Разлика между версии на „Дава живот – Скръбта и радостта“

Версия от 22:29, 4 февруари 2009

Дава живот – Скръбта и радостта

Ще прочета част от 10 глава на Евангелието от Йоана.

Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата в кошарата на овцете, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник. (2) А който влиза през вратата пастир е на овцете. (3) Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и своите овце по име зове, и ги извежда. (4) И когато изкара овцете си вън ходи пред тях; и овцете идат след него, защото знаят гласа му. (5) А след чужденец не щат ходи, но ще побегнат от него: защото гласа на чужденците не знаят. (6) Тази притча им рече Исус; но те не разумеха що бе това което им говореше.

(7) Тогаз пак им рече Исус: Истина, истина ви казвам че аз съм вратата на овцете. (8) Всички, които са дошли преди мене крадци са и разбойници; но овцете ги не послушаха. (9) Аз съм вратата: през мене ако влезе някой спасен ще бъде, и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери. (10) Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот, и да го имат преизобилно. (11) Аз съм добрият пастир: добрият пастир душата си полага за овцете. (12) А наемникът, който не е овчар, на когото овцете не са негови, види вълка че иде, и оставя овцете и бега; и вълкът разграбя овцете и разпръсва ги. (13) А наемникът бега защото е наемник, и не го е грижа за овцете. (14) Аз съм добрият пастир и познавам моите; и моите мене познават. (15) Както ме познава Отец, и аз познавам Отца; и душата си полагам заради овцете. (16) И други овце имам които не са от този двор, и тях трябва да събера; и ще чуят гласа ми; и ще бъде едно стадо и един пастир. (17) За това Отец ме люби защото аз полагам душата си за да я взема пак. (18) Никой не ми я отнема, но аз от самосебе си я полагам. Имам власт да я положа, и имам власт пак да я взема. Тази заповед приех от Отца си.

Аз ще се спра само върху думата „живот“. Животът, това е най-великото благо, което човек познава. И всички други блага се познават само чрез живота. Когато ние говорим за живота, подразбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено, реално са синоними. Реалното е отвън, същественото – отвътре. Но както външното се променя, така и вътрешното се променя. Животът има две фази, и той се мени външно и вътрешно. Следователно, външните промени на живота съответстват на вътрешните. А вътрешното изменение на живота всякога носи велико разширение в съзнателния живот. Някой път ние казваме, че еди-кой си човек се е изменил. Как, външно или вътрешно? Има изменения в света, които стават механически, без да взема участие съзнанието в тях. Един камък може да измени местото си несъзнателно. Една дъждовна капка може да капне тук или там несъзнателно, но една човешка мисъл, изпратена някъде да помага, винаги идва съзнателно. Едно човешко чувство, изпратено някъде да помага, също идва съзнателно. От тук вадим заключение, че има разлика между всички сили, които се проявяват чрез живота. Всичко, което става в пробудената душа е съзнателно. Ние вземаме тази душа като представа на неизменната форма на живота, или същината на човека. Това е човешката душа. За да може човек да разбира тази същина, трябва да разбира самия живот, който е вложен в него. Не физическия живот, той е външната страна на живота, но вътрешния живот, духовният живот, великото, Божественото в него. И когато ние говорим за това велико, Божествено начало в човека, някои мислят, че то е нещо специфично. Не е така. Божественото именно е същественото в живота. То е безсмъртният живот, а безсмъртният живот подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони. Следователно, никоя външна сила не е в състояние да видоизмени живота и да внесе някаква дисхармония в него.

И тъй, животът трябва да се разбира! Вие не можете да разберете Любовта, докато не разберете живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи, животът е най-малката величина в космоса. Понеже хората не разбират същината на живота, казват, че животът се изменил. Ако измервам един плат с аршина и местя аршина по неговата дължина, аршина ли се мени или плата по него? Аршинът не се мени, той остава един и същ, но само минава от една позиция в друга, движи се по плата. И затова, когато някой казват, че животът се изменил, аз подразбирам следното: животът не се е изменил, но изменила се е само материята, която се измерва, която се организира чрез живота; изменят се мислите, които се проявяват чрез живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез живота. Защото, в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот.

