Разлика между версии на „Доброто и светлината“

Версия от 17:47, 4 февруари 2009

Доброто и светлината

Размишление.

Ще прочета 12 глава от Евангелието на Иоана.

„Ето, светът отиде след Него.“ (19 ст.). Този стих показва, какво евреите вярваха, че светът ще отиде след Него, и се уплашиха.

Хората говорят за знанието. Мнозина мислят, че тази дума е българска. Други пък мислят, че думите в техния език, например, във френския, в английския език, са тяхна собственост. Не е така, думите не са собственост на народите.

Като разглеждаме думата „знание“, първата сричка „зна“ показва, че ти знаеш да живееш; тя означава живота. Последната сричка „ние“ показва, че за да се прояви животът, нужни са условия. Следователно, знанието подразбира да знаеш, как да живееш, да имаш условия, при които животът може да се прояви. Всеки човек, който има знания и условия да прояви животът в себе си, той не търси условията отвън, те са вътре в самия него. Който знае, той търси нещата в паметта си, както онзи, който знае Библията наизуст. Той не търси стиховете в нея, но ги възпроизвежда по паметта си. Ще кажете, че смисълът не е в многото знание. Сега, да ви приведа пример, какво значи знание. Имате брат, който свири по цял ден на цигулка. Вие казвате: Това е цигулка! – Какво особено изкуство има в свиренето на цигулка? – Цигулката може да ни осветли в много неща. Махнете магаренцето и четирите струни на цигулката, ще видите, че тя вече нищо не струва. Сега, опнете струните на една обикновена дъска и ще видите, че те няма да издават никакъв звук, нищо не излиза от тях. Значи, и струните, без цигулката, нищо не струват. Често вие питате: Какво представя човекът? – И човекът е една цигулка с пет струни – петте сетива. Китарата пък има шест струни. Значи, ако не знаете силата на човешкия живот, вие се натъквате на ред противоречия.

Сега, като ви говоря, вие изпадате в противоречия. – Защо? – Защото всеки от вас си има една невярна мярка, с която предава нещата. Вие теглите своите заключения по вашата мярка. Когато друг ви предава нещо, тогава вие вадите истинската мярка и с нея искате да ви се мери. В този случай, вие мерите много хубаво и точно. Значи, вие си служите с две мерки. – Какво лошо има в това? – Нищо лошо няма. Това показва, че сте умни хора. Купувате добре, продавате зле. Де се крие злото? Ти тъчеш един плат за продан, но го изработваш как да е. Продаваш го на един търговец. Той боядисва плата и с това скрива недостатъците му. Друг купува същия плат, но като го разгледа добре вкъщи, намира недостатъка му и е недоволен. Това е платът, който ти си тъкал. Значи, ти си причина за злото. Казвате: Недостига нещо на този плат. – Много просто, мерен е неточно. Същото правят хората и в живота. Като се намерят в трудно положение, те казват: Кой ще живее добре и порядъчно? Я да се отпуснем малко, да си поживеем нашироко. Какво значи, да си поживеете нашироко? Това значи, да изнесете нещата така, както не са. Например, питат едного, колко души били на събранието. – Хиляда души. Всъщност, салонът им може да събере най-много 500 души. Коя е причината, че този човек не казва истината? Той иска да си придаде по-голяма важност, да покаже пред хората, че ходи на такива събрания, които се посещават от много хора. Някой религиозен иска да се покаже пред хората за последовател на Христа, и затова, питат ли го, или не го питат, той все ще намери случай да каже, че е християнин. Едно време християните се криеха в миша дупка, да не ги преследват.

Един ден се разговарях с братя и сестри върху въпроса, какво представят младата мома и младият момък. Според разбирането на сегашните хора, под „мома“ се разбира красиво, младо момиче, около 15 – 20 годишно, което е готово за прегръдки и целувки. И под „млад момък“ се разбира същото – млад момък, красив, готов за любов. Не казвам, че може без целувки, но под „целувка“ разбирам друго нещо. И животът се изразява само в целувки. Вземеш хляба, туриш го в устата и го целунеш; вземеш водата, туриш я в устата и я целунеш; приемеш въздух чрез устата си, пак го целуваш. Въпреки това, казваш: Омръзнаха ми тези целувки. Оплакваш се от целувките, но без тях ти ще обеднееш и отслабнеш. Ако целуваш, както трябва и на място, човек ще станеш; ако не целуваш правилно, от тебе нищо няма да излезе. Това, което говоря сега е само определение и допълнение към въпроса. То още не е самата истина.

