Доброто най-зле се живее. Сега това е една теория. Сега вие имате особени идеи. Вие гледате някой път старите хора дават си важност. Казват: „На 60 години човек съм“. Ако си на Слънцето и си на 60 години, това е смешно. Едва ли на Слънцето ще бъдеш на 10 секунди. Като си на 60 години тук, на Земята, на Слънцето ще си на 10 секунди на слънчевия живот. Смешно е дори. По някой път е хубаво да имате огледало и да се справите със старостта. Тия бръчки, които имате, те са по внушение. Аз така го обяснявам. Когато някъде се изсекат горите, в тия хълмистите места като падат дъждовете, дойдат пороища и набраздяват почвата. Няма растителност да държи почвата в равновесие. Тия набраздявания се дължат на това, че ние се тревожим: „Какво ще правим, гладни ще измрем, дрехи нямаме, обуща нямаме“. Кой прави обуща на растенията, кой ги облича? Тревите, камъните кой ги облича? Че някой път може да ходите боси, то е благословение. Но някой път трябва да бъдете обути, някой път трябва да бъдете боси. Защото тъй както е обут човек, то е много нехигиенично, кракът му не може да диша, пък и в тъмнината е. Кракът казва: „Малко светлина, малко прозорец да се отвори“. Като се скъсат обущата, то е благословение за крака[та]. Като се скъсат обущата, човек казва: „Срам ме е, скъсаха ми се обущата“. А кракът се радва и го счита за благословение, че се е отворил един прозорец. Човек, който не разбира, казва: „Какво ще кажат хората?“ Хората ще кажат, че си е направил къща и си е отворил прозорец. Турил си стъкло, ще влиза светлина. Скъса се на друго място, втори прозорец. Още по-хубаво! На трето място се скъса – трети прозорец. Че на нас зле ли ни е, като имаме седем големи прозореца в този салон. Я да ги нямаше, какво щеше да бъде.

Та сега казвате: „Какво е казал Христос?“ Най-важното каквото е казал Христос, не са го писали. Защо не са го писали? Понеже няма да приемат хората. Казано е туй, което ще го приемат донякъде. Например казал е Христос да се отречеш от себе си. То има две страни. Аз да се отрека е мъчно, но другите да се отрекат не е мъчно. Казва още: „Ако не умрете, не можете да минете от смъртта в живот“. Че да умреш и от смъртта да минеш в живота, как ще го разберете. Като умира някой, ще остави наследство, има какво да вземете от умрелия. Казвате: „Той трябва да умре“. Защо да умре? Ще вземат наследството от умрелия. Синът взема наследството от бащата. Бащата е богат, но скържав, синът и дъщерята чакат да умре. Разправяха ми за този хаджи Калчо, българския богаташ. Един случай ми разправяха за него. Турили му часовник за мерене на електричеството. Идва чиновникът и гледа, че много малко енергия е употребено. Чуди се как може в такава голяма къща, толкоз малко енергия да харчи. Хаджи Калчо мълчи. А той направил контакт зад една картина, свързал контакта с жицата преди електромера. Намерили после къде е скачен, че после го глобили 1000 лв. Това от сиромашия ли е? От скържавост. Този човек милионер, милиони има, а е толкова скържав, скъперник. Сега, когато говорим скъперник, скържавост, ще ги турите вън от себе си. Вие казвате: „Аз греша“. Грехът не е твоя дреха. Той е затворнически халат. Турят те в затвора и ти поставят халат. Ти не приемай този халат. Ще го носиш, но той не е твой. То е за затвора. Като излезеш из затвора, не мисли къде са го турили, не мисли какво е станало с халата. Често вие търсите дрехите на вашите погрешки. Сприхав си. Търсиш къде е сприхавостта, търсиш дрехата на сприхавостта. Малко си недоверчив. Търсиш дрехата на недоверчивостта. Ленив си. Има дреха на леността. Не я търси, като си ленив. Ще търсиш спокойствие да има човек. Бог създаде най-хубавите неща в света. И като изпрати млекопитаещите, те си направиха големи хубави жилища, апартаменти като палат. Легне под някое голямо дърво, накапят плодовете долу и целия ден яде и спи. Господ казва: „Какво да правя с тия животни? Не мислят, не работят, не се грижат за дрехи, а само мислят да ядат и да спят“. Тогава прати хапливите мухи. Иде мухата, ухапе животното и то подскочи. Сега вие седите тука, но като влезе някой, всички погледнете, обърнете се да видите кой е влязъл. Защо? Хлопне някой, подскочите. Помръдне някой, обърнете се. Че ти стой спокоен, защо ще се обръщаш. Бих желал да ви видя тук, когато влезе някой, всеки да седи, никой да не се обръща. Войниците, когато са в строй, какво правят. Може някоя муха да го хапе, но той не може да направи никакво движение, стои и търпи. Ако не е в строй, веднага ще я изпъди, но щом е в строй, не може да се мръдне. Кацне някоя муха, ти ще търпиш. С мисълта си ще я пропъдиш: „Аз съм в строй, махни се, не ме безпокой!“ Ако ви дам едно упражнение духовно, веднага ще ви нападне сърбеж. Ако ви дам едно упражнение, нито един няма да остане да го не сърби гърба. Най-мъчните упражнения не съм ви ги дал още. Ще се намерите в чудо. Ще идете да търсите разни мехлеми. Някои сестри имат сърбеж, че то е изпит. Ще те сърби и ти ще мислиш, като че нищо няма. Ако бяхте ясновидци, при сърбежа щяхте да видите, че ти си облечен в много тънки дрехи и дошли същества с хиляди и всеки иска да те пипне. Всички се награкали като мухи по тялото и всеки иска да вземе нещо. Представете си, че те намажат с нещо и мухи накацат отгоре ти. И ти трябва да седиш, да ги пропъдиш с мисълта си. Или пък дойде ревматизъм в коляното. Някой път ви върти коляното. То не е болезнено състояние. Когато ви стягат колената, показва, че влага има, дъжд ще дойде. При мене тия дни се изредиха няколко души да се оплакват. Казвам: дъжд ще вали. Сега не мислете, че е лошо това. Вашият барометър показва, че промяна става в атмосферата. Радвайте се, че вестниците пишат на вашето тяло, че скоро ще вали дъжд. Това са новини. Все трябва да се размърда вашето тъпанче. Някой ще кресне повече, някой ще изпее хубаво.