Христос казва: „Аз им давам живот и то преизобилно“. Какъв живот? Обикновен живот ли? Нима жабата не дава живот на своите жабчета? Нима птицата не дава живот на своите малки птиченца? Нима вълкът не дава живот на своите малки вълченца? Нима червеят не дава живот на своите малки червейчета? Те дават живот, но има степени в живота. Истината е, че човек трябва да познава живота. Съвременните хора още не са се натъкнали на истинските прояви в живота. Това, което съвременните хора наричат живот, това е още предисловие на истинския живот. Ако в вашата градина се влива една река пълна с тиня, нима това е вода? Там има вода, но пълна с тиня. Тази вода, със своите утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот. Съвременният органически живот, с който хората се хвалят е живот пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се. Материалният живот на хората аз наричам „тинестия живот“, с който хората като се поливат, разлагат се и умират на общо основание. И тогава учените хора казват, че животът почнал да се разлага. Разлагане има в материята, но в самия живот няма разлагане. Животът разлага нещата, но той сам не се разлага. Следователно, първото проявление в живота е, че в него се проявява един съразмерен ритъм, едно разумно движение. Ето защо първият ритъм в живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на живота, той не трябва да си представлява, дали е млад, или стар. Той не трябва да мисли, кога е роден и кога ще умре. Такива идеи не трябва да влизат в ума му. Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм. Когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм. Ти ще престанеш да мислиш, че си млад или стар и ще почнеш с опитността на великия Божествен живот.

И тъй, ритмусът е първото движение в живота. Второто движение е разумността в живота. Животът е разумно движение на Словото. Всяко движение, всяко размествание, си има особен звук, и когато човек направи едно разумно движение, в това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигулар, който си движи разумно ръката по цигулката, дава смисъл на музиката, така и човешката ръка като се движи разумно, дава разумния живот. Много съвременни религиозни хора се спират пред науката и казват: нас ни трябва само Божествената наука, не ни трябва човешка наука. В света няма никаква човешка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бъде само в такъв смисъл човешка, както когато хората изкопават златото от земята и си направят от него монети и разни други украшения и казват: това злато е наше! Колкото това злато е техно, толкова и науката може да бъде тяхна. Ти заверзваш един вол с юлар, държиш го една година в дома си и казваш: този вол е мой. Твой? Отде го взе? – Купих го. Как, може ли да се купува живота на вола? – Ти си играеш с една посредствена величина. По същия начин ти си играеш и с науката, като казваш, че не искаш човешка наука, а искаш Божествена. Коя е Божествената наука? В човешката наука казват: 2 и 2 равно на 4. В Божествената наука казват: 2-те си е 2. Двете никога не може да бъде равно на 4. В човешката наука казват: 5 по 5 равно на 25. В Божествената наука 5-те си е всякога 5, не може да бъде равно на 25. В човешката наука казват: 6 по 6 равно на 36. В Божествената наука 6-те си е всякога 6, не може да бъде равно на 36. Сега мнозина от вас могат да ми кажат: как така 6 по 6 да не е равно на 36? Може и да е равно на 36, но кога? Аз мога да взема неколко огледала и да прекарам вашата сенка през тия огледала по такъв начин, че да се получават 36 отражения. Добре, но всички тия 36 сенки или отражения на вашия образ съществени образи ли съ? Не, само единият е съществен. Тъй че когато ние казваме 5 по 5 е равно на 25, числото 25 е отражение на нещата, а само числото 5 е истинският образ. Някой казва: знаеш ли какво нещо е 25 гроша? – Зная, едно време с 25 гроша можеше нещо да направиш, а сега с 25 гроша нищо не можеш да направиш. В турско време с 25 гроша можеше да купиш нещо, а днес с 25 гроша не можеш да си направиш нито един обед, даже и една закуска не можеш да си направиш, нито пък можеш да си купиш една паста от първокачествените. Тогава казват: ние трябва да разбираме Словото Божие, трябва да разбираме дълбокия смисъл на живота. Кой е дълбокият смисъл на живота ти? – Да имаш този правилен ритмус в сърцето си, че като станеш сутрин да си радостен и да не започваш с лошото в хората: този е крадец, онзи е лъжец; този е вагабонт, онзи е вагабонт. Всички хора са лоши, а само ти си добър. Всички хора са лоши, то значи 5 по 5 е равно на 25, а само той е святият човек, числото 5. Че как тъй излезоха тия вагабонти от тебе? Ако 25-те са вагабонти, то и ти, 5-те, от когото излезоха всички други, също си вагабонт. За да бъде твоята репутация честна, трябва и другите да бъдат честни. Когато казваме, че хората са лоши, в какво седи лошевината им в живота? В какво се проявява тя? Всеки човек може да стане лош за тебе, ако не изпълни едно твое желание. Всеки човек пък, който изпълни едно твое желание, е добър човек за тебе. Тази е мерката, с която вие мерите нещата. Ако един войник не изпълни задълженията към отечеството си, както трябва, той ще стане лош, но ако изпълни задълженията си както трябва, той ще стане добър. Ако един учител изпълни задълженията си към гимназията тъй, както ги изискват от него, той е отличен, благороден човек, но ако не ги изпълни, той е лош човек. Ако един свещеник изпълни задълженията си към църквата тъй, както тя ги изисква, ще кажат че той е отличен свещеник, но ако не изпълни задълженията си към църквата, той е лош човек. Тъй както мисли църквата, меродавна ли е тя? Коя е същината, по която ние трябва да мислим? Този, който убива другите, за него е добре, но когато него убиват, лошо е. Защо когато некое лошо действие се верши по отношение на другите, ние го намираме за добро, а когато същото действие се обърне по отношение нас, ние не го удобряваме?