Кое е истинското предназначение на момата и момъка? Когато момата срещне някой момък, който се обезсърчил, тя трябва да го насърчи, да го отправи към Бога. Ако види, че той ще се беси, тя веднага трябва да се притече на помощ – да прегори въжето. След това да му каже: Братко, ти си употребил въжето не на място. То е направено за друго нещо, не за бесене. Повдигни главата си нагоре, Бог ще ти помогне. Няма защо да се обезсърчаваш. Значи, предназначението на момата е да реже или да прегаря въже, на което е увиснал човек. Въжето никога не трябва да бъде в перпендикулярно положение. На него можеш да сушиш дрехи, да повдигаш с него тежести, но не и да се бесят хората. Момата има право да пререже въжето, когато е и в хоризонтално положение. Например, ако срещне вол вързан с въже и теглен от господаря си, тя има право да пререже въжето и да каже на господаря: Братко, свали юлара и въжето от вола. Ако те обича, той ще тръгне доброволно след тебе да ти помага. Дето е юларът, там е насилието. – Какво е предназначението на момъка? – Той е дошъл на земята да стопява ножовете и да чупи тоягите на онези, които се бият. Момъкът трябва да премахне ножа, тоягата, остена от ръката на своя ближен. Той трябва да научи хората да живеят добре. Казвате: Лесна работа, и това ще стане. – Лесна е, но трябва да се работи.

Един отшелник, който живял 20 години на планината, решил да слезе между хората, да им разкаже своя живот, да видят, как се е подвизавал. Каква била изненадата му, когато никъде не го приели. В която къща отивал, навсякъде намирал затворени врати. – Защо? – Защото нищо не могъл да им даде. Те искали друго нещо от него, а не да им разказва, как живял. Ето как трябва да постъпи отшелникът-светия. Преди да слезе в града, да тури по десетина английски лири в няколко плика, и тогава да тръгне от къща в къща. Като тропне на една врага, и домакинът го посрещне сърдито, той веднага да му даде плика и да почака. Домакинът ще отвори плика и като види парите, ще го приеме любезно в дома си. Така той ще посети всички къщи, за които е приготвил писмата и навсякъде ще го посрещнат добре. В която къща е влязъл, всички казват: Добър човек е този, дано дойде и друг път! Хората ще се насърчат от него, ще видят, че има условия за работа.

Мнозина от вас, като този отшелник, ходят от къща на къща и казват: Бог ни изпрати при вас. – Ако нищо не давате от себе си, Бог не ви е изпратил. Вие отивате по свое желание. Изпратеният от Бога всякога носи писма с ценно съдържание. Той бръква в джоба си, изважда писмото със звонковите монети и казва: Един ваш приятел ме задължи да ви предам това. Защо и за какво, не зная. Вие сами ще си отговорите. Сбогом! Щом си отидете, веднага ще започнат да говорят за вас, че сте добър, честен човек и ще пожелаят и друг път да ги посетите. Дето отивате, на всички ще занесете по нещо. Какво ще кажат за вас след това? Само най-доброто. Всички ще ви чакат с нетърпение, особено, ако ги посетите за Нова година. Тази година е една от сериозните. Тя поставя на изпит всички хора.

Когато слепи хора пътуват, всякога има възможност да се сблъскат някъде и да стане катастрофа. Понеже тази година е с отворени очи, няма да станат големи сблъсквания. И хора с затворени очи не се сблъскват. Тази Нова година представя старата майка, с големи опитности и знания. Вие не можете да си представите, какви знания крие тя в себе си. Разказват за един англичанин, който имал отношения с много хора. В една година той се срещал с около 70 – 80 хиляди души. Благодарение на това, в него се развила такава впечатлителност, че нищо не могло да избегне от окото му. Един път само да срещне известен човек, завинаги го помнел. Такова нещо представя тази Нова година. Достатъчно е веднъж само да види някого, за да му даде заслуженото. На когото има да дава нещо, дава му го; от когото има да взима нещо, взима си го. Като срещне свой длъжник, тя изважда метъра си, премерва го от главата до краката и казва: Толкова и толкова има да ми даваш. Плащай сега! Това наричат индусите карма. Под „карма“ се разбира закон, който заставя човека да плаща, т. е. да оправя сметките си. Карма съществува за всеки, който не е оправил сметките си. Той ял и пил безразборно, поради което обеднял. След всичко това ще се оплаква, че обеднял. Как да не обеднее? Друг се оплаква, че има страдания. Как да няма? Ако сиромашията, страданията и болестите идат по закона на кармата, те имат за цел да ни научат нещо. Който не е живял както трябва, непременно ще се натъкне на кармата. Който е живял по закона на дейността, пак минава през страдания, но те имат за цел да му доставят известен материал за свършване на някаква работа. Той трябва да пренесе този материал от едно място на друго.

И тъй, много трудности ще срещнете в живота си, но те са неизбежни. Имаш, например красива жена и покрай красотата й, се натъкваш на известни мъчнотии. – Какво е предназначението на красивата жена? – Да роди едно красиво дете – момче, или момиче. Ако роди красиво дете, тя ще бъде благословена; ако не роди такова дете, тя не е изпълнила своето предназначение. Има случаи, когато по закона на наследствеността, красивата жена ражда черно дете, което не прилича нито на майката, нито на бащата. Причината за това се крие в далечното минало. Преди четири поколения, бащата на тази жена бил негър, а майката – европейка. Тя се влюбила в този негър и не обръщала внимание на черния му цвят. Тя си казвала: Външно той е черен, но сърцето му е бяло. И днес, по силата на този закон, красивата бяла жена, женена за бял мъж, ражда черно дете. Ако мъжът е ревнив и подозрителен, може да се усъмни в жена си. Който разбира, ще си обясни причината чрез закона на наследствеността.

