(→Пред новата епоха) |
(→Пред новата епоха) |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlibGlvdGVrYTJ8Z3g6MWRjYTMwMmM4ZDNiMTNhMA оригинал за четене онлаин] | [https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlibGlvdGVrYTJ8Z3g6MWRjYTMwMmM4ZDNiMTNhMA оригинал за четене онлаин] | ||
| + | |||
| + | РАЗВИТИЕТО НА НАРОДИТЪ - ИДВАНЕТО НА | ||
| + | ШЕСТАТА РАСА | ||
| + | |||
| + | Управниците и ръководителите на сжвремен- ^ите народи, като не знаятъ законите, които регу- -лиратъ развитието имъ, влияятъ се отъ случайни застроения и временни интереси, за да насочватъ •своята обществена и политическа дейность. Те нито за единъ моментъ на сж си задали за задача да ^проникнатъ дълбоко въ тия биологически закони и да се съобразя ватъ неуклонно съ техъ въ нареж¬дането на социалния и културенъ животъ на всеки народъ. И за това виждаме всички европейски на-роди да се лутатъ въ разни направления и да пра- хосватъ своята материална и духовна енергия почти «безполезно. Казано на другъ езикъ, местностьта, въ която живеятъ всички народи въ Европа, е станала много нездравословна, мочурлива. И методите на живота имъ сж нецелесъобразни. Приложението на тия методи не дава никакъвъ практически резултатъ. ©ъ това отношение народите на ония отделни лич- «ости, които отлагатъ постоянно изплащането на своите дългове, и последните отъ година на година се увеличаватъ. Постига ли се цельта съ това? — защото така дълговете ставатъ непоносими и «еизллатим^. | ||
| + | Единствениятъ образецъ, по който треба да се ржководятъ всички, и народите, и управниците имъ отделните индивиди, е образеца на природата | ||
| + | |||
| + | |||
| + | 38 | ||
| + | Треба да наблюдаваме най-внимателно, какъ тж прилага законите на органическото развитие и мето¬дите си, какъ дава место на всички разумни съще¬ства да се явяватъ и работятъ за общо добро. Згь тая цЪль тя изисква отъ всекиго следните условия: 1) семето или зародишътъ на живота требва да има сила въ себе си, за да се прояви и 2) на това с*Ъме природата дава почвата, влагата и другите двгъ необходими елементи -— светлината и топлината^ Лесно е да се разбере, че ако семето или заро- дишътъ нЪма сила или разумность въ себе си, т. е. ако единъ народъ или единъ индивидъ нЪма инте- лигентность въ себе си, той не ще може да се про¬яви. Следъ това първо условие, трЪбатъ му мате¬риални условия: земя и пространство, за да прояви, своята дЪйность. По-нататъкъ за да се поддържа живота му, необходима е влагата. Светлината за организма представлява ония принципи, отъ които* всеки човекъ или народъ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия умъ, а топлината — това сж ония благородни чувства и стремежи на неговото сърце, които подкрепени огъ вол ята „ го потикватъ къмъ осъществяване на възвишените ц^ли на живота му. | ||
| + | Досега всички народи сж се стремили да при- лагатъ, споредъ знанията и силата си, тия изисква.- ния на природата. Но въ своя напр*Ьдъкъ те сж: изопачавали външните условия и не сж могли да постигнатъ целите си въ всичката имъ пълнота. Така, въ съчетанията, въ които сж се намирали, те. сж изпадали въ положението на онова семе, което требало да никне и расте въ водна почва, и не сж: давали резултдтъ. Или пъкъ влагата имъ изчезвала съвършено и тогава сж живели въ обратния про- | ||
| + | |||
| + | |||
| + | 39 | ||
| + | цесъ — на изсъхването. Най-сетне, липсвали имъ светлина и топлина, и тогава става общо смразя- ване, всЬко растене престава. ТЪлото или орга- нйзмътъ на човека или на единъ народъ, това е почвата въ която се сЪе сЪмето, влагата — това представлява материалния му животъ, а светлината и топлината — това е, въ широкъ смисъль, рели¬гията или общия духовенъ животъ. Отнемете на който и да е организъмъ едно отъ тия условия, които той би трЪбало да използува въ своята дЪйность, и раз¬витието му ще престане. | ||
