Разлика между версии на „Великият закон“

Версия от 09:09, 6 февруари 2009

Великият закон

А той отговори и рече: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си“. (Лука 10:27)

Съвременното човечество разрешава много важни въпроси, но още не са се спрели да видят, кой е най-важният въпрос, коя е най-важната задача, която трябва да разрешат – спор има за това. За сега разрешават икономическия въпрос, въпросът за хляба, като мислят, че този въпрос е най-важният. Така е, но питам: въпросът за хляба, който от хиляди години насам се разрешава, разрешен ли е напълно до сега? Той се разрешава само временно, само частично и в резултат пак остава неразрешен. Други някои казват, че най-важен въпрос за разрешение е въпросът за просветата. И действително хората от хиляди години все се просвещават, но разрешен ли е този въпрос? – И той не е разрешен. Трети пък разрешават друг въпрос. Те казват, че всяка държава трябва да бъде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелите си. Така е, но коя държава чрез силата си е разрешила въпроса за своето съществуване? Кажете ми една държава, която да е засилила своето съществуване поне за през 2–3 хиляди години. Всички до сега съществуващи държави са се повдигали и изчезвали. Следователно, има един важен въпрос в света, който и до сега още не е разрешен. Този въпрос нито е народен, нито обществен, нито е въпрос на учените хора. Народите имат с какво да се занимават; обществените хора също тъй имат ред въпроси, с които да се занимават, па и учените хора имат с какво да се занимават. Но най-важната задача, с която хората трябва да се занимават е въпросът за човешката душа, или ако щете кажете, въпросът за човешкия дух, но не и за човешкия ум, защото човекът е нещо повече от човешкия ум. Човешкият ум е само един слуга на човешкия дух. Човешкото сърце е също слуга на човешкия дух; и човешката воля е слуга на човешкия дух. Човекът по произхода си, по своето естество е нещо велико! Ако вие разбирате човека, ако вие вярвахте в него, но не в това, което външно се проявява, щяхте да видите, колко велико нещо е човекът! Нима вие ще наречете човек онзи търговец, който ви продава плат? Нима вие ще наречете човек, онзи професор, който преподава в училището и ви нагрубява? Нима вие ще наречете човек онази майка, която на 5–6 месеца помета своето дете и го изхвърля някъде? Нима вие ще наречете човек онзи баща, който използува сина си? Нима вие ще наречете човек онзи държавник, който издава неразумни закони?

Трябва да се определи, какво нещо е човекът. Казва се, че човекът е същество, което мисли. Не, той е нещо повече от това, което мисли. Следователно, великото в света не може да се определи напълно. Най-важният въпрос, който занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Вие ще кажете, че този живот се ражда от подкрепата на светлината, топлината, храната, облеклото и т.н. Живот, който се ражда от подкрепата на топлината не е живот. Това е известна енергия, която се нуждае от подкрепа. Животът сам ражда всички тия неща. Когато приемем живота, той сам носи в себе си светлината; той сам носи в себе си топлината; той сам носи храната; той сам носи своето облекло. Животът е нещо мощно, когато го разберете. Сега вие казвате: ами учените хора какво говорят за живота? Учените хора ще ме извинят, но те не разбират, какво нещо е животът, ще им кажа: заповядайте да възкресите този мъртъв! Как лекуват те болните хора? Какво знаят за болните? – Нищо не знаят. Болните днес и с лекари умират, и без лекари умират. Тогава защо ни са лекарите? И с учители хората умират, и без учители умират. И с учители хората крадат. И с учители злословят, и без учители злословят. И със свещеници крадат, и без свещеници крадат. И с държавници крадат, и без държавници крадат. Тогава де е заслугата на човечеството? Ще каже някой, че трябва да има ред и порядък в света. В какво седи редът и порядъкът? Че и най-лошите хора, като си направят съдружие, и те си турят ред и порядък. Та и мравките имат ред и порядък. И пчелите имат ред и порядък. Когато ви турят близо до един кошер, вие веднага избягвате. Защо? – Ред и порядък имат. Картечница имат те! Ще ми кажете: важният въпрос да разрешим ние, въпросът за живота. Най-после вие казвате: човек умира и се свършва всичко. Съгласен съм, умират хората, но вие разрешили ли сте, какво нещо е смъртта? – Смъртта именно показва, че хората не са разрешили истинския въпрос, за живота, не са намерили още живота.

Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо? Защото източникът на този велик живот, за който става въпрос е Любовта. Някои питат: какво нещо е Любовта? – Любовта е източникът на този живот, който носи светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила – всичко носи в себе си. Тъй се определя и животът и на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!“ Ние под думата Бог не подразбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Следователно, ние хората на този свят, като проява на това Безгранично, решаваме една велика задача – Вечният Живот да се прояви в граничното вътре. За да се прояви този Живот, непременно трябва да имаме знания, Мъдрост, които ще създадат хармонични отношения между всички хора. Всеки човек трябва да знае, защо е дошъл на земята: Ако ви попитат, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важен въпрос. Чудни сте вие! Ако ме запитате, защо съм дошъл на земята, аз ще ви кажа защо съм дошъл. Ако запитате малкото дете от първо отделение, защо отива на училище, ще ви каже: отивам да се уча. Това дете веднага ще извади буквара си. Ами кой ти е учител? И това знае. Ами баща ти и майка ти кои са? – Знае. Всичко знае това дете. Ако ви запитат, кой е баща ви, коя е майка ви, ще кажете: не зная. Ами де отивате? – Не зная. Дошли сте тук на земята, какво ще учите? Не зная. След като свършите земния си живот, къде ще отидете? – На онзи свят. Това положение не е само с вас, не е и с философите. От хиляди години философите в своите трактати разрешават въпросите: има ли Господ, няма ли Господ, има ли душа, няма ли душа, и най-после, някои от тях казват: няма Господ, няма душа. Всички въпроси се решават много лесно. И пияниците като се напият, набият се добре и всичко се свършва. Не, с това не се свършва всичко. На другата вечер пак същото, напият се, набият се и работата се свършва. На третата вечер пак същото. Казвам: да, свърши се само за тази вечер, но не и за утре. Вие казвате за някой човек: свърши този човек, умре. Да, свърши само временно но не и за вечни времена. Нищо в природата не се губи. Вие питате: ами де отиде този човек? Аз питам: от къде е дошъл? – От където е дошъл, там е и отишъл. Къде отива този човек? Законът е следният: нещата всякога отиват там, от където са дошли. И всички неща, разумни или каквито и да са, се връщат все към Бога. Туй разумно начало, което е без край, безконечно, ние наричаме закон за Любовта.

Сега всички хора признават, че по въпроса, какво нещо е животът, има спор. Ние казваме, че няма никакъв спор. Защо? Защото качествата на живота са разумност, светлина, топлина и др. Може ли да има спор за живота при това положение? Щом има спор животът не е разумен. Всички хора имат еднакви схващания за живота и всички го желаят. Всички признават Любовта и я желаят, но кога? – Докато са млади, признават любовта; щом остареят, отричат я. В Любовта има едно качество, то е следното: когато обикнеш един предмет, или едно лице, то придобива ценност. Защо? Защото ти можеш да обичаш само тия предмети, които носят живот в себе си. А всяко нещо, което носи живот в себе си, придобива цена. Щом го обикнеш, ти се грижиш за него, пазиш го. Щом обикнеш някой свой приятел ти му пишеш писма, говориш му все хубави работи. Щом го разлюбиш, забравяш го. Какво нещо е Любовта? – Любовта е сила, която разширява човека, дава му подтик. Някои хора казват, че човек като се влюби, не учи вече. Това не е вярно. Любовта носи подтик за знание. Онзи човек, на когото сърцето се запали, той учи, той работи. Някои казват, че Любовта прави хората разсеяни. Това което прави хората разсеяни, не е Любов. Когато някой вълк иска да изяде някоя овца това не е любов. Когато някой се влюби в парите на някого, че иска да ги открадне, това не е любов. Когато някой се влюби в нивата на някого, че иска да я вземе, това не е любов. В Любовта има това качество, че когато човек залюби, не само, че оценява нещата, но неговото сърце се разширява, и той става щедър. Онзи който люби, кесията му е всякога отворена, и той прилича на извор, който постоянно изтича. Той не е като онези варели, в които се налива вино, и в които постоянно се мери, колко изтича и колко остава. Той прилича на чешма, която постоянно тече и не изтича. Следователно, можеш ли да течеш като един извор, любовта е дошла в тебе. Можеш ли да виждаш доброто във всички хора, можеш ли да виждаш смисъла на нещата, като погледнеш горе на небето, ти си при вратата на този велик Божествен живот и Любовта е дошла в тебе.