Новата година ще изкара и черните, и белите налице. Ако изкара черничко, не търсете вината в жена си. Преди четири поколения майката или бащата на вашата жена имали връзка с черен или черна, и това дете днес излиза като свидетелство на тяхното минало. Значи, днес се чува гласът на миналото, преди четири поколения.

Един ден Настрадин ходжа се намерил в мъчнотия, нямал възможност да задоволи нуждите си. С тази цел, той тръгнал от къща в къща да иска нещо. Дето отивал, никой не го приемал. Най-после, той си казал: Ще ви дам да разберете, кой съм аз. Купил си една хубава, голяма пила. Една вечер, когато всички хора спели, той се спрял пред вратата на един голям богаташ и започнал да пили бравата. Един пътник минавал по това време и като видял, че Настрадин ходжа пили нещо, запитал го: Какво правиш тук, ходжа? – Свиря на кемане. – Защо не се чува гласът му? – Утре ще се Чуе.

Казвам: Има много противоречия, на които мнозина се смеят. – Кога се смее човек? – Когато не разбира известен въпрос; когато се натъква на някакъв контраст в живота. Значи, ако не разбира даден въпрос, човек се смее; ако го разбира както трябва, той става радостен и весел; ако го разбира издълбоко, той става сериозен. Сега вие се смеете, защото не разбирате работата. Някой казва, че му дължиш една сума. Ти се смееш, значи, нищо не си спомняш. Ако си спомниш, ставаш весел и казваш: Нищо не ти дължа. Кредиторът ти изважда книжата си и показва, че му дължиш не 200 – 300 лева, но 50 – 60 хиляди лева. Като видиш, че сумата излиза налице, ставаш сериозен и започваш да мислиш. Казваш: Какво да се прави сега? Съвсем закъсах с тази сума. Някога ти си взел 200 – 300 лева назаем, но не си плащал нищо. Година след година лихвите се трупали, и сега сумата станала 60 хиляди лева.

Помнете следното правило: Никога не взимайте пари под лихва. Ако стане нужда да вземете пари назаем с голяма лихва, не отлагайте изплащането. Ако дойде такава година, като сегашната, тя ще отвори очите и на длъжника и на кредитора. Следователно, не взимайте пари назаем, особено под лихва. Искаш хората да те обичат. – Много искаш. Това е взимане пари назаем. Не мисли, че пари се взимат само на физическия свят. Щом искаш хората да те обичат, ти трябва да платиш за тази любов. Ще кажете, че любовта не се продава. – Много хора продават любовта и с това си създават карма. Всичко, което се продава, създава карма. Нещастията на хората се дължат на това, че продават нещата. Някога хората искат да обсебват, да си създават собственост. Не желайте хората да ви обичат, нито вие да ги обичате. Каква е целта ви, да обичате хората? Каква е задачата на нажежения метал? – Да обича хората, с цел да им предаде част от своята топлина. Ако, като човек, не можеш да предадеш топлина на другите, ще се пръснеш. Ето защо, за предпочитане е да обичаш хората, отколкото да се пръснеш. Ако не отворите клапата на парния котел, да излезе парата навън, котелът непременно ще се пръсне. Там е спасението. Само любовта може да спаси човека от пръсване. – Как? – Като го застави да работи.

Когато любовта дойде между хората, всички ще се впрегнат на работа и на учене. Докато си при любовта, ще мислиш, ще чувстваш и ще работиш. – Не искам да работя. – Ако не искаш да работиш, очакват те страдания и нещастия. За да влезе животът в тебе, ти трябва да обичаш. Само така животът има смисъл. – Защо трябва да обичам? – За да дойде животът. Любовта може да се замести само с любов. Като обикнеш любовта, в замяна на това Бог ще ти даде живот. – Защо трябва да обичаме Бога? – За да ни даде благоприятни условия да живеем. Ако не Го обичаме, няма да ни даде добри условия за живот. Който няма добри условия за живот, той не обича Бога. Който търси любовта, той търси добрите условия на живота. Искаш да си купиш един килограм жито – ще платиш равноценното. Пренасяш стока от чужбина – ще платиш мито на границата. „Даром сте взели, даром давайте.“ Мнозина използват този стих за себе си. Какво означава думата „даром“? Тя означава дихарма – противоположен закон на кармата, според който всичко, което ти се дава, е заслужено. Който ти дава нещо, дава го от сърце. При този закон и двамата плащат: и който дава, и който взема. Това означава думата „даром“. Ако някой ти даде нещо даром, но ти си недоволен и отказваш да го приемеш, между вас се създава карма. Недоволството създава кармата.

Някой певец излезе на сцената да пее, но се е простудил, вследствие на което гласът му е гъгнив, не може да пее. Или, като българите, се наял с люти пиперки или със студено зеле, което се отразило зле на гласа му. Може да е имал неприятности с жена си, и това се отразило на гласа му. Много са причините, които препятстват на пеенето. Някой седне да пише, не може. Защо? – Дошло му на ума, че другарката му казала една обидна дума, и той си мисли: Не трябваше да ми казва така. – Какво му казала тя? – Че бил коравосърдечен. Какво трябва да направи той? Едно от двете: Или да приеме, че това, което му казала другарката, не е вярно; или това, което той мисли, не е вярно. Пък и другарката може да е казала нещо вярно. В един и същ момент две неща не могат да бъдат отрицателни. Никога не можеш да събереш на едно място двама лоши хора; те непременно ще се отблъснат, не могат да се обичат. Също така, и двама добри хора не могат да се съберат на едно място. Такъв е законът на земята. Това се отнася, обаче, за хора от еднаква категория – до двама мъже, или две жени. Никога не могат да се съберат на едно място две добри жени, или двама добри мъже. Но един добър мъж и една добра жена могат да бъдат на едно място, понеже са от различен пол.

