Разлика между версии на „Ръката съблазнява“

Версия от 14:11, 2 февруари 2009

Ръката съблазнява

" И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги и хвърли ги от себе си: по-добре ти е да влезеш в живота хром или клосен, а не с две ръце и с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън." (Матей 18:8)

"Ако те съблазнява ръката ти …" Вие ще намерите този стих някъде из Евангелието. Нашата ръка може ли да ни съблазнява? – Възможно е. Всяка вещ, всеки предмет, всяка сила, или всяко тяло, които ние владеем, може да ни съблазнят, но тази съблазън може да произведе една неприятност, или едно нещастие за нашия живот. Преди повече от 40 години синът на един български свещеник, някъде из варненско, в село Николаевка, едновремешната Хадърча, имал свой пистолет, или както го казват турците, чифте, като тези, с които си служат военните, и една вечер взема пистолета си и го напълва с големи, едри куршуми. Посред нощ обаче, той става, изважда ядрата от пистолета и го напълва със сачми. Сутринта изсипва и сачмите от своя пищов и оставя в него само дрипите и го туря на пояса си. През деня отива на купището, или както го казват хорището, и там се сважда с момците. За да ги наплаши, той изважда пистолета си и го насочва срещу тях. Щрака, но пищовът не хваща. Туря тогава гърлото на пищова пред устата си, за да види, какво има в него и духва, но като духнал, пищовът този път изгърмява в устата му. И какво става? – Очите му изпъкват, стават големи, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на някой канибалист. Този млад момък не умря, той се излекува, но през целия си живот помни съблазънта на своя пищов. Следователно, всеки човек, който има ръка, която го съблазнява, тя е неговият пищов. Ръката е израз на разумното в човека. Само разумните хора имат ръка. Само разумните хора имат огнестрелни оръжия. Само те могат да носят огнестрелни оръжия. И боговете имат огнестрелни оръжия. Понеже човек минава през големите светове, минава за голям, иска да се мери с боговете, затова и той носи оръжия. Трябва да посетите някоя културна страна, да сте на мястото на някой от тези великани, или както ги наричат безстрашните, т.е. да сте на мястото на онези, които от нищо не се страхуват, които са над всичко, да видите, как бихте се чувствали. Ако питате българина какъв е, той ще ви каже, че е от тези безстрашните, които от никакво оръжие не се боят. Но я да почнат да падат ония гранати от оръдия около него, ще се види колко е от безстрашните. Да му мисли този, който е близо до гранатите! Питам: В какво седи красотата на човешкия живот? В разрушението ли, или в съграждането? В лъжата ли, или в Истината? В Мъдростта ли, или в глупостта? В Правдата ли, или в неправдата?

Съвременните хора казват: Самата природа така е наредила нещата. Действително, така ги е наредила природата, но ако за всичко, което става в света, казваме, че природата го е наредила, аз съжалявам тази природа. Ако природата наистина е наредила всичко, което става в света, то хората с право искат да я завладеят; право е понятието им за нея, че могат да я завладеят. Това не е природа, това е произвол, това е анархия, това е хаос. Под "хаос" се подразбира нещо неорганизирано. И всички съвременни философски системи започват все от хаоса. Те искат да докажат, че някога в пространството съществувал хаос, безпорядък и от този безпорядък е произлязъл порядъка. Турците казват: Ела, синко, да видя, какъв е умът ти, какво е твоето схващане за живота. Това значи, че от големия безпорядък на яйцето е излязло пилето. В това нещо няма никаква философия. Пилето е излязло от самия порядък на яйцето. В този видим, най-голям безпорядък, или хаос, както го наричат, седи най-големия порядък. Учените казват, че от този безпорядък в пространството материята е започнала да се събира. Не, тази материя никак не се е събирала, нямало е откъде да се събира, тя е била събрана. За устройството на съвременния свят и за материята трябва да имаме малко по-друго схващане. Ние имаме съвсем други схващания за материята и за нейното устройство, за елементите и за цялата природа изобщо. Нашите схващания са различни от тези, които съвременните учени хора имат. За сега, съвременните хора ще минат с тези елементи, които имат и познават. - Защо? - Защото според сегашните разбирания, сегашните теории в химията например са, един костюм, с който са облечени елементите. Те могат да бъдат облечени със син, черен или сив костюм, според както могат да бъдат облечени и самите хора. Онзи Петко, или онзи Драганчо, с какъвто костюм и да го облечеш, със син, черен или сив, все същият ще си остане. Не е там същността на нещата. Някои казват: Знаеш ли каква е последната теория? Каква е последната теория на науката не зная, но зная, каква е последната мода. Аз зная, че хората носят фракове, които отзад са разцепени; аз зная каква е последната мода на женските шапки: като ги нахлупят, съвършенно закриват челото си; аз зная, че според последната мода, обувките са толкова остри отпред, че приличат на рогите на воловете. Аз зная още последната мода на какво? – На лансовете, които носят съвременните хора. В турско време хората носеха толкова големи и дебели кордони, че можеше да се обеси човек на тях, а днес са толкова тънки, толкова деликатни, че едва един паяк може да се окачи на тях. Казват: Деликатни са, защото култура има в хората.

"Ако ръката ти те съблазнява". Ако твоят неразумен живот те съблазнява и ти дава едно криво разбиране, една изкривена теория, чрез която твоят ум, твоето сърце и твоята воля се заблуждават, хвърли тази теория, тя не ти е потребна. Ако ти имаш една мярка в живота си, чрез която като мериш, не можеш да измериш твоята къща, и като викаш някой майстор и той като мери с твоята мярка, остава половин метър разстояние до гредите, защо ти е тази мярка да ти създава бела на главата?