Аз ви говоря за една велика наука, която има основа във вас. Вие имате опитности от живота и аз считам, че това е така. Дали вие признавате това, или не, то е друг въпрос. Вие сте идвали много пъти на земята в разни форми. Дали помните това или не, дали го признавате или не, това е написано в аналите на природата. Какво вярвате вие, това не е важно, важно е какво е писала природата. Може да ми възразите: ние не помним. Че и онзи, който е пил, нищо не помни, но кръчмарят всичко помни, той е писал всичко в своя тефтер. Писал е: на еди-коя си дата, вие изпихте с еди кой си, еди-колко си вино и ракия. – Нищо не помня. Той те дава под съд, и съдът казва: ще му платиш парите! – Ама нищо не помня. Помниш, не помниш, ще платиш! Че и природата има една велика книга, в която записва всичко. Вие защо не признавате? Защо не помните? Защото имате да плащате на кръчмаря. Тия, които помнят, са ония кредитори, които имат да взимат, а тия, които не признават и не помнят са ония, които имат да дават. Човекът е едно същество, което много пъти е излизало от Бога и се е връщало. Така е писано. Какво е вашето верую и в какво вярвате, то е личен въпрос, защото всички същества имат по едно верую. Не е важно да вярваме в нещо, но истинският въпрос за нас е въпросът за Любовта. Ние се занимаваме с най-важния въпрос. Ние не се занимаваме с въпроса, кой ще дойде в България на власт. Кой е най-богатият човек в света, и с това не се занимаваме. Кой е най-ученият човек, и с това не се занимаваме. Защо? Защото това са въпроси, които и децата могат да разрешат. Ние разрешаваме един от най-важните въпроси – Животът – основните закони на живота. Искате ли да живеете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри живота ви, ние ще ви посочим начин. Ще ви кажем: възприемете Любовта! Вие ще ми кажете: коя любов? Любовта на младите? – Не. Любовта на старите? – Не. Защо? Защото младите изневеряват, и старите изневеряват. Младите изневеряват, че се оженват за други, а старите изневеряват, че не си плащат дълга и си заминават. Ние казваме за някого: Бог да го прости! Стар беше, обещал на някоя мома, че ще се жени, а той умрял. Няма защо да умира. Човек, който обещава нещо, не трябва да умира. Той трябва първо да си изпълни обещанието и после да умре. Щом обещава нещо и умира, той има задни цели. Вие може да го извините, но ние не го извиняваме. В закона на Любовта всяка благородна мисъл, всяко благородно чувство, всяко благородно желание трябва да се изпълни, без разлика на това, дали то се отнася за майка, за баща, за деца – законът за всички е един и същ. Ние трябва да покажем на света, че носим в себе си великия Живот на Бога, че Той живее в нас, и ние трябва да живеем като Него. Защо отричат Бога? Хората отричат Бога, понеже имат да му дават. Защо вярват в Бога и Го приемат? Защото искат да вземат от Него пари на заем. Тъй щото, според мене, и едните, които вярват в Бога, и другите, които Го отричат, са все заинтересувани хора. Ние, обаче, имаме друго мнение за Бога. Ние искаме да Му служим, защото вярваме, че всичко сме приели от Него. Ние не отиваме при Бога да Му искаме пари на заем, ние не се отказваме от своите задължения, но ние знаем, че в света има една велика Мъдрост, която ни очаква за в бъдеще. Какво знае съвременната наука? – Много неща знае, но туй, което днес знаят и най-учените хора, и най-големите философи след 2000 години и децата ще го знаят. Децата тогава ще бъдат по-учени отколкото съвременните философи. Питам тогава: де е нашата наука? Това не е упрек, но казвам, че човек още не се е проявил. Когато аз дойда в дома ви, и вашето сърце трепне от недоволство, защо аз съм дошъл, как мислите, човек ли сте вие? Излизате и ме питате: какво търсите? – Моля ви се, има ли едно място в дома ви за мен? – Няма място. Или, друга причина: жена ми, децата ми не са тук. Ще ми кажете, че няма място за мен, че има хотели, дето мога да отида и т.н. Моля ви се, това човек ли е? Но ако кажа, че нося да ви дам 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намерите място – жена ви, децата ви веднага ще се съберат някъде, и ще се освободи за мен място. И цяло агне ще заколите даже. Защо? За стоте хиляди звонкови. В какво седи вашата човещина и вашето благородство тогава? Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човек говори Истината, или не? Аз ви питам: кой от вас е постъпил тъй, както Бог иска? Този въпрос трябва да разрешим най-напред. Вие, русенци, разрешили ли сте този въпрос? Вие, благородните тук, разрешили ли сте този въпрос? И когато всички хора, във всички градове и села, живеят тъй, както Бог иска, тогава няма да има бесилки, няма да има затвори и всеки ще бъде на своето място. Тогава вратите на всички хора ще бъдат отворени и като те срещне някой, ще каже: братко, заповядай у дома, аз от дълго време те чакам. Много съм доволен, че те срещнах. И ще започнете да се разговаряте. Вие ще кажете: де ще му излезе краят? Чудни сте вие! Аз като вляза в този дом няма да го подям, аз ще донеса своето благословение. Един от великите адепти на древността, някой еврейски пророк бил той, живял някъде из Палестина. Пътувал дълго време. Една вечер, за да пренощува някъде спира в дома на един беден човек и го помолва: „Човече Божи, мога ли да пренощувам при теб тази вечер“? – На драго сърце, домът ми е отворен, но нямам нито една трошица хляб. „Виж, потърси някъде из кюшетата, не е ли останало поне едно парченце?“ Намира най-после едно малко парченце. Пророкът го взима, благославя го и веднага на трапезата се явява един голям хляб. „Събуди и децата си, нека дойдат всички да ядат!“ Човекът, който живее по Бога, като влезе в някой дом носи и своето благословение със себе си. Вие можете да ми възразите на това, но то е самата Истина в света. Ако дойде този адепт в света и донесе едно житно зърно, ще каже: „Вземете това житно зърно, то ще разреши икономическият въпрос за хляба“. В колко години? – В 12 години. Няма да го изядете, но ще го посадите в земята и след 12 години то ще даде толкова изобилно плод, че ще можете да ядете и вие, и роднините ви, и приятелите ви. Знаете ли колко тежко ще бъде това житно зрънце? – Колкото цялата земя. Следователно, всяка малка частица от живота съдържа грамадна енергия, и ако ние живеем по Божия закон, по закона на Любовта, тази сила ще може да се развие.