Следователно, трябва да знаем, че ако търсим добри хора, те не могат да имат еднакви добродетели; да не мислят по един и същ начин, с една реч, те трябва да се различават. Често казват, че ние приличаме на Бога. Приличаме на Бога, но не сме като Него. За контраст на положението, Той ще ни изпъди. Никога ние не можем и не трябва да бъдем като Бога. Ако отидеш на небето и кажеш, че си като Бога, веднага ще те изпъдят оттам. Когато ни пъдят отнякъде, това се дължи на същия закон. Сега може да се натъкнете на противоречие и да кажете: Защо е така? Нали трябва да бъдем като Бога? – По отношение на Божията Любов, по отношение на Божията Мъдрост, по отношение на Божията Истина, ние трябва да бъдем техни изразители в живота. Обаче, не можем по никой начин да знаем всичко, като Бога; не можем да бъдем всесилни, всеправедни като Него. Все има някаква прилика между Бога и нас, но пък разликата е грамадна. Това, което Бог може да направи, и ти можеш да го направиш, но между Божията работа и това, което ти си направил, има разлика. Казват за някого, че е много щедър но сравнете неговата щедрост с тази на Бога, Който ни е дал всички блага. Той ни е дал въздух, вода, светлина, храна, простор – да живеем на свобода и да се радваме на всички блага. И при това, всички същества, които се ползват от Божиите блага, са все недоволни, все мърморят, искат още нещо. Какво ли не е казано по адрес на Бога!

Казва се, че Господ не е направил света, както трябва. Всички изхождат от свое гледище. Кому какво недостига, все Бога обвинява. Оженил се някой, недоволен е от жена си, казва: Жената, която ми даде Бог, не е направена както трябва. Ожених се вече, какво да правя? – Как трябваше Бог да създаде твоята жена? Ама много устата била! Какво лошо има в това? Без уста ли трябва да бъде твоята жена? За предпочитане е да се ожениш за устата жена, т. е. която има уста, отколкото за жена без уста. Кое е по-добре: да вижда жената, или да не вижда? По-добре е да вижда, отколкото да не вижда. Да чува ли е по-добре, или да е глуха? Това е философия, според която трябва да приемем света такъв, какъвто Бог го е създал. Аз намирам, че светът е създаден много добре. Ако искате нов свят, дайте един образец на Бога, по който да създаде нов свят. Щом не сте доволни от живота, създайте нов план, по който да живеете. Понеже не можете да създадете нов план, ще носите в себе си недоволството.

Новата година изисква от нас да бъдем доволни от живота си. Когато искам да намеря своите погрешки, аз ги търся с микроскоп. И като намеря някоя погрешка, аз се радвам, защото имам възможност да я поправя. Ако не я намеря, след време тази погрешка ще ми донесе голямо нещастие. Тези дни една сестра ми ушила чаршафа на юргана. Като свършила работата си, тя забравила иглата в юргана. Лягам си вечерта и виждам една игла, забодена на чаршафа. Взех иглата и се зарадвах, защото тя можеше да ми създаде излишно страдание. Без да иска, сестрата проверила, доколко виждам всичко. Аз пък спечелих една игла. Тъй че, като дойде друга сестра да ми зашие чаршафа, ще има игла на разположение. Иглата представя Божията правда, която Бог оставя на разположение на хората. Чаршафът може да се шие само с такава игла. Ще кажете, че сестрата оставила иглата от немарливост. Според мене хората стават немарливи от любов. Внимателен трябва да бъде човек, да мисли. Като се влюби човек, тогава той започва да мисли. На земята любовта е занимание. Ако няма с какво да се занимава, човек заспива.

Един наш брат казваше, че един дявол постоянно го преследвал – приспивал го. Като нямал с какво да се занимава, или като не се интересувал от известен въпрос, той заспивал. Братът беше секретар в съда. Когато съдиите спорели по въпрос, който не го интересувал, той заспивал и хъркал. За да не се излага пред тях, той си носел една игла, и щом усещал, че задрямва, веднага се бодвал. Сега на вас казвам: Не се мушкайте с игла, а носете със себе си шишенце с амоняк, и като започнете да заспивате, турете шишенцето под носа си, и ще се събудите. Някои братя и сестри заспиват и на беседите. Защо? – Защото беседите били високи, неразбираеми за тях. Като не могат да ги разберат на физическия свят, те отиват в астралния, оттам да слушат. Има закон, според който, на всеки хиляда души, ще се намерят десетина души да спят. Те ще поддържат реда от астралния свят.

