Разлика между версии на „Реални величини“

Версия от 21:18, 11 февруари 2012

Общ Окултен Клас - ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Божественият център

РЕАЛНИ ВЕЛИЧИНИ

„ Отче наш " „Мисли, право мисли"

Пишете върху темата: „Сила и безсилие."

Ние често говорим за светлината, без светлината да е в нас -отвън я приемаме. Говорим за една светлина, която иде и си заминава. Ако разчитате на една светлина, която иде и си заминава, какво ще бъде вашето състояние? - Вие уповавате на едно богатство, което иде и си заминава. Уповавате на една сила, която иде и си заминава. Уповавате на преходни неща.

Сега всички вие седите като ученици и казвате: „Като свърши училището. Като свършим гимназия." Като свършите гимназия, какво ще правите? - Като свършите университет, какво ще правите? - Какво ще направите, като станете мъж? -Ще станете мъж, след туй, като станете мъж, и от мъж на какво ще се превърнете. Мъжът, като стане мъж, се превръща на един слуга и жената, като стане жена, се превръща на една слугиня. Българинът казва: „Да бъдеш мъж."

To be a man - да бъдеш мъж - казват англичаните. Хубаво, англичаните имаха това изречение. Но туй, което правят, като се бият сега, човешко ли е? - Да се бият двама невежи хора, разбираме, но двама светии да се бият един с друг, това не го разбираме. Разбирам двама слуги да се бият, две слугини да се бият, но когато двама възлюбени се бият, това е вече друго нещо. Двама възлюбени, които първоначално казваха, че един без друг не могат, тия възлюбени се хванат и се налагат по всичките правила. Как ще си обясните това?

Понякога вашият ум и вашето сърце са в стълкновение. Та казвам, от външния свят, от външните неща, от сенките на нещата да влезем в реалността. Всичкото знание, което имате сега, то е сянка на реалността. Някой мисли, че знае. Виждал съм ясновидци да казват: „Аз съм виждал ангели, светии, в онзи свят съм ходил." Той мисли, че е ходил в онзи свят. Ако аз ида в Англия или ида в Германия и кажа - „Куку", какво съм видял от Англия или от Германия? Казват: „Виждал съм англичани, виждал съм германци." И ангели може да видите, но туй нищо няма да ви ползва, нищо няма да ви придаде. Аз ще ви приведа една приказка. Когато турците не могат да обяснят нещо, те го обясняват с пример. Не можеш да обясниш нещо, ще дадеш един пример, че всеки да си мисли, както иска. Един от турските султани не знаел какво нещо е същинска лъжа. Казал: „Който дойде и ми каже една същинска лъжа, ще му дам голяма премия, но да бъде хас* лъжа, не привидна." Започнали мнозина да идват. Дошъл един и носи косъм, паднал от брадата на баща му. Казва на султана: „С този косъм баща ми, като го тури на река Дунав, образува мост да минат турските войски." Султанът казва: „Ола белир" - може би. Значи не е лъжа. Иде друг, носи едно паче яйце и казва: „Това яйце майка ми го тури под квачката и от него излезе една камила." - „Ола белир." Нареждат се още много други. По едно време гледа двама хамали носят един кюп, който събирал няколко хиляди килограма злато. Притежателят на кюпа казва на султана: „Едно време баща ти прави война с московеца и в този кюп взел пари назаем от баща ми." Султанът казва: „Това не може да бъде." Ако каже „Ола белир", този кюп трябва да се върне пълен. Сега в живота вие седите и мислите, че ако имате пари, всичко ще се уреди или казвате: Ако израсна, ако свърша учението, всичко ще се нареди. Ако външните условия можеха да създават нещо в човека, то Адам беше единственият човек, който беше турнат при най-добри условия, но знаете какво направи. Четете Библията, за да видите, че ако човек може да се поправи от външните условия, Адам имаше най-добрите условия. По-хубави условия не може да има. Този човек седи в градината в рая и казва: „Липсва ми нещо." И туй, което му липсва, го иска. Едно недоволство има. Недоволството какво е? - Вие всички го знаете, които имате деца от 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 години, как добре се държат за майка си, прегръщат я, целуват я, казват: „Мамо, без тебе не можем." От дванайсет години насетне започват да стават особени, да си имат особено мнение, искат да бъдат напълно независими. Някак си не им е приятно при майка им, къщата е крива, намират, че им липсва нещо. Какво им липсва? - Търсят отвън това, което им липсва. Туй е желанието и в момичето, и в момчето. Казват, като станем в пълна възраст, всичко ще постигнем. Станат на пълна възраст и пак нищо. Някои от вас сте били на пълна възраст, някои сте в преклонна възраст, направили ли сте нещо съществено?