И сега, съвременните хора, които не разбират живота, казват: нас ни трябват пари. Действително парите се наплодиха, но храната се намали, и вследствие на тази алчност нашият организъм се развали. Сега ние имаме много, но не можем да ядем. Най-големият милиардер в Америка, Рокфелер, който разполага с гори, с имения, с къщи, страда от стомах, нищо не може да яде, и лекарите му препоръчват да се храни само с овесена чорба. Той казва: при такова голямо материално богатство аз съм принуден да се храня като кон само с овес поради болния си стомах. Питам: какъв смисъл има сега живота? Казвате: човек трябва да има богатство! Много добре. Действително, търсенето на богатството, в това е смисълът на живота, ние го търсим криво. Любовта, това е великият живот, това е смисълът на живота, това е богатството на човешката душа. Когато намерим Бога, или казано по друг език, когато Бог се всели в нас, ще се образува онази истинска връзка, която ще даде подтик на живота. Тогава хората няма да се запитват, има ли Господ или не. Когато някой ме пита, има ли Господ, аз им казвам: ела утре вечер при мен! Като дойде, нахраня го, разговоря се с него приятелски, и го изпратя. „Ами ти нищо не ми каза за Бога“. Казвам му: ела утре вечер при мен! Дойде, пак го нахраня, разговоря се и си отиде, аз никога не разрешавам въпроса за Бога. Чудни са хората, които ме питат, има ли Господ, или не. Че това е най-важният въпрос! „Какво нещо е Любовта“? – Ела утре вечер при мен! Аз не разрешавам и въпроса за Любовта. Ако аз съм човекът на Любовта, ако аз живея според Божия закон, ти ще ме познаеш. Ако моите възгледи за тебе са неизменни, аз ще ти дам достъп в дома си, и ще ти кажа: опитай ме! Не какво аз мисля, но как живея, това е важното. За да се разреши един въпрос, три важни фактора трябва да се съединят в едно: вашата мисъл, вашето чувство и вашето действие, и вие трябва да бъдете последователни във всички моменти. Ти можеш да питаш, има ли Господ, или не, но ще познаеш по това, когато поискаш 1,000 лева на заем и чуеш: заповядай! После поискаш други 2,000 лева и пак чуеш: заповядай! Тогава ти ще се намираш като пред чешма, при която можеш да дойдеш с един голям джобур, или с една голяма кофа и да я напълниш, колкото искаш, но с условие сам да си ги носиш. Изобилие трябва на хората! Такова изобилие, че да се изморят хората и да кажат: достатъчно е това!

Казва Христос: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум, и ближния си както самаго себе си“. Значи, човек цел трябва да се изпълни с Божията Любов. Някой хора казват, че като залюбят не могат да работят. Не тогава именно ще дойде истинската работа в света. За сега има само труд, а не и работа. Работата ще бъде една велика задача на бъдещето поколение, на тези велики души с които няма да се спори, има ли задгробен живот, или не. Те ще бъдат душите, които ще разрешат въпроса за живота. Ако запиташ един такъв човек, да ли те познава, той ще ти каже: ела утре вечер в дома! „Ама ти от къде идеш?“ – Ела утре вечер у дома! Ти ще отидеш при него, той ще те нагости добре, ще се разговори с тебе и ще се разделите. И най-после, като се разделите, ще ти каже ела при мен, когато имаш нужда. Това е подтик в света. Кой каквото има, трябва да го изнесе на обшия жертвеник. Сега хората имат крива представа за жертвата. Те мислят, че това, което жертват, ще пропадне. Да ви определя какво нещо е житното зърно. Ако житното зърно не се пожертвува и не падне на земята и умре, какво ще бъде положението на земеделеца? Онзи, който умира, той влага своята сила и тази сила се увеличава. Това е едно от качествата на жертвата. Някои учени хора казват: не трябва да се прави жертва, никому нищо не трябва да се дава. То значи никой да не сее, никой да не оре. Не, ще сеем, ще орем, но разумно. Следователно, ние трябва да имаме една солидна основа в живота си. Това, че ти си българин, не е основа; това че ти си учен човек, не е основа; това, че имаш нови схващания за живота, не е основа. Истинската основа е Любовта, а това е живот. Този живот ние го имаме, но още не сме го проявили. Сегашните научни теории за живота аз считам като локви, които са се образували от дъжда, и хората, от нямай къде отиват от там да пият вода, но вътре жабите крякат. Според, мене, жабите са онзи материализъм, който съществува в хората и който ги кара да желаят за себе си все повече и повече неща. Знаете ли, как хората схващат материалното в света? Ще ви приведа един пример.