Има хора крайно взискателни и строги към себе си. За най-малката грешка те си налагат строго наказание. Считат, че са извършили голямо престъпление. Всъщност, те не са виновни за сторената от тях грешка. Една сестра се готвела да посрещне Новата година заедно с всички братя и сестри, но й се случило нещо непредвидено. Като отивала с чинията си на общия обяд, хлъзнала се близо до кухнята, паднала и ударила силно главата си, разцепило се ухото, и кръв потекла по лицето и ръцете й. Ще кажете, че за това са виновни сестрите – готвачки. Не, вината е в онзи, който правил улиците и тротоарите. Водата се стича надолу и като замръзва, причинява неприятности. Когато започне да се топи, това място става хлъзгаво и опасно. Вината е и в улука, от който се стича водата. Сестрата не е пострадала много, но не е могла да посрещне Новата година заедно с другите. Казвате: Как се случи това тъкмо за Новата година? – Това е още за старата година. Сестрата не обвини никого, защото очите й са отворени за погрешките. В техния дом бащата е строг, наказва децата за техните погрешки, а майката е по-снизходителна; тя прикрива погрешките им. В това се крие опасността – децата да започнат да злоупотребяват с майка си. – Кое е по-добре: Да се прикриват грешките на децата, или да не се прикриват? Очите и на майката, и на бащата трябва да бъдат едновременно отворени. Когато детето прави добро, очите на бащата трябва да са отворени; когато прави нещо лошо, очите му трябва да бъдат затворени. Когато бащата се върне вкъщи, той търси случай да намери някаква погрешка в децата си, за да ги накаже. С това той иска да покаже своя авторитет. Когато детето греши, очите на майката трябва да бъдат отворени; когато не греши, очите на майката трябва да бъдат затворени. Тук законът е обратен. Ако очите на майката са отворени при даровитите деца, тя ще започне да ги хвали и ще ги развали. Българската пословица казва: „На прехвалени череши с голяма кошница не ходи.“ Значи, не хвали способния и не обезсърчавай слабия. Способният не се нуждае от похвали, но и слабият не трябва да се обезсърчава. Тази година е за слабите хора, да не се обезсърчават.

Дръжте в ума си правилото: когато сте скръбни, благодарете на Господа. – Как, да благодарим за скръбта? – Защо да не благодарите? От това, че някой скърби, светът не се е изменил. Не можеш ли да превърнеш скръбта в радост? Ето, сега сте радостни, поздравявате се с Новата година. Буквата „н“ в думата „нова“ означава противоречие. Значи, всяко ново нещо носи известно противоречие. Новото иде, за да изкара старото навън. Като дойде новото, ще изкараш всички стари дрехи и килими навън. Новият човек е свободен, нищо не го стяга. Той е поне толкова свободен, както Бог го е създал. Като се намерите в затруднение, вярвайте в Бога. Щом Той е създал света, има възможност да помогне и на тебе. Слушай Господа! Ако Го слушаш, лесно ще изправиш живота си. И най-малките грешки трябва да се изправят. Така е и при електричеството. За да се ползвате от неговата светлина, трябва да изправите и най-малките повреди в инсталацията. Иначе, токът всякога ще се прекъсва. За да има светлина, токът трябва непрекъснато да тече. Следователно, ако искате да се ползвате от енергията на любовта и мъдростта, между тях трябва да има постоянна връзка.

Когато противоположните енергии на любовта и мъдростта се съединят, ражда се истината, т. е. светлината. Истината носи светлината в света, затова е казано, че само при истината човек може да бъде свободен. Любовта дава живот, Мъдростта дава знание, а Истината – свобода. Не можеш да бъдеш свободен, ако нямаш светлина. Човек трябва да знае, как да прави контакт между ума и сърцето си, за да произведе светлина. Ако си неразположен, това показва, че между ума и сърцето ти няма контакт. Може ли след това ти да обвиняваш Господа или хората за своето неразположение? Човек не е разположен, когато умът му не мисли, сърцето му не обича и волята му не работи. За да бъдеш разположен, тури ума, сърцето и волята си на работа. Волята е светлината, получена от контакта между ума и сърцето. Тя е Божественото начало в човека, което трябва да се упражнява.

Новата година изисква от вас да упражнявате силите си, а не своеволието. Наблюдавам хората и виждам, колко са нетърпеливи. Говориш на някого, но той не те разбира. Говориш му втори, трети път, пак не те разбира. Ядосаш се и преставаш да му говориш. – Защо не му говориш още? – Излязох от търпение. Казано е за любовта, че е дълготърпелива. Само любещият може да търпи. Обаче, любовта на младия се различава от любовта на възрастния и на стария. Не само това, но в различните епохи любовта е различна. Любовта не се проявява еднакво даже към двама души. Ще кажете, че майката обича еднакво всичките си деца. Какво всъщност е майка? Според вас, майка е онази жена, която е родила едно или няколко деца. Не, майка може да бъде всеки човек. – Защо? – Защото ражда своите мисли и чувства. Въпреки това, той няма еднакво разположение към всичките си мисли и чувства. Към едни от тях е по-разположен, отколкото към други. На едни той дава по-голямо значение, отколкото на други. – Защо е така? – Другояче не може да бъде. Два килограма тежат повече от един килограм. Следователно, обичаш някого повече, защото тежи повече. Не обичаш някого, защото е много лек. Казвате за някоя жена, че е много лека. Значи, не можете да я обичате. Ако стане по-тежка, отколкото трябва, пак не можете да я обичате. Не можете да обичате нито много лекото, нито много тежкото. Това е психологически процес. Не можете да поставите нещата в такъв порядък, който отговаря на вашето разбиране. Има един специфичен закон, който определя доброто и злото във всеки човек. Бъдете верни на своето естество. Кредитираш един човек повече, отколкото трябва, но ако не издържи на обещанието си, ти се разочароваш от него. Кой е виновен за това? Когато кредитираш един човек, напълни шишето му до горе, нито една капка да не се излее навън. Колкото и да наливаш после отгоре, нищо няма да влезе. Шишето вече се е напълнило.