Според сегашния характер, който имате, ако се явите да ви приемат за ученици, най-първо за кандидати, дали ще ви приемат. Ще ви турят да седнете на един стол и ще пратят от тия, малките същества. И при най-малкото помръдване няма да ви приемат в училището. Или ще ви изпратят някоя лоша мисъл. Вие не можете да направите различиеq що е лоша мисъл. Лоша мисъл е тази, която ви отдалечава от Бога, една мисъл, която внася тъмнина. В тази тъмнина ти ще намериш где е свещта. Има светлина, тя се загаси. Тогава ще намериш своето фенерче. Вечерно време ти вземеш фенерчето си, ще ти свети, а който няма такова фенерче, той ходи в тъмнината. Сега где ви са вашите фенерчета. Едно фенерче имате тук. (Показва центъра на вярата.) Второ имате малко по-горе. (Показва центъра на Любов към Бога.) Трето имате отзад, четвърто между веждите, друго имате насред челото. Ако запалите тия фенерчета, нас не биха ни трябвали тия лампи. Сега други светят и ние се радваме на тая светлина.

Аз съм наблюдавал евангелисти, които разправят, че знаят Библията. Какво знание е да помниш Библията. Че самата Библия е много учена. Онези места, на които са написани Словата Божии, всичко знаят, много учени са. Но книгата сама по себе си учена ли е. Вземете един български селянин, който не знае да чете, носи една свещена книга на гърба си. Отваря я, затваря я, не знае да чете. Казва: „Сляп съм, да ми се отворят очите да чета“.

Какво означава тая линия А|? Какво означават тия двете линии А| |В?

Това са човешките вежди. Защо са веждите? Веждите са закон в духовния свят. Начин, по който трябва да работите. Веждите показват по кой начин трябва да се работи. Някои от вас имате много добри методи за работа, някои имате много лоши методи за работа.

Тук имате един малък дефект. Върви някой човек и едното му рамо е вдигнато. Лявото или дясното му рамо е вдигнато. Може би 10-20 поколения са имали този навик. Този навик има своя психически произход. Раменете на човека трябва да бъдат хоризонтална площ. Тебе някой път не ти върви работата. Не може да се спогодиш. Наведеш си наляво или надясно главата. Откъде е останал този навик? Вие не сте го образували. Онези, които го създадоха, кои са? То е цял език. Какво означава? Като си наведе някой път главата, чуди се. Когато мъчнотията е голяма, човек прави едно движение, когато мъчнотията е [по-]голяма, човек прави друго движение на главата. Всеки ден може да се случи някоя мъчнотия и вие свивате веждите и не знаете защо ги свивате. Или когато ви е неприятно нещо, правите известно движение на лицето. Когато очаквате нещо, правите друго движение. Защо да не турите ония, хармоничните линии, че всичките ни движения да бъдат красиви. Някой върви, стъпя важно от крак на крак. Какво показва този ход? Друг върви и се криви от кръста. Някои за много големи работи говорят, с големи работи се занимават, мислят, че милиони ще имат, пък то, не знаят да мислят. Днес често хората говорят – 20 000 имало убити или 50 000 убити, и се радват за това. Никак нямат предвид ония страдания, които тия хора са имали – виковете към Бога, скръбта на майките и на техните близки. Четем във вестниците и често някои казват: „Всичките да ги избият“. Че ако се избият, опасността е много по-голяма. Някой път хората да са живи, е по-хубаво, ако умрат, е по-лошо.