В царството на 10-та династия в Египет, във времето на фараона Зинобий, бил издаден един закон, според който, всички престъпници се наказвали със смъртно наказание. Двама египтяни сгрешили, опорочили с нещо Аписа и ги наказали със смъртно наказание. Фараона определил да бъдат осъдени на доживотен затвор, но съдът издал следното решение: на един от престъпниците се определило да носи на гърба си един чувал с жито от 100 кг. тежест, а на другия – да носи на главата си една въшка. При това, те трябвало да носят наказанието си до тогава, докато някой поиска от тяхната тежест и ги облекчи. Съдът предоставил на двамата сами да си изберат наказанието, кой което пожелае. Единият от тях, по-умният, си рекъл: „Кой ще носи този чувал на гърба си? Носи ли се такава тежест?“ – и поискал въшката. На другия не оставал никакъв избор, той трябвало да вземе чувала с жито. И така станало. Те трябвало да пътуват непрестанно. Според присъдата, никой нямал право да сваля товара си на земята, докато някой не ги спре и не поиска от това, което носят. Тръгнали двамата. Онзи, който носил въшката на главата си, запитва другия: „Как ти е товара?“ Въшката не тежи разбира се. Онзи, който носил чувала с житото, понеже много му дотежало, обръщал се често към Бога с молитва: „Боже, моля Ти се, облекчи ми малко товара!“ Повярвали малко, и един пътник ги спира: „Какво носиш в този чувал?“ – Жито. „Дай ми малко от него!“ Той бръква с лъжицата си, изважда му малко жито и продължава пътя си. „Ами ти какво носиш?“ – Въшка. „Не ми трябва въшка“ – и продължава пътя си. Работата е там, че тази въшка почнала да се размножава и в продължение на една година тя се размножила в 200–300 въшки. Чувалът с житото на другия престъпник след една година намалял на половина от първоначалната тежест. Където отивали по селата, всички, които чували, че един човек носи чувал с жито, спирали го и си поисквали по малко, тъй че в продължение на 2–3 години, нему останало само едно житно зрънце. Другият престъпник, с въшките на главата, никъде не намирал прием. В което село влизал, като виждали, че има толкова много въшки, не го приемали. Той се видел в чудо от своето положение.

И ние, съвременните хора, разрешаваме въпроса по този начин. Материализмът, това е въшката. Тази въшка ще изяде всички сокове на живота в човека. Когато въшката влезе в човека, тя се размножава, размножава, до като човек изгуби от себе си всяко благородно чувство. Ако ние изгубим всичко онова възвишено и благородно в нас, ако изгубим най-възвишените си идеи, чувства и мисли, ако изгубим Божественото от себе си, питам: за какво живеем ние в този свят?

Казва Христос: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум, и ближния си както самаго себе си“. В съвременната религия са изопачили това учение и казват: вярвайте в Бога! Не е казано да повярваш в Бога, но великият закон, който разрешава въпросите, казва да възлюбиш Господа! А сега хората взели този стих „да възлюбиш Господа“ и го претълкували: „вярвай в Господа“! Когато се отнася до служение на Господа, вярно е, че не може без вяра, но когато разрешаваме най-важния въпрос, необходимо е друго верую, с което ще можем да го разрешим. А то с: да възлюбим Господа! Някои ме питат: ти в какво вярваш? В нищо не вярвам: че как тъй? Нищото е нещо. Питат ме: ти не вярваш ли в Бога? Покажете ми кой е вашият Господ, в когото вие вярвате! Покажете ми пътя в който вие вървите! Казвате: ние вярваме в този Господ, в Когото вярваха майка ми, баща ми, дядо ми… Добре, майка ти и баща ти изпълниха ли закона на този Господ, в когото вярваха? Я отворете тефтерите да видя, какво направихте вие за този Господ, в когото вярвате? Има една интересна случка с такива тефтери, станала някъде из България. Един богат българин, търговец заболял сериозно и се пренесъл временно в онзи свят. Като се събудил, първата му работа била да извика синовете си и да им каже: „Синко, я ми донесете двата тефтера, в които си държа сметките!“ Донасят тефтерите му, изгаря ги той, раздава каквото се пада на синовете си и им казва: „Вземете, каквото е ваше, за да не ме разкарвате по съдилищата след смъртта ми. Аз ходих на онзи свят и видях кое е същественото за нас, искам да живея тъй, както Бог иска“. Питам: де са вашите тефтери? Вие казвате: ние нямаме тефтери. Аз ще изнеса вашите тефтери, да видите, какво сте писали в тях. Вашата съседка казала нещо за вас. Скоро изваждате тефтера си и пишете. Еди кой си човек ви каже нещо обидно. Скоро написвате това нещо. И търговецът по същия начин вади тефтера си и пише, кой колко маслини взел, кой колко захар взел и т.н. Питам: каква разлика има между тази жена, този човек и търговецът, които записват всичко това в своите тефтери? Ами че и свещеникът има свой тефтер. Той казва: този човек не вярва в Бога записва си. Да, но като отиде в църквата да опява някого, иска след това пари. Казват му: нямаме пари. Не, аз без пари не опявам – и отбелязва в тефтера си. Тогава нека да бъдем последователни във великия живот, във великата Любов, която разрешава основно въпросите, която туря за основа на живота братството, не това братство, което съществува само ден и половина, но братството, което устоява на всички изпитания. Един свещеник ми казва: „Вашето учение не е право“. Не е важно, дали е право или не, но аз ще ти дам едно правило: като опяваш, освен, че не трябва да взимаш пари, но на всяка бедна вдовица ще дадеш нещо от джоба си. После, като отидеш на съда да кълнеш някого, освен, че не трябва да направиш това, но ще напълниш джоба си и ще дадеш на тия, които се съдят, за да не се смразяват. Тогава вие ще кажете: ами де ще му излезе краят? Краят ли? Имайте вяра, че Господ не ви е поставил на земята да вършите тия неща, но да изпълните Неговата воля, както трябва. Да изчезнат тия лъжи от света! Онзи, когото Бог е поставил на известна служба на земята, трябва да постъпва другояче. Ще ми цитират няколко стиха, че всяка власт е от Бога дадена. Не, има нещо пропуснато в този стих: „Всяка праведна власт е от Бога дадена“. Че и болшевиките в Русия имат власт! Ще кажете, че вашата власт е от Бога а тяхната не е. Не, законът е следният: всяка праведна власт е от Бога дадена. Във всяка праведна власт влиза законът на Любовта. Не е въпросът съдията непременно да осъди престъпника. У турците имаше един добър закон. Дойде обвиняемият и съдията го пита: ти имаш ли да даваш на този човек? – Имам. Върни, каквото му дължиш. Такова разрешение на споровете по турския закон е много добро. А сега отлагат делото, мине година, две, докато най-после казват: де е правото? – Няма никакво право. Казвам: това е само преминаване на времето, а ние сме дошли тук на земята да разрешим един от важните въпроси. Сега, като ви говоря така, вие ще кажете: тежко е това учение! – Тежко е, защото тежки тефтери имате. Ще изгорите тефтерите си! Ще кажете: не хващаме вяра на такива бабини деветини. Ще хванете вяра, защото утре като те затворят в гроба, ще те питат изгори ли тефтерите? Там ще гниеш час след час и червеите ще те ядат. Ще кажеш: върни ме Господи на земята, да изгоря тефтерите си! Не, други ще ги изгорят. Всички вие, и майки, и бащи, и деца сте на парила. Защо? Защото имате много тефтери. Господ има две книги, едната е книгата на живота, а другата книга на доброто и злото. Господ има право да държи тия книги. Той държи сметка за всичко. Бог има всичкото добро желание по отношение нас. Той не ни пита, защо вършим престъпления, но ни учи. Това, че има съдба, Божий съд, показва, че Той иска да ни научи чрез тази опитност да изпълняваме Неговата воля. Колкото и да е грешен един човек, но в момента, когато реши да живее по Бога, Бог заличава всичките му грехове. Бог казва: „Ето един човек, ето едно мое чадо, което е решило да живее според моя закон!“ Бог е богат, Той може да плати за всички. За този, който иска да живее по Бога, има една книга на живота, която се отваря, и Господ написва, за този човек всичко, което е нежно.