| + | Собствено, развитието е създаване на редица форми, въ които животътъ се проявява. Всички тия форми, които сжществуватъ въ природата, сж все опити, за да се подобри живота на всЬки орга¬низъмъ. И тЪхното видоизменение не се е спряло, а продължава. Следователно, ако самата, природа прави своите опити въ образуването и усъвършен- ствуването на формите, сжщевременно и ние треба да следваме нейния примеръ. Ако една форма не ни даде най-добрияг резултатъ, треба да я изменимъ, за да получимъ тоя разултатъ. Така постжпватъ и всички изобретатели: и те правятъ постоянно опити, докато стигнатъ желания резултатъ. По сжщия на¬чинъ се приготовляватъ и жилищата — като се тръг¬не отъ известна форма, съгражда се зданието — основите, стените и покрива — а следъ туй се за¬почва вжтрешния процесъ: измазва се зданието, мобилира се и неговиятъ собственикъ влиза да :ки- вез въ него. | ||
| + | И съвременната бела раса е достигнала вече върха на своето външно, физическо развитие. Сега вече иде вториятъ процесъ: вжтрешното развитие. Никой народъ не може вече да расте. Сегашните | ||
| + | |||
| + | |||
| + | |||
| + | народи могатъ да се смалятъ, но не да растатъ, Въ това гЬхно вжтр^шно развитие требва ^а са създадатъ, по възможность, условия за всички инди¬види, за да могатъ да работятъ. Това е вжтрЪш- ното имъразвитие: най-първо, съвр^меннигЬ народи тр-Ьба да опрЪд-Ълятъ, въ какао да в-Ьрватъ и къмъ каква ц-Ьль да се стр-Ьмятъ, ТЪ сж опитали вече материалната сила, опитали сж богатството, опитали сж и удоволствията. — Съ една рЪчь, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, сж го опитали. НЪма храна, отъ която да еж Екусили, н^ма плодъ, който да не сж яли, н^ма удоволствие, което да не сж прЪжиз^ли. А законътъ въ приро¬дата е, че тя нз търпи еднообразни повторения. Тя обича разнообразието въ прогресивна и възходеща степень. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването силага на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства се намиратъ оща въ латентно състояние и т^Ь тр*Ьба да се завлад^ятъ Всички на¬роди, общества и индивиди, всички системи, как¬вито и да сж гЬ, трйба да се насочатъ само къмъ тая область. Яко съврЪменнигк народи не взематъ тая насока, гЬ ще бждатъ заставени за това чрЪзъ изтощаване на тяхната нервна система, ще станатъ всички неврастеници и така ще бждатъ принудени, щатъ - нещатъ, да напуснатъ старит% понятия и стре¬межи и да тръгнатъ въ новия пжть. Вземете за примЪръ единъ богатъ човЪкъ, който е свикналъ да яд? все пищна храна — неговата нервна система отслабва, стомахътъ му се изтощава, почва да по-връща и на може вече да приема такъва храна. Тогава той се съгласява да приеме най-простата: нлЪко. Я съ млЪко се хранятъ само дЬцата. За туй | ||
| + | |||
| + | |||
| + | 41 | ||
| + | и Христосъ е казалъ: „ако не станете като мал¬ките деца, н"Ьма да влезете въ Царството Божие". Тоза значи, да възприемемъ новото въ жизота, за¬щото само малките деца знаятъ тайната за въз¬приемане на новото. И всеки знае, че когато мал¬ките деца дойдатъ въ единъ домъ, носятъ рздость ^на родителите и на всички околни, и всички ги оби- чатъ. Те носятъ съ себе си новия животъ, новия стрем^жъ, носятъ сь себе си непристорената лю¬бовь и обичь, духътъ на смирени2 и помирение. | ||