"Ако ръката ти те съблазнява, отсечи я!". Всяко нещо, което ни съблазнява, трябва да се отхвърли. Разумният човек не трябва да се съблазнява от нищо. Онзи човек, който се съблазнява, той е своенравно дете; той е според мене, некултурен, прост, невъзпитан човек; той е човекът, у когото няма никаква любов; той е човекът, у когото няма никаква вяра; той е човекът, у когото няма никаква надежда. Той е човекът, който се съблазнява от всичко. Следователно, всяка съблазън трябва да се изхвърли. От къде да се изхвърли? – От нашия ум. За да бъде човек силен, не трябва да се съблазнява. Дотогава, докато човек се съблазнява в света, той е слаб, той не може да расте и да се развива. Всяка съблазън е велика спънка в правилния развой на човешкия ум и на човешкото сърце. Между всички съвременни учени хора виждаме да става една пертурбация. Едни доказват едно, други доказват друго. И тези хора се чудят, най-после, как е възможно, всички наблюдават нещата под микроскоп, а едни виждат едни неща и ги доказват по един начин, други виждат други неща и ги доказват по друг начин.

Сега, съвременният учен свят разделил хората на два лагера. Едните казват, че в природата има разумност, а други казват, че в природата няма никаква разумност. Последните казват, че единствените разумни същества в света, това сме ние хората, които създаваме своите теории. И според това, всеки, който живее съгласно тези учени теории, ще прокопса. Е хубаво, от толкова хиляди години хората живеят според теориите на своите учени хора, прокопсаха ли? Нима египтяните не живяха според теориите на своите учени хора? Прокопсаха ли? Нима асирийците не живяха според теориите на своите учени хора? Прокопсаха ли? Нима индийците не живяха според теориите на своите учени хора? Прокопсаха ли? Нима гърците, римляните не живяха според теориите на своите учени хора? Прокопсаха ли? Нима съвременните учени хора в света днес не живеят според теориите на своите учени хора? До тогава, докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса. И всеки един човек, на когото животът е пълен с хипотези и теории, той е една празна кратуна. Ще ме извините за силното изречение, но ако бих казал празна тиква, още по-добре щях да изразя мисълта си. Аз мисля, че вие сте толкова благородни, няма да се обиждате от този силен израз; то не се отнася до вас. То се отнася само до онези, на които главите са пълни с теории и хипотези. Аз предполагам, че вашите глави не са пълни с теории и хипотези. Следователно, то не се отнася до вас, няма защо да се обиждате.

Аз искам да обясня факта, защо хората страдат. В съвременния свят всичкото нещастие седи все в тези теории и хипотези. И във веруюто на хората има хипотези: хипотезата за Бог, хипотезата за Духа Божи, хипотезите за човешкия ум, за човешкото сърце, за човешката душа, хипотезата за човешката кръв, както и за самия човек. Всичко това са все хипотези. Е, къде е този човек, я ми кажете! Ще кажете: Ето този, когото виждаме, че ни говори, той е реалният човек. Хубаво, утре този човек се стопи като лед. Я ми кажете, къде ще намеря този, реалният човек? Ние вярваме в хората, но кога? Докато хората не съществуват, ние вярваме в тях, но когато хората започнат да съществуват, ние не вярваме вече в тях. Когато водата замръзне, ние казваме, че по нея може да се ходи, вярваме в нея. Но утре, когато ледът се стопи, казваме, че той е изчезнал. Не, самата вода е минала в лед, минала е от едно състояние в друго – нищо повече. Течното състояние е естественото състояние на водата, а ледът, това е едно хипотетическо състояние на водата. Кога се е образувал ледът в света? – Когато земята е изгубила своята естествена топлина на полюсите си. Следователно, от липсата на топлина по полюсите на земята се образувал леда. Един ден, когато земята придобие тази си естествена топлина, ледът ще изчезне и нито помен няма да остане от него. Питам ви: Тогава къде ще търсите този лед? – Ще го търсите във водата. Водата считам като символ на живота, защото животът се намира в също такова състояние, в каквото и водата. Думата "вода" не е българска. Тя не може да се преведе. От какво произлиза думата "вода"? От "вади" ли? Не, тя е една от много съдържателните думи, която не може да се преведе на български език. На български език няма такъв превод. Но, да оставим сега, откъде е произлязла думата "вода", защото ще дойдем до хипотези, а те са опасни. Следователно, разумният живот не трябва да допуска никаква хипотеза, никаква теория! Като казвам, че разумният живот не трябва да допуска хипотези и теории, не разбирам, че те абсолютно не трябва да съществуват. Не, нека животът си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна. Всяка една теория и хипотеза може да води към известна Истина, но това е само едно приготовление. Какви са последните теории и хипотези за живота, ние можем да спорим по тях. Каква е последната теория и хипотеза за произхода на човека, как е произлязъл той, за всичко това учените искат да ни убедят, че човек е произлязъл от една много малка клетка. Тогава слушайте, аз ви доказвам, че всички слънца във Вселената са произлезли от един микроскопичен атом. Ще ми повярвате ли? Как така е дошло на ума на тази първична клетка да построи човека? Казват: Е, това е едно съвпадение, едно съчетание на нещата. - Не, това са хипотези и съчетания на този учен човек. Други учени ще дойдат да ни доказват разумността на природата. Как ще я докажат? Те я доказват с ред хипотези и теории. Ние трябва да престанем да се занимаваме с доказване на нещата. Ние влизаме в една нова област. До сега вие сте учили изкуството да доказвате нещата и го знаете вече. Всяка жена може да докаже на мъжа си, че месото, което е купил той, не е хубаво. - Как? – Като му го сготви без да го кълца. Той започва да го дъвче, но не може да се справи с него. Тя му казва: Нали ти казах, че това месо не е хубаво? И наистина, това месо може да бъде от някой 15 годишен вол, или от някоя стара свиня. Тя му казва: Аз нали ти казах, че трябваше да купиш по-крехко месо. Мъжът казва: Е, аз като бях при касапина, той ми доказваше, според своите теории, че този вол е млад. Пък и аз имам свои теории. Да, но ти като го ядеш сега, доказваш, че този вол е стар. Как доказваш това нещо? – Като го ядеш и не можеш да го сдъвчеш хубаво. Какво заключение може да се извади от това доказателство? – Че старото месо мъчно се дъвче, а младото месо лесно се дъвче. Какво доказахте изобщо с това? – Че месото или се дъвче, или не се дъвче. А пък сега аз казвам: Слушайте, дъвчете една крехка круша! Тя е винаги млада, никога не остарява. В крушите има едно свойство, че те никога не остаряват, те винаги са млади, все по на шест месеца. Аз не говоря за дървото на крушата, но за самата круша, за нейния плод, който винаги е само по на 5–6–7 месеца, повече не може да седи. Значи, крушата е винаги млада, тя не може да бъде на повече от една година. В плодовете вие винаги можете да бъдете сигурни, те не могат да бъдат на повече от една година. А като кажем, че са пресни, то значи, че са само по на 1–2–3 месеца.