Днес не само българите, но всички съвременни хора са нещастни. Всички народи са нещастни. Защо? Защото най-важният въпрос не е разрешен. Този въпрос трябваше да го разрешат всички свещеници, владици, проповедници, не само в България, но и по целия свят. Те не го разрешиха. И държавниците не го разрешиха. Още два фактора има, които трябваше да го разрешат. Това са майките и бащите от една страна, и учителите от друга, но и те не го разрешиха. Онези моми и момци, които се женят, които искат да разрешат този въпрос, трябва да се запитат, защо се женят. Казват за някоя мома: да оженим тази мома! Защо? Не, женитбата, която днес съществува в света, това е продажба. Не се минат и 4–5 години, виждаш този мъж бяга от жена си, развежда се, оженва се за друга. После и от нея бяга, казва: побеля ми главата от тези жени! Ужасни змии са те. Хубаво, жените са ужасни змии, и мъжете са ужасни змейове, ами тогава де са хората? Ако всички мъже са лоши, и ако всички жени са лоши, тогава де е човечеството? Това не е разрешение на въпроса. Под думата „змия“ се разбира, че мъжете и жените са умни, но не са добри. Това е важното. Доброта трябва да се вложи във вашите отношения! Труден е този въпрос за разрешение, той е така труден, както са трудни за разбиране и някои парчета в музиката. Той е така труден, както са трудни за разбиране, например, някои парчета от Паганини. И за пияно има такива трудни парчета за разбиране и за изпълнение. Видиш някого, по цели дни свири, и едва след 10 години може да изпълни нещо хубаво. Мислите ли, че без усилие можем да разрешим въпроса за живота и Любовта? Този въпрос е най-хубавият. Когато дойдете до въпроса да разберете Бога, сърцето ви ще трепне, ще се смекчи, и такава светлина ще просияе в ума ви, че ще видите такива неща в света, каквито никога не сте виждали. Ще кажете: ако живеем така, как ще се прехранваме? Живеете ли по Бога, при вас ще дойде един велик Учител, ще ви даде една малка пръчица, която ще има магически свойства. Дойдеш ли до някое затруднено положение и се почувствуваш гладен, ще тропнеш с тази пръчица и веднага пред теб ще се сложи богато наредена трапеза. Ще се нахраниш и пак ще тропнеш с пръчицата. Всичко това ще се прибере отново. И пак продължаваш пътя си. Питам: въпросите не се ли разрешават лесно? Вие ще кажете: то така е писано само в книгите, в приказките. Ами сегашният ни живот не е ли една приказка? Има ли нещо реално в него? Не е важно, дали вярвате, или не в другия свят, но един ден, когато се намерите там, вие ще се смеете на сегашния си живот. Разправяше ми един българин един свой сън. Той имал много дългове и често се молил на Бога, да му помогне да си ги заплати. Една вечер, сънува че идва някой и му носи една голяма торба пълна със злато. Но едно време, изкача от някъде един негов съсед и казва: „Тази торба е моя“. Започват да се карат, да се борят двамата и в тази борба той ритва, но на масата, близо до леглото му имало една графа с вода. Пада графата на земята, счупва се, водата се разлива и той като се събужда, вижда всичко това, вижда, че държи чаршафа на масата, но торбата със златото я няма. Така и вие след смъртта си, като се събудите в онзи свят и като се огледате, ще видите, че нямате никакви пари от тия, които сте имали на земята, а държите в ръката си само чаршафа на масата и на пода водата разляна от графата. Смешно е положението, в което ще се намерите. Право е, че съвременните хора трябва вече да се свестят. Едно помрачение има сега в тях. Стремежът им да се осигурят е прав, но те вървят по един крив път в постигането му и затова по този начин той никога няма да се осъществи. Че трябва да бъдем богати, съгласен съм с вас; че трябва да се осигурим, съгласен съм. Аз не съм за сиромашията. Ако е да сме богати, най-богати трябва да бъдем. Най-богат, според мен е този, който носи живот в себе си. Най-богат е този, който носи светлина в себе си. Най-богат е този, който носи топлина в себе си. Най-богат е този, който носи храна и облекло в себе си. Най-богат е този, който носи Любовта в себе си. Това е най-голямото богатство. Това проповядваме ние. Щом имате това богатство, всички други работи на земята лесно може да ги постигнете. Онзи човек, който е придобил живота в себе си, ще бъде едно благословение и за себе си, и за всички свои ближни и приятели.