Та вие се безпокоите с навиците. Има много навици в нас, които трябва да поправим. То е един материал, който трябва да го оправим. Запример от 20 години съм наблюдавал, и млади сестри се прегърбват. Казвал съм им: „Изправете се“. Някои се изправиха. Навеждат се някои, то е болезнено състояние. Като седите, не се навеждайте. Децата като пишат, се навеждат много. Никога не се свивайте, когато седите. Винаги, когато човек има мъчнотии, се свива. Когато се намира в лоши условия, той иска да бъде голяма мишенка. Колкото е по-малък, толкоз по-малко иска да го засягат. Та казвам сега: трябва да се преустройва главата, трябва да се преустроят рамената ви, трябва да се преустроят веждите, трябва да се преустроят ушите, трябва да се преустрои носа, трябва да се преустрои брадата, трябва да се преустроят скулите, трябва да се преустрои челото.

Този ъгъл показва какъв е човекът. Тия успоредни линийки, показват всичките същества къде са. От отвора на ъгъла, до върха на ъгъла всичките тези линии представят съществата на разни степени на своето развитие. Колкото съществата са по-невежи, са по-близо до С. С е център. Колкото са по-близо до центъра, невежеството е по-голямо. Колкото са по-далеч от центъра, толкова са по-интелигентни. Колкото ъгълът е по-голям, толкоз и интелигентността е по-голяма. Ако вземете долния край на отвора на ухото, една права линия до основата на носа, при челото, и друга линия пак от същото място на ухото до най-долната част на носа – този ъгъл ще покаже каква е интелигентността на човека. Колкото дължината на носа е по-голяма, толкова човек е по-интелигентен. Някой път носът може да бъде дълъг, но може да не бъде интелигентен. Дължината на горната линия на носа не показва интелигентност. В животните долната челюст никак не е развита. 

Сега вас ви интересува духовния свят, външната страна на духовния свят. Вас ви интересуват крилата на ангелите. После ви интересуват дрехите на ангелите. Светлите дрехи на ангелите са един резултат. Какъв е ангелът, каква е неговата височина – това не е ангелът. Ние сме смешни в нашите схващания, като казваме, че ангелите са много хубаво облечени. Някои кочияши са много добре облечени, колкото царете. Царят е облечен в скромни дрехи, а кочияшът има пера и като гледаш, облеклото му е по-красиво от [на] царя. Царят е скромно облечен.

Доста трудна работа е да изправи човек погрешките на миналото. Това не е лесна работа. Трябва да знаеш откъде е започнала една погрешка, за да можеш да изправиш погрешката. Вие сте сприхав. Вижда се във веждите ви, че сте сприхав. Вие сам за себе си мъчно може да изправите вашия характер. Ще намерите хора, които не са сприхави, ще дружите с тях. Няма да търсите да дружите с хора, които са сприхави, защото ще станете по-сприхав. Ако има друг сприхав човек, ти ще туриш 4-5 души между тебе и него, че да сте по-далеч. Като се съберат двамата сприхави, ще се скарат. На две сухи дървета им трябва само една клечка кибрит. За да не горят, трябва да се овлажнят. Да се овлажнят дърветата, това значи да влязат братя и сестри между тях. Запример тъй както тука се нареждате, вие не сте наредени както трябва. Аз бих ви наредил другояче. Толкоз години ви оставям свободни да сядате, както искате. Защото ако аз ви наредя, ще кажете: „Учителя е пристрастен, турил го на първия ред“. Които са турени на първия ред, те са най-стари, които не може да се движат, да работят. Или онези, които са с тънки дрехи, съм ги турил на предния ред, понеже назад до прозорците не могат да издържат. Имам съображения, това не е пристрастие. Или някой човек е силен, ще го туря за работа. За работа ни трябват най-силните. Тях ще туря на предната линия. Тези, най-слабите ще бъдат най-напред. Тогава най-смелите, най-решителните ще ги туря напред, а най-страхливите ще ги туря назад, там ще ги туря при вратата. Страхливите при вратата няма да ги туря, защото, като дойде някой, те ще изскочат навън. Няма да чакат команда. Като кажат някъде: „Пожар“, всичките бягат. Така преди години в църквата „Св. Никола“ във Варна бяха стъпкали повече от 15 души, удушиха ги и после ги погребаха, цяло шествие имаше. И то на Велики петък. Извиква някой от църквата и всичките хукват да бягат, във всичките църкви бяха бягали. Казва Писанието: „Ще дойде време, когато ще бягате и ще се криете“. Христос предсказа кога ще дойде време, когато хората в миши дупки ще се крият. Не се ли крием сега в миши дупки. Като дойде тревога, има криене. Питаха ме тогава на какво е личба? Казвам: искат на Великден да идат на другия свят, да идат на гости. Като се състезаваха, всички които бягаха – кандидати, но от тях избрали по 15 души и те отидоха в другия свят. И тях погребаха тържествено.