Ако в нашия разумен живот влезат тия, до сега съществуващи, теории и хипотези, той ще бъде стар живот – живот на разрушени форми. Запример, аз често съм засегал въпроса за частната собственост, но интересно е, как са го разбрали некои от моите ученици. Запример, един от моите ученици отива в дома на някой брат, който има един чувал с орехи, и започва сам да си взима постоянно от тях. Яде си свободно от тях и казва: няма вече частна собственост! Ако няма частна собственост и ако ядеш от този чувал, то и всички други трябва да ядат от него. Та това именно е частна собственост! Този ученик, като изключва частната собственост за другите, сам влиза в частната собственост. Той, като обсебва чувала, признава частната собственост за себе си, а за другите не я признава. Да не признавам частната собственост, аз разбирам, като имам нещо за себе си, да дам и на другите да ядат от него. Идея трябва да има човек при отхверляне частната собственост от себе си! Щом той е привилегирован, а за другите не признава тази привилегия, това не е правилна философия вече. Следователно, ако постъпваме и разсъждаваме по този начин, ние ще разпределяме неправилно благата, които Бог ни е дал в този свят. Тогава ще каже някой: е, как трябва да се живее според това учение? Всички ние трябва да живеем разумно, според както изискват тези велики закони, чрез които животът е нареден. В този свят Бог всичко е промислил заради нас. Основните неща за живота са промислени. От какво се нуждае умът, това е промислено; от какво се нуждае сърцето, това е промислено; от какво се нуждае тялото, всичко това е промислено. Следователно, човек трябва да намери това, което е промислено заради него. Той ще употреби своя живот тъй разумно, както постъпва бащата на онзи млад момък и на онази млада мома, когато им поръчва нови дрехи при някой виден шивач или шивачка. Той ще даде една записка на дъщеря си и ще ѝ каже: ще отидеш при еди-коя си шивачка да си вземеш дрехите, които ти поръчах. После ще каже на сина си: ще отидеш при еди-кой си шивач да си вземеш дрехите, които ти поръчах. Това е благовъзпитан баща. Защо не остави той шивачката и шивачът да донесат дрехите на сина и дъщерята дома им? Защото, ако шивачът и шивачката сами дойдат да донесат дрехите, то освен че ще трябва да им се заплати за работата, но още трябва да им се заплати и труда, който ще направят, като ги донесат. Той казва: аз не разполагам с излишни пари, затова вие ще отидете сами да си ги вземете. Синът и дъщерята ще кажат: колко е скъперник нашият баща! А вие? Да, вие сте от благородните! Щом баща ви е скъперник, и вие сте скъперник; щом баща ви е глупак и вие сте глупак. Някой казва: баща ми е такъвъ-онакъв. Ами ти нали излезе от него? И сега някой казва: святът е много глупаво устроен. Щом святът е глупаво устроен, и ти си първокласен глупак. Ако природата е глупава, и ти си глупав, нищо не ти вервам. Безумен е святът: казва някой. Щом святът е безумен, ти си два пъти по-безумен. Така разсъждаваме ние. Не, аз съм учен. Добре, покажи своята ученост! Какво си показал на света? Написал си едно съчинение за някой бръмбар, за някоя микроба. Какво показва микробата? Може ли хората да се ваксинират така, че никога да не умират? Днес децата до известна възраст ги ваксинират, но въпреки това все умират. Учените искат да ни кажат, че намерили некакъв серум, който като се впръсне в кръвьта на детето, то придобивало имунитет, приспособявало се към тази болест и не се заразявало от нея. Въпреки това, обаче, ние виждаме, как децата умират именно от тази болест, срещу която има изнамерен такъв серум. И сега, всеки човек, който не ваксинира детето си, той е извън границите на науката, той се счита ретроград. Да, но това не е наука! Аз бих желал, след като турят инжекция на некое дете, след като го ваксинират, да може да живее още приблизително 500 години. А сега, след като направят една инжекция на това дете, след 5 години умира. Това не е наука, това са хипотези на лекуването, това са теории на лекуването.

„Ако те съблазни ръката ти, отсечи я и я хверли навън!“

И тогава, дойдат некои и ме питат: трябва ли да се лекувам? Казвам: не, ти не трябва да се лекуваш. Ами какво трябва да правя? – Трябва да живееш разумно, съгласно Божиите закони. Ти ще живееш съгласно Божиите закони. Ако можеш да пречистиш своя ум, да внесеш в себе си онази солидна мисъл, да мислиш, че Божественият свят е разумен, че Божественият свят е чист, че извън сегашния проявяващ се свят съществуват множество разумни същества, които са много близо до тебе, ти ще живееш съгласно Божиите закони. Тия висши разумни същества всякога могат да ни се изявят.