И тъй, на всинца ви трябва вяра! Вие питате: всичко това, което се говори, вярно ли е, или не? Аз ви питам: това, в което вие вярвате, вярно ли е, или не? Ще ги поставим на опит. Ако искате да знаете, какво е моето верую, аз ще ви кажа: елате довечера у дома! Не само довечера, но и цяла година. Ние така разрешаваме въпросите, и вие трябва да ги разрешавате по този начин. На опит трябва да се подложи всичко! Въпросът не се разрешава с пари. Да ви дам една полица от 2–3,000 лева, па даже и от 25,000 лева, това не е правилно разрешение на въпроса. Парите спор ще родят. Аз мога само да ви дам една идея, аз мога да ви дам само едно житно зрънце, но това житно зрънце ще бъде за вас голямо благословение, стига да знаете как да го развивате.

Ще ви приведа един пример още от времето на Зинобий, египетски фараон. В негово време законите в Египет били много строги. Всеки престъпник се наказвал със смъртно наказание. Един от видните ученици на Бялото Братство, наречен Ешуа Бентам бил изпратен в Египет да държи своя изпит. Той трябвало да разреши тази именно задача: да намери някакъв разумен начин, по който да облекчи положението на тия хора, които се наказвали и за най-малката грешка със смъртно наказание. Като разреши задачата си, ще се върне пак в Школата на Бялото Братство и ще каже, как я разрешил. По едно време, дъщерята на фараона заболява от една неизлечима болест и Ешуа-Бентам отива при него и му казва: „Аз ще излекувам дъщеря ти, но искам една услуга от тебе“. Зинобий му отговорил: „Готов съм на всичко!“ – Искам от тебе, да дадеш заповед да донесат при мене всички ония престъпници, които според закона се осъждат на смърт с отрязване на ръцете, на краката или с изваждане на очите и т.н. В този вид ги донасяйте при мене. Ешуа-Бентам излекувал дъщерята на фараона. Тогава фараонът издал заповед: „Всички престъпници, които се осъждат на смърт, след като се изпълни присъдата по отношение към тях, да се занасят на Ешуа-Бентам!“ И започнали да ги пренасят един след друг в стаята му. Ешуа-Бенгам знаял законите, по които могат да се излекуват и започнал да ги лекува: на един възстановил очите, на друг – краката, на трети – ръцете и след като възвръщал здравето им напълно, изменял лицата им и ги освобождавал, като им казвал да не разправят никому, как е станало тяхното излекуване. Всички тия хора станали негови ученици и тръгнали подире му. Запитвали ги: как ви привлече този човек? Те им отговаряли: тебе слизала ли е главата ти от раменете? – Не е. Когато главата ти слезе от раменете, тогава ще разбереш, кой е Ешуа-Бентам. На друг отговаряли: тебе ръцете били ли са отрязани? – Не. Като ти отрежат ръцете, ще разбереш, кой е Ешуа-Бентам. Ами на тебе краката били ли са отрязвани? – Не. Като ги отрежат, тогава ще разбереш, кой е Ешуа-Бентам. Ами на тебе очите, сърцето изваждали ли са? – Не. Като ти извадят очите, като ти извадят сърцето, ще разбереш, кой е Ешуа-Бентам. Онзи, който носи Любовта в себе си, трябва да намести главите на хората; той трябва да намести краката и ръцете им; Той трябва да постави очите и сърцата им на своето място. Нашите мисли и нашите чувства трябва да се наместят! Нашите умове и сърца трябва да се наместят!