Новото време иска ново знание. Миналото знание е било за миналите времена. Като идат при мене хора, аз ги изучавам. Някой ми казва, че ме обича. Защо ме обича? Коя е подбудителната причина за това? Като взема една ябълка в ръката си, и аз я обичам. Коя е причината за това? Кой ме е научил да я обичам? – Аз обичам ябълката, защото между мене и нея има известна връзка. Ако нямаше връзка, не бих я обичал. Аз обичам водата, защото между мене и нея има връзка. Обаче, аз не мога да живея там, дето водата живее. Аз съзнавам, че обичам водата, но тя съзнава ли това? Когато видя извор с чиста вода, аз не бързам да пия, но искам да зная, обича ли ме тази вода. Ако ме обича, пия от нея; ако не ме обича, постоя известно време при нея. – Как се познава дали водата те обича, или не? – Седна пред изворчето и наблюдавам как водата блика от него. Разположа се добре и следя, дали водата на изворчето е започнала да блика по-бързо. Ако е така, значи, водата ме е обикнала и разбрала моята молба. Тя показва, че ме обича и позволява да пия от нея. Водата е благословение за човека. Ако не ускори движението си, тя не ме обича. Това изворче очаква друг някой.

Пели ли сте на човек, когото срещате? Говорили сте му, но не сте му пели. С говорене нищо не става. Говоренето трябва да дойде след пеенето. Такъв е законът на природата. Когато детето се ражда, първо, то запява. Плачът на новороденото дете представя неговата първа песен. След това, дълго време се минава, докато то се научи да пее. Така и вие: Много време трябва да пеете, докато се научите да говорите. Първо е плачът, т. е. пеенето, а после говорът. Мнозина започват без пеене. На това се дължи техният неуспех. Казваш, че си неразположен. – Защо? – Не пееш достатъчно. Срещам много братя и сестри, които минават за големи герои. Някои от тях са ходили на войната, минали са през големи изпитания. Но ако един каже обидна дума на някого, той не може да носи. Чудя се на този брат, как е могъл да издържи на фронта, а тук, пред една малка бомбичка, като за увеселение, не може да издържи.

Днес много хора плачат повече, отколкото трябва. С това те искат да покажат, че имат големи страдания. Това не е вярно. Сълзите са дадени за измиване на очите, а не за изливане на скръбта. Когато очите ти се напрашат, поплачи малко, да се измият. Но, ако по десет пъти на ден плачеш и миеш очите си със сълзи, плачът не е на място. Ако от време на време не плаче, човек не може да регулира електричните и магнетичните енергии на своя организъм. И досега още учените не знаят истинското предназначение на сълзите. Не е добре човек да плаче много, но ако очите му са сухи това е лош признак. Добре е, когато очите са малко влажни. Аз не съм против плаченето, но не оставяйте сълзите да падат на земята. Свещено нещо са сълзите. Като знаете това, тази година ви давам задача, да не оставяте сълзите си да падат на земята. Като плачете, събирайте сълзите си в кърпичка, за да види Бог, че ги цените. Казваш: Много плаках, много страдах. Значи, ти си пролял най-ценното на земята. Събирайте сълзите си!

Сега ще направя една реформа, която и вие трябва да знаете. По-рано, като се миех сутрин, събирах водата от лицето си в леген, а нечистата вода в кофа. Това правех с цел да отделя едната вода от другата: водата от лицето изливах на чисто място, а другата – на нечисто място. Сестрите, които ми услужваха, не знаеха това и хвърляха и едната, и другата вода, дето им паднеше. От водата на лицето ми можеха да се излекуват много хора, но те не знаеха това. Досега аз не бях казвал на никого, как и де да изливат водата, но отсега нататък аз сам ще изливам водата от лицето си. И на вас казвам: Никога не изливайте водата от лицето си на нечисти места. За нечистите места е добре, но за вас не е добре. – Де да хвърляме тази вода? – На цветята, на дърветата, но в никой случай, дето минават хора, или на нечисти места. Защо и за какво е така, не питайте. Като спазвате това правило, ще имате поне микроскопическо подобрение на живота си.