Следователно, в света има друга една норма, по която ние трябва да живеем. Тя изисква да живеем според Божествения живот. Запример, седят двама души, разговарят се и единият от тях казва на другия: ама ти не ме разбираш. Питам: могат ли да се разговарят двама души, които не се разбират? Някой говори, иска да ме убеди да повервам в нещо в което не вервам. Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, как мога да вервам в това? Как мога да вервам, че ти, който седиш пред неколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала, си друго нещо от това, което представляваш в действителност? Някой казва: ами как така да не ми верваш? Мене духът ми говори, аз разбирам добре нещата! Какво нещо е Духът? – Духът дава святлина. Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава святлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетем без святлина. Той казва: святлината на свещьта е нищо, но да знаеш, какво нещо е святлината на Духа! В такъв случай, довечера ще дойда при тебе, ще изгасим лампата и ще четем на святлината на Духа. Загасваме лампата, но не може да се чете. Защо? Нали Духът ти говори, нали той ти дава святлина? Значи духът, това не е философия! Трябва да знаеш, че това, което аз говоря и това, което ти чуваш, това е Духът, а това, което не чуваш то е 5 по 5 равно на 25. Това, което мислиш и чувствуваш, това е Духът, а другото нищо, то е отражение, то е 5 по 5 равно на 25, или 6 по 6 равно на 36. Искам да разсъждавате здраво!