За изяснение на своята мисъл ще приведа един пример. Знаменитият Учител на Индия, Кришна, който сега е станал почти божество, който влиза и в троеличието на индийската теология и философия, живел на земята в плът и кръв, имал един възлюблен ученик. Един ден този ученик казва на Учителя си: „Учителю, аз те виждам като един обикновен човек, но моля ти се, покажи ми да видя твоята слава, да те видя такъв, какъвто си“. Кришна му се открива и той вижда, че всичкото пространство на вселенната, от Божия Престол до земята, всичко било изпълнено с славата и величието на Кришна. Като се явил при Учителя си, ученикът казал: „Благодаря ти, че разбрах смисъла на живота“. Кришна му казва: „Ще запомниш, че това, което ти открих, не го открих нито за твоя ум, нито за твоето сърце, но за онова благородно чувство, което трептеше в твоята душа“. Сега, некои ученици, с своята ученост, казват: да ни се открие Учительт, да Го познаем. Не, никога! Има нещо по-високо в свят от познаването. Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота“. Не, в света има нещо по-високо от познанието, то е да любиш. В познанието има един страх. Ти искаш да познаеш някого, дали е той, или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза. В нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота. При сегашния живот, при сегашните условия, при сегашното знание, вие трябва да имате теории и хипотези, но казвам: ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да любите. Кого? – Да любим Бога, понеже Той е Любов, която ни се изявява. Следователно, ние трябва да бъдем носители на тази Любов, трябва да изявим Божията Любов в света. В тази Любов именно не може да съществува никаква теория, никаква хипотеза. Щом дойдем до това положение, ние ще бъдем много внимателни в нашия език. Знаете ли, какво нещо е внимателният език? Знаете ли, какво нещо е благородната обхода? Някой казва: е, да се отнасяме благородно. Аз наричам човек с благородни обходи този, който би постъпил спремо другите тъй, както би постъпил и спремо себе си. Той да е толкова внимателен, че като се постави в известно положение, да почита и другите тъй, както почита и себе си. Такъв човек няма да ти говори никакви хипотези и теории, няма да ти казва: приятелю, аз те много обичам, имам особено разположение, имам високо понятие за тебе, готов съм да се жертвувам напълно за тебе, аз познававам твоята майка и твоя баща, те беха знатни, благородни хора и т.н. Такъв човек няма да развива тези теории и хипотези. Не, приятелю, моето приятелство не се обосновава на познанството на твоята майка и твоя баща. Тази любов аз я нося от памти-века. Тази любов е съществувала преди този и онзи свят. Преди да беше този свят, аз бех – нищо повече. Ще кажете: това са теории и хипотези. Да, за вас може да е така, но за мен не е така. И аз няма какво да ви доказвам. Вие сега ще кажете: знаете ли какво казва Учительт? Учительт казва, че аз съществувам некъде и съм съществувал преди да е съществувал този свят. Не, ти трябва да чувствуваш това съществуване в себе си, сам трябва да го изпиташ. Щом кажеш, че си съществувал преди този свят, ти трябва да имаш еднаква мерка спремо всички хора. Ти трябва да имаш спремо всички същества, от най-големите до най-малките, еднакви отношения. Ти не трябва да правиш никаква разлика между всички същества. И към бръмбарите, и към хората, и към ангелите трябва да имаш еднакви отношения. Ама ще кажеш сега, че това са хипотези. Не, в ангелския свят, едно от най-малките пръстчета на един ангел мисли толкова, колкото един наш философ.

Какво ще кажете отгоре на това? Ще кажете, че това е хипотеза. Да, хипотеза е това, теория е това. Мисли повече! Че ако главата може да мисли, и пръстът може да мисли. Ако главата може да мисли, и гръбначният стълб може да мисли, и целото тяло може да мисли. Нещастието в нас сега зависи от това, че само главата мисли, а останалите части на тялото само чувствуват. Вследствие на това се заражда всичката дисхармония в света. Следователно, ние трябва да се повърнем към онова първоначално положение, в което сме били. Ние сме изгубили нещо от себе си, а знаем, че когато една вещ изгуби некое свое качество, тя става мека. Когато един човек изгуби своето органическо железо, той става мек. Това нещо се забелезва в всички хора. Малокръвието в хората се дължи на това, че в тях има малко органическо железо. Но и обратният процес е верен. Натрупването на големо количество органическо железо в човешката кръв, ражда по-голяма опасност. И многото е опасно, и малкото е опасно. В кръвьта трябва да има толкова железо, колкото ни е потребно. Питам тогава: когато великата природа е създавала човека, какво е имала пред вид, според нашите сегашни схващания? – Тя е имала пред вид да го научи да се не съблазнява от нищо. Тя е имала пред вид да го научи да верва в нейните велики закони и да живее тъй, както тя иска. И всички страдания в света, от преди хиляди години още, както и сега, не са нищо друго, освен коригиране на всички хипотези и теории, създадени от човека. Човек в рая създаде една хипотеза и теория, вън от рая – създаде друга теория и хипотеза. Хората и в времето на пророците имаха хипотези и теории; и в времето на Христа имаха хипотези и теории; и в наше време имат хипотези и теории; и за в бъдеше пак ще имат хипотези и теории. И най-после хората казват: този свят никога няма да се оправи! Прави съ, аз съм съгласен с тях, но питам: кой свят няма никога да се оправи? – Сегашният свят, обоснован на хипотези и теории никога няма да се поправи. Една бъчва, която е направена от гнили дъски и гнили обръчи, никога няма да се поправи. За едно дърво, което е проядено от големи червеи, казват: от това дърво нищо няма да стане. Прави съ. Тези червеи ще покосят дървото. Тези червеи са хипотезите и теориите в него. Некои казват: човек трябва да се усъмни, за да стане учен. И тогава всеки си задава въпроса: аз ще живея ли, или ще умра? Отговарят: ще умреш. Щом е така, в човека се явява друга съблазън, друг морал. Той казва: щом ще умра, нека поне да си поживея свободно, да си поям и попия. Защо трябва да ставам сутрин рано и да отивам по горите на работа, щом няма друг свят, щом няма бъдещ живот? Нека поне да си отям и отпия! Тъй създаде човекът други теории и хипотези. Той казва: няма Господ в света. Добре, но при това разрешение на въпроса идва друго стълкновение. Туй стълкновение се заражда въз основа на теорията, че няма друг живот и затова всеки иска да си поживее, както трябва, но с това се явява един голем недостиг – това не достига, онова не достига. Тогава пък се явява друга теория, че има бъдещ живот. Тази теория цели да насочи умовете на хората към Бога, та като живеят по-скромен живот, да остане нещо повече за тия, които искат да благуват в живота. Но аз казвам: ако една вера се основава на хипотези и теории, тя не е вера. И ако едно безверие се основава на хипотези и теории, и то не е верно. Нека безверникът да е безверник, но това му безверие да не е обосновано на теории и хипотези! Нека един човек има живот, но такъв, който да не е обоснован на теории и хипотези! Нека има верующи, но такиви, чийто живот, чиято вера да не е обоснована на теории и хипотези!