Това, върху което ви говоря, не е съществено. Не се спирайте върху миналото да мислите, колко вода от лицето ви е изхвърляна на нечисти места. Колко вода от моето лице е хвърляна в клозетите! Аз съм платил вече за това, но търся и тук добрата страна. Казвам: Разумният живот изисква от всички да постъпваме разумно. Не е важно, че стават грешки – те ще се изправят. Важно е да се проникнете от смисъла, който Бог е вложил в човешките мисли, чувства и постъпки. Има нещо ново, към което трябва да се стремите. Как мислите, в какво се заключава новото? – Да станем светии, да постигнем съвършенство. – Знаете ли, как се става светия? За да станеш светия, трябва да слезеш на земята, между хората, и да им светиш. Светията е фар, който свети на хората, и ги насочва в правия път. В това отношение, всички сте светии, в голям или малък размер. Ако не сте големи светии, поне сте малки светии – за приятеля си, за дъщеря си, за сина си. Ето коя е основната идея: научете се да обичате Бога и да Му благодарите за всичко, което ви е дал. Малко хора ще срещнете, които могат да благодарят. Когато всичко им е добре, благодарни са: когато ги сполети някакво нещастие, веднага обвиняват Бога, окръжаващите. Благодарете за всичко, което се случва в живота ви – и за доброто, и за злото. Ако не благодарите за всичко, ще ви сполети по-голямо зло.

Вчера, като чухме, че сестрата паднала, някои казаха: Горката сестра! Аз казах: Да благодарим на Бога, че не е паднала по-лошо, да си счупи главата. Преди няколко дни един наш брат тичал да стигне трамвая. В бързината, той се блъснал с един човек и паднал на земята. Едва се вдигнал от земята, той усетил, че главата му е силно разтърсена и ръката навехната. Той дойде при мене и ми каза: Чудно нещо, сутринта си направих молитвата, оградих се добре и така тръгнах. – Благодари, че си се помолил. Ако не беше се молил, щеше да стане нещо още по-лошо. Да благодарим, че в света съществува един Промисъл, Който бди над всички. Ако Бог не беше с нас, хиляди злини щяха да ни сполетяват.

Един ден същият брат разправяше следната опитност: Бях на гости в Пловдив у едни свои познати. Домакинята ме почерпи със сладко от вишни. Преди това, ние се разговаряхме и смеехме. Като хапнах сладкото, една частичка от вишната попадна в кривото гърло. Толкова лошо се задавих, че едва не умрях. Домакинята беше много съобразителна: веднага бръкна в гърлото ми, извади вишната и така се спасих. Значи, всеки човек е изложен на опасност, на нещастия. Той не е сигурен даже и при яденето. Затова, като ядеш, бъди съсредоточен и винаги благодари на Бога. При всяка хапка има опасност да се задавиш. Всякога благодари: и като ядеш, и като пиеш вода, и като работиш. Благодари, на Бога и за доброто, което днес си могъл да направиш. Че някой не те приел добре, пак благодари. Ти не знаеш, защо той е постъпил така. Някой дойде при мене и си излиза недоволен – приел съм го студено. С термометър ли измерва той температурата? Преди всичко, моята температура никога не се променя – тя е постоянна. Не се заблуждавайте от външната обстановка на нещата. Външно, човек може да бъде весел или скръбен. Това не определя още истинското му отношение към хората. Нима е лошо, когато вали дъжд, когато има вятър, или когато гърми и се святка? Каквото и да е времето, Бог всякога върши добра работа. Дъждът ще напои растенията. Каквито противоречия да дойдат, всичко е за добро.

И тъй, когато някои се оплакват, че не съм ги приел добре, аз се радвам, че ми се дава възможност да използвам тези случаи да ви дам повече обяснения. Аз приемам някого хладно, за да му покажа, че той всякога е недоволен, неблагодарен на Бога за всичко, което му е дал Той. Във вас са вложени несметни богатства и, въпреки това, казвате: Какво можем да направим ние? – Всичко можете да направите, от вас зависи. Целия свят можете да запалите. – Как? – С огъня на любовта. С Господа всичко можете да направите. Казват, че съм бил студен. Да, някога съм студен като зимата: навсякъде вятър, студ. Който не е опитал тази зима, той не знае, какво съм аз. Зимата е на мястото си; тя е отвън студена, отвътре топла. Лятото отвътре е студено, а отвън – топло. Помнете: Всичко, каквото става в живота, е все за добро. Така разглеждам аз нещата. Невъзможно е с всички хора да бъдеш еднакво любезен. Ако е въпросът за външна любезност, мога с всички хора да бъда любезен, внимателен. Но аз имам съображения, според които не мога да бъда с всички хора еднакъв. Някога е за предпочитане да запазя състоянието, в което съм, отколкото да го изменя, защото ще изразходвам два пъти повече енергия, отколкото трябва. Значи, не можеш всякога да сменяш едно тъжно състояние с весело, и обратно. Едно състояние може да се сменя с друго само тогава, когато има условия за това. Преди да имаш условия, не сменяй състоянието си. Това е закон. Следователно, не се спирайте само върху последствията на нещата; търсете причините им. Като дойде една радост или скръб, аз зная, защо е дошла. В Божествения план на живота всичко е предвидено, и то много добре. В този смисъл, всяко нещо е на мястото си.