Аз днес ви държа една философска беседа, понеже виждам, че сте учени хора, както едно време апостол Павел казваше на онези културни атиняни: „понеже виждам че сте много учени хора, много културни, искам да се поразговоря, да пофилософствувам малко с вас. Искам да бъдете тъй добри, да ме изслушате да ви поговоря малко за Този Великия, Единния Богъ“. И аз днес ще ви говоря като на хора с много знания. Да не ме разбирате криво, да мислите, че това е ирония. Не, наистина вие сте учени, много учени хора. Когато един ученик почне пред учителя си да доказва, че той знае нещата, разбира се, че той знае нещата, разбира се, че той е учен, знае много нещо, равен е на учителя си. Тъй както ние разбираме нещата, това са разни положения, които съществуват в света. Отраженията в тези огледала могат да бъдат по-малки и по-големи. Ако предметът е по-далеч от огледалото, отраженията се виждат по-малки; ако предметът е по-близо, отраженията се виждат по-големи. Некои хора в живота си се виждат по-големи, а други по-малки. Защо? Аз тълкувам това по следния начин. Когато някой човек се вижда много голем, и гласът му се чува добре, това показва, че той е пред първото огледало още, значи отражението му е големо; щом някой човек се вижда много малък, и гласът му се чува слабо, той е пред четвертото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добре, ако ти си едно отражение от четвертото или петото огледало и говориш, можеш ли да кажеш нещо много хубаво? Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпева душата, или месечината, може ли да се прочуе? – Може. Мнозина хора започват да декламират, да цитират неговите стихове. Питам: всички тия хора поети ли съ? Не, те не са поети, но един и същ поет говори, в една и съща форма, но са хиляди гласове. Де кого срещнеш, все месечината възпеват. Казвам: това е повторение, това е еднообразие в света. Питам: еднообразието не отегчава ли? Казва: чакай де, мен Духът ми говори. Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър. Срещна втори някой, и той казва същото: мен Духът ми говори. Какво ти говори? – Че трябва да бъда добър. Срещна трети, пак същото говори. Това е същият поет, който възпева месечината. Питам: като казвате, че трябва да бъдете добри, с това изчерпахте ли въпроса? Разбрахте ли философията на живота? Някой поет напише некои работи, но и той не ги разбира, сам не знае какво е писал. Шекспир писал некои съчинения, но сам не е знаял, какво иска да изрази чрез тях, а седнат некои коментатори, да коментират, какво искал да каже Шекспир в своите съчинения. Господ направил света и само Той знае, защо го направил, а седнем ние да коментираме, защо допуснал злото и доброто в света, защо допуснал некои работи а други не допуснал и т.н. Господ не създаде хората да философствуват в света, но ги създаде при днешните условия да се учат и да живеят разумно. Господ им каза: „Ще гледате на същественото в света, а няма да гледате на отраженията в тия огледала“. Мисловният свят на днешния човек ние наричаме „фантазиране“. Например, седнал някой млад човек да фантазира, че ще стане учен, красив човек, и тъй както е рус, с сини очи, с заострени тънки некти, всички ще го харесват. После, мечтае, че ще сверши неколко факултета, ще знае философия, геология, ще стане добър музикант, художник, ще пише хубави работи, знаменит поет ще стане; но дойде до огледалото, въздъхне си, изпъшка си и се отдалечава. Разхожда се из стаята, но на другия ден, гледаш, вади си главата от мината, отишъл там да копае въглища. Обаче, нито едното, нито другото положение е реално. Никой не може да ме застави да слеза долу в рудницата да копая! Казват: такива са условията. Не, ти можеш да мечтаеш и да не мечтаеш, но трябва да знаеш, че изборът е по твоя свобода. Ти ще излизаш от едно место и ще влизаш в друго. Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трябва да ме познават. Отражението има това качество, че винаги познава реалността. Огледалото казва, за да бъдеш реален в моя ум, винаги трябва да седиш пред моето лице, защото само тогава може да имам истинско понятие за тебе.

Ако аз философствувам по този начин, мога да извадя такива изводи от живота на човека и от неговата мисъл, че съвсем да ви обезсърдча. Вие казвате: животът не струва нищо. Значи, мерката с която вие мерите нещата, не струва нищо. Мерката на живота ви не струва нищо. Щом казвате, че животът не струва нищо, тогава коя е вашата мерка, с която мерите нещата? Нека имаме една единица мерка, с която да мерим. И най-после, ние започваме да спорим, дали животът е физически или духовен. Животът не може да бъде нито физически, нито духовен. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животът сам по себе си няма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелите не знаят, колко съ. Ако вие, като естественици разглеждате под микроскоп формите на живота, ще видите, че в природата съществуват толкова малки формички, безброй от които могат да се наредят на верха на иглата, и пак да не се виждат. Представете си, колко много форми още ще съществуват, като се изкачвате постепенно по лествицата на живота. Неизброими са формите на живота, и то една от друга по-красиви! Но красотата на нещата не е в формите а в този вътрешен Божествен живот, който се крие в тях. Затова, в всеки живот има само един момент, в който може да се схване реалността. Щом се схване реалността човек минава от едно състояние в друго. Следователно, ти ще живееш в една форма до тогава, докато можеш да схванеш онзи реален лъч на живота, онзи реален лъч на святлината. Некои питат: защо живеем? – За да схванете онзи реален лъч на живота и да минете от едно състояние в друго. Само така ще разберете реалността на онзи велик Божествен живот, който се таи в вас. Значи, реалността не е в формата на нещата. Аз не съм против формите на живота, аз не съм и против човешката наука, но казвам, че онзи, който изучава човешката наука, трябва да има велико смирение. Вие не искате да изучавате човешката наука, но се ползвате от всички нейни изобретения, ползвате се от шапките ѝ, от обущата ѝ, от всички пътни и други съобщения – коли, автомобили и т.н. и казвате най-после: аз не давам нито пет пари за човешката наука. Не даваш пет пари за себе си, а не за човешката наука. Когато един велик философ работи върху някоя теория, аз работя заедно с него. Аз съм само зрител, внушавам му, а той работи. Ако един майстор дрехар шие една дреха, той ли е майсторът, или аз, който носи дрехата! Ако не съм аз, той няма да е никакъв майстор. Когато един философ пише една теория, аз му казвам: ти ще напишеш една теория за мене, аз ще я туря на себе си, ще я облека и ако е хубава, ще я нося през целия си живот и по този начин ще ти я платя. Следователно, у нас трябва да има онова крайно смирение да се учим. В българите, между всички ученици има един навик да употребяват в езика си чужди думи, повече от латински и гръцки. Например, козмос, хиперестезия, ексмоза, ендосмоза, филиотика и т.н. И тогава някой пита: Ти знаеш ли какво нещо е саркос? – Зная го. Ами знаеш ли какво е немос? В саркос има болка, а в немос има мисъл. Когато дойде саркос коремът става голем, а когато дойде немос, умът става голем. Всички идеи трябва да съдържат в себе си живот, трябва да имат смисъл. Идея, която не носи живот в себе си, не е идея. В всяка идея ти ще схванеш само една мисъл; в всяка идея ти ще схванеш само едно чувство. В всеки живот ти ще направиш само едно добро дело, но това дело ще те прекара от едно състояние в друго. Някой казва: да, но аз съм направил хиляди добрини. Хиляди добрини си направил, но всички тия добрини пак ще те вкарат в ковчега, в гроба. Истинското добро никога не умира, то носи живот в себе си. Живот, на който формите се разрушават, не е живот. Не си правете илюзии! Ако днес имам една идея за Бога и утре я загубя, това не е живот. Когато аз схвана истинската идея за Бога, в мене ще настане такъв трепет, такава святлина, че ще имам възможност да направя истинска жертва. Тогава в мене няма да има никакви противоречия, и аз ще съм готов да направя всекакво добро. И когато хората ми говорят много лоши работи, аз ще мога да филтрирам всички техни думи и ще изнеса истинската идея, която се крие в тях. Някой ми казва: ти си вагабонт, ти си простак, невежа, ти си тъпак, ти трябва да се преобразиш, да се трансформираш, да се съобразяваш с наредбите и законите на обществото и т.н. Аз казвам: братко, всичко това са философски изречения.