Казва Христос: „Ако ръката ти те съблазнява, отсечи я и я хверли от себе си“. Значи, ние трябва да се освободим от всички онези лъжливи теории, които имаме за живота и да внесем в него само онова святлото, Божественото, което може да ни подигне. Сега ще се спра да обясня от къде произтича реалността на нещата. Допуснете, че имате едно портокалено дърво, насадено в една хубаво, модерно направена каца. Този портокал се развива добре, дава хубави плодове. Аз отивам често към това дърво, попипвам кацата, обикалям около нея. Представете си, че тази каца има известно съзнание, известна чувствителност. Какво би помислила тя за себе си, като ме вижда да обикалям често около нея и да се грижа за дървото вътре? Тя ще помисли, че се ползува с известна привилегия пред мене, и че всичкото почитание, което аз отправям към дървото, се дължи на нея. Тя ще си мисли, че аз като я попипвам и наглеждам, то е защото заема особено почетно место, а няма да подозира даже, че това внимание е благодарение на портокала, който е в нея. Тя ще си каже: ако аз не бех умна и видна, нямаше да бъда на това почетно место. Има нещо в мене, за което моят господар ме държи.

Второто положение пък е заблуждението, в което може да изпадне дървото. То като ме вижда, че обикалям около него, ще си каже: този господар държи тази каца само заради мене. Не, аз имам това почитание към портокала, към плода, който ще се яви в последствие. Дървото, в което има съзнание, си мисли, че тази привилегия се дължи на него и че ако не е то, кацата ще бъде изхверлена навън. Право е дървото, но ако този портокал не даваше плод, аз и него щех да изхверля навън тъй, както щех да изхверля и самата каца. Следователно, за плода е всичко. Утре този плод узрее и в него има съзнание и казва: ако аз не съм на това дърво, тази каца и това дърво, сами по себе си, нямаше да имат смисъл, щеха да бъдат изхверлени навън. Прав е плодът. Това е третото положение, което може да се яви в дадения случай. И тъй, плодът казва: аз съм! Да, но ако този плод е безвкусен, ако той не е полезен за живота, ще кажа: нито кацата, нито дървото, нито плода – всичко навън! Тогава? – Нова каца, ново портокалово дърво, нов плод! Аз искам плод вкусен, който да носи необходимите сокове за живота. Следователно, и невидимият свят гледа тъй реално на нас. Но същия начин, всеки човек заема тия три положения в себе си. И казва Христос: „Аз съм лозата, вие пръчките. всяка лоза, която не дава плод, отсича се“. Този плод за кого е? – Има кой да се нуждае от този плод. Този плод няма да бъде за нас. Този плод е за онези по-висши, по-напреднали същества от нас, благодарение на който плод те взимат грижите, за да можем ние да се развиваме правилно и да живеем разумно в този свят. Вие ще кажете: това е една хипотеза. Аз до сега не съм виждал Бога. Ангел съм виждал, но Бога – никога. – И Бог си видел, и ангел си видел, но слеп си бил – нищо повече. Ти искаш да схванеш Бога в една малка форма. Не, аз казвам, че Бог се проявява в разумното в света. Ще дойде време, когато всичките хора в света ще виждат проявите на Бога. Има известни святли, разумни лъчи, които идват от слънцето. Може да направим опит с тях. В дадения случай тези лъчи може да се увеличават, а може и да се намаляват. Като направим този опит, ще видим, че между тези лъчи на слънцето и между нас има известно разумно общение. Всеки от вас може да направи този опит, но това е една велика и дълбока наука, която се отдава главно на този, който има пречистен ум и пречистено сърце. И действително, този човек трябва да носи ума на някой учен. Съвременните учени хора аз ги похвалявам в едно отношение, а именно в техното големо търпение. Това е една похвална чърта за тях. Един учен човек се спира цели 20–30 години да изучава една малка бубулечица. А ние, съвременните религиозни хора, които се занимаваме с най-великия въпрос, казваме: тази работа няма да я бъде! – И напущаме този въпрос. Дайте ни нещо ново! А кое е новото? – Новото, което вие подразбирате, аз го намирам само в това еднообразие, от което нашият живот постоянно се покваря.