Човек трябва да има вярно чувство за схващане. Слонът, ако го заведете до един мост, който е слаб, като си тури крака, оттегля се назад, без да го измерва с някакъв пергел. Като си тури крака, веднага знае, едно чутие* има, че мостът е слаб, не може да минава по него. Там, дето слонът не минава, и ти не минавай. Казвам: Слонът в човека, това е човешкият ум. Въпроси, които умът ти не може да разреши, не се стреми да ги разрешиш. Ние всички искаме да разрешим нещата извън нашия ум. Някой казва: „Аз интуитивно го схващам." Какво разбирате под интуитивно. Ти тогава нищо не схващаш. Ти вярваш, че както го направил Господ, така ще бъде. Но нищо не разбираш за Господ. Вярвам аз, че след двайсет години ще ми бъде добре. Това е вяра. Никакво доказателство нямам. Друг казва: Зная положително, че това и това ще се случи. Даже такива хора като Наполеон се заемат да разрешават въпроси, които не са по техните сили. На Наполеон дадоха сила, пратиха го в света да тури ред, а пък той искаше туй, което придоби, всичко да остане за него. Щом помисли, че всичко трябва да остане за него, той намери остров Св. Елена.

Сега всички вие казвате, че имате идеал, искате да служите на Бог. Това е вашият идеал. След като ви даде Бог сила, хубав ум, сърце, вие, като извоювате нещо, казвате: „Да си уредим нашия живот, за нас да остане всичкото." Всеки човек, който остарява в света, е изменил на своя идеал. Всеки, който изгубва, каквото и да е, той е изменил на своя идеал. Като започнете да губите, трябва да се върнете, да видите какъв ви е идеалът. Вие сега мислите, че това е обезсърчително. Защо да не ви се каже истината? - Аз не считам, че истината е горчива. Границата между любовта и омразата е горчивината. Щом започнете да ядете горчиви работи, трябва да знаете, че вие сте вече на границата. Щом започнете да чувствате горчиво, вече трябва да се пазите. Според мене горчивината е границата между любовта и омразата, между истината и лъжата, между силата и безсилието. Щом започнете да опитвате горчивите работи, трябва вече да се пазите. Сега вие не търсете причините. Дойде някой при мене и ми разправя, че го боли коремът. Търси причината за болката. Аз зная защо го боли коремът. Ял повече, отколкото трябва. Нищо повече. Едно младо момиче ходило на баня, върнало се и яло мляко, после яло кисели пиперки, моркови - несъвместими храни, и след една седмица умряло. Майката казва: „Не зная какво му стана." Като ходило на баня, яло несъответни храни. Ако в ума ви дойде една мисъл, която вашият ум не може да приеме, не я приемайте. Има мисли, които вие никога не трябва да туряте в ума си. Сега мнозина мислят, че е в реда на нещата една мисъл да влезе във вашия ум. Аз като говоря, някой брат или сестра се обърнат към някого. Погледнат го, искат да кажат, че за него се отнася. Не се отнася лично до никого това, което говоря на хората. Аз ви говоря как трябва да се работи.

Да кажем, че вие искате да рисувате - геометрически да рисувате. Рисувате челото на един човек. Челото на човека показва какво е неговото разбиране за Божествения свят. Скулите показват какво е неговото разбиране за духовния свят. Брадата показва какво е неговото разбиране за физическия живот. Каквато ви е брадата, такова е вашето разбиране за физическия свят. Каквито ви са скулите, такива са вашите разбирания за духовния свят. Каквото ви е челото, такова разбиране имате за Божествения свят. Мнозина от вас искате да влезете в Божествения свят, но вие, ако влезете с тия чела, които имате, нищо няма да разберете. Ако влезете със сегашните чела, вие ще видите, че този Божествен свят е празен, няма нищо; ще видите само пространство. Ни ангели ще видите, ни богове ще видите, нищо няма да видите. Ще погледнете и ще кажете: „Празна работа."