И Христос казва: „Аз им давам Животъ“. На кои? Той дава живот на онези, които искат да намерят пътя на Истината, която ще ги направи свободни. Истината именно е истинската форма, която носи живота. Защо търсим живота? Само истинската форма на живота може да ни даде разумност, свобода и простор. Просторът е необходим за живота ти. Малкият живот се простира в малки форми, а великият живот изисква велики форми. Като казвам велика форма, подразбирам форма, която е сложна в себе си. Някоя форма може да е малка, но в същност сложна. Истинският живот изисква сложна форма. По какво се отличава живота на човека от тоя на по-нисшите същества? Неговият живот е с хиляди пъти по-сложен от тоя на мравите например, на птиците, на млякопитающите и т.н. Сложен е човешкият живот! В него има по-други разбирания от тия на животните. И животните съзнават, но те виждат само формата на живота, те не разбират, че в него има смисъл че има изобщо по-велик живот от техния. Животът на хората е сложен, но животът на ангелите е още по-сложен от техния. Те виждат неща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляват за тях смисъл, за нас не съставляват нищо, или нямат особен смисъл. Една малка звезда за нас представлява само един малък микроскопически диск, когато за един ангел тя представлява една планета с милиони, милиони разумни същества в нея. За тази звезда ние казваме: трепти тази звезда. Но не е само това. В нея трептят милиони, милиони разумни същества, от една по-висока култура от нашата. Има и други същества като нас, които не схващат това положение. Има много същества, които гледат на въпросите като нас, даже те ни елиминират и казват: земята няма никакъв смисъл, тя няма никаква цена. Като не схващаме дълбокия смисъл на живота, ние губим кредита от онези истински разумни същества, които носят истинския Божествен живот, и които ни дават знанията.