И тъй, разумният живот изисква положителни знания, положителни чувства. В положителните чувства няма терзания. Запример, аз говоря нещо, а някой казва: какво искаш да ми кажеш, не те разбирам. Ти си болен, аз ти давам цяр. Ти ме питаш: какво искаш да ми кажеш с това шише? Казвам: ти си болен, от три месеца търсиш лекар, ето ти това шише, взимай по три лъжици на ден от него. Това иска да ти каже моето шишенце. Ама може ли това? – Опитай! Аз мога да ти кажа, как се е образувало това лекарство, как действува то; мога да ти изнеса ред медицински теории и хипотези, но ти казвам; взимай по три лъжици на ден, нито повече, нито по-малко. Опитай и ще видиш резултата! Ти вземеш от това лекарство, излекуваш се и после казваш: така се е случило, тъй е наредила природата, едно съвпадение станало. Добре, за да се уверим в един факт, ние ще трябва да направим един, два, три, 99 опити и тогава да говорим, дали той е верен, или не. Следователно, всеки човек трябва да прави своите опити до тогава, докато се убеди в истиността на известно положение. И законът, който извади от тези си опити, трябва да го тури като едно свещено правило в живота си и да се не колебае повече. Щом дойдем до такива резултати, няма какво да се убеждаваме, няма какво да се колебаем, а ще слушаме и ще разбираме, както в музиката. Музиката е едно изкуство, един добър метод, който ни показва, как трябва да работим. Щом дойде онзи великият музикант и засвири, всички размишляват, всички слушат и се ползуват. За в бъдеще, когато се научим да говорим хубаво, речта ни ще бъде тъй музикална, че като говорим, ще изпитваме приятност. Тази реч ще внася в нас живот и здраве, и всички ще се насърдчаваме в Божественото. Най-първо трябва да се отвори ума на човека и да се разшири неговото сърце. А сега, при тази фаза, в която се намирате, който и да ви проповедва, както и да ви говори, все ще бутне некое болно место. Както и да говориш, колкото умен и да си, все ще засегнеш някого в неговото верване. Ние трябва да се опростим с всички онези вервания, които не са ни причинили до сега никакво благо и да придобием една непоколебима вера – вера в един Бог, в един Господ, Който може да внесе в нас онова вечно благо, което да осмисли живота ни. Аз мисля, че всички верующи, по целия свят, трябва да подигнат именно това верую – вера в Онзи Абсолютен, Велик Господ, Който е Бог на Любовта. Те трябва да подигнат Неговото знаме, да турят Любовта като основа на живота и посредством нея да създадат едно смекчающе влияние между богатите. Богатите, на които ние проповедваме Любовта, трябва да станат разумни и да раздадат излишека от своето богатство на сиромасите. Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта, като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се заемат за работа. Следователно, сиромасите трябва да работят без принуждение, и богатите трябва да раздадат богатството си без принуждение. Дойдем ли до положение да стават нещата в света с принуждение, ние ще имаме насилие. Тогава бедните ще се карат да работят с насилие, и богатите ще се карат да работят с насилие.

Преди години, в града Ню-Йорк, се беше образувало едно политическо верую, под название Тяминихол. Те беха една политическа клика, която обираше гражданите на града Ню Йорк по всички правила на културата. Един от тях обикаля целия град, научава се кои граждани са известни като големи богаташи и им пише по една бележка: в срок от четири дни ще внесеш на еди-кой си адрес 100,000 долари. Пише на друг: след два дни ще внесеш на еди-кой си адрес 200,000 долари. На трети пише: след един ден ще внесеш на еди кой си адрес 250,000 долари. От четверти иска 300,000 долари и т.н. Комуто отърва, нека се откаже да изпрати исканите пари – ще срещне всички препятствия. И така, в продължение на неколко години, тия хора забогатеха, милионери станаха. Най-после се яви един проповедник, малко смахнат го намериха, но обиколи той цела Америка, проучи въпроса и след това, с цел ред проповеди, изнесе насилията, които правеше тази партия и успе да подигне духа на американците, да произведе цел преврат против насилниците. Тия хора се разбегаха натукъ-натам из Европа, но най-после американците успеха да се освободят от техния терор. Това става в една просвятена Америка, а какво става у нас в България, това Господ знае. Защо? – Всички искат да бъдат велики, всички искат да живеят един щастлив живот на хипотези и теории. Аз ви питам, въз основа на един от основните закони: онази майка, която няма любов, ражда ли деца? Онзи слуга, който няма любов, слугува ли на господаря си? Онзи войник, който няма любов към отечеството си, воюва ли на бойното поле? Онзи служащ, който няма любов към работата си, заема ли се с нея? Днес съществуват навсекъде кражби и насилия. Защо? Защото липсва любовта. Всичко онова хубаво, което съществува в този свят, то е все благодарение на тази любов. Сегашният свят е каца с много добри обръчи, но дъските са изгнили. Ако дъските черудясват, какво ще стане с самата каца? – Маслото от нея ще се разлее. Сегашните хора не могат да видят това нещо. Хората казват: едно време нашите деди и прадеди живеха религиозен живот, те беха честни хора. Да, бащите и дедите ви беха по-честни хора, отколкото сте вие. Те държаха на думата си. Вашите бащи не даваха пари с полица, ами в тайно даваха някому пари и после, като наближи време да ги връща, този човек не го търсят с съдебен пристав по неколко пъти, ами сам ги донася. Който даваше, и който взимаше парите, всеки от тях разбираше задължението си и затуй всеки живееше добре. Сегашните хора мислят, че са станали по-умни. Не, не са станали по-умни. От всички страдания, които хората претърпеха, придобиха една опитност, но разумността в тях ще дойде, когато се съградят новите условия на живота. Аз не говоря за външния живот, но за вътрешния живот в нас. Какво ще бъде положението на Англия, на Франция, на Германия, това е второстепенен въпрос за мен, но сега, като съществувам тук на земята, за мен е важно да сверша своята работа, та един ден, като ме повикат от тук, да съм готов. Най-първо ние трябва да знаем, че не сме членове на тази земя. Както един ученик, който следва едно училище, не е член на това училище, а следва докато го сверши, така сме и ние. После този ученик минава в друго училище, а на негово место дохожда друг. Значи, ние сме дошли тук на земята, като в едно училище, да служим на своите идеали, да влезем в другите царства и да служим на Бога. Следователно в света само Господ е Господар. И всички хора, които сега управляват света, са само временно, един ден Господ и тях ще повика. Господ е Господар на всички, а сегашните хора мислят, че Господ няма да ги повика. Не, в света има една велика Божия Правда, за която няма никакви теории и хипотези. На всички хора трябва да се отдаде правото. Всички хора, които Бог е пратил на земята, имат еднакво право да живеят. Никому не е позволено да отнима правата на човека, които Бог му е дал. Божията Правда седи в това, да зачитаме свещено Великите Божии Закони. Ако пък искаме да турим друго право в света, ние ще бъдем езичници. Такива беха и езическите богове. Ако изпълняваме Божиите Закони, тогава за нас ще има само един Бог на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Доброто. Този Бог гледа еднакво към всички хора. Следователно, всяко насилие, което се верши от когото и да е, не е угодно на Бога. И ако Той търпи, това не е от слабост. Той търпи всички насилия, но и всичко пише. Има Божии служители, има Царство Божие! До сега всички хора са мислили, че Божествената Святлина може да се спре. Не, Божествената Святлина не може да се спре. Апостол Павел съизволявал в убиването на Стефана, но когато Стефан умре, той накара Павла да работи за него, да му сверши работата. Когато биха апостол Павла пет пъти, той каза: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие“. Питаха го: хубаво ли е да те бият? – Не, много е лошо. Тогава още един път не съизволявай в убиването на своите братя. Той разправяше, какви страдания е прекарал по морето между лъжливите братя. Да, святът е пълен с лъжливи братя.