Казвате: „Божествен свят." Божествения свят, за да го видите, трябва да имате един гениален ум. За духовния свят трябва едно гениално сърце и за физическия свят трябва една гениална душа. Няма да кажа воля, защото волята е служителка на душата. Гениален ум ви трябва, за да разберете Божествения свят. Гениално сърце трябва, за да разберете духовния свят и гениална душа трябва, за да разберете физическия свят. Мислите ли, че е гениална онази мома, която седи до прозорците и се занимава само с момците, които минават по пътя? Мислите ли, че един момък, който седи горе по прозорците, е гениален? Мислите ли, че онзи банкерин, който цял ден седи и брои парите си, е гениален? Мислите ли, че един светия, който постоянно мисли за своите добри дела, за това какво е направил, че е гениален? - Аз бих повярвал повече на едно смирено дете, отколкото на един светия, който мисли за себе си, че светия е станал. Че той се заблуждава. Казват: „Светнало лицето му." Мислите ли, че нашият салон, като е осветен, че целият свят е така осветен? Казвате, че има светлина, лицето свети. Но тази светлина трябва да осветява всичко вътре в човека.

Сега ние не отричаме нещата. Ние сме против лъжливите разбирания. Някой казва: „Аз разбирам много от музика, мога да пея." Аз, който разбирам музиката много добре, често се опитвам, когато има буря или когато времето е лошо, опитвам се тогава да свиря, за да се уверя, че съм придобил нещо в музиката. Ако бурята спре, когато свиря, или времето се оправи, зная, че съм придобил нещо. Когато свиря и бурята не престава, но дори се усилва, тогава зная, че не свиря, както трябва. След половин час пак свиря. Аз се стремя да възстановя онова, което е нарушено. Бурите стават всякога, когато някой разумен човек вземе един крив тон. Капелмайсторът в природата казва: „Да се намери този, който е взел крив тон, да се изправи тонът." Търсят го, затова е бурята. Бурята продължава, докато се намери. Като се изправи това, всичко утихне.

Според вас какво значи добрият живот? Добрият живот значи всички хора да пеят майсторски. Дойде някой, вземе един фалшив тон между тях и наруши хармонията. Като влезе лош човек в едно общество, такъв, който не може да пее правилно, нарушава цялата хармония. Достатъчна е една мисъл, едно чувство и една постъпка, за да се наруши хармонията вътре във вашата мисъл. Законът е верен не само отвън, но и отвътре е верен; тогава потъмнява вашата мисъл, намалява се топлината и силата ви.

Казвате: „Искаме да видим Христа." Може да го видите. Но как ще погледнете Христа, я ми кажете? - Вие ще приличате на ученици, които държат матура. Когато професорите или учителите изпитват, комисията ще има уважение към вас, като види, че отговаряте добре на зададените въпроси, тъй както трябва. Ако започнете да се мъчите, мислите ли, че учителите ще бъдат добри към вас? - Ще кажете: „Бъдете строги, питайте ме, каквото искате, на всичко отговарям." Тогава ни най-малко няма да мислите колко те са строги. Когато не знаете, тогава искате да бъдат снизходителни с вас. На всеки човек, който иска другите да бъдат снизходителни към него, нещо му липсва. Аз не съм за снизхождението. Мислите ли, че Христос ще се възхити от вас? - Като отидете при Христа, вие, които мислите, че много знаете, той ще ви изпрати на земята при някой голям грешник, защото грешникът е една голяма задача, математическа. Ще каже: „В една година отгоре да поправите погрешките на този грешник." Вие ще кажете, че духът ще трябва да присъства. Но какво разбирате под думата дух? - Разумното вътре във вас е духът. Че вие защо туряте духа вън от себе си. Че Той ви праща с този дух вътре във вас, чрез него да разрешите мъчните въпроси. Така, когато разрешавате, вие ще се учите. Вие искате духът да работи вън от вас. Не зная как си представяте духа? - Там дето има дух, има светлина. Там дето има дух, има топлина. Там дето има дух, има сила. Там дето има дух, има доброта, има милосърдие, кротост, въздържание, всичките добродетели ги има там, дето е духът. Там, дето има душа, законът е същият. Същият закон е и на ума.