Сега изучавате окултните науки. В окултните науки изучавате това, което не е важно. И в религията изучавате това, което не е важно, и в Любовта. Слабият трябва да започне с обичта, а силният да започне с Любовта. След като е работил дълго време с Любовта, той да вземе мястото на слабия и да започне с обичта. Смяна трябва да стане. Любовта е външен метод. С Любовта се оперира във външния живот, обхода трябва. Ако ти не знаеш как да любиш, ще направиш голяма пакост на хората. Да кажем – изпратете Господ да раздава разни блага! Има един разказ, че Господ изпратил един ангел с големи подаръци за всичките хора на Земята. Дали му наставления на кой човек какво да даде. Тогава хората били малко на Земята, не както сега. На тия, малкото хора, на всеки подарък било турено името – кому какво да се даде. Всичките били поставени в една много хубава копринена торба. Ангелът, като слизал, видял царската дъщеря, че се къпела в едно езеро. Като я видял толкова красива, той се увлякъл, че Господ е създал такова красиво същество, и без ангелите да знаят за тия същества. Увлякло се съзнанието му и подаръците изпопадали от торбата. Останал само един подарък и той видял, че на пакета пишело Вяра. Всичките други подаръци изпопадали. Всичките хора се разтичали и всеки взел от подаръците, какъвто намерил. Ние всичките сме усвоили това, което не ни е дадено. И всеки казва: „Това е за мене“. Та ние страдаме от непозволените подаръци. Сега ще върнете тия подаръци, иде друг един ангел и той ще донесе всеки подарък с надпис. Сега е без надпис. Трябва да дойде подаръкът с надпис. Не е лошо, че имате тия пакети, но някои пакети не са за вас. Да кажем, че си намерил пакета на Любовта – имаш овце, говеда, патици. Започнало се на общо основание. Тоз викнеш на гости и го оскубеш хубаво. Веднъж гледах в село две моми, доста красиви, гонят един юрдек. Настигнаха го, хванаха го и гледам – не му гледат главата, но обърнаха задницата и започнаха да скубят къдриците. Оскубаха къдриците и го пуснаха. След това загониха друг юрдек и от къдриците си направиха украшения. Защо гонят юрдека? За къдриците. Те казват: „Къдрекът не се носи на задницата, но се носи отпред“. Този къдрек знаеш ли какво значи. Мома, която носи къдрек, е къщница. Момъкът на хорото я гледа. И щом носи къдрек, знае, че е къщница; щом не носи къдрек, не е къщница. За да стане къщница, юрдекът трябва да даде къдреца. Кой от вас не е скубал къдреца. Доста юрдеци има оскубани. Има и духовни юрдеци. Видиш някой човек, който си направил хубава къща, добре мебелирана, хубаво измазана, той е юрдек с къдрец. Ще искаш да го хванеш, да се научиш като него. Тия неща са в преносен смисъл. Аз се чудя откъде е дошло на ума на тоя юрдек да си направи такъв къдрец и на коя мома е хрумнало най-напред да си направи украшение от къдреца. Доста хубав е. Дотогава аз не бях виждал какви са къдриците, но тогава видях цвета, и завивката е красива. Аз се чудя как е дошло на юрдека да си направи такъв къдрец. Момата защо го скубе, разбирам, но юрдекът кога му е дошло на ум да си направи този къдрец. После съм наблюдавал пауните. Като се приближиш до пауна, той си дигне опашката като ветрило, разшири я и издава един особен звук, който не е много музикален. Като речеш да се приближиш, той си показва перата. Веднъж гледах един паун, тамам се приближавам до него, той бяга, не си показва опашката, крие се. Казвам си: „Тоя защо бяга?“ Гледам задните пера оскубани, няма опашка. Той бяга, понеже перата му са оскубани. Няма пера, няма какво да покаже. Не иска да си покаже главата, пък и главата му е много малка.