Следователно, съмнението, което съществува в съвременните хора трябва да изчезне, и като се срещнат, да имат вяра един в друг. Като ме срещнете след година, две да не намерите никакво противоречие между мислите, чувствата и постъпките ми и да бъдете готови да жертвате всичко за Бога. Бог е най-познатото, най-възвишеното същество в света. Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме от хубавото в света, всичко онова, което ни тласка към възвишеното, към благородното, това е Бог, това е Божественото в нас. Туй тихото, което говори в нас, това е Бог. Този тих глас говори във всички. Колко пъти съжалявате, че не сте Го послушали и сте направили някаква погрешка! Божественото в нас не говори като някоя гръмотевица, но говори тихо и някой път, като сгрешим, то казва: няма нищо, има начини да се поправи тази погрешка. Някой не иска да отстъпи някому нещо. Тихият глас отвътре пак казва: дай му, отстъпи му! Аз, умният човек, който виждам една мравка на пътя си, трябва да отстъпя, не трябва да я стъпча, да заобиколя. Тя даже няма понятие, че някакво грамадно същество се движи към нея, но аз, който виждам, трябва да отстъпя. Значи, Бог, Който вижда всички наши нужди и слабости, се е заел да оправи света. Светът ще се оправи, няма да остане така, но вие трябва да опитате това учение и да го приемете. Опитайте радостта и ще разрешите един от най-важните въпроси, който ви занимава – да възлюбите Господа с всичкото си сърце. Питам ви вие любили ли сте Бога до сега? Казвате: аз съм Го любил. Любил си, но какво? – Ледът си любил. Любил си, но какво? – Крушата си любил. Ледът се стопи, няма какво да любиш. Крушата изгни, няма какво да любиш. Когато залюбите Бога, туй безграничното, никога няма да изгубите. Той всякога ще ви говори и вашето лице ще придобие една особена светлина. И тъй, казвам: всички трябва да възлюбим Бога! Само тогава животът ни ще придобие смисъл. Тогава Бог ще ни научи, как да любим, и ти ще възлюбиш ближния си, както самаго себе си. Туй е най-големото изкуство. За да се научим да любим, Бог трябва да влезе да живее в нас, защото ние не сме Любов, Бог е Любов. Ние не сме живот, Бог е Живот. Той ще ни научи като Учител, как да любим, как да живеем. От нас сега се изисква да възлюбим Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум. Това е най-лесното изкуство, което всеки от вас може да придобие. Вие може да ми възразите: аз ще почакам малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философ, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и те не са разрешили този въпрос. Той е разрешен: възлюби Господа! То значи: да възлюбиш всичко в света, да разбереш че всичко в света е разумно в своето проявление. И като излезеш вън и погледнеш звездите, сърцето ти да трепне. Като излезеш вън и погледнеш на слънцето, сърцето ти и цялото ти същество да трепне. А вие как гледате на слънцето? Някой казват, че слънцето било огнено тяло. Аз виждам всяка сутрин, как Господ взима слънцето, като една голяма светеща свещ и обикаля с нея навсякъде. Той излиза от изток! Тъй виждам слънцето. Зад това слънце има друго нещо по-велико. И зад нашия живот по същия начин е скрито нещо велико. Зад това обикновеното проявление на живота има друго нещо, което всеки от вас съзнава. То е Божественото в човека.

Някои ме питат: в кой Господ вярваш? Ние вярваме в онзи Господ, Който е Любов, Който е Живот, Който е Светлина, Който е Топлина, Който е Храна, вода, облекло и всичко, което е в нас. Ние вярваме в онзи Господ, Който не се нуждае да Му служим по външен начин, но този Господ се нуждае от това, да изявяваме Неговата Любов навън. Той иска Неговата Любов да минава през нас тъй, както водата минава през земните пластове и се прецежда, за да излезе на повърхността чиста. Той иска всички да бъдем проводници на Божията Любов. Ако ние позволим на Божията Любов да мине през нас, ние ще имаме Божието благословение, ще имаме Неговия кредит, и всички ще се наречем Синове Божии. Какво по-хубаво от това да бъдем Синове Божии? Какво по-хубаво от да живеем по Бога?

Ето един от най-важните въпроси, който трябва да се разреши! Всеки от вас може да го разреши моментално. След като разрешите този въпрос, вие ще влезете в света и ще се учите. Пред вас седи една велика, дълбока наука. На първо време вие ще трябва да придобиете вечната Любов, вечния живот, да познаете Бога, да познавате вечната Истина в нейната целокупност.

Беседа, държана от Учителя, на 11, октомври 1925 г. в гр. Русе.

(Последна Беседа от VII серия).