Сега вие мислите, че като идете в другия свят, въпросът ще се измени. Едно време дойде майката на един от учениците на Христа. И тя мислеше, както вие мислите. Казва: „Учителю, аз считам моите синове много способни. Да седне единият отдясно ти и другият отляво ти." Най-голямото място, първото място те да заемат. Другояче не може. Всяка майка иска да тури синовете си на първо място. Казва Христос: „Онази чаша, която аз пия, могат ли да я пият?" - „Ще я пият." - казва. Тя мисли за обикновената чаша. Казва: „Моите синове пият, колкото искаш." - „С кръщението, с което аз се кръщавам, те ще могат ли да се кръстят?" - „Ще се кръщават." - казва тя. „И чашата, която аз пия, ще пият и с кръщението, с което аз се кръщавам, ще се кръстят, но да седнат единият отляво и другият отдясно, това не е мое да го дам, то е на Онзи, на когото е дадено, на достойните." Не са майките, които назначават къде да седнат синовете - единият отляво, другият отдясно.

Ако отидете в света, ще ви питат: „Ти православен ли си, я се прекръсти." Казваш: „Защо?" - „Тъй, да видим знаеш ли да се кръстиш?" - Той ще си тури трите пръста на челото, после ще ги тури на сърцето, вляво, вдясно. Вие сега оспорвате това, казвате, че човек не трябва да се кръсти. Съгласен съм и с онези, които казват, че човек не трябва да се кръсти, съгласен съм и с онези, които казват, че човек трябва да се кръсти. Когато човек разбира да се кръсти, то е право, хубаво е. Когато разбира да се не кръсти, и това е хубаво. Аз ни най-малко не поддържам, че слабият трябва да те защищава. Когато някой по-силен те бие и дойде слабият да те защищава, ще те бият повече. По-добре да се не меси. Ако те защищава някой, да те защищава по-силният, да има на кого да разчиташ. Казва: „Много знае." Той знае, за да накара другите да го бият. Нищо повече.

В турско време един българин казвал, че знае турски много добре, фарси. Казва: „Турски всичко разбирам." Иде един високопоставен турски чиновник, аянин*, с кадията заедно. Дояло им се риба и казват на този, който знае турски: „Кажи, дали имат тук един сак за риба." Той казва: „Дотрябвало му скъсан сак, дайте му, какъвто има." Но от съдрания сак всичката риба излязла навън, нищо не могли да хванат. Като се връщат, без да могат да уловят риба със съдрания сак, аянинът набива българина, удря му няколко шамара. Питат го: „Защо те бие?" - „Наддумах го." А той не разбира турски. Всички, като ни бият, все сме като този българин. По вестниците чета, англичаните се хвалят, че гениално отстъпили при Ламанша. Ти, като започнеш да отстъпваш, каква гениалност имаш?

Една вечер чувам тук, че котката мяука. Излизам от стаята да помогна. Излизам навън, един голям котак я налегнал. Тя се качи горе на дървото и той отподире. Щом като отидох, работата се уреди.

Казвам: Какво делите тук, на Изгрева? - Тук култура трябва да има. Такова котешко крякане, какво е това? - Казвам на големия котак: Я слез долу. Той ме погледна. Оттеглих се, той слезе долу. Казвам и на котката: Я слез и ти. Отивам вкъщи, дадох й малко кашкавал, вдигна опашка, започна да се глади. Казва: „Много съм ти благодарна." Сега мене не ме учудва това, че те се давят.