Първото важно нещо в живота ви е, да искаш да знаеш живота на другите хора, защото е и твой живот. Ти трябва да знаеш смисъла на живота, понеже е по-висш, отколкото си го представляваш. В тази реалност, в която живеете, ако речете да направите един несполучлив опит, вие може да се осакатите. От този опит ще видите, че има една опасност в неестествените илюзии на живота. Ако вземете едно огледало да се огледате в него и после с един парабел стреляте в вашето отражение, вие ще осакатите своя образ, ще осакатите живота си. В дадения случай вие ще произведете една дисхармония в ума си. Ето защо, когато някой път казвам, че не трябва да мислите, нито да говорите лошо за някой човек, какво подразбирам? Когато говорите лошо за някой човек, вие говорите лошо за неговото отражение или за неговия недействителен образ, и по такъв начин осакатявате истинския му образ. Като знаете това, вие не трябва да говорите лошо за никого, защото образът на всеки човек е свещен. Макар, че тия лоши думи да се отнасят до неговото отражение, все-таки можете да му напакостите нещо. Така се осакатяваме ние. Често аз виждам някой човек се хванал за главата, казва: Мъчно ми е нещо. И тогава казвам: де е истинската философия на нещата? Как ще се установи тя? Казваш: вервам в Единнаго Истиннаго Бога. Верваш в Единнаго Истиннаго Бога, а не живееш според Единнаго Истиннаго Бога. Верую без живот не е верую. Живот трябва!

Ще ви дам един пример за уяснение на мисълта си, понеже мисълта ми е малко интенсивна, естествено е, при това, че всяка интенсивна мисъл, понеже предизвиква разширение в съзнанието, не може изведнаж да се схване, не може да има практическо приложение. Ако не следите хода на мисълта, вие ще се намерите в положението на ученици, които само пишат и изтриват. Напише нещо на дъската, вземе гъба после и го изтрие. Пак пише нещо, пак го изтрие. Казвам: не е така! Отново напише, пак го изтрие. Не, след като напише нещо, колкото и да е глупаво, трябва да го остави, вие ще познаете, дали е верно то или не. Нямаш право да изтриваш нещо, до като не напишеш друго. Нямаш право да ядеш в някоя гостилница, докато не си платиш. Дали имаш пари да си платиш, или не, то е друг въпрос, но тури в ума си мисълта, че ще платиш на този гостилничар и то много добре. Вие казвате: а, той е гостилничар, може и да не му се плати. Не, аз трябва да си платя на всяка цена. Представете си, че аз съм една млада, 21 годишна мома, не опитна в живота, която съм тръгнала хубаво облечена, с нова шапка, нова рокля, ходила съм на разходка и по едно време искам да се отбия в някоя гостилница да си хапна. Влеза вътре, нахраня се, но нямам пари да платя. Искам да отида дома си да взема пари, и в този момент ми идва една свещена идея, приближавам се при гостилничара и му казвам: „Аз нямам сега пари, ще отида дома си да взема, но за да ти покажа, че съм честна, ще те целуна. Тъй, както те целувам, тъй съм честна и ще ти платя“. Вие си казвате, като философи: а, млада мома! Да, но този гостилничар, я разбира, той се зарадва и казва: „Много съм щастлив, че посетихте гостилницата ми. Заповедайте и втори пъть“. Не взимайте този пример в лош смисъл. Мога да ви представя и обратния случай. Отива в същата гостилница една млада мома, но дебела, с дебели устни, криви очи и казва на гостилничара същото, както и първата, но той я отблъсва, изпъжда я навън и казва: втори път да не идваш в гостилницата ми.

Вие сега се смеете, но то не е за смех. Вие разсъждавайте философски и казвайте: умовете ни трябва да са пълни с истински благородни мисли, а лъжливите мисли трябва да изхверляме навън. Красивите моми, които ни целуват, това са благородните, възвишените мисли, а ония моми с дебелите устни, това са лъжливите мисли, които трябва да се изхверлят навън и втори път да не се приемат. Последните представляват грозотията в света. Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията в живота произтича от промените на самия живот. Следователно, грозотията в живота представлява материалния живот, материалните форми. Злото в света, това е граница на преходното състояние в развитието на формите. Значи, всички преходни стадии в развитието, това са все зло. Материята се разлага, това е зло, но след туй се освобождава животът, като минава в една нова фаза. Значи, в първо време се образува линия на деформирането, и след това се образува линия на оформяването. Следователно, при линиите на стария живот образите са грозни, а от там дето започва новия живот, образите са красиви, и дохождат в пълната си красота при Божествения живот.