Има нещо, с което трябва да се занимаваме. Да може човек да поправи носа си в 10 до 20 години, да направи една органическа поправка, то е голямо постижение. Ако в 10-20 години можеш да поправиш веждите си, и то е голямо постижение. Ако можеш в 10-20 години да възпиташ косите си, и то е голямо постижение. Та ние искаме да бъдем добри, ние знаем начина. Най-лесната работа е, да бъдем добри. По естество имаме доста материал за добрина. Ако е за художници, имаме най-хубавите бои, вложени в нас. Бях на изложбата на Тричков. И аз го наричам художник, който рисува пробуждането на живота в Природата. Там няма да видиш никакво същество. Всичките линии на планините и дърветата са схванати много добре, оттенъците са много добре схванати. Доста голямо изкуство. Той може да рисува тия оттенъци по единствената причина, че рисува много бързо. От сутрин до обяд работи. Вечер не работи. Гледам главата му, доста добре помни оттенъците. Падането на светлината става под един ъгъл, понеже Слънцето върви по една крива линия. Всякога слънчевите лъчи разно се отразяват, разни отражения произвеждат. В една минута се изменя отражението. Художникът дойде до най-красивия момент и ако не може да запомни, не може да даде и този израз. Като се измени и положението на Слънцето, дава друг оттенък. Вечерно време, когато залязва, Слънцето дава едни отенъци, на обед и сутрин дава други отенъци. Вие никога няма да видите туй, което той е видял. В картините си дава доста. Ако някой рече да рисува, никога няма да види същото. Някои се чудят где е видял всичко това. Видял го е. Та вие сега искате да изучавате Любовта. Любовта е едно голямо Слънце, което се движи. Вие трябва да изучавате пътя, по който Любовта върви. Любовта върви по една много хубава линия на Земята. Ако гледате на тази линия от разните посоки, разни настроения се дават на Любовта. Срещнеш един човек, едно настроение добиваш; срещнеш втори – второ; срещнеш трети – трето; срещнеш четвърти, пети, шести – различни настроения. Но тия настроения са все добри. Видиш едно дърво, добре създадено – едно настроение добиваш. Видиш черешата, едно настроение добиваш; видиш лозата – друго настроение; видиш сливата, ябълката, крушата – различни настроения създават. Тия неща разно са създадени и разни състояния упражняват. Дърветата упражняват влияние и ние упражняваме влияние върху дърветата. Та казвам: ако ние за всичките хора, които срещаме, ако не можем да възприемем благата, които те носят – като срещнеш един човек, трябва да му придадеш известно благо, което Бог ти е дал. От благото, което Бог ти е дал, да му придадеш. И той да ти предаде от своето. Като се срещнем казвате: „Каква е целта?“ В срещането трябва да предадем благата, които Бог ни е дал. В Любовта трябва да се предадат благата, в обичта – да възприемем благата. Ако ти не знаеш как да възприемеш, не знаеш как да оцениш едно благо, то не те ползва. Имаш хубава цигулка и ако само я държиш за показ, какво ще те ползва. Ти трябва да свириш и гласът, който издава, да се радваш като цигулар. Всеки един човек има някаква дарба, с която той трябва да се прояви. Виждал съм деца, млади момичета, имат много хубава усмивка, като те погледне, усмихва се и то хич не мисли за усмивката. Още като я срещнеш, тя е като художник. Ти трябва да възприемеш усмивката. Ти си тъжен, скръбен, и като видиш тази усмивка, измени се тъжното ти състояние. Такава усмивка аз я наричам Божествена усмивка. Има една усмивка, която е човешка. Трябва да дадем ход на Божественото в нас. Преди някой да е дошъл, вие се приготовлявате как ще се проявите. Ще се проявиш такъв, какъвто Господ те е създал. Вие казвате: „Аз искам да се проявя такъв, какъвто съм“. Никой от нас не се проявява такъв, какъвто е, но се проявява такъв, какъвто не е. Един от българските владици, няма да му кажа името, карал се на един свещеник, хукал го, кряскал, наричал го с разни имена, както някой път си позволяват хората. Кръщавал го с много имена. „Почтени“ имена му казвал. В това време влиза един негов приятел, и той към него се обръща усмихнато. На свещеника кряска, а на приятеля си казва: „Извинете, отгде се намери този, че си изгубих разположението?“ С приятеля си става весел, започва да говори. Каква е разликата между неговия приятел и този, когото хука. В приятеля си вижда Господа, извинява се, а в онзи свещеник никакъв Господ не вижда, хука го. Господ е така скрит, че той го хука и го изпъжда навън. И Господ пише: „Да приемете владиката така, както еди кой си път той Ме прие“. Като те приемат по този начин, казваш: „Защо така ме приемате?“ Това казвам не да се плашим, но обхода трябва да имаме. Ти си свиваш веждите, трябва да знаеш защо ги свиваш, то е човешко. Някога детето се намръщи, свие вежди, надуе бузи. Всички се оплаквате. От толкоз години съм между вас, малцина съм виждал да сте спокойни, да бъдете естествени. Дойде някой при мене, намери някое леке на дрехата ми, казвам: „Благодаря“. Ще изчистя лекето, защото не трябва да нося леке. Не е извинение, на моя гръб леке не трябва да имам. Като обличам дрехата, трябва да я прегледам. Ама бързам – не трябва да бързам. Аз ще се явя пред Господа, хубаво трябва да бъда облечен. Не само за хората трябва да бъда облечен. И когато съм сам и пак се обличам хубаво, пак преглеждам дрехата си, защото се явявам пред Господа. Той нищо няма да ми каже и 20 лекета да имам на дрехата си. Но хората, като видят тия лекета, те ще си помислят нещо. Седя някой път, не мисля право, недоволен съм, никой отвън не вижда това. Наоколо мене има невидими същества, на които мога да направя пакост; ще гледам да няма никой около ми, че никому да не сторя зло.