Мене ми е чудно по някой път, когато разисквате, какво съм искал да кажа. Един испански поет написал едно хубаво стихотворение от четири-пет куплета. Отиват при поета и го питат: „Какво искаше да кажеш с това стихотворение?" - „Писах го и аз не зная." Онзи, който го писал, още не знае, пък вие си давате мнението. Вие си давате мнението, какво искал да каже Христос преди две хиляди години. При мене често са идвали някои, направили си нови дрехи и ме питат: „Как, харесваш ли ми дрехите?" - Казвам: Много хубава е дрехата ти, но тебе не харесвам. На тебе не ти харесвам челото, не е хубаво скроено. Дрехата ти е много хубаво скроена, ръкавите изящни, прилягат добре, но челото ти не е хубаво. На еди-кое си място трябва да го поправиш. После носът ти не е скроен, както трябва. Устата ти и тя не е скроена. Дрехите ти са много хубави, но лицето ти не е. Казва: „Какво да се прави?" - Ще идеш да поправиш челото си. Ще оправиш отношенията си с Божествения свят - ще си поправиш челото.Ще си оправиш отношенията с духовния свят - ще си поправиш носа. Ще си оправиш отношенията с физическия свят - устата си и брадата си ще поправиш.

Казано е: „Каквото попросите в мое име, като вярвате, ще стане, ще бъде." Вярата е закон за мисълта. Под думата вяра аз разбирам човек да мисли правилно. Защото само като вярваш, започваш да мислиш правилно. Не че всички неща трябва да бъдат неизменни. Някои от вас искате всичко да знаете. Възможно ли е в дадения случай да знаете всичко?

Снощи аз направих едно наблюдение на месечината и за първи път намерих едно място на светлина, която вече никъде я няма. Светлина, не бяла светлина, която е силна, но светлина, която действува, жива светлина, която свети. В един от големите циркуси се забелязва голяма светлина, която грее, излизат трептения, има движение, има жива светлина. Има една светлина, която е отразена. Вие забелязвате звездите, когато ще се разваля времето трептят, тяхната светлина трепти. Тия небесни светила, на които светлината трепти, са звездни планети, а тези, които имат по-слаба светлина и чиято светлина не трепти, те са звезди от друга категория. Светлината, която трепти, има сила в себе си. Седя и размишлявам да не би това да е някаква илюзия на моите очи. Забелязвам мястото къде е и втори път пак ще наблюдавам светлината истинска ли е. Значи на туй място има живи хора. Нищо повече. И то не само живи, но и разумни. Защото мястото, на което се намира тази светлина, е най-хубаво, идеално, отлично място за наблюдение.

Вие седите и се обезсърчавате, защото нямате разбиране. Целият космос представлява условие за вашето бъдещо развитие. Какво има да се обезсърчавате? - Целият космос, това са възможности, в които вашата душа, вашият дух, вашият ум, вашето сърце, вашата воля, всичко, което имате, може да участвува, вие може да придобиете ония блага, които нямате. При всичките блага, които имате, вие седите и се обезсърчавате. Гледате слънцето, казвате: „Слънцето е високо, въздухът чист, но пари ни липсват."

Туй, което ви липсва, ще го придобиете от въздуха, от светлината ще го придобиете, от земята. Но на земята някой път трябва да платите нещо, за да ви даде. Земята има често търговски работи. Тя е като банкера. Да вземете от нея пари назаем, трябват трима души гаранти. Всичките неразположения, които имате, те са кредит. Ще дадете своето неразположение на земята, тя ще ви даде хубавото, което има. И тя се нуждае от тор.

Ще ви дам един начин за лекуване. Вие може да ходите боси понякога. Имате неразположение. През месец юли събуйте си обущата, направете едно малко упражнение от петдесет минути - да походите боси по земята. Веднага туй неразположение, което имате, ще се смени. Каквото и неразположение да имате, ще мине. Ще походите малко боси извън града, на някоя хубава морава. Вие седите в къщи два-три дни и, разбира се, ще имате неразположение. Може и да се скарате с десет души. Тази енергия е насъбрана във вас, трябва да излезете навън.