Ние се стремим към доброто. Защо? – За да може нашия живот да намери онзи пластичен израз, който е израз на Божествения живот. Доброто е форма. Без доброто животът не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисълта. Животът не може да се прояви без доброто и без мисълта. Без тия две форми той не може да стане елемент на съзнанието ни. Аз не гледам как Бог разбира работите. Той ги разбира много добре, но гледам, как аз ги разбирам, и как трябва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения живот и да придобия радостта. Истинската мисъл е втората форма, също тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на същия живот, за да придобия великото благо, което търся. Трябва да бъдем добри, за да може да се изрази Божествения живот в нас. Този живот е един извор. Щом този извор не тече, тогава нямаме живот. Ако ние сме добри, Божествения живот ще излезе от нас, и тогава всички хора, които са в хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот, и те ще се радват. Тогава знаете ли как ще се преплете нашия живот. Всеки красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват. Ако ние не внесем доброто като един основен елемент, в който Божественият живот може да се прояви, ние сме осъдени на страдания, разрушения и смърт.

Втората фаза на живота е истинската мисъл, която ние наричаме Божествената идея. Тя е също тъй необходима за нас, понеже трябва да мине през нашия живот като святлина. Затова всички трябва да бъдем добри. Ние сме добри, само че не се проявяваме. Ние сме като някой богат човек, който затворил парите си, пази ги за стари години. Пари за стари години не се пазят. Парите трябва да се турят на работа, за да се създаде благо на всички хора. Защо парите са направени кръгли, валчести? – Да могат да обикалят света и да се използват разумно. Те трябва да се търкалят, а не да седят затворени на едно место. Ако имам един наполеон, кое ще е по-хубаво да направя с него: да го затворя в кесията си или да го дам на някой да го използва за работа? Аз бих предпочел да дам този наполеон някому, да го оживи, отколкото да седи в касата ми мъртав. Този човек ще каже: твоят наполеон оживе, а касата никога няма да каже това нещо. Следователно, хората трябва да станат живи каси. Кога ще стане това? – Когато всичкото богатство влезе вътре в нас. Ние минаваме вече в нова фаза на живота. Ние не се нуждаем вече от мъртвото злато, от физическото злато. Ако в кръвьта ви се събере повече органическо желязо, то ще ви причини болка, страдания. Вас ви трябва сега органическо и психическо злато в кръвьта. Некои от вас които ме слушат сега, ще кажат: аз от кои съм?