| + | Следователно и съвременните народи треба да станатъ като децата т. е. да се примирятъ съ новите наредби, които природата е внесла. Те не съзиратъ още жя наредби. Само високо развитите и чувствителни души могатъ да схващатъ това ново, когто влиза въ живота, тъй както ранобудните пойни птички и нежните цветенца схващатъ приближа¬ването на пролетьта, едните съ своите мелодични песни съ които посрех^атъ изгрева на слънцето и изпращатъ неговия залезъ, а другите — съ своето израстване и цъвтене. Прочее, новото време ни на-лага, по необходимость, да изменимъ своите стари възгледи, да се съобразимъ съ новото и да започ- немъ да прилагаме новите методи, които животътъ изисква Едно сравнение ще поясни мисъльта ни: когато богатиятъ осиромашее, треба да започне да работи; когато младиятъ се лиши отъ удовол¬ствия, треба да започне да се учи; когато болниятъ оздравее, треба да напусне болницата; когато за- творникътъ излежи наказаниетоси, треба да излезе отъ затвора и да не мисли за новите условия, които го чакатъ: затворнишките и външните условия сж диаметрално противоположни. Съвременните народи сж веч 5 освободени отъ затвора, но още не знаятъ | ||
| + | |||
| + | |||
| + | 42 | ||
| + | и на могатъ да се при:посо5ятъ на външните усло¬вия, като мислятъ че набралата се вода, когато се пусне и разлее, причинява само пакости — не, тя и ползуаа окржжаващигЪ растения/ Проблемата е, следователно, не дали да поддържаме нашите зат¬вори и да ги реформираме, а да преустроимъ вън¬шния животъ, защото затворите се създаватъ отъ неуредбата на тоя животъ- Всички обществени си¬стеми треба да бждатъ само спомагала, упжтвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешаватъ никакви задачи: те сж само вре¬менни ограничения, въ които енергиите се разраст- ватъ, а ако тия енергии не се използуватъ, формите се разрушаватъ. И виждаме тогава, защо хората остаряватъ и умиратъ, Това се отнася не само за човека, а за всички сжщества: те минаватъ презъ сжщия процесъ и учатъ тоя великъ законъ, че треба да се приспссобятъ къмъ новите условия. | ||
| + | И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те треба да я ра?решатъ по всичките правила на живата мате¬матика и гесметрия. Могатъ ли съвременните техни математици да и^ъ разправятъ, какьи сж тия пра¬вила? Могатъ ли техните свещеници, като светятъ вода, да разрешатъ сжщата задача, или архитек¬тите и инжинерите — като строятъ сградите имъ > Треба на всичките техни водачи да даде Господь правилно разумение . , . | ||
| + | Ако това стане, и българите ще стигнатъ, въ своето развитие, оная стадия, въ която ще б*датъ годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, ча черната раса е развила само низшите чувства* жълтата — само органическата сила на човека, а бедата — неговага умствена сила. Расата, обаче,. | ||
| + | |||
| + | |||
| + | 43' | ||
| + | която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бжде господарь на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро. Следователно, бЪлата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бжде носителка на всички ония възеишени идеи„ за които всички поети, философи, учени и пророци сж говорили въ миналото. Българите могатъ да с^ приготвятъ за идването на шестата раса. | ||
| + | Наистина, черепътъ на българина е много де- белъ, черния му дробъ има особено устройство и за това той е много упсритъ и много злопаметенъ„ поради което всекога си е съзоавалъ нещастия^ Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дробъ да вземе такъва форма, която да бжде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чув¬ства мжчно се възпитаватъ и той е подложенъ на редъ мжчения. Българинътъ отъ поука не взема* а само отъ опитность. Затуй, откогато той се е за- селилъ на Балканите, това место е най-разбърка- ното. Той не взема поука и отъ страданията на дру¬гите народи. Еврейскиятъ народъ преследваше и избиваше свсите избраници и пророци, но не хароса~ Латинската раса създаде инквизицията — и тя не постигна цельта си. Само културните народи отъ англо-саксонската и тевтонската раси сж сравни¬телно по-свободолюбиви и затова иматъ по-силна вжтрешна връзка. Тамъ се схваша, че народите* които искатъ да иматъ бждеше, треба да се въоду- шевляватъ отъ най-възвишени идеали, но не отвле¬чени, а такива, които изразяватъ вжтрешната вр*ьзка между материалното и духовното, като подчиняватъ материалните условия на духовните. Българите, оба~ че, още сж далечъ да схванатъ това положение и още се опитватъ да спъватъ обществените разли¬ | ||