Когато човек започне да се занимава с Божествените работи, ще се явят много противоречия. Мислите ли, че онази красива мома, която би се молила на Бог да бъде красива, че красотата в нея няма да роди противоречие? - В красотата има известни блага, но има и известни противоречия. Докато сте сиромах, вие може спокойно да пътувате. Ще имате само чувството, че сте сиромах, но няма да има опасност, можете да пътувате сами, няма да имате нужда от няколко детектива, които да вървят подир вас, да ви пазят както американските милиардери, които ги пазят по четири-пет детектива. Някой път го задигнат с автомобил и искат петдесет хиляди, сто, двеста хиляди долара, за да го откупят. Мислите ли, че един милиардер, когото бандитите отвличат с автомобил, е много умен човек.

Вие знаете ли защо идат страданията и неразположенията. Мнозина мислят, че са благоугодни на Бога, но има някои неща, които те не могат да си обяснят. Изпитанията, страданията, които ви сполетяват, са нарочно създадени. Всеки един от вас носи своите страдания като една задача за разрешение. Някой образува своите страдания от краен консерватизъм. Той не иска да отстъпи в нищо и така си създава много мъчнотии. Друг много отстъпва. И той ще си създаде мъчнотии. Когато отстъпваш, ще имаш съображения защо отстъпваш.

Вървя аз по пътя, едно дете иде насреща ми. Според закона кой трябва да отстъпи - силният или слабият? - Но аз съм благоразумен човек, какво ми коства да отстъпя няколко крачки да мине детето? Ако побутна това дете, то ще падне. Кога ще търся майка му, че кога ще я съветвам да научи това дете да отстъпва. То ще ми коства много повече енергия, докато я намеря, отколкото аз сам да отстъпя. Дойде ви на вас едно страдание. Малцина от вас съм намерил да сте герои, да носите страданията си. Аз бих желал, когато носите страданията си, да се радвате. Вие не се радвате на страданията си. Щом дойде едно страдание, вие казвате: „Отде дойде това страдание, как ме намери." Но вие се самозаблуждавате. В радостта винаги е скрита една скръб, а в скръбта е дегизирана една радост. Когато истинската радост дойде във вас, тя ще се дегизира със скръб, ще се представи страшна, за да ви изпита колко сте умен. Ако вие се поколебаете и не я приемете, тя знае, че не сте готови за нея, тогава тя ще си отиде. Скръбта ще остане при вас. Ако разбирате закона, ще ви даде най-голямата радост, радост, която никога не сте усещали. Някой път радостта дойде, но скръбта се е скрила. Вие мислите, че радостта вече е дошла. Ако мислите, че радостта е дошла, ще имате най-голямата скръб. Човек, който не може еднакво да цени радостите и скърбите, не разбира какво е отношението. Радостта, това са клонищата, скръбта, това са корените на една същина. Животът без страдания и без радости не може да се развива. Скръбта, това са корените на живота. Листата, това са радостите на живота. Понякога вие казвате, защо Господ е направил света така. Мислите ли, че на Господа му е приятно, когато след всички блага, които ви дава, вие не изпълнявате Неговата воля. Какво търпение има Бог! - Той може да ви натисне и да ви смачка, да ви освободи. Но Той ви погледне и каже: „Хайде да го търпя." Направите една погрешка, търпи ви един живот, два, три, пет живота. Казва: „Все ще стане нещо от него." Той дълго търпи и после ще стане от вас това, което Той иска. Но колко време трябва да мине? - Питам: Сега, ако Адам не беше направил погрешка, Христос щеше ли да направи това добро? - Онова, което Адам не можеше да направи, Христос го направи. Господ остави Адам да поживее сам, като калугер, в райската градина. Но той каза: „Не виждам никакъв смисъл. Всички тук си имат някаква другарка, само аз си нямам. Какъв смисъл има животът?" - Защо му трябваше другарка? - „Да се занимавам с Господа, то е висока работа. Да си имам една другарчица е по-добре." Аз не мисля тъй. В моя ум тази идея не е тази, която вас занимава. Според мен хората, които се обичат, те никога не се пипат. Слънцето, докато е на деветдесет и два милиона мили от земята, на земята е добре. Но ако земята дойде и иска да го прегърне, да погали туй слънце, от земята няма да остане нищо, тя ще се разтопи. Пък и от всичките хора нищо няма да остане. При сегашните условия слънцето трябва да е далече; нека да си пишат писма, колкото искат, и земята да пише поезия, колкото иска.