Има една приказка „Хиляда и една нощ“ за един такъв случай: Седнал един търговец на една поляна и яде маслини, кокичките хвърлял на поляната. Там бил наблизо синът на горския цар, че като го ударил с една кокичка, му извадил окото. Идва бащата и казва: „Кой ти даде право да хвърляш тия костилки? Ти ослепи сина ми“. – „Не видях“. – „Ти трябваше да видиш. Осъждам те на смърт!“ Молил му се, но той не му прощава. Казва: „Трябва да възстановиш окото на сина ми.“ Най-после му позволил за един месец да отиде при жена си и после да се върне. Като отишъл при жена си, там дошъл един мъдрец, който му казал по кой начин може да поправи окото. Като се върнал и излекувал окото, тогава царят му простил. Нямаме право да хвърляме костилките къде да е. Нямаме право да плюем къде да е. Някой път и аз правя същото. Извади кърпата си и плюй. Не е позволено да се плюе навсякъде. Влизаме в един свят на абсолютен ред и порядък. По някой път в плюенето, в секненето, в разните движения ставаме отвратителни на обкръжаващите. Като ни срещне човек, в обходата ни, в движенията ни, от нас да лъха светлина, да имаме добрите навици. Навикът е присадка. Добрите заложби, проявените добри заложби са Божествени. Няма по-хубаво нещо, да видиш една Божествена усмивка, като срещнеш човека да кажеш: „Как сте?“ – и от лицето ти да лъхат най-добрите чувства. Като кажеш на човека: „Добър ден“ – от теб да лъха доброта, да излизат добри чувства. Някой каже: „Добър ден“ – и от него нищо не излиза. Онова, което излиза от нас, трябва да бъде възвишено и благородно. Не да бъдем в постоянен страх.

Сега да ви дам едно правило. Представете си, че някой път се скарате с някого, стане пререкание, може да се скарате за възгледи или за дрехи. Не е лошо да се скарат хората, казват си много „хубави“ думи. След като си нарязал някого, след като си му казал много думи, че той е невъзпитан, че не е културен, да можеш всичко това да го оставиш и да си кажеш: „Я да видя този човек, какви добри черти има?“ В дадения случай да се спреш и да намериш хубавите черти и като намериш да ги държиш в ума си. Какво ще ти струва да направиш това? Да забравиш другите работи и да държиш хубавите му черти. Дръж в ума си хубавите черти, които той има, че този човек е работил, че е услужлив, оставя своята работа и услужва. Аз, който имам хубави черти, пък нямам тази сръчност, която той има. Той знае да свири хубаво, аз не зная да свиря, или пък знае да рисува. Или говори хубаво, знае да туря думите на своето място. Като говори, хубаво е до го слушате. Приятно е да слушаш човек, когато говори непринудено.