Някой път, като вервя из улиците, чувам некои да казват: този с дългата коса е анархист, той развращава хората. Да аз ги развращавам, а те ги възпитават. Аз научих света да краде, да лъже, нали? Казват, че щел да дойде антихрист. Че той навсекъде съществува! От 8,000 години съществува антихрист. В света се избиха повече от 25 милиона хора. Това Христос ли го направи? От 2,000 години антихрист е на земята. Той коли, беси, убива и всички казват: да се пазите от дявола! Някой бие жена си, изпъжда я навън; баща изпъжда сина си; брат брата си убива и всички казват: да се пазите от дявола! Аз се чудя на това верую. Некои казват: знаеш ли кой говори там, в този салон? Дяволът говори там! – Казват те. Аз се радвам, че тук говори дяволът, а в всички други църкви говори Христос! Да, и като проговори този Христос, 25 милиона хора измреха на бойното поле. Като говори този Христос, навсекъде в света стават кражби, убийства, насилия, па и букаи носят хората! Това може да е религия на един народ, това може да е негов стремеж, но не се лъжете, това не е Божествено учение. Не, това не е учението на Бога, не е учението на Христа! Пред нас такива лъжи не минават. Аз говоря в името Божие. И този Бог, за Когото говоря, ще разтърси земята и тогава ще познаете, дали аз говоря Истината, или не. Писанието казва: „Още веднъж Господ ще разтърси земята, и всяка жива твар ще познае, че има Правда в света; всяка жива твар ще познае, че има Мъдрост в света; всяка жива твар ще познае, че има Истина в света; всяка жива твар ще познае, че има Любов в света; всяка жива твар ще познае, че има Добродетел в света“! Има на какво да се обоснове човек! Брат за брата не е вълк, а брат за брата е ближен, с когото той може да сподели две сладки думи, с когото той може да раздели своя залък хлеб.

Туй, което ви говоря, се отнася до верующите, то не се отнася до света. Святът нека си верви по своя път. Аз говоря за онези, които проповедват името Христово, за онези, които постоянно държат Неговия кръст, за онези, които в Неговото име вершат всичко. Казвам: да престанат вече с тия работи! Нека всички хора по целия свят, не само тук в България, знаят, че Бог съществува в света, и хората ще познаят това нещо! Казват: да, но трябва да има готови хора! Не, вие ще тръгнете из света и ще кажете всичко на хората. Казвате: още не сме готови. Ами кога ще бъдете готови? – Не сме израсли още. Че кога ще израстете? – Не му е дошло времето още. Кой ви каза, че още не е дошло времето? Знаете ли на какво мяза вашата работа? Вие, които ме слушате, мязате на ония двама паралитици, които лежали цели 20 години в болницата. Дойде някой лекар да ги прегледа, казва: няма да ги бъде, но давайте им поне да четат някоя книга за Бога, да се разсейват, да минава по-леко времето. Дойде друг лекар и той казва същото. Лежат тия двама болни на леглата си и се разговарят: голяма неправда има в този свят, няма кой да ни помогне! Един ден, целата болница се запалва, и всички бързат да спасят по-надеждно болните, а двамата паралитици забравят в стаята им. Като ги напекъл огъня, те бързо скачат от леглата си и си казват единъ-друг: „Братко, да бегаме навънъ“! Не забелезали, как и двамата се намерили вън от болницата и си казали: слава Богу, че се запали болницата, за да оздравеем. Това, дето били болни, туй е резултат на техните хипотези и теории. Веднъж забравили всичко, те излизат вън. Така ще бъде и с вас. Тази болница ще изгори, и вие ще изкочите навън. Господ не създаде този свят само за болници; Господ не създаде този свят, за да се лекуват хората. Казват: е, да има благодетели в света, та както и да е! Не, Господ не създаде света за благодетели, Господ създаде света само за работа. Всеки трябва да работи, а не да се труди. Свещено нещо е работата! Всеки, който е дошъл на земята, трябва да работи с всичкото свое съзнание, а не да става роб на труда. Всички трябва да работят, да улесняват живота си един друг и взаимно да си помагат. Ние можем да улесним своя живот, от нас зависи. Казвате: кога ще дойде Христос? – Когато изгори болницата. Кога ще дойде Христос? – Когато престанат всички теории и хипотези. Кога ще дойде Христос? – Когато престанете да очаквате да дойде някой благодетел да ви донесе пари. Кога ще дойде Христос? – Когато престанете да вервате, че в богатството, в къщите седи щастието. Христос ще дойде, когато ние съзнаем, че сме Синове на Бога, изпратени на земята да Му служим. Христос ще дойде, когато съзнаем, че сме Синове на Божията Любов. Всеки, който може да схване, какво нещо е да бъде Син Божий, да служи на Баща си с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, той ще бъде готов да жертвува всичкия си живот за Бога Живаго, и каквото и да стане в света, той ще казва: има Един в света, за Когото можем да жертвуваме живота си и всичко, което имаме. За никого другиго не трябва да жертвуваме живота си. Жертвуваме ли живота си за другиго, ние сме на кривата страна. Това е новото. В нас трябва да се запечати тази идея.