При сегашния живот вие искате да идете при Господ и да Му се оплачете. Нямала Мара работа, туй е останало. Не е тук само една Мара. Сега, ако аз съм на вашето място, какво ще говоря. Аз ще кажа: Защо той говори така. Всеки един човек, когато ви срещне, той е една възможност или за вашия прогрес, или за вашето спъване. Ако срещнете един човек, ще може да разрешите задачата, защо като го срещате, се спъвате? Ако го срещате и правилно разрешавате задачата, то е за вашето благо.

Та казвам: Първото нещо - на всинца ви трябва един отличен ум. - Ум, който да има светлина. Трябва ви едно отлично сърце, което да има топлина. Трябва ви една отлична воля, която да има сила. Три неща са потребни за човешкия прогрес, за да се разрешават правилно въпросите. Светлината е потребна за мисълта, топлината е потребна за чувствата. Защото чувствата растат, мислите се разширяват, а пък постъпките се реализират. Значи, за да имаме сила, трябва да реализираме нещата. Та казвам: Всичките несгоди, които съществуват в живота, да можем да ги оправим.

На това лице, което е нарисувано на чертежа, може ли да разчитаме? На тази сянка може ли да разчитаме? - Първо трябва да знаете, че тия уста показват теснота на чувствата. Значи сърцето не е свободно. По някой път вие стискате устните си или стискате зъбите си. Като започнете да стискате зъбите си и устните си, главата ви има да пати. Дръжте си устата спокойна, дръжте я не отворена като на патка, но малко прилепнала. Не я притискайте, свобода трябва да дадете на устата. Една малка гънка трябва да има на устата, не да бъде една права, опъната линия. Щом устата е права линия, тази права линия е, която носи всичките страдания. Тази права линия е, която носи всичките страдания на човека. За да се измени, трябва да има една малка гънка.

Първият закон е, че трябва да се държим в хармония с Божественото. В света, в цялата природа има една разумност, с която ние трябва да бъдем в съгласие. В цялата природа има една сила, която направлява всичко. С тази сила ние трябва да бъдем в съгласие. Ако сме в съгласие с тия положения в природата, тогава работите ни може да вървят. Щом влезем в стълкновение, веднага слабият губи, не силният. Сега да допуснем, че вие вървите по пътя и се удряте на един камък. Започвате философски да мислите, защо се ударихте в този камък. Най-напред във вас се заражда желание да хванете камъка и да го хвърлите. Мнозина, като се удрят, хвърлят камъка, но камъкът не е виновен. Ако аз вървя по пътя, трябва да видя камъка, да го обиколя малко. В даден случай вие не можете да се споразумеете с един човек. Значи не мислите еднакво. Кое е по-добре - силният ли да отстъпи или слабият? Слабият да отстъпи, това е естествено в живота. Но силният, като отстъпи, показва, че е умен. Ако силният не отстъпва, той има някакво чувство, съобразява се. Да допуснем сега, че вие имате да давате на един слаб човек. Вие сте силен, богат. Не искате да платите на този човек. И правото е на вашата страна. Като идете, ще подкупите съдиите. Казвате: „Не искам да ти платя." Мислите ли, че вие сте разрешили този въпрос правилно? Не сте го разрешили. Това е един морален закон. Бог, Който е всесилен, ще ви тегли и един ден ще ви даде същото изпитание. Сега съображенията какви са? Защо богатите хора някой път не искат да плащат. И защо именно сиромасите са много щедри? Църкви градят, училища, пътища правят, домове. Щом станат богати, те вече са скържави.

Питам: Кое изкуство е по-лесно - рисуването или скулптурата? - За да станете скулптор, трябва да намерите някой голям камък, че бронз, че чукове, а за да бъдете художник, живописец, ще ви трябват платно, бои и четка. Художеството е по-лесно. Коя творба ще издържи повече - картината ли, направена от платно и бои, или онази скулптура, направена от мрамор? - Мраморните работи са по-дълготрайни. Та в света най-основната наука е скулптурата. След като изваете едно лице, тогава ще дойдете с боите; изкуството да рисувате, то е мазилката. След като сте изработили един човешки образ на камъка, за да му предадете естествения цвят, ще му турите червеничко, ще поставите боите, за да бъде по-реален.