Та от Невидимия свят по някой път като спим, ни турят някоя плоча. След като си ял хубаво ядене, сготвила го е някоя жена или някой много добър готвач, вечерта от Невидимия свят дойде някой ангел, вземе от тези малките частици и на нея напише много хубава песен. На една малка молекула напише една хубава песен. Станеш сутринта и започне тая молекула да се върти из ума ти. Ти чувстваш нещо Божествено, песента слушаш. После снемат този филм, ти го търсиш, няма го. След 4-5 дена пак ядеш хубаво ядене и вечерта друга плоча ти напишат. Казвам: при всичките добри условия в живота ни, ангелите слизат и плочи правят. Колкото повече плочи имате направени от ангелите, толкоз животът е по-хубав – тогава тялото се изменя и очите се изменят. Колкото по-лесно слизат ангелите, толкова по-добре. Онзи брат, който писал „Учителя говори“, казва: „Колкото души има, които да те обичат, ставаш по-силен.“ Това наполовина е вярно. Колкото душите обичат, стават по-силни. Но добрите души накъдето отиват, ти трябва да тръгнеш. Ти ще станеш като един от тях, с тях ще тръгнеш. Не само да чакаш да те обичат, но да вземеш участие с тях. Ако 20 души те обичат и ти искаш да опиташ тази обич, много малко ще спечелиш. Ако вземеш участие, ще спечелиш повече. Казвам: вземете участие в Любовта на Бога. Бог когато изпраща Любовта си, ние трябва да я възприемаме. Като възприемем, всякога се дава повече. Щом усетиш, че ти е дадено повече от колкото ти трябва, веднага да дадеш туй, което ти е излишно, да покажеш Любовта. Няма да задържаш Любовта в себе си. Всеки, който се опитва да задържи всичката си Любов, той си създава всичките неприятности. Ще вземеш толкоз, колкото ти е потребно, а другото ще раздадеш до последната трошица. След 1-2 часа може да дойдат други благословения. Божиите блага са нескончаеми. Взел си благословенията, не даваш. Взел си, не даваш. Чакаш един ден да станеш учен, че после да учиш хората. Още като дойде благословението у тебе, след 1-2 минути, даже и минутата е много, ще намериш някого да раздадеш. Ако на човек не можеш да дадеш, дай на някоя круша, на някой камък, дай, да върви благословението. Затуй аз бих ви препоръчал, като имате, щом дойде благословението, умийте ръцете си хубаво и с тази вода полейте цветята или някое плодно дърво. Дърветата ще турят в плодовете си туй благословение, което ти си дал и чрез плодовете ще иде в другите. По съвременния начин не може да се възпитате. Аз бих ви дал Божествените методи какви са. По този начин ние осакащаме себе си, осакащаме дърветата и Божиите благословения не може да се приемат. При един живот и плодните дървета да се радват, и цветята да се радват, и слугите да се радват, и ние да се радваме. Аз следя мнозина, като хукат слугите си. Тази сутрин като ставам, иде ми на ум, че един брат беше ни оставил четири стени, направени от шперплат и отгоре един покрив с мушама. Трябвало му да си направи къща, но той после много евтино ги остави на нас. Седяха изправени при салона, не можеше да се намери място да се направи къща. Той имал идеята да си направи къща и да живее в нея. Ние взехме двете стени, турихме ги при лимона и двете останаха отвън. Дойде ми на ум, че ние ги оставихме навън и ще се наквасят от дъжда. Викам нашия брат Ради, той не може да ме разбере. Пък аз бързам, казвам му, но той не разбира. Ние някой път се безпокоим защо не ни разбират. Не може да ни разбере човекът. Не е лесна работа да разбере. Този шперплат ще се накваси от дъжда, от влагата ще се развали. Казвам: оставили сме ги така отвън, дъждът иде, този дъжд го очакваме, няма да съжалявам, нека да ги накваси. Казвам: трябва да бъдем предвидливи. Онази пеперуда, която носи хубава дреха, като дойде дъждът, трябва да се свие под някой лист и след като престане дъждът, да излезе навън. Когато неблагоприятните условия идат, скрийте се. Хубаво облечен ли сте, трябва да се скриете под някой лист. Нека дойде Божието благословение, всички да се ползват от [него] наоколо. Като дойде ясният ден, излез отвън. Сега съществуват религиозни хора – евангелисти, православни. Това е един неестествен живот, това не е религия, но един човешки порядък. Сегашните хора се покланят на светии. От хората бягат, да се кланят на светии. Че по улиците много светии минават и [по] улиците има икони. Имаше един свещеник поп – апостол. Вървим веднъж по улицата с Граблашев, и той като ме видя, започна да се кръсти. Казвам: „Хубаво, така се кръсти. Досега си се кръстил на икони, сега се кръстў на живи хора“. Той се кръсти и мисли, че дяволът е скрит в нас, да се избави.

Никога не задържайте излишъка на вашето настроение. Една ваша хубава мисъл задръжте за себе си, другите пратете навън. Ако ти всякога пращаш хубавите си мисли на всички, ти няма да останеш беден. Като задържиш туй, което ти е потребно, другото прати навън. Като задържиш потребното от твоето чувстване, другото прати навън. И като задържиш потребното от твоите постъпки, другото прати навън. Веднага ще стане преобразование в цялото ти тяло и в мозъка ти става преобразование. По този начин, по който ние сега искаме да бъдем добри, такава добрина в света не съществува. Бог постоянно говори в нас. Щом възприемем, трябва да отразяваме Божиите блага. Земята, като вали дъждът, попие колкото може; онова, което не може да попие, потича навън; камъните много малко приемат, образуват се порои. Кои камъни предават повече, кои по-малко. Онези камъни, които предават повече, задържат по-малко в тях. Складирана е много голяма лечебна енергия. Може да ви кажа кои камъни са лечебни. Камъни, които дават повече, са лечебни. Дават повече, приемат повече. Други дават по-малко, приемат по-малко. Не казвайте: „Не искам много“. Много не задържайте, задръжте това, което ви е потребно. Приемаш много, даваш много. Не да приемеш много, да даваш малко. Или да приемеш малко, да даваш много. Много приемаш, много даваш; малко приемаш, малко даваш. При мисълта трябва да бъдем свободни. Предаваш една мисъл в себе си, не се плаши от своята мисъл. Дойде ти някоя мисъл, която не е чиста, стой докато мисълта стане чиста в тебе. Като дойде светлината в ума ти, ще видиш, че тази мисъл не е толкова лоша, както ти мислиш. Може да намериш една мисъл груба, ако я прегледаш чрез светлината, която тази мисъл издава, ще видиш, че тя не е така груба. Някои неща са грозни чрез пипане, някои неща са грозни чрез вкус, някои са грозни чрез ухание, други чрез слуха, но очите дават друг образ. Всеки човек, докато го разгледаме с нашите сетива, да се спрем върху онова, върху което очите казват – то е Доброто. Някой човек се прояви зле. Туй, което очите виждат, да намерим в него хубавите черти. И в себе си, като направиш една погрешка, пак да намериш една хубава черта. Спирайте се върху заложбите, които Бог е вложил във вас, на вашите наследствени черти. Обръщайте внимание на онова, което е вложено в дадения случай. Това е новият начин на самовъзпитание. Вие искате да срещнете някой приятел. Някого пък не искате да срещнете. Някой път искате някой да мине от дясната, някой път от лявата ви страна. Ако искаш ти да му се разкриеш, остави го да мине от лявата страна; ако искаш той да ти се разкрие на тебе, нека мине от дясната ти страна. Вие искате някой да мине зад гърба ви. Този човек, който минава зад гърба ви, е чужд. Човек, който минава пред лицето ви, той ви е близък. Минавайте между дърветата. Тия дървета, които са пред лицето ви, са близки; тия, които са зад гърба ви, са далечни. Този човек, на когото обръщате гръб, той ви е далечен; този, на когото обръщате лицето си, той ви е близък. Господ като обърна лицето Си, Той ви е близък. Като обърне гърба Си към нас, ни е далечен. Господ казва: „Ще скрия лицето Си.“ Когато Господ си скрие лицето от нас, ние сме далечни. Когато ние си скрием лицето, Той ни е далечен. Когато един човек те срещне с лицето си, той ти е близък. Приема те учтиво, говори ти, среща те разположен. Всеки човек, който минава пред лицето ти, поздрави го; който минава зад гърба ти, той не е разположен. Когато някой минава и ти се намръщиш, лицето на Господа ще се намръщи за тебе. Всеки човек, който минава пред тебе, и животни и растения, когато минават пред лицето ти, трябва да знаете, че Господ е пред тебе. Божието благословение иде и от животни, и от камъни, и от хора. Виждаш вода отпреде си. Божието благословение иде чрез водата. Виждаш Слънцето, звездите, всичко онова, което виждаш, Господ ти говори чрез него, радвай се за това. Ние чакаме на [оня] свят да идем и да видим светиите. Сега Господ минава пред нас и ние не Го виждаме. Сега ви отварям една завеса, то е един момент. Виждаш хубавото, то не е продължително време, 5-6 минути и всичко туй се крие. Казвам: когато видиш хубавото в момента, радвай се на онова, което виждаш, понеже Бог е в онова, което ти си видял; в онова, което ти си чул; в онова, което си пипнал; в онова, което си вкусил – навсякъде същият закон е. Ето един начин за самовъзпитание.