| + | |||
| + | |||
| + | 44 | ||
| + | чия. Още въ старото българско царство гЬ изгониха богомилите но за това останаха петь века подъ робство. Богомилите занесоха своята култура на западъ, и народите които ги разбраха, приложиха на практика социалните имъ идеи. А сега, ако бъл¬гарите разбератъ свогто минало, не ще направятъ същите грешки и ще иматъ по-добри резултати въ обществения си животъ. Повторенията на грешките не носятъ никаква поука, а само глупости и разоча¬рования. Ние виждаме, че между всичките общест¬вени дейци има допирни точки, идеите имъ не се различаватъ съществено, а следов., могатъ да наме- рлтъ единъ общъ модусъ, въ който идеите ИУГЬ да <е схождатъ и хармонизиратъ за общото благо на всички и на човечеството. Треба да се разбере, че всеки който има зрение, може да възприеме свет¬лината, но не всеки разбира смисъла и ползата отъ светлината; всеки, кой го има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисълъ на живота, говоримото сло¬во; всеки, който има сърце, може да чувствова лю¬бовьта и обичьта въ себе си, но не всеки може да раз¬бере нейния вжтрешенъ стремежъ и великото благо, което тя носи въ обятията си за ония души, които сж готови да приложатъ нейната жива сила. Вследствие на това, малко хора има въ света, които живеят ь въ •пълна смисъль на думата. Едни живеятъ и страдатъ, други живеятъ и вегетиратъ, трети живеятъ и умиратъ, а четвърти живеятъ и възКръсватъ. Следователно, когато дойде туй четвърто състояние въ съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдемъ на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на целото човечество. А тя вече хлопа на всеки умъ, на всеко сърце и на всека душа. Който може да мисли, да чувствува и да се стреми, ще разбере. | ||
Версия от 14:22, 6 ноември 2011
Пред новата епоха
РАЗВИТИЕТО НА НАРОДИТЪ - ИДВАНЕТО НА ШЕСТАТА РАСА
Управниците и ръководителите на сжвремен- ^ите народи, като не знаятъ законите, които регу- -лиратъ развитието имъ, влияятъ се отъ случайни застроения и временни интереси, за да насочватъ •своята обществена и политическа дейность. Те нито за единъ моментъ на сж си задали за задача да ^проникнатъ дълбоко въ тия биологически закони и да се съобразя ватъ неуклонно съ техъ въ нареж¬дането на социалния и културенъ животъ на всеки народъ. И за това виждаме всички европейски на-роди да се лутатъ въ разни направления и да пра- хосватъ своята материална и духовна енергия почти «безполезно. Казано на другъ езикъ, местностьта, въ която живеятъ всички народи въ Европа, е станала много нездравословна, мочурлива. И методите на живота имъ сж нецелесъобразни. Приложението на тия методи не дава никакъвъ практически резултатъ. ©ъ това отношение народите на ония отделни лич- «ости, които отлагатъ постоянно изплащането на своите дългове, и последните отъ година на година се увеличаватъ. Постига ли се цельта съ това? — защото така дълговете ставатъ непоносими и «еизллатим^. Единствениятъ образецъ, по който треба да се ржководятъ всички, и народите, и управниците имъ отделните индивиди, е образеца на природата