Христос казва на учениците си: „Ако ме обичате, ще опазите моите заповеди.“ Аз ви казвам: Ако ме обичате, мислете по новия начин. Новата мисъл ще внесе във вас новото, т. е. Божественото, което днес се проявява. Приемайте нещата, както идат. Ако някой ви приеме студено, като си излезете оттам, помолете се за този човек. И той ще си каже: Господи, аз приех този човек малко студено, другояче не можах. Като сменя състоянието си, ще изправя погрешката. Някой постъпва обратно: приема хората любезно, топло, а ги изпраща студено. Зад гърба им говори лошо за тях. Обичаш някого, пишеш му хубави писма, а след време си казваш: Този човек не заслужава моята любов. После го критикуваш. Не съм против критиката, но тя трябва да бъде на място. Такава критика представя теляк, който търка човека, докато снеме кирта от тялото му. Ако съм се измил добре, и дойде телякът да ме търка, без да иска, той ще охлузи кожата ми. Щом го викам, той ще охлузи кожата ми на общо основание. Виждали сте, как търка той. Вземе една ръкавица или кесия от коноп и търка ли, търка. Като види, че кирта е свалена, взима едно меко парче, насапунисва го и леко измива тялото.

Да миеш тялото си с теляк, или без теляк, това се отнася до физическия свят. Щом дойдете до умствения свят, там се изисква мекота, да не охлузите ума си. Ограждайте ума си със светли мисли, а сърцето си с чисти чувства, защото те са изложени на опасност. Сърцето може да се простуди, а умът – да се помрачи. Следователно, пазете сърцето си от простудяване, а ума си от помрачаване. Поддържайте за сърцето си умерена температура, защото при нея животът расте. Поддържайте за ума си умерена светлина, при която мислите се развиват правилно. Като знаете това, не очаквайте спасението си отвън. Спасението на човека е в самия него, а отвън идат само условията на живота. Като срещнеш добър човек в живота си, знай, че това е благословение за тебе. И лош човек да срещнеш, пак е благословение за тебе. Значи, ти ще получиш благословение и чрез добрия, и чрез лошия. Ако не можеш да получиш благословението чрез добрия, Бог ще го изпрати чрез лошия. За предпочитане е да получиш благословението чрез добрия човек, за да не дойде лошият при тебе. Ако лошият ти донесе благословението, не се оплаквай от него, не казвай, че е лош, но си кажи: Господи, не разбирах закона Ти. Сега го разбирам и ще го приложа. Ето защо, разбирайте и лошите, и добрите хора. Като разберете лошите хора, добрите ще дойдат при вас. Като разберете добрите хора, лошите няма да дойдат при вас. Същото се отнася и до мислите, и чувствата. Ако разберете лошите мисли и чувства, добрите мисли и чувства ще дойдат при вас; ако разберете добрите мисли и чувства, лошите няма да дойдат при вас.

Тази сутрин бях решил да не ви давам никаква закуска, или малка, а с тази лекция закуската ви излезе много богата. Понеже Новата година е с отворени очи, мислех да говоря за отворените очи. Ако говоря за слепия, ще питате, как е ослепял; ако говоря за онзи с отворените очи, ще питаш, как е прогледал. Вие, на които очите са отворени, ще ми кажете как се отвориха. Ще ми отговорите, както онзи, на когото Христос отвори очите. Той каза: Един човек плю на земята, взе малко кал, намаза очите ми, и аз прогледнах. Повече от това нищо не зная. Когато очите на човека се намазват с кал, образувана от любовта и мъдростта, те всякога се отварят.

Желая, и вие да си замесите кал от любовта и мъдростта, че каквато болка да намажете с нея, да оздравеете. Желая, цялата година да си правите кал, смесена от любовта и мъдростта и да се лекувате с нея. Аз наричам тази година Божествена майка, защото тя има разположение към всички хора. Тя казва: Ако очите на някого са затворени, да дойде при мене. Ако сърцето на някого е изстинало, да дойде при мене. Ако умът на някого е помрачен, да дойде при мене. С други думи казано: Вложете в сърцето си великата Божия Любов, която се влива непринудено в света. Вложете в ума си великата Божия Мъдрост – носителка на Божествената светлина и знание, които проникват в умовете на всички същества. Ние не виждаме това благословение в нисшите същества, защото те не го задържат. Каквото и да се влее в тях, всичко изтича навън. Божието благословение прониква във всички същества – висши и нисши, но нисшите не го задържат. Висшите същества възприемат любовта и мъдростта, обработват ги в себе си и ги предават на онези, които не знаят, как да работят.

Бих желал, вие да бъдете от учените хора, върху които се излива Божията светлина.

Бих желал, вие да бъдете от добрите хора, върху които да се излива Божията доброта и топлина. Нека всеки, който минава край вас, да вижда, че наистина, от вашите умове изтича Божествената светлина и знание и се влива в тях. Нека всеки да вижда, че от вашите сърца изтича Божественото добро и топлина и се втича в тях. Нека вашата заплата бъде тази, да съзнавате, че Божията светлина изтича от вашите умове, а Божието добро от вашите сърца и се влива във всички живи същества. Да бъде така през цялата година! Това е моето пожелание към вас.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

14. Утринно Слово от Учителя, държано на 2 януари, 1938 г. София. – Изгрев.