Сега, запример, вашият баща е заминал за другия свят; син ви, или дъщеря ви са заминали за другия свят, и вие ме питате, как съ. Лесна работа е да разберете това нещо. Но, ако ви кажа, как може да се съобщавате с умрелите, ще се дигне цел скандал. Ще кажете: как, как смее този човек да заблуждава хората! Не, аз казвам: няма умрели хора в света. Когато човек умре, той започва да живее същински живот. Когато аз съм един голем егоист и мисля само за себе си, тогава именно аз съм мъртав. Но до колкото аз влизам в страданията на другите хора; до толкова, до колкото аз чувствувам, че страданията на другите хора се вливат в моята душа; до толкова, доколкото аз чувствувам техния зов, долавям тяхната нужда и искам да им помогна в това положение, дотолкова само аз разбирам, че живея, че съм един жив организъм, че в последния ден Бог ще ни възкръси. Този ден е близо, много близо! Вие седите и казвате: колко е близо? – Много е близо, но няма да ви кажа, колко е близо. За определяне на тази близост аз ще си послужа като единица мерка с бързината на вашата мисъл. Учените хора, като мерка за измерване на бързината, си служат с бързината на святлината, а бързината на мисълта е по-голяма от бързината на святлината. Следователно, този ден е много близо за всички онези, на които мисълта е бърза, а за онези, на които мисълта е мудна, които спят, този ден за тях е много далеч. Те ще чакат, може би, още хиляди и хиляди години, а за другите, чиято мисъл се движи бързо, скоро ще дойде този ден.

Христос казва: „В последния ден аз ще ги възкръся“. Кои? – Които се движат с тази бързина. Това сега е поетическата страна на стиха, а веруюто е, че Дух Божий живее в нас, и всеки от нас трябва да съзнава, че е гражданин на великото Божие Царство, и нека чувствува радост и веселие в себе си, да се не съмнева. Борете се всички с съмнението, изхверлете го вън от душата си! Изведнъж няма да го победите. Още дълги години ще се борите с съмнението и съблазъньта, но най-после ще ги победите. На лицето ви ще дойде онази мека святлина, ще знаете, че Бог живее в вас. Тогава всеки един от вас ще носи новото. Носете го, работете, но всяко семенце нека падне на своето место! Аз гледам, някой поет написал нещо, питам го: защо не напечатиш нещо от своите стихове? – Не съм ги довершил още. Не, всеки стих сам за себе си, е завершен. Много поети са оставили само един стих в живота си. Ами вие знаете ли, кой е този поет, който е написал изречението „Бог е Любов“? То не е казано от Бога. Бог не е казал за себе си, че е Любов. Ще бъде смешно, аз да възпевам себе си! Онзи, който е написал това изречение, сам е опитал, че Бог е Любов. Тази дума всякога внася в човешката душа повече сила, отколкото всяка друга дума. Когато човек е наскърбен и изговори това изречение, този стих внася живот в него. Значи, има Един, Който може да внесе в тебе сила. Значи, има Един, Който през всички времена, през всички култури на миналото и днес, в каквото положение и да се намираш, само Той е в сила да ти помогне.

Та сега вие трябва да се надевате на Този Господ на Любовта. Той е, Който може да ви въздигне и възкръси. И казва Писанието: „Да възкръсне Господ и да се разпръснат враговете Му“. Какво се подразбира под думите „да възкръсне Господ“? Де е смисълът на тия думи? Под тия думи се разбира множеството. Когато Господ възкръсне в всеки едного от нас, тогава ще се разпръснат и враговете Му. Думите „да възкръсне Господ“ не се отнасят за Господа, Който е жив. Сега всички чакат да възкръсне некъде Господ и да се разпръснат враговете Му. Той е възкръснал, но в нас трябва да възкръсне Господ, а за да възкръсне Господ в нас, ние сме ангелите на земята, които трябва да отвалим плочата, която е на гроба на нашия Господ. Туй е, което и вие трябва да направите сега. Ти си турил една грамадна плоча на гроба на твоя Господ, Той хлопа отвътре и ти казва: „Отвори, отмахни тази плоча“! Вие казвате: „Господи, почакай малко, аз още не съм завершил работите си!“ И този ваш Господ отново си легне, лежи цели три дни, дълги тежки дни! Аз казвам: стани, отвори тази плоча! Тогава ангелите ще кажат: ето един достоен служител, Син на Бога Живаго, който може да отвори вратата на Баща си! Ами че това не е ли почит? Когато бащата иде, нека синът се завтече да му отвори. Аз съжалявам онези синове, които чакат бащата сам да си отвори вратата. Синът трябва веднага да скочи, да отвори вратата на баща си и да каже: татко, заповедай! Това са синовете, които трябва да отворят плочите на гроба на своя Бог.

Всички ние трябва да скочим, да отворим вратата на Баща си и да кажем: „Влез Господи, само Ти си Единият, Който носиш благословение за синовете си“!

Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище в вас и ще ви се изявимъ“. Това са Великите Слова, Великите Истини, които ще внесат свобода в света.

И тъй, ако ръката ти те съблазнява, отсечи я от себе си, отхверли от себе си тази съблазън!

Беседа, държана от Учительт, на 5 април 1925 г. в гр. София.