Та казвам: Всяка една мисъл трябва да се опита в нейната същина. Мисли, които са съществени, те не се менят. Както и да я разглеждате, тази мисъл си остава една и съща. Мисъл, която е реална, прилича на една семка - щом я посадите в земята, тя създава дървото. Щом тази семка не е реална, не може да създаде нещо реално. Тази семка не е вярна. Може да имате една изкуствена семка, от която като я посадите, нищо няма да израсте. Семка, която може да произведе реалност, или мисъл, която може да произведе реалност, те са реални. Мисли, които не могат да произведат реалност, те не са реални. Всяка една ваша мисъл е реална само тогава, когато и при най-лошото състояние, ако сте неразположени духом и само помислите за една ваша добродетел, веднага ви олекне, мъчнотията изчезне.

Вие казвате, че имате вяра в Бог. Хубаво, дойде ви някое изпитание. Ако вие имахте за Бог една правилна идея, ако разбирахте какво нещо е Той, само като помислите за Него, веднага тази тежест, която имате, ще изчезне. Не само това. Но ако бихте имали вяра, и болестите ви ще изчезнат. Няма нещо, което да не изчезне, ако имате вяра в Бог. Не изведнъж да изчезне: ако някой въпрос не го разбирате, ако сте музиканти и там има мъчни работи, ако сте художник и там има мъчни работи. Да съчетаете боите не е лесна работа. Да сте скулптор не е лесна работа, с чука да работите, да удряте, деликатна работа е. Ако сте поет и пишете, и то не е лесна работа да съчетавате думите. Един поет има връзка, чутие, с което познава свойствата на думите и умее да ги хармонизира.

Да кажем сега как трябва да хармонизирате вашите мисли и чувства? - На челото е изразена вашата мисъл. Гънката между челото и носа е границата между духовния и Божествения свят. Носът представя духовния свят. На какво е равно челото? - На какво е равен носът? - Ако носът е дълъг, а лицето тясно, този човек мисли много, но мисълта не е устойчива, в него чувствата не са устойчиви. Ако носът му е късичък, широк, той е чрезмерно консервативен човек, не можеш с девет чифта биволи да го извадиш из релсите, не отстъпва. Умният човек отстъпва всякъде, но погрешки не прави. Той отстъпва, но е умен.

Един американски професор стои и работи. При него влиза апаш с револвер. Професорът правил своите изследвания по физика, държал два златни цилиндъра. Казва: „Господине, давам ти ги." Той ги взема с двете ръце, но професорът завъртял ръчката и потекъл ток. Онзи държи цилиндрите и не може да се освободи. Той го развеждал навсякъде из къщата. Казва: „Да те запозная с моята къща." Развежда го от една стая в друга, извежда го по стълбите и най-после оставя ръчката. Онзи се освобождава и хуква да бяга. Професорът казва: „Да знаеш, още веднъж когато ходиш при учените хора, трябва да оцениш техния труд."

Та и вие, когато роптаете, Господ ще ви даде два цилиндъра, после ще завърти ръчката, два-три дни ще скачате. Всеки човек, който отива при Бог, трябва да разбира езика на нещата. Ще мислиш правилно. Никога няма да допущаш в ума си като ученик, че нещо скимнало на Господ. После в чувствата си няма да допущаш неразположение. Причината не е в Бог, че нещо не е станало тъй, както ти мислиш. Тъй както ти мислиш, причината не е в Бог. Няма да вземеш погрешните на хората и да ги туриш на Господ, да Го държиш отговорен за техните погрешни. Няма да го държиш отговорен и за твоите погрешни. Господа ще държиш отговорен само за всичко онова, което е добро в света. За всички велики блага Него ще държиш отговорен. За всички онези неща, които причиняват страдание на хората, ще държиш себе си и другите отговорни.

По-големи герои са тези, които носят страданията, отколкото тези, които носят радостите.

Отче наш

37 лекция от Учителя, държана на 12 юни 1940 г., София Изгрев.

• Чиста, истинска (тур.) (б.р.).
• Областен управител (тур.) (б.р.).
• Усет (рус.) (б.р.).