38 Треба да наблюдаваме най-внимателно, какъ тж прилага законите на органическото развитие и мето¬дите си, какъ дава место на всички разумни съще¬ства да се явяватъ и работятъ за общо добро. Згь тая цЪль тя изисква отъ всекиго следните условия: 1) семето или зародишътъ на живота требва да има сила въ себе си, за да се прояви и 2) на това с*Ъме природата дава почвата, влагата и другите двгъ необходими елементи -— светлината и топлината^ Лесно е да се разбере, че ако семето или заро- дишътъ нЪма сила или разумность въ себе си, т. е. ако единъ народъ или единъ индивидъ нЪма инте- лигентность въ себе си, той не ще може да се про¬яви. Следъ това първо условие, трЪбатъ му мате¬риални условия: земя и пространство, за да прояви, своята дЪйность. По-нататъкъ за да се поддържа живота му, необходима е влагата. Светлината за организма представлява ония принципи, отъ които* всеки човекъ или народъ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия умъ, а топлината — това сж ония благородни чувства и стремежи на неговото сърце, които подкрепени огъ вол ята „ го потикватъ къмъ осъществяване на възвишените ц^ли на живота му. Досега всички народи сж се стремили да при- лагатъ, споредъ знанията и силата си, тия изисква.- ния на природата. Но въ своя напр*Ьдъкъ те сж: изопачавали външните условия и не сж могли да постигнатъ целите си въ всичката имъ пълнота. Така, въ съчетанията, въ които сж се намирали, те. сж изпадали въ положението на онова семе, което требало да никне и расте въ водна почва, и не сж: давали резултдтъ. Или пъкъ влагата имъ изчезвала съвършено и тогава сж живели въ обратния про-
39 цесъ — на изсъхването. Най-сетне, липсвали имъ светлина и топлина, и тогава става общо смразя- ване, всЬко растене престава. ТЪлото или орга- нйзмътъ на човека или на единъ народъ, това е почвата въ която се сЪе сЪмето, влагата — това представлява материалния му животъ, а светлината и топлината — това е, въ широкъ смисъль, рели¬гията или общия духовенъ животъ. Отнемете на който и да е организъмъ едно отъ тия условия, които той би трЪбало да използува въ своята дЪйность, и раз¬витието му ще престане. Собствено, развитието е създаване на редица форми, въ които животътъ се проявява. Всички тия форми, които сжществуватъ въ природата, сж все опити, за да се подобри живота на всЬки орга¬низъмъ. И тЪхното видоизменение не се е спряло, а продължава. Следователно, ако самата, природа прави своите опити въ образуването и усъвършен- ствуването на формите, сжщевременно и ние треба да следваме нейния примеръ. Ако една форма не ни даде най-добрияг резултатъ, треба да я изменимъ, за да получимъ тоя разултатъ. Така постжпватъ и всички изобретатели: и те правятъ постоянно опити, докато стигнатъ желания резултатъ. По сжщия на¬чинъ се приготовляватъ и жилищата — като се тръг¬не отъ известна форма, съгражда се зданието — основите, стените и покрива — а следъ туй се за¬почва вжтрешния процесъ: измазва се зданието, мобилира се и неговиятъ собственикъ влиза да :ки- вез въ него. И съвременната бела раса е достигнала вече върха на своето външно, физическо развитие. Сега вече иде вториятъ процесъ: вжтрешното развитие. Никой народъ не може вече да расте. Сегашните
народи могатъ да се смалятъ, но не да растатъ, Въ това гЬхно вжтр^шно развитие требва ^а са създадатъ, по възможность, условия за всички инди¬види, за да могатъ да работятъ. Това е вжтрЪш- ното имъразвитие: най-първо, съвр^меннигЬ народи тр-Ьба да опрЪд-Ълятъ, въ какао да в-Ьрватъ и къмъ каква ц-Ьль да се стр-Ьмятъ, ТЪ сж опитали вече материалната сила, опитали сж богатството, опитали сж и удоволствията. — Съ една рЪчь, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, сж го опитали. НЪма храна, отъ която да еж Екусили, н^ма плодъ, който да не сж яли, н^ма удоволствие, което да не сж прЪжиз^ли. А законътъ въ приро¬дата е, че тя нз търпи еднообразни повторения. Тя обича разнообразието въ прогресивна и възходеща степень. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването силага на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства се намиратъ оща въ латентно състояние и т^Ь тр*Ьба да се завлад^ятъ Всички на¬роди, общества и индивиди, всички системи, как¬вито и да сж гЬ, трйба да се насочатъ само къмъ тая область. Яко съврЪменнигк народи не взематъ тая насока, гЬ ще бждатъ заставени за това чрЪзъ изтощаване на тяхната нервна система, ще станатъ всички неврастеници и така ще бждатъ принудени, щатъ - нещатъ, да напуснатъ старит% понятия и стре¬межи и да тръгнатъ въ новия пжть. Вземете за примЪръ единъ богатъ човЪкъ, който е свикналъ да яд? все пищна храна — неговата нервна система отслабва, стомахътъ му се изтощава, почва да по-връща и на може вече да приема такъва храна. Тогава той се съгласява да приеме най-простата: нлЪко. Я съ млЪко се хранятъ само дЬцата. За туй
41 и Христосъ е казалъ: „ако не станете като мал¬ките деца, н"Ьма да влезете въ Царството Божие". Тоза значи, да възприемемъ новото въ жизота, за¬щото само малките деца знаятъ тайната за въз¬приемане на новото. И всеки знае, че когато мал¬ките деца дойдатъ въ единъ домъ, носятъ рздость ^на родителите и на всички околни, и всички ги оби- чатъ. Те носятъ съ себе си новия животъ, новия стрем^жъ, носятъ сь себе си непристорената лю¬бовь и обичь, духътъ на смирени2 и помирение. Следователно и съвременните народи треба да станатъ като децата т. е. да се примирятъ съ новите наредби, които природата е внесла. Те не съзиратъ още жя наредби. Само високо развитите и чувствителни души могатъ да схващатъ това ново, когто влиза въ живота, тъй както ранобудните пойни птички и нежните цветенца схващатъ приближа¬ването на пролетьта, едните съ своите мелодични песни съ които посрех^атъ изгрева на слънцето и изпращатъ неговия залезъ, а другите — съ своето израстване и цъвтене. Прочее, новото време ни на-лага, по необходимость, да изменимъ своите стари възгледи, да се съобразимъ съ новото и да започ- немъ да прилагаме новите методи, които животътъ изисква Едно сравнение ще поясни мисъльта ни: когато богатиятъ осиромашее, треба да започне да работи; когато младиятъ се лиши отъ удовол¬ствия, треба да започне да се учи; когато болниятъ оздравее, треба да напусне болницата; когато за- творникътъ излежи наказаниетоси, треба да излезе отъ затвора и да не мисли за новите условия, които го чакатъ: затворнишките и външните условия сж диаметрално противоположни. Съвременните народи сж веч 5 освободени отъ затвора, но още не знаятъ
42 и на могатъ да се при:посо5ятъ на външните усло¬вия, като мислятъ че набралата се вода, когато се пусне и разлее, причинява само пакости — не, тя и ползуаа окржжаващигЪ растения/ Проблемата е, следователно, не дали да поддържаме нашите зат¬вори и да ги реформираме, а да преустроимъ вън¬шния животъ, защото затворите се създаватъ отъ неуредбата на тоя животъ- Всички обществени си¬стеми треба да бждатъ само спомагала, упжтвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешаватъ никакви задачи: те сж само вре¬менни ограничения, въ които енергиите се разраст- ватъ, а ако тия енергии не се използуватъ, формите се разрушаватъ. И виждаме тогава, защо хората остаряватъ и умиратъ, Това се отнася не само за човека, а за всички сжщества: те минаватъ презъ сжщия процесъ и учатъ тоя великъ законъ, че треба да се приспссобятъ къмъ новите условия. И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те треба да я ра?решатъ по всичките правила на живата мате¬матика и гесметрия. Могатъ ли съвременните техни математици да и^ъ разправятъ, какьи сж тия пра¬вила? Могатъ ли техните свещеници, като светятъ вода, да разрешатъ сжщата задача, или архитек¬тите и инжинерите — като строятъ сградите имъ > Треба на всичките техни водачи да даде Господь правилно разумение . , . Ако това стане, и българите ще стигнатъ, въ своето развитие, оная стадия, въ която ще б*датъ годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, ча черната раса е развила само низшите чувства* жълтата — само органическата сила на човека, а бедата — неговага умствена сила. Расата, обаче,.