Тази работа не е лесна. Аз толкова време работя, много мъчна работа е да бъдеш разположен понякога. Някъде се спирам, погледна някое дърво, видя някой камък, спра се при него, някой камък ми обърне внимание. Или някое изворче ми обърне внимание, спра се, очистя го, Божието благословение е там. В това е новото възпитание. Критическият дух оставете го вън от училището. Отвън като [го] оставите, а на сцената като актьори ще играете ролята, както е писано. Като слезете от сцената, ще съблечете дрехата, тогава ще правите, както знаете. Щом сте на Божествената сцена, ще бъдеш изправен артист. Щом слезеш от сцената, можеш да постъпваш, както искаш. Постоянно по този начин не може да гледате, ще се уморите. Може половин час така да гледаш, после пак по старому. До известно време ще гледате така, после ще забравите. Ще кажете: „Уморих се да гледам“. И всичките образи ще се слеят в ума ти, не можеш да ги обработиш. Като вървите по пътя, най-напред може да гледате надолу. Като се уморите да гледате, гледайте нагоре небето. Вървя, гледам, по земята не искам да гледам, тогава ще гледам растенията наоколо. Уморя се да гледам тях, ще гледам небето. После пак се уморя, ще гледам надолу. Ще има разнообразие. Светлината в камъните се отразява по един начин, в растенията по друг начин, в небето по друг начин. Светлината от хората по друг начин се приема. Срещаш един човек. Може само веднъж да те срещна и да ти обърна внимание. Ако не ти обърна внимание както трябва, ти си изгубил. Срещате един човек, много може да научите.

Та сега новото е туй. Какво сте вярвали досега, какви са вашите убеждения, то е много хубаво. Една песен, която сте научили в детинството, ще я оставите и ще я турите на заден план. Новите песни ще гледате. Лъчите, които при изгрева сте приели, ще ги оставите. Като дойде Слънцето на зенита, друга е светлината. Използвайте разумно всичко.

Сега какво запомнихте? Какво трябва да запомните. Като минавате покрай някой извор, ако не си жаден, топни само пръста си и го близни. Щом не ти се пие, топни само пръста си. Минаваш покрай някоя река, харесаш я, лятно време, изуй обущата си и я мини. Зимно време ако е, тури пръста си в реката, близни и благодари на Бога, че си имал случай да близнеш от реката, в която Господ се проявява.

Сега туй, което ви говорих, не се старайте да го предадете на другите. Искам да го предадете на себе си. Предайте го на себе си, на всичките души, които живеят във вас, на тях го предайте. Ако на тях може да го предадете добре, и на другите може да го предадете. Не предавайте нещата на другите, докато не ги предадете на вашите ближни.

Отче наш

4-та лекция от Учителя, държана на 14.Х.1942 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.