В света има две категории души. Едните от тях които вервят по права линия, ние наричаме мъже. Те вервят по правия, по късия път, затова френологически и физиологически техните лица са продълговати, ръцете им също – у тях изобщо преобладават правите линии. Кривите линии в тях са изпочупени. Другите души вервят по криви линии, по една вътрешна спирала около правата линия. Тях наричаме жени. Около една права линия всякога се образува една спирала. Следователно, правата линия е перпендикуляр на спиралата. Около една права линия всякога ще има крива линия. Значи, около който и да е мъж все ще се верти някоя жена. Някой казва: да ме пази Господ, жена не ми трябва! Ти си мъж, т.е. права линия и като така, все ще има една крива линия около тебе. Ако кривата линия не съществува, ти не можеш да се проявиш. Защо? Защото кривата линия, жената, това е доброто в света. Правата линия, мъжът, това е мисълта в света. И затова казвам: ако доброто в света изчезне, ще изчезне и мисълта. Кое се е родило по-рано в света? – В Божествения свят по-рано се е родило доброто, и после мисълта, а в човешкия свят по-рано се е родила мисълта, и после доброто. Някой казва: аз трябва първо да мисля и после да правя добро. Казвам: първо трябва да направиш доброто и после да мислиш. Кое е по-добре: да мислиш по-рано и после да направиш доброто, или да направиш доброто и после да мислиш? Аз мисля, че е по-добре да изхарча първо парите си за бедните хора и после да мисля, как ги изхарчих. Защо? Ако остане първо да мисля и после да ги харча за бедните, аз няма да направя това добро. Като ги раздам тогава ще седна да мисля кому дадох и ще си кажа: на този дадох, на онзи дадох. И току виж, тия хора ще се изпречат насреща ми, ще се усмихнат и ще кажат: братко, тези пари не са изгубени, те са в нашите банки, един ден ние можем да ти ги върнем назад. Вие казвате: според новия морал по-добре е да направиш доброто, че после да мислиш. Ще дойде след това някой и ще каже: не, по-добре е първо да мислиш и след това да направиш доброто. Аз казвам другояче: без живот нито можеш да мислиш, нито добро можеш да правиш. Следователно, веднъж живея, аз едновременно и добро правя и мисля. Тъй седи въпросът. Аз живея, възприемам Божествения живот, и тогава доброто съставлява за мене една необходимост; и мисълта също съставлява за мене една необходимост. Бог мисли, и аз мисля. Бог прави добро, и аз правя добро. Какво ще правя да не мисля? Господ не мисли ли? Аз по-горе ли ще бъда от Бога? Ами като видя тези хубави святове, да не мисля ли? Ами като наизкочат пред мене онези хубави моми, да не мисля ли? Цела нощ ще мисля, коя е по-хубава, и коя не. Ще кажат некои: ами отде се взеха тия моми? Как, без моми можеш ли да мислиш? Като казвам моми, аз разбирам доброто в света. Казват за някого: той все за жени мисли! Ами какво нещо е жената? Някой казва: аз зная, какво нещо е жената, тя цел ден готви. Слушай, аз познавам твоята жена, но тя съвсем не знае да готви. Тази, която ти знаеш, че готви, тя е твоята кашаварка, твоята слугиня, а същинската ти жена никога не си цапа ръцете с готвене. По някой път само тя прави такива малки бонбонки по сливите, по крушите и по другите плодове, след което те узреват. Тя само пипне или с духане си служи. Духне върху тях, и те узреват. Това, което наричат жена, това е Божествената Дева, това е Божественият Дух, Който работи в света. В Божествения свят жената работи, мъжът го няма там. Той работи в физическия свят. Вие мъжете ще кажете: де са тези, жени побелеха ни главите от нашите! – Те работят в духовния, Божествения свят. Вие трябва да знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света. Когато Духът дойде, Той не философствува, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скърб. Ти ще станеш тъй добър, както съм и азъ“. Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече. Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скърб, и той с своята по-голяма скърб ще се зарадвате и двамата“. Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят. Само скърбните хора се радват, и само радостните хора скърбят. И тогава аз казвам: вие, радостните, ще скърбите, а вие, скърбните, ще се радвате. Как ще бъде тази работа? Казвам: вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете. Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава? Казвам: вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете. Сега, некои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свершили никакъв факултет, ще кажете: значи, ние свершихме вече един факултет. Не, не е така. Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота. Той трябва да бъде много радостен и много скърбен, за да опита тези две форми на живота. Тези две форми представляват доброто и мисълта. Доброто се ражда всякога в скърбните хора. Туй трябва да знаете! Само скърбьта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скърб, подразбираме, че в мирова скърб именно се ражда великото Божие добро. Затова и святът скърби. Защо е скърбьта? – За да роди доброто. Защо е радостта? – Радостта ражда светата Божия мисъл. Защо се радвам? – За да се роди Божията мисъл в тебе. И като се роди тази мисъл, тя ще святне в тебе, ти ще четеш в твоята книга, а Духът ще заговори на твоята душа. Някой се радва. Защо? – За да се роди в него доброто от Божествения свят. Разбрахте ли сега, защо трябва да се радвате и скърбите? Това е философия! Ако разбирате живота така, той ще има смисъл за вас.

И тъй защо трябва да скърбя? – За да се роди доброто в мене. Защо трябва да се радвам? – За да се роди Божията мисъл в мене. Защо трябва да се радва този брат или тази сестра? – За да се роди мисълта в тях. Защо трябва да скърби този брат или тази сестра? – За да се роди Божието добро в тях. Това е обяснението на скърбьта и радостта – двете форми на живота. Ще кажат некои: ама това верно ли е? – Верно е 101%. Това е философия, която не търпи никаква критика. Това са максими, норми, с които самите ангели си служат. Това са максими, с които Бог си служи. И когато аз питам: Господи, защо скърбя? – За да се роди моето добро в твоята душа и ти да ме почувствуваш, и аз да те почувствувам. Господи, защо съм радостен? – За да се роди моята мисъл в тебе, да светне, че да се зарадваш и ти, и окръжаващите тия.

Осмисля ли се така доброто и мисълта? Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро в вас! Вие, мъже, радвайте се, за да се роди Божията мисъл в вас! И тогава, доброто и мисълта съединени заедно, скърбьта и радостта съединени заедно, дават израз на великия Божествен живот, а този живот е безсмъртието на човека. Когато ние разбираме тези две фази и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни.

И затова казва Христос: „Тия, които се сподобят с този живот, с това разбиране, и Духът ги обгърне, те ще се нарекат Синове Божии, които живеят и в доброто и в мисълта, и скърбят и се радват, и доброто раждат и мисълта раждатъ“.

Беседа, държана от Учительт, на 25 юлий, 1925 г. в гр. София.