43' която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бжде господарь на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро. Следователно, бЪлата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бжде носителка на всички ония възеишени идеи„ за които всички поети, философи, учени и пророци сж говорили въ миналото. Българите могатъ да с^ приготвятъ за идването на шестата раса. Наистина, черепътъ на българина е много де- белъ, черния му дробъ има особено устройство и за това той е много упсритъ и много злопаметенъ„ поради което всекога си е съзоавалъ нещастия^ Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дробъ да вземе такъва форма, която да бжде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чув¬ства мжчно се възпитаватъ и той е подложенъ на редъ мжчения. Българинътъ отъ поука не взема* а само отъ опитность. Затуй, откогато той се е за- селилъ на Балканите, това место е най-разбърка- ното. Той не взема поука и отъ страданията на дру¬гите народи. Еврейскиятъ народъ преследваше и избиваше свсите избраници и пророци, но не хароса~ Латинската раса създаде инквизицията — и тя не постигна цельта си. Само културните народи отъ англо-саксонската и тевтонската раси сж сравни¬телно по-свободолюбиви и затова иматъ по-силна вжтрешна връзка. Тамъ се схваша, че народите* които искатъ да иматъ бждеше, треба да се въоду- шевляватъ отъ най-възвишени идеали, но не отвле¬чени, а такива, които изразяватъ вжтрешната вр*ьзка между материалното и духовното, като подчиняватъ материалните условия на духовните. Българите, оба~ че, още сж далечъ да схванатъ това положение и още се опитватъ да спъватъ обществените разли¬
44 чия. Още въ старото българско царство гЬ изгониха богомилите но за това останаха петь века подъ робство. Богомилите занесоха своята култура на западъ, и народите които ги разбраха, приложиха на практика социалните имъ идеи. А сега, ако бъл¬гарите разбератъ свогто минало, не ще направятъ същите грешки и ще иматъ по-добри резултати въ обществения си животъ. Повторенията на грешките не носятъ никаква поука, а само глупости и разоча¬рования. Ние виждаме, че между всичките общест¬вени дейци има допирни точки, идеите имъ не се различаватъ съществено, а следов., могатъ да наме- рлтъ единъ общъ модусъ, въ който идеите ИУГЬ да <е схождатъ и хармонизиратъ за общото благо на всички и на човечеството. Треба да се разбере, че всеки който има зрение, може да възприеме свет¬лината, но не всеки разбира смисъла и ползата отъ светлината; всеки, кой го има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисълъ на живота, говоримото сло¬во; всеки, който има сърце, може да чувствова лю¬бовьта и обичьта въ себе си, но не всеки може да раз¬бере нейния вжтрешенъ стремежъ и великото благо, което тя носи въ обятията си за ония души, които сж готови да приложатъ нейната жива сила. Вследствие на това, малко хора има въ света, които живеят ь въ •пълна смисъль на думата. Едни живеятъ и страдатъ, други живеятъ и вегетиратъ, трети живеятъ и умиратъ, а четвърти живеятъ и възКръсватъ. Следователно, когато дойде туй четвърто състояние въ съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдемъ на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на целото човечество. А тя вече хлопа на всеки умъ, на всеко сърце и на всека душа. Който може да мисли, да чувствува и да се стреми, ще разбере.